четвъртък, 1 февруари 2018 г.

Бедни ми Жиру, незаслужено грозна раздяла

Оливие Жиру. Високият французин, който прекара шест години в Арсенал от вчера е част от състава на Челси. Изтъргуван набързо в последния ден на трансферния прозорец, против волята си, но за един последен път показа лоялността си към довчерашния си работодател.

На 30 януари Арсенал пада в гостуване на Суонзи с 1:2 и остават 15-ина минути до края на мача, когато Венгер решава да пусне в игра Жиру в търсене на гол и спасяване от резил. Нападателят се появява на терена, но не успява да помогне и завършва кариерата си като "артилерист" с поражение - 1:3. Горчиво, като раздялата му с клуба, която не е желал. Както е винаги когато си тръгваш, а обичаш. Отиде пред сектора с гостуващата публика и ръкопляска, слагайки ръка на емблемата, смълчан и тъжен, далеч не заради поредната издънка на Арсенал.
Жиру дойде в лондонския клуб през лятото на 2012 година, като голмайстор на френското първенство и шампион с екипа на Монпелие. Един сензационен шампион и един трансфер изцяло в маниера на неговия сънародник - Арсен Венгер. Сравнително непопулярно име, натоварено с тежката задача да замени разигралия се капитан Робин Ван Перси - продаден на големия съперник от края на миналия и началото на този век - Манчестър Юнайтед.

Доведен за скромната сума от 12,4 милиона евро. Жиру е висок, играе добре с глава, няма кой знае каква скорост, но умее да се пласира. Компенсира с борбеност и може би най-ценното му качество - отборен играч - готов да подаде, ако не е в изгодно положение да стреля. Жиру може да не е мечтания нападател, но е доста желан съотборник. Подчинен на колектива и търсенето на максималната полза от положението без на всяка цена да е героят.
Тих работник в наказателното поле и около него. Мощен физически, за да ангажира противниците и да освободи пространство. Понякога готов да направи и напълно нелогични ходове, като великолепния му гол, станал №1 в света за 2017 година - ударът на скорпиона. Една топка, която изглеждаше зле центрирана, вероятно и с доза късмет, завърши в мрежата с такъв стил, че някой ден ще бъде изложена в музей. В маниера на Жиру - по-добре да опита и невъзможното, вместо да ръкомаха гневно с ръце, че не му подават на крак.
Лаказет дойде в началото на сезона и не оправда очакванията, но Арсенал жертва Жиру
Жиру не е Йън Райт, нито Тиери Анри, а съвсем не и Ван Перси. Няма лудостта на първия, скоростта на втория и характерът на Юда на последния. С труд и раздаване успя да влезе в Клуб 100 (над 100 гола за Арсенал). Спрямо парите платени за него се оказа добра инвестиция. Поне не може да му се отрече, че се стараеше дори и като нямаше ден. Случвало се е. Като работиш нападател си изложен на опасността да изпуснеш да вкараш.

И въпреки че винаги в духа на френската си култура изглеждаше "излъскан" и сресан до перфекционизъм - никога не се скри и не се поколеба да сложи глава там където мнозина не посягат и с крак. Не му беше жал да си развали прическата, за да е част от битката. Не се чу да се оплаква и от статута на резерва. До последно. В душата си вече знаеше, че краят е настъпил, а стана от пейката, свали анцуга и се впусна за Арсенал. Още веднъж. Дори с риск да се контузи и да му пропадне трансфера, не дай боже и участието на Световното първенство. С днешния Арсенал не можеш в нищо да си сигурен.
Жиру в ролята на спасител на "Олд Трафорд"
Жиру си вършеше работата и не вдигаше много шум около себе си. Затова заслужава уважение, но не го получи. Арсенал не се отнесе мъжки с един от малкото играчи, които се раздаваха за фланелката и го спасяваха от срамните му провали. Венгер отдавна спря да е трансферния магьосник от първите си години в клуба. Взе редица съмнителни решения, като последната му рокада Санчес - Мхитарян. В един сезон даде играчи на Ливърпул, Манчестър Юнайтед и Челси (и трите отбора са пред Арсенал). Само неговата борба с ципа на шлифера му е толкова яростна колкото тази на Жиру с противниците, но това не му попречи да се раздели със сънародника си, давайки го на пряк конкурент.

Макар че изглежда като манекен, Оливие е отражение на една отминала епоха във футбола - на лоялността, на мъжкарството, на искрената привързаност към клуба и неговата кауза. Шест години не са малко време в съвременния футбол, сто гола в една фланелка също. Доста се изпоти Жиру за Арсенал, проля и кръв когато беше нужно. За да завърши така грозно, избутан през задната врата. Сякаш махаш някой юноша, който не е оправдал очакванията и няма характера за мъжкия отбор (все едно в мъжкия го има в изобилие така или иначе). А в Лондон искат да минават за джентълмени, възпитани господа. Няма възпитание в това да се отречеш от свой боец.

На Жиру му трябват минути, за да е във форма за Мондиала в Русия, а Обамеянг и Лаказет им се ще да са звездите. Във време когато футболистите скачат от клуб на клуб и във всеки говорят, че са мечтали за него, Арсенал стана клуб, който гони играчи, които имат желание да играят за него. 18 милиона евро. Венгер пак реализира печалба. 6 години Жиру в Арсенал и 6 милиона повече от платеното за него. Оливие си тръгва така - с над 100 гола и с финансов плюс за Арсенал. Достоен до последната секунда. Огорчен. С пълно право. Уви.

253 мача - 105 гола - 3 купи на ФА, 3 суперкупи на Англия

Мерси боку & оревоар Жиру!

Публикувано от в
Етикети: , , , , , , , ,

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)