Паунович за Сърбия на Мондиала: Лесно се предадохме, не вярвахме и отново разочаровахме

Не вярвахме достатъчно в себе си, отново не създадохме добра обстановка и след Швейцария паднахме - казва световния шампион със златните "орлета" и треньор на Чикаго в разговор за сръбския "Блиц".

Велко Паунович е следил внимателно Световното първенство. Не могъл да се радва на успехи на "орлите", защото завършиха турнира още в груповата фаза, но е доволен от добрия футбол на останалите национални отбори и, както казва, организацията на шампионата.

- Минаха 32 дни от най-добрия планетарен футбол?

- Мисля че, генерално гледайки, в полуфиналите и финала отборите от Европа показаха силен и разпознаваем стил, както и определение за игра която е ориентирана на отборни качества. Треньорите с тактиката и избора на играчи така достигаха до най-голямо изразяване. Белгийците показаха, че комбинацията и адаптацията на директния футбол чрез притежание и контрол на топката е нещо което характеризира модерния футбол. С Лукаку играха директно и сгъстено, на бързи атаки. Това е футбол който може да видим в европейските клубове и национални отбори. Технически, тактически и физически силно подготвени играчи - това е модерният футбол. Който предвиди какво ще функционира най-добре в предстоящия мач, той е най-добър. Тактическото обучение и прилагане от мач до мач са комбинация за успех. От друга страна, отборите които са се ориентирали върху индивидуални качества рано или късно отпаднаха. Това се вижда и при Аржентина и при Бразилия. Те се промъкваха до едно време, но отборно не стояха добре. Опитваха да донесат топката до най-добрия играч и бяха предвидими. Не са използвали потенциала. Когато противниците намериха рецепта да спрат индивидуалностите, спираха целия отбор - заяви Паунович.

- Какво липсваше на нашия национален отбор за успех?

- Добре започнахме, държахме всичко под контрол. Жал ми е, че историята завърши както обичайно приключва на Световно първенство... С някаква доза разочарование. Винаги остава този вкус и усещане че сме могли по-добре и че пак не сме подредили всички неща както трябва. Чух от различни страни, че не сме създали добра обстановка. След Швейцария изгубихме вяра в продължаването. А това не трябваше да се случва. Днес няма непобедим противник. Няма играч, който е неудържим, особено на големи турнири. Добре стояхме с Бразилия. Имахме страхотни възможности и можехме да се върнем. Това е футболът. Недей да слагаш на противника медала преждевременно. Бори се докато той не ти честити победата.

- Може би сме надценили нашите играчи?

- Националните отбори са съставени от качествени играчи. Не е като в клуб където липсват ресурси, където отборите искат да се попълнят вертикално. Те правят това за задоволяващо, не за международно ниво. Много по-лесно е да се изтъкнеш в клуб отколкото в националния отбор. В националния отбор нямате проблем с цените на играчите. Тук идват най-добрите играчи на тази държава. Играчи с голям опит, които могат да се противопоставят на звездите. Това можехме да видим когато големи футболисти бяха спирани от силни отбори. Имахме силен отбор, достатъчно опитен отбор. Само трябваше малко повече да вярваме в себе си.

- Игрите на Сергей Милинкович Савич са поставени под голям въпросителен знак след Мондиала?

- Очакванията от Сергей бяха големи, но и от всички нас. Той в първия мач показа добро отношение към екипа и добра форма. Млад момък е и му е нужна помощ от всички страни. Мисля че трябваше да разпределим напрежението върху останалия дял от отбора, не само на Сергей. Както отборът отслабваше с резултатите, така и впечатлението с него бледнееше. Той е бъдещото на нашия национален отбор, трябва и може да покаже повече и тепърва ще израсне в голям играч. Нужна му е подкрепа и да бъде воден, защото е много млад. Аз го познавам добре и му трябва подкрепа сега когато и той е малко разочарован. Трябва му някой да му покаже как да се поучи от своите грешки.

- Състоянието в сръбския футбол?

- Генерално мисля че състоянието е същото. На същото място в класирането сме. Звезда имаше супер сезон миналата година. Партизан може да предложи повече. Всички отбори като Войводина, Раднички, Чукарички и Спартак трябва да предложат повече. Да се подсилят и да държат качеството. Това е единственият начин по който можем да поправим нашия футбол. Трябва да повдигнем качеството на треньорите, играчите и специалистите изобщо. Ако направим това, ще повдигнем нивото на първенството и футбола. Трябва да се инвестира в основната материя, а след това и в терените. Ние имаме добри резултати, но не очакваме да направим нещо в европейските турнири. Трябва да се придвижим до по-късните фази и да играем в турнирите директно, а не да преминаваме това тегло. Мнозина се изморяват. Отборите не започват първенството както трябва. Мисля че ни трябва още да влагаме, за да се поместим от мъртвата точка.

- Франция е шампион на света?

- Франция е най-добрият показател на силен отбор и манталитет. Технически обучени, физически надарени. Те събраха всички аспекти на футбола отлично. Не съм имал впечатление да са очаровали като преди осем години, или като испанците или немците на миналото Световно първенство. Липсваше малко вкус в тези победи, но заслужено спечелиха. Усилваха формата през първенството, което правят шампионите.Нямаше дерайлиране и изпъквания на индивидуалности както по-рано. Удържаха отборния дух, сработиха звездите и най-добрият показател на това е тяхното празнуване. Навсякъде отидоха заедно, заедно празнуваха. Създадоха впечатление за истински победител.

- Успехът на националния отбор на Хърватия?

- Аз казах преди Мондиала, че един национален отбор, който никой не очаква, ще стигне далеч. Винаги един такъв отива далеко. Това са отбори, които имат компактност, а които преди началото на Световното първенство са подценени. Никой преди този шампионат не би казал, че Хърватия ще стигне толкова далеч. Но, те са направили добра обстановка. Когато започна Мондиала, всички видяха, че имат силен отбор. При тях отборът изтъкваше индивидуалностите. Не се пригаждаха към него. Имаха този чар, който липсваше на Франция. Показаха хубава картина за себе си и любовта към своя национален отбор. Това е добра вест за футбола и за целия регион, защото показаха хубава футболна идея.

- Лука Модрич е най-добрият футболист на Мондиала?

- Винаги съществуват нюанси в избирането. Решава човешкият фактор. Лука със своето поведение на терена и извън него, както и лидерската роля която показа заслужи тази награда. Все пак той даде вкус на този национален отбор, по този специфичен начин да стигнат така далеко. Вероятно заради това хората, които избират са решили за него. Той напълно заслужено спечели това признание.

- Какво остави най-добро впечатление във вас от Русия?

- Най-доброто впечатление остави организацията. Много хубаво беше Световното първенство. Незабравимо. Качеството на мачовете никога не е било по-добро, генерално. Всичко беше незабравимо. Вярвам, че всички зрители са се насладили. Имаше хубави мачове, голове и ходове и което е най-важното всеки мач се решаваше преди самия край. Много емоции, голове, обрати. Спортна подкрепа. Истински спектакъл. Не съм очаквал толкова силно впечатление. От 1982 година гледам първенствата, това определено е най-хубавото първенство.

- Вашата роля във футболна Америка?

- Ние тук движим футбола от точка на която е бил някога. Тук има все повече европейски треньори. Някога бяхме само Патрик Виейра и аз. Сега сме седмина. Футболът е нашия спорт и установихме контрол над играта и определихме стила. Не побеждаваме винаги, но правим компактен отбор. Този сезон имаме по-слаба защита, макар че можем да вкараме доста голове. Това е нещо което много ме мъчи и се надявам, че във втория дял на първенството ще се подобрим. Имаме добра идея и добра организираност и това накара и други отбори да се огледат в нас. Всички искат да контролират играта и бързо да се организират в отбрана. Херардо Мартино е треньор на Атланта Юнайтед. Те имат страшна покупателна мощ, доведоха чудесни индивидуалности и направиха отборна игра. Ние имаме различна философия. Искаме да правим играчи. Довеждаме ги от академии, колежи и ги събираме с опитни играчи и така опитвахме да ги впишем - заключи Паунович.

Нито сянка от Меси и Неймар

- Индивидуалното представяне на Меси и Неймар е най-голямото разочарование за мене. Очаквах да дадат повече на Мондиала. Повече очаквахме и от техните отбори, но те сами не си помогнаха. Роналдо все пак остави голямо и силно впечатление. Впечатляващо е как темпира формата. На най-важните турнири е най-добър. Способен е да решава мачове и да носи отбора - допълни Паунович.

"Катай? Къде сте го намерили този"

Александър Катай записва чудесни мачове в Чикаго?

- Когато доведохме Неманя Николич питаха "Ау, къде го намерихте този", същото е с Катай. Той може още по-добре. Голям талант е. Имам задължението да го "бутам" повече, защото виждам че може. Може да подобри играта когато топката е в притежание и може да търси по-добри решения. Той е способен да премине трима, четирима и да вкара гол от тридесет метра. Може той да бъде по-добър и в други аспекти, защото притежава този талант.

Автор: Предраг Джуканович

Паунович: Имаме световен отбор, само да определим каква ни е целта! За успех не е рано

Това са шампиони. Имат капацитет в следващите десетина или 15 години да спечелят и някой голям турнир в мъжкото ниво.

Велко Паунович, лятото на 2015 година

При завръщането от Нова Зеландия, където покори планетата, тогавашният селекционер на младежкия национален отбор на Сърбия каза, че неговите "орлета" могат да излетят до невъобразими височини. Оттук като един от логичните въпроси по време на телефонния разговор с актуалния треньор на Чикаго Файър изпъкна и следният: дали е рано тези амбиции да се претворят на дело на Мондиала в Русия и дали в сегашното поколение вижда основата на тези идеи?

"Разбира се, че виждам, а не мисля, че е рано, искрено", убедителен е, по обичай един от най-признатите сръбски треньори от по-младото поколение. "Голямо нещо е, че в А отбора има доста момчета, които продължават да трупат опит на голям турнир. Гледайки срещата с Чили, моят треньорски щаб и аз констатирахме "виж, колко добър национален, колко талант има тук, ясни профили на играчите, способни и да нападат и да бранят, да организират играта, да държат топката, могат да бъдат опасни". Има доста качество. Още и като се оформи в отборна работа, можем да стигнем, чак и днес, далеко. А тогава решават детайли."

Заедно с деца в които малцина са вярвали, Паунович накара сръбския народ да се буди в пет сутринта, трепетно да гледа мачовете от Мондиалито и ако тогава е успял да пренесе енергия от другия край на света в сръбските домове, може да му се вярва като от още една голяма дистанция вижда качеството в сегашния А отбор.

"Не искам да бъда лъжлив оптимист. Само изразявам впечатления. Изгубихме от Чили, което може би да оцапа картината, но на мен качеството на момчетата, които са в националния говори, че са на световно ниво. Не би трябвало да се създават твърде големи очаквания, с оглед на нашата история на големи турнири, но трябва ясно да се определят целите какво за нас означава успех. За всеки играч. Тогава може от една страна съставът да се разтовари и насочи към ясна цел. По тази начин биха се свалили лъжливи или твърде големи очаквания от гърба на момчетата".

Посочи и потенциалните опасности.

"Ако се постави голяма цел, в същия момент треньорският щаб и отбора трябва да реагират и в началото да поправят тази цел. Съответно, целта трябва да се постави в реален обхват. Вярвам че с качеството което притежаваме това може да се изпълни. Против нас играят момчета, които са уязвими. Нашите трябва да знаят, че винаги побеждава отборът".

Паунович е директен когато говори и за психологическата подготовка за завършващата част на големи турнири. И сам с "орлетата" е претърпял загуба на премиерата на Мондиалито (от Уругвай), но въпреки лошия резултат е останал последователен в нападателния футбол и това му е донесло възкачване на футболния Олимп.

"Най-важна е селекцията на играчи, които могат заедно да минават през проблеми. Бяхме по-силни срещу Уругвай, имахме доминация, загубихме, но това за нас беше повратен момент. До изражение дойде онзи дял от работата направен преди турнира. Не само за това състезание, а и на предходните на които участвахме. Научихме отбора че е способен да победи всеки, да се върне когато е най-тежко. Примери за това са решаващите голове, в последните минути, против Турция и България на ЕП. Отборът побеждава. Всадихме в главата на момчетата, че всеки трябва да остави последният атом сила, за да бъде бутнат противника отвъд ивицата. Затова е важен изборът на момчета, всички да бутат в една и съща посока".

От питомците на Паунович сега в А отбора са Андрия Живкович, Милош Велкович, Сергей Милинкович-Савич и Предраг Райкович. Може би са задържали този победителски манталитет, за разлика от повечето по-ранни селекции, които са "пукали" в моментите когато се е обръщал резултатът, па от големи турнири рядко се връщали като победители.

"Всеки следващ мач е възможност това да се поправи. В същото време, това е и най-хубавото във футбола: като победиш, едва чакаш следващия мач, а и като изгубиш е същото. Процесът вечно продължава. Докато сме в турнирен отбор трябва да знаем, че първият следващ мач е шанс. Искам да кажа, че още има време да се поправят нещата, да се изгладят и доведат в състояние на максимална изправност за Световното първенство".

Още от 1990 чакаме да направим "нещо" на Мондиал. Всеки път говорим "сега е този момент" и непрестанно англичаните и ние отиваме на световни първенства с лъжлив оптимизъм.

"Бих казал, вечно с очаквания. Оптимизмът не е лъжлив. Тук не може да се мами. Може да се покаже по видим начин. Както в живота, така и на терена. Трябва да имаме наум фактът, че на последните няколко турнира винаги един национален отбор, от който малцина са очаквали това, се промушва до последните четири и е бил изненада. Тук виждам шанса на Сърбия", оценява Велко Паунович, който ни разкри, че е заразил треньорския щаб и играчите на Чикаго Файър с манията да събират лепенките на Панини за Мондиала.

ИСПАНЦИТЕ ИГРАЯТ ТОТАЛЕН ФУТБОЛ

С оглед на това, че е градил кариерата като играч в Испания, по-късно е и живял в нея, логично е че Велко Паунович, след Сърбия, специално ще следи представянето на "Червената фурия" на Мондиала в Русия.

"Идентифицирал съм се с този стил футбол: доминиращ, с идентичност, отборът държи топката под контрол, умее понякога и да изненада противника с отдръпване, да заиграе на контраатака. Испанците играят цялостен, тотален футбол. С определен стил, но имат голям капацитет да се пригодят към различни ситуации на терена. Би било чудесно един ден нашите два национални отбора да се срещнат във финал на някой голям турнир", пожелава си Паунович.

ЕВРОПА И ЮЖНА АМЕРИКА

Кръгът кандидати за световната корона е тесен.

"Испания, Аржентина, Бразилия, Германия, Франция... Не мога да кажа в какъв ред. Ако погледнем историята, само национални отбори от Европа и Южна Америка са побеждавали на световните първенства. Можем да се ослоним на тези факти и затова от тях попълваме фаворитите".

ОТПИСАНИ, НЕ ПАДАЙТЕ В ОГЪНЯ

Паунович е в контакт със златните момчета в които сръбските любители на футбола се влюбиха през лятото на 2015.

"На момчетата, които отидоха на СП съм честитил, а на елиминираните от списъка в последния момент изпратих съобщения на подкрепа, помолих ги да останат спокойни и да задържат отношението към националния отбор каквото имат досега. Да не падат в огъня, въпреки че е тежко. Разбирам онези, които са очаквали, били са близо, а не отиват на турнира. Те продължават да са чудесни момчета, големи борци, не се отказват", заяви Велко, мислейки, между останалите, на Мият Гачинович...

Автор: Александър Йоксич

Денят в който Сърбия покори света: Шампиони, ЗАВИНАГИ!

И две години след спечелването на Мондиалито звучи невероятно изразът, който толкова пъти с гордост изговаряме и трепти в нас: СЪРБИЯ Е ПЪРВЕНЕЦ НА СВЕТА!

Този 20 юни 2015 година завинаги ще остане врязан в спомените на нашия народ като ден в който наистина бяхме важни и големи. Преди точно две години националният отбор на Сърбия до 20 години победи Бразилия (2:1) след продължения и вдигна трофея предназначен за шампион на планетата в тази възраст.

Минаха 104 седмици оттогава, залезе и изгря 730 пъти...

Как ви звучи, че това са повече от милион минути от вашия живот? А как това, че минаха над 63 милиона секунди от онзи последен сигнал на съдията в Нова Зеландия, който означаваше, че няма никой по-силен от нас?

Знам, звучи наистина страшно. Дали е възможно да е минало толкова оттогава?

Невероятно е какво направиха тези момчета и Велко Паунович през този юни далече от Сърбия и колко ни задължиха. Това не е само резултат, това не е само гордост, че сме по-добри от бразилците, не е това само защото сме първенци на света - начинът по който това е направено върна вярата в нашия футбол и показа, че Сърбия може да играе хубаво и да има победителски манталитет какъвто никога не сме виждали в този спорт.

Много пъти са ни разочаровали футболистите, имало е от всичко: свади, сърдения, игра без влагане, но всичко което направиха тези момчета взриви съзнанието ни.

Тази борба до последната капка пот, която ако я нямаше нямаше и да сме близо до финала, това надбягване след ненормални усилия, продължения, дузпи, психически е изчерпващо и за най-опитните, а камо ли за деца.

Един от най-заслужилите, а няма да сбъркаме и ако кажем най-заслужилият, въпреки че този скромен човек не обича да се говори, беше селекционерът Велко Паунович, който с тези футболисти работеше по всичко. Научи ги на футбол, тактика, но и на живот.

По повод втората година от спечелването на Световното първенство го потърсихме, за да предизвикаме отново спомените за този успех, а той, въпреки задълженията, не каза, че е уморен.

Вместо това показа какъв професионалист е.

Как се чувства той като знае, че е минало толкова време?

"Искрено да кажа мисля, че тези две години наистина минаха бързо, но всеки ден се сещам за този чудесен и хубав опит и си помислям каква важност имаше за нашата страна и това ще помня дълго. Надявам се още дълго да си спомнят тази титла и как се чувствахме в този момент. Това беше целокупен успех не само на това поколение, а и на народа, след всичко през което преминахме...", заяви в началото на разговора Велко Паунович.

Младият специалист каза, че това е било поколение което е подбрано внимателно и че накрая на този незабравим цикъл дошла и "короната" на този проект - титла.

Трудно му е да помисли, че и след 50 години нашият народ ще помни тази титла като една от най-значимите в историята на нашия футбол, като напомня, че се надява това поколение, и онези които идват, няма да спрат само до тук и ще има още радости.

"Надявам се, че нашият футбол и на национално и на клубно ниво ще се подобри и ще имаме възможност да спечелим още някоя титла", сподели той и след въздишка продължи сам:

"Бих искал това да е само началото и с това поколение, и онези, които идват в бъдещите години, ще можем да постигнем още някоя купа. Това е наистина трудно на мъжко ниво, но шампионът винаги е шампион и когато веднъж се научи да побеждава - това остава навик!".

В неотдавнашно интервю с Ивана Шпанович се разбра, че Велко Паунович редовно се чува със "златните орлета" чрез група в Уотсъп, а нападателят който вкара някои от решаващите голове на това първенство разкри, че често се наежва от съобщенията на бившия треньор.

"Това са наши интимни неща, поверителни, как да кажа... Ние се чуваме от време навреме в тази група и преди всичко си честитим един на друг рождени дни, успехи, преди важни събития като титли си пращаме по някое видео, фотография и подобно", заяви Паунович и допълни, че скоро пратил една снимка да "подсили онова което са направили" в Нова Зеландия, като допълни, че въпреки промяната на номерата на телефоните са "преживели" и още са в пълен състав в тази група.

Това отношение с тях е на още по-високо ниво.

"Питат ме за съвети, но отделно, не в самата група. Драго ми е, че се сещат и търсят мнение, а аз винаги давам най-искрената оценка, защото искам да им помогна да направят най-доброто възможно решение в своя професионален, а с това и в личния живот", разкри Паунович.

Може да се каже, че той е техен "втори баща" или "футболен баща", най-малкото, но Паунович и тук е скромен и само изтъква, че е щастлив, че може да ги посъветва.

А сега да си припомним и финалния мач...

Играе се 69-а минута когато майсторски се променя страната, Живкович от дясното крило веднага намери притичалия Максимович. Това феноменално "хлапе" премина цялата отбрана и намери Станиша Мандич, който падайки срази бразилския вратар. Каква еуфория...

Тази радост не продължи дълго. Перейра върна мача в начална точка и ни накара да "късаме нерви" докато Бразилия усети, че не може да обърне.

Издържахме, тези момчета са се научили да търпят и най-тежки удари, а тогава в тази 118-а минута беше направена най-хубавата и най-важната контра в историята на нашия футбол. Стефан Илич по вълшебен начин надлъга пазителя си по дясното крило, подаде на Живкович, а той с едно докосване изведе Неманя Максимович, който сякаш беше обладан от духа на Милош Теодосич, постигна гол под огромно напрежение.

Празнуване, и първи кадър, Велко Паунович с малка усмивка и само вдигнати ръце.

Как, по дяволите, остана толкова спокоен?

"Ха! Знаете ли какво, привържениците и играчите празнуват голове, а треньорите победи и титли", веднага каза Паунович това мъдро изречение към което често не се придържат и много по-славни треньори.

"Докато се играе мача, а това рано научих и върви инстинктивно с треньорската задача, трябва да си съсредоточен за всичко което може да се случи. Свидетели сме, че всичко е възможно за три минути. Най-добрият пример е мачът между Байерн и Манчестър на Камп Ноу във финала на Шампионската лига. Просто, водих се от инстинкт и останах спокоен", каза Паунович, който пренесе този мир и на играчите.

А след това падане на колене, мъжките сълзи и викове на Вуле Йованович, прегръдката на момчетата, които направиха невъзможното, празнуване на трибуните и терена и - вдигане на трофея.

Паунович ни каза, че е гледал много пъти този мач, но и сподели нещо интересно.

Той е направил специален видеоклип с избрани моменти от мача Сърбия - Бразилия, с музикален фон песен от филма Роки (Бил Конти - Изминавам разстоянието), която го вдъхновява и в Чикаго, където сега е треньор на местния клуб, и я пуска почти преди всеки мач на този отбор.

Ако това мотивира него - какво да кажем за речта от съблекалнята преди сблъсъка с бразилците, която максимално мотивира неговите играчи? Изглежда сякаш с дни е писал и подбирал думите, които ще им каже.

Спомняте ли си?

Но, не е, това е, просто, "излязло" от него.

"Не, вярвате или не, но речта излезе от мен в момента преди самата подготовка за мача. Имах само на хартия написана мотивация. Това беше до онази техническата и тактическата...", каза Паунович, който в тези два фактора надигра Бразилия, а от какво значение е била тази реч?

Интересно, каза ни, че след всичко което се случвало след спечелването на титлата, еуфорията, посрещането пред парламента, и въобще това, че не са имали общо празнуване - не е успял да ги пита.

"Сега като каза ме заинтересува, ще ги питам!".

За съжаление, това събиране никак не се случва. Футболистите и треньорският щаб са разпръснати по цял свят и е трудно да се намери време което да е удобно за всички. Велко изтъква, че е проблем и че неговото първенство (МЛС) е през лятото когато повечето са почивка.

"Едно такова събиране трябва да се организира, но не само с тези момчета, които бяха на първенството. Тук мисля и за всички, които участваха в този проект, а отпаднаха заради контузия или защото клубовете не им позволиха. Всички имат място на това събиране!".

Сърбия вече не е "властелин" на титлата от Мондиалито, след като Англия празнува в Южна Корея.

Взеха "короната" на нашите момчета, които за съжаление не я и защитаваха, а Паунович изтъква, че този турнир наистина е станал част от сърцето му и го е наблюдавал.

"Щета е, че не се класирахме, не беше лесно, но не беше лесно и за предишните поколения. Да се състезаваш с 52 национални отбора, много по-трудно е отколкото на други континенти, тук са немци, испанци, французи и т.н. Това са водещи отбори на световно ниво и на практика е невъзможно за държави, които нямат инфраструктура да се надпреварват с тях".

"Ние успяхме, но е много трудно и винаги ще бъде", подчерта той.

Мнозина очакваха, че той ще продължи работа във ФСС и ще поеме младежкия, а някои чак и мъжкия отбор на Сърбия, но Паунович изтъкна, че му е необходимо още много да учи, за да се заеме с такова предизвикателство. Като държава в която вижда напредък е избрал САЩ.

Като футболист вече е играл за Филаделфия и споделя, че е бил щастлив в този период от живота си, а сега като треньор се наслаждава в Чикаго, където води Файър.

В първия сезон отборът беше между по-слабите, но за разлика от някои други държави - в САЩ се вярва в думата "проект" и се разбира, че той е възможен само на дълъг път. Така и през тази година е друга история и Чикаго е между най-добрите и най-атрактивните клубове в първенството.

И това не е случайност.

"Ние жертвахме миналия сезон, за да доведем играчи, които искаме и за които са необходими финансови условия. Доведохме играчи, които искаме (Швайнщайгер, Николич) и които имат манталитет да побеждават, а с това и нашите апетити растат. Първата цел е да влезем в плейофите, а след това ще поставим нова цел. Има много да се играе и трябва да продължим да поддържаме атмосферата около съблекалнята и с добра работа вярвам, че ще успеем в това което сме замислили", заключи Паунович.

Пауне, благодаря ти и късмет!

Автор: Милутин Вуйчич