Денят в който Бразилия умря. Какво се промени от "онзи" мач?

Германия и Бразилия тази вечер в Берлин ще изиграят приятелски мач в първа среща след полуфинала на СП 2014 година и "онази" победа на немците със 7:1.

Трябваше това да е фестивал на футбола на два непобедени и по много най-добри състава на това Световно първенство, а се превърна в може би и най-невероятния мач в историята. Домакинът Бразилия спечели два от три мача в групата включително и откриващия срещу Хърватия, а после след дузпи елиминира Чили на 1/8-финалите и победи Колумбия с 2:1 на 1/4-финалите. Отличните немци спечелиха седем точки в групата, а после преминаха Алжир след продължения и успех с 1:0 над Франция.

В Бело Оризонте отборът на Сколари дойде без наказания Тиаго Силва и контузения Неймар, който спука прешлен в мача срещу Колумбия. В атмосфера на страшен натиск от обществото което очакваше световната титла, бразилците просто - рухнаха. Дори добре, храбро започнаха мача, но немците поведоха в 11-ата минута след като Мюлер заби центриране от ъглов удар за 1:0.

Водещият гол видимо зашемети домакините, които пробваха още нещо в следващите минути и се държаха до 23-ата минута. Това което се случи в следващите четири минути и днес, четири години по-късно е трудно да се обясни, а за бразилците това бяха и останаха четирите най-черни минути в цялата история на тази велика нация.

Още след първия гол в бразилците се всели голяма несигурност, която състав като Германия наказваше с всяко минаване на центъра. Първо в 23-ата минута Кроос намери отлично Томас Мюлер в сърцето на наказателното поле, в което Марсело закъсня да изтегли за капан за засада с поне пет метра. Играчът на Байерн остави топката за Клозе чийто първи удар е спасен от Жулио Сезар, но не и втория.

От този момент до края на мача Бразилия изглеждаше като отбор в квартала, който се е предал срещу двойно по-добър противник. Минута по-късно Лам от крилото ще прати топката на върха на наказателното поле откъдето Кроос с външен фалц ще уцели близкия ъгъл, а в следващата атака Кроос ще отнеме топката от Паулиньо на 25-ия метър и тогава в комбинация с Кедира ще повали цялата бразилска отбрана, съответно това което е останало от нея, за 4:0. По същия начин за четири минути пълния апокалипсис ще довърши Кедира в 29-ата минута.

Изглеждало е сякаш немците могат, ако поискат, да вкарат пет, осем или 12 гола. Ако трябва. Но след като Жулио Сезар спаси удар на Кроос, Бундестимът малко спря и на полувремето се отиде при невероятното 5:0.

"Разбрахме се на полувремето, че трябва да останем фокусирани и че няма нужда да ги унижаваме допълнително. Сигурен съм, че им е било ужасно тежко", заяви след мача Матс Хумелс.

В превод, немците са се с 11 бразилци на терена, 58 000 на трибуните и всичките 208 милиона, които в своите домове в неверие гледали предаването - смилили. Всички освен Андре Шурле, който влезе в 58-ата минута и на когото баш му се играеше и до края вкара още два гола преди Оскар в добавеното време от съдията да оформи крайното 1:7.

Селекционерът Луиш Фелипе Сколари, когото журналистите и специалистите сгазиха заради самоубийствената тактика срещу супер бързите немци, прие своята вина за катастрофата и след загубата с 0:3 от Холандия в мача за трето място подаде оставка. Фред, който беше един от най-лошите играчи се прости с националния отбор, а Давид Луис и Жулио Сезар се извиниха публично на нацията, която търсеше отговори за най-големия срам в историята.

Големите немци, които след третия гол вече не се и радваха прекалено на головете, след мача изявиха, че по време на първото полувреме са разбрали, че се случва нещо много чудно. Селекционерът Йоаким Льов, Филип Лам и Пер Мертезакер утешавали бразилците и говорили как натиска на който са били подложени е бил просто непоносим. Загубата в туитър коментирала и бразилската президентка Дилма Русеф, а бразилските вестници излезли с черно-бели корици и драматични заглавия като "Бразилия умря".

Немците накрая спечелиха СП с гол на Марио Гьотце в продълженията срещу Аржентина, а посраменият бразилски национален отбор беше поет от Дунга. Последва катастрофа на Копа Америка през 2015 година където Бразилия отпадна на 1/4-финалите след дузпи срещу Парагвай, за да през следващата година, на юбилейната 100-тна Копа Америка, за пръв път от 1987 година да отпадне в групите. Бразилия удари дъното по най-бруталния начин.

Националният отбор изглеждаше без глава и ядно. Дунга беше "изритан" и тогава на пейката през юни 2016 седна Тите, който през този сезон с Коринтианс спечели шампионската титла. Дословно за една нощ чудесният треньор прероди националния отбор.

Върна в състава Марсело и Тиаго Силва, повика младия Габриел Жезус и пренесе цялата игра на 30 метра по-далеч от своята врата. Уплашената и защитно ориентирана Бразилия на Дунга изведнъж започна да подсеща на Бразилия от най-добрите дни, най-много благодарение на Тите.

"Не мислех, че ще бъде толкова просто, че така лесно ще побеждаваме", заяви Тите след като спечели първите осем мача от квалификациите и с победа 3:0 над Парагвай осигури класирането в Русия година и три месеца преди началото на турнира.

Единствената загуба в 18 мача откакто Тито е начело е в приятелски мач срещу Аржентина (0:1), а е получил общо само пет гола. По-малко отколкото Сколари в тази грозна вечер през юни 2014 година в Бело Оризонте.

Немците, от друга страна, продължават да са "досадно" добри. На Евро 2016 отпаднаха от Франция чак на полуфиналите, а с равенството срещу Испания в петък изравниха официалния рекорд от 23 официални мача без загуба. Сменят се играчите, идват млади, а Германия продължава да играе невъзможно добре.

Днес в 21:45 в Берлин няма да има много играчи от "онзи" мач. Жулио Сезар се върна във Фламенго и вече не брани за националния отбор. Майкон в момента е без клуб, а Данте вече не играе за националния отбор. Оскар и Хълк ритат в Китай, а Бернард вече не е в плановете на Тите.

Германия също промени поколението в сравнение с онова което унизи бразилците, но без осцилации. Мануел Нойер скоро би трябвало да се върне след контузия, а Филип Лам завърши кариерата. Бастиан Швайнщайгер през август 2016 година се прости с националния отбор и отиде в Чикаго Файър, а добрият стар Мирослав Клозе завърши кариерата.

Въпреки че гръбнаците на двата национални отбора са останали същите или подобни, в Германия сега в нападение играе Тимо Вернер докато Марио Гомес чака на пейката. Тук е и младият Джошуа Кимих, докато в националния са повикани Ларс Щиндъл, Себастиан Руди, Зюле, Рюдигер, Горетцка и други.

Бразилия е, както винаги, отново комбинация от играчи от Европа и домашното първенство, но този път играят само най-добрите и онези, които наистина заслужават да са в националния отбор. За креативността са задължени Коутиньо и Вилиан, фантастичният Каземиро им пази гърба, а Дъглас Коста също така е на много високо ниво.

В Берлин би трябвало и едните и другите да играят в най-силните си състави. Играха и през 2014 в Бело Оризонте и знаем как се завърши. Но околностите са напълно различни и не е невъзможно точно тези два национални отбора в Русия да видим на финала...