Протестите на "жълтите жилетки" във Франция отложиха футболния мач между ПСЖ и Монпелие, който трябваше да се играе в събота.
Мачът трябваше да се играе на стадион "Парк де Пренс", но е отказан, защото полицията съобщила, че се страхува, че няма да има достатъчно сили на разположение да гарантира сигурността на привържениците с оглед на възможните протести в Париж в този ден.
Както съобщи АП, представителите на Лига 1 са съобщили, че допълнително ще бъде определена дата на която мачът ще бъде изигран.
Така ПСЖ ще изиграе следващия си двубой в Белград, против Цървена звезда на 11 декември, в рамките на последния кръг на груповата фаза на Шампионската лига.
Оливие Жиру. Високият французин, който прекара шест години в Арсенал от вчера е част от състава на Челси. Изтъргуван набързо в последния ден на трансферния прозорец, против волята си, но за един последен път показа лоялността си към довчерашния си работодател.
На 30 януари Арсенал пада в гостуване на Суонзи с 1:2 и остават 15-ина минути до края на мача, когато Венгер решава да пусне в игра Жиру в търсене на гол и спасяване от резил. Нападателят се появява на терена, но не успява да помогне и завършва кариерата си като "артилерист" с поражение - 1:3. Горчиво, като раздялата му с клуба, която не е желал. Както е винаги когато си тръгваш, а обичаш. Отиде пред сектора с гостуващата публика и ръкопляска, слагайки ръка на емблемата, смълчан и тъжен, далеч не заради поредната издънка на Арсенал.
Жиру дойде в лондонския клуб през лятото на 2012 година, като голмайстор на френското първенство и шампион с екипа на Монпелие. Един сензационен шампион и един трансфер изцяло в маниера на неговия сънародник - Арсен Венгер. Сравнително непопулярно име, натоварено с тежката задача да замени разигралия се капитан Робин Ван Перси - продаден на големия съперник от края на миналия и началото на този век - Манчестър Юнайтед.
Доведен за скромната сума от 12,4 милиона евро. Жиру е висок, играе добре с глава, няма кой знае каква скорост, но умее да се пласира. Компенсира с борбеност и може би най-ценното му качество - отборен играч - готов да подаде, ако не е в изгодно положение да стреля. Жиру може да не е мечтания нападател, но е доста желан съотборник. Подчинен на колектива и търсенето на максималната полза от положението без на всяка цена да е героят.
I spent five and a half amazing years within the arsenal family. This beautiful story ends today. Thank you for your warm welcome. I would like to especially thank the fans for their unconditional support upon my arrival #nananana#ThankYoupic.twitter.com/GofNGAi3pW
Тих работник в наказателното поле и около него. Мощен физически, за да ангажира противниците и да освободи пространство. Понякога готов да направи и напълно нелогични ходове, като великолепния му гол, станал №1 в света за 2017 година - ударът на скорпиона. Една топка, която изглеждаше зле центрирана, вероятно и с доза късмет, завърши в мрежата с такъв стил, че някой ден ще бъде изложена в музей. В маниера на Жиру - по-добре да опита и невъзможното, вместо да ръкомаха гневно с ръце, че не му подават на крак.
Лаказет дойде в началото на сезона и не оправда очакванията, но Арсенал жертва Жиру
Жиру не е Йън Райт, нито Тиери Анри, а съвсем не и Ван Перси. Няма лудостта на първия, скоростта на втория и характерът на Юда на последния. С труд и раздаване успя да влезе в Клуб 100 (над 100 гола за Арсенал). Спрямо парите платени за него се оказа добра инвестиция. Поне не може да му се отрече, че се стараеше дори и като нямаше ден. Случвало се е. Като работиш нападател си изложен на опасността да изпуснеш да вкараш.
И въпреки че винаги в духа на френската си култура изглеждаше "излъскан" и сресан до перфекционизъм - никога не се скри и не се поколеба да сложи глава там където мнозина не посягат и с крак. Не му беше жал да си развали прическата, за да е част от битката. Не се чу да се оплаква и от статута на резерва. До последно. В душата си вече знаеше, че краят е настъпил, а стана от пейката, свали анцуга и се впусна за Арсенал. Още веднъж. Дори с риск да се контузи и да му пропадне трансфера, не дай боже и участието на Световното първенство. С днешния Арсенал не можеш в нищо да си сигурен.
Жиру в ролята на спасител на "Олд Трафорд"
Жиру си вършеше работата и не вдигаше много шум около себе си. Затова заслужава уважение, но не го получи. Арсенал не се отнесе мъжки с един от малкото играчи, които се раздаваха за фланелката и го спасяваха от срамните му провали. Венгер отдавна спря да е трансферния магьосник от първите си години в клуба. Взе редица съмнителни решения, като последната му рокада Санчес - Мхитарян. В един сезон даде играчи на Ливърпул, Манчестър Юнайтед и Челси (и трите отбора са пред Арсенал). Само неговата борба с ципа на шлифера му е толкова яростна колкото тази на Жиру с противниците, но това не му попречи да се раздели със сънародника си, давайки го на пряк конкурент.
Макар че изглежда като манекен, Оливие е отражение на една отминала епоха във футбола - на лоялността, на мъжкарството, на искрената привързаност към клуба и неговата кауза. Шест години не са малко време в съвременния футбол, сто гола в една фланелка също. Доста се изпоти Жиру за Арсенал, проля и кръв когато беше нужно. За да завърши така грозно, избутан през задната врата. Сякаш махаш някой юноша, който не е оправдал очакванията и няма характера за мъжкия отбор (все едно в мъжкия го има в изобилие така или иначе). А в Лондон искат да минават за джентълмени, възпитани господа. Няма възпитание в това да се отречеш от свой боец.
На Жиру му трябват минути, за да е във форма за Мондиала в Русия, а Обамеянг и Лаказет им се ще да са звездите. Във време когато футболистите скачат от клуб на клуб и във всеки говорят, че са мечтали за него, Арсенал стана клуб, който гони играчи, които имат желание да играят за него. 18 милиона евро. Венгер пак реализира печалба. 6 години Жиру в Арсенал и 6 милиона повече от платеното за него. Оливие си тръгва така - с над 100 гола и с финансов плюс за Арсенал. Достоен до последната секунда. Огорчен. С пълно право. Уви.
253 мача - 105 гола - 3 купи на ФА, 3 суперкупи на Англия
Журналистите от британската агенция Би Би Си посветиха материал на френския Пари Сен Жермен, който с победа над Троа като гост спечели титлата в националния шампионат.
Парижани си осигуриха четвъртата поредна титла в шампионата на Франция, с недостижимите 25 точки повече спрямо най-близкия преследвач Монако.
Нито един отбор от Голямата петорка никога не е ставал шампион по-рано, пише Би Би Си. ПСЖ по този начин подобри рекорда на Байерн (Мюнхен) от 2014 година, когато баварците си осигуриха салатиерата седем кръга преди края на Бундеслигата.
Би Би Си пише за отборите, които са останали без загуба през шампионата, но не са успели да спечелят титлата. Галатасарай през сезон 1985/86 г е без поражение, но градският съперник Бешикташ става шампион, въпреки две загуби, но с по-добра голова разлика.
През сезон 1978/79 г Перуджа няма загуба, но завършва в Серия А на второ място. В 30 мача този отбор има цели 19 равенства и общо три точки по-малко от шампиона Милан.
Година по-рано Порто е по-добър от не поразената Бенфика, благодарение на по-добра голова разлика.
За най-невероятна титла журналистът от Би Би Си провъзгласява спечелената през 1951 година от Цървена звезда. Това е първата шампионска титла на "червено-белите", спечелена по много чуден начин на 4 ноември.
Цървена звезда накрая е пред загребския Динамо, със същия брой точки (35), но и с по-добро съотношение между вкарани и получени голове (2,381, само 0,013 повече от загребци)! Би Би Си не се занимава детайлно с тази титла на Звезда, но на официалната страница на "червено-белите" е обяснено какво се е случило тогава:
"През 1951 г, когато първенството се играе през цялата календарна година, отборът, който е предвождан от легендарния Райко Митич, първата звезда на Звезда, стартира отлично с голова разлика 13:0.
В следващите кръгове има спад след загуба от Мачва в Белград с 1:2, пролетният дял на първенството Звезда завършва на четвърто място с 14 точки, зад Динамо (20), Хайдук (17), Партизан (16).
Няколко кръга преди края на първенството, Динамо имал, така изглеждало, пет недостижими точки преднина. Тогава в предпоследния кръг, в Загреб, се случва истинска драма.
Звезда повежда с гол на легендата Коста Томашевич в петата минута, а Динамо изравнява с гол на Велфли от дузпа в 25-ата.
Домакинът напада жестоко, нашият отбор се защитава добре, а във финала на срещата след контраатака, водена от Джаич и Митич, топката стига до Томашевич, който вещо се освобождава от пазача си и покосява целта, край отчаяния вратар Стинчич.
Този ключов момент в голямото дерби се случва в 82-ата минута. Но, Динамо преди последния кръг продължава да има преднина от една точка, голяма като къща.
В последния кръг, най-драматичния в до тогавашната история на югославския футбол, Динамо е на горещо гостуване в Белград и завършва наравно срещу БСК (2:2). На Звезда в най-голямото дерби срещу Партизан, в борба за първа титла, трябва победа с 2:0 или 5:1.
Футболистите на Партизан играят така сякаш и те се борят за титлата, но в това време са немощни пред Митич, Томашевич и дружината...
Звезда е домакин на стадион ЮНА пред 50 000 зрители и с голове на Томашевич и Тодор Живанович, поставя на колене големия съперник, в който големи звезди са Бобек, Чайковски, Валок...
Когато съдията Васа Стефанович свири край, настава такова празнуване, каквото Белград дотогава не е изживявал. Хиляди привърженици на Звезда празнуват първата титла със запалени факли от хартия. Най-добрият стрелец в първенството е Коста Томашевич с 16 гола.
- И сега не ми е ясно... как сме издържали - говорил е капитанът на Звезда Райко Митич.
- Сякаш времето спря. Партизан ставаше все по-агресивен, а ние влагахме последните атоми сили. За наше щастие издържахме до края."
Също така в този материал Би Би Си пише и за титли спечелени след драма в последния кръг, като тук изтъква купите, които спечелиха Манчестър Сити (2011/12) и ПСВ Айндховен (2006/07).
За най-неочаквани титли са провъзгласени тази на шведския Халмщад през 1976 година, предвождан от тогава 28-годишния английски мениджър Рой Ходжсън, и титлата на Лариса от 1988 година. Това е първи път, когато купата за шампион на Гърция отишла извън Атина или Солун.
Също така се споменава и титлата на Монпелие през 2012 година, която е голяма изненада, с оглед на това, че консорциумът от Катар вече беше вложил огромни пари в ПСЖ.
Президентът на Монпелие Луи Николен без съмнение е една от най-колоритните фигури в историята на футбола, като никога не се свени да говори цинично и да прави обидни коментари. Любимецът на френските журналисти (и не само) управлява клуба от 1973 г, като днес се радва на най-успешния си период, изоставайки само на точка от лидера в Лига 1 ПСЖ. Тази вечер неговият отбор гостува на "Парк де Пренс" в директен сблъсък за първото място. Въпреки скъпата селекция на парижани Николен обяви, че не е впечатлен от футболистите на съперника. Ето и 10-те най-пиперливи изказвания на 68-годишния ексцентрик:
10 "Максуел, това не е ли кафе?"
Целящ удар по имиджа на ПСЖ преди сблъсъка, Николен се подигра на селекцията на противника. Столичаните бяха свързвани с Карлос Тевес, Алешандре Пато и други топ играчи, но привлекоха Алекс и Максуел. Левият бек стана жертва на чувството за хумор на големия шеф в Монпелие. 9 "Жан-Клод Дасие, той е очарователен, но не знае откъде пикае бикът"
Понякога Николен може да бъде лесно раздразнен, а бившият президент на Олимпик (Марсилия) Дасие успя да го провокира. Ядосан от новобранеца сред президентите на клубове от Лига 1, Николен излял гнева си насред "Велодром".
8 "Предпочитам синовете ми да се занимават със спорт отколкото с класическа музика. Това ме отегчава. Нямам нищо против нея, но бих гледал кърлинг, вместо да слушам Моцарт"
Начело на Монпелие близо 40 години, Николен е страстен относно клуба си и футбола, а този бащин съвет бе добре приет от синовете му. Лоран Николен сега е шеф в клуба, докато Оливие върви по стъпките на баща си, оставайки близък до Монпелие. 7 "Предпочитам Курби пред Анчелоти... Велики треньори са тези, които печелят титли с полудобри играчи. Курби вкара отбор в Лига 1 с полумонголоиден състав"
Политическата коректност не е на почит при президента на Монпелие, който по-рано през сезона изрази мнение, че ПСЖ си хаби парите за италианския треньор Карло Анчелоти. Николен вярва, че Анчелоти се е възползвал от солидна финансова поддръжка в миналото, а истинското изпитание за способностите на треньор е да изведе до успех по-слаб състав.
6 "Не може да ми пука по-малко, стига да вкара отбора ми в топ дивизията. Ако е продавал наркотици или изнасилвал млади момичета, не бих приел това. Но не се притеснявам за такива глупави неща"
Николен доказва, че е мъж с морал... е, нещо такова. Изказването идва в отговор на появили се въпроси около Ролан Курби в края на сезон 2006/2007 г, когато Монпелие е близо до изпадане от Лига 2. Има подозрения, че ключовата битка с Аячо в края на сезона е нагласена от Курби, но трансферните му дела, докато работи за Олимпик (Марсилия) му осигуриха престой в затвора.
5 "Добра работа, Бастия. Те показаха по-големи топки от нас. Ние имаме изсъхнали маслини"
След разочароваща загуба срещу корсиканския отбор, Николен запитан за липсата на мъжество в своя състав коментира, че неговите хора не притежават смелостта на съперниците.
4 "Монпелие шампион? Невъзможно. Притеснявам се, че може да се класираме за Лига Европа. Това ме вбесява. Какъв боклучав турнир!"
Във вижданията на Николен пред Монпелие стои възможността Шампионска лига или нищо. Говорейки откровено, президентът окачестви втория европейски турнир като шега, въпреки че ако хората му срещнат Манчестър Сити или Юнайтед, без съмнение ще е по-доволен от допълнителните мачове.
3 "Педрети управляваше този мач в средата на терена. Но това момче, като дойде в Монпелие, ще се погрижим за него. Той е малък ебач"
Ядосан от поведението на Беноа Педрети, който според мнението на Николен е управлявал съдийските решения при загубата с 1:2 от Оксер. Президентът открито обвини халфа, че е хомосексуалист. Бързо след това последва и извинение, но то не бе прието. 2 "Те оставят повече птички за остатъка от нас"
Николен може и да се извини, но коментарите му продължиха първоначалното му твърдение. Той каза, че няма нищо против хомосексуалистите, защото "те оставят повече птички за нас". Завършвайки изказването си със сексисткото "Можем да говорим свободно, да си говорим един с друг. Ние сме момчета, не мадами".
1 "Монпелие шампион на Франция? Ако бях Марсилия, Париж, Лион, Лил или Рен, щях да се наръгам в гъза с наденица! Какъв срам ще бъде за тях"
Може да има малки съмнения, предвид бюджета, че Монпелие през този сезон е много над възможностите си, а Николен не пропусна да обясни на големите клубове колко унизително би било за тях, ако отборът му им е конкурент до края на сезона.
