Колко лесно се употребява тази синтагма! Между другото, в известия за някои съвсем неважни мачове, може би от третия кръг на Купата на Лигата или петия кръг от сръбската Супер лига, ще напише това журналист, или някой колумнист на когото под текста всякак ще му сложат минуси, или това ще каже привърженик на трибуните - този и този играч "има божи дар".
Има ли по-силна метафора - вярвате ли в духовното или не, все едно - а така безвкусно да се ползва, за всеки, който на терена прецака противника и му провре топката между краката, хоп, остава онзи с извезана пола и почервеняло лице, или за всеки който ритне топката от тридесет метра и ефектно я прати в ъгъла, ето, и за такива веднага се казва, че това е някакъв дар от бога.
А какво тогава да каже Емануел Адебайор?
Прашните улици на Ломе, главният град на една от малките африкански държави, Того, средата на осемдесетте години на миналия век. От едната страна е океан, но морето в Гвинейския залив не е някакъв слънчев курорт, водата тук мирише на нафта, с която се хранят корабите, напълнени с какао и кафе и останалото което успява в сиромашката държава на диктатора Гнасигбе Еядема.
В една от двустайните къщурки без покрив, струпани покрай прашните улици, където много по-късно, когато някаква демокрация се довлече и в бившата немска, пък френска колония - ето, така са грабили от Того както после грабеха от Емануел, докато не го използват докато не им трябва за нищо, пък му дали независимост, но не му дават свобода - ще стигне асфалтът, е роден, като четвърто дете в семейството, Шейи Емануел Адебайор, и плакал е Шейи Емануел Адебайор, и пълзял е Шейи Емануел Адебайор, само не е можел да ходи.
Четири години майката на малкото, някак тромаво момче, с твърде дълги костеливи ръце и твърде тънки колена, обикаля всички лекари и шарлатани, врачове и хирурзи, предлагайки им и последното си моминско злато, и своята зестра, всичко което има вкъщи, само синът й да проходи; била е в Лагос, била е в Гана, била е във всеки затънтен ъгъл на западна Африка, където е чула, че има някой хекимин, и нищо не помогнало.
А тогава един ден, така казва тази история, отишла в църква, където свещеник - в нейната държава мнозинството продължава да се кланя на душите на своите прадеди, анимизмът е силен и не са успели да го изтребят всички мисионери и емисари, въпреки че четвърт са християни, а още една пета мюсюлмани - й казал, че за краката, за ставането на малкия Емануел, да се моли седем дни. Ако и това не помогне, ако драгият бог има други планове за момчето, майко, приеми това и престани да му търсиш лек.
Имат свещениците това изречение, че сигурно нещо е за добро, без него биха останали без работа и без паство...
Шест дни и седем нощи в църквата в Ломе отеквали молитви за краката на малкия Емануел Адебайор, и шепот и транс и песни и молби към Всевишния през сълзи; шест дни и седем нощи малкият Емануел лежи в църквата и не се помръдва.
И когато всички изгубили всякаква надежда, в неделя сутринта, преди самият край на последната молитва, някакви деца ритат кой знае колко пъти кърпена топка в портите на църквата, и едно дете я рита така че тя влиза между вярващите; и ето чудо, и ето божият дар, а не онова като пробуташ топката между краката или уцелиш ъгъла от тридесет метра, сякаш не трябва такива синтагми да се пазят за истинските чудеса?
А това е, така казват, било чудо над чудесата: четиригодишният, който никога в живота не е стъпвал на краката си, сега е видял топка за пръв път и се затичал след нея, затичал се сякаш това е правил непрекъснато, и допреди няколко секунди разплаканата жена попаднала в прегръдките на хората.
"Вашият син има футбол в кръвта, затова е оздравял!"
Във всяко свидетелство има малко изкривяване на истината, и може би тази история, за която британското общество разбра през 2009 година, Емануел Адебайор малко е украсил, или това е направила неговата майка с минаването на годините и все повече благодари на Всевишния, че футболът е намерил нейното момче и че нейното момче е намерило футбола, в края на краищата, красивите африкански легенди и приказки имат по-фантастичен елемент дори и от нашите славянски.
Но това трябва по-малко да ни интересува, всякак по-малко от простото питане на което няма единствен отговор: как е възможно 28 години по-късно след тази случка в църквата, момчето което имаше футбол в кръвта и на което бог подари възможност да ходи само, за да вкарва голове, отрасна в човек, който е - "легенда", "майстор", "чест и почитания", гласяха някои от коментарите, които сме виждали за него - на среща, която можеше да му донесе последният голям договор в кариерата, изглежда сякаш Нечистивият се е вселил в него?
Новината гласи, че преговорите между Олимпик (Лион) и Емануел Адебайор, 32-годишният свободен играч, след като му изтече договора с Кристъл Палас, са прекъснати и преди да започнат, защото футболистът на срещата с треньора Бруно Женесио си сипал уиски в кафето и имал цигара в устата; държал се никак футболно и никак спортно.
Дали момчето с божия дар е взет под крилото на Луцифер? Или Емануел Адебайор, най-добрият голмайстор в историята на футболния национален отбор на Того, и най-известния тогоанец на всички времена, със своите постъпки, и на терена, и извън него, само доказва онова в което всички отдавна се съмняваме: Бог е, всъщност, само човек?
Момчето от Ломе ще има метеоритен възход след като най-накрая проходи, и сякаш в началото на кариерата искаше да навакса тези първи четири години, като тичаше повече от останалите. Висок, мършав но силен - или би се казало "жилав"? - беше идол на своята държава, особено като я отведе на Световното първенство през 2006 година.
Адебайор беше Того толкова колкото Того беше в него втъкнал всички свои мечти и всички свои комплекси, цялото свое минало и всяка надежда за своето бъдеще, и не приемаме, че е случайно че като погледнете Того на картата, тази държава всъщност изглежда като Емануел Адебайор, който чака центриране в сърцето на наказателното поле, благо приведен напред, готов за екзекуция..
Той не е само роден да играе футбол, той е бил роден да вкарва голове, особено в Англия, като прототип на острие за Висшата лига, въпреки че първите години в Арсенал, заради екипа, заради стила на игра и тичането, сякаш разпилява крайниците по терена, приличаше на известния нигериец, затова беше наричан "Baby Kanu" ("Малкия Кану").
Преди да стане още един черен бисер в гердана на Арсен Венгер - колко само трансферът на Адебайор в Лондон, преди последната пролет на стария "Хайбъри", беше венгеровски! Професора извади някакъв относително непознат, млад, гладен футболист от Франция и полека го бутна към огъня, а този му отвърна с голове - Емануел показа своя талант първо в Метц, а след това и в Княжеството.
И няма привърженици на Монако (въпреки че не са много), които не се питат какво би било в онзи финал в Гелзенкирхен, когато хитът в Шампионската лига излезе срещу Порто на Моуриньо, вместо Шабани Нонда или Дадо Пършо беше излязъл с деветнадесетгодишният способен и готов да се бие с Рикардо Карвальо и Маниш заедно; може би и неговият футболен път, но и кариерата на португалския специалист, биха били макар и малко различни...
От идол на новия стадион "Емирейтс", когато вкара 24 гола във Висшата лига и подели голмайсторския приз с Фернандо Торес, когато му се плашеха съперниците на терена, вратарите излизиха вече наясно, че ще бъдат преодолени, когато неговата сила, издръжливост, бързина, решителност и никак християнско немилосърдие караха мениджърите на противниците на Арсенал да гълтат таблетки за успокоение и да измислят нови тактически лудории и щуротии, макар и с едва позволени начини да го спрат - а ако успяваха в това, тогава ги осъждаше Робин Ван Перси? - Емануел Адебайор бързо ще стане парий наемник, предател, омразен тип в Северен Лондон, още повече с голям кръст когато от Сити се върна направо в Тотнъм...
Имало е в новата история на футбола много играчи, които за една нощ са губили статуса на идол, чиито кариери след няколко светли сезона завършват на сметището на историята, както икономът след края на мача събира мръсните екипи и нехайно ги хвърля в кофата за боклук; имало е и такива, които са предизвиквали агония и екстаз в рамките на 90 минути, а и в по-кратки периоди, но не е имало човек, който е имал толкова възходи и падения, който са обичали и мразели толкова, и обичали да мразят и мразели, че го обичат и привърженици на неговите и привържениците на чуждите клубове, не е имало играч, който е можел да има всичко и всеки път би изпуснал това и отново би получил шанс и отново би го изпуснал, какъвто е бил Емануел Адебайор.
Тези драматични обрати, този трилър на неговия живот не биха били пълни, ако се занимаваме само с онези, които са се случвали на зеления правоъгълник, и за много от това Адебайор не е бил виновен, нито е имал как да въздейства на това което онзи същият бог, който му е дал да тича и да заиграе футбол, си поиграл с него.
И 2006 г когато перспективният отбор на Того - иначе нация, която е луда за футбол, но не е могла да се похвали с каквито и да е резултати дотогава - се класира на Мондиала и когато толкова се карали около премиите и парите, че решили да бойкотират втория мач на турнира, срещу Швейцария (ФИФА някак ги убедила да излязат на терена, но останало това петно от което нито тамошната Футболна федерация, нито следващата генерация играчи, няма да се оправи), и три години и половина по-късно когато луди борци за независимост на Кабинда от Ангола нападнаха автобуса на отбора, с който Того пътуваше за Купата на нациите, убиха шофьора, говорителя Станислас Около, който ще издъхне в ръцете на Адебайор, и помощник треньора, а тежко раниха резервния вратар, лекаря, физиотерапевта и още няколко играчи; и когато толкова се разправял с братята си, че сериозно искал да извърши самоубийство, и само дългите разговори със сестра му Иябо го отказали от това...
Всичко е било в живота на Емануел Адебайор, и не е, тогава, чудно че се е поддал, че е поискал да бъде човек, а не идол и не бог. А човек, знаем, умее да се отдаде на своите най-ниски пориви и така леко да им се остави... Да взима заплата, да кажем, за която не работи нищо, освен че си разхожда новата фризура и дава нови запалващи изявления, и да сипва уиски в своето кафе и да пали една цигара след друга, някога и преди тренировката официално да е завършена.
От Сити, където разбира се ще се скара с Роберто Манчини - италианецът е смятал, че по-добри нападатели са Марио Балотели и Един Джеко - ще го спаси Жозе Моуриньо, и там, с португалеца, ще спечели своят единствен трофей, Купата на Краля срещу Барселона; но ще се върне в Англия и отново на всеки познавач на футбола ще заиграе веждата като се сети за нападението Адебайор - Дефо (и Саха на пейката!), не се знаеше кой обича повече да вкарва голове, но само като "паснат" както трябва.
Това беше онзи реднапов Тотнъм, който игра и в Шампионската лига, с Модрич, Бейл, Ван дер Ваарт - това което чак сега успя Маурисио Покетино може да превъзхожда красивите, но непостоянни представяния на "Уайт Харт Лейн" - и последният път на терена Адебайор вкарваше голове и се смееше.
И там тази въртележка изглеждаше като всяка предходна в неговата кариера: лесно ускоряване и такова излитане, че ти се струва, че може с растите да докосне и звездите, после стремглаво падане от което няма оправяне...
Червени картони, жълти минути, черни серии, пълен вихър цветове, заедно с епизод когато обвини родната си майка, че му е направила магия "джуджу", разпръскване на пари, договори, които му гарантираха милиони паундове дори и като не играе, близост с президента на Того и неговия колега от съседна Гана - Емануел има истински дворец в периферията на Акра, главният град на Гана - а в другата половина на везната хуманитарна работа, помощ на всички, които са в някаква неволя, странна е скицата на най-талантливия африкански син, който никога не стана най-големият.
От всички онези, всякак, факти и бройки, в 499 мача за седем клуба, 177 гола, от които някои - да се сетим срещу Виляреал, или Челси, или Ливърпул - бяха футбол в своята най-вятърничева красота.
Вече не е онова момче което изгаряше на терена и благодареше на бог за всеки предоставен и реализиран шанс, а вече е хладнокръвен наемник, който някога вършеше работа и след това се затваряше в своя свят - радостта вече не се появяваше и когато вкара гол, и в Кристъл Палас през миналата пролет се видя, че в мислите си е другаде - Адебайор сякаш започна да се наслаждава да бъде дежурният злодей, на освиркванията и обидните викове, които стигат от все по-голяма част от различните трибуни в Англия.
Стана неволен факлоносец на онзи божи дар, като сянка, която на тази среща в Лион, с цигара в устата играе странна роля на анти-футболист и анти-Адебайор и анти-Бог, стана жертва на своя талант и ковач на своето нещастие, и зад усмивката, която сервира на журналистите и нехайното отношение към живота, гарантирано се крие тъга заради предадените мечти на онова момче което за пръв път в живота тича след топката.
Не се притеснявай, малък Шейи, не си заменил дара от бога за пакт с дявола, това което те кара да правиш такива неща, това не е Луцифер, това е само знак, че си човек.
Автор: Марко Прелевич
Няма коментари:
Публикуване на коментар