Край на 57-годишно футболно робство. Проклятието Пеле падна

Змейовете полетяха от Зеница към голямата футболна сцена. Не онези босненските змейове (въпреки че и те са на добър път), а уелските. Националният отбор на Уелс се класира за Европейското първенство във Франция и след 57 години отсъствие ще играе на голям турнир. Загубата от Босна и Херцеговина в Зеница не причини болка на уелсците. Чак беше сладка, като им казаха резултата от Израел. На Билино поле в Зеница започна голямото празнуване на островитяните...

Англичани, ирландци, шотландци, чак и северноирландци бяха тези, които пишеха историята на островния футбол. Не и уелсците. Те имаха само ръгби. Във футбола не се питаха нищо. Затова и този успех на Бейл и приятели е един от най-големите подвизи на островния футбол в последно време.

Англичаните блестят в актуалните квалификации и са победили във всички мачове досега. Северна Ирландия направи сензационно класиране във Франция, но трябва да се признае в най-лесната група. Ирландците оставиха следа в своята група и отиват на бараж, а шотландците също изненадаха приятно и само тежката група им попречи да намерят пътя към Франция. Уелс успя в група с два участника на предходния Мондиал плюс Израел и Кипър.

Същият този отбор, който в предишните квалификации за Световно първенство беше лесна плячка за съперниците.

Само веднъж в историята, уелските змейове са участвали на голям турнир. Това е "Златното поколение", както го нарекли. Но и тогава случайно попаднали на Мондиал 1958 в Швеция. Елиминирани са в квалификациите, но им се открива шанс заради Суецката криза и отказът на държавите от Азия да играят квалификации с Израел. ФИФА не иска да допусне Израел да се класира на Мондиала без нито един изигран мач и така организира чудноват бараж с Уелс. Островитяните в два мача бият с по 2:0 Израел и се класират в Швеция.

В това поколение над всички е Джон Чарлс. По думите на Драгослав Шекуларац един от най-добрите футболисти в историята на европейския футбол. Нежният гигант, който може да играе и централен нападател и либеро. Един от най-големите джентълмени в бутонки. В състава играе и неговият брат Мел, добър футболист, но далече от класата на Джон.

Уелс през тази 1958 година в Швеция изненада цялата планета. В една група с домакина Швеция, финалиста от предишното световно Унгария и коравия Мексико. Три пъти завършват наравно в групата и се налага да играят бараж с Унгария. Унгарците са само бледа сянка на Леката кавалерия от преди четири години. Тук са все още Божик, Грошич, Хидекути, но най-добрите като Кочиш, Пушкаш или Цибор вече ги няма в унгарския състав. Уелсците победили с 2:1 и се класирали за 1/4-финалите.

Там ги чака Бразилия. Както мнозина казват, с най-добрия отбор в историята на футбола. С бохемския дрибльор Гаринча, крилото Загало, здравия централен нападател Вава, господинът в бутонки Диди и 17-годишният хлапак Пеле. Бразилия още се дави в сълзи заради Мараканаса осем години по-рано. И чака първа световна титла.

Уелс трябвало да бъде препятствие което да бъде прескочено без особени усилия. Но Джон Чарлс и дружината подложили Селесао на най-големи мъки. Повече от час Бразилия не знае какво да прави против аутсайдера Уелс, който се държал храбро. И тогава се ражда звезда. Футболът получи своя Крал. Пеле излъга вратаря и вкара топката в ъгъла. С минимална победа бразилците се промъкнаха към полуфиналите. Всичко останало е история. Пет гола на французите в полуфинала и пет гола на шведите във финала. Никой не ги измъчил както Уелс...

Този гол на Пеле означавал и началото на футболното робство за уелсците продължило над половин век. Никога след това не са участвали на някакъв голям турнир. Въпреки че са имали шансове, но ги сполетявал и лош късмет. В плейоф за Европейското първенство през 1980 г отпаднаха от Югославия.

През осемдесетте години на миналия век имаха две добри възможности, но в решителните мачове направиха равенства с аматьорите от Исландия. Не са били толкова лоши, имаха и чудесни играчи като Джон Тошак, Йън Ръш, Марк Хюс, побеждаваха сериозни отбори като Англия или Испания, но всичко опропастяваха в дуелите с аутсайдерите.

Последва една силна генерация с Гигс, Спийд, Хартсън, Белами, но дори такива играчи не доживяха да изиграят с Уелс някакви големи мачове. Най-близо бяха до Европейското първенство през 2004 г в Португалия, но отпаднаха на бараж с Русия.

След това най-често бяха лесна плячка и редяха някои доста срамни загуби. Гигс се пенсионира, но се появи още един ляво крак динамит. Гарет Бейл стана звездата на националния отбор, който любимецът на всички уелсци Гари Спийд трябваше да поведе към исторически успехи. Треньорският мандат на Спийд завърши трагично. Легендарният ас отне сам живота си и остави уелсците в сълзи. Диригентската палка в тази трудна ситуация взе Крис Колман, чиято треньорска кариера тръгна встрани.

И квалификациите за Мондиала в Бразилия завършиха неуспешно. Особено тежка беше загубата в Нови Сад. На старта на квалификациите, Сърбия разби Уелс с 6:1, което създаде впечатление, че Синиша Михайлович е така търсения сериозен селекционер. Оказа се, че загубата даде повече на Уелс, отколкото на Сърбия. Михайлович в своя стил остави Сърбия в задни позиции, а единственото му покритие бяха мачовете с Уелс. И в гостуването "орлите" надвиха "змейовете" с 3:0.

"Исках да напусна след загубата в Сърбия. Имах работа, която исках да върша, но се питах дали съм правилният човек за нея. Или може би съм дошъл в грешния момент? След тази загуба самоувереността ми беше в най-ниската точка през кариерата ми. Не само загубихме в Сърбия. Посрамихме се. Посрамихме държавата и народа. Усещах се зле. Отидох при баща ми Лиън на вечеря, разговаряхме и пихме вино. Каза ми, че само страхливците бягат от битката на колене и опитват да се пазят с ръце на лицето. Ако съм влязъл в борба, то е трябвало да съм подготвен и да приема ударите, които съм заслужил. Разбрах, че не трябва да побягна. Болеше, но издържах. Това ми е най-голямата награда", сеща се Крис Колман след класирането за Европейското.

От загубата Уелс излезе по-силен. Бейл и дружината в тежка група направиха чудото. Дори достигнаха до ситуация два кръга преди края да си осигурят класиране във Франция, но Израел им попречи в Кардиф. В крайна сметка се класираха и след загуба в Зеница. Гарет Бейл е това което някога е бил Джон Чарлс. Със солидни адютанти като Алън, Рамзи, Ашли Уилямс и Дейвис през идното лято отново ще впишат Уелс на голямата футболна сцена и ще се надяват на още някое чудо.

След това започват нови квалификации, в които Уелс ще се бори с Австрия и Сърбия за класиране на Мондиала в Русия.