Селтик - Рейнджърс вече не е класическото дерби от миналото

Някога считано за едно от най-великите съперничества в европейския футбол, глазгоуското дерби се срина болезнено до точка на ирелевантност.

В неделя в шотландския футбол се проведе мач между старите противници, но никой не е сигурен как трябва да се определя това съперничество.

Селтик победи Рейнджърс за Купата на Лигата с 2:0 на Хемпдън Парк. Дебатът е какво представлява Рейнджърс в момента - нов обект формиран след ликвидацията през 2012 г и последвалото изпращане в четвъртото ниво, или рекордьорът по шампионски титли с непрекъсната 142-годишна история - е делителен колкото религиозните различия в град Глазгоу.

За тези които в голяма степен махат тънкостите на двете най-големи институции в Шотландия, вероятно това е повече от малка тривиалност. Това доминира в подготовката за сблъсъка след публикация на стратегически пусната реклама в националния вестник "Сънди Хералд" озаглавена "Изявление на привържениците на Селтик". Целта беше да се обяви за невалидна дълго употребяваната фраза "Old Firm" (грандовете - б.а.) на основанието, че това вече не е същият Рейнджърс срещу когото се изправяха над век.

В него се казва: "Считаме че терминът Old Firm, двойно описателен за Селтик и ликвидирания клуб Рейнджърс, загина с ликвидацията. Ние твърдо вярваме, че няма статистика между Селтик и нашия противник на полуфиналите".

От една страна провокация, а от друга утвърждаване. Ако, за целите на дискутирането на основния конфликт, смятаме, че това е първият път, в който отборите се срещат от три години, то тогава този лозунг не е нищо освен потвърждение, че когато става въпрос за двете най-големи агитки в Шотландия някои неща никога не се променят. Разговорът, сега повече от всякога, е за всичко друго, отколкото за двата състава. Някъде между заглавието, споровете и взаимното обсебване около активите на другия, футболният мач може да се пречупи.

На този мач му липсват Ларсон, Де Бур, Сътън и Ван Бронкхорст. От битките между победители в Шампионската лига, двата отбора вървят на сън през най-ниските си спадове. Селтик изобщо не вдъхновява, въпреки че функционира, оставайки ярък фаворит в дербито и за шампионската титла на Шотландия. Без съществена конкуренция за трофеи, "детелините" търпят регрес - провалиха се в квалификациите за Шампионската лига, въпреки че им беше даден втори шанс заради нередовен играч в състава на Легия (Варшава), което е показателното за цялостното състояние на клуба, който победи Барселона преди малко повече от две години.

Колкото до Рейнджърс, те са носталгични за времето когато изборът на най-добрите 11 беше основен сред тревогите им. Сегашният мениджър Кени МакДауъл декларира желанието си да напусне през януари, а в момента работи с предизвестие за напускане, след като твърди, че е "изненадан", че новините за напускането му са изтекли преждевременно. Това е още един пример за карикатурата, която ги следва от изпращането им в най-ниската дивизия, и е достатъчно да накара дори най-твърдият им привърженик да потръпне неволно. Лошото ръководене на финансите, което продължава дори и сега, със заеми от собственика на Нюкасъл Майк Ашли, за да се осигури значителна сметка за заплати, е приказка твърде дълга и с твърде много антагонизми, за да се обясни без доказателства за гладене и купчина халби.

По-сигурно е да се каже, че тази среща на организации означаваше всичко, и което е по-важното, заслужаваше си да се гледа. Страстно дерби, което можеше да конкурира всяко друго по света, всички елементи перфектно балансирани да омаят дори обикновен зрител. Мениджърът на Селтик Рони Дела каза по-рано: "Сега (този мач) се усеща като най-важното нещо на света. Има много емоция. Означава много за хората, за целия град."

Това може да е балон, но Old Firm вече не е Old Firm, оставяйки настрана публичните публикации на зелената част на Глазгоу. Това вече не е дерби, защото някога великият сблъсък е напълно кастриран. Сред източването на активи, лъжите, твърденията и контратвърденията, и с приемането на по-нисък стандарт политики и футболисти, има сгрешено вярване, че хората в шотландските граници изобщо ги е грижа. Беше ги, когато имаше какво да се види. Сега е все едно си надигнал врат да видиш как двойка непрестанно се кара в ресторант - щастлив си, че не трябва да се намесваш.

Това е и мач на който никой от представящите двата клуба няма да се наслади наистина. Селтик има повече за губене - само безмилостно разрушение на техните крехки врагове щеше да се приеме като успех. Загубата е немислима. Рейнджърс, междувременно, просто иска да знае къде ще се намира клубът след шест месеца.

По тази причина от мача няма големи последствия. Никой не очакваше спектакъл от играчи, които нямат апетит. Фалшивият шум около дербито е това, което дразни противниците. Срам е за репутацията на шотландския футбол, че резонансът и общественото значение са повредени - може би непоправимо. Временният мениджър на Рейнджърс Кени МакДауъл сподели, че на шотландския футбол му е нужен стария Old Firm. Със сигурност той има нужда от по-добър Old Firm от този.