Кандидат за гол на годината. Без прекаляване. Когато ФИФА определя конкурентите за наградата "Ференц Пушкаш" вероятно в списъка ще се впише името на до днес непознатия Райли Макгри, който тази сутрин в Австралия разтресъл мрежата по впечатляващ начин.
Със скорпион! Както това през миналия сезон във Висшата лига направиха Оливие Жиру в екипа на Арсенал или Хенрик Мхитарян докато играеше за Манчестър Юнайтед.
В двубоя срещу Мелбърн, 19-годишният халф, взет през зимата под наем от белгийския Брюж, изравнил резултата на 1:1, като с един от най-качествените удари в света на футбола порази целта от ивицата на наказателното поле и така подтикна Нюкасъл Джетс към обрата (2:1).
Логично, привържениците на трибуните са "подивели". Не и шотландският треньор Ърни Мерик.
"Той изобщо не показва емоции. Чак и след такъв гол. Макар че мисля че имах доста късмет", признал след мача Макгри.
Нападателят на Челси Оливие Жиру казва, че му е жал, че в предходните пет сезона не е успял да се домогне до шампионската титла с Арсенал, но все още има достатъчно време да го направи със "сините" от Лондон.
Разбира се, това няма да се случи през този сезон, който преминава под знака на Манчестър Сити.
"Не знам дали можем да наречем това съжаление, но имам усещането, че е останала недовършена работа, защото наистина исках да спечеля титлата с Арсенал. Не можете току така да изтриете пет години. Титлата беше моята крайна цел, но още не е приключило, все още съм във Висшата лига. За тази година мисля, че историята около титлата е свършена, но ще влезем в следващата с големи амбиции. Все още имам желание да спечеля шампионския трофей преди да завърша кариерата", заяви Жиру.
Френският нападател облече екипа на "топчиите" през 2012 година, когато Арсенал плати за него 12 400 000 на Монпелие. През тази зима Челси го купи за 17 000 000 евро.
Оливие Жиру. Високият французин, който прекара шест години в Арсенал от вчера е част от състава на Челси. Изтъргуван набързо в последния ден на трансферния прозорец, против волята си, но за един последен път показа лоялността си към довчерашния си работодател.
На 30 януари Арсенал пада в гостуване на Суонзи с 1:2 и остават 15-ина минути до края на мача, когато Венгер решава да пусне в игра Жиру в търсене на гол и спасяване от резил. Нападателят се появява на терена, но не успява да помогне и завършва кариерата си като "артилерист" с поражение - 1:3. Горчиво, като раздялата му с клуба, която не е желал. Както е винаги когато си тръгваш, а обичаш. Отиде пред сектора с гостуващата публика и ръкопляска, слагайки ръка на емблемата, смълчан и тъжен, далеч не заради поредната издънка на Арсенал.
Жиру дойде в лондонския клуб през лятото на 2012 година, като голмайстор на френското първенство и шампион с екипа на Монпелие. Един сензационен шампион и един трансфер изцяло в маниера на неговия сънародник - Арсен Венгер. Сравнително непопулярно име, натоварено с тежката задача да замени разигралия се капитан Робин Ван Перси - продаден на големия съперник от края на миналия и началото на този век - Манчестър Юнайтед.
Доведен за скромната сума от 12,4 милиона евро. Жиру е висок, играе добре с глава, няма кой знае каква скорост, но умее да се пласира. Компенсира с борбеност и може би най-ценното му качество - отборен играч - готов да подаде, ако не е в изгодно положение да стреля. Жиру може да не е мечтания нападател, но е доста желан съотборник. Подчинен на колектива и търсенето на максималната полза от положението без на всяка цена да е героят.
I spent five and a half amazing years within the arsenal family. This beautiful story ends today. Thank you for your warm welcome. I would like to especially thank the fans for their unconditional support upon my arrival #nananana#ThankYoupic.twitter.com/GofNGAi3pW
Тих работник в наказателното поле и около него. Мощен физически, за да ангажира противниците и да освободи пространство. Понякога готов да направи и напълно нелогични ходове, като великолепния му гол, станал №1 в света за 2017 година - ударът на скорпиона. Една топка, която изглеждаше зле центрирана, вероятно и с доза късмет, завърши в мрежата с такъв стил, че някой ден ще бъде изложена в музей. В маниера на Жиру - по-добре да опита и невъзможното, вместо да ръкомаха гневно с ръце, че не му подават на крак.
Лаказет дойде в началото на сезона и не оправда очакванията, но Арсенал жертва Жиру
Жиру не е Йън Райт, нито Тиери Анри, а съвсем не и Ван Перси. Няма лудостта на първия, скоростта на втория и характерът на Юда на последния. С труд и раздаване успя да влезе в Клуб 100 (над 100 гола за Арсенал). Спрямо парите платени за него се оказа добра инвестиция. Поне не може да му се отрече, че се стараеше дори и като нямаше ден. Случвало се е. Като работиш нападател си изложен на опасността да изпуснеш да вкараш.
И въпреки че винаги в духа на френската си култура изглеждаше "излъскан" и сресан до перфекционизъм - никога не се скри и не се поколеба да сложи глава там където мнозина не посягат и с крак. Не му беше жал да си развали прическата, за да е част от битката. Не се чу да се оплаква и от статута на резерва. До последно. В душата си вече знаеше, че краят е настъпил, а стана от пейката, свали анцуга и се впусна за Арсенал. Още веднъж. Дори с риск да се контузи и да му пропадне трансфера, не дай боже и участието на Световното първенство. С днешния Арсенал не можеш в нищо да си сигурен.
Жиру в ролята на спасител на "Олд Трафорд"
Жиру си вършеше работата и не вдигаше много шум около себе си. Затова заслужава уважение, но не го получи. Арсенал не се отнесе мъжки с един от малкото играчи, които се раздаваха за фланелката и го спасяваха от срамните му провали. Венгер отдавна спря да е трансферния магьосник от първите си години в клуба. Взе редица съмнителни решения, като последната му рокада Санчес - Мхитарян. В един сезон даде играчи на Ливърпул, Манчестър Юнайтед и Челси (и трите отбора са пред Арсенал). Само неговата борба с ципа на шлифера му е толкова яростна колкото тази на Жиру с противниците, но това не му попречи да се раздели със сънародника си, давайки го на пряк конкурент.
Макар че изглежда като манекен, Оливие е отражение на една отминала епоха във футбола - на лоялността, на мъжкарството, на искрената привързаност към клуба и неговата кауза. Шест години не са малко време в съвременния футбол, сто гола в една фланелка също. Доста се изпоти Жиру за Арсенал, проля и кръв когато беше нужно. За да завърши така грозно, избутан през задната врата. Сякаш махаш някой юноша, който не е оправдал очакванията и няма характера за мъжкия отбор (все едно в мъжкия го има в изобилие така или иначе). А в Лондон искат да минават за джентълмени, възпитани господа. Няма възпитание в това да се отречеш от свой боец.
На Жиру му трябват минути, за да е във форма за Мондиала в Русия, а Обамеянг и Лаказет им се ще да са звездите. Във време когато футболистите скачат от клуб на клуб и във всеки говорят, че са мечтали за него, Арсенал стана клуб, който гони играчи, които имат желание да играят за него. 18 милиона евро. Венгер пак реализира печалба. 6 години Жиру в Арсенал и 6 милиона повече от платеното за него. Оливие си тръгва така - с над 100 гола и с финансов плюс за Арсенал. Достоен до последната секунда. Огорчен. С пълно право. Уви.
253 мача - 105 гола - 3 купи на ФА, 3 суперкупи на Англия
Нарушиха правилото според което не са плащали пари за играчи по-стари от 30 години, но поне успяха да убедят Оливие Жиру да приеме относително краткосрочен договор в Челси. "Сините" свършиха най-важното и осигуриха на Антонио Конте нападател, който ще се бори с Алваро Мората за титулярно острие.
След много перипетии, а и отказани предложения, договор все пак е постигнат: Челси плати на комшиите от Арсенал около 18 500 000 евро, а Жиру подписа за 18 месеца с опцията сътрудничеството да продължи с допълнителна година, ако двете страни бъдат доволни и взе екипа.
Такава сделка предходно отказа Един Джеко, който искаше от английския клуб да му изравни статуса, който има в Рома - договор до 2020 година. Челси с играчи по-стари от 30 години по традиция дава договори само за един сезон или сезон и половина, ако се подписва през зимата, какъвто е случаят с Жиру.
Французинът, а и неговата съпруга, сбъдна желанието си да остане в Лондон. Заради нея отказа първоначалното предложение да премине в Борусия. Вместо него в Дортмунд отлетя Миши Бачуай от Челси, докато Арсенал закърпи дупката с довеждането на Пиер-Емерик Обамеянг.
Интересен факт във връзка с този трансфер е, че Жиру стана вторият най-скъп 31-годишен в историята на футбола. Кой е номер едно? Сигурно лесно сте познали... Габриел Батистута! За него Рома плати на Фиорентина над 36 000 000 евро. Следват Клаудио Браво, Фернандо Редондо, Лукас Биля...
Снимка на нападателя
на Арсенал Оливие Жиру бързо се
разпространи из социалните мрежи. По
всичко изглежда, че тя е направена в
Англия, въпреки че датата й не може да
бъде определена. Също така не може да
бъде казано със сигурност дали и историята
около заснемането й е истина, както
твърди привърженика на Манчестър
Юнайтед, но ако е така, то запалянковците
на Арсенал ще я приемат с голяма усмивка.
Вижте какво се е
случило, когато Оливие Жиру е видял
привърженика на Манчестър Юнайтед на
улицата.
„Срещнах ЖИРУ, който
е футболист на Арсенал и нападател на
националния отбор на Франция! Той видя
емблемата на якето ми и каза „Еби
Манчестър Юнайтед“.
