Бившият ас на Ювентус и национал на Италия Фабрицио Раванели даде интервю в което говори за Сърбия, вечните съперници, сръбския футбол, бившите съотборници Югович, Михайлович, Станкович, желанията и плановете.
- До задната ножица на Марио Манджукич в Кардиф срещу Реал, Фабрицио Раванели беше единственият играч на Ювентус, който е вкарал гол от игра във финал на Шампионската лига. Това беше в Рим на 22 май 1996?
- Поведохме с моя гол, но Литманен изравни и даде на Аякс да избори продължения и дузпи. После нямаше спасение. Перуци спаси ударите на Давидс и Силой и спечелихме втората купа на европейските шампиони в историята на Ювентус. Платини на "Хейзъл" вкара гол от дузпа, а моят беше от атака. Това са спомени, които никога не бледнеят - казва в началото на ексклузивния разговор за сръбския "Блиц" Фабрицио Раванели.
- Един друг рекорд, който трудно някой ще подобри. В победата на Ювентус над софийския ЦСКА с 5:1, на 24 септември 1994, постигате петте гола за Юве?
- Очевидно трофеят от Шампионската лига става истинско проклятие за моя бивш клуб. Просто не мога да обясня какво се случва с футболистите на Ювентус когато удари решителният час. Изгубили сме седем от общо девет финала. Показаха и този сезон, че са голям отбор. Два финала в последните три издания на Шампионската лига, това е "roba da mati" както казваме ние италианците. Сигурен съм, че момчетата на Алегри имат всички предусловия за класиране в завършващата фаза. Ако пребродят Тотнъм на "Уембли", ще имат отворен път към финала и възможност в Киев да платят всички дългове от миналото.
- Спечелили сте всичко с Ювентус. В моментите на празнуване, дали имате представа, че се изписва страница от историята?
- Разбира се. Това са мачове от голямо значение, които се гледат от милиони души. В главата ти всичко пращи от желание и воля кожата да се продаде възможно най-скъпо. Сърцето ви бие със сто в час и ви помага да прескочите и най-големите препятствия. Опитвате на всяка цена да стигнете до победата и сте наясно, че този мач е един вид война. Трябва да победите противника, който също е мотивиран като вас. Това често не е възможно, в което Ювентус най-добре се увери миналата година.
- Когато Югович в Рим се приближаваше към бялата точка, дали треперихте на центъра?
- Не. При неговата дузпа нямаше причина за притеснение. Югович рядко грешеше от 11 метра. Беше толкова мощен играч.
- Какъв е Юга извън терена?
- Много спокоен и тих. Плени със своята скромност. Не е бил, да кажем, като Михайлович и Станкович, които те разсмиваха на всяка крачка. Юга беше смирен, винаги седеше настрана, не се налагаше. Невероятен момък. За качествата му на играч не бих и харчил думи. След Дел Пиеро и Роберто Баджо, това е най-добрият играч с който съм играл в кариерата.
- Михайлович, Станкович и вие сте спечелили дубъл с Лацио през 2000?
- Това бяха големи шампиони, но и големи хора. Две фантастични особи, с чудесни качества. Това трябва да се цени. Тези двама играчи трябва да бъдат пример на всички деца в Сърбия, които имат намерение да се занимават с футбол.
- Дали Михайлович е по-добър като играч или като треньор?
- Като треньор е много добър, но като играч беше извънредна класа. Все още нищо не е спечелил в треньорската кариера, а се надявам да бъде еднакво успешен както докато играеше футбол.
- Имате ли някой анекдот?
- Останало ми е в спомените когато преди две години водеше Сампдория в голямото дерби срещу Дженоа. Един негов играч пропусна ключово подаване във финала на мача което костваше победата на Сампдория. Преди влизането в съблекалнята искаше да удуши този футболист. Такъв е Синиша. Много темпераментен, но преди всичко човек с голямо сърце.
- А къде е Раванели сега?
- На пейката, без дилема.
- На 11 декември 2018 влизате в шестото десетилетие. Какво бихте искали като подарък за 50-ия рожден ден?
- Да стана треньор на голям клуб. Защо не и в Сърбия. Да кажем, да дочакам половин век живот на пейката на Звезда или Партизан.
- Има ли прилики между сърбите и италианците?
- И още как. Играл съм с много сръбски футболисти и добре ги опознах. Разбрах, че имаме същите навици и същата култура. Сърбия по много е близка до Италия. Когато става дума за характера, тук нямаме равни. Сръбският глад за победа е идентичен с италианския.
- Освен с каране на колело и коментиране на футболни мачове за ТВ, с какво още се занимавате?
- Обожавам спортните предавания, не само футбола. Обичам баскетбола, особено НБА. Спортът е на едната, а семейството от другата страна. Имам трима сина и това че участвам със съпругата в отрастването им ме прави горд.
- Матия, Лука и Карло. Нито един от синовете ви не играе нападател?
- Да, чудно е. Единият играе в средата, другият е защитник. Вярвам, че могат да се осъществят в този спорт, защото светът на футбола е едно чудесно място. Представлява истинска школа за живота. Ще ви дам пример със своя син, който играе за Арецо и е четвърта година в гимназията, чисто за да ви обясня колко спортът е важен за формирането на личността. Той се буди в шест, отива на училище, връща се около два следобед, сяда във влака и бърза за тренировка. Във влака изяжда сандвич, след това прави тренировката, връща се вкъщи около седем вечерта, вечеря някой мамин специалитет и в девет е в леглото. Преди малко получих съобщение от него, че е положил матурата с осмица. Това е голямо задоволство за родителя и послание което може да изпратим до най-младите - допълва Раванели.
Добре дошъл, Фабрицио! Сръбският футбол плаче за големи шампиони на функциите треньори и педагози.
Чудно е, че Сергей не е играл за Сърбия
- Дали ви учудва, че Милинкович Савич не е изиграл нито един мач за Сърбия в квалификациите за СП?
- Много е чудно, имайки предвид неговите качества. Имах щастието няколко пъти да го гледам на живо, за последен път във финала за Купата на Италия срещу Ювентус. Той е завършен играч, който еднакво добре работи във фаза отбрана и фаза атака. Тотален футболист. Наистина фантастичен. Обединява качества с количество. Умее да прави много, як е с главата, силен е в дуелите, търчи, прави шпагати, дриблира, притежава бързина... Невероятен играч. Надявам се, че ще продължи в същия ритъм и че един ден ще заиграе в екипа на Ювентус. Това е футболист, който всеки треньор би поискал в своя отбор. Аз между първите.
Горд съм с белите коси
Прякорът Бялото перо (Penna Bianca) Раванели е получил заради белите коси в ранната фаза на живота и никога не му е представлявал проблем.
- Напротив. Много ми харесва. Нещо повече, носил ми е късмет в кариерата. Наистина е чудесен и го нося с удоволствие - допълни Раванели.
Автор: Небойша Петрович
Няма коментари:
Публикуване на коментар