Трагедията на Крузейро - на следващия ден: Никой не ги жали! Дяволът дойде за своето

Как пропадна бразилският великан

Крузейро, един от най-големите бразилски клубове вчера за пръв път в 99-годишната си история изпадна от лигата. Беше един от четирите великана чиито привърженици никога не са усещали срамота заради изпадане в по-ниския ранг. А тогава дяволът дойде за своето... И не е да не са го очаквали, защото от години чукаше на вратата.

Изпадането на Крузейро на следващия ден е спортна тема номер едно в Бразилия. Чак и катастрофата на шампиона Фламенго против Сантос (0:4) не я споменава никой. Крузейро със своята срамота засенчи всичко. И на никой освен на неговите привърженици не му е жал за Крузейро. Заслужил е това. Били са много лакоми, твърде силни и цинични.

Същински, Крузейро не изпадна вчера. Онова вчера против Палмейрас беше само върха на трагедията на двукратния първенец на Южна Америка и четирикратен шампион на Бразилия. Присъдата им е подписана още по-рано... Било е невъзможно да се очаква да се измъкнат в последния мач за сезона. Рапосите или лисиците както гласи техния прякор в превод по-рано така закъсаха, че нямаше спасение. Това вчера му беше пето шампионатно поражение подред, а преди това нанизаха четири равенства. Девет кръга без победа?! Какво да се очаква освен изпадане...

Но стартът на сезона не предвещаваше такъв кошмар. В началото на годината в бразилския футбол се играят местните първенства на щатите. Най-познати са Кариока за клубовете от Рио де Жанейро и Паулиста за футбола в Сао Пауло. Третото най-популярно местно първенство е Гаушо за клубовете от Порто Алегре и околността, четвъртото Минейро за клубовете от Бело Оризонте и околността. В него вече две десетилетия царуват лютите противници Крузейро (40 титли) и Атлетико Минейро (44 титли). Всички останали заедно имат 25 титли.

Очаквано, във финала на тазгодишното първенство Минейро през пролетта се класираха Крузейро и Атлетико, а Рапоси след шампионатния дял победиха в двата мача на финала с общ резултат 3:2. Ветеранът Фред бележеше и постигна 12 гола в също толкова мачове в Минейро.

Междувременно започна и Копа Либертадорес в която Крузейро немилосърдно газеше всичко пред себе си в груповата фаза, а през април стартира и официалното първенство на държавата, популярното Бразилерао. Крузейро в групите на Копа Либертадорес победи в първите пет мача (незначителна загуба в последния кръг) и лесно се пребори за 1/8-финал. В първенството на Бразилия стартира със загуба от Фламенго, но после върза две победи. На пейката вече два сезона и половина седеше един от най-известните бразилски треньори и някогашен селекционер Мано Менезес. Той с Рапосите в предходните два сезона спечели веднъж Минейро и два трофея в националната купа, която е много значим и ценен трофей в Бразилия. И носи пари. Всичко дишаше на стабилност и оптимизъм.

Междувременно, по време на лятото (в Бразилия няма паузи) последва катастрофален низ от от 11 мача без победа в Бразилерао. В този период дойде и елиминация в Копа Либертадорес след два пъти по 0:0 против актуалния шампион Ривър Плейт. Отпадането пред своите привърженици след дузпи беше много болезнено, защото Крузейро беше по-добър, но вратарят Франко Армани пазеше чудесно и накрая отрази две дузпи.

Единствената светла точка беше новото елиминиране на големия враг Атлетико Минейро в 1/4-финалите за Купата, но Интернасионал много бързо ги разби в полуфинала и Менезес вдигна ръце. Отборът беше препълнен с опитни, надплатени и немотивирани играчи. Онези, които са се заситили на всичко. Подсилвания бяха подобни. Презаситената легенда на Коринтианс Родригиньо, бранителят на Рома Додо, Маркиньос Габриел, който дойде пълен с пари от арабския свят, Педро Роша, който беше провал в московския Спартак... А гръбнакът на отбора правеха ветерани, мнозина от които бяха в легендарния състав от 2014 и 2015 година. Последното поколение, което в Бразилия направи две поредни шампионски титли. Вратарят Фабио (39 години) е още от 2005 в клуба, защитникът Лео (31) от 2010, централният бранител Деде (31) от 2013, капитанът Енрике (34) от 2013, аржентинецът Кабрал (32) от 2015, полузащитникът Робсон (32) от 2015 година. Допълнете тук и известния Фред (38), който се върна в клуба след 13 години, спорният ветеран Тиаго Невес (34) за когото в Хамбургер най-добре знаят кой е и ще ви бъде ясно за какъв ръждясал материал става въпрос. 

Но пък затова заплатите са били на нивото на най-платените играчи в бразилския клубен футбол. Фред е имал 2 000 000 евро годишно, Фабио 1 700 000, Деде 1 500 000, Невес 1 400 000, ветеранът Едилсон (33) 1 300 000, Кабрал 1 200 000 и т.н. ... Освен защитника Каке (20 години), Крузейро не е имал млад играч със сериозни минути. Жаден за доказване, по-голяма заплата и накрая трансфер. А бразилските футболисти са най-мотивирани когато трябва да се продадат. Тогава са най-големи професионалисти.

Предходната година Крузейро завърши на минус от 11 000 000 евро и това беше сигнал, че клубното ръководство не знае какво прави. Общите приходи на клуба са били около 70 000 000 евро, а на другата страна сте имали Палмейрас със 142 000 000 евро и Фламенго със 116 000 000 евро приходи. Те са заработвали много повече като по-големи и по-организирани клубове и са могли да се "протегнат" към по-големи бюджети и заплати на играчи от Крузейро. А отново, ръководството на Крузейро направи състав с договори, които парират онези на великаните от Рио и Сао Пауло. Заплатите на техните играчи са били огромни, а дългът растял. Само през миналата година е скочил от 83 000 000 на 120 000 000 евро. И тук не е бил краят...

И докато финансовият пожар се разгарял, а отборът се намирал в зоната на изпадането, клубното ръководство подлудявало привържениците с истории за класиране в Копа Либертадорес и планираните приходи.

Треньорът Мано Менезес повече не можел да извлече каквото и да е от купчината ветерани в състава и последвала терапия с довеждането на легендарния Рожерио Сени на мястото на треньора. Опита известният вратар и крал на пряк свободните удари да разчисти съблекалнята, влезе в клинч с опитните Деде, Невес и Едилсон. Сменен е след седем мача. Мнозина мислеха, че е "пробит" от страна на ветеранския клан в съблекалнята. Ако на него тогава са му копали дупката, не са били наясно, че на себе си копаят провал. За купоните и излизанията на Деде, Невес и компания се говорело в социалните мрежи докато Крузейро потъвал. Дори привържениците в един случай влезли на рождения ден на съпругата на Деде и направили хаос.

Сени е заменен от Абел Брага като трети треньор през сезона. Живописна личност и един от митичните треньори в бразилския футбол, който е водил почти всички големи клубове. Дошъл е след уволнение във Фламенго. Записа три победи и три загуби, чак осем равенства и вдигна ръце. Крузейро още тогава сериозно е бил в канала. На точка под червената линия в борбата за оцеляване, а страхът се вмъкнал в клуба, привържениците, играчите... Три кръга преди края на първенството, отборът пое клубната легенда Адилсон Батиста като четвърти треньор за сезона. Почисти съблекалнята от някои и изхвърли Невес от състава когато медиите го хванали, че си измислил контузия на задни връзки докато празнувал в дискотека. Но, вече е било късно... Крузейро вече никого не е могъл да победи.

Каква апатия е била това, най-добре говори балансът на нападателите. Фред вкарал един гол в последните 15 мача, Дейвид нито един (!) гол в 33 мача, Педро Роша един гол в последните 22 мача, Езекиел нито един в 14 срещи и Саса три гола в 24 мача.

Междувременно клубното ръководство побягна през глава! Както биха казали при нас, направиха хаос и "запалиха". Знаем, звучи познато, нагледали сме се на това и при нас...

Докато къщата горяла, функционери и директори бягали. Преди всички вицепрезидентът Итаир Машадо, който нанесъл много щети на клуба. Президентът Вагнер Пирес единствен останал, а някъде в ехото на борбата за оцеляване, в клуба като временен председател на УС се върнал Зезе Перела. По много спорен бизнесмен и политик замесен в различни скандали. Човекът чийто хеликоптер е хванат с 445 килограма кокаин никога не е отговарял за това. Арестувани са четирима незначителни човека, които са пуснати от затвора след шест месеца. Но, Перела е идол на привържениците на Крузейро. Като президент в клуба е провел близо 20 години в два мандата. През неговото време финансовите и спортните резултати са били успешни.

Перела вчера разкри, че настоящият дълг на клуба е 150 000 000 евро и в колко катастрофално състояние се намира Крузейро.

"На младежите са им увеличени договорите от 6000 на 26 000 евро месечно, а тези деца не са и помирисали първия отбор. За довеждането на 38-годишния Фред на лютия противник Атлетико Минейро сме платили обезщетение от 2 000 000 евро, на него са му дали бонус за подписа от 2 000 000 евро и договор за 3 000 000 евро на сезон! Кажете ми дали това е нормално? Работило се е без какъвто и да е план или стратегия. Увеличени са договорите в първия състав на играчи в напреднали години, които никъде не биха получили тези пари. Ма, не биха получили и онези, които вече са имали в Крузейро. Направен е дълг към мениджърски агенции и фондове от общо 10 000 000 евро. За моите 20 години в клуба, на мениджъри сме платили комисионни на обща стойност 4 000 000 евро, а те за няколко години са подписали общо 16 500 000 евро изплащания на посредници и агенти?! За нашите играчи под наем сме плащали пълни заплати вместо поне да поделим разходите с клубовете, които са ги взели под наем", гърмя вчера Перела докато президентът Вагнер Пирес седеше до него, мълчеше и гълташе буци в гърлото.

Тази срамота е само частица от отговорността, която е заслужил. Вагнер Пирес и неговите избягали сътрудници вероятно днес не могат да се появят по улиците на Бело Оризонте. Щета са правили с години. Тези две титли спечелени през 2014 и 2015 са скъпо платени. Откакто Перела през 2011 на президентската функция е заменил Жилван де Пиньо Таварес, дълговете само растели и растели. Всъщност, Жилван де Пиньо Таварес и Вагнер Пирес са дошли заедно в клуба през 2011 и били най-близки сътрудници, за да през 2017 да се обърнат един срещу друг и тогава Пирес заменил дотогавашния президент. Последният отчаян опит на Вагнер Пирес се случил през февруари когато бил на прага на заем от 65 000 000 евро от един лихварски английски фонд, но местните медии разкрили редицата незаконни действия и тази история пропаднала. Тогава на Крузейро е подписана страшната присъда, защото цялата нестабилност се преляла на играчите, които твърде много размисляли за своите високи договори.

Какво нататък?

Срамотата на играенето в Серия Б бързо ще мине. Изпадали са и големите Вашко, Палмейрас, Интернасионал, па веднага са се връщали. Срамотата бързо минава, но дълговете не така лесно. Бразилските клубове осъществяват най-големия дял от приходи от ТВ права, защото народът е луд за футбол, готов е да плати да го гледа, а медийната сцена е много мощна, медийният гигант Глобо е държава в държавата.

Крузейро през миналата година е заработил около 41 000 000 евро от ТВ права. В Серия Б ще може максимално да заприходи около 6 000 000 евро. Обаче, проблем е, че клубът още по-рано е подписал договор 2/3 от прихода от ТВ права автоматично да отива за връщане на дълговете към един фонд за заеми, така че същински Крузейро ще заработи от ТВ права едва около 2 000 000 евро през 2020 година. Няма да има и приходи от Копа Либертадорес, класирането в бразилската Серия А, а вероятно и от Купата на Бразилия от която Крузейро миналата година като шампион е прибрал награда от 11 000 000 евро. Спонсорските договори също така ще бъдат много по-малки след изпадането, защото спонсорите са подписали да плащат за реклама в първа, а не втора лига.

Междувременно, задълженията към банките от 7 000 000 евро през 2017 година скочили на 20 000 000 евро тази година. И тепърва ще скачат. Дълговете към други клубове в момента са 21 500 000 евро, а през миналата година са били около 14 000 000 евро. Общите дългове, които Крузейро трябва да изплати в следващата година са 69 000 000 евро, а дълговете, които могат да се удължат с година са 67 000 000 евро. С дебело орязани приходи, надплатени игрови кадър с богати договори и примката на дълговете около врата, двукратният шампион на Южна Америка ще бъде в много тежка ситуация да се измъкне. Сега много ще зависи от волята на привържениците да плащат билети и ТВ излъчвания. А привържениците в момента се чувстват предадени и измамени.

Все пак, и това е преходно чувство. Привърженическата страст, а особено в Бразилия, не познава логика, така че се очаква клубът, който има 7 000 000 поддръжници, да получи помощта на която се надява. Привържениците ще гледат в Зезе Перела като в Исус, надявайки се да им спаси клуба. Как и по какъв начин, не е важно. Привържениците рядко се интересуват от методите и начина на работа на ръководителите, когато техният клуб се озове пред колапс. Не е важно дали е законно, морално, етично. Важно е само клубът да се спаси. С онова стандартното гледане в двора на противника: "а как можаха онези другите, хич не ни пука". Никой днес не говори какво са правили във Вашко, Интернасионал или Ботафого когато им гореше под краката.

Все пак, Крузейро накрая получи онова което заслужаваше. С години бяха надменни, правеха сеири и се наслаждаваха на неуспехите на другите докато техният отбор с изкуствени финанси печелеше трофеи. Това беше договор с дявола, който сега се плати.

Автор: Александър Глигорич

Крузейро за пръв път изпадна, привържениците направиха хаос

Футболният клуб Крузейро за пръв път в своята история изпадна в бразилската Серия Б. Крузейро в последния кръг загуби от Палмейрас с 0:2 и остана без шанс да запази епитета елитен.

Актуалното поколение изписа история на клуба от Бело Оризонте по негативен начин, заради което привържениците са изключително недоволни.

Те направиха хаос на стадиона, чупейки седалки и замеряйки с факли своите играчи, а безредиците продължиха и по улиците на един от най-големите градове в Бразилия.

Крузейро завърши сезона на 17-о място в класирането с 36 точки, като е един от четирите, които изпадат във втора лига. Клубът не победи в девет поредни мача, а в последните пет записа загуби, които му струваха статуса на участник в първа лига.

В последния мач го потопиха футболистите на Палмейрас - голмайстори бяха Зе Рафаел и Дуду.

Денят в който Бразилия умря. Какво се промени от "онзи" мач?

Германия и Бразилия тази вечер в Берлин ще изиграят приятелски мач в първа среща след полуфинала на СП 2014 година и "онази" победа на немците със 7:1.

Трябваше това да е фестивал на футбола на два непобедени и по много най-добри състава на това Световно първенство, а се превърна в може би и най-невероятния мач в историята. Домакинът Бразилия спечели два от три мача в групата включително и откриващия срещу Хърватия, а после след дузпи елиминира Чили на 1/8-финалите и победи Колумбия с 2:1 на 1/4-финалите. Отличните немци спечелиха седем точки в групата, а после преминаха Алжир след продължения и успех с 1:0 над Франция.

В Бело Оризонте отборът на Сколари дойде без наказания Тиаго Силва и контузения Неймар, който спука прешлен в мача срещу Колумбия. В атмосфера на страшен натиск от обществото което очакваше световната титла, бразилците просто - рухнаха. Дори добре, храбро започнаха мача, но немците поведоха в 11-ата минута след като Мюлер заби центриране от ъглов удар за 1:0.

Водещият гол видимо зашемети домакините, които пробваха още нещо в следващите минути и се държаха до 23-ата минута. Това което се случи в следващите четири минути и днес, четири години по-късно е трудно да се обясни, а за бразилците това бяха и останаха четирите най-черни минути в цялата история на тази велика нация.

Още след първия гол в бразилците се всели голяма несигурност, която състав като Германия наказваше с всяко минаване на центъра. Първо в 23-ата минута Кроос намери отлично Томас Мюлер в сърцето на наказателното поле, в което Марсело закъсня да изтегли за капан за засада с поне пет метра. Играчът на Байерн остави топката за Клозе чийто първи удар е спасен от Жулио Сезар, но не и втория.

От този момент до края на мача Бразилия изглеждаше като отбор в квартала, който се е предал срещу двойно по-добър противник. Минута по-късно Лам от крилото ще прати топката на върха на наказателното поле откъдето Кроос с външен фалц ще уцели близкия ъгъл, а в следващата атака Кроос ще отнеме топката от Паулиньо на 25-ия метър и тогава в комбинация с Кедира ще повали цялата бразилска отбрана, съответно това което е останало от нея, за 4:0. По същия начин за четири минути пълния апокалипсис ще довърши Кедира в 29-ата минута.

Изглеждало е сякаш немците могат, ако поискат, да вкарат пет, осем или 12 гола. Ако трябва. Но след като Жулио Сезар спаси удар на Кроос, Бундестимът малко спря и на полувремето се отиде при невероятното 5:0.

"Разбрахме се на полувремето, че трябва да останем фокусирани и че няма нужда да ги унижаваме допълнително. Сигурен съм, че им е било ужасно тежко", заяви след мача Матс Хумелс.

В превод, немците са се с 11 бразилци на терена, 58 000 на трибуните и всичките 208 милиона, които в своите домове в неверие гледали предаването - смилили. Всички освен Андре Шурле, който влезе в 58-ата минута и на когото баш му се играеше и до края вкара още два гола преди Оскар в добавеното време от съдията да оформи крайното 1:7.

Селекционерът Луиш Фелипе Сколари, когото журналистите и специалистите сгазиха заради самоубийствената тактика срещу супер бързите немци, прие своята вина за катастрофата и след загубата с 0:3 от Холандия в мача за трето място подаде оставка. Фред, който беше един от най-лошите играчи се прости с националния отбор, а Давид Луис и Жулио Сезар се извиниха публично на нацията, която търсеше отговори за най-големия срам в историята.

Големите немци, които след третия гол вече не се и радваха прекалено на головете, след мача изявиха, че по време на първото полувреме са разбрали, че се случва нещо много чудно. Селекционерът Йоаким Льов, Филип Лам и Пер Мертезакер утешавали бразилците и говорили как натиска на който са били подложени е бил просто непоносим. Загубата в туитър коментирала и бразилската президентка Дилма Русеф, а бразилските вестници излезли с черно-бели корици и драматични заглавия като "Бразилия умря".

Немците накрая спечелиха СП с гол на Марио Гьотце в продълженията срещу Аржентина, а посраменият бразилски национален отбор беше поет от Дунга. Последва катастрофа на Копа Америка през 2015 година където Бразилия отпадна на 1/4-финалите след дузпи срещу Парагвай, за да през следващата година, на юбилейната 100-тна Копа Америка, за пръв път от 1987 година да отпадне в групите. Бразилия удари дъното по най-бруталния начин.

Националният отбор изглеждаше без глава и ядно. Дунга беше "изритан" и тогава на пейката през юни 2016 седна Тите, който през този сезон с Коринтианс спечели шампионската титла. Дословно за една нощ чудесният треньор прероди националния отбор.

Върна в състава Марсело и Тиаго Силва, повика младия Габриел Жезус и пренесе цялата игра на 30 метра по-далеч от своята врата. Уплашената и защитно ориентирана Бразилия на Дунга изведнъж започна да подсеща на Бразилия от най-добрите дни, най-много благодарение на Тите.

"Не мислех, че ще бъде толкова просто, че така лесно ще побеждаваме", заяви Тите след като спечели първите осем мача от квалификациите и с победа 3:0 над Парагвай осигури класирането в Русия година и три месеца преди началото на турнира.

Единствената загуба в 18 мача откакто Тито е начело е в приятелски мач срещу Аржентина (0:1), а е получил общо само пет гола. По-малко отколкото Сколари в тази грозна вечер през юни 2014 година в Бело Оризонте.

Немците, от друга страна, продължават да са "досадно" добри. На Евро 2016 отпаднаха от Франция чак на полуфиналите, а с равенството срещу Испания в петък изравниха официалния рекорд от 23 официални мача без загуба. Сменят се играчите, идват млади, а Германия продължава да играе невъзможно добре.

Днес в 21:45 в Берлин няма да има много играчи от "онзи" мач. Жулио Сезар се върна във Фламенго и вече не брани за националния отбор. Майкон в момента е без клуб, а Данте вече не играе за националния отбор. Оскар и Хълк ритат в Китай, а Бернард вече не е в плановете на Тите.

Германия също промени поколението в сравнение с онова което унизи бразилците, но без осцилации. Мануел Нойер скоро би трябвало да се върне след контузия, а Филип Лам завърши кариерата. Бастиан Швайнщайгер през август 2016 година се прости с националния отбор и отиде в Чикаго Файър, а добрият стар Мирослав Клозе завърши кариерата.

Въпреки че гръбнаците на двата национални отбора са останали същите или подобни, в Германия сега в нападение играе Тимо Вернер докато Марио Гомес чака на пейката. Тук е и младият Джошуа Кимих, докато в националния са повикани Ларс Щиндъл, Себастиан Руди, Зюле, Рюдигер, Горетцка и други.

Бразилия е, както винаги, отново комбинация от играчи от Европа и домашното първенство, но този път играят само най-добрите и онези, които наистина заслужават да са в националния отбор. За креативността са задължени Коутиньо и Вилиан, фантастичният Каземиро им пази гърба, а Дъглас Коста също така е на много високо ниво.

В Берлин би трябвало и едните и другите да играят в най-силните си състави. Играха и през 2014 в Бело Оризонте и знаем как се завърши. Но околностите са напълно различни и не е невъзможно точно тези два национални отбора в Русия да видим на финала...