Дембеле вече си търси клуб за лятото, Челси веднага изяви интерес

Наясно е Осман Дембеле, че за него няма да има място в Барселона през следващия сезон. Трябваше да е още през този. Каталунците го държаха в списъка за трансфери, но накрая нищо не се случи, на него не му се отиваше от Камп Ноу, въпреки че интерес имаше.

Търпението на Барселона изтече, Дембеле влезе в серия от травми, а за неговия неспортен начин на живот вече се разказват епични истории. И заради всичко това, мениджърът Муса Сисоко, който представлява младия футболист, вече започна преговори със заинтересовани клубове. Макар че, както казват испанците, не е търсил позволение от Барселона за това, но трудно наранената суета ще е по-силна от милионите, само ако са достатъчно.

Манчестър Сити, ПСЖ, но и Челси се интересуват от Дембеле. Англичаните казват, че "сините" едва дочакали да им се махне забраната за купуване на играчи и да пръснат 150 000 000 евро подготвени за трансфери. 2/3 от тях са готови да дадат за бързоногия нападател на Барселона.

Каталунците платиха 140 000 000 евро на Борусия (Дортмунд) за Дембеле и се надяват поне повечето от тях да си върнат обратно. Челси е готов да стигне до сто...

Има нещо в това че не им се получава

Арсенал изгуби четвърти пореден финал в европейските турнири

Нищо от класирането в Шампионската лига и през тази година. Остана Арсенал да плаче над тъжната съдба, а неговите привърженици вероятно питат какво са сбъркали пред бог и години не могат да направят нищо което си заслужава да се спомене в Европа.

Топчиите през 1994 година спечелиха последния си европейски трофей. Тогава в Копенхаген с гол на Алън Смит победиха италианския Парма (1:0), а после всеки следващ път, когато стигаха до финала останаха с празни ръце. Така беше през 1995 във финала на КНК и загубата от Сарагоса (1:2), после през 2000, във финала за Купата на УЕФА, отново в Копенхаген, след дузпи по-добре се справи Галатасарай (1:4), а през 2006 в края на Шампионската лига в Париж по-добра беше Барселона след обрат (1:2), за да в сряда вечерта тази черна серия да продължи в Баку, където Челси им проведе лекция (1:4).

Това което е тревожещо за привържениците на Арсенал е, че и треньорът Унай Емери не успя да пренесе магията на спечелване на трофей на Емирейтс. Испанецът дойде в Лондон с три купи от утешителния европейски турнир, в два от трите случая успяваше да обърне изоставане от 0:1 до последвал триумф, а против Еден Азар този път просто не можа.

Бивш селекционер на Англия получи инфаркт в ТВ предаване

Бившият селекционер на английския футболен национален отбор и треньор на Тотнъм и Челси, Глен Ходъл, получи сърдечен удар по време на ТВ предаване и сега се възстановява.

"Състоянието е сериозно, но Глен е в ръцете на специалистите и се оправя", заяви говорител, цитиран от Би Би Си.

Държавната британска медия допълва, че Ходъл е изиграл 53 мача за Англия и е смятан за един от най-добрите играчи на своето поколение. Като селекционер я води в периода от 1996 до 1999 година.

"Мундо Депортиво": Иванович е трансферна цел на Барселона през януари

Рекордьорът по брой мачове за националния отбор на Сърбия, Бранислав Иванович, би могъл през януари да напусне Зенит и да облече екипа на Барселона, съобщава "Мундо Депортиво". Както се пише, каталунците виждат в 34-годишния бранител, своевременно един от най-добрите на планетата, отлична опция да замени контузените Самюел Умтити и Томас Вермаелен.

Освен дългогодишния капитан на Сърбия, в играта са още двама играчи от Примера, Дакунам от Хетафе и Унай Нунес от Атлетик (Билбао), но предимството на Иванович е, че няма да е скъп, заради възрастта, както и фактът, че през лятото му изтича договорът със Зенит.

Интересно, каталунците и преди две години желаеха Иванович, в момента когато загуби титулярното място в Челси, но тогава той избра завръщане в Русия, където след напускането на ОФК Београд игра за Локомотив (Москва).

Иванович с Челси спечели десет трофея, включително три титли във Висшата лига, Шампионската лига и Лига Европа.

За Сърбия е изиграл 105 мача и е постигнал 13 гола.

Йоканович за гордостта, че е сърбин, майчиния съвет за следваща професия, 2 вида треньори, Моуриньо и Джокович

Първият сръбски треньор във Висшата лига говори обширно за английските медии по много теми.

Славиша Йоканович отдавна направи име в английския и световен футбол. Вкара Уотфорд във Висшата лига, вкара и Фулъм в елитната компания и го води в нея.

Несъмнено, в момента отборът от Крейвън Котидж не играе най-добре, па и поред големите вложения през лятото държи 17-о място в класирането с пет спечелени точки.

А следващият мач на Фулъм е сблъсък с Арсенал...

Йоканович разговаря с английските журналисти по много теми и беше разположен за шега и отговори на различни питания. Много се говори за натиска, който Йоканович усеща, чак и че му е застрашена позицията на пейката на Фулъм.

"Моята майка винаги е загрижена за моята работа. ОК, ако приключи, казва тя, недей да се притесняваш. Преди много години когато бях играч, а не можехме да спечелим мач тогава тя ми каза: "Недей да се притесняваш, говориш много езици, можеш да работиш на рецепцията в някой хотел", заяви Йоканович, а го цитират редица английски медии като Таймс, Мирър, британският Телеграф...

Сръбският треньор трябва да контролира много различни неща...

"Имам много повече опит в това от хора, които са ми близки. Трябва да ги контролирам, да контролирам своите играчи, себе си... Никога не се паникьосвам."

Не е време за паника, но Йоканович не живее с илюзията, че летните покупки, които превишиха 100 000 000 паунда не увеличиха натиска върху сръбския треньор. Сънародникът му Александър Митрович се доказа като най-добрата покупка...

"Добре дошли в модерния футбол. Това е голямо предизвикателство. Питате ме колко е трудно да си треньор, за натиска и как той влияе на хората около мен. В края на краищата на всичко гледам от положителната страна. Имам отговорност, но никога не плача над моята ситуация. Трябва да разбера, че имам 12 нови играчи и че те трябва да се учат докато се борят за точки."

Йоканович сравнява създаването на отборен дух с правенето на кафе.

"Хората ми плащат за резултати. И знам, че трябва да работя много за тях. Очаквахме малко по-добра игра. Трябва да направя отбор в който всеки ще карам да бъде по-добър. А натискът е върху моите рамене. На играчите не им трябва. Те следват план. Това е както като правите кафе. Трябва да сложите всичко в чашата по определен ред."

Уволнението винаги ви виси над главата когато сте треньор...

"Смятам, че това е част от работата когато сте мениджър. Големите треньори казват, че съществуват два вида треньори - онези които са били уволнени и такива, които тепърва ще бъдат. Не представям на себе си нищо което се случва около мен като някаква трагедия."

Йоканович е първият сръбски треньор във Висшата лига. Също така, първият чуждестранен треньор, който е успял два пъти да вкара някой отбор от Чемпиъншип във Висшата лига.

"Не е обичайно хора от моята част на Европа да работят тук. От бивша Югославия тук са Славен Билич (Уест Хем) и Велимир Зайец (Портсмут). Това не е дестинация, която лесно ще намерите. Но, намерил съм начин да отворя тези врати и моят опит от Челси много ми помогна затова, че се върнах в Англия и малко или много вече знаех как мислят хората."

Йоканович разкри, че е получавал съобщения на подкрепа от Жозе Моуриньо.

"Никой не ни подкрепя както той. Това е по лични причини. Но когато играем против тях, ще направя всичко да победя в мача. Това е предизвикателство. Имам уважение към човека, който е спечелил всичко. Накратко, той е фантастична особа и му пожелавам всичко най-добро. Когато всички хора са против него, аз съм на негова страна."

Следващият противник на Йокан ще бъде Унай Емери.

"Съществува уважение между мениджърите тук. Това ми допада. Не познавам Унай Емери лично, следя неговата работа, той е много успешен треньор и ще бъде успешен и в Арсенал. Познавам неговата работа в последните десет години. Той мен вероятно ме знае от 30 години от моята кариера като играч. Спечелих титлата с Ла Коруня. В Испания съм по-известен от него", заяви Йоканович.

Обясни Йокан и че неговата треньорска философия е получила облик в Испания...

"Трудя се да приложа на терена нещата и си спомням как аз ги решавах. Бях шампион в Испания, играх в Англия, играл съм на Световно първенство, Европейско първенство... В последните 20 години живях в Испания, гледах някои хора, играх малко по-различен стил футбол. Това е някакъв вид революция - аз съм част от модерния футбол. Не съм част от стария футбол."

А какво казва мама Радмила?

"Гледа всички мачове. Висшата лига се гледа в цял свят. Казва ми - "Сложно е". А аз й отговарям "Ще намеря решение. Недей да се притесняваш".

Йоканович често хвали Новак Джокович...

"Той е най-известният сърбин, изписа история, неговото семейство е вложило много в него да бъде успешен. Той върна много и на своето семейство и на своята страна."

Получи Йокан и въпрос за своя произход...

"Гордея се с това откъде идвам, трябва да бъда горд със своите родители, своите приятели. Аз съм сърбин, роден съм сърбин и ще умра сърбин. Трябва да бъдете горди с това откъде идвате", казва Йокан.

Чех с отличен отговор на издънка във ФИФА 19

ЕА Спортс в своите игри ФИФА иска да представи възможно най-достоверно ситуациите от света на футбола. По това и ФИФА 19 не е изключение. Нещо повече, вероятно става дума за най-добрата ФИФА досега. Заради това понякога се прокрадва и по някоя грешка. Една такава неправда е направена към вратаря на Арсенал Петър Чех, който на преговорите за продължение на договора носи своята "каска" въпреки че в реалния живот това няма никакъв смисъл.

Играчите и привържениците по цял свят намират за комично как вратарят на Арсенал седи в офиса и чака подписване на договора със защитата на главата. Ситуацията не пропусна да коментира и самият Чех, който се пошегува с цялата история. В своя профил в Туитър с екранна снимка на спорната ситуация написа: "Момчета, грешно е. Бих носил вратовръзка." В комбинацията на облеклото на Чех липсва вратовръзка. Разбира се, неговата симпатична реакция привлече над 250 хиляди реакции само в тази социална платформа.

It’s wrong guys ... I’d wear a tie 👔😂😂 pic.twitter.com/0qGSK3TvHg

— Petr Cech (@PetrCech) September 27, 2018

Каската на главата от която и самият Чех понякога се е оплаквал през годините стана негов защитен знак. 36-годшният страж пострада през октомври 2006 като вратар на Челси в мач против Рединг. Тогава Стивън Хънт в първата минута на мача с дясното коляно уцели Чех в главата. Той се върна на вратата на лондонския клуб през януари следващата година. Оттогава носи защитата на главата. След 11 години и 333 двубоя напусна Челси и премина в редовете на "топчиите" за които досега е играл 109 пъти.

Привърженици на Челси пребити в Солун

Двама привърженици на Челси са пострадали в Солун след нападение от поддръжници на ПАОК преди мача между двата отбора в Лига Европа.

Двама английски граждани са пребити в центъра на града рано сутринта, но въпреки идването на линейка са отказали да отидат в болница, съобщи гръцката полиция.

Нападателите бързо побягнали от местопрестъплението, а англичаните не са искали да повдигнат обвинения.

През миналия месец един привърженик на Бърнли беше наръган с нож, а четирима бяха пребити преди квалификационен мач за Лига Европа срещу Олимпиакос.

Мачът от Група Л на Лига Европа между ПАОК и Челси започва от 19:55 ч на стадион Тумба.

Канте е футболистът на когото всички трябва да се удивляват

Младият френски национал Н`Голо Канте никога не е бил един от онези натрапчивите типове, а колко е скромен и срамежлив доказа след като Франция стана световен шампион това лято.

Фантастичният полузащитник на Челси, след като във финала на СП Франция победи Хърватия, се срамуваше да пита колегите от националния отбор да вземе за момент трофея за първенеца на света, за да се фотографира с него. Въпреки че беше едно от най-важните колела на пътя на трикольорите до титлата, този чудесен, но нетипичен футболист смяташе, че не е достоен за тази чест. За щастие, неговата сдържаност забеляза Стивън Н`Зонзи и реши да се намеси.

След като завърши официалното фотографиране на целия национален отбор, Н`Зонзи взе трофея и го даде на Канте, който нетърпеливо чакаше встрани да му дойде редът за вероятно една от най-важните фотографии в живота. Канте след това клекна и с широка усмивка позира с трофея.

N’Golo Kante was too shy to ask to hold the World Cup trophy so Steven N’Zonzi forced him https://t.co/ub6kowm6f4 pic.twitter.com/H8snYkLvsi

— African Weird (@african_weird) 10 септември 2018 г.

Такъв човек е Н`Голо Канте. Само при споменаването на неговото име, съотборниците само се усмихват. Той е най-обичаният и най-цененият играч във всеки отбор на когото е бил член.

В епохата когато светът на върховния футбол се владее от егоисти, звезди на звездите и звездички, Канте е играч, който импонира със скромност. Никога не е обичал да бъде в центъра на вниманието и винаги се е крил от медиите. Толкова колкото е могъл. След като с Лестър през 2016 сензационно спечели титлата в Англия се появи информация, че го иска ПСЖ, а френските медии били в неверие когато разбрали, че младият французин в нито един момент не е споменавал парите като условие да дойде на Парк Де Пренс.

Преди няколко години го видели скаути на Реал, но на Бернабеу не отишъл, защото на управниците на Кралския клуб им пречела точно неговата скромност. Някой мъдър в Реал заключил, че Канте, такъв какъвто е, никога няма да бъде звезда и идол на привържениците. Отишъл в Лестър, отведе "лисиците" до титлата, а всичко нататък е история.

Футболистът е с произход от Мали, а през цялото си детство е работил като боклукчия, за да прехрани семейството.

Събирал е боклук и като хлапе по време на Мондиала във Франция през 1998, когато се влюбил във футбола и веднага се включил към нискоразредния Сюреснесу. Когато го видели на терена такъв слаб и ситен, мнозина специалисти съмнително въртели глава, питайки се как така малък ще играе сериозен футбол. Набързо ги уверил, че не е всичко във височината.

Канте е практичен мюсюлманин, а както много пъти е казвал, вярата много му е помогнала в живота. Родителите му са починали докато е бил много млад и поел грижата за сестрите и братята, бил им баща и майка. Животът го е научил да бъде прост, смирен и скромен.

Все пак, онова което е направил в събота е невероятно и най-добре говори за това какъв човек е. Канте е бил на молитва в една джамия в Лондон и там била група привърженици, които го попитали, повече на шега, да дойде при тях на вечеря и забавление. Отговорът ги шокирал.

"Няма проблем, разбира се, че ще дойда. Дайте ми само адреса", казал Канте и същата вечер се появил на вечеря при привържениците на Арсенал.

Re della simpatia continua a far capire quanto é umile, #Kanté accetta l'invito a cena di un tifoso in Inghilterra.
Lui era in una moschea a Londra e uno dei ragazzi ha detto, vuoi venire a cena a casa nostra... il campione del mondo ha detto si per l’allegria di tutti. pic.twitter.com/QIIIVJXdcL

— Andersinho Marques (@Andersinho_ITA) 17 септември 2018 г.

След като в събота Челси победил Кардиф с 4:1, Канте закъснял за влака, който трябвало да го закара вкъщи, а за да убие времето до следващия, отишъл в джамията на Кинг Крос, където го разпознали някакви привърженици, предимно на Арсенал и го поканили у дома си на вечеря и забавление.

Големият привърженик на Арсенал, Бадлур Рахман Джалил, разказал как се стигнало до срещата.

"Отидох в джамията в събота привечер, там го видях и се молихме заедно. Ислямът проповядва ако видиш някого сам трябва да го поканиш със себе си у дома. Моят брат и аз това и направихме, а с нас бяха и някои наши приятели. Поканихме го, а Канте за моя изненада се съгласи да дойде. Вечеряхме, изиграхме няколко мача на ФИФА, победи ни всичките, а тогава всички заедно гледахме "Мач на деня". Вечерта беше чудесна.

Такъв човек е Н`Голо Канте.

N’Golo Kante cements place as nicest man in football as he accepts dinner invite from fan… before they end up eating curry, playing FIFA and watching Chelsea on Match of the Day pic.twitter.com/SDGXrEuLTV

— Lilian Chan (@bestgug) 18 септември 2018 г.

N'Golo Kante: Chelsea star eats curry and watches Match of the Day at fan's house after mosque meeting https://t.co/H0J1Lu8ufr pic.twitter.com/uLTgSBIgu5

— brief london (@brieflondon) 18 септември 2018 г.

Изкарвал е милиони, а обяви банкрут, бивш английски национал обърна джобовете

Номерът не е само да изкараш милиони, а е важно да ги запазиш. Най-малкото. А най-добре е да вложиш тези пари умно. За това може би най-добре могат да говорят Матьо Фламини или Коби Брайънт, обаче, може би трябва да чуем точно Карлтън Коул, който обяви, че е банкрутирал. Да, похарчил е всичко. И сега усеща върху себе си известната клетва "да имаш па да нямаш".

Човек, който е заработвал милиони в кариерата си, който е получавал и по 40 000 евро на седмично ниво, сега е, както казва народът - скъсан.

Той е излязъл публично и признал този факт, но не разкрил детайли по какъв начин е стигнал до сегашното положение.

"Надявам се моята история да помогне на младите футболисти да поемат отговорността кого слушат и от кого взимат съвети", заяви Коул.

Казва че лошите съвети са го довели тук където е.

"За съжаление, не разбрах какво се случва докато моята кариера не стигна до сериозни години. Беше твърде късно нещата да се преобърнат."

Този нападател сега е на 34 години, а в кариерата е играл за Челси, Уулвърхемптън, Астън Вила, Уест Хем (откъдето го помним най-добре), Селтик, а последният клуб му е бил Персиб Бандунг в Индонезия (съгласил се да играе там, за да е близо до Малайзия, заради съпругата) където е играл пет месеца и не е вкарал гол. Треньорът веднъж казал, че когато има Коул на терена "сякаш играе с десетима".

А беше опасен нападател...

В кариерата е постигнал 51 гола в 289 мача на най-високо ниво, чак е играл и седем пъти за националния отбор на Англия. Играл е за Уест Хем девет години. Кариерата му е продължила 16 години. От финансов ъгъл се завърши безславно.

Никога не е бил човек в рамки за което свидетелстват и наказанията, които е получавал заради коментари в туитър. Два пъти е трябвало да плати по 20 000 паунда. Сега да има такива пари...

Коул при обявяването на банкрута е отворил академия "CCTwelve Football Academy" и работи като съветник на млади хора и футболисти около това какво ги чака при разполагането с пари и живота, който ги очаква.

 Не е баш добър пример как трябва да се отнасяш с парите, но е пример как не трябва.

И това си струва да се знае.

Знаете ли кои привърженици пият най-много във Висшата лига?

Пробвайте да познаете...

Дали запалянковците на Евертън пият от мъка?

"Карамелите" имаха още един лош сезон в който смениха треньора Роналд Куман през октомври миналата година и назначиха Сам Алърдайс, който ги измъкна от борбата за оцеляване. Но мъчителният сезон взе данък, който се изразява в това че според ново изследване неговите привърженици консумират най-голямо количество алкохол от всички останали групи във Висшата лига...

Според изследване публикувано от Ливърпул Ехо, привържениците на Евертън средно изпиват 43 питиета седмично. Следват ги колегите от Кристъл Палас с 40, както и Челси с 35.

Изследването е проведено с намерението да се "провери стила на живот на хората, които следят тази чудесна игра", а за целта на изследването 2400 възрастни британци на 18 и повече години, които следят мачовете във Висшата лига са дали своя отговор.

Първоначално всички участници са питани "колко броя питиета консумират всяка седмица?", а след това изследователите на основата на отговорите със своя метод съставили следния списък:

1 Евертън - 43 питиета (средно)
2 Кристъл Палас - 40
3 Челси - 35
4 Тотнъм - 34
5 Манчестър Юнайтед - 31
6 Стоук - 30
7 Бърнли - 26
8 Манчестър Сити - 25
9 Ливърпул - 23
10 Арсенал - 21
11 УБА - 18
12 Нюкасъл - 17
13 Суонзи - 15
14 Хъдърсфийлд - 10
15 Уест Хем - 10
16 Уотфорд - 8
17 Саутхемптън - 6
18 Брайтън - 6
19 Борнемут - 5
20 Лестър - 4

Анкетираните също така са били питани и дали консумират алкохол докато гледат своя отбор (било по телевизията или на живо) и 89% са отговорили с "да".

На въпроса къде предпочитат да гледат своя отбор, 21% от запитаните са посочили в кръчмата или вкъщи. От този процент 67% се обосновали, че правят това защото е много по-лесно да пият на тези места отколкото на самия стадион.

Някога воайор и специалист в провалите, а сега - господин: Нашите противници са наши приятели

Жозе Моуриньо призовава привържениците на Манчестър Юнайтед да поздравят Арсен Венгер

Дошло е време за помирение.

Да са някои други околности, вероятно биха паднали тежки думи или поне закачки, като онези "воайор" и "специалист за провали", но тъй като в последните десетина дни целият свят се кланя на Арсен Венгер, решил е и Жозе Моуриньо да изпрати големия съперник в пенсия с добри думи.

"Питате ме дали съжалявам за онова което се е случило в миналото, а аз ви казвам, че всичко това беше малък негативен епизод. Малко ми е жал и заради това. Вярвам, че и на Венгер", заяви португалецът преди дербито във Висшата лига с Арсенал, в което френският специалист за последен път ще гостува на Олд Трафорд.

Там в миналото е успявал да се "заяде" и със сър Алекс Фергюсън (известният инцидент с хвърлената пица), но Моуриньо приканва публиката в неделя да не отваря теми от историята.

"Надявам се, че привържениците на Юнайтед ще го поздравят топло, че Венгер ще усети какво уважение към него има този клуб. Нашите най-големи противници са, всъщност, нашите най-големи приятели, защото точно те са ни притискали до крайните граници на издръжливост. Това съперничество на сър Алекс Фергюсън и господин Венгер и Арсенал направи Юнайтед още по-добър. Спомням си незабравимите мачове на Хайбъри. Добри срещи, голяма борба. Благодаря му за това".

Докато Моуриньо водеше Челси преди четири сезона за малко не се сби с Венгер на Стамфорд Бридж.

"По-хубаво би било да няма някои дребни неща от миналото. Някои жестове, някои думи. Без тях се чувствам по-добре. Ще припомня само, че Арсенал беше първенец в държавата през 2004 с "Непобедимите" когато дойдох в Англия. На тази основа сме градили съперничество. Благодаря му за това", сладкодумен е Жозе Моуриньо.

Бачуай на патерици е последният удар върху Борусия (Дортмунд)

Борусия (Дортмунд) понесе двойна загуба в дербито на Рур, след като първо в гостуването на Шалке получи два безответни гола, а накрая остана и без голмайстора си през пролетта.

Миши Бачуай е в болница, за да премине скенер на предполагаема контузия на глезена. Нападателят усука левия си глезен след влизане на Бенямин Стамбули от Шалке, преди да бъде изнесен на носилка от терена в продължението на редовното време. Така "жълто-черните" доиграха мача с 10 човека, след като вече нямаха смени на разположение.

🙏 Gute Besserung, @mbatshuayi! #S04BVB 2-0 pic.twitter.com/n90CnP2FYk

— Borussia Dortmund (@BVB) 15 април 2018 г.

Белгийският национал е напуснал "Фелтинс арена" на патерици.

Новината - и очакваното отсъствие - идват като тежък удар за клуба, родината и самия играч.

24-годишният Бачуай се превърна в откритие откакто се премести в Дортмунд за шестмесечен наем от Челси през януари, неговите седем попадения в 10 мача в Бундеслигата задържаха "жълто-черните" в борбата за класиране сред първите четири.

Четири кръга преди края Борусия отиде на четвърто място, а Бачуай също така има място в националния отбор на Белгия за Световното първенство в Русия, което започва след два месеца.

Йоканович кандидат за мениджър на Челси

Сръбският футболен специалист Славиша Йоканович е кандидат да поеме Челси от следващия сезон, твърди британският "Дейли Мейл". Мениджърът на втородивизионния Фулъм изненадващо изскочи като възможен заместник на Антонио Конте чието напускане се очаква през лятото, защото управата на "сините" смята да го доведе от градския съперник.

Главният фаворит е бившият треньор на Барселона и Рома Луис Енрике, докато Йоканович въодушевил управниците в Челси с резултатите във Фулъм и нападателната игра.

Йоканович от 2000 до 2002 година игра за отбора от "Стамфорд Бридж", а събра доста опит в Англия, водейки Уотфорд с който се пребори за място във Висшата лига, сега Фулъм, а преди това вкара и Макаби (Тел Авив) в Шампионската лига.

Треньорската кариера започна в Партизан, а е работил и в тайландския Муантонг, Левски и Еркулес.

Жиру: Исках да спечеля титла с Арсенал...

Нападателят на Челси Оливие Жиру казва, че му е жал, че в предходните пет сезона не е успял да се домогне до шампионската титла с Арсенал, но все още има достатъчно време да го направи със "сините" от Лондон.

Разбира се, това няма да се случи през този сезон, който преминава под знака на Манчестър Сити.

"Не знам дали можем да наречем това съжаление, но имам усещането, че е останала недовършена работа, защото наистина исках да спечеля титлата с Арсенал. Не можете току така да изтриете пет години. Титлата беше моята крайна цел, но още не е приключило, все още съм във Висшата лига. За тази година мисля, че историята около титлата е свършена, но ще влезем в следващата с големи амбиции. Все още имам желание да спечеля шампионския трофей преди да завърша кариерата", заяви Жиру.

Френският нападател облече екипа на "топчиите" през 2012 година, когато Арсенал плати за него 12 400 000 на Монпелие. През тази зима Челси го купи за 17 000 000 евро.

"Батсман" - ведрият тип, който засенчи Обамеянг

В последния ден на зимния трансферен прозорец Борусия (Дортмунд) остана без Пиер-Емерик Обамеянг, стрелецът който за пет години в "жълто-черния" екип стана звезда и икона на клуба.

В триъгълник между Челси, Арсенал и Борусия Обамеянг стана новият нападател на "топчиите", Оливие Жиру пристигна в Челси, от който към Дортмунд под наем отиде Миши Бачуай. Ако се съди по първите мачове, в размяната на нападатели между тези три клуба най-добре мина Борусия (Дортмунд).

Освен, че заработи 64 милиона евро, получи и нападател, който с приноса си засега засенчи и Обамеянг и Жиру. Наистина, сезонът е дълъг и истинската оценка тепърва ни чака, но ако продължи в същия или поне подобен ритъм, заемът на 24-годишния Бачуай може да се окаже отличен ход на Борусия.

Когато ви трябват спасителни голове, извикайте Батсмана

Белгийският нападател още в дебюта си "открадна шоуто" - вкара два гола и асистира за победния срещу Кьолн. Вкара в последния кръг срещу Хамбургер, а беше изразително разположен и в Лига Европа срещу Аталанта.

🦇 to the rescue #BATSMAN 💛🖤 pic.twitter.com/eKiJpswBeS

— Michy Batshuayi (@mbatshuayi) 15 февруари 2018 г.

Италианският отбор до мача с Борусия този сезон беше непобеден в Европа, а на Вестфален в 56-ата минута поведе с 2:1 и беше на добър път към продължението на низа без поражение. Но тогава на сцената стъпи Бачуай, който с два гола преобърна мача и донесе нова победа на Борусия. Общо - три мача, пет гола и една асистенция.

Не трябваше дълго време новият нападател на Борусия да спечели привържениците и да стане новия герой на Вестфален. Въпреки че не беше в първи план, Бачуай беше много популярен и в Челси; съдейки по неговите много популярни публикации в социалните мрежи, става дума за духовит тип с ведро настроение, а сега най-накрая получи възможност да покаже своята стойност и на терена.

"Батсман", да парафразираме думата от популярния филм за Батман, получи възможността, която заслужава, а Борусия получи герой, който е нужен. "Жълто-черните" се намират в криза, която започна още през миналия сезон; беше белязана от раздялата с треньора Томас Тухел, която траеше месеци, след което неговата замяна Петер Бош, който остана без работа, а се оказа скъп и неуспешен експеримент. В много турбулентен период за Борусия, Бачуай, поне временно, върна усмивките на лицата на привържениците, чиито клуб води напрегната борба за класиране в Шампионската лига.

When u play in the Signal Iduna Park for the first time 😍🔥 pic.twitter.com/eA8g27n4OP

— Michy Batshuayi (@mbatshuayi) 10 февруари 2018 г.

Челси вече лековато е пускал играчи, които по-късно са заблестяли

Ще бъде интересно да се види и каква ще е реакцията на Челси, ако се продължи с тези представяния на все още техния играч. Антонио Конте не даваше твърде много шансове на Бачуай: главно влизаше от пейката, а в мачовете игра средно 46 минути и то главно в купите (във Висшата лига в 12 мача 9 пъти влиза от скамейката, средно е записал 29 минути на мач).

Въпреки тези минути във всички надпревари е постигнал солидните осем гола в полусезона за Челси. За сравнение, първият нападател Алваро Мората заби 12 гола за общо 2084 минути на терена във всички турнири.

Не би било пръв път някой да си отиде от Челси и да заблести - двама от сегашните най-добри играчи във Висшата лига са били членове на "сините", но не са дочакали истинска възможност. Кевин Де Бройне по обиколен път, чрез Волфсбург, стана мотор на неудържимия Манчестър Сити, а подобна е историята и на Мохамед Салах, египтянинът през Фиорентина и Рома стигна до Ливърпул и в момента е втори голмайстор във Висшата лига с 22 гола, един по-малко от Хари Кейн.

Достатъчна причина "сините" да размислят за съдбата на Бачуай, въпреки че в момента имат други проблеми - отборът беше разтърсен от тежки загуби от клубове от долната половина на таблицата, отношенията в състава не са добри, а Конте се спасява от уволнение главно заради астрономическото обезщетение.

Манчестър Сити - най-скъпият отбор в историята на футбола

Английският елитен клуб Манчестър Сити с 878 милиона има най-скъпият отбор в историята, съобщи Футболната обсерватория на Международния център за спортни изследвания.

Изследване на организацията от швейцарския Нюшател показа, че в отбора на Пеп Гуардиола е вложено най-много, дори повече и от ПСЖ, който през лятото доведе от Барселона Неймар за световния рекорд от 222 милиона и с него парижкият отбор струва 805 милиона.

На трето място е Манчестър Юнайтед със 747 милиона, пред Барселона (725 милиона), докато в Топ 10 са още Челси (592), първенецът на Европа Реал Мадрид (497), Ювентус (472), Ливърпул (461), мюнхенският Байерн (448) и Арсенал (403).

Изследванията са показали и че в английската Висша лига се харчат най-много пари за трансфери, чак 291 милиона средно, много повече отколкото в испанската Примера (131), италианската Серия А (124) и немската Бундеслига (113).

Вкарваш им гол и им показваш среден пръст - Трой Дийни го направи с Челси

Трой Дийни в 42-ата минута на мача срещу Челси от дузпа изведе своя Уотфорд до преднина, след което направи жест за който тепърва ще се говори.

Дийни отпразнува гола си със средни пръсти, които насочи към привържениците на "сините".

Troy Deeney making his feelings for Chelsea's fans crystal clear 😂😂😂 pic.twitter.com/nvWbD1RkV2

— 101 Great Goals (@101greatgoals) 5 февруари 2018 г.

Въпреки че засега няма официални коментари, няма съмнение, че този ход ще накара управниците на ФА да започнат разследване, трябва да се случи малко чудо, за да нападателят на Уотфорд да избегне наказание.

Бедни ми Жиру, незаслужено грозна раздяла

Оливие Жиру. Високият французин, който прекара шест години в Арсенал от вчера е част от състава на Челси. Изтъргуван набързо в последния ден на трансферния прозорец, против волята си, но за един последен път показа лоялността си към довчерашния си работодател.

На 30 януари Арсенал пада в гостуване на Суонзи с 1:2 и остават 15-ина минути до края на мача, когато Венгер решава да пусне в игра Жиру в търсене на гол и спасяване от резил. Нападателят се появява на терена, но не успява да помогне и завършва кариерата си като "артилерист" с поражение - 1:3. Горчиво, като раздялата му с клуба, която не е желал. Както е винаги когато си тръгваш, а обичаш. Отиде пред сектора с гостуващата публика и ръкопляска, слагайки ръка на емблемата, смълчан и тъжен, далеч не заради поредната издънка на Арсенал.

Жиру дойде в лондонския клуб през лятото на 2012 година, като голмайстор на френското първенство и шампион с екипа на Монпелие. Един сензационен шампион и един трансфер изцяло в маниера на неговия сънародник - Арсен Венгер. Сравнително непопулярно име, натоварено с тежката задача да замени разигралия се капитан Робин Ван Перси - продаден на големия съперник от края на миналия и началото на този век - Манчестър Юнайтед.

Доведен за скромната сума от 12,4 милиона евро. Жиру е висок, играе добре с глава, няма кой знае каква скорост, но умее да се пласира. Компенсира с борбеност и може би най-ценното му качество - отборен играч - готов да подаде, ако не е в изгодно положение да стреля. Жиру може да не е мечтания нападател, но е доста желан съотборник. Подчинен на колектива и търсенето на максималната полза от положението без на всяка цена да е героят.

I spent five and a half amazing years within the arsenal family. This beautiful story ends today. Thank you for your warm welcome. I would like to especially thank the fans for their unconditional support upon my arrival #nananana #ThankYou pic.twitter.com/GofNGAi3pW

— Olivier Giroud (@_OlivierGiroud_) January 31, 2018

Тих работник в наказателното поле и около него. Мощен физически, за да ангажира противниците и да освободи пространство. Понякога готов да направи и напълно нелогични ходове, като великолепния му гол, станал №1 в света за 2017 година - ударът на скорпиона. Една топка, която изглеждаше зле центрирана, вероятно и с доза късмет, завърши в мрежата с такъв стил, че някой ден ще бъде изложена в музей. В маниера на Жиру - по-добре да опита и невъзможното, вместо да ръкомаха гневно с ръце, че не му подават на крак.

Лаказет дойде в началото на сезона и не оправда очакванията, но Арсенал жертва Жиру

Жиру не е Йън Райт, нито Тиери Анри, а съвсем не и Ван Перси. Няма лудостта на първия, скоростта на втория и характерът на Юда на последния. С труд и раздаване успя да влезе в Клуб 100 (над 100 гола за Арсенал). Спрямо парите платени за него се оказа добра инвестиция. Поне не може да му се отрече, че се стараеше дори и като нямаше ден. Случвало се е. Като работиш нападател си изложен на опасността да изпуснеш да вкараш.

И въпреки че винаги в духа на френската си култура изглеждаше "излъскан" и сресан до перфекционизъм - никога не се скри и не се поколеба да сложи глава там където мнозина не посягат и с крак. Не му беше жал да си развали прическата, за да е част от битката. Не се чу да се оплаква и от статута на резерва. До последно. В душата си вече знаеше, че краят е настъпил, а стана от пейката, свали анцуга и се впусна за Арсенал. Още веднъж. Дори с риск да се контузи и да му пропадне трансфера, не дай боже и участието на Световното първенство. С днешния Арсенал не можеш в нищо да си сигурен.

Жиру в ролята на спасител на "Олд Трафорд"

Жиру си вършеше работата и не вдигаше много шум около себе си. Затова заслужава уважение, но не го получи. Арсенал не се отнесе мъжки с един от малкото играчи, които се раздаваха за фланелката и го спасяваха от срамните му провали. Венгер отдавна спря да е трансферния магьосник от първите си години в клуба. Взе редица съмнителни решения, като последната му рокада Санчес - Мхитарян. В един сезон даде играчи на Ливърпул, Манчестър Юнайтед и Челси (и трите отбора са пред Арсенал). Само неговата борба с ципа на шлифера му е толкова яростна колкото тази на Жиру с противниците, но това не му попречи да се раздели със сънародника си, давайки го на пряк конкурент.

Макар че изглежда като манекен, Оливие е отражение на една отминала епоха във футбола - на лоялността, на мъжкарството, на искрената привързаност към клуба и неговата кауза. Шест години не са малко време в съвременния футбол, сто гола в една фланелка също. Доста се изпоти Жиру за Арсенал, проля и кръв когато беше нужно. За да завърши така грозно, избутан през задната врата. Сякаш махаш някой юноша, който не е оправдал очакванията и няма характера за мъжкия отбор (все едно в мъжкия го има в изобилие така или иначе). А в Лондон искат да минават за джентълмени, възпитани господа. Няма възпитание в това да се отречеш от свой боец.

На Жиру му трябват минути, за да е във форма за Мондиала в Русия, а Обамеянг и Лаказет им се ще да са звездите. Във време когато футболистите скачат от клуб на клуб и във всеки говорят, че са мечтали за него, Арсенал стана клуб, който гони играчи, които имат желание да играят за него. 18 милиона евро. Венгер пак реализира печалба. 6 години Жиру в Арсенал и 6 милиона повече от платеното за него. Оливие си тръгва така - с над 100 гола и с финансов плюс за Арсенал. Достоен до последната секунда. Огорчен. С пълно право. Уви.

253 мача - 105 гола - 3 купи на ФА, 3 суперкупи на Англия

Мерси боку & оревоар Жиру!

Кралят на скорпионите замени червения със синия Лондон и се нареди до Батистута

Нарушиха правилото според което не са плащали пари за играчи по-стари от 30 години, но поне успяха да убедят Оливие Жиру да приеме относително краткосрочен договор в Челси. "Сините" свършиха най-важното и осигуриха на Антонио Конте нападател, който ще се бори с Алваро Мората за титулярно острие.

След много перипетии, а и отказани предложения, договор все пак е постигнат: Челси плати на комшиите от Арсенал около 18 500 000 евро, а Жиру подписа за 18 месеца с опцията сътрудничеството да продължи с допълнителна година, ако двете страни бъдат доволни и взе екипа.

Такава сделка предходно отказа Един Джеко, който искаше от английския клуб да му изравни статуса, който има в Рома - договор до 2020 година. Челси с играчи по-стари от 30 години по традиция дава договори само за един сезон или сезон и половина, ако се подписва през зимата, какъвто е случаят с Жиру.

Французинът, а и неговата съпруга, сбъдна желанието си да остане в Лондон. Заради нея отказа първоначалното предложение да премине в Борусия. Вместо него в Дортмунд отлетя Миши Бачуай от Челси, докато Арсенал закърпи дупката с довеждането на Пиер-Емерик Обамеянг.

Интересен факт във връзка с този трансфер е, че Жиру стана вторият най-скъп 31-годишен в историята на футбола. Кой е номер едно? Сигурно лесно сте познали... Габриел Батистута! За него Рома плати на Фиорентина над 36 000 000 евро. Следват Клаудио Браво, Фернандо Редондо, Лукас Биля...

Суперклуб - Манчестър Сити властва и на терена и на борсата

"Гражданите" предвождат листата на 100 най-мощни футболни клуба в света, която съвършено очертава в каква посока се движи най-важното второстепенно нещо. А тази посока на мнозина никак не се харесва...

Дали искаме ние или не, идва нова футболна епоха. Евроцентризмът в който отраснахме стигна до края и сега остава да видим как ще се развие нататък ситуацията. Но едно е ясно - върховният футбол полека се преселва от най-стария континент.

Започна с ходенията на подготвителни турнета по Азия и Северна Америка, продължи се с мачове за суперкупите, които нерядко се играят извън Европа, а последното доказателство, че е дошло новото време е фактът, че Манчестър Сити е станал финансово най-мощният футболен клуб на планетата. Пред всички "гиганти" каквито са Реал (Мадрид), но и Манчестър Юнайтед и Барселона, които са свалени от върха, който сега принадлежи на "гражданите".

Икономически анализ на 100 финансово най-мощни клуба в света е направил "Soccerex", компания, която се занимава с футболен бизнес и като такава е лидер в тази сфера на най-важното второстепенно нещо в света. Главната цел на тази класация, в чието създаване са участвали няколко десетки върховни специалисти е точно онова за което пишем тук, а то е РЕАЛНОСТ. А тя казва, че Манчестър Сити в момента е без конкуренция, и на терена, но и на борсата, а под него са Арсенал, ПСЖ, Гуанджоу Евъргранде, Реал (Мадрид)... Защото парите, които дойдоха от Абу Даби направиха от Сити истински "суперклуб" - термин, който е съвършен за описване на онова което се случва, не само в Манчестър, а и в Париж, Китай, Русия, Индия...

Списъкът е направен по шест критерия - футболисти с договор, недвижимо имущество, пари в банката, потенциал на собственика за вложения и общ дълг. Така Манчестър Сити в играчи има 637 000 000 евро, в недвижима собственост 534 000 000, в банката 75 000 000, дължи 15 000 000, а собственикът му има чак 30 милиарда! Данните от тази листа ни говорят много, като например, че дългът на Арсенал е само осем, а на Челси чак 400 000 000 евро. Ако сте се питали защо Арсен Венгер продължава да седи на пейката на "топчиите", сега вече сигурно ви е ясно. Става въпрос за големи, огромни пари.

А сетете се само какво беше състоянието на нещата преди многото пари да влязат в европейския футбол. Спомнете си как Стяуа и Цървена звезда покориха Европа, за да после, точно заради тях беше въведена системата на надпревара, която фаворизира най-богатите - Шампионската лига. А след това и Лига Европа. Елитът е отделен като каймак, а множество легендарни футболни центрове в този либерално-капиталистически проект са унищожени или на колене. Погледнете само Милан или Аякс или нашата Цървена звезда. Защо не и Партизан... Всички те са клубове с далеч по-хубава и сияйна история, но и с много повече истински привърженици и симпатизанти отколкото Манчестър Сити или Зенит (Петербург), Гуанджоу Евъргранде, РБ Лайпциг и много други.

Този списък е и добър показател кои клубове ще владеят през идните години и десетилетия, защото е ясно, че сега най-важно е да имаш силен финансов гръб. В него, разбира се няма сръбски клубове, но на последното, 100 място е противникът на Цървена звезда в 1/16-финалите на Лига Европа, ЦСКА.

Общо, в списъка са попаднали 26,7% клубове от Обединеното Кралство, 16,7% от САЩ, по 13,3% от Испания и Германия, 10% от Франция, 6,7% от Италия, и по 3,3% от Китай, Украйна и Русия. Интересен е фактът, че собствениците на клубовете, които са в тази листа заедно имат богатство от почти петстотин милиарда долара, по-точно 475!

Поред преселването на финанси, скоро трябва да се очаква и преселване на клубове, но и организиране на нови, наднационални състезания каквото е Шампионската лига, но и с клубове от Китай, Индия, арабските държави и т.н. Спомнете си само по кое време се игра първото за сезона Ел Класико... От 13 ч (средноевропейско време - б.р.) заради привържениците в тези държави, които изброихме.

Бъдещето на футбола дойде и се развива пред нашите очи. За съжаление, нищо не е в наши ръце, така че нищо няма да се промени или да се върне по старому. Как сръбският футбол ще се справи с всичко това, остава да се види. Но че не му се пише добро, това е ясно на всички.