Денят в който си отиде легендарният Райко Митич

На днешния ден през 2008 година завинаги ни напусна първата звезда на Звезда и футболист, който е участвал в създаването на Цървена звезда - Райко Митич.

Беше легенда във всеки смисъл на тази дума, един от най-големите футболни майстори, които клубът е имал, игрова и човешка грамада.

Легендарният ас е роден в село Дол, близо до Бела Паланка, на 19 ноември 1922 година, а ни напусна на 29 март 2008. Червено-белите цветове брани 14 сезона - от основаването на 4 март 1945 година до ноември 1958. Изигра 572 мача и постигна 262 гола, беше капитан и допринесе за спечелването на шест титли.

Заради голямото джентълменство което го красеше на терена и извън него беше любим футболист. Благодарение на своя труд, отдаденост и човещината, която излъчваше, беше любим във всички кръгове, а всякак един от символите на Цървена звезда и човек по който спонтанно са определени правила на поведение.

Може би е достатъчно да се каже и това, че е получил статус на първа звезда на Звезда!

Голямата част от любителите на червено-белите никога не е имала възможност да види на терена магиите, които правеше. Чичо Райко важеше за голям господин, който с ненадмината харизма, знание и голове беляза началната ера на Цървена звезда. Футбол е започнал да играе на ливадите на белградския Кошутняк, а продължил в клуба със същото име, който се състезавал в трето ниво на Белград. През лятото на 1938 става член на младежкия отбор на БСК, а по-късно и в мъжкия състав на този някога славен предвоенен клуб.

От 1944 година продължава да играе, за да на 4 март 1945 да стане член на Цървена звезда, а по-късно неин капитан, символ, легенда и първа звезда. В 14 шампионатни сезона е носил червено-белия екип като един от най-добрите играчи в историята на клуба. Като капитан, Митич шест пъти предвожда съотборниците до титлата шампион на Югославия: 1946, 1951, 1953, 1956, 1957 и 1959 година. Трофеят Купа на Югославия със Звезда е печелил в четири случая: 1948, 1949, 1950 и 1958 година.

С екипа на Цървена звезда се прощава на 29 ноември 1958 във финала за Купата, триумфално с 4:0 против мостарския Вележ в Белград.

През 11 години играене за националния отбор на Югославия записа 59 участия и за представителния състав постигна 32 гола.

За живота и случките, които са свързани с чичо Райко, са разказани много истории и анекдоти. Множество примери доказват кой е бил и защо Цървена звезда винаги ще се труди името Райко Митич да бъде изтъкнато и видимо. Защото, това е най-малкото, което чичо Райко е заслужил! Пред западната трибуна гордо стои паметник, който носи неговото име. Тук е, за да ни наблюдава винаги и някак да припомня винаги да бъдем още по-усърдни, по-достойни и по-почтени, пише клубът.

Въпреки че слезе от сцената на живота на 29 март 2008 година, оставяйки след себе си незаличима следа в клуба и държавата, завинаги ще живее в червено-белите спомени и ще бъде онази звезда, която вечно блести.

На днешния ден Цървена звезда печели първата си купа

Трийсти ноември завинаги ще остане запомнен като деня в който Цървена звезда спечели своята първа национална купа!

През далечната 1948 година, Цървена звезда спечели трофей, с триумф за Купата на Маршал Тито. Във финала на 30 ноември е победен Партизан с 3:0, а голмайстори са Вукосавльевич (2) и Митич. Трофеят е връчен на футболистите на Цървена звезда от генерал Пеко Дапчевич.

Този първи финал за националната купа се е играл на стадиона на Цървена звезда "Авала" в Белград. Стадион ЮНА е бил в процес на изграждане, чак от следващата година всички финали на турнири, по традиция след Втората Световна война, се играли на този, по онова време, грандиозен стадион. Преди убедителната победа във финала, Цървена звезда е елиминирала Спартак, Напредак и Наша крила.

Цървена звезда от пейката води Светозар Глишович, а във финала е в следния състав: Мркушич, Станкович, Дракулич, Тадич, Джурджевич, Джайич, Цокич, Митич, Томашевич, Палфи, Вукосавльевич.

95 г от рождението на Райко Митич

Червено-бялата страна на Топчидерското бърдо от вчера има и второ име - Райко Митич. Легенда от главата до петите, първата звезда на Звезда, получи паметник пред стадиона, който носи неговото име, а е до улица "Райко Митич".

Този невероятен човек се е родил на 19 ноември, далечната 1922 година. Митич е бил своеобразно чудо. Авангард във всеки смисъл, господин какъвто рядко се ражда. Някогашният титуляр на Цървена звезда и най-големият ловец на таланти, Тома Миличевич, изтъква, че Митич е заслужил всичко това и още как.

Паметникът на първата звезда на Звезда беше открит в събота преди мача от първенството на "червено-белите" срещу Рад, спечелен с 6:1.

- За неговата величина не трябва и да се поставя въпрос. Райко Митич е бил толкова силна футболна личност, че това не може да се опише по подходящ начин. Такава поява трудно ще се повтори в нашия футбол. Бил е неповторим играч и голям професионален спортен работник - каза Миличевич пред спортната редакция на сръбския "Блиц".

Какъв футболист е бил Митич, показва и това, че е избран за първата звезда на Звезда. Останалите качества е показал и след завършване на кариерата като играч.

- Беше технически референт на Цървена звезда когато аз дойдох от Напредак. Мисля, че имах късмет, че Митич тогава беше в Звезда на тази позиция. Това беше величина, която действаше на хората силно, а и успокояващо. Със своя голям авторитет, заслужи съвсем нормално, всеки който е имал някакъв контакт с него да го уважава. Никога не ми е повишил тон.

И като футболист Митич е вливал на всички здраво мислене и правилно отношение към живота.

- Той така влияеше върху хората, че всички го разбираха по правилния начин, не съществуваше шанс някой да може да го измами нито да е искал да го омаловажи. Още повече, уважавайки такава личност всички сме давали обективно много повече от игровия потенциал, който всъщност имахме. Това е Звезда, но с Райко Митич хората даваха винаги още повече. Благодарение на такъв пример, аз станах това което съм. От дните на играч до създател на работни места в треньорската работа в която съм оставил следа.

Изглежда, че точно от Райко Митич е произтекла и синтагмата "господин в бутонки".

- Не можем да сравняваме онова време на футбола и това днес, не би и трябвало. Аз гледам на Митич повече като на лидер на отбора. В отборната игра той беше всичко на терена - и капитан и играч и треньор. И предизвикваше в хората страхотно уважение. Големият Драгослав Шекуларац се тресеше пред Райко и неговата личност. Митич излъчваше доброта. Когато го погледнеш те е срамота да излъжеш. И ако ти даде някаква задача, ясно е, че ти трябва да я изпълниш над своите възможности. Играчите са играли за него. Това е велико нещо. Той ни действаше успокояващо, превъзпитаваше ни. Беше семеен човек, неповторима футболна фигура за всички времена. При нас сърбите се казва "родила го е майка" - подчертава Миличевич.

От играч, селекционер, до журналист

След завършването на кариерата като играч, от 1960 до 1966 Митич е работил като треньор и се намирал начело на щаба на Цървена звезда. В края на 1966 е станал член на Комисията на ФС на Югославия за състава на националния отбор. След това е поставен за селекционер на държавния отбор, а най-голям успех постига на Купата на нациите през 1968 година, когато Югославия е вицешампион на Европа. Още като активен играч е бил коментатор на "Спорт", по-късно напълно се посветил на спортното новинарство в "Темпо", където пише чак и след пенсионирането.

Господин за всички времена

За Митич и партизановците имат само думи на похвала.

"Аз хлапе за него през 1978, още играя за Партизан, а когато се срещнах с Райко Митич най-любезно ме поздрави, а си свали и шапката. В живота си не съм се запознал с по-голям господин", сподели пред "Блиц" Джевад Прекази, някогашен играч от първия отбор на Партизан.

Райко Митич си разбил главата преди мач срещу Бразилия, Югославия излязла с 10 и го чакала

Легендарният футболист на Цървена звезда на Световното първенство през 1950 година имал лош късмет преди мача срещу Бразилия.

За най-верните привърженици на Цървена звезда 19 ноември е първа асоциация с легендарния футболист на този клуб и първа звезда на Звезда - Райко Митич.

Човекът, който е изиграл 572 мача за Звезда и в тях е постигнал 262 гола вчера получи и паметник пред стадиона, който носи неговото име.

Освен този на Звезда, Митич с гордост и голям успех носи екипа и на националния отбор. С "плавите" е участвал на два Мондиала, а от този проведен в Бразилия през 1950 година до нас стига забравената история за тогавашния най-добър играч на югославския национален отбор.

Митич и Югославия в Рио де Жанейро, в последния мач от груповата фаза, са дочакани от 142 409 противникови привърженици. Противникът е, разбира се, селекцията на Бразилия на която е нужна победа за класиране на полуфиналите. Припомняме, тогава само първият в групата продължава напред.

Бразилците са се плашили от Митич и сякаш бог ги погледнал непосредствено преди мача. Излизайки на терена, Митич рязко вдигнал глава в тунела и се ударил в железен капак. Получил голямо порязване и не бил способен да започне мача.

По това време промени не са били позволени, така че селекционерът на "плавите" решил да започне мача с 10 играча. Разбира се, надявайки се, че травмата на Митич ще бъде обработена и бързо ще се присъедини към съотборниците си.

И влязъл! Но едва в 20-ата минута! През това време Алдемир още в 3-ата е вкарал гол, който Митич не е видял. Имали резултат, който им бил нужен - водили са с 1:0.

Вторият гол домакинът вкарва в 69-ата минута след соло пробив на Зизиньо и мачът завършва при резултат 2:0. Митич, за съжаление, не могъл да бъде напълно фокусиран над играта. Главата му била превързана, а и ударът, който претърпял е бил силен.

Бразилците в този момент късметът ги погледнал, но ги предал във финала срещу Уругвай. Водили са 1:0, но уругвайците преобърнали и празнували с 2:1 за трофея на Мондиала. Разбира се, това било национална трагедия в Бразилия.

Митич е играл на още едно СП, онова в Швеция през 1954 година. Тогава записва и юбилейният мач №50 срещу СССР, загубен с 0:2. Прощава се с националния отбор през 1957 г срещу Румъния (1:1) на 35 години и 23 дни.

От друга страна, за Звезда изиграва последния си мач на 29 ноември 1958 година във финала на Купата срещу Вележ (4:0). На навършени 36 години извежда "червено-белите" до трофея.

От Звезда за чичо Райко!

През декември 2014 година Събранието на клуба взе решение стадионът на Цървена звезда да приеме името на първата звезда на Звезда и една от най-големите легенди на клуба Райко Митич. Почти три години по-късно, ще бъде подготвена още една голяма церемония посветена на първата звезда на Звезда.

В събота, 18 ноември в 14:45 ч (местно време - б.р.), пред западната трибуна на стадиона на Звезда, по-точно пред служебния вход ще бъде открит паметник на Райко Митич. По този повод ще бъде организирана специална церемония с редица гости, приятели, легенди на клуба, спортисти, както и привърженици на Цървена звезда. Райко Митич е роден на 19 ноември 1922 година, така че церемонията е планирана ден преди тази червена дата в календара на Звезда, а в деня на мача с Рад, за да могат привържениците, които желаят да присъстват на нея.

Входът на мача Цървена звезда - Рад ще бъде безплатен, така че се очаква и повече привърженици да дойдат. Откриването на паметника ще е още една причина в събота да се отиде на стадиона и да се присъства на това много хубаво, историческо събитие. Откриването на паметника съвпада и с официалното закриване на "работния сезон" на стадиона, съответно край на акцията на привържениците по време на която беше направено много за подобряването на изгледа на стадиона - от оправяне на стадиона отвън, до боядисване на покрива и обновяване на вътрешността.

Райко Митич за най-трофейния сръбски клуб в който се е прославил и получил статус първа звезда на Звезда е изиграл 572 мача и е вкарал 262 гола. Благодарение на своята работа, посветеност и човещина, която е излъчвал, бил любим във всички кръгове, а всякак един от символите на Цървена звезда и човек по който спонтанно са определени правила на поведение за всички, които в сърцето носят червено-белите цветове. Райко е задължил Цървена звезда, а Цървена звезда винаги ще се труди името Райко Митич да бъде изтъкнато и видимо. Райко е заслужил това.

Клубът призовава звездашите да дойдат на стадиона в събота по-рано, за да присъстват на официалната церемония по откриването на паметника на първата звезда на Звезда.