Брекзит руши Висшата лига

Излизането на Великобритания от Европейския съюз донася на клубовете нови правила за работа

От първия ден на февруари Великобритания вече не е член на Европейския съюз. Брекзит носи нови закони за работа в Обединеното кралство, а с тях и нови правила във Висшата лига и останалите три професионални първенства от нисшия ранг. Най-голямата промяна се отнася към ангажирането на чуждестранни футболисти, защото в бъдеще такива ще са и играчите от държавите от ЕС.

Чужденци в Европа

Брекзит не само ще се отрази на чужденците в английските клубове, а и на англичаните в клубовете от ЕС.

Например, уелсецът Гарет Бейл в Реал и англичанинът Кирън Трипиър в Атлетико ще изгубят статус "комунитарист" и ще заемат едно място чужденец в списъка.

Статусът на тези играчи няма, все пак, да се промени за една нощ. Докога ще бъдат "комунитаристи" ще реши ръководството на лигата.

През този сезон в елитните клубове играят 344 чужденци. Сред тях са 161 футболисти с паспорти от държави от ЕС, което прави 28% от общия кадър. Анализатори смятат, че една от последиците на Брекзит ще бъде през сезон 2028/29 броят на играчите от ЕС във Висшата лига да падне под 20%.

С новите правила, футболът ще се върне във времето преди 1992 година, когато чужденците не бяха само принадлежащите към "домашните нации" - англичани, шотландци, уелсци и ирландци. В първия сезон на Висшата лига (1992/93), британците са били 85% от футболния кадър.

Футболната асоциация обяви, че по препоръка на правителството на Великобритания е подготвила нови правила за получаване на работна виза. Основава се на броя мачове за националния отбор и класирането на селекцията в класацията на ФИФА. ФА е оценила, че така клубовете ще избират повече играчи от по-силните национални отбори, което би трябвало да задържи високото ниво на Висшата лига.

ФА, все пак, вижда Брекзит като възможност във Висшата лига да заиграят повече британски футболисти. Затова на хартия е поставено предложение броят на чужденците в клубовете от 17 да се смали на 13 в състав от 25 лицензирани играча.

Чужденци във Висшата лига се считат играчи, които преди навършване на 21 години не са провели най-малко три години в младежката академия.

Клубовете досега решаваха този проблем с ангажирането на голям брой играчи по-млади от 18 години, така че най-талантливите по-късно в първия състав спадаха под квота "домашен играч". Такъв е, например, Пол Погба в Манчестър Юнайтед. Французинът е бил на 16 години когато пристига в Червените дяволи.

Брекзит носи допълнителен проблем. Английските клубове в бъдеще няма да могат да ангажират от ЕС играчи по-млади от 18 години. За тях ще важат същите правила както и за играчите от "останалия свят", а тях ги е писала ФИФА и се придържа стриктно към тях.

Това значително ще обедни кадъра на клубовете. Манчестър Юнайтед в отбора до 18 години има деветима тийнейджъри от държави от ЕС, Манчестър Сити седем...

Клубовете от Висшата лига не са доволни от плановете на ФА. На закона за ангажирането на играчи по-млади от 18 години не могат да повлияят, но се противят на предложението за намалението на броя на чужденци.

Причината е, преди всичко, пари.

Футболът е най-важният спорт в Англия и един от най-силните индустриални клонове. Оценката е, че Висшата лига струва 13 милиарда фунта и осигурява 12 000 директни работни места. Пресмятайки и допълнителните работи, като изграждане на стадиони, производство и продажба на екипировка, доставка на храна на стадионите и подобни, броят на работните места, които Висшата лига отваря се увеличава на 100 000. Само един външен ефект, като по-голямото посещение на пъбовете в дните на шампионатните мачове, Висшата лига увеличава с 0,3% БВП на Великобритания.

Толкова се издигна благодарение на възможността клубовете да привличат най-добрите футболисти с големи заплати.

3,3 милиарда фунта данъци

Висшата лига предложи на британското правителство да не променя регулирането за ангажирането на играчите от държавите от ЕС.

- Атрактивността на Висшата лига е в нейната мултинационалност - е аргументът на ръководителите на най-силната английска лига.

По-силният аргумент са парите. Висшата лига годишно плаща 3,3 милиарда фунта данъци. По-малката атрактивност означава и по-малко пари в държавната каса.

Последните информации показват, че правителството на Великобритания опитва с клубовете да намери начин да не изгубят играчите от Европейския съюз.

Икономическата мощ на клубовете доскоро се основаваше на силния фунт. След Брекзит стойността на британската валута падна с 30% в сравнение с еврото. Това се отрази на трансферния прозорец. През 2018 клубовете за купуване на играчи похарчиха два милиарда фунта, за да през 2019 разходът да спадне на 1,8 милиарда фунта.

Ако нямат възможността да купуват най-скъпите играчи, клубовете ще трябва повече да се ослонят на домашния, британски кадър. Това неминуемо ще доведе до спад на атрактивността на първенството по света, а това пък значи - по-малко пари.

Висшата лига е продала ТВ права в 189 държави за общата сума от 9,2 милиарда фунта. Най-големият дял от тези пари остава за клубовете. Ако бъдат принудени да намалят броя чужденци, клубовете ще останат без голям брой зрители в Азия, Африка, Южна Америка, па и в Европа. Последиците е лесно да се предугадят. По-малко пари от ТВ права означават по-малко пари за купуване на играчи, а по-неатрактивни играчи означава и по-малък интерес за ТВ правата. И така в кръг.

Всичко показва, че Брекзит ще повлияе на финансовата мощ на Висшата лига. За да намали щетата, Висшата лига обяви, че ще опита пред съда да оспори според нея неблагоприятните правила, които налага ФА. Какво ще е точно това може да се разбере през април. Дотогава правителството на Великобритания, ФА и Висшата лига ще опитат да договорят правила за работа за годините след Брекзит, за да бъде и занапред футболът на британския остров онова което стана в актуалното столетие. Последният срок е 30 юни, защото ден по-късно започва летният трансферен прозорец по време на когото клубовете от Висшата лига ще трябва да играят по новите правила.

Експлозия на трансфери или банкрут

Анализаторите оценяват, че Брекзит ще повлияе на увеличението на бюджета за трансфери в клубовете от Висшата лига.

Единственият начин под новите условия за работа да останат конкурентни в сравнение с най-силните клубове от Европа ще бъде да предложат повече пари за играчите, които желаят да купят, а на тях да им предложат по-големи заплати.

Неизвестно е до колко ще могат да правят това, ако се изпълнят предвижданията Брекзит да намали икономическата мощ на клубовете заради по-малката атрактивност.

Съществува боязън, че във Висшата лига може да се случи онова което се случи в Испания (Реал, Барселона), Германия (Байерн), Франция (ПСЖ) и Италия (Ювентус). Там финансово най-мощните клубове толкова се отделиха, че години доминират в домашните турнири.

Въпреки че в Англия има богати и по-малко богати клубове, работата на Висшата лига носи на всеки клуб стотици милиони фунти, а съществува боязън, че Брекзит ще угрози това.

Халилходжич: Очакваме най-лошото като става въпрос за Емилияно Сала

Треньорът на Нант Вахид Халилходжич заяви, че не очаква "положителни вести" когато става въпрос за изчезването на аржентинския нападател Емилияно Сала, който беше в самолета изгубил следа над Ламанша.

"Вчера ситуацията беше деликатна, но сега вече е много, много тежка. Чакаме официални информации, но не се залъгваме. Очакваме най-лошото", заяви Халилходжич, някогашен футболист на този клуб, ПСЖ и мостарския Вележ, както и национал на Югославия.

На пейката на Нант седи от октомври миналата година.

Емилияно Сала пътуваше към Кардиф, който го направи най-скъпия си трансфер (17 милиона евро).

Сала е играл още за Бордо. В 18 мача през този сезон в първенството и Купата на Франция постигна 13 попадения.

Останали без отбор, въпреки загуба от 1:13 защитили честта си, а реакцията на привържениците им е невероятна

Когато става дума за уелския футбол, и то за ниските, аматьорски първенства, не пишем често, но сега за това имаме чудесна причина. Става въпрос за отбора Мертир таун и неговата загуба от 1:13, но тук думата не е за изгубения мач, а за нещо много по-голямо.

Футболът стана невероятен бизнес, емоцията е все по-малко, още по-малко се играе от любов, защото всичко се прави заради - парите. Така този не толкова познат отбор, който се състезава в английската Южна Премиър дивизия, нискоразрядна лига, след финансова криза останал без 80% от играчите.

И то само ден преди мач. Просто, управителите на Мертир били принудени да намалят бюджета и не могли да задържат титулярите.

Все пак, има онези, които винаги искат да играят. Останал е треньорът Гавин Уилиямс и срещу Чешъм извел всички юноши. Храбри, голобради момчета, които не са позволили мачът да не се изиграе, а дали всичко от себе си да защитят честта на Мертир.

Apologies for some of the language but important to post this. Tremendous effort by everyone pic.twitter.com/UYp2uee4FG

— The Martyrs (@MerthyrTownFC) 18 ноември 2017 г.

Разликата в класата е била очевидна, противникът е победил с чак 13:1, но не е винаги всичко в победата или загубата. Бъдещите надежди на Мертир са изпратени с аплодисменти и след мача отишли до привържениците, които ги подкрепяли и отправили послание на поддръжка.

Управителите на клуба са пояснили, че треньорът Уилиямс има пълна подкрепа, както и време около сегашните играчи да изгради отбор, докато собствениците и привържениците са приканени към търпение.

Иначе, Мертир е клуб основан през 1909 година и 2010 г също изпаднал в криза, но успял да се измъкне. Нещо подобно се очаква и сега, а с такива момчета и това е възможно.

Уелсци дариха кръв за ранен сърбин, събират помощи за деца

Тридесет привърженика на Уелс днес дариха кръв за тежко ранения привърженик на Партизан Д.Й. (19), който в момента е в болница в Земун. Освен това, от 15 ч (местно време) в Културния център на Белград уелсците събират помощи за Центъра за защита на новородени, деца и младежи на Звечанската улица.

Както припомня Б92, когато трябваше да играят Сърбия и Черна гора срещу Уелс през 2003 г, мач отложен заради убийството на тогавашния премиер Зоран Джинджич, уелсците и въпреки това дойдоха в Белград, защото имаха твърде много хуманитарна помощ, която не можела да чака.

Сърбия и Уелс излизат от 21:45 ч тази вечер в битка, която до голяма степен може да определи лидера в групата. Междувременно билетите за мача свършиха и това принуди Футболния съюз на западната съседка да напечата още 5000 бройки, които се продават на касите на стадиона на Партизан, въпреки че ще се играе на "Райко Митич" или известен като "Мала Маракана".

"Заради огромния интерес на привържениците за мача Сърбия - Уелс и разпродадените билети, ФСС напечата допълнителни 5000 билета за места, които не бяха планирани за продажба и тези карти ще се продават на касите на стадиона на Партизан от 14 ч. Приканвам всички привърженици, които не са намерили билети да използват тази допълнителна и последна възможност да присъстват на този може би и исторически мач", заяви говорителят на ФСС Милан Вукович пред ТАНЮГ.

Очаква се на трибуните на най-големия стадион в Сърбия да има над 35 000 зрители, 2200 от тях са пътували от Уелс.

Играта на нашия живот: Ваше височество, защо не обичате футбола?

Футболът е започнал като субкултура. Повече, всъщност, като контракултура. Ранните футболисти са били битници преди Джак Керуак, пънкари преди Секс Пистолс. Работили са онова което са харесвали контрирайки нормите, желанията на силните, накрая и самия закон. Благодаря, хиляди пъти им благодаря затова!

Всичко е започнало с едно момче... Не, чакайте, не може така. Не само че е повествователно некадърно, а просто е и неточно. Historia Brittonum (История на Британия) е дело което е написал - или съставил - уелският свещеник Нений около девети век. В него, измежду останалото, се казва и следното.

Крал Вортигерн е търсил място където да построи цитадела за отбрана от потенциални завоеватели. Дванадесет мъдреци му съобщили, когато било намерено адекватно място, че ако иска постройката да е успешна, трябва да напръска земята с кръвта на убито дете заченато без баща. Емисари са пратени по цял свят, докато в Монмътшър не намерили деца които си играели с топка. Едно от тях, чули, било момче чиято майка не била лягала с мъж.

В края на краищата, отвели го при краля, но момчето го убедило, че ще прогони саксонците от своите земи, а за осъществяването на тази цел не му е необходимо убийство.

Това е първото записано доказателство за игра с топка в Британия, но може да се смята съотносимо колкото детайлите от битките между Крали Марко и Муса Кеседжия. Историята на Британия, просто, не е история.

Първото доказателство за игра с топка, за чиято природа може да се спекулира като футболна, е онова, което е написано от Уилям Фицстивън, биограф и секретар на Томас Бекет. Той, в средата на втората половина на 12 век, говори как "млади хора след вечеря отиват на полето да играят добре позната игра". Както казва, ученици от различни училища, както и търговци от много браншове, имат свои топки. По-старите хора, бащите на играчите, както и по-богатите граждани, идват на коне, за да наблюдават играта.

Ако топкарството е започнало точно тогава, или макар започнало да е популярно, това би било лесно да се обясни. Дванадесети век в Британия е бил период на драстично развитие на градовете и техните връзки с търговията. Това е сътворило местната идентичност и зачестили взаимодействията на тези местни идентичности от което се развило и племенното и съперничеството.  На какво друго почива спортът?

Футбол е английска дума, която модифицирана, присъства в почти всички европейски култури. Да се облегнем на примери - fussball в Германия, voetbal в Холандия, futebol в Португалия, futbol в Испания, fotboll в Швеция. Изключения са калчо в Италия и балканския ногомет (където, отново, двата термина се отнасят за стъпала и топка).

За пръв път футбол се споменава през 14 век - когато е забранен. Николас де Фарндан, градоначалник на Лондон, издал едикт за забрана на играта на футбол на 13 април 1314 година в името на крал Едуард Втори Плантагенет. До 1667 година, футболът е забранавян от централните и местните власти повече от 30 пъти.

"Голям метеж в града, заради някои тълпи, които започват заради големия футбол на обществени полета, заради които много злини може да се случат", гласила първата забрана, чието неспазване водило хората в тъмница.

Забраната на Едуард Трети, също така от династия Плантагенет, се отнасяла към желанието населението да се насочи, съответно да не занемари упражняването в стрелба, вместо да се занимава с "безплодни игри без стойности". Особено е важно да се изтъкне, че това е било времето на Стогодишната война с Франция. Едуард през 1337 година се прогласил за законен наследник на френския трон и така започнал сблъсък, който е приключил чак през 1453 година. Едуард и неговият син, познат като Черния принц, доминирали в първата фаза на воюването и стигнали до впечатляващи победи в битките при Креси и Поатие. Нищо от това не би било възможно без силата на английския дълъг лък и стрелците, които го опъвали.

А всичко това се случвало по времето на Черната смърт, така че здрав (да не кажем изправен) и военно способен мъж бил много важен ресурс, заради което и не е толкова чудно, че футболът е смятан, не само за разсейване, а за пречка.

Едуард Трети освен тази издал и още две забрани, а същото направил и Ричард Втори. През 15 век, футболът три пъти е забранен от Хенри Четвърти, а същото са правили и Хенри Пети и Седми (две забрани), както и Едуард Четвърти. Хенри Осми, в паузата от разводи, обезглавявания и църковни раздори, също така е подкрепял забраняването на играенето на футбол, въпреки че съществуват ясни индикации, че самият той го е играл в младостта си. Ланкастър, Йорк, Тюдор - династии и властващи къщи са се сменяли, но футболът останал необичан.

Първата забрана на местните власти била онази от синода Илай от 1364 година. Футболът не е бил позволен в Халифакс и Лестър (по две забрани през 15 век), в Шрюзбъри, Бристол, Оксфорд... Футболът е забраняван и в Манчестър през 17 век почти банален брой пъти, а причина главно били разбитите стъклени прозорци.

В Екълс, квартал на Манчестър, момчета са изведени пред съдия, защото играли футбол на улицата. Младежта е наказвана заради топкарство и в Колн и Престън.
 
Първото споменаване на футбол в Шотландия е през 1424 година, когато парламентът на крал Джеймс Първи гласувал - шокиращо? - забрана за игра (na man play at the Fute-ball). Джеймс Втори освен футбола забранил и голфа, Джеймс Трети през същия век въвел още две забрани, за да дойде и последната забрана от Джеймс Четвърти през 1491 година.

Този монарх носил в себе си и зрънце лицемерие, защото през 1497 година, докато забраната още важала, сам играл футбол. Това знаем благодарение на списъка на касиера, тъй като там се намира и поръчката за покупка на футбол(на топка) за краля.

Ковачите в Пърт са забранили на слугите и чираците да напускат работа докато те играят футбол. Архиепископ Джеймс Лоу, по времето когато бил свещеник в Кирклистоун, наказал синода на Лотиян, защото играл футбол на Божия ден.

Първото споменаване на уелския израз за футбол - pel-droed - имаме през 1593 година, в песента на Уилям Мидълтън. Викарият на Чирк, Робърт Лойд, се оплакал през 1629 година, че хората хабят време в неделя да играят.

Интересно, статутът на ирландския град Голуей през 1527 година играта с топка нарича с нейното английско име (the great footballe), а дори насърчава неговото практикуване.

През 17 век расте политическото влияние на пуританите, решени да се борят против фриволните и небогоугодни активности, уверени, че играта, футболът преди всичко, е мек еквивалент на неуважение на Създателя. Четени са проповеди и отпечатвани обяви, че всеки който играе футбол ще го постигне физическа проява на божия гняв.

Не трябва, все пак, да сме прекалено строги към тези футболни еснафи. Истина е, че в Британия през този период се гледало по друг начин на нанасянето на болка. То е било легитимен извор на наслада. Познати и признати занимания били наблюденията на обществени екзекуции, докато онези малко по-предприемчивите били заети да изгарят котки в кошници.

Но футболът е и в този брутален контекст умеел да бъде доста груб. Немилосърдно и жестоко занимание. Сам е бил препълнен с насилие. Хенри де Елингтън през 1280 година е убит по време на игра (в този период тя сигурно не се е наричала футбол) в Нортъмбърланд. Първата официална футболна смърт е отбелязана през 1321 година.

А футболът е давал и възможност за насилие...

Студенти от Кеймбридж през 1579 година играли срещу жители на Честъртън. Студентите дошли невъоръжени, но техните противници скрили мотики в близката църква. Тях после използвали да решат враждата станала по време на мача. Дали са успели в това няма данни, но затова се знае "че е счупена повече от една глава".

Това е, буквално, детска игра в сравнение с онова което се случило в края на 16 век на границата на Шотландия и Англия. Известният господин Ридли е разбрал, че дванадесет шотландци, които преди това са убили някакви негови приятели, идват в Бюкасъл в Къмбрия, за да играят футбол. Решил да ги изчака в засада, но за негово нещастие хитрите шотландци открили това и, споменава се в една кореспонденция от това време, "прерязали гръкляна" на нещастния господин Ридли.

През 17 век, по време на английската гражданска война между роялистите и парламентаристите, мачове в Норич, Уоруик и Глостър (в който играли "улица срещу улица" - звучи познато?) са смятани, вероятно с право, за параван за организиране на последователите на фракции.

Уредби за забрана на футбола са издавани заедно със забрани на бойни клубове (популярния cudgel play) или активности известни като cock throwing, чиято цел била да се замеря с метални пръти петел вързан за стълб докато не умре.
 
Когато в Йорк през 60-те години на 17 век футболисти ощетили местната църква, властите наказали парично 11 престъпника. Това толкова разгневило населението, че до вечерта пред кметството се събрала въоръжена тълпа с мечове и мускети. Събрала се, но не спряла дотук, а бързо пробила вътре, разрушавайки всичко пред себе си. Този, вероятно пръв пример за футболно хулиганство, ужасил властите.

Успоредно с всичко това, в Британия в този период започнал период на приватизиране на общественото землище, познат като land enclosures. Пространството което някога е било достъпно за всички изведнъж физически и алегорично е отделено с огради и телове от обикновения Джо, Ангъс, Джейкъб, Гарет...

Все по-малко са били добрите местности за игра на футбол в джорджианска Англия. Набързо са останали и все по-малко хора, които биха играли футбол, защото началните ефекти на индустриализацията накарали селското население да мигрира в нарастващите градове. Футболът не се играе между пушещи комини, зад равнините на фабриките, на пренаселените пристанища...

А въпреки това, оцелял е. Толкова дълбоко се е заровил в колективната съвест на хората, че не е имало къде освен да остане и оцелее. Това е била активност за която е писал и самият Уилям Шекспир. Оксфордският речник в периода след 1424 година започва да споменава футбол в негови различни варианти. До 19 век го споменава около 70 пъти!

Как футболът изобщо е стигнал в Британия? Истина е, че никой не знае. Някои смятат, че са го донесли римляните, чийто войници играли харпастум. Тук са и тези, които твърдят, че е дошъл с нормандците през 1066 година. Убедително изглежда и мнението на онези, които изтъкват, че футболът е игра с келтски корени, чиито културна автономия и особени вътрешни йерархии са позволили една такава активност да се развие въпреки основното течение на нормите на средните векове. Много по-неубедително изглежда вярването, че британците при консулството в Ливорно през 18 век са участвали в италианското калчо и тогава играта, съответно нейната интерпретация, донесли вкъщи.

В Честър и Кингстън на Темза съществува вярване, че футболът е започнал да се играе точно там за пръв път, и то с глава на загубил викингски военен лидер, която е ритана в делириума на славата. Местна легенда в Дерби казва, че първият футболен мач е изигран през трети век, като част от прослава на триумф в битка срещу римляните.

Антрополозите смятат, че футболната генеалогия е агрикултурна. Често при езическите народи сферичен обект представя слънцето. Топката е, така, била метонимия на носителя и поддържащия живота, а нейния контрол и ритането по полето би осигурило богата реколта. Тази хипотеза е подкрепена от факта, че френската la soule дума е със същия корен както и латинското sol, съответно Слънце.

Друга теория казва, че топката представя глава на пожертвано животно. Целта е била отборът да осигури притежание на топката и да я отнесе на своята земя, всичко заради успеха на жътвата. Като подкрепление на тази теза служи една форма на футбола в Шотландия, където целта била да се вкара топката в дупка в земята.

Най-вероятно е, все пак, след обилно месно наяждане просто на някой му е дошло на ум предназначение на мехура на вече сварено животно. А тогава забавата е започнала...

Футболът е име което, всъщност, най-малко има връзка с това, че топката се движи с крак. Смята се, че името се е отнасяло към факта, че той се играе на крак (пеша, така да се каже), вместо на гърба на кон. Почти известно е, че името е произтекло от вида топка с който се е играла играта. Това потвърждава синтактичната структура при някои от забраните на футбола, в които не се одобрява "playing with ffotebale" вместо просто "playing ffotebale".

Топката за коята става дума е надут свински или бичи мехур (в Уелс топка са правили и от вълна или от вързани въжета), понякога облепен с кожа. Такава топка е била много по-приятна за ритане отколкото да се хвърля или носи в ръка.

Футболът е спадал в семейството на народните игри, пренасяни устно като гусларски предания, които са имали и други имена, но формата и същината били идентични. Топката се ритала, но и се носила в ръце еднакво.

Освен онова което е наричано футбол, съществували и още поне половин дузина игри от същото ведро, игри с идентични форми само с различни имена, които са играни широм Британия...

Автор: Лука Йевтович

Уелски привърженици разплакаха бащата на Гари Спийд

 
Привърженици на Уелс разпознаха в Лион бащата на Гари Спийд, някогашният играч и селекционер на страната, който преди пет години се самоуби, и му оставиха незабравим спомен.

Групата запалянковци започна да скандира името на Гари Спийд, а неговият баща веднага се разплака.

"Бяхме в ресторант, когато започнаха да пеят. Разплаках се. Те наистина са най-добрите привърженици в света", заяви Роджър Спийд.

Случката е заснета от журналистката на Би Би Си Керълайн Бейкър.

Край на 57-годишно футболно робство. Проклятието Пеле падна

Змейовете полетяха от Зеница към голямата футболна сцена. Не онези босненските змейове (въпреки че и те са на добър път), а уелските. Националният отбор на Уелс се класира за Европейското първенство във Франция и след 57 години отсъствие ще играе на голям турнир. Загубата от Босна и Херцеговина в Зеница не причини болка на уелсците. Чак беше сладка, като им казаха резултата от Израел. На Билино поле в Зеница започна голямото празнуване на островитяните...

Англичани, ирландци, шотландци, чак и северноирландци бяха тези, които пишеха историята на островния футбол. Не и уелсците. Те имаха само ръгби. Във футбола не се питаха нищо. Затова и този успех на Бейл и приятели е един от най-големите подвизи на островния футбол в последно време.

Англичаните блестят в актуалните квалификации и са победили във всички мачове досега. Северна Ирландия направи сензационно класиране във Франция, но трябва да се признае в най-лесната група. Ирландците оставиха следа в своята група и отиват на бараж, а шотландците също изненадаха приятно и само тежката група им попречи да намерят пътя към Франция. Уелс успя в група с два участника на предходния Мондиал плюс Израел и Кипър.

Същият този отбор, който в предишните квалификации за Световно първенство беше лесна плячка за съперниците.

Само веднъж в историята, уелските змейове са участвали на голям турнир. Това е "Златното поколение", както го нарекли. Но и тогава случайно попаднали на Мондиал 1958 в Швеция. Елиминирани са в квалификациите, но им се открива шанс заради Суецката криза и отказът на държавите от Азия да играят квалификации с Израел. ФИФА не иска да допусне Израел да се класира на Мондиала без нито един изигран мач и така организира чудноват бараж с Уелс. Островитяните в два мача бият с по 2:0 Израел и се класират в Швеция.

В това поколение над всички е Джон Чарлс. По думите на Драгослав Шекуларац един от най-добрите футболисти в историята на европейския футбол. Нежният гигант, който може да играе и централен нападател и либеро. Един от най-големите джентълмени в бутонки. В състава играе и неговият брат Мел, добър футболист, но далече от класата на Джон.

Уелс през тази 1958 година в Швеция изненада цялата планета. В една група с домакина Швеция, финалиста от предишното световно Унгария и коравия Мексико. Три пъти завършват наравно в групата и се налага да играят бараж с Унгария. Унгарците са само бледа сянка на Леката кавалерия от преди четири години. Тук са все още Божик, Грошич, Хидекути, но най-добрите като Кочиш, Пушкаш или Цибор вече ги няма в унгарския състав. Уелсците победили с 2:1 и се класирали за 1/4-финалите.

Там ги чака Бразилия. Както мнозина казват, с най-добрия отбор в историята на футбола. С бохемския дрибльор Гаринча, крилото Загало, здравия централен нападател Вава, господинът в бутонки Диди и 17-годишният хлапак Пеле. Бразилия още се дави в сълзи заради Мараканаса осем години по-рано. И чака първа световна титла.

Уелс трябвало да бъде препятствие което да бъде прескочено без особени усилия. Но Джон Чарлс и дружината подложили Селесао на най-големи мъки. Повече от час Бразилия не знае какво да прави против аутсайдера Уелс, който се държал храбро. И тогава се ражда звезда. Футболът получи своя Крал. Пеле излъга вратаря и вкара топката в ъгъла. С минимална победа бразилците се промъкнаха към полуфиналите. Всичко останало е история. Пет гола на французите в полуфинала и пет гола на шведите във финала. Никой не ги измъчил както Уелс...

Този гол на Пеле означавал и началото на футболното робство за уелсците продължило над половин век. Никога след това не са участвали на някакъв голям турнир. Въпреки че са имали шансове, но ги сполетявал и лош късмет. В плейоф за Европейското първенство през 1980 г отпаднаха от Югославия.

През осемдесетте години на миналия век имаха две добри възможности, но в решителните мачове направиха равенства с аматьорите от Исландия. Не са били толкова лоши, имаха и чудесни играчи като Джон Тошак, Йън Ръш, Марк Хюс, побеждаваха сериозни отбори като Англия или Испания, но всичко опропастяваха в дуелите с аутсайдерите.

Последва една силна генерация с Гигс, Спийд, Хартсън, Белами, но дори такива играчи не доживяха да изиграят с Уелс някакви големи мачове. Най-близо бяха до Европейското първенство през 2004 г в Португалия, но отпаднаха на бараж с Русия.

След това най-често бяха лесна плячка и редяха някои доста срамни загуби. Гигс се пенсионира, но се появи още един ляво крак динамит. Гарет Бейл стана звездата на националния отбор, който любимецът на всички уелсци Гари Спийд трябваше да поведе към исторически успехи. Треньорският мандат на Спийд завърши трагично. Легендарният ас отне сам живота си и остави уелсците в сълзи. Диригентската палка в тази трудна ситуация взе Крис Колман, чиято треньорска кариера тръгна встрани.

И квалификациите за Мондиала в Бразилия завършиха неуспешно. Особено тежка беше загубата в Нови Сад. На старта на квалификациите, Сърбия разби Уелс с 6:1, което създаде впечатление, че Синиша Михайлович е така търсения сериозен селекционер. Оказа се, че загубата даде повече на Уелс, отколкото на Сърбия. Михайлович в своя стил остави Сърбия в задни позиции, а единственото му покритие бяха мачовете с Уелс. И в гостуването "орлите" надвиха "змейовете" с 3:0.

"Исках да напусна след загубата в Сърбия. Имах работа, която исках да върша, но се питах дали съм правилният човек за нея. Или може би съм дошъл в грешния момент? След тази загуба самоувереността ми беше в най-ниската точка през кариерата ми. Не само загубихме в Сърбия. Посрамихме се. Посрамихме държавата и народа. Усещах се зле. Отидох при баща ми Лиън на вечеря, разговаряхме и пихме вино. Каза ми, че само страхливците бягат от битката на колене и опитват да се пазят с ръце на лицето. Ако съм влязъл в борба, то е трябвало да съм подготвен и да приема ударите, които съм заслужил. Разбрах, че не трябва да побягна. Болеше, но издържах. Това ми е най-голямата награда", сеща се Крис Колман след класирането за Европейското.

От загубата Уелс излезе по-силен. Бейл и дружината в тежка група направиха чудото. Дори достигнаха до ситуация два кръга преди края да си осигурят класиране във Франция, но Израел им попречи в Кардиф. В крайна сметка се класираха и след загуба в Зеница. Гарет Бейл е това което някога е бил Джон Чарлс. Със солидни адютанти като Алън, Рамзи, Ашли Уилямс и Дейвис през идното лято отново ще впишат Уелс на голямата футболна сцена и ще се надяват на още някое чудо.

След това започват нови квалификации, в които Уелс ще се бори с Австрия и Сърбия за класиране на Мондиала в Русия.