Привържениците на Интер вечно ще помнят този 26 април 1998 година. Това Дерби д`Италия в Торино се смята за върха на арогантността на Ювентус и корона на доказателствата колко съдиите са били под контрола на Старата дама. Въпреки че Юве за този мач никога няма да отговаря. Но пък затова за него ще се говори и в италианския парламент, заради него десничарят Доменико Грамацио физически ще налети на бившия футболист, а тогава депутат Масимо Мауро, някогашен шампион на Италия с Ювентус, при това викайки: "Всички те са крадци".
La partita madre di Calciopoli. Майка на Калчополи. И сега наричат така тази среща в северната трибуна на "Джузепе Меаца". Целият този сезон са кръстили "la grande ruberia". Голяма кражба.
А какво всъщност се е случило...
Серия А е на върха си. Четири кръга преди края на първенството мачът на сезона е на Деле Алпи. Юве е точка пред Интер. На терена състави с каквито днес могат да се хвалят само Реал и Барселона. Марчело Липи на разполагане е имал Дидие Дешан, Едгар Давидс, Зинедин Зидан, Алесандро Дел Пиеро, Филипо Индзаги... За Интер са играли Хавиер Санети, Диего Симеоне, Арон Винтер, Юри Джоркаеф и накрая - Роналдо, носител на Златната топка. Но мачът не е белязан от никого от тях. Не, главната роля е имал Пиеро Чекарини.
Дел Пиеро вкарал за 1:0. В началото на второто полувреме Интер тръгва в тотална атака. Треньорът на "нерадзурите" Джиджи Симони хвърля в огъня и втория нападател Иван Саморано. И продължава да не върви. А тогава 69-а минута. Роналдо и Иван Саморано покрай Морено Торичели и Алесандро Бириндели някак промушват топката в наказателното поле на домакините. Роналдо я взима пред Марк Юлиано, този го събаря с тяло на земята, кълбото отива в ръцете на Анджело Перуци. Гостите чакат да се огласи съдийската бригада. Тишина.
Започва контра, Зинедин Зидан намира Алесандро Дел Пиеро, Тарибо Уест закъснява, този път Чекарини се огласява. "Нерадзурите" казано жаргонно полудели. Диего Чоло Симеоне само не удушил главния арбитър. Получил червен картон. Джанлука Палиука спасил дузпата на Дел Пиеро, но Интер с десетима не успял да стигне до изравнителен гол. Юве се откъснал на четири точки преднина, три кръга преди края на сезона "нерадзурите" се примирили със загубата на титлата. Утеха намерили в Купата на УЕФА (в Париж смачкали Лацио с 3:0), но 26 април 1998 година никога не са забравили.
Има много слухове в следващите две десетилетия. Появявали са се и измислени изявления на Чекарини в които признава грешката. Не са истински. Днес, 20 години след всичко, Пиеро Чекарини за пръв път пред ТВ камери. Пред Премиум спорт на Медиясет твърди: нищо погрешно не е направил!
"Веднага ми беше ясно, че Роналдо налетя на Юлиано, а не Юлиано в него. И днес, след толкова време, твърдя, че видях онова което наистина се случи. Сгреших само, че не свирих нарушение за Ювентус. Затова че не го отсъдих хората мислят, че съм видял нарушение на Юлиано и съм премълчал. А всъщност ситуацията е обратната", остава на мнението си Чекарини.
Може би всичко щеше да е различно, ако тогава съществуваше видео технология като подкрепа на съдиите?
- Всъщност, ВАР го имаше и ме учудва, че никой не говори за това. Мачът вървеше в директно излъчване, имаше запис на спорните ситуации, с коментар (някогашният футболист на Интер и Милан Фулвия) Коловати, и Киеза, бивш съдия. И той каза, че не е имало дузпа", брани се Чекарини.
Трудно привържениците на Интер ще му повярват след всичко. Те винаги ще говорят, че Чекарини им е откраднал титлата.
"Такава интерпретация е напълно неточна. Цялата ситуация по-късно много пъти съм преценявал на хладна глава и имам кристално ясна картина за всичко това. Привържениците на Интер могат да бъдат уверени: от моя страна не е имало никакви зли намерения."
Не само привържениците, а и тогавашните футболисти на Интер трудно ще повярват на такова обяснение. Никой не ги е довеждал до такава лудост...
"Изненада ме толкова силен протест на футболистите на Интер. Но специално съжалявам, че след мача не можах да кажа моето виждане за ситуацията, а това не беше възможно, защото съдиите живеят в дворец обиколен от високи стени. Предложих да свикаме конференция за пресата, за да разговаряме за този епизод строго от технически ъгъл без полемика и отваряне на други въпроси, но моето предложение не беше взето под внимание. В следващите дни имаше гласна тишина от ръководството на Футболния съюз. Това ме заболя", изповядва се Чекарини.
Напразно, "нерадзурите" никога няма да му простят. Никога. Щом се появи интервюто на Чекарини дойде и отговорът на Джиджи Симони. В неговите думи няма прошка за съдията от Ливорно.
"Смешно, сякаш живеем в свят на сънища", категоричен е Симони. "Някой би трябвало да го спре преди да направи още по-голяма щета. Това е израз на неуважение. Това е отсъствие на мъдрост да се замълчи. Нямам думи. Цял свят знае каква е истината. И много привърженици на Ювентус, които срещам са ми признавали. По-добре да е мълчал".
Ще остане само вечна полемика около този 26 април 1998 година...
Няма коментари:
Публикуване на коментар