понеделник, 19 март 2018 г.

Денят в който Реал видя звезди на Маракана!


Как е било на трибуните знаят само онези, които са имали щастието да бъдат там, между тези 100 000 щастливци. Засилване, шут, Оля Петрович може би е излетял и неправомерно много преди удара на Сантиляна от точката и - спасяване! В същия момент лудост! Дотогава незапомнена на Маракана. Небето над Топчидер се изпълнило от заря, "червено-белите" са елиминирали Реал (Мадрид)! Онези по-възрастните ще знаят, че такова празнуване може да се сравни само с онова когато Бруно Галер отсвири край на мача с Байерн.

Когато Джая разхождаше Камачо... Това е бил този ден. Опят е в песни. На претъпканата Маракана - репортажите от онова време казват, че е имало 100 000 души - дошъл големият Реал. Дошъл да свърши работата и да се класира за полуфиналите на Купата на носители на национални купи. Мадридчани имали преднина от 2:0 от първия мач, а такива гиганти не изпускат подобно предимство лесно. Бил е 19 март. Бил е един от най-славните дни в историята на Цървена звезда...

Заради антологичния сблъсък на Драган Джаич, според мнозина по това време най-доброто ляво крило в Европа, и тогава младият испански национал на когото предричали най-високи върхове, този известен мач често е бил в сянка. Дни преди това светът е говорил само за Джая и Камачо. Как ли ще изглежда това?

"Как мислите да спрете Драган Джаич?", питала Хосе Антонио Камачо журналистка, която нагазила по терена по време на загряването.

Голобрадият 19-годишен футболист скачал на метър от тъчлинията. Изглеждал е и ужасен и самоуверен едновременно. До началото на мача оставали още няколко минути, но той вече бил на своето работно място. По-добре отколкото да закъснее... Маракана се тресяла. Шумът бил непоносим. Червено-бели знамена навсякъде наоколо. От птичи поглед изглеждало сякаш има мравки по трибуните, а не хора.

"Ще го погледна право в лицето, а тогава ще направя всичко в моите възможности да му попреча да приближи нашата врата", отговорил Камачо докато дъхът му "насичал" думите.

Съдията Барнс сложил свирката в устата, целият Топчидер е треперил...

Поколението на Цървена звезда което създал Милян Милянич е минало своя зенит. Било е 1975 година. От отбора, който през 71-ва е загубил полуфиналите на Купата на европейските шампиони с Панатинайкос и през 73-а поставил на колене Ливърпул на "Анфийлд", но бил спрян от Атлетико (Мадрид) на 1/4-финалите, са останали само споменатия Джаич и Слободан Янкович. Няма ги сигурните защитници Павлович, Йованович, Караси, централният нападател Лазаревич... Не е играл и Куле Ачимович. Но затова тук са новите сили предвождани от по-късно четвъртата звезда на Звезда Владимир Петрович - Пижон, голмайсторът във възход Дуле Савич, Зоран Филипович... В този момент Пижон има непълни 20 години и е в стартовия състав. Три лета по-рано добре е опознал футболистите на Реал - или по-добре казано те го опознали добре - когато дошли в Белград за приятелски мач срещу "червено-белите". Било 4:1 за Звезда, а 17-годишният Петрович вкарал два гола.

Чаршията говорила, че в един момент Милян Милянич тогава повикал до пейката Петрович за "конско", защото бил толкова безобразен, че няколко пъти прокарал топката между краката на ветерана Игнасио Зоко, тогава капитан на Кралския клуб. Това се считало за неуважение към съперника, а Пижон само се наслаждавал на първия си мач пред пълен стадион...

В този хладен мартенски ден на пейката на Цървена звезда го нямало и Милянич. Популярният Чича след Световното първенство в Западна Германия през 1974 поел точно Реал. "Червено-белите" водил Мильенко Михич, преди това дългогодишен треньор на младежите, но Милянич го нямало и на пейката на мадридчаните. Кралете водил неговият пръв помощник Сречко Радишич. Десетилетия се е говорило за причината заради която Милян не дошъл в Белград за реванша. Теориите са две. Според първата, не е искал да води отбор срещу своята Звезда. Според втората, съветван е да не идва в Югославия известно време, защото много е разочаровал партийните другари когато като доказан комунист решил да отиде във фашистка Испания, и то точно във Франковия Реал!

Милян Милянич е бил последният опит на Бернабеу да върне титлата на Европа в Мадрид след едно десетилетие. Срещу подмладените белградчани са били седем национала на Испания и двама от най-добрите немци, шампиони на света от 1974 - Гюнтер Нетцер и Паул Брайтнер.

Случило се двата отбора да са останали без титлите в своите страни в предишния сезон (шампион на Югославия е Хайдук, а на Испания Барселона), съответно да са спечелили националната купа, а жребият ги събрал на 1/4-финалите на КНК. Преди Реал Звезда е елиминирала гръцкия ПАОК (0:1, 2:0) и люксембургския Авенир (5:1, 6:1), докато мадридчаните са били по-добри от Фрам от Исландия и виенската Аустрия.

"На нас треньорът Михич преди първия мач в Испания ни каза, че е важно да получим колкото може по-малко голове. Мен ме премести от крилото в центъра на атаката и това не функционира най-добре. Накрая изгубихме с 0:2, така че те дойдоха като фаворити в Белград", припомни си Цоле Янкович.

Головете за домакина в този първи мач вкарват Сантиляна в 34-ата и Нетцер в 65-ата минута. Без оглед на толкова неактивен резултат (тогава вече е било въведено правилото за головете в гостувания), Маракана на реванша буквално "горяла". Това бил един от първите дуели на който са могли да се видят транспаранти от всички краища на бившата държава. Дошли са хора от Бенковац, Книн, Градишка, Баня Лука... И всички имали изписани послания за своите любимци.

А тогава англичанинът Кенет Барнс дал началото на мача. Спектакълът започнал...

Колкото са били белградчаните боязливи и несигурни в Мадрид, толкова пред своята публика храбро се хвърлили на Реал. Очаквано, в центъра на вниманието са Джая и Камачо. Капитанът на Цървена звезда бил особено вдъхновен. Младият испански бек тичал след него по целия терен, борил се (необичайно почтено и чисто за един испанец), правил шпагати по два пъти в секунда понякога, но помощ нямало. Моментът когато Драган Джаич от дясната тъчлиния му прокарал топката между краката, така тарикатски без никаква мъка, елегантно го прескача, е чиста футболна антология. На трибуните са се чули възгласи сякаш е паднал гол... И докато Джая е правил шоу за публиката, на другото крило Цоле Янкович с много по-практични ходове подлудявал пазачите.

"За мен това е един от най-драгите мачове в екипа на Цървена звезда. При първия гол отнех топката и уцелих Джая в главата. Не знаеше какво му се случи. Така поведохме с 1:0".

"Червено-белите" са стигнали до предимството в 36-ата минута, за да анулират напълно преднината на съперника от първия мач след 10 минути игра във второто полувреме. Отново Янкович е бил в главната роля...

"Бях в пробив, влязох в наказателното поле, а тогава, струва ми се, Брайтнер изпружи крак. Аз паднах през топката и съдията показа дузпата".

Била е 55-а минута когато вратарят на Цървена звезда Оля Петрович започнал да гравира своето име в алеята на безсмъртните. Вкарал е първият от два гола на Реал в този мач. Изтекла и 90-ата минута, после и продълженията, а тогава драмата достигнала своя връх.

Междувременно е паднал мрак. На ред са дузпите...

Подред са Звезда вкарват Кери, Филипович, Баралич, Дуле Савич, отново Оля Петрович И в Реал са безпогрешни, резултатът е 5:5.

"Винаги съм изпълнявал дузпи и това не ми представляваше никакъв проблем, но в този ден се уплаших. Не можех да гледам и отидох в тунела. Когато Браца Джорджевич изпусна при 5:5, дойдоха за мен и ме замъкнаха на терена", с усмивка разказва Янкович.

Късметът погледнал Звезда. След Джорджевич пропуснал и Бенито, така че Цоле дочакал своя шанс...

"Никога не съм се плашил като тогава. Размислях, ако пропусна, утре ще дойде полицията да ме арестува... Такова време беше. За щастие, вкарах".

Моментът на истината. Звезда води с 6:5. Очи в очи са тогава най-добрият стрелец на Реал Сантиляна и покойният Оля (Огньен) Петрович. Как е било на трибуните знаят само онези, които са имали щастието да бъдат там, между тези 100 000 щастливци. Засилване, шут, Оля Петрович може би е излетял и неправомерно много преди удара на Сантиляна от точката и - спасяване! В същия момент лудост! Дотогава незапомнена на Маракана. Небето над Топчидер се изпълнило от заря, "червено-белите" са елиминирали Реал (Мадрид)! Онези по-възрастните ще знаят, че такова празнуване може да се сравни само с онова когато Бруно Галер отсвири край на мача с Байерн.

Говори се, че Драган Джаич в този мач е играл на инат, по всякакъв начин искал да унизи играчите на Реал - попаднал на нещастния Камачо - защото Милянич не го поканил да тръгне с него в Реал. По-добре запознатите ще кажат - празни приказки. Един човек все пак след този мач е бил много близо до белия екип на Кралския клуб. Слободан Цоле Янкович. Дорчолският шмекер не смеел да приеме поканата...

"Ако някога налетите на моя кум, актьорът Горан Султанович, питайте го. Късно през нощта след мача дойде делегация на испанския клуб при мен вкъщи. Донесоха куфар пълен с пари. Беше като във филм", заяви Янкович неотдавна в едно предаване на Радио Белград.

"Казват ми те, че Бернабеу е казал да не се връщат без мен, а аз на тях, че още не съм отслужил във войската. Тогава имах 27 години. Казват: "Това нас не ни интересува, всичко ще бъде уредено". Когато си тръгваха, искаха да оставят парите, но не им позволих. А в този момент - малко преувеличавам - в джоба нямах да купя едно печено агне".

Слободан Янкович и Драган Джаич са между последните от известното поколение на Цървена звезда, които са напуснали Югославия. Цоле през лятото на 1975 завършва в Ланс, а Джая в Бастия. Първият е платен около 80 000 марки, а вторият малко над 150 000. През следващото лято отишъл и Куле Ачимович.

Още една историческа информация е останала от двубоя Звезда и Реал през 1975. В Мадрид мачът между двата отбора е гледан от 125 000 човека, в Белград от 100 000. Няма прецизни данни, но сумата от 225 000 човека е една от най-големите, които се споменават за двубой под крилото на УЕФА.

За майската футболна еуфория, пролетта в Белград през 1975 и Ференцварош, някой друг път...

Цървена звезда - Реал (Мадрид) 2:0 (8:7 след дузпи)

Място: Белград
Дата:
19 март 1975
Стадион:
Цървена звезда
Зрители: 100 000
Съдия: Кенет Барнс (Англия)
Голмайстори: Драган Джаич 36 минута, Огньен Петрович 55 от дузпа
Дузпи:
Кери 1:0
Дел Боске 1:1
Филипович 2:1
Нетцер 2:2
Баралич 3:2
Агилар 3:3
Савич 4:3
Брайтнер 4:4
О. Петрович 5:4
Рубилян 5:5
Джорждевич - пропуск
Бенито - пропуск
Янкович 6:5
Сантиляна - спасяване на Огньен Петрович

Цървена звезда: О. Петрович, Джорджевич, Никитович, Баралич, Кери, Радович, Янкович, В. Петрович, Савич, С. Сушич (от 75 минута - Раткович), Джаич (от 84 - Филипович)
Треньор: Мильенко Михич

Реал (Мадрид): Мигел Анхел, Камачо, Рубилян, Дел Боске, Бенито, Веласкес, Агилар, Брайтнер, Сантиляна, Нетцер, Маканяс (от 65 Роберто Мартинес)
Треньор: Сречко Радишич

ЮГОСЛАВИЯ - РЕАЛ 20:6!

Звучи невероятно, но Кралския клуб от Мадрид е изиграл шест мача на територията на старата Югославия (до момента на разпада на държавата) и е загубил всичките шест. Головата разлика е впечатляваща, в полза на Югославия, разбира се - 20:6?!

За пръв път Реал играл в Белград през януари 1956 срещу Партизан и е разбит в Хумско. 3:0 за "черно-белите". Десетилетие и половина по-късно мадридчаните са още по-зле, след като в приятелски мач изгубили от Звезда на Маракана с 1:4! "Червено-белите" още два пъти са били Реал. Във вече споменатия мач, който беше тема на тази история и загубата с 0:2, а след това са елиминирани след дузпи, за да през 1987 отново да получат четири гола на най-големия стадион в страната (2:4), тогава в рамките на 1/4-финалите на Купата на европейските шампиони.

През този сезон, все пак, успели да продължат напред, защото на реванша победили с 2:0.

Освен Звезда и Партизан още два клуба от тези простори са взимали мярката на мадридчаните. През юни 1971 "Белия балет" е преслушан на "Полюд" с 4:2, а през 1984 Риека на Кантриди го надиграла с 3:1. По-старите любители на футбола в Сплит години по-късно ще преразказват, че испанският великан е можел да бъде много щастлив, че "белите" след преднина от 4:0 малко поспрели, защото кой знае какво е щяло да бъде до края...

Няма много връзка с тази история, става дума за приятелски мач в Мадрид, но не вреди да се спомене, че на дебюта на Милян Милянич на Бернабеу през лятото на 1974 гостувал загребският Динамо, който шокирал 128 000 души, побеждавайки с 4:3. Информацията за броя зрители е официална и ще остане записана в историята, защото никога преди това, нито след това на мач на Реал вкъщи не са присъствали по-голям брой привърженици.

Няма коментари:

Публикуване на коментар