Край на 57-годишно футболно робство. Проклятието Пеле падна

Змейовете полетяха от Зеница към голямата футболна сцена. Не онези босненските змейове (въпреки че и те са на добър път), а уелските. Националният отбор на Уелс се класира за Европейското първенство във Франция и след 57 години отсъствие ще играе на голям турнир. Загубата от Босна и Херцеговина в Зеница не причини болка на уелсците. Чак беше сладка, като им казаха резултата от Израел. На Билино поле в Зеница започна голямото празнуване на островитяните...

Англичани, ирландци, шотландци, чак и северноирландци бяха тези, които пишеха историята на островния футбол. Не и уелсците. Те имаха само ръгби. Във футбола не се питаха нищо. Затова и този успех на Бейл и приятели е един от най-големите подвизи на островния футбол в последно време.

Англичаните блестят в актуалните квалификации и са победили във всички мачове досега. Северна Ирландия направи сензационно класиране във Франция, но трябва да се признае в най-лесната група. Ирландците оставиха следа в своята група и отиват на бараж, а шотландците също изненадаха приятно и само тежката група им попречи да намерят пътя към Франция. Уелс успя в група с два участника на предходния Мондиал плюс Израел и Кипър.

Същият този отбор, който в предишните квалификации за Световно първенство беше лесна плячка за съперниците.

Само веднъж в историята, уелските змейове са участвали на голям турнир. Това е "Златното поколение", както го нарекли. Но и тогава случайно попаднали на Мондиал 1958 в Швеция. Елиминирани са в квалификациите, но им се открива шанс заради Суецката криза и отказът на държавите от Азия да играят квалификации с Израел. ФИФА не иска да допусне Израел да се класира на Мондиала без нито един изигран мач и така организира чудноват бараж с Уелс. Островитяните в два мача бият с по 2:0 Израел и се класират в Швеция.

В това поколение над всички е Джон Чарлс. По думите на Драгослав Шекуларац един от най-добрите футболисти в историята на европейския футбол. Нежният гигант, който може да играе и централен нападател и либеро. Един от най-големите джентълмени в бутонки. В състава играе и неговият брат Мел, добър футболист, но далече от класата на Джон.

Уелс през тази 1958 година в Швеция изненада цялата планета. В една група с домакина Швеция, финалиста от предишното световно Унгария и коравия Мексико. Три пъти завършват наравно в групата и се налага да играят бараж с Унгария. Унгарците са само бледа сянка на Леката кавалерия от преди четири години. Тук са все още Божик, Грошич, Хидекути, но най-добрите като Кочиш, Пушкаш или Цибор вече ги няма в унгарския състав. Уелсците победили с 2:1 и се класирали за 1/4-финалите.

Там ги чака Бразилия. Както мнозина казват, с най-добрия отбор в историята на футбола. С бохемския дрибльор Гаринча, крилото Загало, здравия централен нападател Вава, господинът в бутонки Диди и 17-годишният хлапак Пеле. Бразилия още се дави в сълзи заради Мараканаса осем години по-рано. И чака първа световна титла.

Уелс трябвало да бъде препятствие което да бъде прескочено без особени усилия. Но Джон Чарлс и дружината подложили Селесао на най-големи мъки. Повече от час Бразилия не знае какво да прави против аутсайдера Уелс, който се държал храбро. И тогава се ражда звезда. Футболът получи своя Крал. Пеле излъга вратаря и вкара топката в ъгъла. С минимална победа бразилците се промъкнаха към полуфиналите. Всичко останало е история. Пет гола на французите в полуфинала и пет гола на шведите във финала. Никой не ги измъчил както Уелс...

Този гол на Пеле означавал и началото на футболното робство за уелсците продължило над половин век. Никога след това не са участвали на някакъв голям турнир. Въпреки че са имали шансове, но ги сполетявал и лош късмет. В плейоф за Европейското първенство през 1980 г отпаднаха от Югославия.

През осемдесетте години на миналия век имаха две добри възможности, но в решителните мачове направиха равенства с аматьорите от Исландия. Не са били толкова лоши, имаха и чудесни играчи като Джон Тошак, Йън Ръш, Марк Хюс, побеждаваха сериозни отбори като Англия или Испания, но всичко опропастяваха в дуелите с аутсайдерите.

Последва една силна генерация с Гигс, Спийд, Хартсън, Белами, но дори такива играчи не доживяха да изиграят с Уелс някакви големи мачове. Най-близо бяха до Европейското първенство през 2004 г в Португалия, но отпаднаха на бараж с Русия.

След това най-често бяха лесна плячка и редяха някои доста срамни загуби. Гигс се пенсионира, но се появи още един ляво крак динамит. Гарет Бейл стана звездата на националния отбор, който любимецът на всички уелсци Гари Спийд трябваше да поведе към исторически успехи. Треньорският мандат на Спийд завърши трагично. Легендарният ас отне сам живота си и остави уелсците в сълзи. Диригентската палка в тази трудна ситуация взе Крис Колман, чиято треньорска кариера тръгна встрани.

И квалификациите за Мондиала в Бразилия завършиха неуспешно. Особено тежка беше загубата в Нови Сад. На старта на квалификациите, Сърбия разби Уелс с 6:1, което създаде впечатление, че Синиша Михайлович е така търсения сериозен селекционер. Оказа се, че загубата даде повече на Уелс, отколкото на Сърбия. Михайлович в своя стил остави Сърбия в задни позиции, а единственото му покритие бяха мачовете с Уелс. И в гостуването "орлите" надвиха "змейовете" с 3:0.

"Исках да напусна след загубата в Сърбия. Имах работа, която исках да върша, но се питах дали съм правилният човек за нея. Или може би съм дошъл в грешния момент? След тази загуба самоувереността ми беше в най-ниската точка през кариерата ми. Не само загубихме в Сърбия. Посрамихме се. Посрамихме държавата и народа. Усещах се зле. Отидох при баща ми Лиън на вечеря, разговаряхме и пихме вино. Каза ми, че само страхливците бягат от битката на колене и опитват да се пазят с ръце на лицето. Ако съм влязъл в борба, то е трябвало да съм подготвен и да приема ударите, които съм заслужил. Разбрах, че не трябва да побягна. Болеше, но издържах. Това ми е най-голямата награда", сеща се Крис Колман след класирането за Европейското.

От загубата Уелс излезе по-силен. Бейл и дружината в тежка група направиха чудото. Дори достигнаха до ситуация два кръга преди края да си осигурят класиране във Франция, но Израел им попречи в Кардиф. В крайна сметка се класираха и след загуба в Зеница. Гарет Бейл е това което някога е бил Джон Чарлс. Със солидни адютанти като Алън, Рамзи, Ашли Уилямс и Дейвис през идното лято отново ще впишат Уелс на голямата футболна сцена и ще се надяват на още някое чудо.

След това започват нови квалификации, в които Уелс ще се бори с Австрия и Сърбия за класиране на Мондиала в Русия.

Топ 10 на футболистите, които не биха искали трансфер

Лоялността към клуба все повече отмира в модерния футбол, но не винаги е така. Въпреки че през последните две десетилетия трансферните суми отбелязаха драстично покачване, достигайки умопомрачителни стойности, в най-великата игра продължава да има мъже за които достойнството и любовта към емблемата нямат финансови измерения.


10 Пеле (Сантош)

Да, знаем, че Пеле завърши кариерата си в американския Ню Йорк Космос и рекламира всичко от кредитни карти до Виагра оттогава, но като футболист беше лоялен на Сантош 18 години. "Реал (Мадрид) ме искаше, заедно с Манчестър Юнайтед и Ювентус", разкри Краля на футбола в интервю за "Еврокалчо" през 2009 г. "Всъщност президентът на Ювентус почти постигна сделка със Сантош, която включваше и спонсорство от Фиат. Много мислех за отиването си в Европа, но предпочетох да остана с отбора в сърцето ми - Сантош", допълва Пеле.


9 Сеп Майер (Байерн)

Още един вратар, който остана верен на един клуб - Байерн (Мюнхен). Майер беше на голлинията на "баварците" 17 години, в които спечели безчет купи, както и световната титла с Бундестима през 1974 г. Без съмнение Майер ще се гордее с датския страж Ларс Хог, който прекара забележителните 23 години в Одензе БК, записвайки над 800 мача преди да се откаже през 2000 г.


8 Матьо Льо Тисие (Саутхемптън)

Роден в Гернси Ле Тис, футболистът имаше право да играе за националния отбор на Франция и уменията му бяха по-подходящи за "петлите", вместо за "Трите лъва". В един период в средата на 90-те той заплаши да превърне голът на сезона в негова лична награда и имаше кралски предложения да напусне Саутхемптън. Неговият партньор в атаката на "светците" Алън Шиърър искаше да отидат в Блекбърн, докато Манчестър Юнайтед също имаше интерес. Льо Тисие остана в Саутхемптън през цялата си кариера и беше толкова добър, че испанският гений Шави Ернандес го идолизира и определя таланта му като "сензационен".


7 Лев Яшин (Динамо Москва)

Избран за най-добрият вратар на ХХ век, Яшин носи прякора "Черния паяк" заради невероятните си рефлекси. Ветеран от три световни първенства, като играч Яшин остава единственият вратар спечелил "Златната топка" - през 1963 г. Цялата му 22-годишна кариера преминава в Динамо (Москва), където остава на административен пост за още две десетилетия до смъртта си през 1990 г. Друг велик руски страж Ринат Дасаев прекарва по-голямата част от кариерата си в московския враг Спартак преди да прекрати футболния си път в испанския Севиля в края на 80-те години.


6 Алесандро Дел Пиеро (Ювентус)

За да прекратиш кариерата на Роберто Баджо в Ювентус трябва да си нещо специално и Дел Пиеро демонстрира това безброй пъти от идването си от Падуа през 1993 г. Често свързван с трансфери в Испания и Англия през дългия си престой в Торино, легендата на "бианконерите" обмисляше възможностите, когато начело беше Фабио Капело. Когато Дон Фабио напусна в посока Испания през 2006 г Дел Пиеро остана в Ювентус през сезона в Серия Б и въпреки слуховете за сензационен трансфер в Милан, по всичко личи, че дните му като футболист ще свършат в Юве. Наскоро той каза пред "Скай Италия": "Ювентус е моята история и не мисля, че мога да играя за друг италиански клуб, така че се надявам да постигна разбирателство и да остана".


5 Ян Кулеманс (Брюж)

За футболните фенове от по-старите поколения гледката Кулеманс да организира играта на Белгия с неговата брада превърнала се в запазена марка и свалени чорапи е образ на 80-те години на ХХ век. Той беше капитан на "Червените дяволи" при завоюваното четвърто място на Мондиала в Мексико през 1986 г и участва в рекордните 96 мача за родината си. Оценяван като един от най-добрите халфове в света Кулеманс изигра цялата си кариера в Белгия. Трансфериран е от Лиерс в Брюж през 1978 г, като платената тогава сума е клубен рекорд и остава в отбора 14 години, игнорирайки възможности да играе в италианската Серия А.


4 Карлес Пуйол (Барселона)

За Барселона Карлес Пуйол е като Паоло Малдини за Милан. Просто е невъзможно да си представим буйната къдрава коса на испанския бранител да се вее над нещо различно от екипа на каталунците. Ветеран в първия състав повече от десетилетие Пуйол искаше да напусне Барса през 2003 г, когато Манчестър Юнайтед изяви интерес. "Юнайтед е един от най-добрите клубове в света и всеки играч ще е щастлив да играе да там. Ако е за доброто на отбора ще помогна, но съм щастлив тук и това е моят дом", заяви по онова време Пуйол. Отговорът на пресаташето на Барселона беше: "Юнайтед се интересува от играча, но ние не го продаваме. Никой в клуба не иска той да си тръгва, но всеки е на пазара, ако предложението е достатъчно добро".


3 Хуан Карлос Плата (Мунисипал)

Плата може да не е сред най-популярните имена, но в средите на футбола в Централна Америка е икона след две десетилетия непрестанно поразяване на вратите на съперниците. Нападателят счупи безброй рекорди с екипа на Мунисипал, с който спечели 15 шампионски титли на Гватемала и почитта на целия народ за изравнителния си гол в края на двубоя с Бразилия през 1998 г - 1:1. Истинска легенда приживе Плата заслужи документален филм за живота си, заснет през 2006 г, когато той все още играеше. Европейският Плата може да бъде открит в Норвегия, където героят на Розенборг Роар Странд спечели 16 шампионски титли за 21 години в клуба.


2 Райън Гигс (Манчестър Юнайтед)

Може и да започна кариерата си като юноша на Манчестър Сити, но легендата на "Червените дяволи" никога не е показвал каквото и да е желание да напусне "Олд Трафорд" през двете си десетилетия там. Милан беше готов да се охарчи за Гигс в средата на 90-те, докато президентът на Интер Масимо Морати винаги открито заявява, че му е фен. През 2003 г крилото беше посочен като разменна монета по трансфер на Адриано от Интер. "Не мисля, че някога е имало сериозна възможност да напусна този клуб. Преминах през труден период през 2002/2003 г и имаше истории, които ме свързваха с Интер, но никога не се стигна до нещо. Със сигурност не и от моя страна", коментира Гигс. С 11 спечелени титли от Висшата лига и възможността да прибави още уелсецът пордължава да е класен футболист на 37-годишна възраст.


1 Паоло Малдини (Милан)

Порежете Паоло Малдини и той ще кърви в черно и червено, толкова дълго той беше част от Милан. Дебютира на 16-годишна възраст, когато носи малки за неговия размер бутонки. Печели седем пъти Скудетото и пет пъти Шампионската лига, като се превръща в постоянен участник в успехите на клуба за период от над 20 години. Заедно с партньора си в отбрана Франко Барези и друг италиански национал - Джузепе Бергоми, остава верен на един клуб в цялата си кариера. Малдини има множество възможности да напусне, като най-близо е до това решение през 1997 г, когато Рууд Гулит го кани в Челси, а Милан е в криза. Феновете очакват с интерес развитието на двамата му сина, които са в школата на "росонерите".