Бих искал това да може да бъде едно обичайно обявление, един обичаен ден, една обичайна вечер пред телевизора... Но, винаги има това НО...
Тази вечер се срещат два отбора, които успоредно заобичах като шестгодишно момче, в период от непълен месец, преди точно 21 години...
Тази вечер се срещат червено и бяло и тяхното отражение в огледалото...
Тази вечер се срещат моята лява и дясна страна на сърцето...
На стадиона на който знам всяка седалка наизуст, където моето гърло и длани са оставали своето качество, идва човек чиито думи, изражения на лицето и емоции знам наизуст...
Пробудих се доста рано, с онова неприятно усещане в стомаха, сякаш трябва да ходите на хирургическа интервенция, на дълъг път в непознатото или ви чака първа среща с особата за която тотално сте отлепили 100 на 100... Чиста есенция на безпокойство минава през тялото ми...
Знам, че ме чака да напиша обявление за мача и че трябва да съм обективен, безпристрастен, че трябва да потисна двете страни на сърцето и да съм професионален и систематичен...
На зеления, още ненагазен, килим на Маракана ще излязат 11 момчета в червено-бяло, с желание да свалят скалпа на славния лондонски Арсенал и фактически да си проправят път в нокаут фазата на турнира. Зад себе си имат треньор, който има топки, усещане за играта, знание и доверие в тях. Имат 50 000 гърла и 100 000 длани да ги ободряват, да ги носят, нищо да не им критикуват, ако дадат всичко от себе си... И те и ще направят това, ще дадат всичко от себе си, защото такива мачове са онези, които по-късно наричаме "исторически".
Звезда не е наивна, поне не тази Звезда. Освен стадиона и най-врялата атмосфера, предимствата на Звезда тази вечер са Боачи, Канга, Доналд, Радонйич, Сърнич... Всеки неудобен по свой начин.
А тук е и Вуядин Савич, тук са статичните положения... А знаем, че животът пише романи...
От друга страна, 11 момчета в сини (или черни) екипи, без предимството на емоциите, без предимството на публиката, без усещане за това за какво и за кого играят, без треньор, който ще ги мотивира... 11 сурови професионалисти, фабрично произведени в суровия бизнес какъвто е днес футболът. Имат знание, имат качество, имат физическо превъзходство, имат техническа доминация - всичко онова което може да се научи и тренира. Но душата не се учи, мотивацията не се учи, желанието не се учи, борбеността и жарта не се практикуват на великолепния Колни в Лондон... И това може да наклони везните. Венгер е повел 18 играчи, комбиниран състав, който може да е достатъчен за 3 точки в Белград, но все пак това е голям хазарт. Дали Звезда е подценена или Венгер има доверие в голобрадия Найлс и Нелсън, до вчера отписания Уилшър, старият Пер и апатичния Иуоби - остава да видим.
За Звезда тази победа е ВСИЧКО, а за Арсенал само още едно гостуване в някаква държава "от третия свят" както обичат да казват топчиите от Лондон, които довчера са живели в жилища из Африка и Азия, а после са се европеизирали в коренно население.
Нека победи по-добрият, нека победи по-умният и преди всичко - нека победи онзи, който ЗАСЛУЖАВА победата! Нека победи ФУТБОЛЪТ!
(без съмнителни съдийски решения, глупави дузпи или грешки)
COME ON YOU BELGRADE!
Администратор на сръбския фен клуб на Арсенал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар