На днешния ден - Звезда на върха на света

Преди точно 28 години белградският клуб стана шампион на света. На осми декември 1991 година Цървена звезда победи Коло Коло с резултат 3:0 и се качи на покрива на света, печелейки Междуконтиненталната купа.

Със спечелването на Купата на европейските шампиони шест месеца по-рано, клубът получи възможността да се бори за планетарната корона против чилийския представител, носител на Копа Либертадорес. Пред 60 хиляди зрители на Националния стадион в Токио победи Коло Коло с 3:0.

Герой на отбора, който от пейката водеше Владица Попович, в този мач беше най-младият в състава - Владимир Югович. Тогава 22-годишният футболист с голове в 19-а и 58-а минута заяви голям празник за червено-белите, а точка на мача постави Дарко Панчев с гол в 72-ата минута.

Цървена звезда игра в следния състав: Милойевич, Радинович, Василийевич, Югович, Белодедич, Найдоски, Стошич, Раткович, Панчев, Савичевич, Михайлович.

Цървена звезда през второто полувреме игра с футболист по-малко заради изгонването на Савичевич, а от спечелването на европейската до спечелването на световната титла, се сблъска с редица промени в кадрите. Люпко Петрович беше заменен на треньорската скамейка от Владица Попович, а клуба междувременно напуснаха Роберт Просинечки, Стеван Стоянович, Слободан Марович, Рефик Шабанаджович и Драгиша Бинич.

С победата в Токио беше направен най-големия успех на някои от източноевропейските клубове. Със световната титла беше завършен един от най-светлите периоди в историята на Цървена звезда.

Днес, почти три десетилетия по-късно, победите от Бари и Токио изглеждат много далече, което допринася по-добре да разберем тяхната величина. Благодарение на Цървена звезда, където и по света да кажете Ред Стар, Роте Щерн, Красная звезда, Стела роса, Естрела роха, всички знаят, че идвате от страна на европейски и световен шампион. Само злорадите могат да гледат с присмех на това постижение на клуба, защото за разлика от Лондон, Москва, Париж, Рим, Атина и останалите столици на европейския континент в главния град на Сърбия, на улица Лютице Бодана 1а, живеят най-ценните експонати във футболната игра.

На днешния ден Цървена звезда покори света

На днешния ден, преди 27 години, Цървена звезда победи Коло Коло с 3:0 и спечели Междуконтиненталната купа, като така се качи на върха на света.

Червено-белите със спечелването на Купата на европейските шампиони шест месеца по-рано заслужиха привилегията да се борят на за планетарната корона срещу чилийския представител, носител на Копа Либертадорес, пред 60 000 зрители на Националния стадион в Токио.

Звезда веднага след възкачването на трона на Стария континент се изправи пред напускането на Просинечки, Стоянович, Марович, Шабанаджович и Бинич, а тяхното отсъствие попълни и използва по правилния начин Владимир Югович. По това време 22-годишният полузащитник, въпреки че бе най-млад в редовете на белградчаните, с два гола израсна в герой на мача.

Югович с голове в 19-ата и 58-ата минута оповести голямото празнуване на отбора, който от пейката предвождаше Владица Попович, а всички дилеми в 72-ата минута разреши Дарко Панчев, поставяйки и крайния резултат.

Брилянтната игра на червено-белите получава още по-голяма значимост като се вземе предвид и че Звезда от края на първото полувреме играеше с играч по-малко заради изгонването на Савичевич.

Цървена звезда с победата в Токио завърши най-светлия период в клубната история и събра континенталната и световната корона, правейки така и най-големият успех, който някой източноевропейски клуб някога е постигал, оставяйки на тогавашните поколения спомени за гордост, а на онези, които следват пример, че не съществува невъзможно и мотив от все сърце, до последна капка кръв и пот да бранят цветовете и емблемата на клуба от Лютице Богдан.

Раванели: През 2018 искам на пейката на Звезда или Партизан

Бившият ас на Ювентус и национал на Италия Фабрицио Раванели даде интервю в което говори за Сърбия, вечните съперници, сръбския футбол, бившите съотборници Югович, Михайлович, Станкович, желанията и плановете.

- До задната ножица на Марио Манджукич в Кардиф срещу Реал, Фабрицио Раванели беше единственият играч на Ювентус, който е вкарал гол от игра във финал на Шампионската лига. Това беше в Рим на 22 май 1996?

- Поведохме с моя гол, но Литманен изравни и даде на Аякс да избори продължения и дузпи. После нямаше спасение. Перуци спаси ударите на Давидс и Силой и спечелихме втората купа на европейските шампиони в историята на Ювентус. Платини на "Хейзъл" вкара гол от дузпа, а моят беше от атака. Това са спомени, които никога не бледнеят - казва в началото на ексклузивния разговор за сръбския "Блиц" Фабрицио Раванели.

- Един друг рекорд, който трудно някой ще подобри. В победата на Ювентус над софийския ЦСКА с 5:1, на 24 септември 1994, постигате петте гола за Юве?

- Очевидно трофеят от Шампионската лига става истинско проклятие за моя бивш клуб. Просто не мога да обясня какво се случва с футболистите на Ювентус когато удари решителният час. Изгубили сме седем от общо девет финала. Показаха и този сезон, че са голям отбор. Два финала в последните три издания на Шампионската лига, това е "roba da mati" както казваме ние италианците. Сигурен съм, че момчетата на Алегри имат всички предусловия за класиране в завършващата фаза. Ако пребродят Тотнъм на "Уембли", ще имат отворен път към финала и възможност в Киев да платят всички дългове от миналото.

- Спечелили сте всичко с Ювентус. В моментите на празнуване, дали имате представа, че се изписва страница от историята?

- Разбира се. Това са мачове от голямо значение, които се гледат от милиони души. В главата ти всичко пращи от желание и воля кожата да се продаде възможно най-скъпо. Сърцето ви бие със сто в час и ви помага да прескочите и най-големите препятствия. Опитвате на всяка цена да стигнете до победата и сте наясно, че този мач е един вид война. Трябва да победите противника, който също е мотивиран като вас. Това често не е възможно, в което Ювентус най-добре се увери миналата година.

- Когато Югович в Рим се приближаваше към бялата точка, дали треперихте на центъра?

- Не. При неговата дузпа нямаше причина за притеснение. Югович рядко грешеше от 11 метра. Беше толкова мощен играч.

- Какъв е Юга извън терена?

- Много спокоен и тих. Плени със своята скромност. Не е бил, да кажем, като Михайлович и Станкович, които те разсмиваха на всяка крачка. Юга беше смирен, винаги седеше настрана, не се налагаше. Невероятен момък. За качествата му на играч не бих и харчил думи. След Дел Пиеро и Роберто Баджо, това е най-добрият играч с който съм играл в кариерата.

- Михайлович, Станкович и вие сте спечелили дубъл с Лацио през 2000?

- Това бяха големи шампиони, но и големи хора. Две фантастични особи, с чудесни качества. Това трябва да се цени. Тези двама играчи трябва да бъдат пример на всички деца в Сърбия, които имат намерение да се занимават с футбол.

- Дали Михайлович е по-добър като играч или като треньор?

- Като треньор е много добър, но като играч беше извънредна класа. Все още нищо не е спечелил в треньорската кариера, а се надявам да бъде еднакво успешен както докато играеше футбол.

- Имате ли някой анекдот?

- Останало ми е в спомените когато преди две години водеше Сампдория в голямото дерби срещу Дженоа. Един негов играч пропусна ключово подаване във финала на мача което костваше победата на Сампдория. Преди влизането в съблекалнята искаше да удуши този футболист. Такъв е Синиша. Много темпераментен, но преди всичко човек с голямо сърце.

- А къде е Раванели сега?

- На пейката, без дилема.

- На 11 декември 2018 влизате в шестото десетилетие. Какво бихте искали като подарък за 50-ия рожден ден?

- Да стана треньор на голям клуб. Защо не и в Сърбия. Да кажем, да дочакам половин век живот на пейката на Звезда или Партизан.

- Има ли прилики между сърбите и италианците?

- И още как. Играл съм с много сръбски футболисти и добре ги опознах. Разбрах, че имаме същите навици и същата култура. Сърбия по много е близка до Италия. Когато става дума за характера, тук нямаме равни. Сръбският глад за победа е идентичен с италианския.

- Освен с каране на колело и коментиране на футболни мачове за ТВ, с какво още се занимавате?

- Обожавам спортните предавания, не само футбола. Обичам баскетбола, особено НБА. Спортът е на едната, а семейството от другата страна. Имам трима сина и това че участвам със съпругата в отрастването им ме прави горд.

- Матия, Лука и Карло. Нито един от синовете ви не играе нападател?

- Да, чудно е. Единият играе в средата, другият е защитник. Вярвам, че могат да се осъществят в този спорт, защото светът на футбола е едно чудесно място. Представлява истинска школа за живота. Ще ви дам пример със своя син, който играе за Арецо и е четвърта година в гимназията, чисто за да ви обясня колко спортът е важен за формирането на личността. Той се буди в шест, отива на училище, връща се около два следобед, сяда във влака и бърза за тренировка. Във влака изяжда сандвич, след това прави тренировката, връща се вкъщи около седем вечерта, вечеря някой мамин специалитет и в девет е в леглото. Преди малко получих съобщение от него, че е положил матурата с осмица. Това е голямо задоволство за родителя и послание което може да изпратим до най-младите - допълва Раванели.

Добре дошъл, Фабрицио! Сръбският футбол плаче за големи шампиони на функциите треньори и педагози.

Чудно е, че Сергей не е играл за Сърбия

- Дали ви учудва, че Милинкович Савич не е изиграл нито един мач за Сърбия в квалификациите за СП?

- Много е чудно, имайки предвид неговите качества. Имах щастието няколко пъти да го гледам на живо, за последен път във финала за Купата на Италия срещу Ювентус. Той е завършен играч, който еднакво добре работи във фаза отбрана и фаза атака. Тотален футболист. Наистина фантастичен. Обединява качества с количество. Умее да прави много, як е с главата, силен е в дуелите, търчи, прави шпагати, дриблира, притежава бързина... Невероятен играч. Надявам се, че ще продължи в същия ритъм и че един ден ще заиграе в екипа на Ювентус. Това е футболист, който всеки треньор би поискал в своя отбор. Аз между първите.

Горд съм с белите коси

Прякорът Бялото перо (Penna Bianca) Раванели е получил заради белите коси в ранната фаза на живота и никога не му е представлявал проблем.

- Напротив. Много ми харесва. Нещо повече, носил ми е късмет в кариерата. Наистина е чудесен и го нося с удоволствие - допълни Раванели.

Автор: Небойша Петрович

ФИФА: Цървена звезда и официално е шампион на света за 1991 г

Международната футболна федерация на днешната среща в Калкута взе решение всички носители на някогашната Междуконтинентална купа от 1960 до 2004 година, включително и Цървена звезда, официално да прогласи за първенци на света.

По този начин ФИФА отхвърли оспорванията от всякакъв вид, че в споменатия турнир са играли само шампионите на Европа и Южна Америка, а от 2005 година на Световното първенство за клубове играят шампионите на всички континенти.

Колко това решение на ФИФА е справедливо най-добре показа фактът, че и след основаването на СП за клубове титлата са печелили клубове от Европа и Южна Америка.

Цървена звезда като шампион на Европа спечели Междуконтиненталната купа през 1991 година с победа срещу първенеца на Южна Америка - чилийският Коло Коло в Токио с 3:0 с голове на Владимир Югович (два) и Дарко Панчев.

Книга за живота на Люпко Петрович, сред далите мнение е и Наско Сираков

Днес по обяд в хотел "Младост" Люпко Петрович застана отново пред белградските журналисти.

Книга за живота му, от късите панталони до днес когато вече е на 70 години, от перото на Йован Секулич, изобилства с голям брой пикантерии, до днес непознати за футболната общественост. Люпко отвори душата си и говори за онова за което години, десетилетия се мълчеше.

Ще разберете как е "душил" Михайлович, как е дисциплинирал Шабанджович, как и къде е решил във финала за Купата на европейските шампиони срещу Олимпик (Марсилия) да затвори всички пътища към вратата на Стоянович, защо никога не стана треньор на националния отбор, как Пикси за малко не му е дошъл до главата...

А какво за Люпко мислят онези, които е тренирал, ще разберете от Деян Савичевич, Владимир Югович, Дарко Панчев, Дарко Ковачевич, Драгиша Бинич, Дика Стоянович, Слободан Марович, Илия Найдоски, Зоран Маркович, а и от Давор Шукер, Теодорас Загоракис, Наско Сираков, Олег Протасов... Особен печат дават Милорад Косанович и Любиша Тумбакович.

Разбира се, има какво да каже Люпко на представителите на медиите, а работата му е облекчена, защото уводното слово беше на Драган Джаич. И нещо по което Люпко е специален - на представянето на неговата книга имаше и голям брой партизановци.

Югович за Токио `91: Шефът ми каза Откажи джипа, раздели парите със съотборниците

На 8 декември, преди 25 години, футболистите на Цървена звезда след Европа покориха и планетата. Във финала на Междуконтиненталната купа, победиха чилийския Коло Коло с 3:0, с играч по-малко от 43-ата минута. "Юго, Юго, Юго! Звездино дете от друга планета", викаше коментаторът Милойко Пантич. А, Югович, голобрад, разби южноамериканците с два гола.

След две десетилетия и половина Юго споделя впечатленията си от мача, а и е духовит.

- Въртят се головете по всички портали, гледам сега клип от мача. Първо впечатление? Малко съм остарял оттогава! - шеговито казва Владо пред сръбския "Блиц".

- Ако малко по-добре анализираме мача, това беше истински подвиг.

Югович е избран за играч на мача, чакаше го награда - джип от Тойота. Но, от него останал само спомен.

- Когато погледнете видеото, преди да ми бъдат връчени ключовете, ще видите Владимир Цветкович, тогавашният генерален секретар, как ме прегръща и ми шепне: "Малкият, би било хубаво да откажеш джипа и неговата стойност да поделиш с всички играчи". И какво да направя? Това беше официалната версия. Мисля, че бях прекалено малък, за да карам такъв голям автомобил.

А в мача, при преднина от 1:0, Звезда остана с играч по-малко в 43-ата минута, когато червен картон получи Савичевич, Гения...

- Тогава стана проблем. Трябваше да хвърляме усилия и в двете посоки, да търчим като навити, да гинем за всяка топка. Не е лесно да се играе без един играч, а още повече такъв какъвто беше Дейо.

Затова тук бил Югович, който след повеждащия постигна и втория, а при третия, когато голмайстор беше Панчев, участваше в атаката.

- Хубаво е да си припомним всичко. Тази победа пазя като хубав спомен. Бяхме наистина чудесно поколение, без граници.

Да беше останал този отбор заедно, и да не последваха санкциите, само небето беше граница за звездините звезди.

- Жал ми е заради това. Но, признавам, още повече ми е криво, че националният отбор беше изваден от Европейското първенство, щяхме да сме шампиони сигурно. Тук и нашият футбол тръгна надолу.

В проценти, 99% е шансът европейският и световен успех на Звезда от 1991 г никога да не се повтори от нито един сръбски клуб.

- Драго ми е, че оставихме нещо за помнене. Когато Югославия направи невероятния успех на Световното първенство за младежи в Чили през 1987 г, всички бяха уверени, че няма да има повторение. А, ето, миналата година, "орлетата" спечелиха Мондиалито в Нова Зеландия. Може би и някой наш отбор отново ще засияе в Европа. Винаги трябва да се вярва - заключи Югович.

За най-трофейния футболист в историята на Сърбия сега футболът не е на първо място. Не е и на второ.

- Аз съм супер, а това е така, защото винаги съм със семейството си. Радвам се на семейството, само то ме интересува. Всичко останало е по-маловажно - изтъква Юго, който в момента се занимава с недвижими имоти във Виена.

25 години от деня в който Цървена звезда стана световен шампион

На 8 декември 1991 г Цървена звезда в Токио победи чилийския Коло Коло с 3:0, и по този начин стана клубен първенец на света!

"Деян Савичевич, идеална възможност... Един на нула за Цървена звезда! Владимир Югович! Юго, Юго, Юго! Звездино дете от друга планета! Владимир Югович! Двадесета минута, 1:0 за шампиона на Европа! Вижте още веднъж, тази филиграмна комбинация на първенеца на Европа, която завърши с ефектно действие на Югович, но вижте, капитанът Деян Савичевич свърши половината работа!"

"И отново Стошич, Стошич към Радинович. Радинович, добра комбинация на футболистите на Цървена звезда, Маргас се хвърли в краката, но все още шанс за Панчев, два на нула за Цървена звезда! Два на нула, Юго Юго Юго! Казах при първия гол, това е! Звездино дете от друга планета! Последният модел джип Тойота Ленд Крузър ще бъде негов, няма съмнение! Тъжното лице на Мирко Йозич, но немилостив е Владимир Югович, от два опита успя! Ето го втория, първо Панчев, а тогава Югович и Цървена звезда води с 2:0 във финала на световно клубно първенство. Цървена звезда е на прага на най-големия успех в историята на югославския футбол."

"Раткович, трябва да се освободи от топката, Югович, ето възможност за контраатака, четирима на трима, Югович към Михайлович, ще стигне ли Михайлович до топката, бута го Маргас, Михайлович към Панчев, 3:0! Дарко Панчев! Как играе новият първенец на света! В четири хода, мат! Югович - Михайлович и Панчев, и вижте, за трети път се тресе мрежата на Даниел Морон, Цървена звезда е новият клубен първенец на света във футбола, това можем вече да кажем сега, 17 минути преди края на мача!"

Така изглеждаше този 8 декември 1991 г. Изречения, които останаха запомнени, успех, който завинаги ще изпълва всеки звездаш с гордост. Пред около 62 хиляди зрители, играчите на Владица Попович изписаха нова страница от историята на Цървена звезда. Звонко Милойевич, Душко Радинович, Горан Василиевич, Владимир Югович, Миодраг Белодедич, Илия Найдоски, Милорад Раткович, Влада Стошич, Дарко Панчев, Деян Савичевич и Синиша Михайлович.

Благодарим ви!

Преди 24 години Цървена звезда покори света

На днешния ден преди точно 24 години, Цървена звезда стана шампион на света! В хладния 8 декември 1991 г в столицата на страната на изгряващото слънце Токио, Цървена звезда изигра последния финал на Междуконтиненталната купа в който единият участник е отбор от Източна Европа. Голмайстори при победата с 3:0 над чилийския Коло Коло бяха Владимир Югович с 2 гола и Дарко Панчев.

Най-успешното поколение в историята на най-трофейния сръбски клуб нямаше големи проблеми срещу носителя на Копа Либертадорес, въпреки че от 43-ата минута игра с човек по-малко след изгонването на капитана Деян Савичевич.

Звезда поведе в 21-ата минута с попадение на Владимир Югович след асистенция на Савичевич. Голмайсторът удвои преднината в 59-ата минута. Крайният резултат оформи най-добрият стрелец на Европа Дарко Панчев в 71-ата минута.

Отборът, който триумфира на Олимпийския стадион в главния град на Япония се различаваше от онзи, който превзе Европа в Бари на 29 май, когато "червено-белите" надвиха Олимпик (Марсилия) след изпълнение на дузпи.

Клубът беше напуснат от капитана Стеван Стоянович, Драгиша Бинич, Роберт Просинечки, Рефик Шабаноджович и Слободан Марович.

Също така напусна и треньорът Люпко Петрович, а на негово място дойде Владица Попович.

За съжаление след това започна войната в бивша Югославия и санкциите на ООН лишиха шампиона от заслуженото отношение към него през следващия сезон. Първо за Суперкупата на Европа Манчестър Юнайтед победи с много късмет с 1:0, а беше изигран само един мач за трофея (тогава се играеха два мача на разменено домакинство - б.а.). Всичко кулминира в началото на новия сезон, когато "червено-белите", европейски и световни шампиони, са принудени да играят домакинските си мачове в столицата на България - София.

Съставът на Цървена звезда от Токио:
Милойевич, Радинович, Михайлович, Василиевич, Югович, Белодедич, Найдоски, Раткович, Стошич, Панчев, Савичевич

Златният отбор на Цървена звезда днес - от учител до кафеджия

Бяха големи на терена, сложиха Европа и всички в краката си. Но европейските шампиони от Бари извън терена не се справиха както с топката. Един от всички тях стана познат треньор, а другите не се прославиха като футболни учители. Да започнем поред...

Стеван-Дика Стоянович: капитанът на поколението от 1991 г днес е футболен мениджър. Работи най-вече с белгийски клубове, където пазеше след Звезда. Има работни контакти и в Италия.

Слободан Марович: По времето когато Роберт Просинечки беше треньор на Звезда, Марович беше един от неговите помощници. Основното занимание на някогашния отличен бек е туризмът. Има хотел в Сутомора в Черна гора, а с този бизнес се е занимавал и неговият баща. Марович продължил семейната традиция.

Душко Радинович: Десният бек на "златното поколение" игра футбол в Швеция. Днес живее в Малмьо, работи в едно училище като преподавател по физическо възпитание и тренира малък клуб от четвърта лига.

Рефик Шабанджович: След края на кариерата най-напред се занимава с ресторантьорство, а днес има апартаменти в Сараево, които дава под наем. Има и кафенета "Студио 5" в Подгорица и "Студио 4" в Сараево. Живее и в Сараево, и в Подгорица, но повечето време е в Сараево.

Деян Савичевич: Опита треньорския хляб и беше наставник на Югославия. Бързо вдигна ръце от треньорството и седна във функционерски фотьойл. Днес е президент на Футболния съюз на Черна гора.

Миодраг Белодедич: Най-доброто либеро за онова време след кариера в Испания се завърна в Румъния. Беше директор на младежките отбори във Футболния съюз на Румъния (ФСР), а днес е съветник на председателя на ФСР. Не се занимава с треньорство.

Илия Найдоски: До скоро беше помощник на треньора на Македония Бошко Джуровски. В момента е без треньорски ангажимент.

Владимир Югович: Занимава се с бизнес, неговата съпруга има фирма във Виена, а Юго често се свързва със силлни мениджърски агенции, след като игра в много големи клубове в Европа и навсякъде са му отворени вратите. В момента не е мениджър, но индиректно се занимава с тази професия. Беше и заместник председател на Цървена звезда и член на Изпълнителния комитет, но напусна наскоро.

Дарко Панчев: Напълно е извън футбола. За кратко беше във Вардар на поста директор, а днес има кафене в Скопие и не се интересува от футбол.

Драгиша Бинич: Някога беше президент на ФК Обилич, а до преди две години имаше тежката дума в Напредак (Крушевац). Днес е далече от футбола.

Роберт Просинечки: В Цървена звезда направи треньорско, както и някога футболно име. След Звезда работи като треньор в Турция, а днес е наставник на националния отбор на Азербайджан.

Влада Стошич: До миналата година беше спортен директор на Бетис (Севиля). В няколко случая беше и във функцията на главен спортен директор. И днес живее в Севиля.

Синиша Михайлович: Днес е треньор на Сампдория, а преди това води националния отбор на Сърбия. Успешен е като наставник и мнозина вече го виждат от лятото на кормилото на Милан. От цялото поколение отиде най-далеч в развитието като треньор. Преди Сампдория, беше помощник-треньор на Интер с Манчини, а самостоятелно води Болоня и Катаня.

Раде Тошич: Остана в Кастелион, където има кафене и се занимава с ресторантьорство. Член е и един от ръководителите в секцията ветерани на този клуб.
Милич Йованович: Живее в Португалия. На остров Мадейра е треньор в младите категории на клуба.

Ивица Момчилович: Беше успешен треньор на младежките формации на Цървена звезда, а сега е треньор при първия отбор, главно задължен за индивидуалната работа и играчи, които сe възстановяват и играчи, които не са подготвени.

Желико Калуджерович: Някогашната резерва на Дика Стоянович, днес е треньор на вратарите в Морнар (Бар).