Ледения, честит рожден ден

"Когато ми кажат "китарист" помислям за Кийт Ричардс. Когато ме събудят и кажат "футболист", мисля че пред моите очи първо ще е образа на Денис Бергкамп. Той за мене е футболист"

Има големи актьори като Джони Деп, Самюел Л. Джексън, Брад Пит, Робърт Редфорд или Робърт Дауни Джуниър, които никога не са вземали Оскар. А е трябвало. Това за онези, които са се наслаждавали на техните роли не означава нищо по-малко отколкото и да имат тази златна статуетка.

Има и футболисти като Ференц Пушкаш, Деян Савичевич, Паоло Малдини, Франческо Тоти, Андрес Иниеста, Шави, Андреа Пирло, Златан Ибрахимович или Райън Гигс, които никога не са печелили Златната топка. А е трябвало. Което никога няма да ги прави по-незначителни, защото на техния футбол сме се наслаждавали повече отколкото от онзи, който играеха Папен, Замер, Оуен, Недвед, Канаваро, Модрич...

За съжаление, не съществува този измервател на качеството, който ще измери дозата майсторство, спектакъл, красота и наслада, които са дали на любителите на футбола. В тази група некороновани крале, ако седнат зад бара, един от онези в средата когото всички слушат докато през стиснатите устни на винаги леденото лице рядко и мъдро проговаря, би трябвало да бъде Денис Николас Мария Бергкамп. Русокосият маестро когото англичаните често китиха с прякорите - (Не)летящия холандец или Ледения.

Най-лесно е някой холандец, който направи нещо голямо да го наречем Летящия. Но на Денис Бергкамп това никак не можехте да му го залепите. Той не летеше, той плуваше по зеления правоъгълник. Не заради фобията от самолети, а заради това, че не летеше по терена. Плаваше.

На неговото лице никога не е имало спазъм от тичане. Той ходеше като по вода. В лек тръс, момъкът с арийски изглед беше олицетворение на елегантността. Всичко при него беше леко, нежно, естествено и аристократично. Мамите се ако мислите, че той трябваше да търчи към нея. Не! Топката търчеше към него, чакайки да я помилва. Той не поемаше топката, той я обичаше и милваше.

"Зад всеки удар на топката трябва да има смисъл. Всеки път преди да докоснете топката, размислете", каза веднъж Денис Бергкамп.

Ако изключим хората родени със залепена топка на краката - Марадона или Роналдиньо, никога никой не е поемал така красиво кълбото като Денис Бергкамп и Зинедин Зидан. Приемът, този основен и прост елемент на футболната игра, се смята за нещо напълно естествено и нормално. Когато е добър, не се набива на очи "на първа". Но когато е лош, този играч ви се набива на очи. Футболист, който се бори с топката при прием е като пъпчив ученик от основното на игрището на тези от среден курс. Недорасъл.

Бергкамп доведе приемането на топката до съвършенство, за да там някъде преди 17 години в мрачния и гласовит Нюкасъл да го издигне над всякакъв вид съвършенство и да направи нещо което никой никога преди, а и след него, няма да направи с приема на топката. За това по-късно...

Ако ще помним по едно нещо Денис Бергкамп, това ще бъде това магическо приемане с което лепеше и най-лошите топки. От безнадеждни акции с едно докосване обръщаше картината на терена и правеше обещаващи шансове. От хвърлени балони, които понякога изритваха неговите съотборници, с един ход би обърнал всичко и противникът би се намерил в изненадваща опасност от гол, или асистенция. Но Денис Бергкамп не беше само господар на приема на топката.

Беше много повече от това...

Във втората половина на 80-те, докато по нашите пространства се раждаше най-голямата Цървена звезда, мощната Стяуа хвърляше в отчаяние запада на Европа, а Берлускони правеше империя в Милан, Европа имаше още един голям отбор. ПСВ на Хидинк тероризираше Холандия с четири поредни титли и купата шампион на Европа и беше страх и трепет.

Най-влиятелната личност в историята на тази игра, Йохан Кройф точно в този период получи шанс да поеме Аякс като начинаещ треньор. Всъщност, помолен е и накрая принуден да поеме първия отбор. Не е имал лиценз за което не му е и пукало. Въпреки молбите на клубните началници да отидe на поне няколко лекции и да вземе тази диплома, смятал, че на него тази хартия не му трябва. Напълно правилно. Правилата не трябва да важат за гениите.

Блестящ ум какъвто е, популярният Йопи с дима на цигарата пращаше по дяволите всяка молба да се смили и някакъв там холандски Бата Джора (добре, вероятно там са някакви по-умни хора от нашите вредители) нещо да му говори и да го препитва за футбола. Аякс накрая имал трима помощници с лиценз, които "уж" водили отбора, а Йохан бил "техническо лице". За да се реши лудата ситуация, ФС на Холандия признал, че е по-малък от големия Йохан и след година му дал почетен лиценз, за да се завърши най-накрая далаверата и да не се срамят пред света.

Футболният Питагор поел отбора и започнал да развива идеите от които успехът ще дойде по-късно и чиито плодове мнозина ще берат. Като брилянтното копие което създаде в Каталуния. Три години беше треньор на Аякс, но не успяваше да преточи идеите в титли поред немилосърдния ПСВ. Затова успяваше да създаде футбол в най-хубавия облик и да постави някои постулати, които важат и днес. Защитниците играеха в нападение и обърнато, спектакълът беше гарантиран, а стилът на Кройф е наречен "Харакири". Неговият Аякс е имал по-добри играчи, постигал повече голове, играел по-хубав футбол, но трябвало да се задоволи с купи и трофея от Купата на носители на национални купи. Все пак, Аякс тогава е правил нещо много по-значимо. Създавал е. Променял е футбола.

Кройф произведе Ван Бастен в Златна обувка на Европа (37 гола в 26 мача!!!), защитникът Рийкард в капитан и вътрешен полузащитник, лансира хлапетата Блинд, Вичге, Винтер и още едно интересно русокосо ляво крило - Денис Бергкамп. Е, сега визията на Йохан за крилата не е била онази, която днес главно си представяме. Бергкамп е бил всичко освен бързоног, праволинейно бърз, който с центрирания да цели головата машина Ван Бастен. Сменял е позицията, играл е и "десетка", "осмица", "седмица" или както днешните "футбол мениджъри" поколения биха казали AMF, SS, RW, LW...

Кройф го е лансирал в края на 86-та като 17-годишен в първенството на Холандия, в сезона в който ще спечели КНК. След есенните прегазвания на Бурса и Олимпиакос с общото 12:1, Аякс на Кройф през пролетта играе срещу Малмьо на Ходжсън в 1/4-финала. Кройф е решил 17-годишният Денис Бергкамп да запише европейски дебют точно в Швеция.

Но, в началото на март в Швеция е студено. Теренът е бил завеян, снегът немилостиво се сипел и мачът е отложен с 10 дни. Което означавало, че Бергкамп не може да дебютира?! Отборът трябвало да пътува в Швеция в четвъртък, а изпитът по биология на 17-годишния гимназист е бил в петък.

Денис е най-младият от четиримата синове в строго, католическо семейство в което образованието е било важно. Когато бил на 10 години, Аякс дошъл за него, родителите отказали идеята тяхното дете толкова рано да сложи футбола в списъка с приоритетите. Малкият Денис играел в местния Вилскрахт, а идол му бил звездата на Тотнъм Глен Ходъл. Най-много заради съвършения прием на топката, който Денис тренирал денонощно. Скаутите на Аякс не го изпускали от поглед и година по-късно убедили неговите родители. Във фабриката за футбол на Аякс талантът постепенно е надграждан и освобождаван. Всичко вървяло естествено и Бергкамп стигнал до резервния отбор където първи треньорски стъпки правел Кройф.

"Не използвахме резервният отбор за трениране на играчи, използвахме резервният отбор той да тренира Бергкамп", говори по-късно Кройф.

Нормално е по-късно в първия отбор да е имал големи надежди за това хлапе и се съгласил с родителите Денис в петък да положи изпита по биология, но след това да се присъедини към отбора в Швеция. Изпитът е взет, но в дебюта е победен с 0:1, изигравайки последните 15 минути от мача.

Мнозина са се питали какво прави Кройф с това момче и защо толкова го форсира, а Йохан на инат в реванша поставил Бергкамп в стартовия състав.
"Казах му преди мача, че е играчът, който ще го пази е обикновен пръдльо, бавен и безполезен и че трябва да го сгази."

Било е 3:1, головете са вкарали Ван Бастен и Винтер, но играч на мача е бил Бергкамп. Кройф нарочно го заменил в 87-ата минута, за да стане целият стадион и да се поклони. Над 25 000 човека на стария Де Мер обсебени от русокосото хлапе аплодирали и крещели.
"Денис си играеше с пазителя си като с играчка. Горкият човек изглеждаше като слепец поред Бергкамп", говори Франк Рийкард.

Кройф знаел как да дозира младите играчи и Денис до края на турнира и купата спечелена във финала против Локомотив от Лайпциг главно вкарвал като първа смяна, докато Ван Бастен пълнел противниците.

През следващия сезон Бергкамп е станал титуляр, ПСВ продължил да печели титлата, но нещо ново се раждало. Това е бил един от повратните моменти в славния клуб. Наложена е система. Кройф отишъл в Барселона и в нея да създаде система, а след себе си оставил знаците на шедьовър. Лео Бенхакер със своя дебеличък помощник Луис Ван Гаал наследил Кройф, Бергкамп и златна мина в младежката школа от която в първия отбор вече пристигнали братята Де Бур. Бенхакер преместил Бергкамп от крилото в атаката и титлата се върнала в Амстердам. Но само за година, след това ПСВ с Ромарио продължил да доминира.

Бенхакер след две години е наследен от Ван Гаал и започнал да събира пъзела на отбора, който ще хвърли Европа под краката си. Тогава вече холандски национал, Денис Бергкамп бил първа звезда в този отбор. За два сезона при Ван Гаал и двата пъти е и играч на годината в Холандия пред Ромарио, два пъти първи голмайстор на първенството, постигайки 66 гола в 88 мача. Ван Гаал в първия отбор полека налагал Ван дер Сар, Давидс, Райцигер, Зеедорф, Овермарс и своето финландско откритие Яри Литманен, който ще наследи Бергкамп.

След спечелването на Купата на УЕФА против Торино през 1992 година, в Италия видели, че Холандия още има страховити играчи за предлагане поред триото в Милан което владеело Европа. Интер решил да отговори на градския противник с довеждането на Бергкамп и Йонк в пакет от Аякс и се надявал холандското семе да проработи и при тях.

Бергкамп искал в Италия, защото тогава това беше най-силното първенство, а Интер въпреки всички очаквания със скромен отбор в предходния сезон завършил на второ място със само четири точки по-малко от мощния Милан на Капело. Бергкамп отказал поканата на Кройф за Барселона, но и тази на Реал, защото не искал да бъдат съперници. Искал е в Италия и Интер изглеждал като добър шанс, особено след като президентът Пелегрини го убедил, че ще играе офанзивен футбол.

Вместо това - катастрофа! Бергкамп изглеждал изгубен. Интер е играел защитно, а той бил откъснат.
"Поглеждам назад и виждам нашите защитници и халфове как стоят дълбоко в нашата половина. Аз и Рубен Соса играехме против петима, шестима противникови играчи. Това празно пространство ме... този футбол ме убиваше", говорил е Бергкамп.

Това беше най-шизофреничния сезон в историята на Интер. Вместо борба за титлата, бореха се да не изпаднат. С напредването на сезона падаха все по-ниско и някак успяха да се спасят. За точка! Бергкамп вкара само осем гола.

Парадоксално, блестяха в Купата на УЕФА, която беше много по-силен турнир от днешната Лига Европа. Особено Бергкамп. Там където се играеше по-нападателно и открито. Без италиански защитници на врата, Бергкамп се наслаждаваше. Интер спечели Купата на УЕФА, холандецът беше голмайстор на турнира, постигна голове със задни ножици, записа чак и хеттрик на пътя до титлата. Луд сезон след който никой в Италия не знаеше какво да мисли за Бергкамп.

Следващият трябваше да е по-добър, а беше още по-лош! Нямаше никакъв трофей. Интер завърши шести, Бергкамп отбеляза само три гола, а италианската преса го разкъсваше. Толкова че някаква неизвестна награда "Магаре на седмицата" преименуваха в "Бергкамп на седмицата". Плюс си навлече страх от летене със самолет, защото Интер в гостуванията летеше с някакви развалини от малки самолети, които изглеждали сякаш всеки момент ще се разпаднат. За последен път е седнал в "желязна птица" през лятото на 1994 когато с Холандия отиде на Мондиала в Америка.
"Често не можех да се концентрирам напълно в гостуванията, защото гледах в небето. Ако беше облачно, вече започваше да ме обхваща паника за връщането и не можех да мисля само за футбола."

Срамежливият холандец едва чакал да побегне от Интер, който вече успял да опропасти един чудесен нападател като Дарко Панчев. Холандецът не искал да го сполети същата съдба, а когато клубът е купен от Масимо Морати, вратите се отворили. Морати довел Маурицио Ганц вместо Бергкамп. Първата от низ негови катастрофални преценки. По-късно са се низали Роберто Карлош, Пирло, Зеедорф...

Бергкамп приел поканата на Арсенал. Островът му е бил съден. Името Денис е получил по легендата на Манчестър Юнайтед, шотландецът Денис Лоу, а идол му е бил Глен Ходъл от Тотнъм. Все пак, завършил в редиците на най-големия съперник на Тотнъм и клуб, който с неговото идване ще стане най-голям съперник на Манчестър Юнайтед.

Арсенал от години преди Бергкамп е бил познат като отбор, който играе антифутбол. Множество островни отбори тогава са играли грозен футбол, но Арсенал изпъквал. Идването на Денис Бергкамп ще промени това.

В съблекалнята са го дочакали пияните Адамс и Мърсън, лудият Киоун, скандалджиите Райт и Уинтърбърн... Арсенал с малко по-добър от Дяволския остров и бърлога на злодеите и измамниците както Ник Хорнби е описал този клуб в началото на 90-те.

Бергкамп през лятото на 95-а дошъл като най-скъпия играч в историята на клуба. И започнал още по-зле отколкото в Интер!

В първите шест мача не е вкарал гол, островната преса му насолила главата, но хладнокръвният холандец мълчал и вярвал. Най-накрая, вкарал първия гол в седмия мач. Соло пробив и бомба от 20 метра против Саутхемптън пуснали духа от бутилката. След това всичко тръгнало като по мазнина. До края на сезона още 10 включително и бляскавия победоносен в последния кръг против Болтън с който Арсенал отишъл в Купата на УЕФА. През следващото лято на пейката на Арсенал дошъл първият небритански треньор в историята на Висшата лига, Арсен Венгер и историята е започнала да се пише...

Бергкамп през 1996 е получил треньора, който е чакал от напускането на Аякс. Някой, който желае да играе футбол, да създава и неговите играчи да се наслаждават на терена. Започна създаването на "онзи" Арсенал, който завинаги ще промени английския футбол и ще отвори вратите на Висшата лига към остатъка от света. Дошли избраниците на Венгер Виейра и Анелка. Бергкамп във втория сезон имал 12 гола и 11 асистенции, Венгер го използвал като лутащ нападател, а привържениците започнали да усещат привилегията, която са получили с идването на холандския гений. Фантастичният гол против Лестър дал знак за много бляскави моменти, които публиката на Острова ще гледа в режисурата на "десетката" на Арсенал. Разбира се, приемът на топката е бил нещо невиждано дотогава на Острова. Особено онзи против Тотнъм когато нещастният Стивън Кар дърпа, тегли, опитва да го събори, а Денис леко поема, отива в обратната посока с топката и пласира, докато Кар гледа как топката влиза във вратата. Тук са някои от тези голове...

Арсенал с Бергкамп за два сезона сериозно пораснал. Бил е 12-ти преди да дойде Денис, па шести, па трети в първия сезон на Венгер и тогава идва чудесният сезон 1997/98.

Една от историите за Денис Бергкамп, която всякак трябва да се разкаже е от август 1997 година. Привържениците вече са свикнали с головете шедьоври, магичните прехвърляния, бомбите от разстояние, Бергкамп не вкарваше обикновени голове... Но през този август някаква извънземна сила се всели в него.

Днешната емисия на Висшата лига в която се избира гол на месеца, съществуваше и тогава. И единствен път за тези 237 месеца от тогава до днес се случи един играч да бъде автор на ПЪРВИЯ, ВТОРИЯ и ТРЕТИЯ най-добър гол на месеца! Никой никога като Денис Бергкамп. А сетете се какви майстори са играли или играят на Острова.

В срок от четири дни на този август 1997 Бергкамп направи майсторство против Саутхемптън и два шедьовъра против Лестър, от които единият се смята за най-хубавия ход в кариерата. Кой е казал Нюкасъл? Насладете се...

Това беше началото на сезона в който Висшата лига ще завърши под бутонките на Денис Бергкамп. И няма да се чувства сгазена, а ще се наслаждава. Арсенал спечели титлата, Венгер откри за англичаните хубавия футбол, а Бергкамп е избран за Играч на сезона (18 гола).
"Денис се различава по това, че понякога на него са му необходими само две докосвания за гол, а на останалите играчи три, четири, пет. В това е най-добрият в света", заяви Арсен Венгер.

Последва Мондиала във Франция в който Бергкамп ще постигне още един антологичен гол в 1/4-финала против Аржентина. Дълга топка от Франк Де Бур, божествен прием с който прехвърля шокирания Аяла и воле в сърцето на аржентинците за полуфинал. Тук и ще завърши Холандия след дузпи. А можеше и до титлата. Този отбор с нищо не беше по-лош от френския или бразилския.

През следващите три сезона Юнайтед на Фърги ще е първи, Арсенал втори, докато Бергкамп не дочака идеалния партньор в нападение. Тиери Анри. В клуба по-рано са дошли Овермарс, Петит, Люнгберг, след Анри идват и Пирес, Вилторд...

Арсенал през 2002 спечели дубъл, след това беше ред на Манчестър Юнайтед и тогава идва сезонът за всички времена на когото специален чар донесе Денис Бергкамп.

През този сезон 2003/04 са родени Непобедимите, тогава е постигнат гол какъвто никога преди или после не е видян. Разбира се, постигна го Бергкамп. Въпреки че тогава вече бе в есента на кариерата, а Тиери Анри най-добър играч, имаше Бергкамп своите значими епизоди. Арсенал през целия сезон немилосърдно газеше всичко пред себе си в Англия. Без загуба до титлата, което и днес не се удава на никого. Моментът на сеозна се случва в мрачния Нюкасъл.

Денис Бергкамп е на ивицата на наказателното поле, обърнат с гръб към вратата. Поема топката. Е сега, това не може да се нарече прием. Това е много повече от приемане на топката. Това е превъплъщение на Пикасо на футболния терен. Нещастният Никос Дабизас му беше зад гърба. Топката отива на една, Бергкамп на другата страна и се срещат зад гърба на Дабизас. Целуват се и тя влиза във вратата. Антология!
"Напълно разбирам защо на всички им идва наум този гол когато ме видят. Хората мислят, че ме е срам и тази случка ме преследва. Но не е така. Ще ви кажа искрено: Горд съм. Бях част от произведение на изкуството в изпълнението на истински гений. Случи се да съм тук, изгубихме мача, но по-късно разбрах, че съм станал част от историята на футбола", каза по-късно гръцкото момче Ник Дабизас.

Това беше короната на кралския сезон на Арсенал. Момент за всички времена, да напомня какъв пъклен и чудесен футбол играеше това поколение. Нямаха успех в Европа, отчасти и заради страха на Денис от летене заради който пропусна много гостувания. Но както по-късно една част от привържениците на Арсенал написаха на транспарант на стадиона:
"Бергкамп - защо да летиш, когато можеш да ходиш по вода".

Докато остаряваше, а Анри беше все по-добър и по-добър, Бергкамп се наслаждаваше повече в даването на асистенции. През следващия сезон Арсенал няма да защити титлата, но Денис като 36-годишен ще вкара осем гола и ще направи 13 асистенции. В последния кръг Евертън е прегазен със 7:0 с гол и три асистенции на Нелетящия холандец,  а привържениците крещяха: "Още една година, още една година."

И приел. Не отишъл в обявената пенсия и изиграл още една. В последния кръг е бил "Денят на Бергкамп" срещу УБА. Влязъл от пейката, първо подаде за гол на Пирес, а тогава в 89-ата и сам се разписа. Последният в кариерата. И отишъл в легендата като Краля на Хайбъри.

Пред стадиона на Арсенал днес стои статуя, която съвършено показва картината по която ще помним Денис Бергкамп. Как приема топката.

Денис Бергкамп влезе в историята на Арсенал, Холандия, европейския футбол... Но най-вече в сърцата на любителите на футбола. Спада в ранга на тези недостатъчно възпети великани. С отдалечаването на футбола от тези романтични 90-те, трофеите, победите, статистиката и рекордите стават единственото което е важно. Но съществува и друга школа на мислене. Ще цитираме великия ум, който лансира във футболното съзвездие Денис Бергкамп.
"Най-добър футболист на всички времена не съществува. Можете да се карате как играчът Х е спечелил повече от играча У. Можете да кажете как има елитна група в която са Пеле, Бекенбауер, Марадона, Ди Стефано и вероятно сте в правото си. Но най-добър не съществува. Обаче, съществува онази мисъл, която ви минава през главата когато кажете "футболист". Когато ми кажат "китарист" аз помислям за Кийт Ричардс. Когато ме събудят и кажат "футболист", мисля че пред очите ми първо ще е образа на Денис Бергкамп. За мене той е футболист", каза великият Йохан.

И така, когато някой ми спомене прием на топката, първо наум ще ми дойде тази руса коса, спретнат и никога неизцапан екип, крак във въздуха и върха на бутонката, който целува топката... След това няма значение. Магьосникът вече е направил своя най-добър трик без оглед къде ще завърши топката.

Ледения, честит ти 50-ти рожден ден!

Автор: Александър Глигорич

А тогава децата излязли да си играят...

Сто души - сто чудеса. Сто треньора - десет хиляди начина за играене на футбол. Някои от тях се държат към няколко модела, всякак винаги към същите принципи. Луис Ван Гаал е принц на тази треньорска догматичност. Но за пръв и последен път в неговата кариера отбор се отклонил от неговия контрол, играл, на практика, въпреки него и неговите нагласи. Това бил Аякс от средата на деветдесетте години, вероятно единственият отбор в историята съставен от вундеркиндове, сраснали в цялост, която е била една от най-хубавите версии на тоталния (или има някакъв друг) футбол виждана някога.

И преди тази 1872 година са играни международни мачове, наистина неофициални. В университета в Единбург, 1851 година, играли едни срещу други студенти от Англия и Шотландия. Деветнадесет години по-късно жители на Лондон, отново етнически шотландци и англичани, изиграли и приятелски мач (англичаните победили с 1:0).

Но да, този мач, изигран на 30 ноември в Глазгоу (абсолютна футболна столица на империята и света преди Първата Световна война) бил първият официален международен футболен мач. Четири хиляди човека платили по шилинг, за да видят дуел без голове - но и дуел с безброй чудеса.

Футболният съюз на Шотландия все още не е бил основан и всички национали са били част от клуба Куинс Парк. Преди мача разбрали, че техните съперници са по-тежки средно с един камък (малко повече от шест килограма), не е имало смисъл да се отдадат на игра базирана на тичане и дрибъл, каквато на практика единствено съществувала по това време. Струвало си да се използва подаване.

Куинс Парк е, вижте, основан 1867 година, а чак през 1870 година става член на Футболната Асоциация. През тези три години ползвали правилото за засада което е било много либерално. За да е играч в непозволена позиция, трябвало да бъде зад предпоследния футболист и, в същото време, в последните 15 ярда на игрището. Това е позволявало на шотландците да се разпрострат по терена и да подават топката, което е било и основата на тяхната игра. В Англия първите три години се играло със стриктно правило за засада (като в двете ръгбита днес), за да се промени това през 1866 година когато трима играчи винаги трябвало да са между нападателя и вратата (един повече отколкото днес).

Шотландците решили и сега да играят с подавания и, според всички известия, били много по-доминиращият съперник през този ден.

Подаването се разширило (Роял Енджиниърс е първият английски отбор, който го ползвал, набързо след това и Кеймбридж Х), но неговия духовен дом и главно физическо средище останал Кунс Парк. Тогава Ар Ес МакКол, наричан и Карамеления Боб заради веригата магазини, които е държал със своя брат, преминал в Нюкасъл, за да стане професионалист (Куинс Парк е останал аматьорски клуб, в онзи изворен смисъл. Думата "аматьор" произтича или от френската или от латинската дума за "любов" и означава някой който играе футбол само и единствено заради самото удоволствие от играта).

В североизтока на Англия е представил подаването, което веднага приел Питър МакУилиям, който през 1912 година станал треньор на Тотнъм, правейки подаването като основен принцип във всички категории на клуба, както и във филиалния клуб Нортфлит Таун.

Когато се върнал в Тотнъм, след мандат в Мидълзбро който го направил най-платения мениджър в света, наследил играчи каквито били Артур Роу, Бил Никълсън и Вик Бъкингам. Всички са станали чудесни треньори, първите двама и шампиони на Англия с Тотнъм, докато третият отишъл в Холандия и взел Аякс и в първия отбор въвел момък, който се наричал, не е изключено да сте чували някъде това име по-рано - Йохан Кройф. Бъкингам така подготвил терена - или, по-точно, онова което ще се случва на терена - за Ринус Михелс, а самият той отишъл в Барселона. Там ще го, представете си, наследи отново Ринус Михелс, баща на тоталния футбол или, както той сам го наричал, пресиращият футбол.

Междувременно, Ернст Хапел, австрийски треньор и член на легендарния отбор на Рапид от началото на петдесетте ("бразилската система" на Ханс Песер, зачатъци на зоновата отбрана, капана за засада...), дошъл в Холандия и поел Адо Ден Хааг. Там, първи в света, играл така наречената холандско-немска 4-3-3, която, за разлика от бразилско-британската 4-3-3 от този период, била съставена от нападател и две крила (вместо асиметрични атаки от двама нападатели и едно крило).

Точно той, след като преминал във Фейенорд, показал стойността на тази система на Ринус Михелс, който дотогава играл 4-2-4. Фейенорд взел титлата първенец на Европа през 1970 година, използвайки пръв в света организирана преса базирана на отбрана на линията на подаването, съответно пазене на футболиста от страната на топката, вместо от страната на вратата. Аякс ще спечели следващите три континентални титли, една с Михелс и две с Щефан Ковач.

И по-рано отбори са играли с редица промени на местата на футболистите в своите нападателни фази, например Динамо (Москва) на Борис Аркадиев, който използвал "организиран хаос", а чак и една от първите "фалшиви деветки" в лицето на Всеволод Бобров, който също така бил и много успешен хокеист (една от дивизиите на КХЛ днес носи неговото име). Но никога по-рано това не е било толкова използвано, ясно структурирано, интуитивно (играчите междуособно наричали това "футбол на навика"), неуловимо, неразбираемо...

Десетилетия са минали и тоталният футбол се разширил. Немците го играли особено добре през седемдесетте, само че тяхната версия не е предполагала преса, а казват, че се е появила на Мондиала през 1970 година под слънцето на спарения Леон, когато немският отбор с комплексни подавания опитвал да стигне до хладността, която създавала една от трибуните. Тоталният футбол се разширил, а после се и поделил.

Пропукал се, както и всички революции, на идеологически основи за които и не се размисля докато се мечтае за промяна на света.

През деветдесетте години са създадени две негови възкръсвания, онова "чистото" на Кройф, който го въвел в Барселона и стана първенец на Европа през 1992 година, побеждавайки Сампдория на Вуядин Бошков, а която по-късно с Хуан Лиля и Пеп Гуардиола ще се развие в испанския Juego de posicion, и онази механичната, която пропагандирал Луис Ван Гаал.

На пръв поглед, а после и на втори и трети, не е имало твърде големи разлики между двете интерпретации на тоталния футбол. Но разлики е имало, а и омраза между Кройф и Ван Гаал. Била онази салонна омраза на двама страстни интелектуалци, които се карат около запетайка и семиотика, с разликата, че техният разкол имал много директна проекция на футболния терен и емоционалния обхват на привържениците из континента.

Разлика, по-голяма от която и да е друга, се виждала в твърдостта на единия и контролираната разпуснатост на другия, най-вече в играта с топката.

Във футбола, отбраната е тази, която доминира, която има предимство. Тя определя къде ще се стои, къде ще се играе, а отборът който напада трябва да измисли начин да премине около нея или през нея. Същото нещо съществува и във военната теория.

Пруският генерал Карл фон Клаузевиц, чиято книга "За войната" е учебник за геополитическите анализатори от поколения, говорил за това как най-голямата заблуда е, че отбраната и атаката са еднакви, симетрични сили. Отбраната, говорил Клаузевиц, е далеко надмощна. Ако не е, битките биха траели непрестанно. Така, войната е чакане, планиране, понякога прекъснато от някой сблъсък. Това е така, защото нападателно ориентираната войска е тази, която трябва да мисли напред, да измисли нещо наистина извънредно, за да надмине присъщото предимство на отбранителната сила.

А Карл фон Клаузевиц знае за какво говори. Като младеж се присъединил към войската на Наполеон, която преминала Неман и влязла в Русия с над 700 000 войници. Мощната, непобедима армия (grande armee) се върнала след шест месеца, съставена от 20 000 наранени души. Руснаците чак не се потрудили твърде много, оттегляли се търпеливо и оставили генерал Зима да се погрижи за французите.

Във войната, а и в любовта, а тогава и в тяхната синтеза позната като футбол, нападението е в подчинено положение.

Във футбола това изглежда така, че той се настройва към дефанзивната структура и система на противника и опитва някак да му убегне. Това се нарича реактивно нападение и така играят 90% от отборите в света. Проактивно нападение, каквото играе Кройф, а го играе днес Гуардиола, е онова което ползва топката, за да промени облика на противника, примамва го в едната страна, за да го нападне по другата, пробива през средата, за да отвори пространство на крилото...

Съществува пасивно нападение (да кажем, Моуриньо с Интер в реванша с Барселона през 2010 година в Шампионската лига), което не иска да напада, не иска топката и единствената цел е почивка и подготовка за още бранене.

И, накрая, тук е активното нападение, каквото играе Луис Ван Гаал. Тогава отборът играе по своя подготвен начин без оглед какво прави противникът. Този механичен футбол, който футболистите често наричат "футбол на релси" (ясно заради какво), се базира на подготвени образци и комбинации.

Заради това неговите отбори са добри, но не впечатляващи, често успешни, но никога възпявани (виковете Attack, Attack на Олд Трафорд не са били дитирамба, а вопъл на ядосани привърженици, които не са разбирали защо техният отбор играе толкова предвидимо и безопасно във Висшата лига).

Всички са били такива, всички... Освен Аякс през сезон 1994-1995. Този отбор беше специален.

"Те бяха толкова близо до футболната утопия. Тяхната концепция на игра беше извънредна, но и физически имаха преимущество. Те бяха красавицата и звяра", казвал е Хорхе Валдано, някогашен треньор и спортен директор на Реал (Мадрид), шампион на света с Аржентина.

Точно аржентинец - Сесар Луис Меноти е казал, че всеки футболен отбор е, преди всичко, идея. Аякс е бил доста интересна идея. Отраснали заедно (близнаците Де Бур буквално, Едгар Давидс, Патрик Клуйверт и Михаел Райцигер са били отдалечени на едва няколко улици един от друг), школувани са заедно, само с двама играчи по-стари от 25 години, футболистите на Аякс са спечелили титлата в Холандия без загуба, а не са били победени и в Европа цял сезон.

Още от "Лисабонските лъвове", отборът на Селтик воден от Джок Стайн, който победил Интер през 1967 година и станал първият шампион на Европа от севера, нито един отбор не е бил съставен по подобен принцип по който децата играят футбол в петък след училище - блок срещу блока, вход срещу входа.

Якобус Ко Адриянсе в края на осемдесетте е измислил "елхата" (4-3-2-1 система), но тази система много бързо се разширила по света, а използвайки я Франция станала първенец на света.

Затова, всъщност, 3-1-3-3 (наричат я още и 3-1-2-3-1 и 3-ромб-3) е истинската и единствената истинска холандска формация. Играл я е Кройф с Барселона, играл я е Гус Хидинк с Холандия на Европейското първенство 1996 година, ще я играе в различни форми Пеп Гуардиола, а я е играл и Аякс на Ван Гаал.

Това е система, която в Аякс и днес се използва като метод на учене на младите футболисти, които са накарани да се справят в повече роли, за да по време на кариерата когато получат определена позиция, могат да са тактически по-подготвени.

Защо вече отборът не играе така? Защото е много сложно... Когато се говори за игра с трима централни защитници (един централен и два бека), обикновено се говори за отбори, които играят с пет играчи в последната линия, към които се придружават и крила бекове (wing backs). Оттук и отбори се бранят в 5-3-2, 5-4-1, 5-2-2-1 или подобни облици.

Последната линия се движи като петочленна верига (в която всички играчи се движат заедно с топката) или пък могат да ползват "весела четворка" (като Антонио Конте с Чели или Италия), в която крилото бек се включва в халфовата линия и притиска притежателя на топката докато неговият колега от другата страна е край класическия бек, при което цялата структура прилича на Махалото на Нютон.

Това не съществува в холандския модел, защото няма крила бекове, а допълнителни халфови футболисти.

Аякс е бил много интересна идея. И е бил чудесен за гледане. Самата сила на таланта на тези момчета е надмогнала систематичността и чудовищността на техния треньор, който, по-късно през кариерата, свалил панталоните пред своите играчи в съблекалнята, за да им покаже "железни топки и затова той е главният".

Неговата Холандия от 2014 година, да кажем, игра стриктна, разочароваща и фиксирана отбрана човек срещу човека, толкова рядка в модерния футбол.

Игра човек срещу човека на Холандия, полуфиналист от последното Светонво първенство

Но, колкото и да е бил дивен, колкото и иконоборен да е бил, Аякс от 1995 година не е бил край на футболна ера нито нейното начало. А само симпатична аберация, която понякога се появява...

Приятно е - всички заблуди са такива - да се мисли, че победата на Аякс е означила края на ерата на Питър Пан футбола, в който талантът, индивидуален и общ, е бил достатъчен да се побеждава и печелят трофеи. Истината е, че такива ери никога не е имало. Първите пет издания на Купата на европейските шампиони са спечелени от първите "галактикоси", които е събрал Сантиаго Бернабеу. Сегашният първенец на Европа е Реал (Мадрид) с "галактикоси", които е събрал Флорентино Перес. Всички отбори, освен споменатия Селтик, Аякс от седемдесетте, Нотингам Форест от същото десетилетие, може би Бенфика на Бела Гутман, били рожба на плутокрацията или политическата система, която ги е отгледала.

Така и този Аякс завършил, като стари мебели на everything must go разпродажба. Година, две по-късно, от него нищо не е останало. Но преди това, струвало си е да подчини Европа...

Преди да победи Милан, за който тогава, поред Джанлуиджи Лентини, най-скъпия играч в света, играли и Барези, Костакурта, Десаи, Бобан, във финала в Австрия, Милан и Аякс са играли в груповата фаза на турнира.

Вместо на Де Мер, мачът е изигран на архаичната бетонна поничка каквато била Олимпийския стадион в Амстердам. Тунелът, който прилича на вътрешността на буре, с жълти тухли и надпис "Аякс" водил към терена, който бил оцветен от факли, които днес няма да видите на мачове в турнирите на УЕФА (#againstmodernfootball).

Подходящ старт на пътя, който ще води през мюнхенския Байерн и сплитския Хайдук, който като четвъртфиналист през този сезон е най-успешният отбор в Шампионската лига от някоя от държавите, които са създадени след разпадането на Югославия.

Милан е, година по-рано в Атина, разбил Барселона с 4:0. Тогава бил аутсайдер, сега бил фаворит. Парите се въртят, нещата се въртят.

Финалът през тази 1995 година на стадиона, представете си още веднъж, който носи името "Ернст Хапел", не е бил изключително представителен, с нищо впечатляващ. Влизането на двама осемнадесетгодишни, Кану и Клуйверт, които замениха Кларънс Зеедорф и Яри Литманен, промени донякъде това.

Майката на Клуйверт е сънувала предишната нощ как нейният син ще вкара гол, а той направи точно това пет минути преди края на мача. Аякс стана шампион на Европа.

Луис Ван Гаал невинаги е изглеждал край тъчлинията като сервитьор на Сънсет булеврд в края на смяната, разочарован, че неговият сценарий за филм все още не е купен от никого. Някога беше много по-енергичен, докато следеше мачовете на своите отбори. Такъв е, донякъде, бил и докато водеше този Аякс, но тук по-малко беше управител, а повече зрител. Това еднакво е бил негов отбор колкото и автономен продукт на талант и разбиране на неговите градивни елементи. Хубав плевел в градината на обсесивно-компулсивно градинарство.

В мача с Милан, който с Фабио Капело продължавал да играе равната 4-4-2 на Саки, с Марсел Десаи в халфовата редица, Аякс нападаше в 3-3-4 структура, така че Литманен влизаше поред нападателите.

Пресата на Милан беше насочена така че да изолира Райцигер, както и да се подмами неговия вертикален пас към крилото или нападателя. Това изглеждало като правилна тактика (Аякс често използвал това вертикално подаване в първата и втората фаза на притежанието), но нейното прилагане било лошо.

Някои от най-добрите акции в мача започвали от Райцигер, с пас в дълбочина, върната топка и тогава изтичване на трети човек, който най-често бил нигериецът Джордж Финиди.

Рийкард, Давидс и Зеедорф следвали всеки прогресивен пас, предлагайки се като решение за върната топка, която би им "отворила терен" (up-back-through е много чест нападателен елемент в холандския футбол), но и тези комбинации били редки и още по-рядко минавали поред винаги достатъчно хоризонтално компактната последна линия на Милан.

Но, както сме казали, техният път към финала и целият начин на игра е бил специален, играта в самия финал по никакъв начин. Една защитна грешка на съперника им донесе титлата, която са чакали повече от 20 години, а която сега чакат 23 и вероятно още много дълго няма да дочакат.

В следващия сезон Аякс ще играе още един финал в Шампионската лига, но Ювентус, този сериен, почти патологичен губещ на големи финали, този път ще триумфира.

Но това не е и толкова важно. Сещате се за онова, че всеки отбор, преди всичко, е идея? Нещото около това е, когато отборът е наистина мощен, наистина голям, тази идея остава и когато този отбор вече го няма.

Затова днес никой не говори за Челси, шампион на Европа за 2012 година. Затова днес всички говорят за Милан на Ариго Саки, а не за Милан на Фабио Капело, който го наследи, въпреки че вторият спечели повече трофеи.

Затова днес всички говорят за Бразилия от 1982 година, въпреки че загуби на 1/4-финалите на Световното първенство. Затова сега всички говорят за австрийския отбор от началото на тридесетте, въпреки че е загубил полуфинала на Световното първенство през 1934 година. Затова днес никой не говори за Германия, шампион на света от 1954 година, а за Унгария, която в този финал е победена.

Затова ние днес, а после и всеки ден след това, говорим за Аякс от 1995 година.

Автор: Лука Йевтович

Пресметнаха колко биха стрували днес майсторите на футбола от 20 век

Най-накрая някой се сети как да оцени колко биха стрували трансферите на великани на световния футбол като Пеле и Марадона, ако играеха в днешно време.

Порталът giffgaff направи формула. Сравнявайки постиженията на бившите футболисти с тези, които играят днес, в зависимост от техните години, успели да оценят стойността на някогашните асове.

Неймар това лято счупи рекорда с преминаването от Барселона в ПСЖ за 222 милиона евро, а тогава Барселона плати на Борусия (Дортмунд) 130 милиона евро за Осман Дембеле, който така стана по-скъп от Пол Погба. Французинът държеше рекорда за година, след като Манчестър Юнайтед го плати на Ювентус 105 милиона евро през лятото на 2016 година.

А колко днес биха стрували Пеле, Диего Армандо Марадона, Ференц Пушкаш, Йохан Кройф, Мишел Платини и останалите най-добри играчи на 20 век? Тогава не се е влагало толкова във футбола, те в онези години са играли за "ситни" пари в сравнение с днешните футболни звезди.

Порталът giffgaff оценява, че днес Пеле би струвал 394 милиона евро, сравнявайки го с Неймар до отиването в Париж. Да е роден половин век по-късно легендарният бразилец би бил най-скъпият футболист в света.

Славният унгарец Ференц Пушкаш, също така сравнен с Неймар, е оценен на 290 милиона евро, а Йохан Кройф на 271 милиона. До цената на холандеца е дошло след паралел с Александър Лаказет.

Джордж Бест днес би струвал 176 милиона, Мишел Платини 174 милиона, Паоло Малдини 125 милиона, Тиери Анри 116 милиона...

Марадона е оценен на "само" 105 милиона евро, а неговото сравнение е с Ромелу Лукаку.

Борба за власт в Аякс и краят на плюшената революция на Кройф. За всичко е виновен Бергкамп

Привържениците най-накрая се наслаждаваха. Защото ако футболът се играе за победата не е всичко в трофеите. През този сезон Фейенорд взе шампионската титла в Холандия, Манчестър Юнайтед беше твърде голям залък във финала на Лига Европа, но Аякс след дълги години игра футбол какъвто може да се играе само в Амстердам. Супер бърз, ултраофанзивен, с една дума: кройфовски!

Заслугата е на Петер Бош, голям поклонник на личността и делото на легендарния Йохан Кройф и от това лято ще е новият треньор на Борусия! Обичаха в Амстердам и Франк Де Бур (шест години той седя на скамейката), но Бош направи стъпка напред, изведе Аякс на следващото стъпало, положи основите на нещо което трябваше да роди нов мощен Аякс. На европейско ниво.

Само за да стигне преди няколко дни новината: Борусия Дортмунд, след неуспешния опит да доведе на Вестфален треньора на Ница Лусиен Фавре, се фокусира върху 53-годишния наставник на Аякс. Всичко завърши бързо и Бош днес е представен като новия треньор на Борусия.

Това което специално ще нанесе болка на привържениците на Аякс е, че Бош изобщо не искаше да напуска. Той, твърдят всички водещи медии, бил впечатлен от таланта с който разполагал в състава, смятал е, че с добро водене е можел още да подобри играта и наистина да издигне Аякс над средното ниво в Европа.

Всичко това е било по силите на Бош, само в клубът да не е бил - Денис Бергкамп.

Легендарният нападател се издигнал толкова в клубната йерархия, че по мнението на мнозина започнал да пречи. Всъщност Бергкамп през цялото време е "минирал" Бош, а помощ му оказвали и трима по-незначителни помощници в треньорския щаб. Хени Спайкерман, Кал л`Ами и Бьорн Рекелхоф. Всички тях Бош е наследил от предишния екип на треньорския щаб, но те през цялото време се оплаквали, че не уважава тяхното мнение достатъчно.

Свидетели казват, че Бош - и неговият първи помощник Хендри Крузен - последните шест мача едва са и разговаряли с Бергкамп и въстаниците. Когато дошла поканата от Дортмунд, Бош казал не, но управителният съвет на Аякс начело с още една легенда Едвин Ван дер Сар вдигнал ръка за раздяла. По усмотрение на Бергкамп. Бош разбрал, че няма подкрепа в клуба.

По подобен начин Бергкамп още по-рано е изгонил и Вим Йонг, най-добрия приятел от дните на играч, който с Йохан Кройф през 2010 г е написал "План Кройф", който трябвало да бъде основа за "плюшена революция" в Амстердам. В неговата основа е било завръщане към корените, съответно школата. Йонг е бил отговорник за иновациите. Обичал да разделя отборите в младите селекции на повече състави, които да играят мачове на по-малки пространства. Талантливите хлапета получавали право да играят с повече контакт, за да развият усещане за топката. По същата причина временно се променяли настилките на които тренирали: понякога изкуствена трева, понякога бетон... Целта е била всички да станат майстори в контрола на топката. С всички деца се е работило индивидуално.

Бергкамп, твърдят критиците, обичал само да им даде топка и децата да си играят. Когато Йонг си отишъл, с него си тръгнали и 20 треньора от школата. Бергкамп взел функцията на координатор между академиите и първия отбор. В същина е взел властта в школата. Говори се, че с Йонг вече и не разговаря. Говори се, че по-рано се е скарал и с Де Бур. Сега и с Бош.

Привържениците се притесняват, че последната му победа означава и твърдо разделяне на Аякс с основите, които положи Йохан Кройф. А не е тайна, че той е бил труден човек за сътрудничество. Още през 2011 година целият управителен съвет на клуба - да се разбира: всички най-големи бизнесмени в Амстердам - подали оставка, защото не можели с Кройф. Той още тогава настоявал на Де Бур да се дадат повече правомощия, поискал от клуба да се доведат точно Йонг и Бергкамп. Последният изглежда е обърнал гръб на първородната идея.

Въпросът е само, сега накъде за Аякс? Десетилетия бяха на вълните на Кройфовските виждания за футбола. Друг начин и не познават. Виждало се е всеки път когато са обръщали гръб на философията, която ги е създала.

Почина легендарният Пит Кайзер

Легендарният холандски футболист, крило на Аякс Пит Кайзер, почина на 74 години, съобщиха от клуба.

Кайзер с Аякс е носител на три поредни титли в Купата на европейските шампиони, предшественикът на Шампионската лига.

В Холандия е известен изразът "Йохан Кройф е най-добрият холандски футболист на всички времена, но Кайзер е по-добър". Играл е на позицията ляво крило. Аякс го нарича "икона на клуба". Кайзер цялата си кариера като играч, от 1961 до 1974 г, е провел в амстердамския клуб, за който е изиграл 490 мача и е постигнал 189 гола. За националния отбор има 34 мача, но е в залеза на кариерата си, когато тогавашната селекция е вицешампион на света и на върха си.

Финалът на Световното първенство през 1974 г, в който Холандия губи от Германия с 1:2, гледал от резервната скамейка.

Сегашният треньор на Холандия Дани Блинд отдаде почит към Кайзер.

"Имаше чисто атакуващ подход и гледаше на футбола като на спорт, който трябва да предлага нещо атрактивно. Мислеше, че футболът трябва да е хубав и да носи наслада", заяви Блинд.

Един от най-силните мачове на Кайзер е финала в КЕШ през 1971 година, когато центрира съвършено за Дик Ван Дайк за първия гол в мача. Тогава Аякс побеждава Панатинайкос на "Уембли" и за пръв път става шампион на Европа.

Директорът в Аякс и играчът с най-много мачове за националния отбор на Холандия Едвин Ван дер Сар изрази съжалението си за кончината на Кайзер.

"Със смъртта на Пит изгубихме един от най-големите играчи на Аякс за всички времена. Спечелил е всичко възможно за спечелване и е играл важна роля в спечелването на всички национални и международни трофеи", заяви Ван дер Сар.

Причината за смъртта и кога ще бъде погребението не са посочени.

Малък шотландски клуб изравни световния рекорд на Аякс и получи поздравления от него

Холандският футболен колос Аякс показа уважение към ФК Ийст Килбрайд, че изравни неговия световен рекорд от 26 поредни победи.

Ийст Килбрайд достигна постижението през уикенда след успех с 4:2 над Вейл от Лайдън.

Серията започна през март, с победа над Уайтхил Уелфеър.

Мениджърът на отбора, който се състезава в лига Лоуленд, Мартин Локлан заяви, че постижението е фантастично, докато от Аякс го определиха като "страхотна работа".
 
Невероятната серия привлече похвали и внимание от целия футболен свят, но статуса на клуба може да доведе до това то да не бъде официално признато.

"Ние можем да победим само това което е пред нас. Ще оставя другите хора да спорят дали ще бъде признато или не, ние просто ще продължим със серията. Старо клише е, играем мач за мач и го правим много добре."
 
Мачът с който беше постигнат 26-ия успех се реши в последните пет минути, като Ийст Килбрайд се завърна, след като изоставаше с 1:2.

Локлан добави: "Крайната цел е да стигнем до най-високото ниво на шотландския футбол, има 80 000 души в Ийст Килбрайд така че мисля, че те заслужават футболен отбор. Просто ще се опитаме да дадем най-доброто от себе си през този сезон, започнахме много добре, рекордът е страхотен, но в крайна сметка все още не сме спечелили нищо."

Рекордът в Гинес за най-много поредни футболни победи в една страна е поставен от Аякс с 26 между 3 октомври 1971 г и 29 март 1972 г.

Отборът се състои от играчи като Йохан Кройф, Йохан Неескенс и Пит Кайзер.

Внуци на богове

Та-да... Отново са най-добри, тези дяволи в синьо-червено. Барселона е като онова електрическо, детско влакче, което се върти в кръг и винаги се връща. Само че Барселона винаги се връща на върха. Защо това е така? Какво прави Барселона най-добрият отбор, така убедително най-добрия, в последното десетилетие на миналия и първото десетилетие и половина в което се намираме? Единствените са, които два пъти спечелиха дубъл, заедно с трофей от Шампионската лига. Четири пъти бяха първенци на Европа в последните девет години. Трябва да има нещо особено във връзка с един такъв клуб, нещо дълбоко различно? Съществува. Наистина съществува.

Вселената е безкрайна. Материята не е, както не са и начините по които тя може да се разположи. Още повече, ако във вселената, която няма край, се сложи материята, която има край, достатъчно на брой пъти, ще започне да се разполага по същия начин. Ще започне да се повтаря. Следователно, поради това, не съществува една земя, а има безброй като нея, не съществувате като единствен, а има безброй, които сте вие, не съществува един... Разбирате как върви. И още повече, съществуват светове в които динозаврите не са измрели, Бийтълс не са се разпаднали, а Предраг Миятович не е уцелил гредата. Това е, грубо, теория на мултивселената, която е събрана от безкрайни паралелни вселени. Всеки от тези светове има някои свои закономерности и разсъждения, всичко има съвършен вътрешен смисъл, а, същевременно, всичко е напълно различно, усукано, обърнато.

Но не е необходимо да удряме глава в грапавата стена на теоретичната физика, за да  разберем това.

Съществува и определено човешко състояние, много истинско и много често, което има същия ефект. Особата, когато се влюби, бива лансирана в някакъв напълно нов цикъл на реалност. За онзи, който се намира вътре, фриволностите стават решаващи неща, а решаващите неща лудории. Всичко което за някой отстрани изглежда безсмислено или абсурдно, за влюбения е съвършено смислено и разумно.

Или сънят. Докато трае, напълно е уравновесен, а когато се пробудим разбираме колко е бил мъгляв и ирационален.

Да играеш в Барселона е същото. Сякаш сънувате или сте влюбени, може би висящи в друго пространство. Гледате отвън и е много трудно да разберете. Трудно е да схванете тази необичайна вътрешна логика, която движи клуба и, още по-важно, неговите схващания и принципи за играта. Барселона е свят до света във футболната мултивселена.

А, за да бъде всичко още по-интересно, тази логика не е тяхна. Те са я приели, абсорбирали, пипнали на отделни места, подстригали, пригодили и загладили. Но тя не се е родила в Каталония.

Амстердам, не толкова отдавна наистина, бил тъпа и гнила паланка, която само минавала за европейска столица. Като торта, която някога е била вкусна, но е оставена много дълго извън хладилника. Чудно, не е ли? Особено съпоставено с това което Амстердам е днес. Град на хубавото и грешното, изтънченост и чувственост, свободното и прекаленото. Както и на всички места в които човешкият дух не е депресиран и потиснат, той е и великолепен и грозен. Това е място на което, загледани в нещо богато украсено и хармонично, ще нагазите в повръщня, завещание от някой от пияните туристи. Или подмамени от дъха на марихуаната, който сякаш се е съединил вечно с въздуха в някои части на града, и сами ще повърнете. Чудесен е и възвишен Амстердам, въпреки че е, а може би и точно заради това, пропит с приземни и вулгарни.

Футболът не е могъл да бъде друг. Бил е като коркова тапа, която плува в остаряло и скучно море. Холандците толкова са изоставали от най-голямата част от континента, че дори не е било и смешно. Били са малко по-добри от, хайде да кажем, Люксембург. От юни 1949 до април 1955 година, Холандия е изиграла 27 мача. Победила е в два. На Световно първенство са били само веднъж, и то през 1938 година.

"Имали сме талант, но ментално не сме били достатъчно добри. Нашите личности не са били достатъчно силни - а и начинът на живот. Били сме твърде уплашени. Все още не сме били граждани на света", заявява Ханс Край, футболист на Фейенорд и национал на Холандия от периода непосредствено след края на Втората Световна война.

Тогава дошли 60-те и всичко се променило. Тесногръдата държава, обърната навътре и напълно запусната, станала една от най-напредничавите в Европа. Факторите, които са допринесли за този извънреден обрат не е трудно да се идентифицират.

След войната е създадена държавата на благоденствието и икономиката започнала да се разсънва. Осветено от новия просперитет, традиционното разделение на холандското общество - религиозно, политическо и класово - започнало да се коронясва. Предвоенното поколение, възпитано по един напълно различен начин и в което е внедрена напълно различна ценностна система, остарявало и така се създала празнина между поколенията. Тътенът на младежкия бунт вече може да бъде чут зад ъгъла.

Провоси са, повече от всеки друг, генерирали настроение за културна и морална промяна. Членовете на това контракултурно движение се занимавали с екологична активност, антиконсуматорство, а и много ексцентричния технооптимизъм. Но, леките сблъсъци и провокирането на съществуващия ред и неговите сатрапи били техните любими дейности.

Полицията на Амстердам, изправена пред игра чийто правила не знае, правила обичайното. Когато не познаваш нещо, ти го удари. Разбира се, всички опити на полицията брутално да притисне демонстрациите и представянията на Провоси имали ефекта на стискането на балон напълнен с вода. Една страна би била потисната, но винаги би се създала нова издутина. Движението Прово ставало все по-мощно.

Когато принцесата, по-късно кралица Беатрикс обявила, че ще се жени за немския аристократ Клаус фон Амсберг, който бил на служба във Вермахта, агитатори на Прово обявили, че ще възпрепятстват церемонията. Ще хвърлят ЛСД във водоснабдяването. Ще размажат лъвски изпражнения по улиците, за да се уплашат конете, които дърпат каляската. Ще напомпат райски газ в църквата през органа. Ще направят нещо сериозно и страшно.

Накрая, единственото което направили, или поне единственото което са успели да направят, е да активират газови бомби на улиците. Въпреки това, на полицията и това й беше достатъчно, за да се настърви. Това е, дотогава, най-големия и най-видния двубой между Прово и полицията, анархичната бодрост на шейсетте и фанатичната ограниченост на тридесетте.

Три месеца по-късно Амстердам отново тъжи и отново се гърчи когато Провоси и работници, излязли на улицата заради платената отпуска, сдружили своите стремления. Протестите довели до нови сблъсъци с полицията. Един работник загинал, от сърдечен удар, но натискът на онова което наричаме общество бил изразителен и правителството започнало да се паникьосва.

След разследване, градоначалникът на Амстердам и шефът на полицията са снети от функции. Това е бил моментът когато на холандските власти станало ясно, че трябва да бъдат направени отстъпки. Вместо да се борят против тази вълна, й се предали с почти слугинска допустимост. Революцията е завършена. И била толкова широка и дълга, че трябвало да мине и през футбола.

Връзката между футболните и обществените революции недвусмислено е тук. Ако никъде другаде, то в общата самоувереност, че потискат догми и ревизират обичаи, вместо винаги отново да ги приемат. В този смисъл, изглежда, че всички, и художниците и революционерите и футболистите, правели същото нещо, само че по свои начини.

Преданието твърди, че склонността на Аякс към нападателния и интелигентен футбол съществува още от Първата Световна война, когато треньор става Джак Рейнолдс, или Sjek Rijnols, както го знаят в Холандия. Този англичанин, след Швейцария където е работил, трябвало да стане селекционер на Германия, но войната има тази неприятна тенденция да променя плановете. Така Рейнолдс завършил в Амстердам. В Аякс провел 25 години, разделени на три мандата. Той е този, който слага основните постулати в работата на Аякс с младите, често оставайки на терена и по 14 часа дневно, за да се увери, че всички селекции играят по същия начин.

Още един англичанин има своето петънце принос в крайното превръщане на Аякс от незрял градски клуб до клуб с национална и световна слава. Вик Бъкингам е името на господина. И той е, както и Рейнолдс, част от малцинството треньори от Англия които са видели второкласността на всеки футбол, който не се основава на умения, притежание на топката и размисъл от който почервенява синапса.

Бъкингам е бил първи от парада на треньори на Аякс, които са преминали в Барселона, като сред тях са Йохан Кройф, Луис Ван Гаал и Ринус Михелс (Франк Рийкард е играл в Аякс, но не е бил негов треньор).

Аякс с Бъкингам е бил относително успешен, но, когато през 1965 година тътрел в борбата за оставане, той е сменен. Вместо него дошъл Михелс. Бил е прекрасен футбол с Бъкингам, но Аякс продължавал да стои в W-M формация. Това е било като на състезание по стрелба да понесете кремъклия.

Така един от компонентите, които Михелс променил бил и тактиката. Въвел 4-2-4, която се разпростира по-широко в Европа след 1958 г и победата на Бразилия в Световното първенство.

В първия сезон Михелс се преборва за оставане, а във втория печели титлата. Тогава убедил клубните управници да гарантират на футболистите доходи, съответно да ги направят истински професионалисти. Дотогава всички играчи, както и да се казвали, имали допълнителни професии. Йохан Кройф продавал едно спортно списание на улицата. Някога играчите сами си носели екипа вкъщи и го изпирали, сега имало човек, който бил задължен за това. Някога играчите си носели пешкири и шампоани, сега ги получавали в клуба.

Аякс е шампион и 1967, 1968 и 1970 година. Играе и във финала на Купата на европейските шампиони през 1969 година, но го губи убедително от Милан, който е трениран от един от деспотите на катеначото Нерео Роко, а в редиците му играе чудесният Джани Ривера.

Било е ясно. Аякс е бил добър, но продължавал да е като Шрек в екип на Бостън Селтикс в деня на Свети Патрик. Зелен.

Ринус Михелс и Йохан Кройф са били брилянтни, заедно са били антропоморфния облик на тоталния футбол, но малко е можело да бъде направено неговата кулминация да се ускори. Така е, защото тоталният футбол е създаден органично, почти спонтанно, под влиянието на околността необичайно доходна за футбол. Кройф и Михелс трябвало да разпознаят тези сили, да се пригодят и да ги впрегнат.

Изразът totaalvoetbal започнал да се използва чак през 1974 година, за да се опише аяксовата игра на Холандия на Световното първенство. Обаче, той не е бил пълен неологизъм. Префиксът totaal вече е присъствал в много дисциплини. Никъде повече отколкото в архитектурата.

Още в първите десетилетия на 20 век експресионистичните членове на амстердамската архитектурна школа говорили за града като тотално художествено дело. Всеки негов отделен елемент - от килима, приборите за хранене и мебелите в домовете до мостовете, уличното осветление и цели сгради - трябвало да се гледат като една обединена концепция.

Тази идея, обединяваща колективната дисциплина с индивидуалната креативност, сякаш е очаквала футбола на Аякс.

"Всички системи би трябвало да бъдат сродени, една с друга, по такъв начин, че тяхното общо влияние и взаимодействие да могат да се смятат за една комплексна система", казва Алдо Ван Ейк, един от най-влиятелните архитекти, които се наричали структуралисти. Той е говорил за устройството на модерните градове, но също така е можел да говори за устройството на играта на Аякс.

De Godenzonen (Синове на богове), както в Амстердам наричат футболистите на Аякс, имали своите единствени характеристики, и всяко право и стимул да ги демонстрират, но само в контекста на отбора като цялост. Тази срасналост и междуособна корелация на играчите им позволила нещо изключително.

Никога преди, в нито един отбор, футболистите не са си сменяли местата както в Аякс. Унгарците през 50-те дръпнаха нападателя, бразилците с 4-2-4 формацията произведоха офанзивния бек. Италианското катеначо, особено в Интер с Джачинто Факети, имаше същото. В Динамо от Москва на Борис Аркадиев крилата влизаха в средата, а централните нападатели се местеха към крилата, но линиите на отбора - отбрана, среда и нападение - основно останали недокоснати. Всичко това е било скромно срещу виелицата на движение, която се случва в Аякс. Промените били непрестанни, и, което е особено важно, случвали се надлъжно, а не странично.

Ротацията на футболистите на Аякс станала много по-лесна за структуриране, когато Михелс, след равенство с Фейенорд на Ернст Хапел през 1970 година (Фейенорд, който през тази година става шампион на Европа), решил че трябва да подсили присъствието в средата на терена и започнал да играе 4-3-3. Така промените на местата са се случвали или на едно от крилата, или по средата. Пример - когато бековете (Сурбиер по дясната страна, Крол на лявата) излизали високо, техните халфове (Ари Хан и Гери Мурен) и крила (Сварт и Кайзер) се връщали, за да направят корекции. Така хората се сменяли, но позициите като такива и самият облик на отбора винаги оставали същите.

Пресата и агресивната линия на засада са още една важна част от Аяксовия тотален футбол. Те са дошли с природната агресия на Йохан Неескенс и тактическата префиненост на Велибор Васович. Михелс започнал да гради този отбор от отбраната, и затова довел от Партизан Васович, тогава вече много опитен футболист, ветеран от много битки.

Неескенс основно е бил задължен да пази противниковия плеймейкър. Когато този, в търсене на свеж въздух, в който да поеме топката, се спускал плитко в своята половина, Неескенс го следвал като лош късмет. В началото, неговите съотборници са оставали отзад, но тогава, напълно изненадващо, започнали да го следват. Това означавало, че Аякс играел с много високо поставена задна линия, което иначе би било много рисковано, но Васович като либеро имал голям опит в намирането на момента в който да направи необходимата стъпка напред и да остави противника в засада.

Но, това което прави холандския футбол специален и разнопосочен, е просторът. Никой преди холандците не е мислил за пространството като нещо което може да се контролира, анексира или нещо с което може да се манипулира.

Тоталният футбол показа, че големината на терена не е константна категория, а може да се променя и играчите да се нагаждат към него. Владението много по-лесно ще се задържа, ако теренът се разтегне, особено ако футболистите максимално се разширят. От това произлиза и голямата трудност на противника да задържи топката, ако теренът се смали, със стесняване и натрупване на футболисти във фаза защита.

Йохан Кройф е бил pontifex maximus на това, див герой на футболната геометрия. В края на краищата, бил е познат и като "Питагор в бутонки". Когато днес се сещаме за Кройф като играч, не би трябвало да се замайваме по радости след гол, дрибъли или шпагати. Известно е, че най-важните са онези моменти, в които той посочва с пръст. "Два метра наляво... Малко повече назад... Добре е, точно тук...". Сякаш напътства кран на строеж, или търси най-доброто място за скрин в стая. Винаги е казвал на другите къде да тичат, къде да стоят, кога да не се местят. Усещаше простора сякаш под екипа има сонар за който никой не знае. Сякаш е бил елемент от телекинеза при него. Съотборниците винаги са били там където той поиска, правейки дотогава най-хармоничната футболна цялост.

Но, защо холандците? Футболният терен е със същия облик и размер навсякъде по света. Защо те първи са се досетили? Никой по-рано не е схващал футбола така изчислено и абстрактно.

Холандците размишляват креативно за пространството във футбола, защото трябва да размишляват креативно за пространството във всички други аспекти на своя живот.

Заради необичайния вилает в който живеят, холандците са нация от пространствено обсебени и обсесивни. Преди всичко, те нямат достатъчно пространство. Холандия е една от най-населените повърхности на планетата. Пространството е необичайно скъп ресурс. Интензивно се контролира и премерва, защото това е въпрос на оцеляване. Повече от половината Холандия се намира под морското равнище. Огромни части от държавата буквално са отнети от морето и изсушени с вековно стара техника на изграждане на насипи и система за отводняване. Съществува и една интересна поговорка във връзка с това. "Бог е създал света, но холандците са създали Холандия".

А това което са създали е много необичайно. Пейзажът е целия в точки, линии и равнини. Безкрайни низове уредени, правоъгълни полета и канавки за отводняване, канали, редове дървета, лехи. От въздуха, Холандия изглежда като картина на Мондриян. Или като домашно по математика на един третокласник.

Някои казват, че съществува "травма на холандското пространство". Холандски синдром, ако желаете. Огромно, куполно небе, хоризонт без край и палачинково равна земя са направили от холандците агорафоби. В отсъствието на природна планина или възвишение, холандците сами са ги създали във вида на високи къщи и застрашаващо стръмни и тесни стълбища. Толкова хоризонтали карат хората да жадуват за нещо вертикално. Сякаш статистически най-високите хора на света нарочно градят некомфортни зони, за да се вкарат в тях.

По време на войната за независимост с Испания през 16 век, холандците наводнили нивите и полетата между стените на своите градове когато испанците нахлували. Така своята държава буквално направили по-малка, и предвидили тоталния футбол със стесняване на пространството в защита след около четири века.

Холандците развиват своята доктрина на пространствено планиране още от 12 век. Холандското изтезание с водата направило необходимо колективното политическо действие. Просто, изграждането на насип не е нещо което може да се направи самостоятелно. Казват, че точно общото изграждане и поддръжка на насипите е извор на холандската демокрация. Убежденията и идеологията настрана, но усещането за еднаквост при тях е повече практичен навик. Сътрудничеството и договорите са начин да се преживее.

Ето защо, най-малко частично, те се плашат от доминантни лидери. В Холандия, идеалното решение е онова, което е предшествано от всеобщо вдигане на ръка. Вождове има, разбира се, но от тях се очаква да не се експонират твърде много. Е, това е важна подробност...

Аякс с лекота победил Панатинайкос през 1971 година и печели първа титла първенец на Европа. Тогава Михелс отишъл в Барселона. Клубът направил списък с около 15 имена, в търсене на някой който да го замени. Избрал е най-евтиния от тях, румънецът с унгарско потекло, Стефан Ковач.

Ковач се наслаждавал на свободата на Амстердам, а усещането за свобода предал и в своите играчи. Бил съвършено доволен да се изтегне на задната седалка и да се наслади на пътуването и гледката. Аякс с него още два пъти е първенец на Европа, играейки своя най-добър футбол. Поразителен е бил тогава Аякс. Изглеждало е, че ломи и смазва противниците интелектуално и емоционално, не само физически и тактически.

Ковач дава високопарни забележки, които са свързани с изискванията за играта (все пак, бил е и отличен треньор), но не отишъл по-далече от това. Тренировките е организирал легендарният помощник-треньор на Аякс Боби Хармс. Отборът на практика се е избирал сам, а играчите са взимали решение и кой приятелски мач ще играят. Вероятно никога нито един отбор от върховна класа не се е наслаждавал на такава свобода като тогавашния Аякс.

Авторитетът на Кройф е бил огромен. Неговата популярност още по-голяма. Кройф е бил икона на холандската младеж. Отличителен знак на тяхната непокорност и свадливост. Отказал да играе с бутонки на Адидас, които били задължителни заради договора, който подписал Холандският съюз, и вместо това играел с Пума. На Мондиала през 1974 година дори носил и екип само с две линии, вместо трите на Адидас. Противопоставял се на изискванията на йерархията и го обожавали заради това. В Британия се крещяло заради Ленън. В Холандия се крещяло заради Кройф. Неговите победи и неговите бунтове били и техни.

На съотборниците на Кройф с времето започнало да им пречи статуса и влиянието, които имал. Разбира се, нито ревността не е била занемарена.

Когато Стефан Ковач напуска клуба, на негово място идва Джордж Нобъл. Едно от първите неща, които е направил е да организира гласуване за избор на капитан. В трите години, в които Аякс е шампион на Европа, три различни капитана са взимали и вдигали трофея на победителя. На "Уембли" това прави Велибор Васович. Следващият път е Пит Кайзер, докато в Белград, на "Маракана", трофеят получава Йохан Кройф. В началото на новия сезон е решено Кройф да остане капитан, заради което това решение на Нобъл е толкова спорно. Заради него си навлича гигантска омраза от онези, които милеят за Аякс.

Футболистите изписвали имената на съотборника, който поддържат, а тогава ги слагали във ваза на масата в един малък хотел на границата с Германия, където Аякс обичайно започвал подготовка. Всичко траело няколко минути. Толкова били достатъчни да се разруши един велик отбор.

Победил Кайзер. За Кройф, който очаквал непрекъснато да му масажират егото, това било пуч. Две седмици по-късно отишъл в Барселона за рекорден трансфер за това време. Бил е толкова решен да напусне, че дошъл в Каталония въпреки че не е имал право да играе в състезателни мачове до края на годината.

Отборът бързо се разпаднал след това. Разбягали се Синовете на боговете. Отишли си Кайзер, Хан, Бланкенбург, Реп, Мурен... Неескенс дошъл в Барселона година след Кройф. Може би и побеждаването им станало твърде лесно и много досадно. Домашните титли станали годишни формалности, като празнуването на рожден ден.

"Жалко. Да бяхме задържали отбора заедно, щяхме да сме шампиони на Европа винаги", казва Мурен. За Амстердам, разпадът на този Аякс е много жива болка. Като ненаказано престъпление.

По принцип, докато при едни не замръкне при други не изгрява, казва една глупава поговорка, която като всички глупави поговорки е напълно точна. Ефектът на Кройф в Каталония е бил толкова монументален, че станал познат като El Salvador (Спасител - б.а.). Когато пристигнал, Барселона е бил на дъното на испанската лига. Накрая на сезона печели титлата, и то за пръв път след 1960 година. Спечелил е и две Златни топки през своите пет години в клуба, вкарал някои чудесни голове и предвожда отбора в победа над Реал в Мадрид с 5:0. Но, ако това би било всичко, това би била една много безсмислена история.

Виждате, да си футболист не е много по-различно от това да си златна рибка. В аквариум, изложени и наблюдавани. Вие самите виждате само изобличените лица на онези, които чукат по стъклото, посипват трохи храна или крещят вашето име от трибуните. Има бариера между вас и е много трудно да имате взаимодействие, особено такова с дълготрайни последици. Идвате, изигравате своето, тръгвате си и готово.

Но не и Кройф. Неговата връзка с Бареслона, клуба и града, била специална и била електризираща. На своя син Кройф дава името Жорди, на светеца защитник на Каталония, сякаш е искал завинаги да се закълне във вярност на Барселона.

Преди да си отиде, оставил й подарък. Инициирал е основаването на футболни школи, такива през каквито и сам е преминал в Аякс. Разбрал е, че ако Барселона иска да бъде продължително успешен клуб, трябва сам да изгражда футболисти. В каменна къща от 18 век, в близост до стадиона "Камп Ноу", е отворена Ла Масия. Тя става цитадела на идеите, които са донесли Михелс и Кройф от Холандия и пресадили на каталонска земя.

Когато Кройф се върнал като треньор, почти десетилетие по-късно, продължил да променя . Преди него и Михелс, Барселона не се е и приближавал към клуб с ясна футболна идеология, още по-малко идеология на някакъв хубав футбол за който днес се отличава. В края на краищата, един Еленио Ерера, черният магьосник на катеначото, бил неин треньор. Но, влиянието на Кройф влязло капилярно в клуба, пробивайки във всяка негова част. Всичко се променило.

"Йохан Кройф е изрисувал капелата, а треньорите на Барселона след него само я реставрират или подобряват", заяви Пеп Гуардиола.

Всъщност той е бил от първата реколта дипломирани, които Кройф обрал като зрели плодове от Ла Масия, когато е правил своя Дрийм тим. Този състав на Барселона беше манифестация на нови идеали. Всеки следващ отбор на Барселона, от онзи съставен от осемгодишни, до Барселона Б или първия отбор, е манифестация на идеалите на Кройф.

Въвел е 4-3-3/3-4-3 формации, още повече е настоявал на владението, на пазенето на топката, на пресата, непрекъснатата атака. Тоталният футбол в Барселона стана абсолютен футбол.

А тогава дойдоха трофеите. Кройф беше треньор на блаугранас осем години, което го прави най-дълговременния треньор на клуба. С 11 спечелени трофея беше, до идването на Гуардиола, и неговия най-успешен треньор. Едно отличие от тях е особено важно...

Преди Кройф, Барселона е играл във финали на КЕШ, но без успех. Преди финала през 1992 година, в който противник на Барса на "Уембли" е Сампдория, Кройф решил да бъде кратък. Salid y disfrutad. Излезте и се наслаждавайте, казал на играчите си. И те излязоха и се насладиха. И победиха. И от тогава главно само празнуват и побеждават.

"Само правих това на което съм научен", каза Шави неотдавна, сумирайки кариера, в която е прегърнал 25 клубни трофея. Още веднъж, ако не сте чули добре първия път. Двадесет и пет трофея с единствения клуб за който е играл.

Бог е създал света. Холандците са създали Холандия. Холандия е създала Барселона.

Автор: Лука Йевтович

Йохан Кройф е болен от рак на белите дробове

Като бомба тази сутрин в Испания отекна новината, че Йохан Кройф е тежко болен! Според каталунските медии един от най-добрите европейски футболисти в историята има рак на белите дробове! Радио Каталуния съобщава, че болестта е открита във вторник, а в момента се анализира стадия на рака.

Известно е, че Кройф беше страстен пушач, а още като играч е пушил и по два пакета цигари на ден. Няколко пъти опитва да се откаже, но категорично отказва тютюна след една операция на сърцето.

Йохан Кройф е легенда на Аякс и Барселона. С холндския клуб е трикратен шампион на Европа като играч, а в Барса като треньор донесе първия трофей за шампион на Стария континент през 1992 г с Христо Стоичков в състава.