Квалификациите за Световно първенство завършиха, получихме 32 пътника за Русия, но треската за Мондиала продължава да тресе! Вероятно ще бъде така до жребия на 1 декември, а и през юни 2018 когато ще бъде познато кой е новият владетел на света!
Актуалният е Германия, а ние ще се върнем 43 години назад точно в Германия където през 1974 е проведено СП.
Този шампионат крие една страшна история, която е свързана и с националния отбор на Югославия, а директно се отнася за селекцията на Заир. Видеото което от години обикаля из социалните мрежи и което мнозина смятат за едно от най-смешните виждани някога във футбола всъщност е било борба за живот.
Да, това е онзи момент когато националът на тази страна Мвепу Илунга излита от стената и изритва топката когато Бразилия трябвало да изпълни пряк свободен удар. Смели им се тогава на стадиона в Гелзенкирхен, а хората им се смеят и днес.
На заирците тогава не им е било до смях. Съзнателно са направили това, знаейки какво ги чака. Защото ако тогава бяха получили гол...
Приносът на Заир за световния спорт през 1974 година всякак е свързан с организирането на битката между Мохамед Али и Джордж Форман, която се провежда в Киншаса.
Изявлението на Али, че е впечатлен от футбола в Заир и заради това искал мача да проведе в Киншаса, било крайно изненадващо. Въпреки че мнозина тогава знаели, че причината е от друга природа.
Президентът Джоузеф Мобуту им е дал пет милиона долара и бил много горд с тази битка. Али е искал повече. Искал е да се прослави и в друга сфера на спорта.
Жребият им отредил в групата Шотландия, Югославия и Бразилия, а в Германия дошли като първенци на Африка. Първият мач срещу Шотландия изиграли чудесно. Победени са с 0:2, но началото било обещаващо.
След това наред дошла известната среща с "плавите" след която всичко се променило за заирците. Югославия спечелила с чак 9:0.
Душан Байевич, Драган Джайич и Ивица Шуряк са вкарали три гола до 18-ата минута, когато югославският треньор на пейката на Заир, Благойе Видинич, сменил вратаря. Вместо Маянге влязъл Казиди, но резултатът накрая означавал истинска катастрофа за африканците.
Журналистите след мача питали Видинич, селекционерът на Заир, защо е изкарал вратаря, който е пазил чудесно срещу Шотландия по-рано? Видинич изтъкнал, че това е "държавна тайна" и по този начин подхранил различните теории, които обикаляли тогава.
Разгромът, който е видян, накарал президентът на Заир Мобуту да се реши на радикален ход, който чак по-късно е открит.
- След мача с Югославия изпрати своите телохранители да ни малтретират и заплашват. Затвори всички в хотела, включително и журналистите, и каза, че никой от нас няма да се върне вкъщи, ако от Бразилия загубим с четири или повече разлика - признал Илунга Мвепу. Това е онзи играч на когото всички са се смели.
Нещастниците, по всички начини се опитвали да пречат на противника и да откраднат малко време. Смехът и подигравките не са и чули, в мислите им било само да остане 3:0.
Накрая е и останало. Момчетата се върнали вкъщи, но на практика не са получили нищо от това което им било обещано, ако се класират на СП. Правителството престанало да финансира футбола и Заир повече никога не се е състезавал в Купата на африканските нации (КАН) и Мондиал.
На никой не е позволено да отиде в чужбина, за да превърне в пари своя футболен талант. Повечето от тях са завършили в бедност, а един от тях е Ндайе Муламба, най-талантливият играч на Заир.
Интересно, на него през 1998 година в КАН му отдали почит с минута мълчание, твърдейки че е загинал в улична престрелка. Обаче Муламба е още жив и е в болница в Кайптаун.
Продължава да се помни неговата реплика: В Европа не те забравят и когато завършиш кариерата на играч. Тук никой не те познава от момента в който вече не си футболист.
Няма коментари:
Публикуване на коментар