От години им се смеят заради този известен ход на СП, но зад него се крие мрачна тайна

Квалификациите за Световно първенство завършиха, получихме 32 пътника за Русия, но треската за Мондиала продължава да тресе! Вероятно ще бъде така до жребия на 1 декември, а и през юни 2018 когато ще бъде познато кой е новият владетел на света!

Актуалният е Германия, а ние ще се върнем 43 години назад точно в Германия където през 1974 е проведено СП.

Този шампионат крие една страшна история, която е свързана и с националния отбор на Югославия, а директно се отнася за селекцията на Заир. Видеото което от години обикаля из социалните мрежи и което мнозина смятат за едно от най-смешните виждани някога във футбола всъщност е било борба за живот.

Да, това е онзи момент когато националът на тази страна Мвепу Илунга излита от стената и изритва топката когато Бразилия трябвало да изпълни пряк свободен удар. Смели им се тогава на стадиона в Гелзенкирхен, а хората им се смеят и днес.

На заирците тогава не им е било до смях. Съзнателно са направили това, знаейки какво ги чака. Защото ако тогава бяха получили гол...

Но, да започнем отначало!

Приносът на Заир за световния спорт през 1974 година всякак е свързан с организирането на битката между Мохамед Али и Джордж Форман, която се провежда в Киншаса.

Изявлението на Али, че е впечатлен от футбола в Заир и заради това искал мача да проведе в Киншаса, било крайно изненадващо. Въпреки че мнозина тогава знаели, че причината е от друга природа.

Президентът Джоузеф Мобуту им е дал пет милиона долара и бил много горд с тази битка. Али е искал повече. Искал е да се прослави и в друга сфера на спорта.

Въпреки че отборът му бил прилично аматьорски, Мобуту е обещал на футболистите къщи, автомобили, летувания, купчина пари... Всичко ако само успеят да се класират на СП 1974. Това предложение сякаш преродило футболистите на Заир, които станали първата африканска селекция след Египет (1934), която отишла на Мондиал.

Жребият им отредил в групата Шотландия, Югославия и Бразилия, а в Германия дошли като първенци на Африка. Първият мач срещу Шотландия изиграли чудесно. Победени са с 0:2, но началото било обещаващо.

След това наред дошла известната среща с "плавите" след която всичко се променило за заирците. Югославия спечелила с чак 9:0.

Душан Байевич, Драган Джайич и Ивица Шуряк са вкарали три гола до 18-ата минута, когато югославският треньор на пейката на Заир, Благойе Видинич, сменил вратаря. Вместо Маянге влязъл Казиди, но резултатът накрая означавал истинска катастрофа за африканците.

Журналистите след мача питали Видинич, селекционерът на Заир, защо е изкарал вратаря, който е пазил чудесно срещу Шотландия по-рано? Видинич изтъкнал, че това е "държавна тайна" и по този начин подхранил различните теории, които обикаляли тогава.

Разгромът, който е видян, накарал президентът на Заир Мобуту да се реши на радикален ход, който чак по-късно е открит.

- След мача с Югославия изпрати своите телохранители да ни малтретират и заплашват. Затвори всички в хотела, включително и журналистите, и каза, че никой от нас няма да се върне вкъщи, ако от Бразилия загубим с четири или повече разлика - признал Илунга Мвепу. Това е онзи играч на когото всички са се смели.

Няколко дни след това "заплашително" събиране в хотела е видян онзи известен пряк свободен удар. Играло се е 85-ата минута, Бразилия водеше с 3:0, а ако са вкарали още един до края ви е ясно какво щяло да се случи с футболистите на Заир.

Нещастниците, по всички начини се опитвали да пречат на противника и да откраднат малко време. Смехът и подигравките не са и чули, в мислите им било само да остане 3:0.

Накрая е и останало. Момчетата се върнали вкъщи, но на практика не са получили нищо от това което им било обещано, ако се класират на СП. Правителството престанало да финансира футбола и Заир повече никога не се е състезавал в Купата на африканските нации (КАН) и Мондиал.

На никой не е позволено да отиде в чужбина, за да превърне в пари своя футболен талант. Повечето от тях са завършили в бедност, а един от тях е Ндайе Муламба, най-талантливият играч на Заир.

Интересно, на него през 1998 година в КАН му отдали почит с минута мълчание, твърдейки че е загинал в улична престрелка. Обаче Муламба е още жив и е в болница в Кайптаун.

Продължава да се помни неговата реплика: В Европа не те забравят и когато завършиш кариерата на играч. Тук никой не те познава от момента в който вече не си футболист.

Райко Митич си разбил главата преди мач срещу Бразилия, Югославия излязла с 10 и го чакала

Легендарният футболист на Цървена звезда на Световното първенство през 1950 година имал лош късмет преди мача срещу Бразилия.

За най-верните привърженици на Цървена звезда 19 ноември е първа асоциация с легендарния футболист на този клуб и първа звезда на Звезда - Райко Митич.

Човекът, който е изиграл 572 мача за Звезда и в тях е постигнал 262 гола вчера получи и паметник пред стадиона, който носи неговото име.

Освен този на Звезда, Митич с гордост и голям успех носи екипа и на националния отбор. С "плавите" е участвал на два Мондиала, а от този проведен в Бразилия през 1950 година до нас стига забравената история за тогавашния най-добър играч на югославския национален отбор.

Митич и Югославия в Рио де Жанейро, в последния мач от груповата фаза, са дочакани от 142 409 противникови привърженици. Противникът е, разбира се, селекцията на Бразилия на която е нужна победа за класиране на полуфиналите. Припомняме, тогава само първият в групата продължава напред.

Бразилците са се плашили от Митич и сякаш бог ги погледнал непосредствено преди мача. Излизайки на терена, Митич рязко вдигнал глава в тунела и се ударил в железен капак. Получил голямо порязване и не бил способен да започне мача.

По това време промени не са били позволени, така че селекционерът на "плавите" решил да започне мача с 10 играча. Разбира се, надявайки се, че травмата на Митич ще бъде обработена и бързо ще се присъедини към съотборниците си.

И влязъл! Но едва в 20-ата минута! През това време Алдемир още в 3-ата е вкарал гол, който Митич не е видял. Имали резултат, който им бил нужен - водили са с 1:0.

Вторият гол домакинът вкарва в 69-ата минута след соло пробив на Зизиньо и мачът завършва при резултат 2:0. Митич, за съжаление, не могъл да бъде напълно фокусиран над играта. Главата му била превързана, а и ударът, който претърпял е бил силен.

Бразилците в този момент късметът ги погледнал, но ги предал във финала срещу Уругвай. Водили са 1:0, но уругвайците преобърнали и празнували с 2:1 за трофея на Мондиала. Разбира се, това било национална трагедия в Бразилия.

Митич е играл на още едно СП, онова в Швеция през 1954 година. Тогава записва и юбилейният мач №50 срещу СССР, загубен с 0:2. Прощава се с националния отбор през 1957 г срещу Румъния (1:1) на 35 години и 23 дни.

От друга страна, за Звезда изиграва последния си мач на 29 ноември 1958 година във финала на Купата срещу Вележ (4:0). На навършени 36 години извежда "червено-белите" до трофея.

Европейските медии за напускането на Муслин

 
Европейските и световни медии посветиха очаквано внимание в понеделнишката вечер на новината от Сърбия, която изненада мнозина - официалното напускане на селекционера Славолюб Муслин.

Журналистите из континента констатираха в текстовете си, че довчерашния селекционер е класирал националния отбор на Мондиал след осем години липса на големи турнири, но си е отишъл по взаимно съгласие.

От Англия, до Испания, Италия, Франция и териториите на бивша Югославия се съобщава, че Муслин е сменен заради играта на отбора, дефанзивната тактика и отказът да викне талант като Сергей Милинкович Савич.

Би Би Си: Сърбия се раздели със селекционера Славолюб Муслин, въпреки че я класира на Световно първенство пред Република Ирландия и Уелс. Муслин изведе държавата през Група Д на лидерската позиция и я доведе до първи голям турнир след осем години. Все пак, в съобщението на Футболния съюз на Сърбия (ФСС) се посочва: "ФСС реши да се раздели с Муслин по взаимно съгласие".

"Мундо Депортиво": Сръбският футболен съюз съобщи днес, че Славолюб Муслин, официално назначен през май 2016 г, вече не е селекционер, въпреки постигнатото през този месец класиране на Световното първенство в Русия. Някои управници са критикували треньора за неговите повиквателни, защитна тактика и заради отказа да бъде извикан талант като Сергей Милинкович Савич.

"Кориере дело Спорт": Славолюб Муслин вече не е сръбският селекционер. Въпреки успеха в квалификациите за Световното първенство, националният футболен съюз съобщи, че е договорено разтрогване на договора. До намирането на наследник, отбора ще води изпълняващия длъжността Младен Кръстаич, бивш защитник на Шалке 04. Между причините, които са довели до раздялата са критиките, че 64-годишният наставник е въвел твърде защитна тактика и не е използвал някои млади таланти, преди всичко Сергей Милинкович Савич от Лацио.

"Л`Екип": Сърбия се раздели със Славолюб Муслин, селекционерът, който я отведе на Световното първенство. Сръбската федерация в понеделник съобщи, че "с взаимно решение" прие раздялата със селекционера, който като играч и треньор е участвал във френската лига. Неговият помощник ще води отбора до избирането на наследник.

"Вечерни лист": Въпреки факта, че Славолюб Муслин успя с националния отбор да се избори за класиране на Мондиала, през последната седмица в обществеността започнаха да се появяват критики на неговата работа, недоволство от играта в последните мачове, а най-вече след неочакваната загуба от Австрия във Виена и трудната победа над Грузия в Белград с 1:0. Муслин най-много е критикуван заради отказа да повика в националния отбор халфа Сергей Милинкович Савич, въпреки неговите чудесни игри заради които го търсят най-богатите европейски клубове.

Футболният национален на Сърбия, отбор който рядко някой обича

Когато, своевременно, известният Райко Митич седял в градината на един вековно стар ресторант, който междувременно е разрушен заради някаква парфюмерия, забелязал, че в същата тази градина влиза голям играч на най-големия съперник. Извикал го на масата, а някой от съседната - платил питиетата и на двамата. И единият и другия през този уикенд преживели загуби. Редки, но, случвало се. На масата седели защото, когато не са носели червено-белия и черно-белия екип, били приятели, национали. А да бъдеш национал означавало много. За всеки. Стьепан Бобек за питиетата от непознатия се издължил с две почерпки за всички. Чичо Райко със своя снимка, за малчугана чийто баща почерпил питиетата. Сега, малко повече от половин век откакто нашият футбол започнал да пробива на световната сцена, тази заедност сякаш вече не е важна. А дали е?

Играха нашите футбол в петък. Не точно както Митич и Бобек, изгубили от Австрия "чак с 3:2". Получили три гола. В мач в който е трябвало само да победят и ето ги на Мондиала. Страшно... Да, за някои това е бил краят на света, съдейки по коментарите в интернет. Количеството обиди, което заваля по футболистите на Сърбия вероятно никога не е било толкова и за нашите най-големи неприятели, защото когато неприятел се вижда, някак се обръщаме към по-умни неща от говоренето.

А в какво се състои това ядосване? Какво се е случило, за да започнат псувните и клетвите, омаловажаванията заради които родителите би трябвало да си сложат пръст на челото и да се запитат какво направиха с възпитанието на тези, които са родили да възпитават? Какво толкова ужасно се е случило някой да напише, че дори и 22-годишни "са за пенсия" (всъщност, този коментар за пенсионирането съдържаше и поне едно шест думи, които биха могли да бъдат забранени и със закон) но и да им спомене всички членове на тясното и широко семейство, не от любов?

Ако оставим настрана психологическия анализ на хората, които обичат да клюкарстват, особено по интернет където ги защитава привидната възможност за анонимност, да видим ние нещо друго. Кой, изобщо, обича този национален отбор на Сърбия във футбола?

Не, сериозно сега. Баскетболистите обичаме, играли "А" или "Б" играчи. Те са нашите герои, това е страната на баскетбола, днес ще плюем един, че не е дошъл, но следващото лято ще забравим това защото... Баскетбол е това. Тук този национален отбор се слага в рамка на стената, а се носи в сърцето. Както е играл, почти което и поколение да вземете, и не учудва. Народът обича успешните.

Или, да вземем волейболистите. Казваш "Гърбич" и не можеш да не се усмихнеш. И да не се сетиш. Не е важно дали е някой в отбора Джула, Васа, по-старият или по-младия Брджович, дали е Никола на терена или до него, това е онази наша "синя чета", нали? Казваш тези две думи, и знаеш за каква любов става въпрос. Или казваш "кралици", а знаеш, че веднага помисляш за баскетболистките, които против всички очаквания покориха Европа, направиха и олимпийска сензация. Или помисляш за волейболистките, а мило ти е. Играят, бре, за медали - с който и да е и където и да играят. И така години. Особено тези сега.

А тези, на футболния терен... Кой ги обича тях, наистина? Имат ли те някой свой, специален прякор, освен онзи общия "орли", имат ли те някоя своя песен в стила "чета синя", имат ли те - нашето търпение? Или имат само нашето неразбиране?

Кой от тях е отказал повиквателна? Никой? Представи си... Там точно 26 от тях не искат да играят за Сърбия, тук точно 26 от тях са играли в този цикъл, за да Сърбия да е на крачка от Мондиала. Па, в този отбор идват момчета родени в Швейцария, защото точно за този отбор искат да играят. Искат. Защото обичат. А кой някога е викал за тях? Песните на трибуните са насочени към Сърбия, една идея за хубава държава, но - не този отбор. "Да живее Сърбия", "Аз те обичам, Сърбио" е наистина хубаво да се чуе, но единственото което се упътва директно към тези играчи е - освиркване. За пръв път топката да отиде където не трябва, ето го първото "Уа!". Втори път - "Вади го навън, кой те доведе!?". Няма значение, че тези момчета не са изгубили нито един от първите осем мача в световните квалификации, в които без Световно първенство изглежда остават Холандия, Аржентина, може би и хърватите, а на бараж ще трябва да играе Италия, а и шампионът на Европа с Роналдо. Не, "не струва това нищо, и точка. Марш навън!". И така "ден след ден, пред квадратния екран".

А на терена? Момчета от които само трима са били родени когато Пикси, не толкова отдавна, направи онзи световен финт срещу испанците, а и в този мач им вкара гол от пряк свободен удар от който нямаше по-хубав до чудото на Роберто Карлос... На терена, наистина, някои момчета, които не са виновни, че са сърби - само обичат това, че играят за Сърбия. Не искат песни, не искат дори и да престанат критиките, само да играят за Сърбия.

Ще играят сега отново, в понеделник. Точно на стадиона, който сега носи името на чичо Райко. Същият този Митич, който с Бобек игра също така срещу Австрия. Първо в Белград. И изгубили нашите с 2:5. Играли после и във Виена. Там са изгубили с 2:7. Когато се върнали, няколко дни по-късно, Щеф и Райко отново преживели загуба, всеки със своя клуб. А тогава някой им пратил питие. Защото, това е бил нашият футбол - играло се е от любов, а се подкрепяло с уважение. И, чичо Райко и, до него, покойният Бобек, продължили напред. Добутали са до финал на най-голямото състезание което съществува на планетата. Заедно с публиката, която ги е правила велики.

Тези наши сегашни момчета не са изгубили с 2:7 във Виена. Нито са изгубили шансове да отидат на Мондиала. Всъщност, те продължават да са - първи. Но, никога няма да станат велики, както няма да станем и ние, ако не оживее онзи дух на общност. И, ако вместо освирквания при третата загубена топка, не загърми песен. Ние, бре, и като гинем, пеем. Такъв е тук редът! Защо не бихме пели заедно - и като живеем?

Е, това е онази красива Сърбия за която се подкрепя. Това ще знае и всеки който дойде в понеделник от 20:45 ч (местно време - б.р.) на стадион "Райко Митич" да гледа "орлите" срещу Грузия. Победата означава и вадене на билети за класиране към най-голямото състезание. А към нашият най-голям успех води - общата песен, на терена и на трибуните. Както би казал Райко Митич: "Ние умеехме да играем футбол и без публика, но танцувахме само заради нея". Па... привърженици...

Зове ни чичо Райко на неговия стадион. Да отречем това заглавие.

Колумбийски адвокат съди ФИФА за 1 милиард евро за съдийските гафове на Световното

Колумбийски адвокат обяви, че планира да съди ФИФА за 1 милиард евро за "морални щети" причинени от съдийството на Световното първенство в Бразилия. Според Аурелио Хименес неадекватните решения на Карлос Веласко Карбайо в 1/4-финала между Бразилия и Колумбия са му причинили стрес, в резултат на който е бил откаран в болница заради сърдечни проблеми.

Испанският рефер Веласко Карбайо отнесе критики за представянето си в мача, който беше изпъстрен с опасни влизания, включително и това на Хуан Сунига в гърба на Неймар, което доведе до пукнат прешлен и край на участието на бразилеца на турнира.

"Почувствах се много зле, сърцето ми беше разбито, сърдечният ми ритъм се наруши и роднините ми ме заведоха в спешното отделение в болницата. Бях заобиколен от внуците си, които много плакаха", споделя 74-годишният Хименес пред Би Би Си.

"Реших да съдя ФИФА в колумбийския съд, защото изминалото Световно първенство в Бразилия предложи много грешки свързани със съдиите, които ощетиха много държави и техните селекции, включително и Колумбия. Още повече съдиите на ФИФА причиниха големи морални щети на Чили, Уругвай, Колумбия, Англия, Мексико и Коста Рика. Имам свидетелски показания на футболни звезди като Пеле, Диего Марадона, Давид Оспина, Хамес Родригес и международни рефери, които изгледаха видеоматериали от Бразилия - Колумбия", допълва адвокатът.

Колумбия загуби с 1:2 от домакина, който по-късно загуби тежко от бъдещия шампион Германия на 1/2-финалите.

Хименес твърди, че ще дари всички пари, които спечели по делото на правителствена програма в подкрепа на децата в Колумбия.

Адиос Испания, абдикацията е пълна

След една световна и две европейски титли в последните шест години Испания абдикира от трона. В деня, в който кралят сдаде властта в полза на сина си, националите предадоха короната. Не изневериха на стила си, но той вече не можеше да им носи успехи. Сега всички търсят вината в Дел Боске и защо играл този, а не онзи, но с две загуби в първите два мача билетите за вкъщи за подпечатани.

Първият мач в групата беше повторение на финала от последното световно първенство. Холандците бяха жадни за мъст, но реализираната дузпа от Шаби Алонсо предвещаваше друг развой. Тогава дойде плонжа на Ван Перси и всичко се преобърна. 1:5 е голям срам за шампиона. Очакванията за победа срещу Чили бяха налице. "Ла Фурия" не можа да изневери на себе си. Безкрайното търсене на още един пас вече не върши работа.

Испания нямаше план Б. Заслепена и високомерна си мислеше, че този стил не е изцеден лимон. Фалшивата деветка рикошира в седем звучни шамара срещу само един гол от дузпа. С гарнитура от защита, която би била опозорена и на махленски футбол, провалът паркира като луксозна яхта сред рибарски гемийки. Испанската армада потъна без да успее да запали фитила на топа си.

В годината, в която Примера най-сетне имаше шампион различен от Реал и Барселона се разбра, че всъщност това не е случайност. Барселонските национали са герои от филма "Няма място за старите кучета". Поостаряха и загубиха от блясъка си. Иниеста и Шави вече нямат достатъчно силни рамене да владеят ничията земя около центъра. Серхио Бускетс и Педро са далече от тази класа. Пике игра повече в клипа на жена си Шакира в песента за световното, отколкото на него.

Реал се добра до бленуваната десета купа на европейските шампиони, но националите му присъстваха само на отборните снимки преди началото на мачовете. Свети Икер се сгромоляса с холандците, успявайки само да не допусне повече от пет. В падението голяма помощ му оказа и Серхио Рамос. Героят от похода в Шампионската лига си забрави компаса в Европа. Заставаше навсякъде където нямаше топка в близост, а когато посягаше към нея тя вече летеше към мрежата. Шаби Алонсо вкара дузпата и се изчерпа с това. Другата му проява беше да срита един чилиец, за да затвърди впечатлението, че вече не му достига въздух.

Златното поколение на Испания ще се прибере с празни ръце. Също както завърши сезона за Барселона. В Реал взеха две купи, но там испанските играчи са малцинство, докато се разчита на скъпите чужди крила и френски централен нападател. Иберийците така и не намериха кой да бележи. Натурализираният бразилец Диего Коща, който направи силен сезон за Атлетико (Мадрид), не можа да блесне в родината си. Дали заради травмата от края на сезона или просто не пасва на тази тактика ще си остане загадка за бъдещето. Фернандо Торес вече не беше щастливият жокер, когато се закучи положението.

Дел Боске не успя да намери необходимите решения. Докато холандците пометоха отбора му през второто полувреме с голяма скорост и стръв, то с Чили беше наясно още на почивката, че ножът вече е пробил и кокала. Винаги си остават съмненията, че ако е играл един, а не друг можеше да се търси различен развой. В природата и във футбола оцелява този, който може да се нагоди към обстановката. Испания изглеждаше като динозавър, който стъпва много тромаво и вече няма апетит. В същия момент срещна една глутница вълци в лицето на чилийските играчи, които се подкрепят един друг, докато се хвърлят на врата на едрата жертва.

Адиос Испания! Светът очаква новия крал.

Ще има ли Африка своя световен шампион по футбол?

Световното клубно първенство завършва тази вечер с финала между ТП Мазембе и Интер. За пръв път от основаването на турнира на финала има представител на Африка.

На 1/4-финалите африканците победиха мексиканския Пачука с 1:0, а на 1/2-финалите изненадващо посекоха бразилския фаворит Интернасионал с 2:0. Треньорът на Мазембе Ламине Н`Диайе е горд от представянето на момчетата си. "Успяхме да се справим с всички предизвикателства срещу които се изправихме. Сега ни предстои само още едно препятствие. Никога не се знае", сподели специалистът.

Към ентусиазма на наставника си се присъедини и нападателят Диоко Калютука. "Всички искаме да покажем, че можем да се мерим с големите момчета и дори да ги победим. Ако дадем най-доброто от себе си, Африка ще се гордее с нас".

На крачка от историята е и Интер. "Нерадзурите" спечелиха четири титли тази година - Серия А, Шампионската лига, Купата на Италия и Суперкупата на страната. При успех тази вечер клубът ще е първия в италианския футбол с пет големи отличия за една година. Миланският гранд дойде на Световното клубно първенство под огромен натиск, след като изостана сериозно в борбата за титлата в Италия и беше унизен от Вердер в Шампионската лига.

На 1/2-финалите Интер отупа южнокорейския Сеонгнам с 3:0. Треньорът Рафаел Бенитес е наясно с очакванията на феновете за развръзката на финала. "Очаквам мач от високо равнище, а спечелването на трофея ще ни даде така необходимия тласък за втората част от сезона. Работим както винаги и анализираме съперника, за да се подготвим. Има необходимата стръв да се изправим срещу Мазембе. Знаем, че имат силен състав и са трудни за побеждаване. Те вече сътвориха история, изненадвайки с отстраняването на бразилския Интернасионал. Мазембе заслужава да е на финал. За нас това е много важен мач - последният за тази година, но ние очакваме да спечелим още много през 2011 г и да отидем далеч във всички надпревари", разкри испанецът.