Сто души - сто чудеса. Сто треньора - десет хиляди начина за играене на футбол. Някои от тях се държат към няколко модела, всякак винаги към същите принципи. Луис Ван Гаал е принц на тази треньорска догматичност. Но за пръв и последен път в неговата кариера отбор се отклонил от неговия контрол, играл, на практика, въпреки него и неговите нагласи. Това бил Аякс от средата на деветдесетте години, вероятно единственият отбор в историята съставен от вундеркиндове, сраснали в цялост, която е била една от най-хубавите версии на тоталния (или има някакъв друг) футбол виждана някога.
И преди тази 1872 година са играни международни мачове, наистина неофициални. В университета в Единбург, 1851 година, играли едни срещу други студенти от Англия и Шотландия. Деветнадесет години по-късно жители на Лондон, отново етнически шотландци и англичани, изиграли и приятелски мач (англичаните победили с 1:0).
Но да, този мач, изигран на 30 ноември в Глазгоу (абсолютна футболна столица на империята и света преди Първата Световна война) бил първият официален международен футболен мач. Четири хиляди човека платили по шилинг, за да видят дуел без голове - но и дуел с безброй чудеса.
Футболният съюз на Шотландия все още не е бил основан и всички национали са били част от клуба Куинс Парк. Преди мача разбрали, че техните съперници са по-тежки средно с един камък (малко повече от шест килограма), не е имало смисъл да се отдадат на игра базирана на тичане и дрибъл, каквато на практика единствено съществувала по това време. Струвало си да се използва подаване.
Куинс Парк е, вижте, основан 1867 година, а чак през 1870 година става член на Футболната Асоциация. През тези три години ползвали правилото за засада което е било много либерално. За да е играч в непозволена позиция, трябвало да бъде зад предпоследния футболист и, в същото време, в последните 15 ярда на игрището. Това е позволявало на шотландците да се разпрострат по терена и да подават топката, което е било и основата на тяхната игра. В Англия първите три години се играло със стриктно правило за засада (като в двете ръгбита днес), за да се промени това през 1866 година когато трима играчи винаги трябвало да са между нападателя и вратата (един повече отколкото днес).
Шотландците решили и сега да играят с подавания и, според всички известия, били много по-доминиращият съперник през този ден.
Подаването се разширило (Роял Енджиниърс е първият английски отбор, който го ползвал, набързо след това и Кеймбридж Х), но неговия духовен дом и главно физическо средище останал Кунс Парк. Тогава Ар Ес МакКол, наричан и Карамеления Боб заради веригата магазини, които е държал със своя брат, преминал в Нюкасъл, за да стане професионалист (Куинс Парк е останал аматьорски клуб, в онзи изворен смисъл. Думата "аматьор" произтича или от френската или от латинската дума за "любов" и означава някой който играе футбол само и единствено заради самото удоволствие от играта).
В североизтока на Англия е представил подаването, което веднага приел Питър МакУилиям, който през 1912 година станал треньор на Тотнъм, правейки подаването като основен принцип във всички категории на клуба, както и във филиалния клуб Нортфлит Таун.
Когато се върнал в Тотнъм, след мандат в Мидълзбро който го направил най-платения мениджър в света, наследил играчи каквито били Артур Роу, Бил Никълсън и Вик Бъкингам. Всички са станали чудесни треньори, първите двама и шампиони на Англия с Тотнъм, докато третият отишъл в Холандия и взел Аякс и в първия отбор въвел момък, който се наричал, не е изключено да сте чували някъде това име по-рано - Йохан Кройф. Бъкингам така подготвил терена - или, по-точно, онова което ще се случва на терена - за Ринус Михелс, а самият той отишъл в Барселона. Там ще го, представете си, наследи отново Ринус Михелс, баща на тоталния футбол или, както той сам го наричал, пресиращият футбол.
Междувременно, Ернст Хапел, австрийски треньор и член на легендарния отбор на Рапид от началото на петдесетте ("бразилската система" на Ханс Песер, зачатъци на зоновата отбрана, капана за засада...), дошъл в Холандия и поел Адо Ден Хааг. Там, първи в света, играл така наречената холандско-немска 4-3-3, която, за разлика от бразилско-британската 4-3-3 от този период, била съставена от нападател и две крила (вместо асиметрични атаки от двама нападатели и едно крило).
Точно той, след като преминал във Фейенорд, показал стойността на тази система на Ринус Михелс, който дотогава играл 4-2-4. Фейенорд взел титлата първенец на Европа през 1970 година, използвайки пръв в света организирана преса базирана на отбрана на линията на подаването, съответно пазене на футболиста от страната на топката, вместо от страната на вратата. Аякс ще спечели следващите три континентални титли, една с Михелс и две с Щефан Ковач.
И по-рано отбори са играли с редица промени на местата на футболистите в своите нападателни фази, например Динамо (Москва) на Борис Аркадиев, който използвал "организиран хаос", а чак и една от първите "фалшиви деветки" в лицето на Всеволод Бобров, който също така бил и много успешен хокеист (една от дивизиите на КХЛ днес носи неговото име). Но никога по-рано това не е било толкова използвано, ясно структурирано, интуитивно (играчите междуособно наричали това "футбол на навика"), неуловимо, неразбираемо...
Десетилетия са минали и тоталният футбол се разширил. Немците го играли особено добре през седемдесетте, само че тяхната версия не е предполагала преса, а казват, че се е появила на Мондиала през 1970 година под слънцето на спарения Леон, когато немският отбор с комплексни подавания опитвал да стигне до хладността, която създавала една от трибуните. Тоталният футбол се разширил, а после се и поделил.
Пропукал се, както и всички революции, на идеологически основи за които и не се размисля докато се мечтае за промяна на света.
През деветдесетте години са създадени две негови възкръсвания, онова "чистото" на Кройф, който го въвел в Барселона и стана първенец на Европа през 1992 година, побеждавайки Сампдория на Вуядин Бошков, а която по-късно с Хуан Лиля и Пеп Гуардиола ще се развие в испанския Juego de posicion, и онази механичната, която пропагандирал Луис Ван Гаал.
На пръв поглед, а после и на втори и трети, не е имало твърде големи разлики между двете интерпретации на тоталния футбол. Но разлики е имало, а и омраза между Кройф и Ван Гаал. Била онази салонна омраза на двама страстни интелектуалци, които се карат около запетайка и семиотика, с разликата, че техният разкол имал много директна проекция на футболния терен и емоционалния обхват на привържениците из континента.
Разлика, по-голяма от която и да е друга, се виждала в твърдостта на единия и контролираната разпуснатост на другия, най-вече в играта с топката.
Във футбола, отбраната е тази, която доминира, която има предимство. Тя определя къде ще се стои, къде ще се играе, а отборът който напада трябва да измисли начин да премине около нея или през нея. Същото нещо съществува и във военната теория.
Пруският генерал Карл фон Клаузевиц, чиято книга "За войната" е учебник за геополитическите анализатори от поколения, говорил за това как най-голямата заблуда е, че отбраната и атаката са еднакви, симетрични сили. Отбраната, говорил Клаузевиц, е далеко надмощна. Ако не е, битките биха траели непрестанно. Така, войната е чакане, планиране, понякога прекъснато от някой сблъсък. Това е така, защото нападателно ориентираната войска е тази, която трябва да мисли напред, да измисли нещо наистина извънредно, за да надмине присъщото предимство на отбранителната сила.
А Карл фон Клаузевиц знае за какво говори. Като младеж се присъединил към войската на Наполеон, която преминала Неман и влязла в Русия с над 700 000 войници. Мощната, непобедима армия (grande armee) се върнала след шест месеца, съставена от 20 000 наранени души. Руснаците чак не се потрудили твърде много, оттегляли се търпеливо и оставили генерал Зима да се погрижи за французите.
Във войната, а и в любовта, а тогава и в тяхната синтеза позната като футбол, нападението е в подчинено положение.
Във футбола това изглежда така, че той се настройва към дефанзивната структура и система на противника и опитва някак да му убегне. Това се нарича реактивно нападение и така играят 90% от отборите в света. Проактивно нападение, каквото играе Кройф, а го играе днес Гуардиола, е онова което ползва топката, за да промени облика на противника, примамва го в едната страна, за да го нападне по другата, пробива през средата, за да отвори пространство на крилото...
Съществува пасивно нападение (да кажем, Моуриньо с Интер в реванша с Барселона през 2010 година в Шампионската лига), което не иска да напада, не иска топката и единствената цел е почивка и подготовка за още бранене.
И, накрая, тук е активното нападение, каквото играе Луис Ван Гаал. Тогава отборът играе по своя подготвен начин без оглед какво прави противникът. Този механичен футбол, който футболистите често наричат "футбол на релси" (ясно заради какво), се базира на подготвени образци и комбинации.
Заради това неговите отбори са добри, но не впечатляващи, често успешни, но никога възпявани (виковете Attack, Attack на Олд Трафорд не са били дитирамба, а вопъл на ядосани привърженици, които не са разбирали защо техният отбор играе толкова предвидимо и безопасно във Висшата лига).
Всички са били такива, всички... Освен Аякс през сезон 1994-1995. Този отбор беше специален.
"Те бяха толкова близо до футболната утопия. Тяхната концепция на игра беше извънредна, но и физически имаха преимущество. Те бяха красавицата и звяра", казвал е Хорхе Валдано, някогашен треньор и спортен директор на Реал (Мадрид), шампион на света с Аржентина.
Точно аржентинец - Сесар Луис Меноти е казал, че всеки футболен отбор е, преди всичко, идея. Аякс е бил доста интересна идея. Отраснали заедно (близнаците Де Бур буквално, Едгар Давидс, Патрик Клуйверт и Михаел Райцигер са били отдалечени на едва няколко улици един от друг), школувани са заедно, само с двама играчи по-стари от 25 години, футболистите на Аякс са спечелили титлата в Холандия без загуба, а не са били победени и в Европа цял сезон.
Още от "Лисабонските лъвове", отборът на Селтик воден от Джок Стайн, който победил Интер през 1967 година и станал първият шампион на Европа от севера, нито един отбор не е бил съставен по подобен принцип по който децата играят футбол в петък след училище - блок срещу блока, вход срещу входа.
Якобус Ко Адриянсе в края на осемдесетте е измислил "елхата" (4-3-2-1 система), но тази система много бързо се разширила по света, а използвайки я Франция станала първенец на света.
Затова, всъщност, 3-1-3-3 (наричат я още и 3-1-2-3-1 и 3-ромб-3) е истинската и единствената истинска холандска формация. Играл я е Кройф с Барселона, играл я е Гус Хидинк с Холандия на Европейското първенство 1996 година, ще я играе в различни форми Пеп Гуардиола, а я е играл и Аякс на Ван Гаал.
Това е система, която в Аякс и днес се използва като метод на учене на младите футболисти, които са накарани да се справят в повече роли, за да по време на кариерата когато получат определена позиция, могат да са тактически по-подготвени.
Защо вече отборът не играе така? Защото е много сложно... Когато се говори за игра с трима централни защитници (един централен и два бека), обикновено се говори за отбори, които играят с пет играчи в последната линия, към които се придружават и крила бекове (wing backs). Оттук и отбори се бранят в 5-3-2, 5-4-1, 5-2-2-1 или подобни облици.
Последната линия се движи като петочленна верига (в която всички играчи се движат заедно с топката) или пък могат да ползват "весела четворка" (като Антонио Конте с Чели или Италия), в която крилото бек се включва в халфовата линия и притиска притежателя на топката докато неговият колега от другата страна е край класическия бек, при което цялата структура прилича на Махалото на Нютон.
Това не съществува в холандския модел, защото няма крила бекове, а допълнителни халфови футболисти.
Аякс е бил много интересна идея. И е бил чудесен за гледане. Самата сила на таланта на тези момчета е надмогнала систематичността и чудовищността на техния треньор, който, по-късно през кариерата, свалил панталоните пред своите играчи в съблекалнята, за да им покаже "железни топки и затова той е главният".
Неговата Холандия от 2014 година, да кажем, игра стриктна, разочароваща и фиксирана отбрана човек срещу човека, толкова рядка в модерния футбол.
Игра човек срещу човека на Холандия, полуфиналист от последното Светонво първенство
Но, колкото и да е бил дивен, колкото и иконоборен да е бил, Аякс от 1995 година не е бил край на футболна ера нито нейното начало. А само симпатична аберация, която понякога се появява...
Приятно е - всички заблуди са такива - да се мисли, че победата на Аякс е означила края на ерата на Питър Пан футбола, в който талантът, индивидуален и общ, е бил достатъчен да се побеждава и печелят трофеи. Истината е, че такива ери никога не е имало. Първите пет издания на Купата на европейските шампиони са спечелени от първите "галактикоси", които е събрал Сантиаго Бернабеу. Сегашният първенец на Европа е Реал (Мадрид) с "галактикоси", които е събрал Флорентино Перес. Всички отбори, освен споменатия Селтик, Аякс от седемдесетте, Нотингам Форест от същото десетилетие, може би Бенфика на Бела Гутман, били рожба на плутокрацията или политическата система, която ги е отгледала.
Така и този Аякс завършил, като стари мебели на everything must go разпродажба. Година, две по-късно, от него нищо не е останало. Но преди това, струвало си е да подчини Европа...
Преди да победи Милан, за който тогава, поред Джанлуиджи Лентини, най-скъпия играч в света, играли и Барези, Костакурта, Десаи, Бобан, във финала в Австрия, Милан и Аякс са играли в груповата фаза на турнира.
Вместо на Де Мер, мачът е изигран на архаичната бетонна поничка каквато била Олимпийския стадион в Амстердам. Тунелът, който прилича на вътрешността на буре, с жълти тухли и надпис "Аякс" водил към терена, който бил оцветен от факли, които днес няма да видите на мачове в турнирите на УЕФА (#againstmodernfootball).
Подходящ старт на пътя, който ще води през мюнхенския Байерн и сплитския Хайдук, който като четвъртфиналист през този сезон е най-успешният отбор в Шампионската лига от някоя от държавите, които са създадени след разпадането на Югославия.
Милан е, година по-рано в Атина, разбил Барселона с 4:0. Тогава бил аутсайдер, сега бил фаворит. Парите се въртят, нещата се въртят.
Финалът през тази 1995 година на стадиона, представете си още веднъж, който носи името "Ернст Хапел", не е бил изключително представителен, с нищо впечатляващ. Влизането на двама осемнадесетгодишни, Кану и Клуйверт, които замениха Кларънс Зеедорф и Яри Литманен, промени донякъде това.
Майката на Клуйверт е сънувала предишната нощ как нейният син ще вкара гол, а той направи точно това пет минути преди края на мача. Аякс стана шампион на Европа.
Луис Ван Гаал невинаги е изглеждал край тъчлинията като сервитьор на Сънсет булеврд в края на смяната, разочарован, че неговият сценарий за филм все още не е купен от никого. Някога беше много по-енергичен, докато следеше мачовете на своите отбори. Такъв е, донякъде, бил и докато водеше този Аякс, но тук по-малко беше управител, а повече зрител. Това еднакво е бил негов отбор колкото и автономен продукт на талант и разбиране на неговите градивни елементи. Хубав плевел в градината на обсесивно-компулсивно градинарство.
В мача с Милан, който с Фабио Капело продължавал да играе равната 4-4-2 на Саки, с Марсел Десаи в халфовата редица, Аякс нападаше в 3-3-4 структура, така че Литманен влизаше поред нападателите.
Пресата на Милан беше насочена така че да изолира Райцигер, както и да се подмами неговия вертикален пас към крилото или нападателя. Това изглеждало като правилна тактика (Аякс често използвал това вертикално подаване в първата и втората фаза на притежанието), но нейното прилагане било лошо.
Някои от най-добрите акции в мача започвали от Райцигер, с пас в дълбочина, върната топка и тогава изтичване на трети човек, който най-често бил нигериецът Джордж Финиди.
Рийкард, Давидс и Зеедорф следвали всеки прогресивен пас, предлагайки се като решение за върната топка, която би им "отворила терен" (up-back-through е много чест нападателен елемент в холандския футбол), но и тези комбинации били редки и още по-рядко минавали поред винаги достатъчно хоризонтално компактната последна линия на Милан.
Но, както сме казали, техният път към финала и целият начин на игра е бил специален, играта в самия финал по никакъв начин. Една защитна грешка на съперника им донесе титлата, която са чакали повече от 20 години, а която сега чакат 23 и вероятно още много дълго няма да дочакат.
В следващия сезон Аякс ще играе още един финал в Шампионската лига, но Ювентус, този сериен, почти патологичен губещ на големи финали, този път ще триумфира.
Но това не е и толкова важно. Сещате се за онова, че всеки отбор, преди всичко, е идея? Нещото около това е, когато отборът е наистина мощен, наистина голям, тази идея остава и когато този отбор вече го няма.
Затова днес никой не говори за Челси, шампион на Европа за 2012 година. Затова днес всички говорят за Милан на Ариго Саки, а не за Милан на Фабио Капело, който го наследи, въпреки че вторият спечели повече трофеи.
Затова днес всички говорят за Бразилия от 1982 година, въпреки че загуби на 1/4-финалите на Световното първенство. Затова сега всички говорят за австрийския отбор от началото на тридесетте, въпреки че е загубил полуфинала на Световното първенство през 1934 година. Затова днес никой не говори за Германия, шампион на света от 1954 година, а за Унгария, която в този финал е победена.
Затова ние днес, а после и всеки ден след това, говорим за Аякс от 1995 година.
Автор: Лука Йевтович
Няма коментари:
Публикуване на коментар