Съществуват факти, съществуват и анекдоти.
Фактите казват - ПЕТ Мондиала с ПЕТ различни национални отбора.
И тук е краят на всяка дискусия за неговите треньорски качества.
Анекдотите са безброй и те са билет за галерията на безсмъртните.
Докато водил Коста Рика, заявил преди един мач, че ги очаква голяма борба. Помощник-треньорът го дръпнал настрана и му обяснил:
"Боро, забрави за борба, Коста Рика няма войска".
Когато Бекенбауер го препоръчал на Кисинджър за селекционер на Америка, трябвало да усъвършенства английския. Започнал със загуби и президентът на федерацията се досетил: "Бора, зарежи английския".
И в Китай езикът е бил бариера. Не се тревожи. Комуникирал с усмивка и рисуване. Това е неговата азбука. Бора Милутинович.
А като Алехандра - моята внучка. Може и Абача, бивш президент на Нигерия. Звучи зловещо, но неговата смърт имаше влияние да остана селекционер и да отведа националния отбор на Световно първенство. Резултатите бяха лоши и той размисляше да ме махне, защото не виках някои играчи, които бяха негови любимци. Когато чух, че е умрял, бях тъжен. Един играч дойде при мен в самолета и с усмивка ми каза да се ободря, защото националният траур е единствената причина заради която отново ще съм участник на голям турнир.Б като Байина баща - какво друго? Байина баща, това е Дрина, това е вода, това е Тара, това е въздух. Манталитет на нашия свят Байина баща, това е табла със сестрата. За съжаление, само тя остана жива. Ходя 4-5 пъти годишно, тя ми приготвя домашни специалитети, седнем на масата, картите в ръцете и дума по дума. За живота и времето което мина.
В като Велко - не е лесно да си световен шампион. Спомням си поколението на Милош с Видинич и Липошинович от 51-ва и онези "чилийците" от 87-ма. Малкият Пачко (Велко Паунович) благодарение на своята визия, страст и знания постигна онова в което никой не вярваше. Всички трябва да сме горди, че имаме един такъв треньор. Не съм съгласен с онези, които твърдят, че Велко си харчи най-хубавите години в Америка и че е зрял за европейския футбол. Какво означава "европейски футбол"? Футболът е един и същ в целия свят. Това е игра и всеки трябва да се наслаждава на играта така както на него му е най-драго. Велко е умно момче, оформил се е в голям испански клуб и сигурно знае какво прави.
Г като ГОООЛ - аз като играч рядко вкарвах голове. Бях талантлив само за отнемането на топката. Затова и не съм се правил на умник. Щом я "открадна", веднага на първия до мен. Вкарах един хубав гол, но не искам да говоря за него. Голът, това е емоция. Имах щастие в Мексико моите отбори да бъдат изключително ефикасни. Също така в Америка, Виналда вкара феноменален гол от свободен удар на СП срещу Швейцария. Голът на Негрете срещу България. Шегувах се често с него, че ако не се беше подхлъзнал нямаше да вкара този гол. Какво да кажем за головете на (Х)Уго Санчес. Но, него го пазим за буквата Х.
Д като деца - губихме на полувремето от Швеция на СП 90. Влязохме в съблекалнята и казах на играчите само едно нещо - "Забравете за резултата. Помислете сега, че сте деца и правите същото онова което сте правили като деца. Забавлявайте се". Върнахме се на терена и победихме с 2:1. Така и на мен ми каза наставникът след една победа в училищния двор в Бор, когато тичах като навит и бях най-добрият на терена. "Боро, ако искаш нещо да постигнеш в живота, само се дръж както днес и се сети колко труд си вложил в тази победа".
Дж като ... Не ми идва на ум. Помогнете ми... Какво, Джора? Ок, ние сме земляци. Въпреки че той е от Златибор, аз от Тара. Помогнал ми е с някои съвети като отидох в Китай. Аз го уважавам, но... Дайте все пак някой по-добър термин.
Е като Еленио Ерера - Ел гранде! Времената се менят, но делата остават вечно. Неговата личност беше чудесна. Влиянието върху еволюцията на играта огромно. Аржентинец, който работеше в Интер, какво по-интригуващо от това. Дойде веднъж в Белград да гледа Партизан и след половин час си отиде от стадиона. Питам го защо, той каза "видях всичко което ме интересуваше". Бях учуден. Чак по-късно разбрах, че наистина е достатъчно малко време да се разбере всичко което е необходимо от информацията за противниковия отбор".
Ж като Жиле - моят кум Драган Животич. В Китай нямах кондиционен треньор и Жиле скочи на помощ. Неговите съвети ми бяха от неоценимо значение. Често играем шах. Не е важен резултатът, важно е да се забавляваме. Като деца, нали?
З като здраве - хвала богу, супер. Добре се чувствам за своите години, наслаждавам се на живота. Водя сметка за хигиената и това дава резултат. Имах пневмония в Мексико. В Китай отново се случиха проблеми с белите дробове и Жиле ме накара да отида в болница. Докторите гледат на онзи рентген и казват "пневмония". Аз се зарадвах, че не е "пулмония". После разбрах, че е същото.
И като Ирак - чудесен опит. "Incredibile". Багдад е фантастичен град. Поканиха ме 25 дни преди началото на Купата на конфедерациите през 2009 г. Казах им "Vamos, amigo". Когато кацнах, на пистата въоръжени войници, купчина телохранители, набутаха ме в блиндиран автомобил, дадоха ми бронежилетка и ми казаха: "задължително спи с отворени прозорци в случай на бягство ако влязат бунтовници". На мен ми беше смешно. Питам ги "Какво ако влязат през прозореца". Този свят е толкова нещастен, че ми беше предизвикателство да им върна усмивките на лицата. Направих плакат. На първите три фотографии бяха сцени на разорени градове в Ирак, а на другите три празнувания след победа на националния отбор. Накарах ги да подпишат клетва, че ще изгинат на терена, за да бъдат отново тези хора щастливи. В съблекалнята преди първия мач им показах плаката и клетвата. Видях огън в очите им и знаех, че идеята е родила плод.
Ю като Югославия - бих пионер на Тито и съм възпитаван в югославския дух. Трудно мога да забравя всички онези моменти проведени в държавата, която вече я няма. Беше това силен национален отбор. Изгубихме в Италия при дузпите, но доказаха, че са феноменален отбор. Както и онзи във Франция 98.
К като Коста Рика - Tikos. Много суеверен народ. Но ми останаха завинаги в сърцето. Отидох на Мондиал като клоун, върнах се като магьосник. Когато видях на самолетния билет датата за връщане, знаех, че подвигът не ни гине. Този трети мач в групата играхме на 20 юни. А билетите бяха за 22. Показах на играчите и им казах "Излезте сега и ги накарайте всичко това да хвърлят в боклука". Срещу Бразилия играхме в Торино. Извиках Лука Монтедземоло и го помолих да приготви 40 екипа на Ювентус. Бразилия победи с 1:0, но целият стадион викаше за Коста Рика.
Л като лопта (топка - б.р.) - аз бих казал кърпената. Тя ми е драга. Дебнехме по дворовете, търсехме възможност да откраднем чорапи от простора и тогава ги омотавахме един в друг. Разбира се, онзи, който имаше истинска топка, беше главният пич в края. Той трябваше да играе, въпреки, че не знаеше да рита.
Ль като ... - трудна буква. Ето моят кум подхвърля любов (льубав - б.р.). Моята любов е под буквата А. Тук е и Даринка. Родена по време на Мондиала в Мексико. Съпругата Мария. Не знам какво бих правил без нейната подкрепа. Запознах се с нея благодарение на тичането след топката. Играхме футбол всеки ден при родителите й на двора. И тогава... по стечение на обстоятелствата... знаете вече...М като братята Милош и Милорад - Да... Милош ("Синия тигър")... ех.. (сълзи)
Н като Нигерия - имах щастието да се запозная с чудесни хора и една чудна държава. Много съм пътувал, защото исках да опозная корените на тези играчи, които виках в националния отбор. И тогава ми дойде на ум, че мога да снимам с камера посланията на техните семейства. Направих клип и го пуснах на играчите преди началото на Световното първенство. Наежиха се като го видяха и бяха готови да оставят сърцето си на терена. Затова и не учудва, че победихме една Испания. За съжаление, дойде този мач с Дания на осминафинала. Никога няма да кажа какво наистина се случи преди тази среща. Това са детайли, които остават между нас, но ми е жал, че не умееха да носят тежестта на славата след първия рунд на шампионата. Беше лош подходът към мача, нека останем на тази констатация.
Нь като Ню Йорк (Ньуjорк - б.р.) - първата моя авантюра в далечния свят. Отдавна беше тази 67-ма. Те започваха лига, отидох да видя дали мога да намеря работа. Толкова наши имаше там, така че лесно се справих. Впечатляващ град. Незабравими партии шах на кораба. Америка е чудо. После работих в Метростарс, без успех, но хубав опит.О като Олисех - Олисех Сънди. Лидер на отбора. Извънредни човешки качества и много интелигентен играч. Не може всеки от Аякс да отиде в Ювентус и в двата отбора да остави толкова силни впечатления.
П като Партизан - ако измислите по-добро понятие на тази буква, водя ви в Мексико. Милош беше за Звезда, аз трябваше да бъда контра. Бях член на партизановите бебета. Бобек, Милош, Зебец, Чайковски. Феноменален отбор, но никога не бяха шампиони. На отбелязването на 25 години от основаването на клуба даваха медали. На Милош връчват златен, аз получих сребърен. Питах ги какви са критериите, те казват "заслуги за Партизан". Казах "Сбъркали сте". Те на мен "Дали си наясно кой е Милош, а кой си ти". Аз така хитро "Да, но той не е спечелил нито една титла, а аз четири". Шегата настрана, Партизан е една от причините заради които настоявах Коста Рика да играе срещу Бразилия в черно-бели екипи.
Р като Румъния - какво им направи Милош през 57-ма... И то с чалма на главата. Сам реши мача с два гола и осигури на Югославия участие на Мондиала в Швеция. Тези сцени вечно са ми останали в паметта. Привържениците го носят на рамене от стадиона до Теразия. Невероятно усещане.С като... - може ли пак помощ? Стойкович? Ма не... По-добре Сърбия. Аз съм възпитан югославски, но съм преди всичко сърбин. На Тара има Заовине, а в Заовине езеро. Достолепие. Онази къщичка на Дрина. Байина баща. Всичко това е Сърбия. Всяка победа на Ноле, всеки скок на Ивана, точка на волейболистите и волейболистките, кош на баскетболистите, гол на ватерполистите... Всичко това ме прави горд там в далечно Мексико.
Т като Тесла - Ето, и той е Сърбия. Нашата гордост и нашата слава. Под Т е и Технология. Тя убива онова човешкото във футбола. Повече съм за таймаут. Треньорът толкова дълго подготвя мача, а когато той почне, вече няма никакво влияние на развоя на ситуациите на терена. Защо не въведат две паузи от по минута? Губи се време на някакви странични неща по време на мача, а така ще се загубят общо две минути. Така и талантът на треньора би имал по-голямо изражение.
У като Унам Пумас - там започна всичко. Втори дом. Благодарение на този клуб, докоснах звездите в кариерата. Унам е моята съдба. Ето, добавете съдба под С. Веднага до Сърбия.
Ф като футбол - и това е достатъчно. Съвършенството на футбола е в неговата простота.
Х като Хуго Санчес - какъв усет за гол! Беше привилегия да го имаш в отбора. Единствено са ме плашили неговите "каприоле" след гол. Аз го предупредя на тренировка, той ми казва: "Бора, без грижи. Това като се заснеме, пък се забави на телевизията, не изглежда толкова опасно". Атлет без слабости и страх. Най-големият голмайстор, който съм тренирал в кариерата. Той в Реал е вкарал 30 гола от първо докосване. Знаете ли какво означава това?
Ц като Цоня - от него съм научил основите на футбола в младежката школа на Партизан. Чичо Цоня и чичо Аца. Те ми показаха пътя към славата.
Ч като... - Чиле, Чайковски, Чикаго... най-добре Чайковски. Един от най-големите асове в историята на Партизан. Известният Чик. Как само отнемаше топката. Но и Чикаго ми е важен. Там беше седалището на футболната федерация на Америка.
Дж като Джей-Джей Окоча - Джей-Джей... ха-ха-х-хаха... фантастичен момък. Извънредно възпитан и пълен с уважение. Пример за всички играчи.
Ш като Шоле (вратарят Милутин Шошкич) - играхме заедно и по-късно работихме заедно в Америка. Ненадминат вратар. Умееше да омагьоса мрежата в шампионските сезони на Партизан. Тук е и шахът. Повече страст отколкото хоби. Спомняте си партиите с Антич в Кейптаун. Не е важно кой е победил, само да се знае, че съм играл с лявата ръка. Шахът увлича и повдига нивото на концентрация. Няма големи разлики между стратегиите на шахматната дъска и онези на футболния терен. В шаха групирате фигурите, за да защитите царя, във футбола играчите, за да защитите вратата. Важно е само да знаете колко струвате и срещу кого играете. В Китай измъкнах реми срещу известната световна шампионка Кси, но после не я победих в следващите сто партии. С Мексико след 10 мача без загуба, отидох в Рим за мач с Италия - актуален шампион на света. Губихме с 0:3 след 20 минути, накрая беше 0:5. Само защото моите играчи не бяха наясно срещу кого се изправят.
Бора завършва азбуката и става да покаже техника на отнемане на топката. При липсата на основен реквизит, вади бонбон от джоба, слага го на пода и ме пита дали някога съм скачал в трамвай.
"Виж, топката се отнема на принципа на скачането в трамвай. Всеки който някога се е занимавал с футбол и който е скачал в трамвай, знае за какво говоря".
Показва "светофарния метод" на зоновото маркиране. Лично изобретение което своевременно оставило Капело безмълвен. И аз имам изненада за него. Албумите на Панини от неговите ПЕТ Мондиала. Със задължителен автограф на всеки от тях.
Ауууу... Погледнете сега тези снимчици. Еспаня, Негрете, Агир, Фолер, Хуго Санчес, Олаф, Сервин, Амадор, Феликс Барбоса. Девет играчи, които започнаха с мен в Пумас и които водих на Световно първенство. Този Сервин беше нисък на ръст. Когато започна на 15 години, често ми носеше торбата. След пет-шест години добута до националния отбор и аз направих шега. Помолих го пак да ми носи торбата, а той каза: "Сеньор Бора, все пак това е националният отбор". Аз му отговорих: "А ти какво мислиш, че те извиках да играеш?".
Продължаваме напред.
Италия 90 - На всяка лепенка са по двама играчи на Коста Рика. "Роналд Гонзалес, Роналд Гонзалез... Чакай, къде е Роналд... Не е в албума? Трябва да промените това. Обадете се на тези хора в Панини! Пет от тези играчи не са и пътували на Световното. Този Коронадо беше голмайстор в квалификациите, но мммммммм. Надуших, че не трябва да го водя".
Америка 94 - Ооооо, виж го Алекси Лалас. Аз му скъся косата, той пусне брада. Вижте само датите на рождение на моите играчи. Всички деца. Викнах и Кировски, който беше на 18 години. Няма го в албума.
Франция 98 - Финиди... Бабаяро... Бабангида, аууу какви играчи бяха. За мое нещастие Барува се контузи. Тарибо каза: "Само ми кажете Бора какво трябва аз да правя". Невероятна харизма. Губеше много време с плитките, но на терена страх и трепет. Игра за нас после срещу Нюкасъл, вкара ни в Шампионската лига.
и най-накрая Япония и Южна Корея 2002 - Нямам представа как се изговарят тези имена. Ли Тай, той е лесен. Виж, тука има 19-годишни. Чакай, къде е онзи другият малкия... Ли Мин не е бил. Липсват двама играчи. Всеки ден им пусках части от филми. Най-често от "Вкус на победа". Това ни засилваше духа на общност и ни правеше цялост. Тук ще се подпиша на китайски. Ето, този символ значи - Милу.
"Бора казва, че е бил на пет Мондиала. Не е точно", влиза в разговора Милован Райевац и продължава: "Бил е на шест. На мен ми беше ментор в ЮАР в работата с Гана".
"Да, но това не важи. Договорът не предполагаше победа срещу Сърбия", отговаря "Милу".
Бях лично в Кейптаун, на жребия за Световното първенство през 2010. Там бяхме Рехагел, Йоаким Льов, Оскар Табарес, Липи, Дел Боске, Кафу, Фернандо Йеро, Капело... Всички ги засенчи. И затова неговата история може да се разказва по два начина. Може от началото. А може и назад. Поентата е същата. Величината на човека не се оглежда в неговото богатство, а в интегритета и способността на хората около себе си да влияе положително. Той не влияе, той излъчва.
Автор: Неша Петрович
Няма коментари:
Публикуване на коментар