Борусия (Дортмунд) ще посрещне Фортуна (Дюселдорф) в събота следобед. Мачът на Сигнал Идуна Парк е почти разпродаден, като все още има малко билети за гостуващите привърженици.
Сценарият: Петият Дортмунд и 15-ия Дюселдорф са разделени от 11 точки в класирането. Борусия ще се стреми да задържи скорост с отборите пред себе си, или дори да съкрати разликата, докато Фортуна ще се надява да увеличи разликата между себе си и 16-ия Херта.
Домакин/гост: Борусия (Дортмунд) е непобедена в последните седем домакинства в Бундеслигата, докато Фортуна (Дюселдорф) са без успех в шест мача. Последната победа като гост дойде при успеха над Вердер (Бремен) в 1 кръг.
Кадрови въпроси: Борусия е без Хумелс (наказан), Дилейни (скъсани връзки на глезена) и Шмелцер (разкъсани влакна); Ф95 е без Айхан (наказан), Соботка (счупен нос), Стьогер (скъсани кръстни връзки) и Сутнер (разкъсани влакна).
Един срещу друг: Дортмунд загуби само две от последните 15 срещи с Фортуна. Една от тези загуби дойде през декември 2018; Дюселдорф победи с 2:1 в този ден. Борусия е непобедена в осем домакински мача срещу Ф95 - шест победи и две равенства - като никога не се е проваляла да отбележи срещу тях у дома. Това означава, че никога не е имало нулево равенство в тази двойка на Стробелалее. Исторически, Фортуна има повече победи като гост в Бундеслигата срещу Борусия (шест) отколкото срещу всеки друг клуб. Казано така, последната дойде преди почти 34 години.
Статистики: Никой отбор през този сезон няма по-малко загуби от Борусия, която загуби само един от последните 10 шампионатни мача. В допълнение, Дортмунд не е победен в нито един от предишните девет мача от Бундеслигата в който отбелязва пръв. А дори и при изоставане 0:1 не е непреодолимо препятствие, като "жълто-черните" са взели точки от повече мачове в които са допуснали първи отколкото всеки друг клуб този сезон (четири). Дюселдорф, междувременно, вече загуби четири мача от водеща позиция - най-много от всеки клуб в елита на Германия.
Най-голямата домакинска победа: Борусия би Фортуна с 6:0 пред 20 000 почитатели в 25-ия кръг на сезон 1983/84 благодарение на два гола от Михаел Цорк и Бернд Клотц плюс попадения на Юрген Вегман и Марсел Радучану. Публика: Последните 150 от 81 365 налични билета все още могат да бъдат купени в деня на мача от гостуващите запалянковци. Те ще бъдат продадени само на поддръжници на Фортуна (Дюселдорф), които се очаква да доведат около 6500 запалянковци.
Съдията: Даниел Зиберт, 35-годишен учител от Берлин, ще ръководи своя 98-ми мач от Бундеслигата и 13 с участието на Борусия. "Жълто-черните" имат девет победи, едно равенство и две загуби под негово ръководство. Зиберт дебютира в Бундеслигата на 1 септември 2012 в сблъсъка между Шалке и Аугсбург. Високият 1,91 м берлинчанин е съдия на ФИФА от 2014, като посочва спорт и пътуване сред своите ключови интереси. Той е известен със спокойното си поведение на терена.
Лука Йович вчера покори немската общественост. Най-младият автор на пет гола в един мач в историята на Бундеслигата, едно от най-ценените и най-силните футболни първенства в света, доминира в тамошните спортни вести от тази сутрин.
А как и да не когато само на 20 години и 300 дни направи нещо което мнозина, далеч по-известни не успяха. С невероятно голмайсторско представяне попадна в историята на футбола, заставайки рамо да рамо с Роберт Левандовски, единственият, който е успял в това през 21 век!
Вчера любителите на футбола на Комерцбанк Арена присъстваха на магия в изпълнение на "сръбския Фалкао", а немските медии, разбира се, хорово запяха похвали. Да започнем от "Билд", който казва в заглавието "Пет броя! Айнтрахт празнува Йович", а след това в края на текста нещо много интересно: "Първият петкратен стрелец в историята на клуба. Това не можа и Антъни Йебоа! Йович е под наем от Бенфика, а Франкфурт ще може през лятото да го купи за осем милиона евро. Йович им даде пет причини за подпис."
Местният "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" отваря спортните страници със заглавието "Голямото шоу на Лука Йович във Франкфурт", а в текста се хвали целия отбор, особено сръбския нападател, който просто разби отбраната на слабата Фортуна.
Немският "Скай" също слага Йович в първи план и в заглавие и в главната фотография на спортните страници, като изтъква историческият мач на Айнтрахт и сръбския нападател и допълва, че на младия сърбин не му е достигнал само гол (а не е да нямаше възможности), да се изравни с легендарния Дитер Мюлер.
Иначе малко консервативният "Велт" също в заглавие и в текста споменава сръбския национал и то с прилично сензационно начало за стандартите на този вестник на текста "Пет гола за историческите книги! Лука Йович самостоятелно уби серийния убиец на Айнтрахт, донасяйки победа с рекорд от пет гола". Причината за това е тъжната, може да се каже и трагична история на срещите на отбора на Франкфурт с дюселдорфската Фортуна.
В центъра на вниманието за "Дойче веле" е Байерн и неговите проблеми, но не се забравя и мачът Айнтрахт - Фортуна със заглавието "Йович подсети Франкфурт за своето качество", напомняйки че отборът може да е победил със 7:1, но в центъра на вниманието е все пак авторът на петте гола. Текстът започва с напомняне на петицата на Левандовски от 2015, а треньорът на Айнтрахт Ади Хитер вчера в чудо се държа за главата също както се държа за главата през 2015 Пеп Гуардиола. И ДВ се занимава с факта, че Йович продължава да не е член на немския състав, който няма повече какво да размисля.
И "Кикер" изнася специална история за невероятната победа на Айнтрахт и още по-лудото представяне на сръбския 20-годишен футболист, като също го сравнява с Роберт Левандовски.
Първият чужденец, който е вкарвал пет гола в Бундеслигата е исландецът Атли Еджвалсон, който е направил това - сега внимавайте - играейки за Фортуна (Дюселдорф) против Айнтрахт през 1983 година...
Това което прави Лука Йович тази година дава заявка, че Сърбия е получила върховен нападател. По-добро доказателство за това няма от чак ПЕТ гола колкото Йович наниза в мрежата на Дюселдорф в победата 7:1. Каквото и да ритна Йович към противниковата врата - влезе.
Йович по този начин стана първият футболист в историята на Айнтрахт, който е вкарал пет гола в един мач в Бундеслигата. Като помислите по-добре, кога за последен път сте виждали в което и да е първенство някой да вкара пет гола?
Това е много трудно постижение чак и когато се играе пред сградата до 10. А особено когато става въпрос за мач в едно от най-силните първенства в света - Бундеслигата.
Йович беше стрелец в 26, 34, 55, 69 и 72 минута. Първият след асистенция на Филип Костич (имаше две в мача, и двете за Йович) беше за световния ТВ обмен. И останалите не изостанаха много, макар че колкото и да мерим красотата на тези голове - най-важното е, че бях чак пет парчета.
Вероятно Лука дълго ще помни този мач, това е нещо което не се забравя и което сериозно може да му "купи" доверието на треньора Ади Хитер, на привържениците, а и да го постави във футболното внимание и да му повиши цената на пазара.
Тези петица на Йович ни накара така "на първо докосване" да си спомним головете в най-силните първенства и мачовете в които един играч е постигал пет.
И като резюме на цялата история можем да констатираме, че Йович с този подвиг застана рамо до рамо с чудесни футболисти, които са разведрявали или заоблачавали (или правят това и днес) тази игра - Лионел Меси, Роберт Левандовски, Радамел Фалкао (ето нещо интересно, някои го наричат сръбския Фалкао), Фернандо Мориентес, Анди Коул...
Лука стана най-младият играч в Бундеслигата, който е вкарвал пет гола. Също така, стана едва третият чужденец в историята на Бундеслигата, който има такова постижение - след Левандовски и Атли Еджвалсон, който е вкарал своите пет гола - сега внимавайте - играейки за Фортуна (Дюселдорф) против Айнтрахт през 1983 година...
Каква игра на съдбата.
Йович вкара своята петица от 26 до 72-ата минута. В разстояние на 46 минути. Невероятен подвиг. Но когато се случи такова нещо в Бундеслигата първата асоциация ще е петицата на Левандовски за девет минути против Волфсбург, което можем с прилична сигурност да кажем, че няма да се повтори.
Той е първа асоциация за пет гола в един мач...
Спомняме си и петте гола на Димитър Бербатов срещу Блекбърн (2010), Лионел Меси против Байер (Леверкузен) през 2012, на Кристиано Роналдо против Еспаньол (2015), Фернандо Мориентес против Лас Палмас (2001/02), Анди Коул против Ипсуич (1995) и Радамел Фалкао против Депортиво през 2012. Рекордът в Шампионската лига държи Луис Адриано с пет гола срещу БАТЕ Борисов. Разбира се, има и още. Пет гола са вкарвали Джърмейн Дефоу, Олег Саленко на Световното първенство през 1994 година, Герд Мюлер и т.н.
А от днес ще имаме в спомените и този подвиг на Йович. Феноменален мач на сръбския нападател.
Снимката на седмицата пристига до нас от Германия, по-точно от Дюселдорф където Фортуна в Бундеслигата посрещна Шалке.
Отборът от Гелзенкирхен празнува, но вярвате или не един привърженик на Цървена звезда беляза мача. По-точно, днес много медии говорят за него. Появила се снимка на която е човек в екип на Цървена звезда, а в ръцете, прочетете внимателно, носи седем чаши бира и братвурст. Немците се шегуват, че това момче трябва да бъде намерено и да се назначи за главна атракция на Октоберфест в Мюнхен.
Основата в Германия е, знаем, Байерн. И пънк е да си срещу Байерн...
Ули Хьонес получава касета на която пише "Много поздрави за ФК Байерн" и я слага във видеокасетофона (спомняте ли си видеокасетофоните?), а тогава започва клип, който изобщо няма да му хареса.
Някакви момчета с чудни фризури се подготвят да ритат топка на земен терен; всички са в шарени екипи, един в такъв на Ливърпул - това е сенчестия Кампино, ще го опознаем добре - друг в някакъв който прилича на този на Норич, някой в напълно неразпознаваем.
Футболът който играят, и публиката която ги гледа и прекъсва, е точно като музиката, която свирят. Пънк. Никой тук няма твърде много талант, но изглежда дяволски забавно, а рифовете са приятни за ухото може би чак и на привържениците на Байерн, докато не обърнат внимание на текста.
Бандата се нарича Die Toten Hosen, "Панталоните на мъртвеца" (на жаргон: нещо много скучно), албумът е "Unsterblich", годината е 2000, а песента, трети или четвърти сингъл от много успешната плоча, от която не е могло да се живее на благословената Vivi Zwei, се нарича, кратко и ясно - "Bayern".
Най-дълготрайната и най-известната немска пънк група, която е имала дори и турнета в англоговорящото пространство (помним и чудесния клип "Pushed Again") в този случай има съвсем друга програма, макар че посланието продължава да е ясно срещу установения ред.
А основата в Германия е, знаем, Байерн. И пънк е да си срещу Байерн. "Bayern" разказва за талантливо момче което обожава футбола, и което има само един принцип в живота. Не би никога, нито когато бъде национал, нито когато го покани лично Ули Хьонес, преминало в Байерн. "Не бих им отворил вратата/Не ми идва наум да отида между хора каквито са баварците/Не е ли животът твърде хубав, за да унищожа всичко и да отида в Байерн?", казват Toten Hosen, всичко това, показвайки среден пръст към Мюнхен.
Връзката между пънка и футбола не е толкова невероятна, това знае всеки който е гледал Пат Невин или Джордж Бест, всеки който е слушал обработката на "Forever Blowing Bubbles" в изпълнение на Cockney Rejects или прелиствал какъвто и да е британски фензин от осемдесетте, но това е нещо друго.
Това има връзка с онова което вероятно ще се случи в Дрезден днес, а ако не се случи в Дрезден днес, ще се случи през следващия уикенд в Дюселдорф: голямото, дълго чаканото, музикално изтъканото завръщане на Фортуна в Бундеслигата.
Защото Кампино, Анди, Брайти и останалите другари не са само музиканти от Дюселдорф, те са и най-известните привърженици, но и добродетели на стария клуб, който се гордее с предвоенна титла, спечелена точно преди боклука да се удари във вентилатора, 1933, който в стъклената витрина притежава и две немски купи, от 1979 и 1980 година, но чиято най-голяма радост и сила черпи от една загуба: онази във финала за Купата на носители национални купи през 1979 година, когато в Базел, за първия "истински" европейски трофей (не смятаме Купата на панаирните градове) го победила Барселона.
Фортуна ни най-малко не обичала клуба на когото подарила името си, и мнозина привърженици още от малки ще разберат колко това име е било иронично, когато започне често да губи финали. А никъде това не е било по-болезнено очевидно отколкото през тази година на старото игрище на Свети Яков.
Немците са се промъкнали до този мач и благодарение на жребия, били са аутсайдер без нито едно голямо име, освен братя Алофс, и винаги в сянката на Дортмунд, Шалке, Кьолн, па и Байерн, разбира се; Барселона е имала Неескенс, Решак, Кранкъл, имала и подкрепата на тридесет хиляди привърженици, които дошли да празнуват, имала и преднина от 1:0 още в петата минута, но храбрият Дюселдорф се държал до самия край, при 2:2, и паднал чак в продълженията, 3:4...
На бреговете на Рейн и днес мислят, че са обрани, разбира се.
В този бяс и гордост е родена легендата за нещастната Фортуна, разтресена само с тези две купи на Германия, които набързо отстъпили място на пропадане.
Клубът от големия град изпаднал за пръв път от Бундеслигата през 1987, още веднъж през 1992, па 1997, и тогава няма да го има до сезон 2012/13, макар че ще се задържи едва десет месеца.
А през цялото време тук са били Toten Hosen. Бандата, която през осемдесетте направила такъв пробив, че се появила в култовото предаване на Джон Пил, отделила в края на десетилетието 200 000 дойче марки, за да се доведе в Дюселдорф Антъни Бафо, първият чернокож играч в Бундеслигата, първият немец, който ще заиграе за Гана и човек, който за съзряването и нормализацията на немското общество през деветдесетте бил еднакво важен както и големия Антъни Йебоа.
На Фортуна мнозина, както и проклетият късмет лично, ще обърнат гръб след тежките деветдесетте, и гордият клуб през есента на 2002 ще се намери в четвъртия ранг, прословутата Оберлига Нордрайн, с данъчни, които зверски тропат по вратата.
През тези години заплашвал катинар, клубът, който само някое лято по-рано е прославил сто години съществуване можел да бъде закрит.
Тогава е родена още една легенда, онази за любовта на пънка и футбола, и е създаден най-добрият екип на Фортуна в историята - по неотдавнашен избор на привържениците - с черепи, защитен знак на музикалната група.
Die Toten Hosen, свежи откъм кинти след отличните продажби на албума "Unsterblich" и песента, която е бъркала с пръст в окото на големия, ненадминатия Байерн, станали меценати на клуба, който никой не е искал, а благодарение на спонсорския договор с пивоварната Diebels, продължили да живеят и младежките категории на Фортуна: Toten Hosen поискали целият приход от кампанията да се отдели за децата, които биха могли, в бъдеще, да върнат Дюселдорф там където той трябва да бъде.
Фортуна за Световното първенство получи и великолепен стадион с подвижен покрив, и любовта към клуба ще бъде показана много пъти с изпълнени седалки: през пролетта на 2009 повече от 50 000 души ще присъстват когато Фортуна се завърне във Втора Бундеслига, което ще остане рекорд за един третодивизионен мач в Германия, а вероятно и в Европа.
През пролетта на 2018 Die Toten Hosen ще отидат на турне в червения Китай, доволни, че техните "червено-бели" цял сезон играят стандартно добре. На първо място са във Втора Бундеслига и рядко от есента са го напускали, и днес в Дрезден ще имат възможност да удостоверят завръщането в най-висшия ранг на надпревара.
На привържениците на Ливърпул и Кампино, който също обича клуба от "Анфийлд", най-интересния играч в състава на треньора Фридхелм Функел сигурно е деветнадесетгодишния Давор Ловрен, по-малкият брат на защитника Деян.
Давор, не се притеснявайте, играе в нападение...
Трудно ще е Фортуна в следващия сезон в Бундеслигата да има някаква значима роля, и ще бъде щастлива, ако не се върне веднага откъдето дойде, защото никой тук няма твърде много талант, но важното е, че добре се забавляват, както и в пънка, важното е, че отново са на голямата сцена, и важното е, че от колоните на стадиона, макар и веднъж, ще се чуе онова известно послание към великана, което са му изпели най-известните синове на Дюселдорф.
“Wir würden nie zum FC Bayern München gehen ...”
(Никога няма да отидем в Байерн Мюнхен - б.р.)
Пънк е да си срещу Байерн, би ви казал Кампино.
А тогава някой и по-възрастен от него ще се сети за сезона в който Фортуна стигна до онзи невероятен финал с Барселона, и 7 декември 1978 година, когато баварският гигант, с Майер, Йол, Брайтнер, Румениге, доживя най-тежката загуба в историята си в Бундеслигата.
Било е 7:1 за Фортуна. Ули Хьонес е, казват, с разкъсани колене, бил на трибуните...
