Класирането на Исландия за 1/8-финалите е една от страхотните спортни истории за пепеляшки, но е резултат от колективна и ориентирана към младежите футболна програма започнала преди 15 години.
Прекарах една снежна седмица в Исландия през миналата зима, карайки през нея. Въпреки че пейзажът беше покрит със сняг, освен пътищата, едно нещо продължаваше да се появява: малки терени и тренировъчни постройки, дори и в най-малките градчета.
И когато мислите за малки градчета, трябва да промените мащаба към исландската скала. В държава с около 330 000 души, малък град може да се състои от няколко къщи и магазин. Исландия, островна нация изолирана от континентална Европа, има една от най-ниските гъстоти на население в света. Това е най-малката държава по население, която се е класирала на финалите на Европейското първенство. За сравнение, Албания, следващата най-малка държава по отношение на население на Европейското, има грубо около девет пъти повече хора от Исландия.
Но също като зелените къщи, които са точки в исландския пейзаж и са синоним за държавата, също така са и първокласни условия за младите футболисти да тренират.
Може да изглежда странно, като се има предвид, че средната температура в столицата на държавата - град Рейкявик минава точката на замръзване само в седем месеца от годината. Или може би и по-странно като се има предвид, че тези обществено финансирани пространства са запазени непокътнати дори след като Исландия претърпя страховита финансова криза започнала през 2008 г. "Икономист" твърди че в съотношение с размера на икономиката, банковият колапс на Исландия от преди осем години е най-големият, който някоя държава някога е преживявала.
Хората в Исландската футболна асоциация (ИФА) и в клубовете не намират нищо странно в тези обществени тренировъчни съоръжения.
Според ИФА, в Исландия има 179 терена с пълен размер в края на 2015 г, което прави по един реален терен на всеки 128 регистрирани играчи в държавата. Това в допълнение на 166 полу- и мини терена в държавата с изкуствена трева (6 закрити и 160 на открито).
Всъщност, може би точно тези съоръжения доведоха до класирането на Исландия на първия й голям турнир.
"Всеки може да види, че тези терени са жизненоважни за нас", заявява Арнар Бил Гунарсон, шеф на футболното развитие в ИФА, допълвайки: "Ако трябваше да намалим някакви загуби или да спестим пари, нямаше да е от съоръженията".
Гунарсон казва, че "няма съмнение" че сегашният състав, първият класирал се за голям международен турнир, се е облагодетелствал директно от тези обществени тренировъчни съоръжения - повечето от тях построени след 2000 г. Изненадващо лесния достъп, който играчите имат до тренировъчните съоръжения и класни треньорски насоки им позволиха да продължават техните тренировки без значение от размера на техния град или от често недружелюбното време навън.
Според тези от вътрешността на исландската футболна система, отношението на държавата към младите и важността, която се поставя не само върху развитието и треньорството, но също така и в подсигуряването на еднакъв достъп за всички играчи е това което наистина ги отделя от другите страни.
"Едно от нещата в Исландия, които наистина харесвам е тук има равенство. Всеки има възможност да тренира футбол", заяви Гунарсон. Дълго познат кат бастион за социализъм, няколко държави имат основите на техните общества по-ясно отразени в техния подход към спорта.
Основният ремонт започва през 2002 г, когато според множество източници, ИФА наема Сигурдур Рагнар Ейолфсон за старши треньор по обучението на треньори. Фокусът става изграждане на учебна програма и подсигуряване, че държавата може да произвежда силни треньори на топ ниво и това е подход, който започва да се отплаща.
"Няма значение дали сте момче или момиче или добър или лош в практикуването на футбол", продължава Гунарсон. "До 19-годишна възраст, можете да тренирате колкото си искате. 19-годишен, който не е много добър във футбола пак може да тренира пет пъти в седмицата и да прави физически тренировки пет или шест пъти седмично, което е немислимо в която и да е друга страна. Трябва да си в академия и да си наистина добър играч".
Тази достъпност минава от младежките програми в следващите нива. Отчасти заради малкото население на държавата, най-високата футболна дивизия в държавата, Мъжката Селект дивизия (Урвалсдейлд карла), е полупрофесионална лига. Така или иначе тя е плодородната почва за много от топ играчите на Исландия преди те да напуснат държавата, за да търсят по-добри икономически възможности в чужбина. Липсата на финансова компенсация е реалност с която хората в Мъжката Селект дивизия са свикнали, но това не ги е спряло да произвеждат способни играчи.
Вземете Гилфи Сигурдсон за пример. 26-годишният халф на Суонси, известен с изключителните си умения от пряк свободни удари, представлява голяма разлика с дълго битуващия стереотип за грубите исландски защитници. Той прекарва част от ранната си кариера в Брейдаблик, един от топ спортните клубове в държавата преди да се премести в клубове като Хофенхайм и Тотнъм.
Сигурдсон прогресира през младежките отбори на Исландия до 19 и 21 години в мъжкия състав и е ключов играч в квалификациите за Европейското първенство, отбелязвайки три гола в два мача срещу Холандия, за да помогне за елиминирането на полуфиналистите от последното Световно.
Докато един исландски играч може да започне професионалната си кариера в Мъжката Селект дивизия преди да замине за чужбина, този период от време в Урвалсдейлд карла, докато тренира на същите обществени тренировъчни съоръжения, както младежите на държавата е решаващо за исландската футболна култура като цяло.
"Самата атмосфера в клубовете е много благоприятна за успех", заяви Дади Рафнсон, директор на треньорството за младежката програма в Брейдаблик.
"Като малко дете, ти можеш да видиш по-големите играчи, които отиват да играят за националните отбори. Можеш да ги видиш, да ги докоснеш, да тренираш с тях. Вдъхновяващо е, че можеш да живееш с тези играчи".
В кариерата си на треньор в Исландия, Рафнсон е натрупал дълбоко разбиране не само за реалностите и предизвикателствата в създаването на играчи в изолирана среда, но също така и основите на исландския футбол.
За Рафнсон и други работещи във футболните нива на Исландия, те преобърнаха предполагаемите недостатъци на малък народ в оръжие. Относително малката разлика между младежките и професионалните рангове само допълнително вдъхновява децата за успехи.
"Когато го имаш пред себе си, много е лесно да си представиш, че ти самият може да си на това място един ден", казва той.
Младите играчи на Исландия не могат да стигнат до там без солидно трениране, разбира се.
Гунарсон бързо посочва как исландският подход към младежкото треньорство е основата на успеха на националния отбор като всичко друго. В Исландия, младите играчи от каквото и да е ниво на умения ще бъдат тренирани от треньор с лиценз УЕФА Б. Гунарсон казва, че дори неговият четиригодишен син може да бъде учен от треньор, който има лиценз А от УЕФА, както и с диплома за учител по физическо възпитание.
Треньорските лицензи са лесни за получаване в Исландия, за разлика от другите държави, защото ИФА прави курсовете достъпни за почти всеки треньор, който има интерес да ги посещава. Сигурдур Рагнар Ейолфсон, бившият директор на треньорското обучение в Исландия, казва пред "Тези футболни времена" че когато държавата създава своята треньорска система, "беше първостепенно да се провеждат курсовете без да се гледа печалба, нищо не беше добавено към таксата". През 2003 г, според ИФА, никой исландски треньор не е взел лиценз Б от УЕФА, но в началото на 2004, когато първите треньори се дипломират, фокусът за създаване на силно треньорство в държавата нараства.
От тогава, Исландия се наслаждава на нарастващо издигане. В момента взима 34-о място в света според класацията на ФИФА, най-предното й класиране досега в историята, след предишния рекорд №50 през 2000 г и в контраст с най-ниското 112 през 2010 г.
Още повече, корените на футболната култура в държавата са все по-силни.
"Децата трупат голям опит от тренировките, което им помага да започват да заобичат играта", споделя Гунарсон. "Ако започнеш да обичаш играта, започваш да играеш и извън организираните тренировки. Това е важното".
Гунарсон изчислява, че отнема само осем месеца за всеки в Исландия да получи лиценз Б от УЕФА, което не означава, че обучението не е от високо равнище. Като с всеки човек във футбола в Исландия, културните ценности на държавата също се отразяват на терена.
"По-евтино е от в другите държави", казва той, като посочва цената на лиценз УЕФА Б - 770 евро (613 паунда). През 2013 г изследване на ESPN твърди, че цената на този лиценз в Англия е 990 паунда (като може да стигне до 2450), докато цената в Испания е 1200 евро (955 паунда).
"95% от курсовете са в Рейкявик, така че всеки получава същите преподаватели", добавя той.
Това което може да изглежда като твърде прост подход може да бъде видяно от целия свят, като кулминацията му е тази вечер в Ница срещу Англия.
В години на излишък във футбола, подходът на Исландия остава външен. Впечатляващите резултати на Европейското, може да накарат други по-малки народи да копират модела на успех на Исландия.
Автор:
Джошуа Клок
