На днешния ден - Звездното европейско коронясване в Бари

Цървена звезда на днешния ден, 29 май 1991 година беше по-добра от Олимпик от Марсилия (0:0 - 5:3 след дузпи) във финала на Купата на шампионите и се качи на европейския пиедестал. В драматичен завършек след 120 минути решаваха дузпи, които в голове превърнаха подред Просинечки, Бинич, Белодедич, Михайлович и Панчев, докато Стеван Стоянович в първата серия спаси удара на Аморос.

"Искате ли да играете както вие искате и да изгубим или ще играете както аз казвам и да спечелим Купата на шампионите", сега вече е легендарна фраза, която треньорът на Цървена звезда Любомир Люпко Петрович е изрекъл две седмици преди финала на Купата на шампионите в Бари. Наясно, че е изминат дълъг път и е по-важно от всичко да се качи на стълбичката на победителите, чудесният треньор изненада всички с поставката на игра на "нула", предвиждайки, че най-големият сръбски клуб ще има най-големи шансове да спечели купата, ако се стигне до рулетката на дузпите. И всичко познал.

Цървена звезда дотогава е пленила с игра, имала големи майстори в Деян Савичевич, Роберт Просинечки, Дарко Панчев и останалите играчи с чудесна офанзивна мощ. Обаче, Люпко оценил всички предимства и недостатъци на своя отбор, силата на Олимпик в "триъгълника" Уодъл-Пеле-Папен и решил да попречи на вкарването на топката зад последната линия на отбраната.

В първите 15-ина минути Звезда успявала и да заплаши, междувременно, след шута на Бинич главно Олимпик опитвал да намери пукнатина в отбраната на Звезда, но Белодедич и Найдоски, с помощта на остатъка от отбора играли защитно без грешка. Колко е бил твърдоглав треньорът на французите Раймонд Гьоталс около Драган Стойкович свидетелстват и последните 10 минути на продълженията, когато пратил петата звезда на Звезда на терена. Пикси създал две сериозни възможности за Олимпик, но за щастие е останало и след 120 минути 0:0.

Решението е взето след изпълнение на дузпи. Просинечки опъна мрежата на Олмета с полувисок удар вдясно, а още в първата серия Стоянович със скок вдясно спаси удара на Мануел Аморос. Ще се окаже, че това е решаващо. Подред вкарват Бинич (също като Просинечки), Бернар Казони (отмерено, в дясната малка мрежа), Белодедич (по земя, в левия ъгъл), Папен (същата посока, малко по-високо и по-силно отколкото Белодедич), Михайлович (долу дясно, след като изкопа прилично количество земя) и Мозер (елегантно в десния ъгъл).

Възможност за триумф имаше Дарко Панчев, носителят на Златната обувка стреля близо до средата на вратата, но шутира силно и хвана Олмета в крачка, достатъчно за най-голямата радост в историята на клуба. Двадесет хиляди привърженици на стадион "Свети Никола" и милиони в Сърбия и света получиха най-хубавия подарък. Ще остане запомнено, че в Бари на 29 май 1991 година Цървена звезда се качи на върха на Европа против Олимпик от Марсилия 0:0 - 5:3 след дузпи, успешно завършвайки един петгодишен проект.

Цървена звезда - Олимпик 0:0 - дузпи 5:3

Цървена звезда: Стоянович, Югович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Михайлович, Панчев, Савичевич (85 мин - Стошич), Бинич

Треньор: Любомир Петрович

Олимпик Марсилия: Олмета, Аморос, Ди Меко (111 - Стойкович), Боли, Мозер, Жермен, Казони, Уодъл, Папен, Пеле, Фурние (72 мин - Веркрис)

Треньор: Раймонд Гьоталс

Стадион: "Свети Никола", Бари
Зрители: 56 000
Съдия: Тулио Ланезе (Италия)

Пътят до Бари - скок през "скакалците" до славата

Цървена звезда до трофея в Купата на шампионите стигна без загуба. Малцина очакваха след ремито с Грасхопърс в Белград (1:1), че югославският шампион в този сезон ще достигне върха. Кьозле тушира Маракана, а само Бинич успя да матира Брунер в мач в който Звезда не блестя, но изпусна няколко добри възможности.

Цървена звезда - Грасхопърс 1:1 (1:1)

0:1 Кьозле (17 мин)
1:1 Бинич (44)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович (80 мин - Шабанаджович), Марович, Югович, Белодедич, Василийевич, Просинечки, Стошич, Панчев, Савичевич, Бинич

Грасхопърс: Брунер, Майер, Гемперле, Грен, Колер, Гретарсон, Видеркер, Сутер, Кьозле (85 мин - Вега), Бикел, Де Висенте

Треньор: Отмар Хитцфелд

Белград, 19 септември 1990
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 60 000
Съдия: Карло Лонги (Италия)

От грешките се учи, в работата е спасението. И това е максимата, която треньорът Люпко Петрович насади на всички, особено на играчите на които промени манталитета ден след ден. Вместо години, които са изяли "скакалците", привържениците на Цървена звезда гледаха брутално газене на "скакалците" от Швейцария. Дарко Панчев с гол, а и с две предизвикани дузпи, които реализира Просинечки, а след това и с атака, която завърши Душко Радинович беше локомотивът, който повлече влака на Звезда до победата с 4:1 и класиране във втория кръг.

Грасхопърс - Цървена звезда 1:4 (0:1)

0:1 Панчев (12 мин)
0:2 Просинечки (48 - дузпа)
0:3 Радинович (59)
1:3 Кьозле (62 - дузпа)
1:4 Просинечки (84 - дузпа)

Грасхопърс: Брунер, Майер, Гемперле, Грен, Колер, Гретарсон, Щрудел, Сутер, Кьозле (70 - Хаслер), Бикел (60 мин - Сфорца), Де Висенте

Треньор: Отмар Хитцфелд

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Василийевич, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Стошич, Панчев, Савичевич (56 мин - Югович), Бинич

Цюрих, 3 октомври 1990
Стадион: Хардтрум
Зрители: 28 000
Съдия: Жозе Сантош (Португалия)

Глазгоу Рейнджърс беше противник във втория кръг. Шотландците през лятото направиха "дрийм тим" от английски, шотландски и холандски национали и имаха големи амбиции. Обаче, на пълната Маракана и без контузения Деян Савичевич, югославският отбор игра майсторски, победи с убедителното 3:0. Радинович с гол в ранната фаза на мача донесе сигурност, Просинечки и Панчев в продължението запечатаха съдбата на "рейнджърите".

Цървена звезда - Глазгоу Рейнджърс 3:0 (1:0)

1:0 Радинович (8 мин)
2:0 Просинечки (66)
3:0 Панчев (74)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Стошич, Панчев, Югович (89 мин - Момчилович), Бинич

Глазгоу Рейнджърс: Уудс, Стивънс, Мънро, Гоф, Спакман, Браун, Стивън, Фергюсън, Уолтърс, Джонстън, Хуистра (73 мин - МакКойст)

Треньор: Греъм Сунес

Белград, 24 октомври 1990
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 80 000
Съдия: Жоел Киню (Франция)

Знаеха в Лютице Богдан какъв пъкъл ги чака на "Айброкс" в реванша без оглед на преднината от 3:0. Петрович предвиди, че шотландците ще се откажат от игра и с дълги топки с повече нападатели ще опитат да настигнат изоставането. Мъдро подсили последната линия с петима играчи, като Белодедич игра либеро. И контузията на вратаря Стоянович не разклати белградския отбор, когато през второто полувреме Панчев постигна майсторски гол всичко беше решено. "Рейнджърите" успяха само да изравнят.

Глазгоу Рейнджърс - Цървена звезда 1:1 (0:0)

0:1 Панчев (53 мин)
1:1 МакКойст (79)

Глазгоу Рейнджърс: Уудс, Стивънс, Мънро, Гоф, Спакман (57 - Нисбет), Браун, Стивън, Додс (46 мин - Робъртсън), МакКойст, Хейтли, Уолтърс

Треньор: Греъм Сунес

Цървена звезда: Стоянович (46 мин - Калуджерович), Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Стошич, Панчев, Югович (89 - Юрич), Бинич

Глазгоу, 7 ноември 1990
Стадион: Айброкс
Зрители: 25 000
Съдия: Бо Карлсон (Швеция)

Звезда презимува, управата доведе Синиша Михайлович с рекорден трансфер, а клубът основно се подготвяше за четвъртфиналните двубои с Динамо от Дрезден, тогава изключително силен клуб от Източна Германия. Звезда изстреля три снаряда в мрежата на Кьолер и с убедителна победа с 3:0 трасира пътя в полуфинала. Просинечки и Бинич още до полувремето донесоха добра преднина, която увеличи Деян Савичевич.

Цървена звезда - Динамо Дрезден 3:0 (2:0)

1:0 Просинечки (22 мин)
2:0 Бинич (43)
3:0 Савичевич (57)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Михайлович, Просинечки, Югович, Панчев (89 мин - Стошич), Савичевич, Бинич

Динамо Дрезден: Кьолер, Шьослер, Либерам, Траутман, Бютнер, Керн (49 мин - Вагенхаус), Щюбнер (75 - Алиеви), Хауптман, Ратке, Рьослер, Гючов

Треньор: Райнхард Хефнер

Белград, 6 март 1991
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 80 000
Съдия: Алексей Спирин (Русия)

Цървена звезда повишаваше нивото на формата, играеше модерно, бързо и ефикасно, но реваншът в Дрезден започна с гол на Гючов. Нервността продължи кратко, защото югославският отбор бързо пое нещата в свои ръце, редуваха се възможности, а обратът бе видян едва след почивката когато Савичевич и Панчев завършиха хубави атаки. Привържениците на Динамо правиха безредици, така че съдията Аладрен в 79-ата минута прекъсна трайно мача, който по-късно беше регистриран служебно 3:0.

Динамо Дрезден - Цървена звезда 1:2 (1:0) - прекъснат в 79 минута

1:0 Гючов (2 мин - дузпа)
1:1 Савичевич (52)
1:2 Панчев (69)

Динамо Дрезден: Кьолер, Шьослер, Либерам, Траутман, Бютнер, Хауптман, Щюбнер, Пилц, Шолц, Рьослер (56 мин - Минге), Гючов (56 - Алиеви)


Треньор: Райнхард Хефнер

Цървена звезда: Стоянович, Радинович (70 мин - Марович), Михайлович (75 - Стошич), Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Югович, Панчев, Савичевич, Бинич

Дрезден, 20 март 1991
Стадион: Рудолф Харбиг
Зрители: 15 000
Съдия: Емилио Сориано Аладрен (Испания)
Мачът е регистриран служебно 3:0 за Цървена звезда

Байерн през този сезон беше сочен за един от трите най-големи фаворита за спечелване на Купата на шампионите. Обаче, Цървена звезда в най-добрия мач през този сезон прекъсна серията на баварците от 43 поредни европейски мача без загуба в Мюнхен и с голове на Панчев и Савичевич победи с 2:1. В първия мач от полуфиналите по-добре започнаха немците, защото поведоха чрез Волфарт, но всичко останало беше под знака на белградския състав. Майсторски водени от пейката, асовете на Звезда с игра съсипаха противника и е жалко, че не победиха по-убедително.

Байерн - Цървена звезда 1:2 (1:1)

1:0 Волфарт (34 мин)
1:1 Панчев (45)
1:2 Савичевич (70)

Байерн: Ауман, Ройтер, Пфлюглер, Колер, Аугенталер, Ефенберг, Бендер (78 мин - Щрунц), Швабъл, Волфарт, Тон (78 - Циге), Б. Лаудруп

Треньор: Юп Хайнкес

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Югович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Михайлович (88 мин - Стошич), Панчев, Савичевич, Бинич (89 - Тошич)

Мюнхен, 10 април 1991
Стадион: Олимпийски
Зрители: 65 000
Съдия: Хуберт Форстингер (Австрия)

Люпко Петрович с право се страхуваше преди реванша в Белград, непрекъснато повтаряйки че "немците са немци", че няма да се предадат и че Звезда на препълнената "Маракана" трябва да надмине изданието от Мюнхен, ако иска финал. И белградският отбор блестя, с гол на Михайлович водеше през първото полувреме, от ексхибиционизъм и желание за самоизтъкване не довърши надиграния противник. Наказанието бързо последва, Аугенталер и Бендер направиха обрат след почивката. Последва най-драматичният завършек на мач в историята, на енергията на публиката, с помощ на късмета "небето се отвори". След центриране на Михайлович, непохватна намеса на Аугенталер, някаква друга сила водеше топката над шокирания Ауман в мрежата за 2:2 и класиране за историческия финал с Олимпик.

Цървена звезда - Байерн 2:2 (1:0)

1:0 Михайлович (25 мин)
1:1 Аугенталер (62)
1:2 Бендер (66)
2:2 Аугенталер (89 - автогол)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Югович, Просинечки, Михайлович, Панчев (89 мин - Стошич), Савичевич, Бинич (89 - Момчилович)

Байерн: Ауман, Швабъл, Бендер, Грахамер, Аугенталер, Ефенберг, Щрунц, Ройтер, Волфарт, Тон, Б. Лаудруп

Белград, 24 април 1991
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 80 000
Съдия: Бруно Галер (Швейцария)

Стара история за Олд Фирм

Селтик в последните години е доминиращ в дуелите с най-големия противник, когото през септември победи лесно във Висшата лига, а за разлика от Рейнджърс не трябва да мисли и за последния кръг на Лига Европа.

Това ще е истински десерт за любителите на футбола, особено на шотландския, който изобилства с мъжка борба, двустранна мотивираност и съперничество, което трудно може да се намери където и да е по света. Религиозно, социално, традиционно разделение... Всичко е казано когато става дума за Старата фирма. Затова винаги е атрактивно, дори и когато шотландските клубове се мъчат в Европа - което през този сезон не е случая. Селтик се пребори за класиране напред в Лига Европа в конкуренцията на Клуж, Лацио и Рен, а Рейнджърс е лидер в Група G пред Порто, Йънг Бойс и Фейенорд, но още не е сигурен дали ще премине напред, макар че направи някои много добри мачове.

"Детелините" спечелиха предходните три издания на Купата на Лигата - тогава съперници им бяха Абърдийн (два пъти) и Мъдъруел. Рейнджърс не е виждал финал още от сезон 2010/11, когато беше по-добър точно от своя най-лют противник, и то след продължения (след 90 минути беше 1:1). Но, рейнджърите на Стивън Джерард са рекордьори в този турнир с 27 трофея, срещу 18 на Селтик, което винаги им дава допълнителен вятър в платната.

След 16 кръга в шотландската Висша лига Селтик е две точки пред омразните комшии, които се спънаха в гостуването на Абърдийн и пропуснаха възможността да държат крачка. За пръв път откакто бе изхвърлен от елита Рейнджърс е конкурентен на Селтик (през миналия сезон се държа добре, но накрая "детелините" все пак доминираха). Това е още една причина заради която тук нито един изход не трябва да се отписва. От друга страна, момчетата на Нийл Ленън празнуваха през септември на Айброкс; обаче, в предходните шест междуособни сблъсъка излизаха единици, и то главно с малко попадения. Разбира се, сега такъв знак трябва да се схване много условно, с оглед на факта, че финалът се играе на неутралния Хемпдън Парк.

За разлика от своя колега Ленън има доста проблеми с травми, така в този мач няма да може да разчита на полузащитниците Мохамед Елюнуси, Джони Хейс и Даниел Арзани, както и на защитниците Йоза Шимунович,  Хатем Абд Елхамед и Боли Болинголи. Селтик има на разположение достатъчен брой чудесни играчи, така че сме сигурни, че ще замести всички кадрови липси.

Може би е на страната на "зелено-белите" това, че все пак не трябва да размислят за продължението на европейската авантюра, така че за нюанс са по-спокойни, но това не значи, че който и да е участник в този сблъсък може да приеме мача лековато, напротив. Заради скорошните победи, както и много по-добрият баланс в междуособните дуели изиграни през последните сезони, предимството е на страната на Селтик.

Румъния в шок: Почина Даниел Продан

Някогашният национал на Румъния Даниел Продан почина внезапно, на 45 години от сърдечен удар. Бившият футболист на Стяуа, мадридския Атлетико и Рейнджърс му прилошало в дома му, а когато пристигнала Бърза помощ лекарите само констатирали смъртта му.

С румънския национален отбор Продан постигна най-големия успех през 1994 година на Световното първенство в САЩ когато стигнаха 1/4-финалите, докато със Стяуа пет пъти подред беше шампион на държавата.

След един сезон в Атлетико, премина в Глазгоу, но скоро след подписването на договора е установено, че има сериозна контузия на коляното заради която за две години и половина не е изиграл нито един мач за Рейнджърс.

Професионалната си кариера завършва през 2003 година в Национал от Букурещ.

Исторически момент: След 4 години на сцената се завръща "Old Firm"

 
След четири години, днес в програмата на шотландския Премиършип се играе най-голямото дерби на Шотландия, а според мнозина и в света, популярното "Öld Firm" в което се срещат Селтик и Рейнджърс.

След изхвърлянето в 4 лига, най-ниското ниво на шотландския футбол, Глазгоу Рейнджърс успя да се завърне обратно в най-силното първенство и днес ще мери сили с лютия си съперник Селтик.

Това не е само спортно дерби, а става въпрос за много повече. Това е сблъсък между две религиозни течения, от една страна протестанти, а от другата католици. Има и политически основи, защото двете най-силни партии в Шотландия републиканци и консерватори са поделени на тези два клуба. Привържениците на Селтик в голямата си част са левичари и подкрепят републиканците, докато тези на Рейнджърс са консерватори.

Привържениците на Рейнджърс развяват знамената на Великобритания, докато тези на Селтик ирландския трибагреник. След всичко изброено виждаме какво противостоене съществува между двата клуба. Тяхното съперничество е толкова голямо, че със сигурност можем да кажем, че тези два клуба, един без друг сякаш не съществуват.

Те играха помежду си и след изхвърлянето на Рейнджърс в ниските нива на първенствата. Когато миналата година се срещнаха в полуфинал за купата Рейнджърс празнува след дузпи, но това не е нищо в сравнение с мачовете, които се играят в рамките на Премиършип.

Мачът ще се играе на "Селтик парк" пред около 60 000 зрители, от 14:00 ч и в момента тече търсене на билет повече за трибуните.

Епицентър на лудостта: Най-големите дербита 3/3

Футболът сам по себе си е чиста емоция, но има периоди, когато онова което усещаме заради двадесет и двама мъже и топка не може да се "мери" или сравни с каквото и да е.

Споменатият период често умее да варира по интензитет и дължина - от няколко дни до няколко седмици - но все пак може да се утвърди, че епицентърът на "лудостта" трае някъде в интервала на 90 и 120 минути, не включвайки потенциалната "прединфарктна" серия дузпи.

Тогава всичко което е наистина важно става абсолютно незначително, а вашите мисли и всички видове енергия, които отдавате са насочени само към едно нещо. Вашият обичан отбор да запише победа над най-големия, голям съперник.

Тогава, онова което е морално, става неморално - тогава не се подбират начина и средствата как да се стигне до целта. Тогава единственото важно е вашият отбор след последния съдийски сигнал високо да вдигне ръце над главите, докато всички в транс се прегръщате и радвате с хората, които сте видели за пръв път в живота - на трибуните, в пъба, кръчмата, в местното кафене, букмейкърския пункт...

Преди няколко дни беше изиграно юбилейното 150-о най-голямо дерби на Белград - между Цървена звезда и Партизан, двата най-големи сръбски клуба, някогашни шампион и финалист в КЕШ. И, колкото и да се опитват някои да го омаловажат и деградират по различни начини - истински трябва да се гордеят с дуела между "червено-белите" и "черно-белите" - защото не могат много световни столици да се похвалят с такова съперничество и такива спортни традиции.

Мачовете, които имат силата да разделят градове на половина, вековни съперничества, които родни братя и големи приятели превръщат в люти противници, но им (ни), същевременно, предлагат единствено опит и щастие, както и скъпоценни, незабравими спомени.

Дерби дела Капитале - магията на древния град

Италианците наистина имат голям брой дербита, с Бразилия и Великобритания вероятно най-много в света, но "светата троица" на италианския футбол прави три наистина големи сблъсъка. За другите два имахте възможност да прочетете в първите две части, а тук стигнахме до големия дуел на Вечния град - Лацио срещу Рома.

Когато се погледне голямата картина, няма много по-огнени дуели в света, от този между Романистите и Лациалите на легендарния "Олимпико" - може би общо са няколко. Малко не е достигнало да мине идеята на Бенито Мусолини и град Рим да има само един клуб през 1927 година.

Идеята на вожда на Националната фашистка партия била римските клубове - Роман, Алба-Аудаче, Фортитудо и Лацио - с декрет на Националния съюз да се съберат в един мощен отбор, който ще владее Италия. Все пак, възпротивил се генерал Джорджо Вакаро, който по това време бил висш член на ФС Италия, и успял да спаси Лациалите като единствен независим клуб - до новосформирания АС Рома. Такава "мръсотия" не е можела да роди различно съперничество.

"Бианкоселести" са основани цели 27 години преди големия си враг, през 1900 г в северната част на града в квартала Патри е създаден "Societa Podistica Lazio". След малко повече от десетилетие в аматьорското ниво, през 1912 г клубът се включва към тогавашната елитна лига.

Първият официален дуел на Вечния град е изигран двадесет дни преди навлизането в тридесетте години на миналия век, а побеждава Рома с гол в самия край. Скоро ще се състои за 180-и път, а "вълците" имат 66 триумфа, докато 50 мача са завършили с празненства на "орлите".

Тяхното столично съперничество - символично наречено Дерби дела Капитале - има още по-голямо значение тъй като се знае, че имат много по-малко трофеи от които и да е клубове в този списък. Все пак, това някак и изтъква размера, традицията и всичко онова което срещата на Рома и Лацио представлява във футболния свят.

Римското дерби по всичко парира водещите световни огнени сблъсъци, започвайки от самия футбол до атмосферата на трибуните, но и с количеството открита омраза и страшно насилие, което лъха отвсякъде.

Лацио има две Скудета, шест Купи на Италия, три Суперкупи, но и Купа на носителите на национални купи и Суперкупата на УЕФА.

Рома е шампион един път повече, девет пъти печели Купата, два пъти Суперкупата, триумфирал е в Купата на панаирните градове (предшественик на Купата на УЕФА).

От 1954 г делят стадион, но това може да се промени в следващите години.

Първият фатален случай, както и в италианския футбол, е записан още от 1979 година, когато лациалът Винченцо Папрели е уцелен със сигнална ракета в окото, докато е бил заедно с приятели в северната трибуна на стадиона. Тя е изстреляна от южната трибуна. Смъртоносни сблъсъци се ширят из Италия след това като пандемия. С ултраси се сдобиват и отборите от третото ниво на футбола на Ботуша.


Лациалите са познати като крайно десни ултраси, докато Романистите, от средата на осемдесетте, минават за ляво ориентирани. Все пак, това не е попречило на двата клуба през историята да изтъкват болезнени, нацистки и расистки лозунги и емблеми.

Хората, които са били на "Олимпико" в този час и половина твърдят, че това е нещо което не може да се опише с думи, а просто трябва да се преживее. "Военното" положение в града, море от полиция, тонове пиротехника и твърд, мръсен мъжки футбол. Дерби дела Капитале.

Последният прецедент, когато става въпрос за сблъсъка на "Олимпико" се случи през 2004 година, когато с началото на второто полувреме между привържениците се чули гласове, че полицейска кола е убила дете пред стадиона.

Накрая се оказа, че момчето е било покрито в подножието на трибуните, защото имало проблеми с дишането, но Адриано Галиани, президент на Лигата, все пак организирал главният съдия да се обади по мобилен телефон и мачът в крайна сметка е отложен.

На улиците става "ад", а в една от най-големите привърженически безредици в новата история на Калчото повече от 50 запалянковци са арестувани, 200 са контузени, докато и 300 полицаи  трябвало да потърсят медицинска помощ.

Тюрккулюбю - вулканичният удар между Европа и Азия

Футбол и фанатизъм са опасна комбинация, могат да бъдат, в края на краищата, съвършено съединение, но сме свидетели, че това на практика е невъзможно и немислимо. Всяко от световните дербита има нещо което го отличава от масата и ни кара да говорим за него по специален начин. Все пак, нито едно голямо градско дерби не прилича на истанбулското - между Галатасарай и Фенербахче.

Галата и Фенер са символите на турския футбол, двата най-успешни клуба, с убедително най-много привърженици и спортни традиции зад себе си. Това не е само сблъсък между две воюващи страни на един град, а и сблъсък между два континента - Европа и Азия.

Галата е основан, в европейската част на Истанбул, от Али Семи Йен през 1905 г, който е първи президент и член на клуба, предводител на местното училище под името Галатасарай. На другата страна на Босфора, две години по-късно, Зия Сонулен, Айетлах Бей и Нечип Оканер, в тишина и страх от строгите османски закони и султана Абудал Хамид създават Фенербахче.

Галата е най-трофейният клуб на Турция с 20 титли, 15 купи и 14 суперкупи, а по веднъж е печелил Купата на УЕФА и Суперкупата на УЕФА.

От друга страна, Фенер има един шампионски трофей по-малко, шест купи и девет суперкупи, но нито един европейски трофей.

Въпреки че властимащите по това време стриктно забраняват на младите да се събират и играят "английската" игра, първото дерби е изиграно през 1909 г, а Фенер е домакин на поляна, където днес се намира неговия стадион "Шукру Сарачоглу". Побеждават гостите с 2:0.

От тогава са играли още 380 пъти, "жълто-черните" са по-успешни от "жълто-червените", със 144, срещу 122 победи, а когато мачът завърши без голове - рядко може да кажете, че не е било интересно.

Невероятна темпераментност и любов към футбола довеждат до това дуелите на двата великана от Босфора и насилието да идват заедно като добър и ден. Също така, турското дерби е едно от първите в света на което са отбелязани големи безредици, които датират още от 23 февруари 1934 година.

"Когато преди няколко години правехме "Разделени градове", останах удивен, защото и ние сме били "диваци", но онова там е невероятно. Снайперисти на всички страни, полиция като мравки, идва автобусът с отбора на Галата, а ръководителите на Фенер, виждайки, че не им остава нищо друго, започват да го целят с мобилни телефони и да плюят по рейса на гостите", споделя Милош Шаранович.

На този ден по програма имало "приятелски" мач на местния стадион Таским, но от самото начало било ясно, че няма да завърши. Двата отбора силно искали победата, а съдията няколко пъти трябвало да прекъсва мача през първото полувреме заради много остри нарушения и бой.

Всичко завършило така, че и местните господа от околните трибуни, къщи и хълмове се включили в мелето на терена, скоро се намесила и полицията, а журналистите няколко дни обширно писали за "военното положение" на Таксим. Нито почти сто години по-късно абсолютно нищо не се е променило.

Въпреки че в запалянковския свят не ги уважават твърде много, заради честата употреба на хладно оръжие, никой не може да отнеме онова което се случва на "Сарачоглу" и "Али Семи Йен". Количеството пиротехника понякога надминава и онези в Южна Америка, хора от Гинес идват да мерят силата на децибелите, докато междувременно се търси кой да дръпне спусъка да се стигне до изригване.

Една от най-лудите случки се разиграва на финала за Купата през 1995/96 г, Галатасарай се мъчи, а Фенербахче се бори с Трабзонспор за титлата. Започва с насмешки, че Галата не е достоен противник, а след гол в продължението на реванша донесъл трофея - треньорът на "аутсайдера" Греъм Сунес забива голямо знаме на своя отбор на центъра на "Шукру Сарачоглу".

Ел Класико - Сблъсък на гиганти по холивудски

Най-бляскавият "безсмъртен" дуел се играе на Пиринейския полуостров, тъй като количеството реклама, публичност и медийно следене не може да се сравнява с нито един друг. И той също така представлява сблъсък на две различни култури, начини на живот, но и тотално противоположни икономически и политически разбирания. Когато се вземат под внимание всички големи дербита на планетата, стойността на самите тях и техните играчи, история, победи, трофеи... Не е грешно да се каже, че Ел Класико - дуелът между Реал Мадрид и Барселона - е специална категория.

Футболът в Кастиля, Мадрид донесли академици и студенти в края на по миналия век, които са се върнали от учене в Кеймбридж и Оксфорд. Най-напред своите идеи на дело са реализирали с основаването на "Football Club Sky" през 1897 г, а след серия промени, с помощта на крал Алфонсо ХII и подкрепата на Кралската футболна федерация, през 1920 година става познат като Реал (кралски) Мадрид.

Само две години по-късно в главния град на Каталония, група швейцарци, англичани и местни, предвождани от Жоан Гампер, създават символът на каталонизма - под мотото "Mes que un club", т.е. "Повече от клуб".

Реал е абсолютен рекордьор по брой трофеи от Шампионската лига - 10, а има и рекордните 32 титли на Испания, 19 Купи на Краля, девет Суперкупи, както и четири титли първенец на света и по две Купа на УЕФА и Суперкупа на УЕФА.

Благодарение на доминацията в последното десетилетие, Барса сега има 23 шампионски титли, рекордните 27 Купи и 11 Суперкупи, както и пет титли първенец на Европа и три на света. Също така има и пет Суперкупи на Европа, а четири пъти Купата на носители на национални купи.

Гражданската война, бомбардировките и по-късно Втората световна война направили така, че може би двата най-големи клуба в света днес да се развият по-бавно, но те и тогава успявали да печелят титли и да изхвърлят великани от футболната сцена.

Привържениците на Барселона често обичат да изтъкват, че техният съперник е изградил величието си с помощта на диктатора Франсиско Франко, заради който народът на Каталония започва да гледа като на своя като на повече от клуб, а донякъде и като на антирежимно движение.

Все пак, това не е съвсем точно, защото историята казва, че водещите хора в Барселона в този период  (50-те и 60-те) са били в много добри отношения с властващия режим, а и няколко пъти са го изтъквали. Всичко това е видимо и от трофеите спечелени през тези години.

"Кралския" клуб и "Блауграна" са изиграли общо 230 дуела (263 смятайки и приятелските мачове), а Реал е по-успешен с две победи повече от противника - 92-90.

Въпреки че съперничеството им е огнено, случвало се е "Ноу Камп" да аплодира играчи в бели екипи (Лоури Кънингам 1980 г), докато мадридчани на "Сантиаго Бернабеу" са ставали заради майсторството на Диего Армандо Марадона, Роналдиньо Гаучо и Андрес Иниеста.

Техният дуел е най-гледания на планетата.

Реал в почти всички ери има големи успехи (особено през 60-те когато печели пет поредни "ушати" трофея), докато Барса напълно взима превес от началото на новото хилядолетие.

От друга страна, насилие и физически сблъсъци между привържениците на двата отбора почти няма, както през историята така и днес, освен няколко спорадични удари и блъскания туктаме.  Но въпреки това, напрежението, нетърпимостта, а и омразата, може да се види с просто око когато се намират едни срещу други.

Реал Мадрид и Барселона, тяхната история, играчи и дуели неизмеримо са повлияли на облика на най-важното вторично нещо на света, до такава степен, че въпросът е дали модерният футбол днес щеше да изглежда така. Испания вероятно никога нямаше да бъде шампион на Европа и света, ако нямаше може би двата най-големи световни футболни колектива.

Не са много играчите, които са носили двата екипа, общо около двадесет, но един от тези трансфери беляза футбола и неговата история. Легендарният Луиш Фиго шокира всички, когато през 2000 година замени "Ноу Камп" с "Бернабеу", а върхът на обидите, заплахите и кой знае какво още се случи когато изпълняваше ъглов удар.

На стадиона на който се прослави, само че този път в екипа на омразния съперник, а привържениците го почерпиха със свинска глава и празна бутилка уиски. Главата на нещастното животно накрая завърши в клубния музей.

Олд Фирм - две религии, два свята и един град  

Както казахме, фанатизъм и футбол са много, много опасна комбинация, твърде често смъртоносна, а когато към това се добави и различни религиозни и "патриотични" убеждения, се стигна до всеобщ метеж, хаос и безумно насилие. Един такъв футболен мач се играе в Глазгоу, между двата най-успешни шотландски клуба, роялисти и републиканци, католици и протестанти - славните Селтик и Рейнджърс.

На разстояние от осем и половина километра, колкото делят "Селтик Парк" и "Айброкс", "лежат" стотина от най-големите трофеи, 400 междуособни срещи, и ако всичко това се случва в столицата на Шотландия цялата история има далеч по-голям смисъл когато в нея се включва споменатата религия и съседната Северна Ирландия.

Всичко изредено е забележимо само по себе си - започвайки от символа и знамето, които създават колорит, песните които подплатяват атмосферата, но и самите защитници на емблемите и символите на двата отбора.

"Детелините" имат 46 титли,36 Купи и 15 Купи на Лигата, но и една титла шампион на Европа.

"Рейнджърите" имат осем шампионски титли повече, три купи по-малко, но и 12 Купи на Лигата повече. "Ушатият" трофей им липсва, като от европейските отличия са успели да спечелят само Купата на носители на национални купи.

Селтик е формиран в католическата църква Света Мария на улица Ист Роуз в предградието Калтън,от братята Уолфрид през 1887 година, с превъзходната идея да се съберат пари за онези на които са им най-нужни. Уолфрид искали с кръщаването на клуба да изтъкнат ирландските и шотландските корени на "зелено-белите".


Петнадесет години по-рано, братята Моузес и Питър Макнил, Питър Кембъл и Уилям Мебет се срещнали на пейка в парка Уест Енд и основали един от най-старите клубове в света. Спомената четворка е била добра част от първия стартов състав на "рейнджърите", които само месец по-късно за пръв път излезли на терена като Рейнджърс ФК.

В началото, Рейнджърс привличал протестанти, главно шотландци, докато на другата страна отивали католическите ирландци, които през тези години все повече се настанявали в Глазгоу. При това състояние на нещата, от самото начало, довело до това да е истинско чудо, когато половината град не е потрошен, хиляди души и полицаи ранени, а при това мачът поне веднъж да не е прекъснат, защото сблъсъкът от трибуните се е пренесъл на терена.

"Когато растях, ходех в католическо училище, не можеше да се намери нито един привърженик на Рейнджърс между нас. Сега ситуацията е диаметрално различна. Примерът работи, моите синове също така ходят в католическо училище, с около 5% любители на "рейнджърите", пише един запалянко на Селтик за "Ню Йорк Таймс" през 2012 г.

Първият официален дуел изиграват през 1888 година, не са чакали твърде много, а първият триумф записва Селтик с убедителното 5:2. Все пак, почти век и половина по-късно - Рейнджърс има 159 победи на своята сметка, а съседът 14 по-малко.

Някои източници твърдят, че междуособните сблъсъци са и над 500, но официално те са сто по-малко. Заради банкрута, който Рейнджърс обяви преди три години, за юбилейното дерби трябваше да чакаме повече от обичайното, но абсолютно си заслужаваше - въпреки че неизвестност в резултата нямаше.

С общия брой мачове, дуелът Селтик и Рейнджърс взима второ място сред големите съперничества, а, за съжаление, на самия връх когато става въпрос за смъртни случаи, които са директно свързани с футбол. Нито забраната за алкохол, нито забраната за събирания, нито забраната за обиди на национална и верска основа, както и законът на "Желязната лейди" никога не успяха да укротят всичко онова което носи легендарното Олд Фирм - в превод - сблъсък на двама стари, добри "приятели".

Суперкласико - дербито на всички дербита

За края оставихме дербито на всички дербита - ненадминатото Суперкласико между "прасетата" и "кокошките" - дуелът Бока Хуниорс и Ривър Плейт.

Двата клуба са основани в началото на миналия век в предградието на Буенос Айрес - Ла Бока. Ривър през 1901 г от английски мигранти (отново, от тук и Плейт, а не Плата), а Бока четири години по-късно по инициатива на изселници от Генуа. Бока в началото минава за клуб на работническата класа, а Ривър на по-богатите, но от времената след Втората световна война двата отбора имат равен брой привърженици във всички слоеве на обществото.

За техния първи дуел, 1905 г, се носи интересна легенда, която твърди, че междуособните сблъсъци ще решат кой да напусне общия стадион, но и Ла Бока. Ривър излиза от този мач като губещия (1:3), и оттогава е разположен в северния квартал Нуньес.

Чак 72% от аржентинците подкрепят или Бока, или Ривър, а "жълто-сините" имат предимство от десет процента - 41 срещу 31.

Във времената когато националната лига придобива все по-професионален облик, първият официален сблъсък е през 1913 г, а Ривър побеждава с 2:1. 103 години по-късно "генуезците" и "милионерите" имат зад себе си 291 дуела - Бока празнува в 86 случая, 77 пъти изходът е нерешен, а Ривър е бил по-добър в 78 мача. Също така са се срещали и още 119 пъти в неофициални мачове, а и тук Бока има предимство - 45-37.

"Денят на дербито в Буенос Айрес кара Олд Фирм да изглежда като футбол в училищния двор", пише в обяснението на книгата "50 неща, които трябва да видите преди да умрете", до снимка от Суперкласикото.

Освен ефектните представяния на терена, онова което прави Суперкласикото толкова специално е всичко онова което южноамериканците са готови да подготвят когато се играе футбол. Изглежда че рядко някой по света е поне близо до тях, когато става въпрос за страст, любов и желание за футбол.

Пуерта 12 - Най-голямата трагедия в Суперкласикото се случва през 1968 година, когато 71 запалянковци губят живота си в сектора с №12 на "Ел Монументал". Жертвите на паническото бягство са били на средна възраст 19 години, а точната причина за тяхната гибел никога не е прецизно утвърдена. Това е най-голямата трагедия в историята на южноамериканския футбол. 

През последните 50 години се нагледахме на всичко, от всеобщ хаос на улиците и трибуните - които нерядко са отнасяли и животи, до ефектни хореографии и атмосфера, но и болезнени заяждания на сметката на онези отсреща.


Когато Ривър изпадна от първа лига преди три години, привържениците на Бока още на следващия мач на "Бомбонера" внесоха ковчег в цветовете на Ривър, палейки свещи, с няколко мъртви кокошки, докато безжизнена свиня често е била гост на трибуните на "Ел Монументал".

Последното "приятелско" Суперкласико завърши с пет червени и двуцифрен брой жълти картони, а нашият съвет е да не пропускате нито едно, което бъдещето ни носи, защото сигурно няма да видите, чуете или усетите нещо подобно.

Едните носят прякор "кокошки" (Ривър) заради предполагаемото малодушие, а другите "прасета" заради смрада на "Бомбонера" (за който е виновна замърсената близка река). През годините чак 100 футболиста са играли и за единия, и за другия клуб.

Буенос Айрес е една от редките столици в света, които могат да се похвалят, че имат два шампиона на света.

Стигнахме до края на нашата история за най-големите дербита на планетата в най-големия и най-важен спорт.

Автор: Неманя Джорждевич 

Селтик - Рейнджърс вече не е класическото дерби от миналото

Някога считано за едно от най-великите съперничества в европейския футбол, глазгоуското дерби се срина болезнено до точка на ирелевантност.

В неделя в шотландския футбол се проведе мач между старите противници, но никой не е сигурен как трябва да се определя това съперничество.

Селтик победи Рейнджърс за Купата на Лигата с 2:0 на Хемпдън Парк. Дебатът е какво представлява Рейнджърс в момента - нов обект формиран след ликвидацията през 2012 г и последвалото изпращане в четвъртото ниво, или рекордьорът по шампионски титли с непрекъсната 142-годишна история - е делителен колкото религиозните различия в град Глазгоу.

За тези които в голяма степен махат тънкостите на двете най-големи институции в Шотландия, вероятно това е повече от малка тривиалност. Това доминира в подготовката за сблъсъка след публикация на стратегически пусната реклама в националния вестник "Сънди Хералд" озаглавена "Изявление на привържениците на Селтик". Целта беше да се обяви за невалидна дълго употребяваната фраза "Old Firm" (грандовете - б.а.) на основанието, че това вече не е същият Рейнджърс срещу когото се изправяха над век.

В него се казва: "Считаме че терминът Old Firm, двойно описателен за Селтик и ликвидирания клуб Рейнджърс, загина с ликвидацията. Ние твърдо вярваме, че няма статистика между Селтик и нашия противник на полуфиналите".

От една страна провокация, а от друга утвърждаване. Ако, за целите на дискутирането на основния конфликт, смятаме, че това е първият път, в който отборите се срещат от три години, то тогава този лозунг не е нищо освен потвърждение, че когато става въпрос за двете най-големи агитки в Шотландия някои неща никога не се променят. Разговорът, сега повече от всякога, е за всичко друго, отколкото за двата състава. Някъде между заглавието, споровете и взаимното обсебване около активите на другия, футболният мач може да се пречупи.

На този мач му липсват Ларсон, Де Бур, Сътън и Ван Бронкхорст. От битките между победители в Шампионската лига, двата отбора вървят на сън през най-ниските си спадове. Селтик изобщо не вдъхновява, въпреки че функционира, оставайки ярък фаворит в дербито и за шампионската титла на Шотландия. Без съществена конкуренция за трофеи, "детелините" търпят регрес - провалиха се в квалификациите за Шампионската лига, въпреки че им беше даден втори шанс заради нередовен играч в състава на Легия (Варшава), което е показателното за цялостното състояние на клуба, който победи Барселона преди малко повече от две години.

Колкото до Рейнджърс, те са носталгични за времето когато изборът на най-добрите 11 беше основен сред тревогите им. Сегашният мениджър Кени МакДауъл декларира желанието си да напусне през януари, а в момента работи с предизвестие за напускане, след като твърди, че е "изненадан", че новините за напускането му са изтекли преждевременно. Това е още един пример за карикатурата, която ги следва от изпращането им в най-ниската дивизия, и е достатъчно да накара дори най-твърдият им привърженик да потръпне неволно. Лошото ръководене на финансите, което продължава дори и сега, със заеми от собственика на Нюкасъл Майк Ашли, за да се осигури значителна сметка за заплати, е приказка твърде дълга и с твърде много антагонизми, за да се обясни без доказателства за гладене и купчина халби.

По-сигурно е да се каже, че тази среща на организации означаваше всичко, и което е по-важното, заслужаваше си да се гледа. Страстно дерби, което можеше да конкурира всяко друго по света, всички елементи перфектно балансирани да омаят дори обикновен зрител. Мениджърът на Селтик Рони Дела каза по-рано: "Сега (този мач) се усеща като най-важното нещо на света. Има много емоция. Означава много за хората, за целия град."

Това може да е балон, но Old Firm вече не е Old Firm, оставяйки настрана публичните публикации на зелената част на Глазгоу. Това вече не е дерби, защото някога великият сблъсък е напълно кастриран. Сред източването на активи, лъжите, твърденията и контратвърденията, и с приемането на по-нисък стандарт политики и футболисти, има сгрешено вярване, че хората в шотландските граници изобщо ги е грижа. Беше ги, когато имаше какво да се види. Сега е все едно си надигнал врат да видиш как двойка непрестанно се кара в ресторант - щастлив си, че не трябва да се намесваш.

Това е и мач на който никой от представящите двата клуба няма да се наслади наистина. Селтик има повече за губене - само безмилостно разрушение на техните крехки врагове щеше да се приеме като успех. Загубата е немислима. Рейнджърс, междувременно, просто иска да знае къде ще се намира клубът след шест месеца.

По тази причина от мача няма големи последствия. Никой не очакваше спектакъл от играчи, които нямат апетит. Фалшивият шум около дербито е това, което дразни противниците. Срам е за репутацията на шотландския футбол, че резонансът и общественото значение са повредени - може би непоправимо. Временният мениджър на Рейнджърс Кени МакДауъл сподели, че на шотландския футбол му е нужен стария Old Firm. Със сигурност той има нужда от по-добър Old Firm от този.

10 дербита, които заслужават вниманието на всеки фен

Страстта те обхваща и те парализира. Никой спорт не отразява по-добре тези думи от футбола. Чувството да вкараш гол е това, което направлява играта и привържениците. В същото време няма нищо по-сладко от изковаването на победа срещу най-омразния ти съперник, още повече, ако се случи във важен момент в историята на някой от двата клуба.

По света има много дербита, които предлагат неповторим заряд и усещания. Ето и 10 от тях:

10 „Класико де Авеланеда“

Това е спор между аржентинските Индепендиенте и Расинг. Двата клуба са от голямото предградие на Буенос Айрес Авеланеда на чието име е кръстено дербито. То е второто най-голямо съперничество в страната. Въпреки че е засенчено от борбата между Бока Хуниорс и Ривър Плейт, дербито на Авеланеда винаги протича в нажежена и ожесточена обстановка. Най-вече заради географското разположение на противниците, които са признати сред петте най-велики и популярни клуба на Аржентина.

Двата съперника са първите аржентински отбори станали шампиони на Южна Америка, като Индепендиенте вдига Копа Либертадорес за пръв от общо седемте си пъти досега през 1964 г, а Расинг печели единствената си през 1967 г. Расинг става и първият аржентински клуб световен шампион, печелейки и Междуконтиненталната купа през същата година.

На вътрешната сцена Индепендиенте също има превъзходство над Расинг – 14 срещу 7 шампионски титли. Двата отбора са се срещали помежду си 204 пъти, като Индепендиенте има 83 победи срещу 64 за Расинг, а 67 мача са завършвали наравно. Тези успехи са силен коз в ръцете на привържениците на Индепендиенте във войната им с тези на Расинг.

Класико де Авеланеда

9 „Дерби д`Италия“

„Дерби д`Италия“ се провежда между Интернационале (Милано) и Ювентус (Торино), като е едно от най-прочутите по света. Терминът е използван за пръв път през 1967 г от известен италиански спортен журналист, като по това време Интер е най-успешният клуб на международно ниво, а Ювентус на вътрешната сцена.

Съперничеството се възпламени отново наскоро, след като през 2006 г избухна скандала за уреждане на мачове в Серия А. Той доведе до наказание за Ювентус да играе в Серия Б, въпреки че беше шампион за 2005/06 г. Титлата беше присъдена на останалия втори през този сезон Интер. Клубът от Милано стана шампион и през следващите четири сезона.

По отношение на завоювани трофеи Ювентус има значителна преднина спрямо Интер. „Синьо-черните“ имат 39 отличия – 30 на местна почва и 9 международни, докато „Старата госпожа“ е с 54 – 43 у дома и 11 международни. В битките помежду си Ювентус също има голямо предимство – 98 победи срещу 68 за Интер, а 53 пъти не е излъчен победител.

Дерби д`Италия

8 „Киталар Араси дерби“

Междуконтиненталното дерби, което се провежда между Фенербахче и Галатасарай, е сред най-важните в Източна Европа. Уникалният аспект на това съперничество е, че клубовете са от различни континенти макар и да са от един град. Това само доказва какво представлява Истанбул – най-големият турски град, който е и сърце на цивилизацията в държавата.

Първото дерби се провежда през 1909 г, но съперничеството не е ожесточено до 1934 г, когато се случват няколко размирици по време на един приятелски мач. В сбиванията участват и футболисти на двата отбора, които се сдърпват помежду си и това принуждава съдиите да прекратят двубоя.

Въпреки че нямат големи международни успехи Фенербахче и Галатасарай са двата най-успешни клуба в историята на турския футбол. „Фенерите“ имат общо 31 местни отличия, докато Галатасарай – 36. Разликата между двата клуба е, че Фенербахче няма нито един трофей от международен турнир, докато Галатасарай притежава два – Купата на УЕФА и Суперкупата на Европа.

В дербито предимството е на страната на Фенербахче със 141 победи от 372 мача, докато Галатасарай е имал 118 успеха, а равенствата са 113. Това което прави дербито световно известно е страстта и ентусиазма на привържениците на двата отбора.

Киталар Араси дерби

7 „Класико дос милоеш“

В Бразилия има голям брой изявени съперничества и дербита, но мачовете между Фламенго и Вашко Да Гама са приемани за най-голямата битка, особено като се има предвид броя на привържениците им. Когато се опрем на цифрите откриваме, че Фламенго е най-популярният клуб в света с 34 милиона запалянковци. Вашко се радва на подкрепата на 25 милиона, а двата клуба заедно събират около 30% от населението на страната си.

Дербито се провежда за пръв през 1923 г, когато Вашко Да Гама влиза в топ дивизията, но враждата между двата клуба съществува много преди това, но в спорта гребане. По отношение на отличията Вашко Да Гама притежава 74, а Фламенго 85. Трябва да се има предвид, че в Бразилия се смятат щатските и регионалните титли от различни региони, както и националните отличия. По тази причина клубовете имат голям брой трофеи.

Фламенго има предимство в дербито със 130 успеха срещу 119 за Вашко, а 87 пъти дербито е останало без победител.

Класико дос милоеш

6 „Старата фирма“

„Старата фирма“ е името на шотландското дерби между Селтик и Рейнджърс. Двата клуба са най-успешните и значими във футболната история на Шотландия. От сезон 1985/86 г насам шампионът на страната е един от двата състава. Логично те са и най-популярните в държавата. Първият им сблъсък е през 1888 г, нареждайки противопоставянето им сред най-старите на планетата.

Уникалният аспект на тази борба са водещите сили зад нея – религия, политика и социална идеология. Селтик представлява ирландските католически имигранти, а Рейнджърс е подкрепян от протестанти.

По отношение на трофеите Рейнджърс води с 54 шампионски титли, 33 купи на Шотландия и 27 купи на Лигата. Също така е и носител на Купата на носители на национални купи. От друга страна Селтик не изостава с много – 43 шампионски титли, 35 купи на Шотландия и 14 купи на Лигата. За разлика от Рейнджърс Селтик е носител на Купата на европейските шампиони, спечелена през 1967 г.

В 399 дербита досега Рейнджърс има предимство със 159 победи срещу 144 за "детелините", а равенствата са 96. Голям удар за феновете беше фалита на Рейнджърс през юни 2012 г, който изпрати клуба в трета дивизия на шотландския футбол и прекъсна дербито, освен ако двата отбора не се срещнат за купата на страната.

Олд Фирм

5 „Дерби дела Мадонина“

Градското дерби между Интер и Милан се приема за най-свирепото и голямо по важност в Италия. То има необичаен фактор спрямо останалите съперничества в тази статия – двата клуба делят един стадион за всичките си мачове. „Джузепе Меаца“, който е разположен в квартал Сан Сиро в Милано, има честта да бъде дом на два от най-великите италиански отбора.

Първото дерби се провежда през 1908 г, но най-уникалното в него е коренът му. Интер и Милан са били едно. След спор в клуба, който първоначално се е казвал Милан крикет и футболен клуб, води до основаването на Интер през 1908 г. Исторически Интер представлява по-висшата класа в Милано, докато Милан е отбора на работническата класа.

По отношение на успехите Милан изпреварва 39-те отличия на Интер. „Нерадзурите“ имат предимство на вътрешната сцена с 30 срещу 29, въпреки че и двата клуба са шампиони 18 пъти. Предимството на Милан идва по отношение на международните трофеи – 18 срещу 9. В дербито „росонерите“ имат леко предимство със 111 победи срещу 105 за Интер, а 77 пъти са си разделяли по точка.

Дерби дела Мадонина

4 „Класико дел футбол Уругуайо“

Уругвайското дерби противопоставя двата най-успешни клуба във футболната история на страната, които са и два от най-важните в Южна Америка и света: Клуб Насионал де Футбол и Клуб Атлетико Пенярол. Те са спечелели 90 от общо 108-те издания на уругвайското първенство, както и няколко международни трофея.

Първото издание на дербито се състои през 1900 г, превръщайки го в най-старото футболно съперничество извън Британските острови. Още от самото начало Насионал е свързван с местното уругвайско население, представлявайки националистите. От друга страна Пенярол е представител на имигрантите, като първото му име е Централен уругвайски железопътен крикет клуб, основан от британски имигранти.

По отношение на трофеите Пенярол има 57 – 48 от национални шампионати в аматьорската и професионална ера, както и 9 международни купи. Насионал е завоювал 53 титли – 44 шампионатни, аматьорски и професионални, както и 9 международни.

Дербито на Уругвай е сред най-играните мачове на планетата, като двата клуба са се изправяли един срещу друг 509 пъти. Пенярол има 180 победи срещу 166 за Насионал, а равенствата са 106.

Населението на Уругвай е малко над три милиона, като повечето подкрепят някой от двата отбора, което принуждава властите да провеждат дербито на стадион „Сентенарио“ в Монтевидео, въпреки че и двата клуба си имат свои стадиони.

Класико дел футбол Уругуайо

3 Ливърпул срещу Манчестър Юнайтед

Съперничеството между Ливърпул и Манчестър Юнайтед е сред най-свирепите и може би най-значителното в английския футбол. То противопоставя двата най-успешни клуба в историята на страната, които общо имат 119 титли.

Първото дерби се провежда през 1894 г, което го нарежда сред най-старите на планетата. Враждата между двата клуба има своите корени в съперничеството между градовете Манчестър и Ливърпул, което се заражда по време на индустриалната революция.

Друг фактор в битката е състезанието им за най-велик английски клуб. Ливърпул доминира във футбола на Острова през 70-те и 80-те, а Юнайтед е на върха от началото на 90-те и първото десетилетие на новия век. По отношение на титлите Манчестър Юнайтед има леко предимство с 60 купи срещу 59 за Ливърпул. На домашната сцена „червените дяволи“ имат 53 отличия – шампионски титли и купи, докато ливърпулците имат 48. „Червените“ от града на Бийтълс имат превъзходство в международните отличия – 11 срещу 7.

В самото дерби предимството е за Юнайтед със 73 успеха срещу 62 за Ливърпул, а равенствата са 51. Няма съмнение, че този мач е сред най-свирепите, като доказателство за това са не само привържениците на двата отбора, но и футболистите им. Не са рядкост инцидентите между играчите в богата история на сблъсъка.

Ливърпул - Манчестър Юнайтед

2 „Ел Класико“

Битката между Барселона и Реал (Мадрид) е една от най-горещите и може би най-известната в света на футбола. Често е гледана от привърженици от цял свят, след като в последните години двата клуба станаха марки рекламиращи спорта.

Първото „Ел Класико“ се провежда през 1902 г и оттогава този мач представя съперничество във футбола и идеологиите. Барселона от дълги години е институция и футболен отбор, който представлява Каталуния и хората в тази област, докато Реал е свързван с испанския национализъм и кралското семейство.

По отношение на трофеите Барселона има лека преднина със 79, а Реал – 76. На вътрешната сцена преднината на каталунците е дори по-малка – 62 официални национални купи срещу 61 за мадридския клуб. Барселона има предимство и в международните отличия – 17, докато Реал е притежател на 15. Трябва да се отбележи, че въпреки това Реал има повече шампионски титли на Испания и трофеи от Шампионската лига.

Най-интересният и обсъждан въпрос на тази вражда е статистиката помежду им. Барселона има предимство със 105 победи срещу 92 за Реал, а равните мачове са 56. Ако се имат предвид само официални мачове, то предимството е за столичния клуб с 88 успеха срещу 86, а равенствата са 47. Това е още една от причините „Ел Класико“ да е считано за едно от най-динамичните съперничества във футбола.

Ел Класико

1 „Ел Суперкласико“

Най-големият сблъсък в клубния футбол е между Клуб Атлетико Бока Хуниорс и Клуб Атлетико Ривър Плейт. „Суперкласикото“ е известно по цял свят заради яростта си, съперничеството и страстта, която буди сред привържениците и футболистите на двата клуба. През 2004 г английският вестник „Обзървър“ постави „Суперкласико“ на първо място в списъка „50 спортни неща, които трябва да направите преди да умрете“.

Бока и Ривър са двата най-популярни отбора в Аржентина, водейки с голяма преднина пред останалите. Сърцата на 41% от населението бият за Бока, докато 32% са на страната на Ривър. По отношение на процент от населението на страна Бока е най-популярният футболен клуб в света.

Особеността на това дерби се поражда от корените на двата клуба. Ривър и Бока са родени в квартала Ла Бока, който е един от най-живописните в Буенос Айрес. Докато Ривър се мести в по-богатия квартал Белграно в северната част на града, Бока остава верен на родното си място и до ден днешен е в Ла Бока.

По отношение на титлите Бока води в общата сметка с 50 срещу 39 за Ривър. В националните състезания Ривър има предимство с 34 купи, а Бока има 32, като в тази сметка влизат аматьорските и професионални шампионски титли, както и купата на страната. Бока има повече международни успехи – 18 трофея, като по този показател дели първо място в света с Милан. Ривър има пет.

В статистиката на „Суперкласикото“ след 338 мача победител е Бока със 126 победи, докато Ривър има 107, а равенствата са 106. Тези показатели подсилват чувството на превъзходство от привържениците на Бока спрямо тези на Ривър.

Ел Суперкласико

Най-инфарктните шампионски титли във футбола

10 – 2002/03 г – Висша лига на Шотландия – Рейнджърс и Селтик

Най-големите съперници в Шотландия Рейнджърс и Селтик посрещнаха последния кръг на сезон 2002/03 г с равни точки – по 94 и еднаква голова разлика – 68 гола. Селтик победи Килмарнък с 4:0, но Рейнджърс се наложи с 6:1 над Дънфърмлайн и предотврати трета поредна титла за врага си.

9 - 2010/2011 г - ЮАР – Аякс Кейп Таун и Орландо Пайратс

„Пиратите“ завоюваха третата си шампионска титла със стил. Изоставаха от Аякс Кейп Таун на 2 точки преди последния кръг, но успяха да спечелят финалния двубой с гол в последните секунди. Междувременно Аякс записа равенство и изпусна титлата заради по-слаба голова разлика.

8 – 2008/09 г - Индийското първенство – Чърчил Брадърс и Мохун Баган

Вторият сезон на професионалното индийско първенство се реши в самия край. Чърчил Брадръс и Мохун Баган влязоха в последния кръг с по 43 точки, но вторият имаше по-слаба голова разлика. Мохун Баган загуби с 1:2 от Махиндра Юнайтед, докато Чърчил Брадърс спечели с 6:2 над Мохамедан, гарантирайки не само титлата си, но и изпадането на противника си.

7 – 2006/07 г – Ередивизие – АЗ, ПСВ Айндховен, Аякс

В този трибой АЗ, ПСВ и Аякс имаха по 72 т преди последния кръг. АЗ водеше по голова разлика, но се препъна срещу Екселсиор след ранен червен картон. Аякс се озова в лидерска позиция, след като се наложи с 2:0 над Вилем ІІ, но радостта беше за кратко. ПСВ убедително се разправи с Витес – 5:1 и отборът от Айндховен направи голова разлика 50 при 49 за Аякс. Филип Коку стана герой с попадението си в 77-ата минута.

6 – 2009 г – Кампеонато Бразилейро – Фламенго и Интернасионал

Преди последния кръг Фламенго имаше преднина от една точка пред Интернасионал. Лидерът играеше срещу Гремио, като се очакваше противникът да загуби, за да не даде шанс на най-големия си враг. Вместо това Гремио поведе – единственият гол отпразнуван от феновете на Интернасионал. От своя страна техните любимци победиха с 4:0 Санто Андре. Радостта бе помрачена от обрат на Фламенго за 2:1 и първа национална титла от 1992 г.

5 – 2005 г – Джей Лига – Серезо Осака, Гамба Осака и още три клуба

Безпрецедентна битка между пет клуба трябваше да реши титлата в Япония през 2005 г. Серезо Осака водеше с 58 т, следван от Гамба Осака с 57, Урава Редс, Кашима Антлърс и Юнайтед Чиба с по 56. Два късни гола срещу Кавазаки Фронтале донесоха успех за Гамба с 4:2, докато попадение в последната минута на ФК Токио изравни резултата срещу Серезо, пращайки титлата в ръцете на врага. Серезо завърши пети, след като и другите претенденти спечелиха мачовете си.

4 – 2000/01 г – Бундеслига – Байерн (Мюнхен) и Шалке 04

През 2001 г Байерн (Мюнхен) водеше на Шалке с три точки, но с по-слаба голова разлика преди началото на последните мачове. Шалке би Унтерхахинг с 5:3, а на екрана на Паркщадион „синята“ публика видя как Хамбургер повежда в края на Байерн. Празненствата за първа титла от 40 години почти започнаха, когато Патрик Андерсон отбеляза единствения си гол за Байерн – точка за мюнхенци, която разби сърцата на феновете на Шалке.

3 - 2009 г – Клаусура, Аржентина – Уракан и Велес Сарсфийлд

В спорен финал лидерът Уракан домакинстваше на втория Велес Сарсфийлд, като и равенство беше достатъчно за титла. След забавяне на мача нулевото равенство се задържа до 83-ата минута, когато вратарят на домакините Гастон Монсон неволно бе повален от играча на Велес Хоакин Ларивей. Съдията не отсъди нарушение и Макси Моралес вкара на празна врата. Въпреки почти насилствените протести на Уракан голът беше зачетен и Велес стана шампион.

2 - 2001/2002 г – Серия А – Интер и Ювентус

Интер водеше с точка на Ювентус преди последния кръг и за да подсигури Скудетото трябваше да спечели срещу Лацио. „Нерадзурите“ два пъти повеждаха, но Карел Поборски доведе резултата до 2:2 на полувремето. Римските „орли“ шокираха съперника с още два гола за крайното 4:2, докато Ювентус лесно се наложи над Удинезе с 2:0, за да стане шампион за 26-и път. Интер остана трети, след като и Рома победи в последния си двубой.

1 - 1988/89 г – Първа английска дивизия – Арсенал и Ливърпул

Възхваляван като най-лудият завършек в английската футболна история – Ливърпул води на Арсенал с три точки и четири гола по-добра голова разлика преди срещата между двата състава на „Анфийлд“. „Топчиите“ се нуждаят от победа с два гола. В 52-ата минута Алън Смит свърши половината работа, но Ливърпул все още беше в позиция да триумфира. В добавеното време легендарният пробив на Майкъл Томас даде на Арсенал победа с 2:0 пред погледа на 41 000 зрители на стадиона (разпродаден до последното място) и осем милиона пред телевизорите. Шампионската титла отиде в Арсенал.

Майкъл Томас смълчава Анфийлд 

Уолтър Смит отрече Арсенал да иска вратаря на Рейнджърс

Предполагаемият интерес на Арсенал към вратаря на шотландския гранд Рейнджърс Алън Макгрегър се засилиха след сряда и твърденията, че скаути на клуба са наблюдавали изявите му срещу Хибърниънс. Към национала на "гайдарите" изявено внимание има и от Астън Вила и Манчестър Юнайтед, но мениджърът на Рейнджърс Уолтър Смит е изключително отбранителен относно възможността да се раздели със стража.

"Как знаете, че са гледали него? Има може би около 20 скаута тук тази вечер, така че как знаете, че наблюдават Алън Макгрегър? Дали всички те са гледали него? Имаме по 20 скаута на всеки домакински мач, естествено е да посещават футболни срещи. Сигурен съм, че Арсен щеше да ми телефонира, ако го искаше, а вие ще сте първите, които ще научите", сподели наставникът на "рейнджърите" пред репортери.

Арсенал следи вратар на Рейнджърс

Арсенал се интересува от възможността да привлече вратаря на шотландския гранд Рейнджърс Алън Макгрегър. Според "Гардиън" мениджърът на лондончани Арсен Венгер е пратил скаути, които да наблюдават изявите на стража при загубата на неговия отбор в гостуване на Хартс с 0:1.

Макгрегър имаше малко работа в съботния мач, тъй като неговите съотборници владееха инициативата през по-голяма част от времето, но късният гол на Райън Стивънсън донесе три точки на "сърцата". Очаква се шотландският национал да струва на "артилеристите" около 5 милиона паунда, но остава неясно дали показаното задоволява претенциите на Венгер.

Към 28-годишния вратар стабилен интерес проявяват още Манчестър Юнайтед, Астън Вила и Севиля.