Каквито са ти мислите, такъв ти е футболът

 
Сърбия изгуби мача в психологически план. Влезе в играта изплашено, с вързани крака, натоварена от званието фаворит, заледена от паника какво ще стане, ако не се класира.

Пътувай, Европо, на нас ни е добре, таман както сме заслужили. Наистина сега вече малко е изтъркан този стих на Джордже Балашевич, твърде често се използва, но в този ден е двойно точен.

Европа пътува без Сърбия и двадесета година подред. Ще продължим да събираме, ще стигнем до 24 години без участие на сръбския национален отбор на първенство на континента. Машала... Точен е онзи втори дял: както сме заслужили, така сме и преминали. Онова което отборът на Любиша Тумбакович прави на терена 90 минути в мача против Шотландия трудно би могло да се назове играене на футбол. Онова беше някакво статистване, игра в опит с твърде малко докосвания на топката и още по-малко, минимално, подавания напред.

Шотландия е тази, която 90 минути държеше конците на играта. Насред Белград. Насред Маракана. Надтича, надигра, беше по-силна от пухкавата Сърбия. Какъв пъкъл на терена... Едва в 30-те минути продължения "орлите" заприличаха на нещо, но твърде малко беше това, за да се заслужи втори гол и класиране на Европейско първенство.

Сърбия изгуби мача в психологически план. Влезе в играта изплашено, с вързани крака, натоварена от званието фаворит, заледена от паника какво ще стане, ако не се класира. Това се видя от всеки ход, а особено от онези "милиард" върнати топки към вратаря. Няма във футбола по-опустошителни сцени от онези когато топката от противниковото наказателно поле с три подавания се върне на своя вратар. Това е бяло знаме във въздуха, предварително подписана капитулация.

Някой ден преди мача писахме: три ключови неща за победата на "орлите" над Шотландия са концентрация, търпение и храброст. Концентрация нямаше, толкова грешки, толкова грешни решения на терена... Нямаше и търпение. Освен в чакането в своята половина противникът да направи някаква грешка, па да я използваме. Но търпение да се пази топката и да се градят атаки - никак. А храброст? Нито корен! Нито парченце! Очаквахме, че Сърбия ще е тази, която ще е пред наказателното на съперника и ще го държи в шах докато не постигне гол. Да не даде на съперника да диша, с висока преса ще кара противника да изритва дълги топки с палец и да има минимално притежание. Нищо, абсолютно нищо от това вчера на Маракана.

Една от често цитираните фрази на отец Тадей е "Каквито са ти мислите, такъв ти е животът". Що се отнася до този мач с Шотландия, бихме казали: "Каквито са ти мислите, такъв ти е футболът".

Отборът от Острова дойде на Маракана с ясно намерение, което личеше от всяка тяхна дума в дните преди мача. В началото беше малко чудно, изглеждаше и арогантно, но шотландците в тези няколко дни подготовка никак не се занимаваха със Сърбия. Изявления даваха селекционерът, сегашни и бивши играчи, но приказки за съперника почти нямаше. Сякаш играеха помежду си.

Шотландците говореха, че това е най-важният им мач от 22 години, мечтаят за път до ЕП, че искат да одушевят нацията, която "гореше" в дните преди мача. Всички говореха, абсолютно всички, че целта им е да излязат на терена и да дадат всичко което могат, да накиснат екипа с последната капка пот, па и ако загубят, да излязат от терена с вдигнати глави, защото биха знаели, че са дали всичко и нямат за какво да се упрекват. Да могат да се погледнат в огледалото със спокойни души.

Шотландия не само говореше, а и така игра в Белград! От първата до последната секунда. До последната дузпа. Гризеше, късаше, гонеше сякаш животът й зависи от този мач. Защото така играят гладните и искащите. Онези, които искат не да са юнаците на нацията, а да разнежат нацията. И затова изглеждаше временно, че момчетата в тъмносините екипи са повече на терена, навсякъде стигаха, взимаха всяка топка, нямаше къде да мине покрай тях. Сякаш Адриановия вал беше съграден в центъра на терена.

И най-важното нещо: Шотландия вчера щеше да играе така който и да беше от другата страна на терена. Дали Франция, Италия или Сърбия. Дали би била еднакво успешна, това е друг въпрос, но от тази игра "до последен дъх" не би отстъпила и на йота. И наградата дойде. Всъщност, сами се пребориха за нея. Заради това преди мача островитяните не се занимаваха със Сърбия, не говореха за нея, не я вдигаха в небесата, правейки за себе си предварително алиби като вариант. Не. Само своя двор. Да дадем всичко от нас, пък каквото бъде.

А Сърбия? Говори се след победата в Норвегия и добрата игра в Турция, че това са били мачове в които "орлите" са влезли ако не като аутсайдери, поне не като фаворити. И затова са разперили криле и изиграли както най-добре могат. Но, ще трябва да се види как ще понесат тежестта на големите очаквания когато дойде наред мачът с Шотландия. Да се види дали ще издържат това бреме и ще спечелят мач, който предварително е записан като спечелен.

И не издържаха. Сломиха се. Уплашиха се. Страхът ги парализира. Такива бяха и в игрите преди мача. Нервността на селекционера при всеки журналистически въпрос, ужасно дразнещите изявления как това не е мачът на десетилетието, как ще се играе футбол и после, каквото и да стане. Как не е решаващ дуел, как ще има нови селекционери и играчи... Страхливо. Без жар, без сърце. Двадесет години чакаш този шанс, никога не е бил по-голям, против Шотландия в Белград. Хей!

Каква Сърбия излезе на терена против Шотландия? Плашлива, без жар, без сърце. Сякаш нищо не е решаващо, сякаш има още мачове и мачове, ще има време пропуснатото да се навакса. Само да се съберем малко, докато преминат тези 90 минути, пък някой друг ден, не трябва да се сече през коляното, утрото е по-умно от вечерта...

Митрович изпусна дузпа и епилог на тъжната балада: къде си бил - никъде, какво си правил - нищо. Накрая, къде отиваш - никъде, какво ще правиш през юни 2021? Ще гледаме ЕП на ТВ екрана. И този път. Навикът е чудо...

Автор: Вуядин Томкович

Хладни глави

На какви пари, че още от днес, ако не и от вчера, всички ще започнат да се замерят с тази фраза... 

"Хладни глави"

"Няма смисъл сега да говорим, трябва да седнем, да го оставим да пренощува, и с хладни глави да анализираме как стигнахме дотук", е една от онези любими и празни пораженчески фрази в сръбския футбол, някъде високо в безславната листа в която са "Видяхте, какво да ви кажа, стана каквото стана" и "Не ни отговаря този островен/източноевропейски/апенински/азиатско-океански/карибски стил на игра."

А "хладна глава", това така сръбско извинение, че не го правиш (или за напълно грешни ходове) нас ни доведе дотук. Както ако искаш някой проблем да не се реши, или да го протакаш, създаваш някаква комисия и експертен съвет и работен орган, е така тези дни всички ще говорят, че не трябва да се взема прибързано решение, че трябва да погледнем нещата и да видим кое е в най-добрия интерес на сръбския футбол.

А може би, ето, в това лежи проблемът. Или поне неговото решение..

Хладните глави, да си припомним това въпреки че изглежда, че е било в някой друг век, смениха селекционера, който класира националния на Световно първенство - по начин, който на някой се харесва или не, това е напълно без значение - и на негово място посадиха натуралист, да тренира на Мондиал и на нация на която малко трябва да забрави или да се прави, че е забравила.

Хладните глави после поставиха и нов селекционер, който само по стечение на регионално-политическите и патриотични околности стана достъпен, а нито тогава, нито в който и да е момент след това, без да броим деветдесетте чуд(ес)ни минути против Норвегия, които сега изглеждат като груба шега, не ни убеди нас, които обичаме футбола и които заради него губим нерви, че е точният човек за това място.

(Но не е това най-лошото, кой се интересува от нас, ние тук и без това сме гарнитура: най-лошото е, че не убеди онези, които играят за него, че е подходящият човек за това място. Колкото и бомбастични изявления и поемания на вината да има сега.)

Всичко това бяха рационални решения, взети, така поне ни беше обяснено, след много премисляния.

Затова може би би било добре, в този посмъртен мач против Шотландия, който нито можехме, нито трябваше да спечелим, да забравим малко за лъжливата финост и изиграната дипломация.

Пробвахме с чакане и търпение и ето къде сме, с изяден черен дроб и в борба с безсънието. А да пробваме веднъж да режем докато още е горещо, докато сме нервни, докато сме ядосани? Докато гледаме как почти половината континент планира годишните отпуски, за да, макар по телевизията, да гледа Европейското първенство, онова на което и след две десетилетия няма да ни има нас...

На турнира не отиде само онзи, който съвсем не искаше или който никога и няма - и ние с тях, винаги някак натрапници, повтарачи, които в лоша компания стават още по-лоши. И така двадесет години, достатъчно че и Мондиала, който посетихме за кратко, в онзи представителния дял, изглежда повече като потвърждение, че на нас не ни е мястото там.

Виновни сме и всички ние, разбира се, всички, които видяхме къде отива това и че не може по никакъв друг начин да завърши, и опитвахме да бъдем рационални и да не вдигаме морална и друга паника. Но това е проклятието и съдбата на футболния привърженик и човек, който обича своята държава: винаги малко се надяваш, винаги в някой джоб пазиш кремък за искрящо чудо, всъщност се надяваш още повече, което е още по-абсурдно, и тогава когато се появи някоя друга Сърбия, преди само месец, за миг си убеден, че се е изплатило.

А не е, и не можеше.

Една малка нация в четвъртък вечерта беше дръзка, смела и готова, знаеше какъв е залога и какво иска, чак и ако не във всеки момент - да речем, в продълженията, когато изглеждаше, че ще се измъкнем - знаеха как да стигнат до това. В тази малка нация, която в белградската нощ представляваха футболисти, чието дарование донякъде е под въпрос, но волята никак не е, нощес се е точило уиски и се е пуснала по някоя сълза от радост.

И нека, със здраве да го трошат...

Една друга малка нация отново е пред увеличително огледало, и онова което е от другата страна не изглежда никак хубаво.

Тази смесица от тъга и бяс, която всички усетихме след дузпите (а би била само потисната и да беше различно в тази рулетка, която отдавна не е рулетка, ако и някога изобщо е била), в перспектива не би ли ни било по-добре, трябва свободно да избухне като пирокластичен поток.

Защото пробвахме с упойки и изтърпяване на болка, давахме шанс на обезболяващи и народни лекове, пиехме ракия и удряхме главата в зида, надявайки се да мине от само себе си, вместо, докато още боли, да стиснем зъби, да разрежем и да извадим гнилото.

Знаем за фразата за седемте милиона селекционера, но в реалността няма истински кандидати повече от двама-трима, и на всички е ясно кои са, само че на малцина е ясно защо не са тук, а не там някъде.

Знаем, за съжаление, и че сега ще се правят някакви кръгли маси, някакви комисии, някакви експертни съвети, ще се пишат анализи и ще се тълкува реалността, тази грозна и дъждовна и есенна, не заради годишния сезон и не заради климата.

Най-накрая, ако нещо в тези редове ви се струва прекалено, или нерационално, или погрешно, или объркващо, много вероятно сте прави; но имайте наум: нищо от това не е, за щастие, написано на хладна глава.

Автор: Марко Прелевич

Британците направиха списък с най-болезнените поражения - 3 пъти в него са хърватите

В събота се навършиха точно две години от една от най-големите победи в историята на хърватския спорт, триумфът на футболния национален отбор над Англия в Русия, с който Хърватия за пръв път в историята стигна финал на Световно първенство.

Но това което за балканците е една от най-големите победи, за англичаните е едно от най-болезнените поражения. По повод тази годишнина порталът SPORTbible състави списък със 17-те загуби, които са разбили сърцата на англичаните.

През 2007 Хърватия водена от Билич им попречи да се класират на Европейско

В този списък споменатата загуба в Русия е на второ място, но още две позиции се заемат от поражения нанесени от хърватите.

Списъкът започва с футболна среща, онази на Уембли от 2007, когато Хърватия със Славен Билич на пейката победи с 3:2 и попречи на англичаните да се класират на Евро 2008. Това беше първият голям турнир след Световното първенство през 1994 на който националният отбор на родината на футбола не успя да се класира.

На 15-о място е още едно английско поражение заради голям хърватски успех. По пътя до сензационната титла от Уимбълдън през 2001 година Горан Иванишевич в епичен полуфинал, заради дъжд разтегнат в три дни, победи домашния любимец Тим Хенман. Британците смятат, че тази година е била най-добрата възможност за Хенман да стигне до края, защото по-рано от турнира е отпаднал Пит Сампрас, а още не е дошло времето на доминацията на Роджър Федерер.

Дъждът спасил Иванишевич и хвърлил англичаните в отчаяние

Хенман повел с 2:1 в сетовете, третият спечелил с 6:0, но прекъсването заради дъжд спаси сплитчанина и му позволи да се събере и в следващите два дни с обрат да стигне 1/4-финалите на най-големия световен турнир и накрая да го спечели с победа против Патрик Рафтър.

Поражението от Хърватия в Русия SPORTbible поставя на второ място, с обяснението, че това е бил първи английски полуфинал на СП след 28 години и тъкмо когато отново започнали да се радват на футбола, хърватите им разбили сърцата на милиони парчета.

Най-много ги боли загубата на Мъри от Федерер, но шотландецът бързо се изкупил

Единствената по-болезнена загуба за британците е онази на Анди Мъри от Роджър Федерер във финала на Уимбълдън през 2012. Мъри стана първият британец, който стигна финала на свещената трева още от 1938, и то без нито един загубен сет. Така продължи и във финала, спечели първия сет, но швейцарският тенисист отвърна със следващите три и спечели своята титла №17 от Големия шлем. Шотландецът се разплака в речта след мача, но се върна по-силен, реваншира се на Федерер на същия терен в олимпийския финал четири седмици по-късно, а след това година по-късно най-накрая прекъсна британската уимбълдънска суша.

И немците три пъти са в списъка

Освен хърватите, в списъка три пъти се появяват и немците. Два пъти в него попадат футболистите - заради полуфинала на СП 1990 (3 място) и полуфинала в Евро 1996 (6 място) - а на 16-о място е Михаел Шумахер, който през 1994 в последното състезание за годината се заби в Деймън Хил и така запази достатъчна преднина за спечелване на титлата във Формула 1.

Брекзит руши Висшата лига

Излизането на Великобритания от Европейския съюз донася на клубовете нови правила за работа

От първия ден на февруари Великобритания вече не е член на Европейския съюз. Брекзит носи нови закони за работа в Обединеното кралство, а с тях и нови правила във Висшата лига и останалите три професионални първенства от нисшия ранг. Най-голямата промяна се отнася към ангажирането на чуждестранни футболисти, защото в бъдеще такива ще са и играчите от държавите от ЕС.

Чужденци в Европа

Брекзит не само ще се отрази на чужденците в английските клубове, а и на англичаните в клубовете от ЕС.

Например, уелсецът Гарет Бейл в Реал и англичанинът Кирън Трипиър в Атлетико ще изгубят статус "комунитарист" и ще заемат едно място чужденец в списъка.

Статусът на тези играчи няма, все пак, да се промени за една нощ. Докога ще бъдат "комунитаристи" ще реши ръководството на лигата.

През този сезон в елитните клубове играят 344 чужденци. Сред тях са 161 футболисти с паспорти от държави от ЕС, което прави 28% от общия кадър. Анализатори смятат, че една от последиците на Брекзит ще бъде през сезон 2028/29 броят на играчите от ЕС във Висшата лига да падне под 20%.

С новите правила, футболът ще се върне във времето преди 1992 година, когато чужденците не бяха само принадлежащите към "домашните нации" - англичани, шотландци, уелсци и ирландци. В първия сезон на Висшата лига (1992/93), британците са били 85% от футболния кадър.

Футболната асоциация обяви, че по препоръка на правителството на Великобритания е подготвила нови правила за получаване на работна виза. Основава се на броя мачове за националния отбор и класирането на селекцията в класацията на ФИФА. ФА е оценила, че така клубовете ще избират повече играчи от по-силните национални отбори, което би трябвало да задържи високото ниво на Висшата лига.

ФА, все пак, вижда Брекзит като възможност във Висшата лига да заиграят повече британски футболисти. Затова на хартия е поставено предложение броят на чужденците в клубовете от 17 да се смали на 13 в състав от 25 лицензирани играча.

Чужденци във Висшата лига се считат играчи, които преди навършване на 21 години не са провели най-малко три години в младежката академия.

Клубовете досега решаваха този проблем с ангажирането на голям брой играчи по-млади от 18 години, така че най-талантливите по-късно в първия състав спадаха под квота "домашен играч". Такъв е, например, Пол Погба в Манчестър Юнайтед. Французинът е бил на 16 години когато пристига в Червените дяволи.

Брекзит носи допълнителен проблем. Английските клубове в бъдеще няма да могат да ангажират от ЕС играчи по-млади от 18 години. За тях ще важат същите правила както и за играчите от "останалия свят", а тях ги е писала ФИФА и се придържа стриктно към тях.

Това значително ще обедни кадъра на клубовете. Манчестър Юнайтед в отбора до 18 години има деветима тийнейджъри от държави от ЕС, Манчестър Сити седем...

Клубовете от Висшата лига не са доволни от плановете на ФА. На закона за ангажирането на играчи по-млади от 18 години не могат да повлияят, но се противят на предложението за намалението на броя на чужденци.

Причината е, преди всичко, пари.

Футболът е най-важният спорт в Англия и един от най-силните индустриални клонове. Оценката е, че Висшата лига струва 13 милиарда фунта и осигурява 12 000 директни работни места. Пресмятайки и допълнителните работи, като изграждане на стадиони, производство и продажба на екипировка, доставка на храна на стадионите и подобни, броят на работните места, които Висшата лига отваря се увеличава на 100 000. Само един външен ефект, като по-голямото посещение на пъбовете в дните на шампионатните мачове, Висшата лига увеличава с 0,3% БВП на Великобритания.

Толкова се издигна благодарение на възможността клубовете да привличат най-добрите футболисти с големи заплати.

3,3 милиарда фунта данъци

Висшата лига предложи на британското правителство да не променя регулирането за ангажирането на играчите от държавите от ЕС.

- Атрактивността на Висшата лига е в нейната мултинационалност - е аргументът на ръководителите на най-силната английска лига.

По-силният аргумент са парите. Висшата лига годишно плаща 3,3 милиарда фунта данъци. По-малката атрактивност означава и по-малко пари в държавната каса.

Последните информации показват, че правителството на Великобритания опитва с клубовете да намери начин да не изгубят играчите от Европейския съюз.

Икономическата мощ на клубовете доскоро се основаваше на силния фунт. След Брекзит стойността на британската валута падна с 30% в сравнение с еврото. Това се отрази на трансферния прозорец. През 2018 клубовете за купуване на играчи похарчиха два милиарда фунта, за да през 2019 разходът да спадне на 1,8 милиарда фунта.

Ако нямат възможността да купуват най-скъпите играчи, клубовете ще трябва повече да се ослонят на домашния, британски кадър. Това неминуемо ще доведе до спад на атрактивността на първенството по света, а това пък значи - по-малко пари.

Висшата лига е продала ТВ права в 189 държави за общата сума от 9,2 милиарда фунта. Най-големият дял от тези пари остава за клубовете. Ако бъдат принудени да намалят броя чужденци, клубовете ще останат без голям брой зрители в Азия, Африка, Южна Америка, па и в Европа. Последиците е лесно да се предугадят. По-малко пари от ТВ права означават по-малко пари за купуване на играчи, а по-неатрактивни играчи означава и по-малък интерес за ТВ правата. И така в кръг.

Всичко показва, че Брекзит ще повлияе на финансовата мощ на Висшата лига. За да намали щетата, Висшата лига обяви, че ще опита пред съда да оспори според нея неблагоприятните правила, които налага ФА. Какво ще е точно това може да се разбере през април. Дотогава правителството на Великобритания, ФА и Висшата лига ще опитат да договорят правила за работа за годините след Брекзит, за да бъде и занапред футболът на британския остров онова което стана в актуалното столетие. Последният срок е 30 юни, защото ден по-късно започва летният трансферен прозорец по време на когото клубовете от Висшата лига ще трябва да играят по новите правила.

Експлозия на трансфери или банкрут

Анализаторите оценяват, че Брекзит ще повлияе на увеличението на бюджета за трансфери в клубовете от Висшата лига.

Единственият начин под новите условия за работа да останат конкурентни в сравнение с най-силните клубове от Европа ще бъде да предложат повече пари за играчите, които желаят да купят, а на тях да им предложат по-големи заплати.

Неизвестно е до колко ще могат да правят това, ако се изпълнят предвижданията Брекзит да намали икономическата мощ на клубовете заради по-малката атрактивност.

Съществува боязън, че във Висшата лига може да се случи онова което се случи в Испания (Реал, Барселона), Германия (Байерн), Франция (ПСЖ) и Италия (Ювентус). Там финансово най-мощните клубове толкова се отделиха, че години доминират в домашните турнири.

Въпреки че в Англия има богати и по-малко богати клубове, работата на Висшата лига носи на всеки клуб стотици милиони фунти, а съществува боязън, че Брекзит ще угрози това.

Стара история за Олд Фирм

Селтик в последните години е доминиращ в дуелите с най-големия противник, когото през септември победи лесно във Висшата лига, а за разлика от Рейнджърс не трябва да мисли и за последния кръг на Лига Европа.

Това ще е истински десерт за любителите на футбола, особено на шотландския, който изобилства с мъжка борба, двустранна мотивираност и съперничество, което трудно може да се намери където и да е по света. Религиозно, социално, традиционно разделение... Всичко е казано когато става дума за Старата фирма. Затова винаги е атрактивно, дори и когато шотландските клубове се мъчат в Европа - което през този сезон не е случая. Селтик се пребори за класиране напред в Лига Европа в конкуренцията на Клуж, Лацио и Рен, а Рейнджърс е лидер в Група G пред Порто, Йънг Бойс и Фейенорд, но още не е сигурен дали ще премине напред, макар че направи някои много добри мачове.

"Детелините" спечелиха предходните три издания на Купата на Лигата - тогава съперници им бяха Абърдийн (два пъти) и Мъдъруел. Рейнджърс не е виждал финал още от сезон 2010/11, когато беше по-добър точно от своя най-лют противник, и то след продължения (след 90 минути беше 1:1). Но, рейнджърите на Стивън Джерард са рекордьори в този турнир с 27 трофея, срещу 18 на Селтик, което винаги им дава допълнителен вятър в платната.

След 16 кръга в шотландската Висша лига Селтик е две точки пред омразните комшии, които се спънаха в гостуването на Абърдийн и пропуснаха възможността да държат крачка. За пръв път откакто бе изхвърлен от елита Рейнджърс е конкурентен на Селтик (през миналия сезон се държа добре, но накрая "детелините" все пак доминираха). Това е още една причина заради която тук нито един изход не трябва да се отписва. От друга страна, момчетата на Нийл Ленън празнуваха през септември на Айброкс; обаче, в предходните шест междуособни сблъсъка излизаха единици, и то главно с малко попадения. Разбира се, сега такъв знак трябва да се схване много условно, с оглед на факта, че финалът се играе на неутралния Хемпдън Парк.

За разлика от своя колега Ленън има доста проблеми с травми, така в този мач няма да може да разчита на полузащитниците Мохамед Елюнуси, Джони Хейс и Даниел Арзани, както и на защитниците Йоза Шимунович,  Хатем Абд Елхамед и Боли Болинголи. Селтик има на разположение достатъчен брой чудесни играчи, така че сме сигурни, че ще замести всички кадрови липси.

Може би е на страната на "зелено-белите" това, че все пак не трябва да размислят за продължението на европейската авантюра, така че за нюанс са по-спокойни, но това не значи, че който и да е участник в този сблъсък може да приеме мача лековато, напротив. Заради скорошните победи, както и много по-добрият баланс в междуособните дуели изиграни през последните сезони, предимството е на страната на Селтик.

Когато запалянкото обърка датата: Минал 400 км, а отборът му играе следващата седмица

Интересна история стига до нас от трета шотландска лига, а реакцията на привърженика учуди мнозина.

Футбол на Острова се играе във всички рангове, а запалянковците не пропускат мачовете на любимите отбори. Такъв случай стига до нас от Шотландия където един от привържениците на Мортън от едноименното село преминал 400 километра, за да подкрепи своя отбор против Брора Рейнджърс.

Да бъде още по-зле, Браян Пауър объркал датата и напразно шофирал, защото мачът между Брора Рейнджърс и Мортън се играе на 3 декември, а не на 26 ноември както мислил той. Заради това от клуба решили да наградят запалянкото, като чрез социалните мрежи предложили безплатни билети за срещата, за да го компенсират за напразното шофиране до Брора. Джентълменски жест, няма какво да се каже...

The club are aware of this image which has been circulated on social media, we would be delighted to offer Bryan free admission to make up for his wasted journey this evening! pic.twitter.com/LB1OAdUSQ5

— Brora Rangers (@brorarangers) 26 ноември 2019 г.

Шотландец свири Цървена звезда - ПСЖ

Дуелът между Цървена звезда и ПСЖ, в рамките на шестия кръг на Шампионската лига, е поверен на арбитъра от Шотландия Уилям Колъм.

Става дума за 39-годишен съдия, който вече дълго време присъства на международната сцена. Статистиката от мачовете на Колъм ясно показва, че футболистите на Цървена звезда ще трябва да бъдат много внимателни.

Колъм в последните десет международни мача е показал 45 жълти и три червени картона. Например, той изгони Кореа в 1/4-финалния дуел от Шампионската лига между Байерн и Севиля през миналия сезон.

Колъм очевидно се радва на голямо доверие в съдийската организация. Често му се дават мачове с голям риск. Той следеше за правдата в полуфинала на Лига Европа между Олимпик (Марсилия) и Ред Бул Залцбург.

През този сезон е реферирал три мача в Шампионската лига.

Негови помощници ще бъдат сънародниците му Дейвид МакГичи и Греъм Стюарт.

Най-добрият сръбски арбитър Милорад Мажич ще дели правдата на Камп Ноу, където сили ще мерят Барселона и Тотнъм. В неговата работа ще помага стандартният екип. Странични съдии ще са Милован Ристич и Далибор Джурджевич.

Хубав жест на израелците по време на химна

Израел вчера в последния кръг на Лигата на нациите изгуби от Шотландия с 2:3 и така предаде на шотландците първото място в групата и класирането в ниво В.

Но въпреки че загубиха, израелците получиха симпатиите на целия стадион, а и световната общественост, заради хубав жест преди мача. За израелците националното знаме и химна са от неизмерима важност и много рядко не отдават почит към своите символи, но вчера в тази история се намеси висша сила.

Докато техният химн започваше израелците разбраха, че на децата, които изведоха на терена им е студено в прохладния Глазгоу и свалиха горнищата на анцузите си и ги загърнаха с тях.

Децата гледаха с усмивка около себе си, а публиката ги награди с аплодисменти.

On a chilly night in Glasgow, Israel players made sure the mascots were warm. pic.twitter.com/DdEr42j3V2

— ESPN FC (@ESPNFC) 20 ноември 2018 г.

Гинес не признава една секунда, рекордът за хеттрик остава 90

Най-бързият хеттрик в историята на футбола е постигнат от шведа Магнус Ардвидсон, но...

Документирано е, че най-бързият хеттрик в историята на футбола е постигнал шведът Магнус Ардвидсон. Играейки за Хаселхом против Ландскрона през май 1995 в победата с 8:0 е вкарал три гола за само 89 секунди.

На Ардвидсон, все пак, не му е признат рекорда, защото е играл в мач от втора дивизия.

В Книгата на рекордите на Гинес официално най-бързият хеттрик в историята на футбола е записан на шотландеца Томи Рос. Играейки през 1964 за Рос Каунти в мач срещу Найран е постигнал три гола за 90 секунди.

Били са нужни 40 години рекордът да бъде признат за официален. Официален отмерващ времето на мача е бил вратарят на домакинския отбор, така че съществувало съмнение в прецизността на информацията.

Алекс Фергюсън е в критично състояние в болница

Английските медии съобщават новината, че Алекс Фергюсън в тежко здравословно състояние е приет в болница.

Вестта пръв  е съобщил един от известните ТВ водещи в Британия Роб Бизли.

Новината обширно съобщават сериозни британски медии, които разкриват, че Фергюсън е в критично състояние, но никой не разяснява за какво всъщност става въпрос. Според отделни информации, става дума за кръвоизлив в мозъка.

Синът на легендарния треньор, Дарън Фергюсън, по неизвестни причини рязко е напуснал тренировката на Донкастър, който води като мениджър, а клубът е съобщил, че става въпрос за семейни проблеми.

Това е възможно само в Шотландия! Крава контузи вратаря?!

Нещастният Сам Хендерсън преживял неприятност в бащината ферма.

Втородивизионният шотландски Куин ъф Саут се сблъсква с недостиг на вратари, след като техният пазител на мрежата е ударен от крава?!

Да, добре прочетохте, резервният вратар Сам Хендерсън (19) е получил контузия на рамото след инцидент, който се случил в сряда следобед във фермата на неговия баща, когато крава избягала от обора. Става въпрос за резервния вратар, който сменил контузения титуляр Алън Мартин.

През изминалия уикенд Хендерсън бил резерва на Лейтфийлд, а трябвало и през идния да е в същата роля в мача срещу Дънфърмлайн.

След инцидента с кравата, трудно ще може да го направи, така треньорският щаб ще трябва да вземе на пейката някой от младежките категории.

Брутално, без сърце и милост - съвършен отговор на Манчестър Юнайтед с шотландски хумор

Ако се питате какво свързва един от най-платените футболисти в света и бивш футболист на Бристол, ще прочетете в следващите редове. Ако не се, искрено, не сме се и ние... Поне докато тази гениалност не излезе на светло.

Когато Алексис Санчес подписа с Манчестър Юнайтед, последва едно от най-интересните представяния в модерния футбол.

Това с внимание е проследено от шотландците, по-точно маркетинг отдела на Мъдъруел, така че последва също толкова добра промоция на неговото голямо подсилване в лицето на Питър Хартли, доскорошен играч под наем в Блекпул, който подписа договор до 2020 година с шотландския клуб.

Версията на Мъдъруел, за разлика от оригиналната на Юнайтед, е пропита със сарказъм, което не е изненада, с оглед на това, че клубовете по света губят състезанието със световните богаташи, така че им остават тези малки победи извън терена, за да, поне за момент, да обърнат вниманието от дълбочината на джоба към футболния терен.

🎹 | Ladies and gentlemen, please take your seats. Introducing #Pete6... #SIWY #MFC

Are we doing this right, @ManUtd? 👀 😜 pic.twitter.com/4d14hXW7bN

— Motherwell FC (@MotherwellFC) January 23, 2018

Дъно на човечеството: Шотландски привърженици се подиграха на едноок футболист

Привържениците из Европа, за да провокират противника умеят да правят и скандални неща, но тези на Фолкърк преминаха границата. В дуела срещу Дънфърмлайн те хвърлили на терена изкуствени очи, а всичко това, за да провокират халфа на съперника Дийн Шийлс (32).

Шотландският халф когато бил на осем години е преживял травма, а през 2006 година се подложил на операция за отстраняване на едното око. В това привържениците на Фолкърк видели възможност да го провокират и направили това по скандален начин.

Шийлс е юноша на Арсенал и е съветван да не се занимава професионално с футбол заради проблема си, но силата на характера и любовта към играта му помагат да сбъдне мечтата си

Шийлс и запалянковците на Фолкърк са във война от миналата година, когато получил червен картон, а това станало, защото реагирал на провокациите, които също включвали споменаване на неговия проблем.

След най-новата изцепка на привържениците, от Фолкърк дадоха изявление и изтъкнаха, че се разграничават от техните постъпки. Това, все пак, не означава, че този клуб ще избегне наказание, след като Футболният съюз на Шотландия вече започна разследване.

От години им се смеят заради този известен ход на СП, но зад него се крие мрачна тайна

Квалификациите за Световно първенство завършиха, получихме 32 пътника за Русия, но треската за Мондиала продължава да тресе! Вероятно ще бъде така до жребия на 1 декември, а и през юни 2018 когато ще бъде познато кой е новият владетел на света!

Актуалният е Германия, а ние ще се върнем 43 години назад точно в Германия където през 1974 е проведено СП.

Този шампионат крие една страшна история, която е свързана и с националния отбор на Югославия, а директно се отнася за селекцията на Заир. Видеото което от години обикаля из социалните мрежи и което мнозина смятат за едно от най-смешните виждани някога във футбола всъщност е било борба за живот.

Да, това е онзи момент когато националът на тази страна Мвепу Илунга излита от стената и изритва топката когато Бразилия трябвало да изпълни пряк свободен удар. Смели им се тогава на стадиона в Гелзенкирхен, а хората им се смеят и днес.

На заирците тогава не им е било до смях. Съзнателно са направили това, знаейки какво ги чака. Защото ако тогава бяха получили гол...

Но, да започнем отначало!

Приносът на Заир за световния спорт през 1974 година всякак е свързан с организирането на битката между Мохамед Али и Джордж Форман, която се провежда в Киншаса.

Изявлението на Али, че е впечатлен от футбола в Заир и заради това искал мача да проведе в Киншаса, било крайно изненадващо. Въпреки че мнозина тогава знаели, че причината е от друга природа.

Президентът Джоузеф Мобуту им е дал пет милиона долара и бил много горд с тази битка. Али е искал повече. Искал е да се прослави и в друга сфера на спорта.

Въпреки че отборът му бил прилично аматьорски, Мобуту е обещал на футболистите къщи, автомобили, летувания, купчина пари... Всичко ако само успеят да се класират на СП 1974. Това предложение сякаш преродило футболистите на Заир, които станали първата африканска селекция след Египет (1934), която отишла на Мондиал.

Жребият им отредил в групата Шотландия, Югославия и Бразилия, а в Германия дошли като първенци на Африка. Първият мач срещу Шотландия изиграли чудесно. Победени са с 0:2, но началото било обещаващо.

След това наред дошла известната среща с "плавите" след която всичко се променило за заирците. Югославия спечелила с чак 9:0.

Душан Байевич, Драган Джайич и Ивица Шуряк са вкарали три гола до 18-ата минута, когато югославският треньор на пейката на Заир, Благойе Видинич, сменил вратаря. Вместо Маянге влязъл Казиди, но резултатът накрая означавал истинска катастрофа за африканците.

Журналистите след мача питали Видинич, селекционерът на Заир, защо е изкарал вратаря, който е пазил чудесно срещу Шотландия по-рано? Видинич изтъкнал, че това е "държавна тайна" и по този начин подхранил различните теории, които обикаляли тогава.

Разгромът, който е видян, накарал президентът на Заир Мобуту да се реши на радикален ход, който чак по-късно е открит.

- След мача с Югославия изпрати своите телохранители да ни малтретират и заплашват. Затвори всички в хотела, включително и журналистите, и каза, че никой от нас няма да се върне вкъщи, ако от Бразилия загубим с четири или повече разлика - признал Илунга Мвепу. Това е онзи играч на когото всички са се смели.

Няколко дни след това "заплашително" събиране в хотела е видян онзи известен пряк свободен удар. Играло се е 85-ата минута, Бразилия водеше с 3:0, а ако са вкарали още един до края ви е ясно какво щяло да се случи с футболистите на Заир.

Нещастниците, по всички начини се опитвали да пречат на противника и да откраднат малко време. Смехът и подигравките не са и чули, в мислите им било само да остане 3:0.

Накрая е и останало. Момчетата се върнали вкъщи, но на практика не са получили нищо от това което им било обещано, ако се класират на СП. Правителството престанало да финансира футбола и Заир повече никога не се е състезавал в Купата на африканските нации (КАН) и Мондиал.

На никой не е позволено да отиде в чужбина, за да превърне в пари своя футболен талант. Повечето от тях са завършили в бедност, а един от тях е Ндайе Муламба, най-талантливият играч на Заир.

Интересно, на него през 1998 година в КАН му отдали почит с минута мълчание, твърдейки че е загинал в улична престрелка. Обаче Муламба е още жив и е в болница в Кайптаун.

Продължава да се помни неговата реплика: В Европа не те забравят и когато завършиш кариерата на играч. Тук никой не те познава от момента в който вече не си футболист.

Селтик е основан преди 130 г на днешния ден

"Ще бъде създаден футболен клуб за хората, които обслужват масите за вечеря, за децата и за безработните."

Преди 130 години на днешния ден, на 6 ноември 1887 година, се състояла среща в църквата Св. Мери на улица Ийст Роуз, Калтън, на която формално е създаден Футболен клуб Селтик.

Има много забележителни дати около създаването на Футболен клуб Селтик, от 12 февруари 1887 когато Хибърниън бие Дъмбартън с 2:1 на финала за шотландската купа до 21 август 1888 когато новоизлюпеният клуб официално е регистриран в ШФА.

Между тези дати, които са разделени от 555 дни, има редица исторически събития, които са решаващи в календара на Селтик - например 28 май 1888 когато новият клуб, блестящ в своите бели тениски със зелени яки и келтски кръст на гърдите подкрепен от Пенман Брос от Бриджтън, излязъл на терена за пръв път и победил Рейнджърс с 5:2, а Нийл МакКалъм вкарал първия гол в историята на Селтик.

Други бележити дати били:

Април 1887:
Клайд играл срещу Дънди Харп на Бароуфийлд Парк, Бриджтън, и публика от 4000 зрители събрала пари за Вечерята на бедните деца в училище Сакред Харт. Мачът, уреден от Брат Уолфрид, без съмнение ще накара свещеникът да си припомни за речта на Джон МакФадън от 12 февруари (виж по-долу).

Май 1887:
Носителите на Купа Глазгоу Чарити Рентън играли срещу носителите на Купата на Шотландия Хибс за Купата Ийст Енд Чарити когато масивните 12 000 дошли на Бароуфийлд. Мачът завършил наравно и преиграване било насрочено за август.

13 ноември 1887:
Комитетът дал под наем шест акра земя на улица Далмарнък (Спрингфийлд Роуд, където са нови апартаменти) и работа веднага започнала върху това което ще стане един от най-красивите стадиони в страната по това време.

19 януари 1888:
Първата генерална месечна среща била проведена пред оживена публика в Св. Мери, където е докладвано, че теренът е завършен и през тази седмица трябва да започне работата по трибуните.

8 май 1888:
Това е датата на първия мач игран на Селтик Парк когато публика от 5000 човека дошла за двубоя между Хибърниън и Коулеърс. Дори преди всичко това, през септември 1886, Хибс дошли в Глазгоу да играят срещу Св. Питър от Партик в мач на Гленгари Парк в Бриджстън.
 
Паркът е наименуван по регион в който се установили католическите планинци и наистина бил домакинският терен на първия младежки отбор на Колумбия, формиран от Брат Уолфрид. Хиляда плащащи клиенти подкрепиха касите на Св. Мери за Вечерята на бедните деца.

Но решаващата дата във всичко това бил 6 ноември 1887 г, неделя, преди точно 130 години, тогава представители на висшите ешелони на ирландската общност в Глазгоу, повечето от които били свидетели на речта на Джон МакФадън през февруари, се събрали в църквата Св. Мери.

Органи като Общество Св. Винсънт де Пол, Католическият съюз, Ирландските лесовъди, Хоум Говърнмент Бранч на Обединената ирландска лига, Асоциацията Св. Алойзиъс и Ирландската национална лига както и местните Пени Сейвинг Банк и Общество за тотално въздържание присъствали по някакъв начин, но основната цел била формирането на футболен отбор за набиране на пари за Кухните за супа в Западния край.

На 12 февруари в празнувания в църквата Св. Мери на улица Ийст Роуз в Калтън след мач организиран за отбора от Единбург от ирландците в Глазгоу, секретарят на Хибърниън Джон МакФадън призовал своите сънародници в Западна Шотландия да създадат свой собствен отбор.

Те, заедно с Брат Уолфрид и неговият помощник Брат Доротеъс, са вдъхновени от призивите на Джон МакФадън и свещеник-марсист предвидили ползите да имат отбор, който да представя общността И да събира пари за бедните.

Освен Хибърниън и гореспоменатите Св. Питър и Дънди Харп, четири други клуба с ирландска принадлежност взели участие през този сезон в шотландската купа - Ерин Роувърс, Карфин Шамрок, Броксбърн Шамрок и Вейл от Левън Хибс.

Отборът от Единбург стоял с глава над всички други, изглеждал недосегаем, така че МакФадън трудно можел да си представи че неговото предложение ще доведе до формиране на отбор, който ще стане най-големият между всички тях.

Джон Глас председателства заседанието преди 130 години и Футболен и атлетически клуб Селтик формално е създаден.

От тази историческа среща е създаден и първият комитет на Селтик със следните членове:

Почетен президент: Д-р Джон Конуей
Президент: Джон Глас
Секретар: Джон О`Хара
Касиер: Хю Дарнок
Секретар за мачове: Уили Малей
Комитет: Джоузеф Нелис, Том Малей, Майкъл Каирнс, Джо Шонеси, Пат Уелш, Даниел Молой, Дейвид Мейклеъм, Джон МакДоналд, Уилям МакКилъп, Джон МакЛафлин и Джоузеф МакГроари

След малко бурни срещи между енориите на Св. Мери, Св. Андрю и Св. Алфонсъс в месеците преди историческия 6-ти ноември, речта на Джон МакФадън най-накрая се материализира - основно благодарение на предвидливостта и разсъдливостта на комитетския член Джон МакЛафлин който при ставането на клуба компания с ограничена отговорност през 1897 става първият президент на Селтик - шотландският футбол никога повече няма да бъде същият.

Този прекрасен, прекрасен Тотнъм...

Има хора, които гледат "Звездна нощ" на Винсент Ван Гог и виждат деформирано небе и банален пейзаж. Има и онези, които гледат същото това и виждат едно от най-значителните платна нарисувани някога, постимпресионистичен шедьовър, който надминава своя жанр, момент когато душата на измъчения гений е добила вечна форма. Подобно на това, има и онези, които гледат Тотнъм и виждат само тичане, пъхтене, потни бели екипи и скок на Хари Кейн. Но тук са и тези, които виждат, че нещо специално се случва в отбора от северен Лондон...

Това не е революция. Не, чакайте. Революция е. Не революция като "драматична промяна на условията или общите разбирания", още по-малко революция като "насилствено сваляне на една политическа и обществена система заради налагането на друга". Не, нищо такова.

Революция като "движение на обект в кръгов или елипсовиден път". За тази революция става въпрос. Движение в кръг, завръщане към старото.

Добре, като решихме проблема с многозначността на израза "революция", струва си да се позанимаваме с това каква е тази революция и каква връзка има с Тотнъм. За пояснение трябва да се върнем към седемдесет и втора година - 1872 година!

Англия и Шотландия са играли няколко междуособни мача преди тази година, но нито един от тях не се смята за истински между национални отбори или официален (1870 година, да речем, англичаните от Лондон победили шотландците от Лондон с 1:0). Но през тази 1872 година в Глазгоу, Шотландия и Англия са изиграли първият официален мач, първата международна футболна среща изобщо.

Било е 0:0, но този мач без голове отеква през историята като будилник с развален "снуз" бутон.

Целият отбор на Шотландия бил съставен от играчи на клуб Куинс Парк. Този клуб е специален, вероятно най-специалният, който може да съществува, защото преди да стане част от Футболната асоциация, използвал много хлабаво правило за засада. За да бъде играч извън игра, трябвало да бъде същевременно зад предпоследния противников играч и в последните 15 ярда (13,72 м - б.р.) от терена. Заради това Куинс Парк е мястото на което е измислен футбола, който се базира на подаване.

Дотогава, а и много след това, футболът бил игра базирана на дрибъла. Играчът би взел топката и тръгнал на юруш към вратата на противника, докато неговите съотборници ще тичат зад него ("backing up" се наричал този процес), чакайки евентуално топката да се отбие, за да продължат сами с нея да пробиват навътре в територията на противника. В началото, правилата на ФА са забранявали подаване напред, а и когато го позволили (1866 година) играчът трябвало да има пред себе си трима противникови играчи, за да не бъде в засада.

И така, шотландците, във формация 2-2-6, си подавали и се движели, докато англичаните, в утвърдената 1-2-7 формация (с четирима играчи на лявата и трима в дясната страна), нападали.

Подаването постепенно се разширило, но Куинс Парк останал тих епицентър, неговите играчи индоктринирани да подават топката, продължавали движението и тогава отново да се предложат като решение за подаване. Тогава, през 1901 година, нападателят Робърт Смит МакКол, известен като "Карамеления Боб", преминал в Нюкасъл и донесъл тези футболни мисли в клуба от североизтока на Англия.

Питър МакУилиям веднага видял възможностите на такъв футбол, който след това наложил в Тотнъм когато станал мениджър през 1912 година. Направил Тотнъм прогресивен клуб, в който футболът базиран върху притежанието станал официална програма, която погълнала всичко, от първия отбор до младите селекции.

В такова обкръжение са раснали Артър Роу, Бил Николсън и Вик Бъкингам. Първият е довел отбора до промоция, а после и титла в началото на петдесетте години на 20 век, играейки, на практика единствени в Англия, мирно и стабилно във фазата на офанзивната организация, конструирайки нападението от последната линия (която тогава е от трима играчи, защото всички са играли W-M, съответно 3-2-2-3). Бил Николсън десетилетие по-късно с "шпорите" спечелил дубъл, играейки по идентичен начин.

Вик Бъкингам е, от друга страна, поставил първите основи на модерния Аякс (Йохан Кройф е дебютирал когато англичанинът е бил треньор), където го е наследил Ринус Михелс, а след това направил същото и в Барселона - където отново го наследил Ринус Михелс и разработил онова което Бъкингам е направил.

Така че, накрая Тотнъм има едно много хубаво родословие. Няма трофеите на Манчестър Юнайтед или мистичността на Ливърпул, но има негова личност, негов хералдически произход, която е еднакво голяма като онази на червените съперници от историческия Ланкашър.

Реал Мадрид - Тотнъм 1:1

Следователно идването на Маурисио Почетино в Тотнъм е всъщност завръщане. Завръщане на Тотнъм към самия себе си, ако това приемете като смислено твърдение  а не тавтология. С аржентинеца отборът от "Уайт Харт Лейн", временен обитател на "Уембли", отново е станал най-прогресивният отбор в Англия (или това е било докато не се появили Пеп Гуардиола и Антонио Конте, чиито Манчестър Сити и Челси само се придружиха към Тотнъм на върха, но не са го изместили от него).

Но, какво прави Тотнъм толкова специален днес? Ух, много...

Играта с топката

Тотнъм е отбор, който иска постепенно да премине през всички четири фази на притежанието. Началната фаза на притежанието, съответно влизането в играта, е особено важна. Лондонският отбор има няколко основни платформи, които използва за чиста прогресия на топката, без значение в каква система играе, а всичко с целта да се създаде "свободен човек" (free man) в първата линия на нападението.

Тотнъм с Почетино първо играеше в основната 4-2-3-1 система, следователно в система с "двойни шестици". Ерик Дайър често се спуска между защитниците, които се ширят към фланговите линии, докато бековете са отивали високо. Този механизъм, който се нарича La Salida Lavolpiana, по Рикардо Ла Волпе, аржентински треньор, който го е измислил, позволява на Тотнъм да има предимство когато противникът има двама играчи в първата линия на пресата.

Обаче, Тотнъм тогава, точно както и сега, често играл и така, че плеймейкърът се спуска покрай двамата централни защитници, създавайки временен ромб. Нещо подобно е, с голям успех, правил и Партизан когато с Марко Николич през сезон 2016/2017 спечели шести дубъл в историята.

Когато това се случи, противникът има много повече слоеве, които трябва да покрие ако иска да извърши притискане, което прави пресата по-комплексна, а, струва ли си изобщо да се каже, много са малко отборите чиято система на преса е достатъчно качествена да осъществи това.

Предимството на този модел е и това, че "свободният играч" е плеймейкър, а не централен защитник, което облекчава следващото действие - пренос на топката в средната третина на терена, преминаването във втора и трета фаза на притежанието - да бъде по-стабилно.

Тогава става особено интересно... Следващото което прави Тотнъм е вертикален пас между линиите. Той сам по себе си е най-труден във футбола, въпреки че има голяма стойност, защото ви приближава към вратата на противника. Играчът, който приема вертикален пас, почти винаги прави това обърнат с гръб към вратата, с много противникови играчи около себе си (защото на практика всички отбори в света се бранят зоново, което означава, че изразително се местят с топката). С оглед на това, че Лионел Меси не играе в Тотнъм, онова което този отбор трябва да прави - а в това успява често много впечатляващо - е създаването на микроструктури, за да се даде на играча възможност за "лейоф" подаване.
 
Пример - ако Хари Кейн приеме вертикален пас, в непосредствена близост, и то на различни хоризонтални линии, ще се намери Деле Али и Кристиян Ериксен. Връщащ пас към англичанина или датчанина "отваря" терен, защото те са обърнати към вратата на противника. Тук се вижда влиянието на Марсело Биелса, треньорът, който е футболен баща на Почетино (по негови думи), който като момче го довел в Нюелс Олд Бойс, след като в два през нощта влязъл в неговата къща, повдигнал завивката на заспалото дете и заключил, че то "има крака на футболист".

Биелса настоява на директност в нападението и излишните подавания третира също както и Чехов непотребните метафори. Неговите играчи винаги научават да бъдат обърнати с бедра към вратата на противника, а нещо подобно, само че по-малко догматично, съществува и в идеологията на Маурисио Почетино.

Тогава възможности има малко по-малко от безкрайно. Така нареченото изтичване на трети човек заради пробиване на линия (това винаги е крило или конвенционален бек), кратки комбинации между трима играчи във вече формирания триъгълник, индивидуално усвояване на пространство... Всеки от споменатите играчи на Тотнъм има достатъчно тактическа интелигентност изборът му от решения в този решаващ момент на нападение да бъде адекватен.

Вертикалният пас почти винаги идва от полупространство, в Германия познато като halbraum, което е вероятно и стратегически най-ценният дял на терена, заради разнообразието от решения които предлага, тъй като от него може директно да се пристъпи и към крилата и към центъра, които предлагат напълно различни възможности за развитие на нападението (центърът е там където се намира вратата, но топката оттук директно може само в две полупространства, докато отборът на крилото е "отсечен" със 180 градуса от тъч линията, която заради това Гуардиола нарича най-добрият защитник на света).

Множество играчи между линиите карат съперника да се фокусира над средата на терена, гледайки противниците пред и около себе си. Когато това се случи, Тотнъм, както и всеки интелигентен отбор, използва онова което във Франция се нарича "трети слой". Него го създава играч, който изтичва от крилото, което е обратно на моментното положение на топката, а по правило атакува пространството зад централните защитници, които и често не го виждат, защото, както треньорите обичат да казват, им напада гърба.

Пас от третия слой и, разбира се, гол
"Когато Тотнъм гради играта от последната линия, настоява да сгъсти колкото се може повече последната линия на противника. Това главно правят Сон и Кейн, които заемат позиции между тесните и широките защитници. Това е ключово за диагоналите към бековете, защото им позволява повече пространство и време когато получават топката. Също така, бековете на противника не излизат в натиск, защото Сон и Кейн във всеки момент могат да изтичат в пространството зад тях", обяснява Никола Янич, тактически консултант и аналитик, в разговор за РТС.

Когато минат в половината на противника, целта се променя. Тогава Тотнъм опитва да разшири защитната линия на съперника и след това да използва пространството между бранителите.

"Най-често това правят като някой от най-изтеглените футболисти (нападател или вътрешен нападател б.р.) се спусне към топката, така изтегля някой от отбраната. Автоматично някой от играчите на Тотнъм използва това и влиза в пространството, което се е създало", допълва Янич.

Тотнъм, следователно, смесва спокойното продължително нападение с директно и бързо влизане в нападателната третина на терена. То им дава може би и най-ценният нападателен атрибут, който един отбор може да има - разнообразие.

Тези принципи в играта са останали същите и през този сезон, когато Тотнъм и официално премина на 3-4-2-1 и 3-5-1-1 системи. Тук е важно да се каже, че още през втората част на сезон 2015/2016 Почетино, по време на притежание, ползваше облик 3-2-4-1, и то така че една от "осите" (централните халфове) влизаше между централните защитници, офанзивният халф се спускаше край останалия централен халф, докато играчите по крилата влизаха навътре, зад нападателя, създавайки система с двойна "десетка".

Играта без топка

Тотнъм е, над и преди всичко, познат по своята преса. Тук трябва да сложим малка звездичка и да кажем, че пресата е нещо което се случва във всеки дял от терена, а не само, както често и фундаментално погрешно се смята, пред вратата на противника.

Пресата не е същото като притискането. Пресата означава създаване на притискане на топката, притежателя й и неговите съотборници, за да се спечели топката в желания дял от терена. За да бъде успешна пресата, отборът трябва да я подготви, съответно да спре в блока с желаната височина и желания облик. Също така, пресата се върши само тогава когато се случи един от преса спусъците - пас към крилото, пас между централните защитници, пас към играч, който е обърнат с гръб, лошо първо докосване на топката от противника...

Всичко това - но дословно всичко - съществува в играта на Тотнъм.

Отборът на Маурисио Почетино е много хоризонтално, вертикално и пространствено компактен във всички защитни фази (особено в средната и ниската зона). Този последният вид компактност се отнася до разстоянието между играчите вътре в защитния блок, което много други отбори често занемаряват, особено в английската Висша лига.

Тотнъм е невероятно изобретателен когато става въпрос за преса облици. Притискането се върши в 5-2-3, 5-3-2, 5-2-2-1 или 5-1-3-1 формации, средна преса в 5-4-1 облик. Нападателят, следователно Хари Кейн започва пресата и нейното закривено движение, което е насочено между централните защитници на противника и, на практика, дели отбора на противника и самият терен наполовина, служи като подкана останалите съотборници да излязат агресивно към топката.

Във футбола съществуват седем вида защитно движение, в самата преса ги има чак девет. Пресата на Тотнъм до половината е ориентирана към човека, от половината е позиционно ориентирана. Това на практика означава, че се притиска носителят на топката, както и че стриктно се маркират играчи, които са неговата директна подкрепа, съответно непосредствено решение за подаване. Играчите в по-ниските слоеве на пресата не се насочват към противниковите футболисти, а към собствените съотборници, събирайки пространството и правейки различни видове корекции.

Тук трябва още малко да влезем във футболната теория. Съществуват три вида защитни линии във футбола. Помощната линия е онази, която е пред топката (обикновено това е нападателят или нападателите, понякога заедно с офанзивните халфове), линията на покриването се намира около топката и превантивна линия на покриване е всяка линия зад топката.

Мощта на Тотнъм е тази, че чак и помощната линия, която в много други отбори е много пасивна, всъщност е много активна в пресата. Много пъти ще видите Кейн, Али или Ериксен как нападат топката чак и тогава когато тя е преминала тяхната номинална позиция. Точно това притискане от повече страни е онова с което много отбори не могат да се преборят.

Висока преса на Тотнъм и предизвикване на транзиционна промяна

Маурисио Почетино, още от времето когато беше на пейката на Саутхемптън, стана познат по своите преса капани, в Сърбия познати и като преса насоки. Това са ситуации в които отборът, който се брани мами противника в един дял на терена, за да извърши там притискането.

Подготовката на преса капани могат да бъдат динамични (когато играчите активно напускат своите основни позиции, за да накарат пасът да отиде в желан дял от терена) или статични (когато основният отбранителен облик кара противника към парче от терена където капанът ще бъде затворен).

Почетино е, познавате, и тогава много иновативен, практикувайки равномерно двата вида.

Тотнъм има 19,1 удара към вратата на противника на мач, а позволява 8,7 удара към своята врата на мач. Това е съотношение, което е второто най-добро в Англия, веднага след Манчестър Сити. Но проблеми, и те са точно същите, може да има и Реал (Мадрид).

"Познатата Реалова 2-3 платформа, с двама защитници и Касемиро, Модрич и Крос, в конструкция на атака трудно функционира срещу отбори, които играят с петима отзад, защото не променят броя си в последната третина. Без ширина, която винаги липсва когато отбор играе в 4-3-1-2 система, Роналдо и Бензема могат бъдат погълнати", изтъква Никола Янич.

Разбира се, Тотнъм е и отбор със слабости. Например, защитното прекъсване би могло да е по-добро, да се задържим на евфемизма.

"Получиха три гола от свободни удари в два мача срещу Уест Хем, когато центрирането отиваше на първа греда. Али и Кейн пазят тази първа греда, но техните реакции винаги закъсняват. Също така, понякога всички играчи бранят наказателното поле, което дава възможност  противникът лесно да спечели втората топка", казва Янич и допълва:

"Противниците главно опитват да използват високо поставената защитна линия, с изтичване и топка в дълбочина. Също така, когато се бранят с три тясно позиционирани халфа, всяка промяна на страната им прави проблеми, което се видя във второто полувреме на мача с Ливърпул".

Тотнъм не е "отборът Хари Кейн", но наистина е отбор, който много зависи от Хари Кейн.

"Кейн постига по 0,9 гола на мач. Ключово е това, че в академията е развиван да играе като десетка, което много влияе на неговото движение, защото много активно участва в офанзивната организация. Ако успее да се обърне към вратата на противника, отличен е в играта един на един (има почти 70% успешност в индивидуални атаки, според данни на InStat)", заключава Никола Янич.

Лондонският отбор предлага много и просто е хубаво да се гледа - а чак и не е необходимо да бъдете специалист, за да се насладите. Чак и ако сте, осъзнато или не, футболен неграмотник, който не се интересува много повече от дрибъла или гола, Тотнъм има нещо и за вас. Неговата система е напреднала и сложна, но това не е система в която играчите се губят, в която се асимилират.

Системата на Тотнъм позволява голямо количество импровизация и свобода, заради което Али, Кейн, Ериксен, Дембеле и много други имат безброй възможности да покажат големия индивидуален талант, който притежават. Което и правят, от мач на мач.

Следователно, не отвръщайте глава от Тотнъм. Наслаждавайте са на шедьовър...

Автор: Лука Йевтович

Как Партизан повлия на историята на музиката

Сър Джеймс Макмилан е признат шотландски композитор. И привърженик на Селтик. И бил тъжен в глазгоуската вечер през 1989 година. Вдъхновен от правилото за гол на чужд терен написал композиция. Ето как Сладжан Шчепович повлиял на класическата музика.

Нощта в която футболните богове се обединят и ви нанесат болка, може да е трагичен опит. Но, сър Джеймс Макмилан в тази болка и трагедия намерил извор на вдъхновение.

Неговият отбор отпаднал, но той решил - ще напиша композиция за пиано за това!

"Най-необичайното дело което съм написал е онова за което ме вдъхнови загубата на Селтик от Партизан за Купата на носители на национални купи през 1989 година. Това дело се нарича "Берзеркин" и главната тема е напразно похабената енергия. Смятам че това е, много вероятно, единственият концерт за пиано написан някога в историята на музиката, който е вдъхновен от  футбола и правилото за гол като гост", разказва 58-годишният Макмилан за шотландската редакция на Би Би Си.

По времето когато неговият отбор е преживял нещастието Макмилан е бил на 30 години.

Това е тази композиция:

Какво се е случило в тази глазгоуска нощ, която е хвърлила Макмилан в отчаяние, но и пробудила съзидателния дух?

Случил се е белградският Партизан.

Това е онзи известен мач с чак 9 гола. Селтик победил с 5:4, но недостатъчно за класиране, защото Партизан в първия мач в Мостар (не е играл в Белград заради наказание) се наложил с 2:1. Имал в ръцете си Селтик резултат, който го водил в следващия кръг, но Сладжан Шчепович две минути преди края на мача в Глазгоу постигнал гол, който донесъл голяма радост на "черно-белите".

"Парния валяк" още на старта на турнира получил изключително труден противник и не бил фаворит. Тази роля е приписана на някогашния първенец на Европа - Селтик. Перспективният отбор на "черно-белите" пред себе си имал опитен шотландски представител, а допълнителен проблем за четата на Иван Голац представлявал фактът, че белградчани заради наказание не могат да играят на стадион ЮНА.

Решението е взето "зелено-белите" да бъдат посрещнати в Мостар, на стадиона на Вележ.

По разквасения и тежък терен "черно-белите" победили с 2:1. Горан Милойевич и Милан Джурджевич били голмайстори за Партизан, докато единственият гол за островитяните постигнал Майк Галоуей.

Този мач е изигран на 12 септември. Точно 15 дни по-късно Партизан гостува на Селтик парк. В тази прохладна глазгоуска вечер, повече от 50 000 привърженици имаха възможност на стадиона на шотландския великан да гледат спектакъл, един от най-интересните в историята на турнирите на УЕФА.

От една страна е бил супер разположеният полски национал Дариуш "Джеки" Джекановски, който вкарал четири гола на белградчаните, а от другата страна разположен и разгърмял се "валяк". В първото полувреме са видени само два гола, от девет колкото са постигнати тази вечер.

Будимир Вуячич дава преднина на Партизан в самото начало, а в средата на полувремето Джекановски изравнява.

А, тогава е започнало шоуто...

Головете се редили като на лента. Още не се било тръгнало от центъра за второто полувреме, а разиграният поляк отново вкарал, за продължения. Още един защитник на Партизан успява да се докопа до списъка с голмайсторите. Александър Джорджевич само три минути след първото повеждане на Селтик успешно завършва контра и изравнява.

Полякът е подготвил нова изненада за Горан Пандурович, но Джуровски отново връща удара.

Празнуването на привържениците на Партизан още не е стихнало когато Анди Уокър носи нова радост на "зелено-белите" - 4:3. Следва период от "чак" 15 минути без голове, а тогава Джекановски предизвиква лавина въодушевление в домакинските запалянковци. Селтик имал резултат за следващия кръг - 5:3. Партизан бил на колене...

"А, сега за Партизан и секундите са важни... Хвърлена топка към Спасич. Той я поема на позиция ляво крило. Последен шанс за Партизан... Центрирана топка. Милко Джуровски я връща в центъра... шанс, шанс. ГОЛ! ГОЛ! ГОЛ! Шчепович! Браво Партизан с лъвско сърце!", са били думите на легендарния радио репортер Йордан Иванович, който пренася атаката на Партизан за крайното 5:4.

Партизан: Пандурович - Станойкович, Спасич - Миланич, Петрич, Вуячич - Джорджевич, Милойевич, Шчепович, Джуровски и Богданович

"Честните мъже" от Шотландия направиха най-доброто представяне на нов екип

Когато споменете клуб на име Еър Юнайтед, за мнозина това не говори нищо. Все пак, този шотландски треторазряден отбор направи нещо немислимо.

Отборите из Европа се опитват да спечелят внимание по изобретателен начин и да покажат какъв екип ще носят през новия сезон, а решението на Еър Юнайтед, който през следващия сезон ще играе в трета лига на Шотландия, е доста необичайно.

За тази задача наели млада дама, която с техника позната като body paint (рисуване на тялото) нарисували в цветовете на екипа на клуба, а след това я заснели топлес.

Think Ayr United have won the unveiling of a football strip for a Scottish team... 😳😳😳 pic.twitter.com/WaH3wO7uxo

— Hannah McLachlan (@Angel_McLachlan) June 27, 2017

Think I might buy the new Ayr united shirt for the wife for her birthday I just hope they have her size pic.twitter.com/jQczerW3Od

— craig woodward (@trig08) June 28, 2017

UK scotish football club Ayr united go two upfront with shirt launch.@BodogCA @alispagnola @robbiewilliams #Football #bettingtips pic.twitter.com/52y3KZT6jM

— Papino News (@papinonews) June 28, 2017

Играта на нашия живот: Ваше височество, защо не обичате футбола?

Футболът е започнал като субкултура. Повече, всъщност, като контракултура. Ранните футболисти са били битници преди Джак Керуак, пънкари преди Секс Пистолс. Работили са онова което са харесвали контрирайки нормите, желанията на силните, накрая и самия закон. Благодаря, хиляди пъти им благодаря затова!

Всичко е започнало с едно момче... Не, чакайте, не може така. Не само че е повествователно некадърно, а просто е и неточно. Historia Brittonum (История на Британия) е дело което е написал - или съставил - уелският свещеник Нений около девети век. В него, измежду останалото, се казва и следното.

Крал Вортигерн е търсил място където да построи цитадела за отбрана от потенциални завоеватели. Дванадесет мъдреци му съобщили, когато било намерено адекватно място, че ако иска постройката да е успешна, трябва да напръска земята с кръвта на убито дете заченато без баща. Емисари са пратени по цял свят, докато в Монмътшър не намерили деца които си играели с топка. Едно от тях, чули, било момче чиято майка не била лягала с мъж.

В края на краищата, отвели го при краля, но момчето го убедило, че ще прогони саксонците от своите земи, а за осъществяването на тази цел не му е необходимо убийство.

Това е първото записано доказателство за игра с топка в Британия, но може да се смята съотносимо колкото детайлите от битките между Крали Марко и Муса Кеседжия. Историята на Британия, просто, не е история.

Първото доказателство за игра с топка, за чиято природа може да се спекулира като футболна, е онова, което е написано от Уилям Фицстивън, биограф и секретар на Томас Бекет. Той, в средата на втората половина на 12 век, говори как "млади хора след вечеря отиват на полето да играят добре позната игра". Както казва, ученици от различни училища, както и търговци от много браншове, имат свои топки. По-старите хора, бащите на играчите, както и по-богатите граждани, идват на коне, за да наблюдават играта.

Ако топкарството е започнало точно тогава, или макар започнало да е популярно, това би било лесно да се обясни. Дванадесети век в Британия е бил период на драстично развитие на градовете и техните връзки с търговията. Това е сътворило местната идентичност и зачестили взаимодействията на тези местни идентичности от което се развило и племенното и съперничеството.  На какво друго почива спортът?

Футбол е английска дума, която модифицирана, присъства в почти всички европейски култури. Да се облегнем на примери - fussball в Германия, voetbal в Холандия, futebol в Португалия, futbol в Испания, fotboll в Швеция. Изключения са калчо в Италия и балканския ногомет (където, отново, двата термина се отнасят за стъпала и топка).

За пръв път футбол се споменава през 14 век - когато е забранен. Николас де Фарндан, градоначалник на Лондон, издал едикт за забрана на играта на футбол на 13 април 1314 година в името на крал Едуард Втори Плантагенет. До 1667 година, футболът е забранавян от централните и местните власти повече от 30 пъти.

"Голям метеж в града, заради някои тълпи, които започват заради големия футбол на обществени полета, заради които много злини може да се случат", гласила първата забрана, чието неспазване водило хората в тъмница.

Забраната на Едуард Трети, също така от династия Плантагенет, се отнасяла към желанието населението да се насочи, съответно да не занемари упражняването в стрелба, вместо да се занимава с "безплодни игри без стойности". Особено е важно да се изтъкне, че това е било времето на Стогодишната война с Франция. Едуард през 1337 година се прогласил за законен наследник на френския трон и така започнал сблъсък, който е приключил чак през 1453 година. Едуард и неговият син, познат като Черния принц, доминирали в първата фаза на воюването и стигнали до впечатляващи победи в битките при Креси и Поатие. Нищо от това не би било възможно без силата на английския дълъг лък и стрелците, които го опъвали.

А всичко това се случвало по времето на Черната смърт, така че здрав (да не кажем изправен) и военно способен мъж бил много важен ресурс, заради което и не е толкова чудно, че футболът е смятан, не само за разсейване, а за пречка.

Едуард Трети освен тази издал и още две забрани, а същото направил и Ричард Втори. През 15 век, футболът три пъти е забранен от Хенри Четвърти, а същото са правили и Хенри Пети и Седми (две забрани), както и Едуард Четвърти. Хенри Осми, в паузата от разводи, обезглавявания и църковни раздори, също така е подкрепял забраняването на играенето на футбол, въпреки че съществуват ясни индикации, че самият той го е играл в младостта си. Ланкастър, Йорк, Тюдор - династии и властващи къщи са се сменяли, но футболът останал необичан.

Първата забрана на местните власти била онази от синода Илай от 1364 година. Футболът не е бил позволен в Халифакс и Лестър (по две забрани през 15 век), в Шрюзбъри, Бристол, Оксфорд... Футболът е забраняван и в Манчестър през 17 век почти банален брой пъти, а причина главно били разбитите стъклени прозорци.

В Екълс, квартал на Манчестър, момчета са изведени пред съдия, защото играли футбол на улицата. Младежта е наказвана заради топкарство и в Колн и Престън.
 
Първото споменаване на футбол в Шотландия е през 1424 година, когато парламентът на крал Джеймс Първи гласувал - шокиращо? - забрана за игра (na man play at the Fute-ball). Джеймс Втори освен футбола забранил и голфа, Джеймс Трети през същия век въвел още две забрани, за да дойде и последната забрана от Джеймс Четвърти през 1491 година.

Този монарх носил в себе си и зрънце лицемерие, защото през 1497 година, докато забраната още важала, сам играл футбол. Това знаем благодарение на списъка на касиера, тъй като там се намира и поръчката за покупка на футбол(на топка) за краля.

Ковачите в Пърт са забранили на слугите и чираците да напускат работа докато те играят футбол. Архиепископ Джеймс Лоу, по времето когато бил свещеник в Кирклистоун, наказал синода на Лотиян, защото играл футбол на Божия ден.

Първото споменаване на уелския израз за футбол - pel-droed - имаме през 1593 година, в песента на Уилям Мидълтън. Викарият на Чирк, Робърт Лойд, се оплакал през 1629 година, че хората хабят време в неделя да играят.

Интересно, статутът на ирландския град Голуей през 1527 година играта с топка нарича с нейното английско име (the great footballe), а дори насърчава неговото практикуване.

През 17 век расте политическото влияние на пуританите, решени да се борят против фриволните и небогоугодни активности, уверени, че играта, футболът преди всичко, е мек еквивалент на неуважение на Създателя. Четени са проповеди и отпечатвани обяви, че всеки който играе футбол ще го постигне физическа проява на божия гняв.

Не трябва, все пак, да сме прекалено строги към тези футболни еснафи. Истина е, че в Британия през този период се гледало по друг начин на нанасянето на болка. То е било легитимен извор на наслада. Познати и признати занимания били наблюденията на обществени екзекуции, докато онези малко по-предприемчивите били заети да изгарят котки в кошници.

Но футболът е и в този брутален контекст умеел да бъде доста груб. Немилосърдно и жестоко занимание. Сам е бил препълнен с насилие. Хенри де Елингтън през 1280 година е убит по време на игра (в този период тя сигурно не се е наричала футбол) в Нортъмбърланд. Първата официална футболна смърт е отбелязана през 1321 година.

А футболът е давал и възможност за насилие...

Студенти от Кеймбридж през 1579 година играли срещу жители на Честъртън. Студентите дошли невъоръжени, но техните противници скрили мотики в близката църква. Тях после използвали да решат враждата станала по време на мача. Дали са успели в това няма данни, но затова се знае "че е счупена повече от една глава".

Това е, буквално, детска игра в сравнение с онова което се случило в края на 16 век на границата на Шотландия и Англия. Известният господин Ридли е разбрал, че дванадесет шотландци, които преди това са убили някакви негови приятели, идват в Бюкасъл в Къмбрия, за да играят футбол. Решил да ги изчака в засада, но за негово нещастие хитрите шотландци открили това и, споменава се в една кореспонденция от това време, "прерязали гръкляна" на нещастния господин Ридли.

През 17 век, по време на английската гражданска война между роялистите и парламентаристите, мачове в Норич, Уоруик и Глостър (в който играли "улица срещу улица" - звучи познато?) са смятани, вероятно с право, за параван за организиране на последователите на фракции.

Уредби за забрана на футбола са издавани заедно със забрани на бойни клубове (популярния cudgel play) или активности известни като cock throwing, чиято цел била да се замеря с метални пръти петел вързан за стълб докато не умре.
 
Когато в Йорк през 60-те години на 17 век футболисти ощетили местната църква, властите наказали парично 11 престъпника. Това толкова разгневило населението, че до вечерта пред кметството се събрала въоръжена тълпа с мечове и мускети. Събрала се, но не спряла дотук, а бързо пробила вътре, разрушавайки всичко пред себе си. Този, вероятно пръв пример за футболно хулиганство, ужасил властите.

Успоредно с всичко това, в Британия в този период започнал период на приватизиране на общественото землище, познат като land enclosures. Пространството което някога е било достъпно за всички изведнъж физически и алегорично е отделено с огради и телове от обикновения Джо, Ангъс, Джейкъб, Гарет...

Все по-малко са били добрите местности за игра на футбол в джорджианска Англия. Набързо са останали и все по-малко хора, които биха играли футбол, защото началните ефекти на индустриализацията накарали селското население да мигрира в нарастващите градове. Футболът не се играе между пушещи комини, зад равнините на фабриките, на пренаселените пристанища...

А въпреки това, оцелял е. Толкова дълбоко се е заровил в колективната съвест на хората, че не е имало къде освен да остане и оцелее. Това е била активност за която е писал и самият Уилям Шекспир. Оксфордският речник в периода след 1424 година започва да споменава футбол в негови различни варианти. До 19 век го споменава около 70 пъти!

Как футболът изобщо е стигнал в Британия? Истина е, че никой не знае. Някои смятат, че са го донесли римляните, чийто войници играли харпастум. Тук са и тези, които твърдят, че е дошъл с нормандците през 1066 година. Убедително изглежда и мнението на онези, които изтъкват, че футболът е игра с келтски корени, чиито културна автономия и особени вътрешни йерархии са позволили една такава активност да се развие въпреки основното течение на нормите на средните векове. Много по-неубедително изглежда вярването, че британците при консулството в Ливорно през 18 век са участвали в италианското калчо и тогава играта, съответно нейната интерпретация, донесли вкъщи.

В Честър и Кингстън на Темза съществува вярване, че футболът е започнал да се играе точно там за пръв път, и то с глава на загубил викингски военен лидер, която е ритана в делириума на славата. Местна легенда в Дерби казва, че първият футболен мач е изигран през трети век, като част от прослава на триумф в битка срещу римляните.

Антрополозите смятат, че футболната генеалогия е агрикултурна. Често при езическите народи сферичен обект представя слънцето. Топката е, така, била метонимия на носителя и поддържащия живота, а нейния контрол и ритането по полето би осигурило богата реколта. Тази хипотеза е подкрепена от факта, че френската la soule дума е със същия корен както и латинското sol, съответно Слънце.

Друга теория казва, че топката представя глава на пожертвано животно. Целта е била отборът да осигури притежание на топката и да я отнесе на своята земя, всичко заради успеха на жътвата. Като подкрепление на тази теза служи една форма на футбола в Шотландия, където целта била да се вкара топката в дупка в земята.

Най-вероятно е, все пак, след обилно месно наяждане просто на някой му е дошло на ум предназначение на мехура на вече сварено животно. А тогава забавата е започнала...

Футболът е име което, всъщност, най-малко има връзка с това, че топката се движи с крак. Смята се, че името се е отнасяло към факта, че той се играе на крак (пеша, така да се каже), вместо на гърба на кон. Почти известно е, че името е произтекло от вида топка с който се е играла играта. Това потвърждава синтактичната структура при някои от забраните на футбола, в които не се одобрява "playing with ffotebale" вместо просто "playing ffotebale".

Топката за коята става дума е надут свински или бичи мехур (в Уелс топка са правили и от вълна или от вързани въжета), понякога облепен с кожа. Такава топка е била много по-приятна за ритане отколкото да се хвърля или носи в ръка.

Футболът е спадал в семейството на народните игри, пренасяни устно като гусларски предания, които са имали и други имена, но формата и същината били идентични. Топката се ритала, но и се носила в ръце еднакво.

Освен онова което е наричано футбол, съществували и още поне половин дузина игри от същото ведро, игри с идентични форми само с различни имена, които са играни широм Британия...

Автор: Лука Йевтович

Стилиян Петров даде тон на голеада в благотворителен мач на легенди на Селтик

Селтик е клуб като никой друг и това беше препотвърдено когато 60 000 привърженици посетиха благотворителен мач. Това беше най-многобройната публика в шотландския футбол за този сезон и щедростта на верните на "детелините" ще направи голяма промяна в живота на хиляди хора в местното общество и по света.

Нетната печалба от мача ще подкрепи чудесната работа на Фондацията на ФК Селтик. Част от средствата ще бъдат за разширение на съществуващите проекти като получилия награда "Възможността има значение" - насочен към деца и млади хора, които живеят със Синдрома на Даун или аутизъм. Ще подпомогне и грижите за хората с деменция, разрушително заболяване което за съжаление е близо до всеки дом.

На глобално ниво, парите събрани от мача ще подпомогнат кампанията "67 кухни" на Фондацията. Това ще помогне за построяването на 67 училищни кухни за деца в развиващия се свят и за изпращане на най-необходими хранителни продукти в Южен Судан и Сирия.

Да се помага на хората в нужда е основополагащ принцип в Селтик което се доказа с такова събитие, че остава в сърцевината на клуба. Това е концепция подкрепена от всеки в клуба, включително и играчите, затова част от любимците в миналото бяха щастливи да се завърнат за случая.

Фигури като Стилиян Петров, Хенрик Ларсон, Любо Моравчик, Нийл Ленън, Артур Боруц, Джон Хартсън, Том Бойд, Джеки МакНамара и Дариуш Джиекановски отново стъпиха на Селтик Парк. Сред звездите подкрепящи Селтик бяха Мартин Компстън, Рос МакКол, Джани Капалди и Джон Хигинс.

Всеки участващ получи чудесно приемане, без изненада, най-шумната подкрепа беше резервирана за Ларсон и Моравчик, двама от най-великите в историята на Селтик. Шведската сензация върна годините назад с хеттрик през първото полувреме, а словашкият магьосник също се разписа, но през втората част. Начало на голеадата даде бившият капитан на българския национален отбор Стилиян Петров в 11-ата минута с хубав прехвърлящ удар.

Настоящият капитан на клуба Скот Браун и Крис Комънс също взеха участие в мача, като беше специален момент за Крис и семейството му, тъй като това беше последното му излизане на терена след шест и половина години вярна служба. Той също се записа сред голмайсторите. Крайният резултат беше 5:2 за Героите на Хенрик, но истинският победител беше благотворителността.

Имаше карнавална атмосфера на стадиона далеч преди първия сигнал, тъй като привържениците се наслаждаваха на четвъртия требъл в клубната история, постигнат само 24 часа по-рано след драматичен успех за Купата на Шотландия над Абърдийн.

Брендън Роджърс и неговия щаб, заедно с четирима от Непобедимите - капитанът Скот Браун, Лей Грифитс, Киърън Тиерни и Патрик Робъртс - направиха парад с трите купи преди да започне хуманитарния мач.

С него завърши паметна седмица за клуба, след като Лъвовете от Лисабон бяха почетени по случай 50 години от спечелването на Купата на европейските шампиони със серия от събития, кулминирали в четвъртък вечер с вечеря, която събра значителна сума за Фондацията на Селтик.

Героите на Хенрик - Легендите на Любо 5:2

1:0 Петров (11 минута)
2:0 Ларсон (21)
2:1 Комънс (27)
3:1 Братбак (33)
4:1 Ларсон (35)
5:1 Ларсон (45)
5:2 Моравчик (65)

Героите на Ларсон

Мениджър: Бобо Балде

Състав: Артур Боруц, Раб Дъглас, Том Бойд, Джеки МакНамара, Джоос Валгаерен, Марк Рипер, Джон Хюз, Дидие Агате, Алън Томпсън, Скот Браун, Саймън Донъли, Крис Комънс, Нийл Ленън, Стилиян Петров, Хенрик Ларсон, Харалд Братбак, Джон Хартсън, Мартин Компстън, Тони Къран, Скот Рийд, Кевин Гътри, Тейлър Флин

Легендите на Любо

Мениджър: Мортен Вигхорст

Състав: Магнус Хедман, Бари Джон Кор, Стефан Махе, Енрико Анони, Том МакКинли, Алън Стъбс, Стан Варга, Стивън Крейни, Момо Сила, Скот Браун, Крис Комънс, Боби Пета, Любо Моравчик, Видар Рисет, Дариуш Джиекановски, Томи Джонсън, Марк Бърчил, Джерард Милър, Джани Капалди, Рос МакКол, Джон Хигинс, Мартин Браун