Двама приятели, с еднакви схващания за същината на футбола, начело на два спорещи клуба, които представят две неприятелски държави? Такъв спектакъл още не сме гледали...
Това е едно от архетипните усложнения: двама приятели които, съдбата може да бъде така жестока, се намират на срещуположните страни. О, литературата и филмовото изкуство просто не могат да им се заситят. Лилънд и Кейн от шедьовъра на Орсън Уелс, единият отдаден на принципите, другият в надпревара за печалба и таблоидни заглавия; или Юда Бен Хур и неговият ортак от детството, римлянинът Месала, първият мечтател за свободата на своя народ, вторият убеден в земното царство...
Чак и за хитър директор на кастинг не би било просто да раздели такива черно-бели роли когато на талона има само две имена - Пеп Гуардиола и Томас Тухел. Трудно който и да е от двамата априори би се съгласил с ролята на лошия. Въпреки че, сбъднат ли се съобщенията за следващата професионална страница на Тухел, ще има много готови веднага да му застанат на гръбнака и да го нарекат продадена душа...
Добре, не е и каталунецът и немецът да са бог знае какви близки другари, макар че казват че през този декември 2014, на една романтична вечеря в Мюнхен, си паснали по-добре, като сме вече при филмите, отколкото Елза и Рик в черно-бялата Казабланка...Легендата казва че, по настояване на Гуардиола, тогавашният технически директор на Байерн Михаел Речке организирал срещата в един ресторант. Тухел тогава е бил желан жених, тъй като взел почивка след мандата в Майнц и разглеждал редица предложения. Повече от всяко е гледал начина по който играе Байерн на Пеп, макар че винаги ще твърди, че всичко е изглеждало съвършено в Барселона.
КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО НА ВЕЧЕРЯТА В МЮНХЕН?
Томас още в началото на кариерата е станал привърженик на Барселона и привърженик на Пеп Гуардиола, до граница на идолопоклонничество. А предано отдаден, луд като Гуардиола, гледал всичко, па и Майнц, който от сезон на сезон напредвал, докато не се е докопал и до Европа, играейки футбол заради който чак и антибундеслигашите са превключвали на Евроспорт...
Приглушеното, па открито възхищение тази нощ се превърнало в приятелство, което за кратко ще премине "само" в уважение, когато Тухел по някакъв начин направи първо предателство на своя духовно-футболен баща и приеме предложението да замени Юрген Клоп в Дортмунд. Имало е смисъл това, разбира се, зажаднял човекът за футбол, Борусия е имала чудесна основа, и трябвало само манията на Юрген към пресата и убийствените контри да се замени с любовта към владението на топката и красота от която не трябва да се умира.
И кой знае как би завършило всичко през онзи сезон, ако в странен инцидент не бе нападнат автобуса на Дортмунд, а от този шок и "Жълтата стена" не можа да ги извади, па загубиха от елегантния Монако в онзи четвъртфинал на Шампионската лига...
Заради това ще го, а още повече заради доверието което има в младите играчи и способностите активно да участва в техния развой, заради това ще го, но това сега вече е история, която е все по-малко вероятна, виждат мнозина като идеален заместник на Арсен Венгер и единственият който би могъл да отведе Арсенал до следващата фаза на съществуване без революция...
Тухел е, както говорят последните вести, бил извън конкуренцията за северния дял на Лондон, тъй като там продължава да не се знае кой ще плати изпитото, а немецът и твърдоглавието в него не позволяват каквито и да е дисонантни нагласи. Байерн му се измъкна, защото Байерн може да му избяга, а изглежда да не е изпитвал двустранно привличане със скитането на Абрамович по призрачния Стамфорд Бридж; и го убедили, казват, от източното царство, и се споменава, все по-гласно, като наследник на Унай Емери в онзи чуден нефтено-политически-футболен експеримент в Париж.
ПСЖ И СИТИ - БОРБА ЗА НАДМОЩИЕ НА ПЕТРОДОЛАРА
Лаиците биха спуснали рамене и помислили, че е добре, поне за тяхното приятелство, че Тухел и Гуардиола, двама сериозни футболни мислители, освен ако не се случи някакъв обрат, няма директно да се сблъскат във Висшата лига догодина. Любителите на тактиката биха могли и добре да се разтъжат, но истината е че каталунецът и немецът ще бъдат много повече на мерника един на друг в директен дуел между ПСЖ и Манчестър Сити, чак и тези два шампионски клуба догодина да не се срещнат в най-скъпия турнир, да не говорим в неговия край...
Защото Сити и ПСЖ не са само футболни проекти, които трябва да покажат силата на петродолара, нито това къде отива футболът. Те са директно противопоставени съперници в чудна, постиндустриална борба за надмощие в Персийския залив и на Стария континент, борба чиято жертва е, или чийто главен печеливш (в зависимост от вашето гледане на количеството пари), тази игра, която е това все по-малко. В средата е дърпането на намазаното с нефт и природен газ въже между Катар и Обединените Арабски Емирства, надпревара за гордост и престиж между катарското правителство което в ПСЖ вижда съвършена лодка за показване на мускули и разпространение на глобално влияние, и Абу Даби, основно фамилия Мансур, която предвожда дипломатическа офанзива срещу управниците на по-малката държава.
Когато преди две години, в четвъртфиналите на Шампионската лига, се срещнаха ПСЖ и Сити - не се знае кой е бил по-малко дорасъл за тази голяма сцена, въпреки присъствието на Ибрахимович и Кавани, и Де Бройне и Агуеро - това е бил мач с много по-слаба роля отколкото ще бъде потенциалната следваща среща на тези два клуба.
В този ров - няма такова нещо като аргументи: тук са и въздушни и други блокади, и обвинения за финансиране на тероризъм, и оттегляне на дипломати, и заплахи с мощни съюзници, и получаване на организацията на Световното първенство на всяка, ама баш всяка цена, и довеждането на Неймар и Мбапе, и доминация във Висшата лига, и инжекция на чист кеш който служи за смях в лицето на нещо което на хартия се наричало "финансов феърплей" - ще скочат, ни криви ни длъжни, момчета които преди само четири години така безгрижно поставяли пипера и солта на мястото на Матс Хумелс и Хави Мартинес...
Двама приятели, с еднакви схващания за същината на футбола, начело на два спорещи клуба, които представят две неприятелски държави? Такъв спектакъл още не сме гледали...
ЩЕ СЕ КРИЯТ ДОКАТО ИЗПИВАТ ТРАДИЦИОННОТО ВИНО
Ще трябва ли Пеп и Томас да се крият когато изпиват традиционното вино? Ще трябва ли, като боксьори които на меренето си налитат един на друг като питбули, а тайно си правят спаринг и си разказват вицове, тайно да си разменят тактически идеи и да се смеят на чудната ситуация в която са ги поставили техните арабски патрони? Може ли футболът и през есента на 2018 да не хае за геополитическите партии шах, а всичко да остане там където е най-хубаво - на терена?
Да, когато се завърши лудостта на летния трансферен прозорец, в който, както сега изглежда, и Гуардиола и Тухел ще имат отвързани кесии и ръце, ще започне истинското нещо и ще забравим, макар за деветдесет минути, за всички ефимерни неща.
Ще бъде и този август предизвикателство за немеца, точно както целта на всеки ученик е да надмине своя сенсей: ако отиде в Париж, Тухел за пръв път би могъл наистина да направи отбор по своя мярка, като изключим неразрешената ситуация с Неймар, като най-голям коз на катарския емир за спечелването на сърцето и портфейла на световната публика.
Тухел отново поред терена, с тактика начертана с помощта на оливерника и с желанието да покаже, че е надминал идола и приятел Гуардиола, това е - колкото и да ни е до гуша от парите и всичко което не е футбол - нещо на което трябва да се радваме.
Автор: Марко Прелевич
Няма коментари:
Публикуване на коментар