За кой знае кой ли път, но трябва пак да се върнем към известния Шави Ернандес и неговото разбиране за футбола. Ако такава легенда е недоверчива към статистиката и не позволява да вземе преимущество над разбирането за играта е нужно да му се вярва.
Защото...
"Смея се като видя какво ми закачат. И тогава казват: 100 подавания, 80 точни. Наистина? А как ти знаеш кои наистина са били добри? Броиш ли ги? За статистиците е важно само, че топката е стигнала до съотборника. Няма значение, че съотборникът е имал четирима на гърба си. Така че не, това не е добър пас. Понякога е достатъчно и само да се отървеш от топката така че да не поставиш никой друг в проблем. Статистиката не вижда това", заяви някогашният ас на Барселона в средата на март в интервю което продължаваме да смятаме за едно от най-добрите за годината.
А в нейния финал факт за историята: футболистите на Борусия от Дортмунд против Брюж са разменили чак 930 точни подавания. На първа топка, би се казало, браво, обаче... Дали смисълът на футбола е да подадеш топката на човека до себе си или да се постигне гол. "Жълто-черните" не успяха в това, остана само 0:0.
Споменатите 930 подавания са второто най-добро постижение откакто статистиците от агенция ОПТА мерят подаванията в Шампионската лига. Рекордът принадлежи на Манчестър Сити, също от 2018 година, когато против Базел в реванша от 1/8-финалите постигна 979 подавания. И не победи (1:2).
РАААКИТИИЧЧЧЧ! Всички знаят къде са били на 1 юли тази година в късните вечерни часове когато Иван Ракитич вкара последната дузпа срещу Русия на 1/4-финалите на Световното първенство. Точно този гений тази вечер от 21:45 ч в Елче ще изиграе мач №100 за Хърватия. Вицекапитанът на националния отбор, който е роден в швейцарския Райнфелден на 10 март 1988 година, ще се изравни с Дарио Шимич на седмо място във вечната класация, а пред него са Ведран Чорлука (103), Ивица Олич (104), Йосип Шимунич (105), Лука Модрич и Стипе Плетикоса (114) и рекордьорът Дарио Срна със 134 участия в хърватския екип.
Родителите на Иван в началото на войната през 1991 са напуснали страната и никога повече не са се върнали, а той и брат му Деян са родени в Швейцария. Всичко което знаели за Хърватия са го гледали по ТВ и попивали от бащата Лука, който е от Сикиревци, докато майката е от Жепче. Като дете никога не е бил в Хърватия, но в семейството са я наричали родина. След победата над Аржентина (3:0) на Световното първенство разкрил цялата история и как е преживял всичко...
"Спомням си, бях на четири или пет години когато по ТВ видях новините. Гледах фотографии и видео от войната и лежейки в кревата помислих: "Това е невъзможно, как това може да се случва?" И преди Хърватия да обяви официално независимост, нашият национален отбор вече изигра мач. Смятам, че това ясно може да опише колко означава футболът за нас, нашата държава и хората, без значение къде живеят. И така, когато татко Лука взе нож и отвори този пакет от който извади два хърватски екипа за моя брат и мене... беше много емоционално. Помислихме нещо като, о, да, ние също сме част от това. Спяхме в тези екипи. Носихме ги на следващия ден в училище. И на следващия ден. Не искахме да ги свалим. Уау, ние имаме хърватските червено-бели екипи без имена на гърбовете. Искахме да имаме 10 такива, защото не искахме да обличаме нищо друго. Толкова специални ни бяха", написа Ракитич за "Плейърс трибюн".
All I can say is wow... The Best Shirt in the World | By Ivan Rakitić https://t.co/gNvpZmiBXq
Футболната кариера е започнал в Базел, а от 2006 до 2007 е играл за младежкия национален отбор на Швейцария до 21 години. Последвала голяма борба между двата съюза за него. Накрая избрал Хърватия, въпреки че не било лесно. Голяма роля е имал Славен Билич, тогавашният селекционер и негов герой от детството от онова бронзово лято през 1998 година във Франция...
"Когато едва започвах да играя, да бъда искрен, не носех хърватския екип. Носих екипа на своята втора родина, Швейцария. Говорех на хората, че съм швейцарец. Винаги това изглеждаше малко чудно. "Швейцарец? Иван Ракитич?". Но съм роден и отраснал в Швейцария, ходил съм там на училище, моите приятели са швейцарци... Бях и много горд, че нося екипа на Швейцария в младежките категории. Но най-големият дял от моето сърце все пак принадлежи на Хърватия. Винаги е било така. Преди 10 години Славен Билич и президентът на ХНС дойдоха да ме гледат в Базел, а след това поговорихме. "Ела с мен. Ела да играеш за своята родина", каза ми Славен Билич, а аз помислих: - "Всичко ще направя за този човек, защото той е мой герой". Когато дойде момента да реша за кого ще играя, Хърватия или Швейцария, знаех, че баща ми подслушва край вратата моя разговор с швейцарския треньор. Когато накрая отворих вратата, само стоеше и ме гледаше. "Продължавам да играя за Швейцария", му казах, а неговата реакция беше "Ох... Ок, добре..." Започнах да се смея и - "Не, не, ще играя за Хърватия!", след което му тръгнаха сълзи и заплака", припомня си "Ракетата".
И така през 2007 е заиграл за младежкия национален отбор, а за А състава дебютира на 8 септември 2007 против Естония (2:0) в квалификациите за Евро, а влиза в 61-ата минута вместо Нико Кранчар на Максимир. Своят първи гол вкарва четири дни по-късно, против Андора (6:0) в 64-ата минута.
След това отива на Европейското в Австрия и Швейцария, където веднага става един от важните играчи, а един от най-добрите мачове изиграва в групата срещу Германия (2:1). В тази нощ на 12-ти юни в Клагенфурт показа какъв играч е получила Хърватия. Накрая се случиха Турция и Семих Шентюрк, а "Ракетата" беше един от онези пропуснали при дузпите.
Иван е играл за Хърватия почти винаги, бил е част от състава на Световното първенство в Бразилия през 2014, Евро 2016 и историческото СП 2018. Още един от неговите мачове за всички времена беше през 2014 против Италия в Милано (1:1), който за кратко беше прекъснат от хърватските привърженици на Сан Сиро, в който асистира на Иван Перишич.
Подлудяваше италианците заедно с Лука Модрич в средата, а същото правеше и на Европейското във Франция две години по-късно против Чехия (2:2), на която вкара в 59-ата минута и майсторски прехвърли големия Петър Чех.
Междувременно от Базел стигна до Севиля в която беше капитан и спечели Лига Европа, а от там до Барселона и шампионската титла в Испания и Шампионската лига с гол срещу Ювентус в Берлин през 2016 за победата (3:1) и голямото празнуване. И тогава на ред идва и гореспоменатата Аржентина (3:0), против която блестя на тревата и сложи точка на спора в 91-ата минута.
Вкара и победоносната дузпа против датчаните на 1/8-финала, прецизен беше и срещу руснаците на 1/4-финалите на СП, а майсторска партия направи и в историческата победа (2:1) над Англия в полуфинала и заедно с останалите класира Хърватия на финала. Там момчетата на Златко Далич изгубиха (2:4) от Франция, но Ракитич и Модрич показаха на целия свят, че в момента са най-добрата полузащитна двойка от която се плашат всички национални отбори, а Испания тази вечер не е изключение.
"Квалификационният мач против Гърция ни беше най-добрият в последните пет-шест години и казах на момчетата в съблекалнята - "Па хайде да продължим така!". Модрич и аз се спогледахме - "Уау, защо не сме правили това и досега?", спомня си Ракитич, а всичко след това е история, след която е помислял за отказване от националния отбор, но когато преживял такова посрещане в Загреб отново е послушал своето сърце и продължава да брани най-драгите цветове.
Въпреки всичко никога не е забравил Хърватия, а онзи пакет с екипи, който бащата Лука е отворил пред него и брат му сега е изнесъл пред своите дъщери и съпругата Ракел Маури...
Публикация, споделена от Ivan Rakitic (@ivanrakitic) на
"Както знаете, и моето семейство отраства в различни държави. Жена ми е испанка и отглеждаме две дъщери в Барселона. И те преживяват същото което и аз, гледат на живота различно, защото са от друга държава. А моите момиченца са моите най-големи привърженички, със сигурност, така че преди началото на СП имах специална поръчка... и дойдох вкъщи с пакет за тях. Два нови хърватски екипа. Казаха ми, че никога няма да ги свалят. Знам как се чувстват", заключи преди два месеца Ракитич.
Човекът, който тази вечер празнува юбилей в най-скъпия екип. Би било прекрасно да го отпразнува с победа в Елче.
Цял свят остана учуден, за кой знае кой път този сезон, от уменията на Мохамед Салах. Начинът по който той играе кара мнозина да останат с отворени, удивени усти, а мнозина след мача са помислили: "Защо Рома се е отрекла от такъв футболист?". Все пак, въпреки че Салах действително дойде на "Анфийлд" от "Олимпико", мнозина забравят къде египтянинът се разви като играч и се показа пред света - Базел.
В този клуб е експлодирал, играейки два сезона, последвал Челси (срещу който се е показал в Шампионската лига), па Фиорентина, Рома и накрая сме стигнали до Салах, който разведрява и заоблачава световния футбол.
За всичко е "виновен" Базел, който го е намерил в египетския клуб Ел Мокавлон Ел Араб. И затова браво на Рома където Салах е процъфтял, но Базел е този клуб на който трябва да се обърне внимание.
Салах не е единственият голям продукт на този клуб в последните години. Имало е тук и още сериозни футболни имена, а ако Базел не трябваше да ги продава сега хипотетично би имал прилично добър състав. Достатъчно е само да споменем името на Иван Ракитич, за да ви бъде всичко ясно.
Базел е клуб, който заради условията е принуден да произвежда свои играчи. И с времето е станал много успешен в това. Този клуб притежава най-престижната академия за играчи, която прави футболисти, които могат да са главни фигури във Висшата лига, но и в Примера. От 2000 година над 40 играчи са минали през Базел, включително имена като Иван Ракитич, Гранит Джака и Мохамед Елнени.
Най-големи заслуги за тези резултати в производството на играчи в Базел има сега вече бившият спортен директор на клуба Георг Хайц. Той е, между останалото, човекът който през 2012 е довел Салах в клуба. И толкова го задължил, че египтянинът през този сезон го поканил да му бъде гост на мача срещу Евертън.
Хайц своевременно говорил за "тайната" на академията на Базел.
Хайц
"Мисля, че това е въпрос на манталитет. Искаме да бъдем най-добри в държавата и довеждаме такива играчи. Инвестираме много пари в академията - около 6 000 000 евро годишно. Това за футболните условия в Швейцария е много", говорил Хайц.
Разбира се, тайната лежи в самото първенство, съответно швейцарския шампионат. Той е отличен за развитието на млади играчи, защото всякак не е конкурентен като Топ 5 първенствата, младите играчи по-лесно стигат до минути и падат пристоен брой голове. Базел има проблем с получаването на пари от ТВ права, защото държавата е езиково разделена. Като стане шампион, Базел може да получи най-много 2 000 000 евро от ТВ права. Когато е договорено преминаването на Елнени в Арсенал, представителите на "топчиите" били много изненадани от този факт като го чули.
Затова Базел трябва да се посвети на производство на млади играчи, а един от примерите е Гранит Джака, който по-късно отишъл в Борусия (Мьонхенгладбах), за да завърши в Арсенал за 45 000 000 евро.
Колко Базел става като дом за всички тези футболисти, които излизат от него говори фактът, че Иван Ракитич редовно се чува с Бернхард Хеслер, който е бил президент на клуба докато Ракитич е бил в него.
Ако са задържали всички тези играчи, хипотетично би могъл да се направи солиден тим от 11 играчи, който би бил уважаван и в европейски рамки: Зомер - Шар, Марсело Диас, Дейвид Абрахам - Елнени, Ракитич, Джака, Инлер - Салах, Кайседо, Шакири. Отбраната всякак не би била по-добрата част от състава, но това пред нея е съвсем солидно и за уважение. Включително и двама супер футболисти.
Разбира се, тук не трябва да се забравят още някои играчи, които са преминали през Базел каквито са Александър Фрай, Брил Емболо, Милош Велкович, Здравко Кузманович, Александър Драгович, Мануел Аканджи, Марко Щрелер, Ерен Дердийок...
Всякак един от клубовете в които великаните обичат да надзъртат и да проверят какво се предлага. А както виждате винаги има какво да се "подбере".
Татко Алексей е бранил цветовете на Спартак в сезон 1986/87, най-старият брат Алексей-младши е стигнал до отбори като Лече, Рубин или Кайрат, Роман отишъл най-далеч, три години провел в киевския Динамо, три в Рубин, а още три в московския ЦСКА. А сега дойде времето на най-младия, 19-годишният Сергей след неуспешна авантюра в Базел ще опита да възкреси кариерата в Спартак.
Народният клуб от Москва обяви, че е довел финландският национал До 19 за едногодишен наем от латвийския Спартакс от Юрмала в който той побягнал след неуспешен опит да се домогне до първия отбор на Базел. Сега е ред да пробва отново да покаже, че е голям талант и финландският Яро неслучайно му е дал възможност 15-годишен да дебютира на мъжката сцена.
Борусия (Дортмунд) постигна споразумение с ФК Базел за трансфера на Мануел Аканджи. 22-годишният защитник подписа договор с осемкратния шампион на Германия до 30 юни 2022 г.
"Представянето на Мануел го постави в радара на редица топ клубове в Европа, а ние сме доволни, че той избра нас", заяви спортният директор на Борусия (Дортмунд) Михаел Цорк. "Той вече демонстрира на международно ниво и Шампионската лига, че може да играе на най-високо ниво в Европа. Все още го виждаме като защитник с потенциал за бъдещо развитие."
Мануел Аканджи прекара два сезона и половина в Базел, печелейки Супер лигата на Швейцария през 2016 и дубъл през 2017. Отбеляза пет гола в 42 мача в швейцарския елит за клуба. В допълнение, 1,87 м високият централен защитник е представял Швейцария четири пъти на национално ниво при мъжете.
"Дискусиите, които имах с отговорните лица в Борусия (Дортмунд) ме накараха да се чувствам комфортно. Това беше решение на сърцето. Винаги съм се наслаждавал на футбола, който играят в Дортмунд", заяви Аканджи за трансфера си в "жълто-черните". Продължавайки: "Гледам с нетърпение към времето си тук и ще дам най-доброто." Аканджи ще носи номер 16.
Аканджи, син на швейцарка и нигериец, има седем мача в Европа като играч на Базел. Този сезон изигра пълни 90 минути във всичките шест мача в Шампионската лига за швейцарския клуб, помагайки за класирането в елиминационната фаза. Аканджи ще има право да играе за Борусия (Дортмунд) и в Лига Европа този сезон.
Българският национал Иван Иванов през лятото на 2013 г напусна Партизан, за да премине в Базел, но през януари 2014 г претърпя контузия на кръстните връзки и от тогава два пъти беше подложен на операции.
Иванов през есента изигра седем мача за втория отбор на Базел и два пъти беше на пейката на националния отбор на България. Последният му официален мач е през декевмри 2013 г, в Шампионската лига срещу Шалке.
Иван Иванов вече е свободен и Базел му позволи да промени средата без да иска пари за него. Привържениците на Партизан се надяват отново да го видят в "черно-бял" екип, с който остави дълбока следа...
В състава на "гробарите" през този сезон има двама българи - Валери Божинов, който е голмайстор на отбора в първенството, и Иван Бандаловски, който напоследък е сред най-добре представящите се. Партизан изостава на 26 точки от върха и шансовете му да защити шампионската си титла изглеждат илюзорни.
В култовия филм "Роки", Силвестър Сталоун изговаря думите: "Външният свят не е хубаво място окъпано от слънчеви лъчи и дъги. Той е едно опасно и доста зло място. И не е важно колко силно можеш да удряш, а колко удари можеш да поемеш, да останеш на крака и да продължиш напред."
Загубите и победите правят и футбола. Отправени и получени удари. Но рядко са тези, които са способни повече от 20 години да приемат удари. И да останат на крака. Един от тях е Марио Фрик.
Ако сте от онези, които детайлно са следили италианската Серия А преди десетина години или сте хвърляли поглед на всички списъци на националните отбори в квалификации за големи турнири, тогава това име ви е познато.
Марио Фрик = Лихтенщайн. Когато случайно на "лайвскора" блесне гол на Лихтенщайн, мнозина нарочно биха проверили кой ли е този момък, който е вкарал за лилипутите от малкото Княжество между границите на Австрия и Швейцария. Най-често ще пише едно име - Марио Фрик. Главно в тежки загуби от по няколко гола разлика. Почетни голове в тежки загуби. Голове за чест и лице. Лихтенщайн няма за какво друго да играе. За точки и класиране на някой турнир, не е. Било е важно да се съхрани честта и да се постигне поне един гол, без значение колко пъти топката ще влезе в собствената мрежа. Марио Фрик прави това цели 22 години с еднаква жар и пожертвование сякаш става въпрос за мачове за титли. Вчера престана. Затова днес като чуете за обидени младежи от национални отбори, сетете се какво е трябвало да преодолее този момък.
След 22 години с екипа на националния отбор на Лихтенщайн, 125 мача и 16 гола за малкото Княжество, на 42 години, Марио Фрик вчера каза: Достатъчно!
В мача с Австрия в 90-ата минута, треньорът на Лихтенщайн направи смяна. Целият стадион стана и започна да аплодира. С "десетка" на гърба и капитанска лента на ръката, тъжно лице и стегнато гърло Марио Фрик започна да приема поздравленията на съотборниците, докато излиза от терена. И националите на Австрия аплодираха, знаейки колко е дал този човек на своя отбор и родина. Марио Фрик се прости с националния на Лихтенщайн.
Всичко започва през далечната 1993 г. Лихтенщайн общо има шест футболни клуба. Най-известният е Вадуц, който играе в първата лига на Швейцария. Иначе, Лихтенщайн е единственият член на УЕФА, който в евротурнирите е представен само от един клуб - Вадуц. Един от споменатите шест е и Балцерс, в който като дете през 1982 г започва Марио Фрик. Играл там до 1994 г, когато станало ясно, че новият национал е надраснал средата и отишъл в швейцарския шампионат където с успех играл за Санкт Гален, Базел и Цюрих. Марио Фрик е футболист, който е по-стар от националния си отбор. Роден е през 1974 г, а националният отбор на Лихтенщайн започва да съществува осем години по-късно. В Цюрих през есента на 2000 г се скарал с треньора, който го изважда от отбора, но тъй като трансферният прозорец е затворен, единственият шанс е преминаване в италианската Серия С, в Арецо.
Там за непълен сезон одушевил. Играл крило, халф, но най-вече централен нападател. И си осигурил трансфер във Верона през следващото лято. В симпатичен отбор с Масимо Одо, Мартин Лаурсен, Мауро Каморанези, Алберто Джилардино, Адриан Муту, Емилиано Бонацоли, Адаилтон... Но не успял да запази статута на елитен отбор, което говори достатъчно за тогавашната класа на Серия А.
Фрик е част от триото в атака с Муту и Бонацоли и отбелязва седем гола през сезона. Почти всички са били в стила на Пипо Индзаги. Неговата игра била проста. Избягване от пазача и веднага удар, подлагане на главата при центриране или довкарване на отбита топка... Само да влезе във вратата. Рядко някой да е вкарвал такива "индзагиеви" голове.
След Верона четири години играе за Тернана в Серия Б, после за Сиена в Серия А, през швейцарските Санкт Гален и Грасхопърс, за да на 38 години да се върне в своя малък Балцерс. Там играе от 2011 г.
И докато в клубната кариера записвал някои победи и им се радвал, в националния отбор знаел какво го чака. Тази приказка е белязана от разгроми и загуби. След две години в националния, срещу Ирландия през 1995 г (0:0) усеща какво е да завършиш непобеден в мач. Тежките загуби били редовни. Срещу Португалия (0:7 и 0:8), Германия (1:9 и 2:8), Румъния (1:8), Австрия (0:6), Словакия (0:7)... Колко пъти е мислил да вдигне ръце и да си каже, че не си струва да се бори с вятърни мелници? Защо му е трябвало?
Най сетне, след пет години в националния отбор дочакал първата победа. Лихтенщайн побеждава Азербайджан с 2:1 през 1998 г. И там към края на деветдесетте, Лихтенщайн започва по малко да бяга от облика на глинен гълъб. Равенство с Унгария (0:0), Босна и Херцеговина (0:0) и Македония (1:1). Геройска загуба с 0:2 от Англия в мач, който ще се помни дълго. Лихтенщайн - Португалия - 2:2! В квалификация за Мондиал 2006 в Германия. На самия старт на квалификациите. Португалците в този момент са европейски вицешампиони, в отбора са Роналдо, Симао, Деко, Кощиня, Маниш, Паулета... И водят 2:0 на полувремето.
В този мач Марио Фрик играе десен бек и пази Кристиано Роналдо. Не му е проблем да играе на различни постове. Не само в атака. Рядко днес в Уикипедия ще видите на страницата на някой играч в описанието на позицията да пише "универсален". Фрик не е защитник, нито халф, нито нападател. Той играе навсякъде.
В следващите десет години, Лихтенщайн става твърд орех и взима точки от литовци, словаци, исландци... Побеждава Сан Марино, Азербайджан... Лихтенщайн вече не е класическа мишена за удряне. За тези 22 години нещо поне малко се промени. Все пак имало значение и стойност. Марио Фрик не е дал напразно любов и страст с екипа на своята земя. Имало смисъл да изтърпи всички тези удари.
До вчера, когато се прости. Разбира се, със загуба. Нямаше и как иначе. Марио Фрик е футболистът с най-много изгубени мачове (41) в историите на квалификациите за Европейско първенство. Неговата история е съставена от загуби и поети удари. Завърши кариерата си като стопер. И като трети играч за всички времена с най-дълъг във времето стаж за национален отбор. Зад легендарния Пат Дженингс и еквадореца Уртада.
Някъде все пак ще остане записано неговото име. А в Италия има своя песен: "La vie c`est fantastique quando segna Mario Frick!" ("Животът е фантастичен когато гол вкара Марио Фрик").
.jpg?width=765&height=527)
