Червено-бялата страна на Топчидерското бърдо от вчера има и второ име - Райко Митич. Легенда от главата до петите, първата звезда на Звезда, получи паметник пред стадиона, който носи неговото име, а е до улица "Райко Митич".
Този невероятен човек се е родил на 19 ноември, далечната 1922 година. Митич е бил своеобразно чудо. Авангард във всеки смисъл, господин какъвто рядко се ражда. Някогашният титуляр на Цървена звезда и най-големият ловец на таланти, Тома Миличевич, изтъква, че Митич е заслужил всичко това и още как.
Паметникът на първата звезда на Звезда беше открит в събота преди мача от първенството на "червено-белите" срещу Рад, спечелен с 6:1.
- За неговата величина не трябва и да се поставя въпрос. Райко Митич е бил толкова силна футболна личност, че това не може да се опише по подходящ начин. Такава поява трудно ще се повтори в нашия футбол. Бил е неповторим играч и голям професионален спортен работник - каза Миличевич пред спортната редакция на сръбския "Блиц".
Какъв футболист е бил Митич, показва и това, че е избран за първата звезда на Звезда. Останалите качества е показал и след завършване на кариерата като играч.
- Беше технически референт на Цървена звезда когато аз дойдох от Напредак. Мисля, че имах късмет, че Митич тогава беше в Звезда на тази позиция. Това беше величина, която действаше на хората силно, а и успокояващо. Със своя голям авторитет, заслужи съвсем нормално, всеки който е имал някакъв контакт с него да го уважава. Никога не ми е повишил тон.
И като футболист Митич е вливал на всички здраво мислене и правилно отношение към живота.
- Той така влияеше върху хората, че всички го разбираха по правилния начин, не съществуваше шанс някой да може да го измами нито да е искал да го омаловажи. Още повече, уважавайки такава личност всички сме давали обективно много повече от игровия потенциал, който всъщност имахме. Това е Звезда, но с Райко Митич хората даваха винаги още повече. Благодарение на такъв пример, аз станах това което съм. От дните на играч до създател на работни места в треньорската работа в която съм оставил следа.
Изглежда, че точно от Райко Митич е произтекла и синтагмата "господин в бутонки".
- Не можем да сравняваме онова време на футбола и това днес, не би и трябвало. Аз гледам на Митич повече като на лидер на отбора. В отборната игра той беше всичко на терена - и капитан и играч и треньор. И предизвикваше в хората страхотно уважение. Големият Драгослав Шекуларац се тресеше пред Райко и неговата личност. Митич излъчваше доброта. Когато го погледнеш те е срамота да излъжеш. И ако ти даде някаква задача, ясно е, че ти трябва да я изпълниш над своите възможности. Играчите са играли за него. Това е велико нещо. Той ни действаше успокояващо, превъзпитаваше ни. Беше семеен човек, неповторима футболна фигура за всички времена. При нас сърбите се казва "родила го е майка" - подчертава Миличевич.
От играч, селекционер, до журналист
След завършването на кариерата като играч, от 1960 до 1966 Митич е работил като треньор и се намирал начело на щаба на Цървена звезда. В края на 1966 е станал член на Комисията на ФС на Югославия за състава на националния отбор. След това е поставен за селекционер на държавния отбор, а най-голям успех постига на Купата на нациите през 1968 година, когато Югославия е вицешампион на Европа. Още като активен играч е бил коментатор на "Спорт", по-късно напълно се посветил на спортното новинарство в "Темпо", където пише чак и след пенсионирането.
Господин за всички времена
За Митич и партизановците имат само думи на похвала.
"Аз хлапе за него през 1978, още играя за Партизан, а когато се срещнах с Райко Митич най-любезно ме поздрави, а си свали и шапката. В живота си не съм се запознал с по-голям господин", сподели пред "Блиц" Джевад Прекази, някогашен играч от първия отбор на Партизан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар