Минаха точно 20 години... 12 април 2000. Любителите на италианското Калчо и преди всичко на Интер никога няма да забравят този ден. Беше сряда, някъде след 22 ч местно време. Рим, стадион Олимпико. Финал за Купата на Италия. Нерадзурите водеха с гол на Кларенс Зеедорф в 8-ата минута. Павел Недвед изравни преди края на първата част, а тогава Диего Симеоне в 52-ата донесе пълен обрат. В същия момент Марчело Липи вдигна от пейката Роналдо.
Бразилецът отиде да загрява. Връща се след шест месеца пауза... Имаше тежка травма на коляното, спомняте си?
"Роналдо започна да тренира в началото на април. Бяхме много внимателни с рехабилитацията", припомня си в едно старо интервю физиотерапевтът на Интер Нилтон Петроне. "В края на март пътувахме до Париж при доктор Селана, който го оперира. Разговаряхме за възможността Роналдо да играе във финала за Купата против Лацио... Питахме го - колко минути? Каза - 15 до 20."
Липи не уважи изцяло препоръката, изпрати го на терена в 58-ата минута, но треньорът не е виновник. Коляното на Роналдо не издържа и десет минути. Прецизно, едва шест. В една от неговите известни соло акции, при опит да направи "колело", само се строполи пред Фернандо Коуто.
Всички веднага се хванаха за главата. Роналдо се превиваше от болки...
Тези крясъци пареха небето над Рим!
Завинаги един от най-тъжните моменти в новата история на футбола. Не заплакаха само интеристите. Заплакаха всички истински любители на футбола.
"Не знам как бих ви описал това което се случи в Рим тази вечер. Неговото коляно е... Просто експлодира", говори Петроне.
В този момент Роналдо е на 23 години, с над 150 гола на сметката и титлата най-добър играч в света. Вече два пъти е съборил рекорди в трансферите и 100 метра ги тичаше за 10,3 секунди. Онези, които помнят шейсетте, седемдесетте, осемдесетте, говореха, че по-добре не са дриблирали нито Пеле, нито Кройф, нито Марадона. Никой.
Отново дълга пауза, па завръщане на терена, титла шампион на света... Преминаване в Реал Мадрид. Много постигна Роналдо, но остана грозното усещане, че тази вечер беше ограбен. Неговият блестящ дар беше обезобразен.
И да бъде всичко по-лошо - нямаше никой да бъде обвинен за това престъпление.
Испанската Марка публикува, че футболистът на Ювентус Кристиано Роналдо адаптира своите хотели в Португалия в болници, за да се лекуват в тях заболели от корона вирус, но тази новина не е истина.
Информацията на Марка, която се опира на вестта от португалската страница Арена Деспортива, цитираха редица медии, но бързо стигна и опровержение.
Арена Деспортива съобщи, че тази информация обикаляла из други страници във Фейсбук, а са решили да я публикуват, след като я споделила и особа на която имат голямо доверие.
Допълниха, че веднага са опитали да влязат в контакт с хора, които са свързани с Роналдо, но не са успели и все пак са решили да публикуват информацията подведени от неговите по-ранни добри дела.
Роналдо по-рано тази седмица призова всички да следват съветите на надлежните в борбата против корона вируса и изтъкна, че защитата на човешкия живот трябва да бъде над какъвто и да е интерес.
"Светът преминава през много тежък период, който изисква грижа и внимание от всички нас. Днес не говоря като футболист, а като син, баща и човек загрижен заради най-новите събития, които влияят на целия свят. Важно е всички да следваме съветите на Световната здравна организация (СЗО) и надлежните органи за начина по който да се справим със сегашната ситуация", написа Роналдо в Инстаграм.
"Защитата на човешкия живот трябва да е над какъвто и да е интерес. Моите мисли са с онези, които са изгубили някой близък, съчувствам на онези, които се борят против вируса, като моят съотборник Даниеле Ругани. Изразявам подкрепа към невероятните здравни работници, които рискуват своите животи, за да помогнат на другите", допълни португалецът.
"И когато не победиш, когато не спечелиш трофей, трябва да покажеш уважение. Тогава особено трябва да дойдеш на церемонията. От уважение към онзи, който е успял. Това е нощ в която всички трябва да празнуваме футбола. Затова съм тук. Затова всички трябва да бъдат тук"...
Лука Модрич заслужи вчера уважението на целия футболен свят, особено на онези истинските, неутралните любители на калинката, които не поляризират между Роналдо и Меси.
Хърватският полузащитник и един от най-добрите играчи на последното десетилетие присъства на връчването на Златната топка на Франс футбол в Париж и не само това - Лука чак като миналогодишен лауреат на титлата най-добър в света символично я предаде в ръцете на Лионел Меси.
Испанската Марка е въодушевена от хода на Модрич и пише, че хърватинът е провел лекция и на Роналдо и на самия Меси, преди всичко по уважение и добро, културно поведение. Известно е, че вече години назад Роналдо и Меси избягват да се появят на гала церемонията когато другият победи в надпреварата за играч на годината, което никога не им е достатъчно силно критикувано.
Модрич вчера даде знак как, макар и били най-популярни и най-добри в тази ера, би трябвало да се държат и Роналдо и Меси...
"Лео е впечатляващ, един от най-добрите на всички времена. Свалям му шапка и му се дивя заради всичко което е направил"...
Журналистите не пропуснаха възможността да питат Лука какво мисли за това, че Роналдо го няма на церемонията. Той и при този случай реагира кавалерски...
"Не, аз мога да говоря само за себе си. Драго ми е, че съм дошъл. Смятам, че във футбола едно от основните неща е показване на уважение към противника, съперника. И когато не победиш, когато не спечелиш трофей, трябва да показваш уважение. Тогава особено трябва да дойдеш на церемонията. От уважение към онзи, който е успял. Това е нощ в която всички трябва да празнуваме футбола. Затова аз съм тук. Затова всички трябва да бъдат тук."
Модрич особено одушеви, защото лично предаде Златната топка на Меси.
"Предлагам това да стане традиция: миналогодишният носител на наградата да предава трофея на своя наследник", заяви балканецът.
Голямо браво за Лука Модрич!
И наистина урок. Истински. Днес за Роналдо, но помним, че Меси постъпваше по същия начин в предишни години.
Ако иска да оправдае своята липса от гала церемонията в Париж по повод прогласяването на най-добрия футболист в света (Лионел Меси коронясан за шести път), Кристиано Роналдо може да го направи без големи проблеми. Алибито е тук: италианците в същата вечер, в същия час, раздаваха своите признания за изминалия сезон.
КР7 получи две признания - за най-добър играч в лигата и за най-добър нападател. Но всичко това остана на втори план. Италия тази сутрин говори за това как се е държал португалецът на церемонията. Той дошъл на церемонията едва когато трябвало да получи наградите. Дотогава седял в своя автомобил пред залата?!
"Невероятно! Роналдо чакал този момент в своя автомобил. Когато дошло време най-накрая излязъл от колата и тръгнал към театъра, докато неговите телохранители пречеха на фотографите да го снимат", написа известният италиански журналист Танкреди Палмери.
Роналдо благодари кратко на присъстващите...
"Ще опитам да говоря на италиански... Горд съм, че съм избран за най-добър играч в Серия А. Благодаря на съотборниците, всички, които са гласували за мен. След две години в Италия мога да кажа, че това е много трудно първенство. Надявам се да повторим резултатите от миналия сезон."
Кристиано Роналдо подели наградата за най-добър нападател с Дуван Сапата и Фабио Куалиарела.
Има ли Рома по-голяма звезда от Александър Коларов? Може би няма, защото сръбският футболист е единственият играч на римските "вълци", който беше избран в идеалния отбор на Серия А за сезон 2018/19!
На гала церемонията, която се проведе в Милано бяха избрани най-добрите за миналия сезон, раздадени бяха наградите, а една от тях получи и Александър Коларов. Той е избран в идеалния състав на първенството, с което италианците признаха, че в лигата няма по-добър ляв бек от него.
А Коларов имаше какво да каже. След церемонията заяви, че въпреки че е на 34 години планира още четири да "тича след топката" по италианските терени.
"Мога да играя още четири години. Всеки играч трябва да си поставя предизвикателства и да покаже воля да напредва. Преди три години убедих себе си, че мога да успея в Рома, а сега съм убеден, че мога и повече", сподели Коларов.
За най-добър играч в Серия А беше избран Кристиано Роналдо, а за треньор Джан Пиеро Гасперини от Аталанта. Най-добър съдия е Джанлука Роки, докато най-хубавия гол е постигнал Фабио Куалиарела в мача Сампдория - Наполи. За отбор на годината бе избран Аталанта.
Що се отнася до идеалния състав, в него са: Самир Ханданович (Интер) - Жоао Кансело (Ювентус), Калиду Кулибали (Наполи), Джорджо Киелини (Ювентус), Александър Коларов (Рома) - Миралем Пянич (Ювентус), Йосип Иличич (Аталанта), Николо Барела (Каляри) - Фабио Куалиарела (Сампдория), Кристиано Роналдо (Ювентус), Дуван Сапата (Аталанта)
Един от най-големите на всички времена за изгубената титла през 2002 година, "проклетия" 5 май, отношението с тогавашния стратег на нерадзурите, най-голямото разочарование в живота и изненадата, че Масимо Морати е избрал аржентинеца пред него...
Когато на привържениците на Интер споменете 5 май, бъдете сигурни, че всеки косъм на главата ще им се вдигне от бяс, тъга и разочарование. Ще се сетят за ужасния Вратислав Грешко и неговия подарък за Ювентус, Лацио и този проклет ден когато всичко отиде по дяволите. Ще се сетят за дотогава невижданото емоционално влакче на ужасите в което Интер в 90 минути загуби на практика спечелена титла и вероятно изгуби шанс да изгради напълно различна история в следващите години...
Това беше денят когато привържениците на Интер за последен път в екипа на своя любим клуб гледаха може би най-големият на всички времена. Роналдо набързо след тази катастрофа отиде в мадридския Реал, а Интер изгуби шанс да постави здрава основа за пълна доминация в италианския футбол през следващите години...
И легендарният бразилец помни този 5 май само по лошото. Въпреки че Интер му е бил всичко, просто повече не е могъл да остане...
"Тази загуба на Скудетото беше моето най-голямо разочарование в живота! Не си спомням някога да съм плакал толкова колкото в този ден", призна Роналдо и продължи: "Привържениците имаха огромни очаквания, можехме да прекъснем серията на Ювентус, който имаше определен начин по който печелеше титлите."
Загубата на шампионската титла в Рим не е същинската причина за напускането на Роналдо. Зад всичко е било лошите взаимоотношения с тогавашния треньор Ектор Купер...
"Купер тогава напълно сбърка стартовия състав и непотребно разхвърля играчи в средата на терена. Просто стигнахме до момент в който вече не можехме да се съберем."
Роналдо разкри още нещо важно от живота в Интер и работата с Купер.
"Никога не съм искал да си отида! Чувствах, че Интер е моят дом, моят живот! Просто, вече не вярвах в проекта на Купер. Упорито ми говореше едно, а правеше нещо напълно различно."
Въпреки че е виждал бившият собственик на Интер Масимо Морати като втори баща, бил разочарован от него, защото го е пуснал да си отиде без истинска борба...
"Искрено, много се изненадах когато избра Купер пред мене. Да се разберем, никога не съм ходил при президента и да го карам да избира. Но, беше ми тежко. Той ми беше като баща. Но, след много години и разговори и двамата разбрахме, че сме направили грешка."
Капитанът на Интер Мауро Икарди показа на целия свят как да бъдеш най-добрият втори баща който дете може да има.
За десетия рожден ден на своя доведен син Валентино той направил една от най-оригиналните честитки, които е получавал някой негов връстник.
За да направи възможно най-добрата честитка за своя доведен син, Икарди е събрал редица колеги футболисти, които честитили на малкия Валентино, а видеото публикувал в своя Инстаграм.
Сред останалите, във видеото са Кристиано Роналдо, Лионел Меси, Лука Модрич, Матео Ковачич, Хавиер Санети и редица други.
Вместо два или три, португалецът получи само един мач наказание заради червения картон против Валенсия.
Нападателят на Ювентус Кристиано Роналдо може необезпокоявано да се противопостави на бившия си клуб Манчестър Юнайтед през следващия месец, след като УЕФА днес реши, че трябва да почива само един мач заради червения картон в Шампионската лига.
Припомняме, португалецът в мача с Валенсия (2:0) беше изгонен от немеца Феликс Брих, защото дръпна за косата защитника на "прилепите" Мурильо.
Това беше и първият червен картон за Роналдо в кариерата в Шампионската лига след 154 мача. Обичайно е при директен червен картон играч да получава два или три мача наказание, но португалецът очевидно премина по-добре.
Кристиано Роналдо определено е един от най-добрите футболисти в историята. Португалецът вече от години одушевява световната футболна общественост с впечатляващи голове, дрибъли... но и с хуманни дела извън терена.
Обаче, и поред всичко това мнозина не могат да го понасят заради голямото его и фактът, че не приема добре загубите.
Така славният португалец не се появи на връчването на наградите за най-добър играч на Европа и тези за най-добър футболист на света... А причината е, че те бяха връчени на неговия бивш съотборник Лука Модрич, а не на него. Това жестоко го наранило.
Роналдо така показа колко всъщност е разглезен. Но не му е за първи път....
РЕВЛЬО
Роналдо още като дете получил прякора "Ревльото". Рикардо Сантос в младостта е играл заедно с Кристиано за аматьорския Андорина от Мадейра, където бащата на звездата на Юнайтед и Реал работил като клубен иконом.
"Роналдо още като малък имаше огромно желание за победа, а когато загубеше мач или ако някой от съотборниците не му подадеше топката, умееше да се разплаче. Затова го нарекохме "Ревльото".
А това огромно желание за победа даде възможността на Роналдо да стане това което е.
ПСУВАНЕ ЗАРАДИ СМЯНА
Португалецът в Реал (Мадрид) беше главната звезда и се говори, че е бил питан за всичко... как ще се играе, с кой ще играе, кой ще дойде в клуба, кой отива в списъка за трансфери... Испанските медии през 2016 година с дни писаха за инцидент, който се случи когато Зинедин Зидан решил да го изкара от игра. Роналдо видимо бил разочарован заради решението на треньора. След анализ на видеозаписа, испанските медии твърдяха, че Роналдо е псувал Зидан заради смяната.
"Еби се! Майка ти е курва!", изговорил Роналдо.
ЧЕТИРИ ТЕЛОХРАНИТЕЛЯ
На Световното първенство в Бразилия за неговата сигурност 24 часа се грижили чак четирима телохранители, защото се знае кой е най-голямата звезда в отбора. Португалският съюз искал от домакина шестима души охрана, а четирима са дадени на Роналдо. СТАЯТА ТРЯБВА ДА ИМА НОМЕР 7
Португалия през 2011 година гостувала в Зеница. Играл се бараж за класиране на Европейско първенство. Португалците дошли два дни преди мача и за тях в хотел в Зеница били резервирани 60 стаи. Кристиано бил в стая 507, защото изисквал в номера на стаята задължително да се съдържа неговата седмица.
Една от главните теми след прогласяването на Модрич за най-добър играч в света на гала вечерта на ФИФА е фактът, че Лионел Меси и Кристиано Роналдо не се появиха на церемонията в Лондон.
Роналдо оправда отсъствието си с клубни задължения (Ювентус игра в неделя вечерта и отново играе в сряда), а Меси със семейни причини. Португалецът беше номиниран за най-добър играч на годината, но прескочи идването, след като заключи, че вероятно няма да победи.
Меси не беше номиниран в нито една от категориите, но като един от най-добрите играчи в историята можеше да дойде на церемонията, което не остана незабелязано от редица футболни легенди.
"Това е липса на уважение към колегите играчи и към футбола. Може би са спечелили прекалено много и не обичат да губят, но трябва да бъдат големи и когато не побеждават", остър беше големият италиански треньор Фабио Капело.
"Жалко. Това е церемония за всички играчи и смятам, че е важно да си тук без оглед на това кой какво е спечелил. Играчът трябва да покаже своето отношение и поведение, защото те са пример за целия свят", допълни бившият уругвайски национал Диего Форлан, а Меси и Роналдо критикува и Серхио Рамос:
"Те са най-добрите в света. Това е церемония в която се избират най-добрите в света и трябваше да дойдат. Искаше ми се да са тук, но те решиха друго. Драго ми е, че Лука беше обявен за най-добър", заяви съотборникът на Модрич.
Лука Модрич е новият носител на наградата на ФИФА The Best за най-добър футболист през миналия сезон. Това е най-голямото признание в индивидуален план в голямата кариера на най-добрият хърватски играч в историята.
Напълно заслужено
Лука Модрич зад себе си има чудесен сезон. Шампионската лига, сребро от Световното първенство и Златната топка в Русия и наградата за най-добър полузащитник в света говорят достатъчно за това как е играл през изминалия сезон. Беше най-добрият играч на Реал (Мадрид) по пътя към рекордната 13-а "ушата" титла. Не вкарваше като Роналдо, не асистираше като Иско, но беше най-постоянният играч на Кралския клуб, който правеше абсолютно всичко. И най-накрая се възнагради тази универсалност. От воденето на ритъма на игра и разиграването на съотборниците, през отнемането на топката и попречване на притежанието на съперника, всичко с неизмеримо лека първа стъпка и продължително създаване на преимущество заради което е почти невъзможно да му се отнеме топката. Въпреки че Хърватия преди началото на Световното първенство се котираше като една от потенциалните изненади на турнира, нейното класиране във финала предизвика голям национален ентусиазъм, но и думи на похвала и удивление във футболния свят. По пътя до финала Модрич вкара два гола, веднъж асистира и два пъти се разписа от дузпи след продълженията. При това неговото представяне в разбиването на Аржентина е вероятно и най-доброто индивидуално представяне в целия турнир, а до трилъра с дузпите против Дания се стигна само, защото Ребич беше спрян непозволено след негово идеално подаване в последните секунди на мача. Така Модрич завърши брилянтен сезон - и с оглед на това, че в годината на големи турнири преднина винаги имат играчите, които на тези надпревари и отборно и индивидуално са постигнали нещо, тази награда може би беше и очаквана. Но тя потенциално носи и пробив от доминиращия и погрешен дискурс при оценяването на постиженията на играчите.
Нова ера?
Никога нито една футболна ера не е била белязана от дуопол и дуел каквито в предходните десет години ни представиха Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Най-големите играчи на своето поколение, а според някои и в историята на играта, не само одушевяваха със своите рекорди и ходове. Те, а за това не са били и наясно, дълбоко увредиха и без това чупливите критерии в обществото за индивидуалните футболни награди.
Просто, взимаха всичко. С 500, 400 и 300 точки разлика пред първите си подгласници бяха недосегаеми. Андрес Иниеста през 2010 спечели испанското първенство и стигна до полуфиналите на Шампионската лига в които отпадна за един гол. Месец след това, с Вийя отведе Испания до първата й титла световен шампион в историята. При това вкара гол в продълженията на финала като корона на почти съвършения сезон на един от най-добрите полузащитници в историята на футбола. Всичко това беше достатъчно за само 5% от гласовете в сравнение с повторния носител, Лео Меси.
Всеки който веднъж е виждал как Меси удря топката е наясно, че той просто не е от тази планета и че вероятно никога не е съществувал някой толкова добър. Всеки който веднъж е виждал Роналдо на терена е наясно, че става дума за физическо чудовище, един от най-добрите голмайстори на всички времена и тип, който с брутални работни навици е заслужил статус на неприкосновен победител. Напълно е оправдано, че точно тези двамата взеха всички тези награди (въпреки че авторът не е съгласен с "ремито" в този двубой) и в никоя паралелна вселена Меси и Роналдо не са виновни, че са толкова добри. Но тяхното съперничество надрасна самата игра и поляризира футболния свят както никога в историята. Почти всеки, който е бил член на един от двата лагера и до смърт е бранил тезата, че неговият любимец трябва да спечели наградата. От седмица на седмица тези двамата междуособно са събаряли рекорди стари и по няколко десетилетия и пласираха бройки каквито досега не сме виждали. Спомняте ли си когато 20 гола на сезон бяха достатъчни някой нападател да се смята за майстор? И аз не.
Проблемът е, че светът някъде в този процес престана да гледа футбол и започна да брои голове. Наградите за най-добър играч в света станаха де факто награди за най-добрите стрелци. А е напълно ясно, че Нойер, Шави, Иниеста, Робен или Модрич тук не могат да се конкурират с голямата двойка. Никога не се е ценил по-малко процесът, който довежда до гола и ценностите, които пречат на противника да постигне гол. Колкото и да е добър някой вратар, защитник или централен полузащитник, всички техни вещини и заслуги отиват на трети план когато дойде време това да се "наплати" с индивидуални награди, дебело зад стотината голове, които Меси и Роналдо редовно вкарваха. Иронично, точно в епохата на най-голямата футболна прогресивност и напредък на анализа, станахме роби на най-баналните критерии, които имахме като деца на улицата. Наградата на Модрич е стъпка в друга, по-правилна посока.
Това е награда, която означава, че полузащитник може да бъде най-добър в света и без голове, защото върши други неща, които създават възможностите за голове. Никога колкото през изминалия сезон не съм чел, слушал и гледал толкова за - играта. Не само за головете и сухите бройки, а точно за играта - способността за дрибъл, задържане на топката, пласиране на топката в точното време на точното място, движението и оптималната позиция и попречване на съперника във всичко изброено. А във футболната игра, модричите най-сетне имат шанс да бъдат признати на най-високо ниво. Победата на Лука Модрич е победа на един здрав футболен дискурс и разбиране за най-важното "второстепенно" нещо на света. Автор: Вице Карин
Вкус и мирис, чувственост и разврат, секс и красота, чудо и реалност.
Истина е било всичко което вярвахме, че е той, даваше ни надежда, днес
мнозина със страстни въздишки си спомнят за неговите съотборници и
противници, а той беше над това, над всички, нашето въображение,
смелост, жажда и светлина...
Когато наскоро умря Оливер Драгойевич, някой вече - може би това е бил някой добър журналист, като Борис Дежулович, или това е бил някой който го е познавал, или някой който е отраснал на Прокуративе - написа как човекът, който прослави Сплит почти колкото Хайдук, наричал "Чоро" (Кьоравия - б.р.), и че това навсякъде, освен в Сплит, и сред хората, които са познавали Оливер, би било обида.
Само, ето, изобщо не е била - Чоро е бил техен, и е знаел, че е техен, че това е така, от умиление, па никога не би се обидил, казват че после и сам е представял себе си така.
Така се, сякаш съм добър журналист, или съм някой който вече го познава, или поне някой който е отраснал на "Quelli che li Calcio", чувствах тези дни когато световните медии прибързано съобщиха, че Луиш Назарио де Лима, на някои познат и като Роналдо, се разболял тежко на Ибиса, че е приет в болница, че не се знае какво ще стане с него, и когато хората около мене започнаха да изброяват неговите прякори.
Зъбатия Роналдо. Стария Роналдо. Дебелака
Някой който би гледал отстрани може би би помислил, че Роналдо би се обидил, или ние бихме се обидили, но не, чак нямаше никакво значение че слуховете, както обичайно умее да се случва, бяха преувеличени - оказа се, че Роналдо имал "само пневмония", а който някога е бил на Ибиса знае, че това може да означава мноооого неща - това, особено, изобщо не беше важно, нито който и да е който го знае и който го е гледал могат да го подразнят прякорите, които обективно биха могли да се нарекат подигравателни.
Това наистина е Зъбатия, и това е Дебелия Роналдо. Но това е нашият Зъбатия, и нашия Дебеланко, и не бихме го дали и за три Ибиси, пет Реала, четири младости, две Шампионски лиги, нито за цялата дискография, нека не се лютят по-романтичните между вас, нека не протестират по-националистичните между вас, на Оливер Драгойевич. Това е защото ние в тези клипове, за разлика от хлапетата на които трябва да се обяснява, че е имало един Роналдо преди този Роналдо, изобщо не виждаме подутия стомах, закръглената глава и дебелите пръсти, които водят някаква нова мадама - представят я като модна дизайнерка, и това е съвсем окей - по средиземноморските острови.
Да, някои гледат това видео и прочитат тази вест и им се струва, че това е някакъв издишан тип, който харчи своите пари, а онези малко по-образованите може би се и питат "какво би било ако беше", и започват да говорят за контузиите и за нещастията и за онзи чуден финал на Световното първенство, преди точно две десетилетия отсега, който никога няма да спре да интересува обществеността. А ние някои, отраснали на Меаца и на Камп Ноу и на Сантяго Бернабеу и на Копакабана - само пробвайте да ни кажете, че никога не сме стъпвали на която и да е от тези локации! - ние виждаме някакви други неща.
Голът срещу Компостела, който е такъв, че техническите редактори на всекидневниците опитват да го опишат и начертаят и години след като се случи.
Най-добрата игра на всички мондиали, които някога са проведени, а това не е дори и финалът в Япония, в нашия ранен следобед когато си играе с Оливер Кан и всички немци, и закръгля резултат от осем гола на едно Световно първенство, а мачът, който Бразилия печели четири години по-рано, във Франция, когато го вкарва на Ван Дер Саар след пас от Ривалдо.
Това което Роналдо изигра против Холандия, тази лекота на движението и този страх в защитниците на "оранжевите", които изглеждаха като зайци хванати на фарове, това, ще ни прости и той, само получи още по-голямо значение когато се случи онази митична травма, или каквото беше официалното обяснение на мистерията защо Роналдо игра финала против домакините, само че изобщо не игра в него.
Виждаме, още, и два милиона гола, които е вкарал. Два милиона, да.
Грешка? Не бихме казали, ако лъжем ние, тогава лъже и Пипита, толкова ги е преброил и запомнил Гонзало Игуаин, така е казал, два милиона гола е постигнал Луиш Назарио де Лима и аз съм гледал и изиграл всеки и само исках да бъда малко като него. (Не е сам, и Златан Ибрахимович е израснал с плакати на Роналдо, и всичко което гениалният шведобалканец някога е направил е било точно копие - и браво за него! - на неговия идол.)
Виждаме еластичност, виждаме бързина каквато никой дотогава не е имал, поне не в съюзничество с техника, и въпреки че сме закачили от Марадона и въпреки че имахме хора да ни говорят за Пеле, това беше комбинация на тези двамата за нашето поколение, и не искахме да го дадем на никого, и как по друг начин да го наречеш освен "O Fenomeno" (Феномена).
Ето отклонение във вида на малко лично признание, преди да бъда обвинен за подхлъзване в непоправима носталгия и/или от другата страна: никога, или поне не в дадения момент, не съм обичал нито един отбор в който Роналдо е играл. Никога не съм могъл да подкрепям той да бъде най-добър на терена, и обичах да го мразя и в същото време го мразех, че толкова го обичам, защото не можехте да не го обичате, ако ви е мил футболът, ако ви е мила Бразилия, ако ви е мил животът.
Отдавна след като Роналдо престана да бъде Роналдо, налетях на култовата книга на Петер Естерхази, на когото само смъртта попречи да стане носител на Нобелова награда - както, в края на краищата, на Роналдо само контузията, па още една, па още една, попречи да стане Най-големият в историята, въпреки че за мнозина е бил, което важи и за писателя? - и който за футбола понякога е писал по-хубаво отколкото футболът е заслужавал (а със сигурност по-хубаво, въпреки това че се е запознал и с Флориян Алберт и че друг комшия му е бил Хидегкути, отколкото този хортиевски, следователно постнаджовски, унгарски футбол е заслужавал!), и в нея, "Германия в наказателното поле" е преводът, макар че на унгарски има някаква друга аура, в нея просто между другото, като сухо листо, цитат за Бразилия.
"Ето, тук са бразилците, които не са реалност, а все пак съществуват. Истина е всичко това което вярваме, че са, че знаят да се задържат във въздуха, стои всичко онова за танца, за пясъка, за Копакабана. Съществува надежда. И загорели жени. А това бразилско в нашето сърце не е свят на мечти, а е шанс за чудо което е в нас, възможност за нашето въображение, смелост, апетит. Бразилия е просто светлина, светлина която е затаена или скрита в нас."
Е това е, откакто сме чули за него докато като тийнейджър грееше пейката на Ромарио и Бебето на Световното в Америка, и когато премина в ПСВ като най-скъпият млад бразилец на всички времена - тогава се знаеше редът: първо Холандия, па в Испания, не като тези негови недостойни наследници, които веднага налитат на парите, спонсорските договори и шарените коси - и като дойде в Барса, това за нас беше Роналдо, повтарям, чак и ако не сме искали да спечели всеки трофей към който се затърчи.
Вкус и мирис, чувственост и разврат, секс и красота, чудо и реалност. Истина е било всичко което вярвахме, че е той, даваше ни надежда, днес мнозина със страстни въздишки си спомнят за неговите съотборници и противници, а той беше над това, над всички, нашето въображение, смелост, жажда и светлина. Той беше Бразилия в която се влюбихме и от която не се отказваме колкото и пъти тази Бразилия да опитва да ни изневери и остави и да намери друг и да ни каже, че е решил да се смири и да бъде рационален и да си намери постоянна работа.
Това и остана, чак и ако в този текст няма статистически информации, по-важно е, това вече някой по-добър журналист го е написал, по-важно е как ти засияват очите когато някой каже Роналдо, а ти знаеш кой Роналдо.
Онзи заради който целият стадион е на крака - в Италия, в Испания, във Франция, в Англия, в Бразилия, в Монголия - защото когато той вземе топката на центъра, може да премине всички до последния бек, а тогава да го направи отново.
Не съм голям специалист за футбола, обичам го неловко и аматьорски, както и повечето читатели, може би затова така добре се разбираме (освен когато пиша за Ливърпул, нали, тогава сме на враждуващи страни?), но едно знам: никой никога не е тичал с топката както Роналдо.
И никой не я е обичал както той, а тази любов е била споделена, и още продължава, колкото и сантиметра днес да му е обиколката на колана, колкото и дробовете му да са изнемощели от соления въздух на Ибиса или от нещо по-безобидно...
Нека ми простят двамата най-големи играчи на днешното време, от които единият е негов адаш, но Луиш Назарио много по-малко прилича на супер подготвена машина направена в някаква лаборатория и издоен до крайната граница на вкуса, и то не само защото контузиите го белязаха, макар че го има и това; беше най-добрият, а беше човек, със своите разкъсвания, със своите депресии, със своите изчезвания, със своите капризи, със своите тъгувания.
Беше един от нас, а беше Феномен. Както никой никога преди нито след него.
Това знаеше и сър Боби Робсън, пръв сред равни. В тази нощ когато Компостела стана някакъв фактор в нашите животи, казват че прекрасният англичанин видял какво е направил Роналдо и веднага се хванал за главата, така, да прикрие очите си; испанските журналисти на следващия ден написали че господин Робърт Уилям - никога няма да спре да ни липсва! - ослепил себе си, защото не могъл да приеме, че някой играе така, но по-скоро в този момент е разбрал, че никога няма да види нищо по-хубаво и че би могъл от този момент, дванадесети октомври 1996, след двадесет и два часа по местно време, да престане да гледа футбол, завинаги.
По-важно е всичко това от простото изброяване на неговите успехи, по-важно е това чак и от онова лято когато всеки член на ромското национално малцинство, а бога ми и множество членове на националните мнозинства у нас, носеше странната фризура само с бретон напред, и когато най-важната футболна нация на света приши на себе си петата звезда на сърцето.
По-важно е това, всъщност, от всичко което онези рационалните между нас ще опитат да ви продадат: като, можел е той повече само да не е имало контузии.
Не, не ни пука, и с това което е направил не знаем какво ще правим, беше точно колкото трябва, защото повече не би било хуманно, защото тогава днес някои биха се обидили като го видят така задръстен на Ибиса, и биха помислили, че не смеят да го нарекат Дебелака, нито Зъбатия, нито "Стария".
А така винаги бихме им отвърнали: можете да го наричате както искате, защото той е наш, както никой след него не е бил.
Сезонът още не е започнал, но изглежда че в него отборът от Сан Паоло влиза с преднина от 1:0.
Кристиано Роналдо облече екипа на Ювентус, организирано е посрещане, на представянето дори запя, а имунизирани към случващото се в Торино не са били и в Неапол.
На рафтовете в магазините на този град всички които искат могат да купят тоалетна хартия на която доминира образа на чудесния португалец в екипа на "Старата дама":
Това не е първи път привържениците на Наполи по този начин да "поздравяват" някой футболист на Ювентус, като същата "чест" има и Гонзало Игуаин, който точно от този отбор премина в редовете на торинските "черно-бели".
Raw Treatment: Toilet paper featuring Gonzalo Higuain's image on sale outside Napoli's stadium after 90 million euro transfer to Juventus pic.twitter.com/kNcCHg0gHJ
Въпреки че е нужно да се случи голямо чудо Ювентус да не спечели (поне) шампионската титла, защото трудно някой ще може да парира отбора от Торино на терените в Серия А, когато става дума за чувство за хумор и провокация, неаполитанците все пак са (засега) в по-добра форма.
Един от най-големите митове в света на футбола е свързан с продажбата на екипи и възможността по този начин да се върнат парите вложени за купуването на върховни играчи.
Мега трансферът, който футболен клуб Ювентус реализира в понеделник ни подтикна към писането на този текст, защото не е малко когато ангажирате Кристиано Роналдо.
Шампионът на Италия ще плати на Реал (Мадрид) 100 милиона евро (на две вноски), докато играчът получава договор за четири години на стойност 120 милиона евро. Когато тук включите сумата от 12 милиона евро, които Юве ще плати на Спортинг и Манчестър Юнайтед, 120 милиона евро данъци, се стига до сумата от 352 милиона евро!
Ако четете порталите или сте включени в коментирането на новини, тогава сигурно сте чули от някои "специалисти", че този разход Ювентус ще си върне само от продаване на тениски.
Тук стигаме до един от най-големите митове в модерния футбол.
Колко един клуб какъвто е Ювентус да заработи от продаване на екипи и колко има истина в това, че добър дял от вложените пари за ангажирането на Кристиано Роналдо ще върне САМО от продаване на екипи?
Да започнем първо от това, че Ювентус има важащ шестгодишен договор с Адидас (2015-2021) на стойност 139,5 милиона евро. В тази сума не се смята цената на екипировката, която Адидас доставя на Ювентус на годишно ниво, но това и не е толкова значителен фактор в тази история.
Ювентус според договора на годишно ниво може да разчита на заработване от продажба на екипи, ако се осъществи предварително поставена цел. Всеки сериозен клуб смята средната продажба от предходните сезони и това е цифра около която се правят договорите с техническия партньор. "Бианконерите" спадат в ТОП 10 клубове когато става въпрос за продаване на екипи в глобален план, но ще ви изненада фактът, че през 2016 година Юве е продал общо 850 000 тениски!
Сигурни сме, че сте очаквали че става дума за многомилионни цифри. На такова нещо в момента могат да разчитат Реал Мадрид, Барселона, Байерн Мюнхен и Манчестър Юнайтед, а Ювентус с довеждането на Кристиано Роналдо всякак ще подобри своята осреднена стойност.
Когато вземем предвид, че само за първите 24 часа репликата на екипа на Роналдо са купили 520 000 човека е ясно, че идването на най-добрия в света не е малка работа. Бройката наистина е голяма, но тук се смятат и тези привърженици, които редовно купуват екипи на Ювентус, с тази разлика че този път логично ще избират името и номера на Роналдо на гърба.
Да се върнем към цифрите, които най-добре описват колко клуб какъвто е Ювентус може да заработи от продажба на екипи. Стандартните договори, а тук се подразбира стандартните договори за най-големите световни клубове, подразбират че техническият партньор взима 85-90% от печалбата от продажбата на екипите, а за клуба отива остатъка и то под условието да се достигне поставената като цел бройка продадени екипи!
Известният "Гардиън" в един от своите текстове преди две години обясни как функционира това в Манчестър Юнайтед. Тогава е оценено, че Златан Ибрахимович ще продаде допълнителни 300 000 екипа на Юнайтед, което процентово гледано е увеличение от 10%, а и това е било прекалено оптимистично.
Взимайки предвид цената на екипите и броя продадени тениски, стигало се до сума от около 30 милиона паунда, а това означавало, че Юнайтед може да заприходи малко повече от 3 милиона паунда на годишно ниво!
Тук идваме до заключението, че Ювентус, чак и с драстично увеличение на процента продадени екипи, никак няма да може да заработи и четвъртина от парите, които е вложил в купуването на Кристиано Роналдо.
Тук няма да се обръщаме към другите ползи от купуването на звезда каквато е португалският национал. Целта беше да се покаже колко може да се заработи от продаване на екипи и да се обясни, че в света на футбола владее мит, който просто не е точен. Автор: Михайло Видойевич
Португалия се промъкна в мача с Иран, но беше много критично. Роналдо и другарите завършиха наравно, но в съдийското продължение трепериха.
Иранците имаха отлична възможност в последната минута на мача и чудесен шанс да пратят Португалия по-рано от очакваното вкъщи. Все пак, накрая се завърши при 1:1, Португалия продължава напред, а Испания като лидер в класирането също е на 1/8-финалите.
Както винаги когато играе Португалия, Роналдо е в центъра на вниманието. Този път това беше напълно оправдано. Кристиано първо пропусна дузпа, а тогава беше на ивицата на червен картон. През второто полувреме удари с лакът играча на Иран Мортез Пуралигани.
Парагваецът отиде да види ВАР, а в дъното на екрана пишеше "вероятно червен картон". Съдията все пак се върна терена и показа само жълт картон.
Изглежда ВАР отново реши в полза на големите, а в щета на малките. Медиите по света коментират тази ситуация, но изглежда че отново нищо значително няма да се промени.
Иран вече направи нацията горда и тази вечер няма какво да изгуби. Съставът на Карлош Кейрош с късмет победи Мароко, а след това доста нещастно изгуби от Испания. Все пак, сблъсъкът с "Червената фурия" ясно показа, че Иран има качество да се противопостави и на най-силните селекции на този турнир. Португалците не се надиграха с Испания, имаха доста проблеми с Мароко, но сега трябва да покажат сила и да си осигурят класирането на 1/8-финалите.
Селекцията на Фернандо Сантош е фаворит в този мач, но иранците ще направят всичко да се простят с чест с Мондиала и сериозно да изпотят противника. Най-голям проблем за тяхната отбрана представлява (разбира се) Кристиано Роналдо, който и във втория мач от турнира с четвъртия си гол в Русия показа, че Португалия без него определено няма какво да търси в елиминациите на Мондиала.
Все пак, добра информация за иранците е, че Роналдо нощес не е спал, а затова са се погрижили привържениците на този национален отбор, които в голям брой се появили в Саранск, където е лагерът на шампиона на Европа и цяла нощ създавали шум. Не са дали на един от най-добрите футболисти в света да спи, а накрая португалецът излязъл на балкона и помолил иранците да престанат.
Този детайл е забелязан и от камерите на португалските телевизии, а привържениците на Иран след овациите за Роналдо продължили да правят шум. Без оглед на тези събития асът на Реал има голям мотив отново да постигне гол, след като Хари Кейн вчера го изпревари в листата на стрелците. Очаква се португалците да излязат в най-силния състав, без калкулации, макар че по време на мача ще размислят и кой биха желали за съперник от Група А където четири часа по-рано играят Русия и Уругвай в решителния мач за първото място.
Кейрош познава португалците в душата (и как иначе като е португалец). Ще опита както и срещу Испания да затвори всички подстъпи към вратата на фантастичния Алиреза Бейранванд, а тогава от някоя контраатака или статично положение да стигне до може би решаващ гол. Все пак, Португалия е в по-добра ситуация - и точка гарантира класирането в 1/8-финалите. Разбира се, не трябва да се очаква много ефикасен мач откъм головете, когато залогът е висок.
Привържениците на Интер вечно ще помнят този 26 април 1998 година. Това Дерби д`Италия в Торино се смята за върха на арогантността на Ювентус и корона на доказателствата колко съдиите са били под контрола на Старата дама. Въпреки че Юве за този мач никога няма да отговаря. Но пък затова за него ще се говори и в италианския парламент, заради него десничарят Доменико Грамацио физически ще налети на бившия футболист, а тогава депутат Масимо Мауро, някогашен шампион на Италия с Ювентус, при това викайки: "Всички те са крадци".
La partita madre di Calciopoli. Майка на Калчополи. И сега наричат така тази среща в северната трибуна на "Джузепе Меаца". Целият този сезон са кръстили "la grande ruberia". Голяма кражба.
А какво всъщност се е случило...
Серия А е на върха си. Четири кръга преди края на първенството мачът на сезона е на Деле Алпи. Юве е точка пред Интер. На терена състави с каквито днес могат да се хвалят само Реал и Барселона. Марчело Липи на разполагане е имал Дидие Дешан, Едгар Давидс, Зинедин Зидан, Алесандро Дел Пиеро, Филипо Индзаги... За Интер са играли Хавиер Санети, Диего Симеоне, Арон Винтер, Юри Джоркаеф и накрая - Роналдо, носител на Златната топка. Но мачът не е белязан от никого от тях. Не, главната роля е имал Пиеро Чекарини.
Дел Пиеро вкарал за 1:0. В началото на второто полувреме Интер тръгва в тотална атака. Треньорът на "нерадзурите" Джиджи Симони хвърля в огъня и втория нападател Иван Саморано. И продължава да не върви. А тогава 69-а минута. Роналдо и Иван Саморано покрай Морено Торичели и Алесандро Бириндели някак промушват топката в наказателното поле на домакините. Роналдо я взима пред Марк Юлиано, този го събаря с тяло на земята, кълбото отива в ръцете на Анджело Перуци. Гостите чакат да се огласи съдийската бригада. Тишина.
Започва контра, Зинедин Зидан намира Алесандро Дел Пиеро, Тарибо Уест закъснява, този път Чекарини се огласява. "Нерадзурите" казано жаргонно полудели. Диего Чоло Симеоне само не удушил главния арбитър. Получил червен картон. Джанлука Палиука спасил дузпата на Дел Пиеро, но Интер с десетима не успял да стигне до изравнителен гол. Юве се откъснал на четири точки преднина, три кръга преди края на сезона "нерадзурите" се примирили със загубата на титлата. Утеха намерили в Купата на УЕФА (в Париж смачкали Лацио с 3:0), но 26 април 1998 година никога не са забравили.
Има много слухове в следващите две десетилетия. Появявали са се и измислени изявления на Чекарини в които признава грешката. Не са истински. Днес, 20 години след всичко, Пиеро Чекарини за пръв път пред ТВ камери. Пред Премиум спорт на Медиясет твърди: нищо погрешно не е направил!
"Веднага ми беше ясно, че Роналдо налетя на Юлиано, а не Юлиано в него. И днес, след толкова време, твърдя, че видях онова което наистина се случи. Сгреших само, че не свирих нарушение за Ювентус. Затова че не го отсъдих хората мислят, че съм видял нарушение на Юлиано и съм премълчал. А всъщност ситуацията е обратната", остава на мнението си Чекарини.
Може би всичко щеше да е различно, ако тогава съществуваше видео технология като подкрепа на съдиите?
- Всъщност, ВАР го имаше и ме учудва, че никой не говори за това. Мачът вървеше в директно излъчване, имаше запис на спорните ситуации, с коментар (някогашният футболист на Интер и Милан Фулвия) Коловати, и Киеза, бивш съдия. И той каза, че не е имало дузпа", брани се Чекарини.
Трудно привържениците на Интер ще му повярват след всичко. Те винаги ще говорят, че Чекарини им е откраднал титлата.
"Такава интерпретация е напълно неточна. Цялата ситуация по-късно много пъти съм преценявал на хладна глава и имам кристално ясна картина за всичко това. Привържениците на Интер могат да бъдат уверени: от моя страна не е имало никакви зли намерения."
Не само привържениците, а и тогавашните футболисти на Интер трудно ще повярват на такова обяснение. Никой не ги е довеждал до такава лудост...
"Изненада ме толкова силен протест на футболистите на Интер. Но специално съжалявам, че след мача не можах да кажа моето виждане за ситуацията, а това не беше възможно, защото съдиите живеят в дворец обиколен от високи стени. Предложих да свикаме конференция за пресата, за да разговаряме за този епизод строго от технически ъгъл без полемика и отваряне на други въпроси, но моето предложение не беше взето под внимание. В следващите дни имаше гласна тишина от ръководството на Футболния съюз. Това ме заболя", изповядва се Чекарини.
Напразно, "нерадзурите" никога няма да му простят. Никога. Щом се появи интервюто на Чекарини дойде и отговорът на Джиджи Симони. В неговите думи няма прошка за съдията от Ливорно.
"Смешно, сякаш живеем в свят на сънища", категоричен е Симони. "Някой би трябвало да го спре преди да направи още по-голяма щета. Това е израз на неуважение. Това е отсъствие на мъдрост да се замълчи. Нямам думи. Цял свят знае каква е истината. И много привърженици на Ювентус, които срещам са ми признавали. По-добре да е мълчал".
Ще остане само вечна полемика около този 26 април 1998 година...
Ден за превъртане на лентата и припомняне на някои стари, по-различни футболни времена. А в главната роля - Интер от Милано.
Първо известният съдия Пиеро Чекарини след две десетилетия от онази "голяма кражба" в Серия А проговори за немилите събитие на Деле Алпи, а бял свят видя и интервю с Роналдо, оригиналът, с прякор "Феномена", в което говори за решението си да премине в "нерадзурите".
Припомняме, Роналдо шокира планетата когато през 1997 година като най-добър голмайстор на Барселона премина в Интер в трансфер на стойност 28 000 000 евро. Сега за пръв път говори отворено защо си е отишъл от Барселона, как каталунският великан го е разочаровал заради протакането с подписването на новия договор и защо трансферът в Интер е най-доброто решение което някога е вземал.
"Бях в преговори с Барселона около продължаване на договора. Реших да не остана, защото не можех да вярвам на директорите на Барселона. Интер веднага се яви, което за мен представляваше голямо предизвикателство", разкри Роналдо и продължи:
"По това време италианската лига беше най-силната в света, а и най-трудна. Вярвам че направих най-добрият възможен избор за себе си."
Както сам твърди - между Интер и него е съществувала голяма любов от първия момент.
"Да, това е истинска, голяма любов. В Интер станах Феномена, тогава започнаха да ме наричат така. Безкрайно съм благодарен на Интер за всичко. Благодаря на всички интеристи, които плакаха заедно с мен, които празнуваха с мен и се радваха на нашите победи."
Идолът на няколко поколения се сети и за своя дебют в екипа на Интер. Това беше при победа над Бреша (2:1) на стадион Джузепе Меаца, в последния ден на август.
"Това беше нещо чудесно. Бях много щастлив и развълнуван. Стадионът беше препълнен и емоции извираха от всички страни. И аз бях много емоционален в този ден. Целият ден беше като от приказка."
Роналдо върна лентата и за един от най-важните му голове в екипа на Интер - срещу Спартак в Москва в полуфинал на тогавашната Купа на УЕФА. Интер победи като гост с 2:1, след като се наложи с идентичен резултат на свой терен. Двата гола в Москва вкара точно Роналдо.
"Спомням си, че беше много студено, чак -18 градуса по Целзий. Излязохме на терен покрит със сняг и знам, че мачът беше отложен с два часа, за да могат да го подготвят. Играхме в неприятелска атмосфера, но привържениците на Спартак ме впечатлиха много. Това беше голям мач. Беше ни нужна победа, а аз вкарах много красив гол. Все пак, спомням си, че като отбор играхме чудесно. Затова после спечелихме и трофея."
Роналдо е останал запомнен като легенда на Интер и човек за когото привържениците с години са страдали. Бразилецът проведе пет години в Интер, но почти два пълни сезона прекара извън терена заради две тежки травми на коляното, които му унищожиха кариерата. По-точно, Роналдо нямаше толкова величествена кариера колкото можеше да има, но въпреки всички тези травми израсна в може би най-добрият централен нападател на всички времена.
Френската страница Butfootballclub.fr публикува интервю с Невен Суботич. Сръбският защитник прероди кариерата си в Сент Етиен и отговаря на разнообразни въпроси за футболния си път свързани със съотборници, противници, треньори, примери...
А когато имате играч, който дълго време е на най-високо ниво, всякак е интересно какво има да каже.
"Когато бях малък, мечтаех да съм нападател, да вкарвам голове. Когато разбрах, че ще имам по-добри шансове да се реализирам като защитник в професионалния футбол, започнах да изучавам играта на някои защитници. Като тийнейджър живеех в САЩ. Там можех да гледам почти само английското първенство. Така че мои примери бяха Джон Тери и Неманя Видич, с който по-късно играх в националния отбор", заяви Суботич.
- Кой е най-добрият играч с когото си играл?
- Играл съм с много добри играчи, с някои световни футболисти. Но най-добрият е Матс Хумелс. Играхме дълго в Дортмунд на позицията стопери. Той е фантастичен играч. Обичах да играя с него. На много ме е научил.
- Най-добрият играч срещу когото си играл?
- Имало е много. Но ако трябва да отделя един, тогава това е Кристиано Роналдо. Най-добър сред всички. Невероятен е. Въпреки че не го виждаш 89 минути, той е способен да влезе в мача в 90-ата. Толкова е талантлив.
- Кой треньор ти е помогнал най-много в кариерата?
- Много дължа на Юрген Клоп. Посрещна ме в Майнц, когато бях в САЩ. Имах тест и ме взе. След това ме взе в Дортмунд. Очевидно е треньор, който е разчитал на мен. Той е лоялен, искрен човек. Винаги ти казва това което трябва да ти каже, без значение дали е нещо добро или лошо. С него всички знаят какво е положението.
- Какво мислиш, кой ще спечели Шампионската лига, Лига Европа и Световното първенство?
- В Лига Европа вече я няма Борусия (Дортмунд) и признавам, че не знам кои отбори още са в играта. В Шампионската лига виждам Барселона. А за Световното първенство - мисля че Германия ще защити титлата. Фаворит е.
