И две години след спечелването на Мондиалито звучи невероятно изразът, който толкова пъти с гордост изговаряме и трепти в нас: СЪРБИЯ Е ПЪРВЕНЕЦ НА СВЕТА!
Този 20 юни 2015 година завинаги ще остане врязан в спомените на нашия народ като ден в който наистина бяхме важни и големи. Преди точно две години националният отбор на Сърбия до 20 години победи Бразилия (2:1) след продължения и вдигна трофея предназначен за шампион на планетата в тази възраст.
Минаха 104 седмици оттогава, залезе и изгря 730 пъти...
Как ви звучи, че това са повече от милион минути от вашия живот? А как това, че минаха над 63 милиона секунди от онзи последен сигнал на съдията в Нова Зеландия, който означаваше, че няма никой по-силен от нас?
Знам, звучи наистина страшно. Дали е възможно да е минало толкова оттогава?
Невероятно е какво направиха тези момчета и Велко Паунович през този юни далече от Сърбия и колко ни задължиха. Това не е само резултат, това не е само гордост, че сме по-добри от бразилците, не е това само защото сме първенци на света - начинът по който това е направено върна вярата в нашия футбол и показа, че Сърбия може да играе хубаво и да има победителски манталитет какъвто никога не сме виждали в този спорт.
Много пъти са ни разочаровали футболистите, имало е от всичко: свади, сърдения, игра без влагане, но всичко което направиха тези момчета взриви съзнанието ни.
Тази борба до последната капка пот, която ако я нямаше нямаше и да сме близо до финала, това надбягване след ненормални усилия, продължения, дузпи, психически е изчерпващо и за най-опитните, а камо ли за деца.
Един от най-заслужилите, а няма да сбъркаме и ако кажем най-заслужилият, въпреки че този скромен човек не обича да се говори, беше селекционерът Велко Паунович, който с тези футболисти работеше по всичко. Научи ги на футбол, тактика, но и на живот.
По повод втората година от спечелването на Световното първенство го потърсихме, за да предизвикаме отново спомените за този успех, а той, въпреки задълженията, не каза, че е уморен.
Вместо това показа какъв професионалист е.
Как се чувства той като знае, че е минало толкова време?
"Искрено да кажа мисля, че тези две години наистина минаха бързо, но всеки ден се сещам за този чудесен и хубав опит и си помислям каква важност имаше за нашата страна и това ще помня дълго. Надявам се още дълго да си спомнят тази титла и как се чувствахме в този момент. Това беше целокупен успех не само на това поколение, а и на народа, след всичко през което преминахме...", заяви в началото на разговора Велко Паунович.
Младият специалист каза, че това е било поколение което е подбрано внимателно и че накрая на този незабравим цикъл дошла и "короната" на този проект - титла.
Трудно му е да помисли, че и след 50 години нашият народ ще помни тази титла като една от най-значимите в историята на нашия футбол, като напомня, че се надява това поколение, и онези които идват, няма да спрат само до тук и ще има още радости.
"Надявам се, че нашият футбол и на национално и на клубно ниво ще се подобри и ще имаме възможност да спечелим още някоя титла", сподели той и след въздишка продължи сам:
"Бих искал това да е само началото и с това поколение, и онези, които идват в бъдещите години, ще можем да постигнем още някоя купа. Това е наистина трудно на мъжко ниво, но шампионът винаги е шампион и когато веднъж се научи да побеждава - това остава навик!".
В неотдавнашно интервю с Ивана Шпанович се разбра, че Велко Паунович редовно се чува със "златните орлета" чрез група в Уотсъп, а нападателят който вкара някои от решаващите голове на това първенство разкри, че често се наежва от съобщенията на бившия треньор.
"Това са наши интимни неща, поверителни, как да кажа... Ние се чуваме от време навреме в тази група и преди всичко си честитим един на друг рождени дни, успехи, преди важни събития като титли си пращаме по някое видео, фотография и подобно", заяви Паунович и допълни, че скоро пратил една снимка да "подсили онова което са направили" в Нова Зеландия, като допълни, че въпреки промяната на номерата на телефоните са "преживели" и още са в пълен състав в тази група.
Това отношение с тях е на още по-високо ниво.
"Питат ме за съвети, но отделно, не в самата група. Драго ми е, че се сещат и търсят мнение, а аз винаги давам най-искрената оценка, защото искам да им помогна да направят най-доброто възможно решение в своя професионален, а с това и в личния живот", разкри Паунович.
Може да се каже, че той е техен "втори баща" или "футболен баща", най-малкото, но Паунович и тук е скромен и само изтъква, че е щастлив, че може да ги посъветва.
А сега да си припомним и финалния мач...
Играе се 69-а минута когато майсторски се променя страната, Живкович от дясното крило веднага намери притичалия Максимович. Това феноменално "хлапе" премина цялата отбрана и намери Станиша Мандич, който падайки срази бразилския вратар. Каква еуфория...
Тази радост не продължи дълго. Перейра върна мача в начална точка и ни накара да "късаме нерви" докато Бразилия усети, че не може да обърне.
Издържахме, тези момчета са се научили да търпят и най-тежки удари, а тогава в тази 118-а минута беше направена най-хубавата и най-важната контра в историята на нашия футбол. Стефан Илич по вълшебен начин надлъга пазителя си по дясното крило, подаде на Живкович, а той с едно докосване изведе Неманя Максимович, който сякаш беше обладан от духа на Милош Теодосич, постигна гол под огромно напрежение.
Празнуване, и първи кадър, Велко Паунович с малка усмивка и само вдигнати ръце.
Как, по дяволите, остана толкова спокоен?
"Ха! Знаете ли какво, привържениците и играчите празнуват голове, а треньорите победи и титли", веднага каза Паунович това мъдро изречение към което често не се придържат и много по-славни треньори.
"Докато се играе мача, а това рано научих и върви инстинктивно с треньорската задача, трябва да си съсредоточен за всичко което може да се случи. Свидетели сме, че всичко е възможно за три минути. Най-добрият пример е мачът между Байерн и Манчестър на Камп Ноу във финала на Шампионската лига. Просто, водих се от инстинкт и останах спокоен", каза Паунович, който пренесе този мир и на играчите.
А след това падане на колене, мъжките сълзи и викове на Вуле Йованович, прегръдката на момчетата, които направиха невъзможното, празнуване на трибуните и терена и - вдигане на трофея.
Паунович ни каза, че е гледал много пъти този мач, но и сподели нещо интересно.
Той е направил специален видеоклип с избрани моменти от мача Сърбия - Бразилия, с музикален фон песен от филма Роки (Бил Конти - Изминавам разстоянието), която го вдъхновява и в Чикаго, където сега е треньор на местния клуб, и я пуска почти преди всеки мач на този отбор.
Ако това мотивира него - какво да кажем за речта от съблекалнята преди сблъсъка с бразилците, която максимално мотивира неговите играчи? Изглежда сякаш с дни е писал и подбирал думите, които ще им каже.
Спомняте ли си?
Но, не е, това е, просто, "излязло" от него.
"Не, вярвате или не, но речта излезе от мен в момента преди самата подготовка за мача. Имах само на хартия написана мотивация. Това беше до онази техническата и тактическата...", каза Паунович, който в тези два фактора надигра Бразилия, а от какво значение е била тази реч?
Интересно, каза ни, че след всичко което се случвало след спечелването на титлата, еуфорията, посрещането пред парламента, и въобще това, че не са имали общо празнуване - не е успял да ги пита.
"Сега като каза ме заинтересува, ще ги питам!".
За съжаление, това събиране никак не се случва. Футболистите и треньорският щаб са разпръснати по цял свят и е трудно да се намери време което да е удобно за всички. Велко изтъква, че е проблем и че неговото първенство (МЛС) е през лятото когато повечето са почивка.
"Едно такова събиране трябва да се организира, но не само с тези момчета, които бяха на първенството. Тук мисля и за всички, които участваха в този проект, а отпаднаха заради контузия или защото клубовете не им позволиха. Всички имат място на това събиране!".
Сърбия вече не е "властелин" на титлата от Мондиалито, след като Англия празнува в Южна Корея.
Взеха "короната" на нашите момчета, които за съжаление не я и защитаваха, а Паунович изтъква, че този турнир наистина е станал част от сърцето му и го е наблюдавал.
"Щета е, че не се класирахме, не беше лесно, но не беше лесно и за предишните поколения. Да се състезаваш с 52 национални отбора, много по-трудно е отколкото на други континенти, тук са немци, испанци, французи и т.н. Това са водещи отбори на световно ниво и на практика е невъзможно за държави, които нямат инфраструктура да се надпреварват с тях".
"Ние успяхме, но е много трудно и винаги ще бъде", подчерта той.
Мнозина очакваха, че той ще продължи работа във ФСС и ще поеме младежкия, а някои чак и мъжкия отбор на Сърбия, но Паунович изтъкна, че му е необходимо още много да учи, за да се заеме с такова предизвикателство. Като държава в която вижда напредък е избрал САЩ.
Като футболист вече е играл за Филаделфия и споделя, че е бил щастлив в този период от живота си, а сега като треньор се наслаждава в Чикаго, където води Файър.
В първия сезон отборът беше между по-слабите, но за разлика от някои други държави - в САЩ се вярва в думата "проект" и се разбира, че той е възможен само на дълъг път. Така и през тази година е друга история и Чикаго е между най-добрите и най-атрактивните клубове в първенството.
И това не е случайност.
"Ние жертвахме миналия сезон, за да доведем играчи, които искаме и за които са необходими финансови условия. Доведохме играчи, които искаме (Швайнщайгер, Николич) и които имат манталитет да побеждават, а с това и нашите апетити растат. Първата цел е да влезем в плейофите, а след това ще поставим нова цел. Има много да се играе и трябва да продължим да поддържаме атмосферата около съблекалнята и с добра работа вярвам, че ще успеем в това което сме замислили", заключи Паунович.
Пауне, благодаря ти и късмет!
Автор: Милутин Вуйчич
Няма коментари:
Публикуване на коментар