Хавиер Масчерано и още десет други

В Англия може би това не би било възможно, само Пеп Гуардиола е можел да измисли някой висок 170 и ситно ресто да играе класически бранител, както е измислил, че в защитата на вратата участват всички еднакво, макар че по-късно имаше такива, които критикуваха Рафа Бенитес, че поне не пробвал това.

Песента, която някъде през лятото на 2007 - прехапвам си езика и си режа пръстите като осъзная, че оттогава е минало повече от десетилетие - прозвънявала в легендарния Коп, а оттам се ширила и по другите трибуни, а и по останалите стадиони във Висшата лига и тогава, благодарение на европейските мачове и ютуб, планетата, имала две големи грешки.

"Имаме най-добрата среда на терена в света", пеели привържениците на Ливърпул. "Имаме Чаби Алонсо, Момо Сисоко, Джерард и Масчерано..."

Първо, ясно, Мохамед Сисоко, който ще докаже със своята кариера - защото и като е бил в Ювентус, това не беше този Ювентус, а после ще стигне и до Индия, Индонезия, Непал, къде ли не е бил - не е бил един от най-добрите играчи в средата на терена в света.

А второ, и за тази история по-важно, Хавиер Масчерано наистина в много е бил най-добър, но той не е бил играч от средата на терена.

Само че това тогава не сме знаели, и трябвало, поне така говорят привържениците на Барселона, да се случи реванша от осминафиналите на Шампионската лига, между Барса и Арсенал (този Арсенал, като не е играл срещу Байерн, играл срещу Барса, грехота), март 2011 година, за да излезе на светло толкова важно нещо.

Масчерано като футболист на Ливърпул

Арсенал е, история и легенда на сайта на Барселона, качена в слава на Хавиер Масчерано, аржентинецът, който преди някой ден, след осем години в Каталуния, отиде да осребри още малко своите шпагати в Китай, в богатия Хебей Чайна Форчън (какво кич име!), където го чака Лавеци, Арсенал е спечелил първия мач в Лондон с 2:1, във втория е било 3:1 за домакините след два бързи гола на Чави и Меси от дузпа, момчетата на Арсен Венгер имали и червен картон (Робин Ван Перси, и в Барса са съгласни - твърде строго), а тогава в съдийското продължение Джак Уилшър с подаване намери Лорда.

ЧИСТЕНЕТО НА БЕНДТНЕР - ПРЕМИЕРАТА НА МАСЧЕРАНО НА МЯСТОТО СТОПЕР

Никлас Бендтнер има някои песни за себе си, но гаранция нито една не е казвала, че е най-добрият нападател в света, което на пространната поляна на Камп Ноу набързо е и показал.

Неловко поел топката, но някак би я и стигнал, а може би и пратил зад Виктор Валдес, ако зад гърба му не се прокраднаха едни стотина тона кинетична енергия опаковани в най-чистия шпагат, който някога сте виждали.

Това е бил Хавиер Масчерано, вече не онзи "чистач" от Ливърпул, доведен да чака Тиаго Алкантара да съзрее, а Серхио Бускетс да престане да се занася, онзи с който се шегували, че никога не вкарва голове, въпреки че знаем, добре, че това не е ролята на хората на неговата позиция, така че все едно.

Това бил Хавиер Масчерано, централен защитник, премиерно.

В Англия може би това не би било възможно, само Пеп Гуардиола е можел да измисли някой висок 170 и ситно ресто да играе класически бек, както е измислил, че в защитата на вратата участват всички еднакво, макар че по-късно имаше такива, които критикуваха Рафа Бенитес, че поне не пробвал това.

Тази метаморфоза на човека, който ще влезе във фолклора на Ливърпул, не само заради песните, а и заради боя на "Олд Трафорд", а специално заради това, че титлата първенец на Европа, която Барселона ще спечели през същата тази 2011 година на "Уембли", посветил на привържениците на Ливърпул, на инат на Пол Скоулс, една от успелите футболни истории, макар не твърде чудна за момче, което със сърце и запалимост като склад за барут, пиротехника и калашници, задължи испанския, английския, европейския, а най-напред аржентинския футбол, побеждавайки и препятствията във вида на досадни и тежки травми.

Масчерано се бори за родната Аржентина срещу Холандия на 1/2-финала на Мондиал 2014

Защото отново ще има някое съдийско добавено време, само че този път всичко се случва в полуфинал, годината е 2014 в Бразилия, Ариен Робен взима топката и сам създава шанс, който ще реши всичко и ще прати Холандия във финала на Мондиала, а тогава се появява бързината на Хавиер Масчерано, който с едно чудесно хвърляне в същото време къса и мечтите на холандците, и своя gluteus maximus (най-големият седалищен мускул на тазобедрената става - б.р.), и всяко шарено лале на този свят, и в този момент Аржентина не може нищо друго освен да се класира на финала...

ЧИСТЕНЕТО НА РОБЕН И ТАЗИ НЕВЕРОЯТНА КИНЕТИЧНА ЕНЕРГИЯ

Хавиер Масчерано е бил лидер на това поколение, чак и ако капитанската лента е на ръката на неговия приятел и клубен ортак Лео Меси. Защото я има тази сцена във финала, пак сме в Бразилия, трябва да започнат продълженията срещу Германия, а селекционерът Алехандро Сабея и капитанът Меси само стоят, докато нареждания дава най-известният между всички аржентинци на терена, Масчерано. И всички стоят мирно...

Това в него, много по-рано, още от онези години когато е въодушевявал привържениците на Ливърпул и бил в техните песни, пръв видял най-големият между всички, в този момент на позиция селекционер на Аржентина.

"Моят отбор е съставен от Хавиер Масчерано и още десет играчи ("y diez jugadores mas'')", казал Диего Армандо Марадона, прецизно поставяйки анамнеза към която ще се придържат всички треньори, които ще имат удоволствието "El Jefecito" (Малкият началник - б.р.) да им шефства на терена, дали по-близо до онзи кръг на половината на терена или полукръга пред наказателното поле, все едно...

Този ранозреен - не само защото е изглеждал сякаш е имал някоя година повече отколкото е писало в кръщелното - бил един от физически най-подготвените, но още повече тактически най-обучените играчи в последното десетилетие, откакто, на 22 години, се появил на "Анфийлд" и голямата сцена.

Интелигентен, ефикасен в разрушаването, но далеч от това да е само "майстор на развалянето", изглеждал на терена сякаш е прочел всеки нападател по снимка - затова никой никога не е поставял въпрос за неговата височина - а за по-младите играчи е бил едва достижим пример, защото трябваше онези меки техници, особено там в юга на Европа, да научат някой урок от историята на мрачното изкуство.

ЧОВЕКЪТ КОЙТО ТРЯБВАШЕ ДА СИ ТРЪГНЕ ОТ ЛИВЪРПУЛ

Масчерано, както ще направи и Луис Суарес, просто трябвало да напусне Ливърпул, да отиде в Барселона, а с оглед на това как се е управлявал тогава този клуб, и за мениджър след Рафа е доведен Рой Ходжсън, никой не го е упрекнал. Изкупил се, в края на краищата, с онази честитка на Уембли...

Съществува, разбира се, в историята за Масчерано и онази удебелена бележка под линия в самото му преминаване от клуб в клуб, от Ривър в Сантош в Уест Хем в Ливърпул, която се свързва с името на мътни инвеститори начело с Киа Джорабчиян; в много Хавиер Масчерано е бил пръв, па и в това.

Не само да сме разбрали, че някой толкова нисък може да играе централен защитник в тогава без конкуренция най-добрия клуб на света, а някоя година по-рано разбрахме, че всичко което знаем за футбола, трансферите и собствеността е погрешно.

Масчерано и Тевес имаха трудови книжки в MSI, а не в клуба за който играели, а тяхното преминаване в Уест Хем Юнайтед след Световното първенство в Германия на което блестял, сред всички клубове, които искали талантливата двойка на Коринтианс, ни учуди сякаш сега Гарет Бейл да наговори Роналдо, Гризман и Кавани да помогнат на Суонси да не изпадне от първенството...

Но, настояването на такива ефимерности би отнело от аурата на Хавиер Масчерано. Той не е бил нито на Джорабчиян, нито на Ливърпул, чак нито на Барселона (най-малко на Уест Хем, тъй като в Лондон за половин година не е и играл много, и кой знае кои са били всички маршируващи там!), той е бил малко аржентински, но преди всичко е бил всички нас; онези два шпагата, които откроихме, от малкия милион безукорно направени, това е същото, не, лъжем, еднакво умение като прехвърляне в деветдесетата минута, задна ножица, рабона и куатеминя направени едно през друго.

Масчерано сега е в Китай, ще изкара още един договор, може да го видим и в Русия, където може да събори рекорд по брой мачове за националния отбор, който държи Хавиер Санети, но още по-важно е какво ще прави после.

Защото от всички живеещи играчи и доскорошни играчи, "Ел Хефесито" изглежда като някой който без проблеми би се справил край терена, само да обуздае темперамента; може би като същинска противоположност на колегата от онази песен Чаби Алонсо, който за пренасяне на знания бил "избор" на повечето любители на футбола.

Някой който е бил генерал на бойното поле лесно ще стане поне първи офицер там където се чертае тактиката и се планира битката. Неговата харизма, неговото знание за тактиката, което е събирал и крал от най-добрите специалисти в света, неговите мотивационни и лидерски способности заради които искате да загинете за него биха могли да го, когато се завърши в Далечния изток и когато се, може би, най-накрая изкачи на върха на света със своята Аржентина, претворят в нов голям специалист, на ниво Диего Симеоне, ако не и по-високо от това.

Па още много години да парафразираме най-големия на всички времена: тази вечер за единия отбор участва един от най-големите на всички времена Хавиер Масчерано и още единадесет играчи.

Автор: Марко Прелевич