Скандал между управниците на Лацио и Ювентус: Дали е възможно в този момент да мислите само за титлата?

Италия е държавата с най-много случаи на корона вирус в Европа и местното първенство първо беше спряно. След това се прекъснаха и повечето европейски шампионати и не се знае как ще завърши сезонът.

Във вторник на голяма среща УЕФА ще реши дали да се играе Европейското първенство планирано за лятото. Ако Евро 2020 се отложи, съществува възможност първенствата да завършат нормално. Обаче, ако се реши Европейското да се играе, тогава националните шампионати ще трябва да играят плейофи, сами да обявят шампионите или да анулират целия сезон.

От такава развръзка са разтревожени в Лацио, римският клуб, който неочаквано този сезон се бори с Ювентус за титлата. Президентът на Лацио Клаудио Лотито на конференция с останалите президенти на клубове заяви, че играчите трябва да се върнат към тренировки следващата седмица.

Неговото изявление предизвика недоумение в Ювентус.

"Не мога да повярвам, че трофеи и позицията в класирането са ти по-важни от здравето на играчите", казал президентът на Ювентус Андреа Аниели на първия човек в Лацио и получил отговор: "Казваш ми го като италианец или като член на кралското семейство Аниели?"

Скандалът в конферентния разговор е прекъснат, след като Аниели още веднъж критикувал президента на втория в класирането: "Не, това ти го казвам като първи в класирането."

В Италия с вируса са заразени над 10 футболиста. Общо в тази страна болните са над 20 хиляди и има почти 1500 смъртни случая.

Продадоха екипа на Пеле от мача с Югославия

Екипът в който легендарният бразилски футболист Пеле изигра последния мач за националния отбор на Бразилия е продаден за 30 000 евро в търг на спортни предмети организиран в Торино.

Пеле в екипа с номер 10 за последен път за държавния отбор игра в приятелски мач между националните отбори на Бразилия и Югославия през юли 1971 на Маракана в Рио де Жанейро.

Сред другите спортни предмети на търга за 25 000 евро е продаден жълтият екип, който носи Фаусто Копи на Тур дьо Франс през 1952 когато за втори път победи в това състезание.

Синият екип на Ювентус, който носи Лучано Спинози във финала за Купата на панаирните градове през 1971 е продаден за 9400 евро, докато за екип с номер 10 на Диего Марадона, от периода когато игра за Наполи, през сезон 1989/90, е платено 7500 евро.

Италиански бизнес: Вчера го продали за 10, днес го купили за 11 млн евро

В Италия трансферният прозорец е популярен почти колкото футбола сам по себе си. Италианците са майстори на футболната търговия. Чак и когато нямат пари като конкуренцията, успяват от трансферните прозорци да направят спектакъл. Медийно трансферният прозорец никъде не се следи толкова като в Италия, а клубове, директори и останалите търговци на звезди са всекидневие.

Италианците обичат и да усложняват трансферния прозорец. Винаги първи намират дупки в правилата, винаги гледат как да минат по-евтино и да се предпазят от евентуални грешки. По едно време запазена марка на трансферния прозорец в италианския футбол беше двойната собственост, след това се прехвърлиха на разни видове наеми с разни условия, а в последно време са им хит клаузите за връщане.

Когато някой по-силен клуб продаде млад играч на някой по-слаб, задължително се защитава с възвръщаема клауза според която може да върне същия този играч.

Един такъв интересен случай се случи днес.

Торино през миналото лято дал под наем младия бранител Кевин Бонифаци в СПАЛ, защото не разчитал сериозно на него. Играчът през сезон 2017/18 бил в застой и получавал шанс на лъжичка в Торино, а сезон по-рано играл за СПАЛ в Серия Б и оставил чудесно впечатление. Клубът от Ферара миналото лято отново го потърсил с намерение да вземе Бонифаци. Но с правото да го откупи по предварително договорена цена. Така е и било...

Торино определил цена от 10 000 000 евро, но настоявал на възвръщаема клауза за милион повече. Младият защитник изиграл чудесен сезон за СПАЛ в Серия А, станал и титулярен бранител на младежкия национален отбор на Италия и привлякъл внимание към себе си.

От вчера за по-малко от 24 часа променил два клуба, а скоро би могъл и трети.

СПАЛ вчера използвал опцията да го откупи за 10 000 000 евро, а Торино днес използвал клаузата да го върне за 11 000 000 евро. И не е сигурно, че Бонифаци ще играе за Торо. Цената му е скочила и го искат по-силни клубове като Милан, Лацио, Рома, Аталанта... Торо би могъл отново да го продаде. На по-голяма цена.

Иначе, СПАЛ днес довел и замяна за Бонифаци. От Ред Бул Залцбург пристигнал младият бразилец Игор за 3 000 000 евро.

Ювентус има Роналдо, Наполи има хумор

Сезонът още не е започнал, но изглежда че в него отборът от Сан Паоло влиза с преднина от 1:0.

Кристиано Роналдо облече екипа на Ювентус, организирано е посрещане, на представянето дори запя, а имунизирани към случващото се в Торино не са били и в Неапол.

На рафтовете в магазините на този град всички които искат могат да купят тоалетна хартия на която доминира образа на чудесния португалец в екипа на "Старата дама":

Cristiano Ronaldo toilet paper now available in Naples..... [@InstantFoot] pic.twitter.com/ytzuPMgqEl

— Juvefc.com (@juvefcdotcom) 18 юли 2018 г.

Това не е първи път привържениците на Наполи по този начин да "поздравяват" някой футболист на Ювентус, като същата "чест" има и Гонзало Игуаин, който точно от този отбор премина в редовете на торинските "черно-бели".

Raw Treatment: Toilet paper featuring Gonzalo Higuain's image on sale outside Napoli's stadium after 90 million euro transfer to Juventus pic.twitter.com/kNcCHg0gHJ

— Andrew Dampf (AP) (@asdampf) 28 септември 2016 г.

Въпреки че е нужно да се случи голямо чудо Ювентус да не спечели (поне) шампионската титла, защото трудно някой ще може да парира отбора от Торино на терените в Серия А, когато става дума за чувство за хумор и провокация, неаполитанците все пак са (засега) в по-добра форма.

Историята как Манчестър Юнайтед отказал Сергей: Бавен, дебел, не може да издържи...

Сезонът още не е свършил, а летният трансферен прозорец вече се коментира усилено. И заради Мондиала ще бъде забързан в сравнение с предишното лято. Един от играчите, които ще бележи летния футболен пазар е сръбският национал Сергей Милинкович Савич. Момче което днес струва над 100 000 000 евро, а някога същите тези които сега го търсят са можели да го вземат за нищожна сума, разкрива бившият агент на Сергей Зоран Стоядинович.

Европа през целия сезон говори за фантастичния сърбин от Лацио. В Италия има такъв рейтинг, че още сега се смята за по-добър и по-завършен играч от Пол Погба, а почти няма голям клуб, който в някакъв момент не е бил свързван с Милинкович Савич. Марка е писала как Реал (Мадрид) сериозно желае Сергей. Каталунските медии Спорт и Мундо Депортиво дълго са писали за скаутирането на сърбина от Барселона и клубни емисари няколко пъти са пътували до Рим заради него. На Апенините от месеци говорят как Ювентус по всички възможни начини опитва да намали цената и да се докопа до Сергей, защото Алегри е "полудял" за него, но изглежда Юве финансово вече не може да бяга в това състезание. По същата причина през лятото отпаднаха Милан и Интер. Медиите на Острова свързват Сергей с манчестърските Сити и Юнайтед, понякога с Ливърпул и Челси, докато от Париж безброй пъти съобщават за желанието на Антер Енрике да доведе перлата на Лацио в ПСЖ.

Надпреварата се ожесточава, а с нея започнаха да се появяват и теории на вероятността около това кой великан е най-близо до трансфера. Собственикът Клаудио Лотито ще сложи начална цена от 150 000 000 евро, но вероятно ще е готов на отстъпка и ще е доволен на всякаква сума над 100 000 000. В последно време Манчестър Юнайтед и ПСЖ останаха като най-сериозни фаворити за закупуването на сърбина, а вчера "Сън" лансира бомба, че "Червените дяволи" вече са договорили трансфера за 90 000 000 евро?!

От мениджърът на Сергей Матея Кежман бързо дойде опровержение което означава, че предположенията тепърва започват и Юнайтед очевидно още не е капарирал сърбина. Дали ще, това ще разберем най-вероятно до началото на Мондиала...

Известно е, че Манчестър Юнайтед е в спринта за подписа на най-ефикасния халф в Серия А. Моуриньо иска да създаде мощно трио с Матич и Погба, което би било гориво за "Червените дяволи" и затова бърза да изпревари конкуренцията и да осигури най-голямото подсилване преди Световното първенство. Па макар и да струва 100 000 000 евро. В края на краищата вече е давал подобни суми за Погба и Лукаку...

А не толкова отдавна Манчестър Юнайтед не е трябвало да разбива касата за Сергей Милинкович Савич. Имал го на тепсия за "шепа долари". Скаути на Юнайтед са били много добре запознати с младия халф, който тогава пробивал в първия отбор на Войводина и вече имал европейско злато с младежкия национален отбор на Сърбия. На това ЕП в Литва се видяло колко всестранен е халфът пред който има интересно бъдеще...

Скаути на Манчестър Юнайтед през лятото на 2014 пращат зелена светлина на "Олд Трафорд" за купуването на Милинкович Савич. Но не за Сергей, а за неговия две години по-малък брат Ваня, който тогава е бил на 17. Манчестър Юнайтед е платил на Войводина за пазителя на мрежата 1 750 000 евро и подписал с него петгодишен договор, а трансферът е реализиран посредством известния мениджър Зоран Стоядинович, който тогава представял братя Милинкович Савич. Имал Юнайтед тогава под носа си и Сергей, семейството било одушевено братята в пакет да преминат на "Олд Трафорд" и да не се разделят, но... Някой в Манчестър преценил, че Сергей не е материал за техния клуб.

"Когато водих по-малкият брат Ваня в Манчестър Юнайтед, предложен беше и Сергей. Но те тогава смятаха, че няма перспектива за техния клуб, че е бавен и има излишък в килограмите. Прецениха, че физически не може да издържи английското първенство. Тази оценка според сегашните информации им струва 90 000 000 евро", разкрива Стоядинович.

Четири години по-късно, някой в Манчестър Юнайтед най-вероятно би искал да преглътне тогавашните думи и да е послушал Стоядинович. Но въпросът е и как би се развила кариерата на Сергей, ако някой в Юнайтед тогава е имал нюх за неговия талант. Всичко след това в кариерата на чудесния халф е вървяло по естествен и нормален ход. Наложил се в първия отбор на Войводина, спечели световно злато със Сърбия като неин най-добър играч, преминал в Генк въпреки предложения от по-атрактивни първенства... В Белгия е усетил какво е сериозен, състезателен футбол, развил играта си и след това направи вярна стъпка с трансфер в Лацио. Междувременно пътищата на Сергей и Стоядинович се разделили. Днес грижа за кариерата на Милинкович Савич имат Матея Кежман и Урош Янкович.

"Разбира се, вече не съм му мениджър. Тогава бях, но трябваше да прекъсна когато поех функцията спортен директор в Цървена звезда, защото не би било етично да продължа с двете работи", казва сега Стоядинович.

По-малкият брат Ваня накрая никога не е играл за Манчестър Юнайтед. Поради административни причини и липсата на работна виза трябвало да разтрогне договора със славния клуб.

"Излъгаха се с Ваня. Смятам, че лесно се отказаха от него и че трябваше повече да се потрудят да го задържат. Той има качество за Манчестър Юнайтед", смята Стоядинович.

Ваня след Юнайтед преминал в полската Лехия където потвърдил таланта и показал, че преминаването в Англия не е било случайно. Година и половина в Гданск били достатъчни отново да привлече вниманието на по-силните клубове като Аякс и Бенфика, но решил да отиде в Торино чийто член е днес.

Манчестър Юнайтед днес отново чука на адреса с фамилия Милинкович Савич. И това ще му струва солено. Този път условията ги поставя другата страна... Сергей сега не е само "братът на Ваня", а може би най-скъпият играч в историята на Манчестър Юнайтед.

Кой за каквото, Старата дама за честността

Ювентус в един от най-лудите мачове в новата история на Шампионската лига отпадна от Реал, въпреки че беше на крачка от продължения и възможна невиждана сензация.

Италианците в първия мач от 1/4-финалите в Торино изгубиха от Реал с 0:3, а на "Сантяго Бернабеу" водеха с 3:0 до последните секунди на добавеното от съдията време. Решението за което ще се говори още години, английският съдия Майкъл Оливър в 93-ата минута отсъди дузпа, която Кристиано Роналдо четири минути по-късно вкара за 1:3 и класиране на Реал.

Benatia has his hands on Vasquez's back, then kicks him in the side while trying to get to the ball. It's as clear a penalty as ever. Spot on Michael Oliver pic.twitter.com/vjJGehyLTD

— Igala_Alan_Shore (@i_am_Anomeli) 11 април 2018 г.

Легендарният Джанлуиджи Буфон напълно си изпусна нервите. Гони Оливър по тревата, бутна го и му наговори всичко, и така, заслужено, получи червен картон. Джиджи не спря тук и след мача нарече съдията животно, а Джорджо Киелини жестикулира към играчите на Реал сякаш искаше да ги пита колко са платили на съдията. Президентът на Ювентус Андреа Аниели след мача говори за антииталианска завера в УЕФА, а тогава предложи обучение на Оливър, за да не му се случват отново подобни неща.

Ювентус игра фантастично. Повечето неутрални зрители искаха да продължи и този нещастен Буфон най-накрая да спечели Шампионската лига, която му липсва. Затова на всички беше тежко да гледат как изпадат по най-спорния възможен начин. Колкото повече гледаме повторения, сме все по-сигурни, че противоречия няма и Бенатия все пак събори Лукас Васкес. Да беше отсъдил дузпа в 60-ата минута, никой не би казал и дума на Майкъл Оливър. Като се вземе такова решение в такъв момент в мача, ясно е че ще бъде под голяма лупа, но ако е нарушение е нарушение в първата, 60-ата и 94-ата минута.

Но едно нещо е сигурно. Ювентус е последният клуб, който има правото да ридае, мрънка и жали, че е жертва на погрешни или тенденциозни съдийски решения. Защото онова което се отсъжда в полза на Ювентус в италианското първенство вече почти двадесет години не му дава право да се жали и секунда. За списък с всички съдийски решения, които през годините са отишли в полза на "Старата дама" ни трябват сто такива текста, а колко Ювентус е бил оплетен в "наместването" със съдиите достатъчно говори, че заради аферата Калчополи през 2006 година беше изхвърлен във втората лига.

Това е било само кулминацията на онова което се е случвало с години в Серия А. Един от мачовете за който се говори и 20 години по-късно се е играл през 1998 на стария Деле Алпи. Четири кръга преди края в Торино е дошъл Интер, който имал само точка по-малко от водещия Ювентус и чакал титла от десет години. В рядко виждана война на тревата Ювентус водил с 1:0, а в средата на второто полувреме започнал хаос.

В 69-ата минута Марк Юлиано с "бодичек" сложи Роналдо на тревата, но съдията Пиеро Чекарини само махна с ръка. Контрата започнал Едгар Давидс, който дотогава по чудо е избегнал поне един червен картон, подал на Зидан, а той намерил в наказателното поле Дел Пиеро. Легендарната "десетка" на Ювентус падна като покосена в дуел с Уест, а Чекарини без размисляне отсъди дузпа.

Точно както в сряда, 20 години по-късно играчите на Ювентус беснееха в Мадрид, както интеристите гонеха съдията по терена и търсеха правда. Тя все пак дошла в образа на Джанлука Палиука, който е спасил дузпата, но последната дума в мача все пак била на Чекарини, който в края отменил гол на Саморано заради нарушение срещу вратаря.

След мача Палиука почти се сбил с домашните привърженици, а играчите и запалянковците на Интер нарекли този мач "майката на всички измами". Поддръжници на Интер и Ювентус три дни по-късно се сбили в парламента. Това било началото на скандал, който кулминирал през споменатата 2006 година, когато Ювентус е наказан заради уреждане на мачове и са му взети титлите от 2005 и 2006 година.

Но когато се завърнала, "Старата дама" продължавала да има съдийско подпиране когато е трябвало. Тенденцията че ще бъде така се видяла още в първия сезон в който Ювентус спечелил Скудетото след завръщането в Серия А. През февруари 2012 година Милан в дербито на Сан Сиро водил с 1:0 и трябвало да поведе с 2:0, когато Съли Мунтари вкара гол във второто полувреме и потенциални пет точки преднина пред Ювентус. Въпреки че топката е минала голлинията с повече от половин метър, нито главният, нито страничният съдия не видели това, въпреки че последният бил в съвършена позиция да отсъди гола за Милан. Цяла Италия гледала в чудо как на Милан не се присъжда редовен гол и мачът завършил 1:1. До края на сезона Милан се издънил два пъти и Юве взел титлата с четири точки преднина.

"Искрено, всичко се разви бързо така че не видях, че топката е минала голлинията. Но, и да съм видял това, сигурно не бих казал на съдията", заяви след мача Джанлуиджи Буфон, който нарече Майкъл Оливър животно.

Сега да не претърсваме надълго и нашироко историята, в която нарушения извън наказателното поле са се превръщали в дузпи, вкарвали са се ключови голове от засада и т.н., достатъчно е само да припомним какво се случва в Серия А в последната година.

Да кажем, в дербито с Интер през февруари миналата година, съдията Никола Рицоли не отсъди две дузпи за Интер, а тогава без никаква причина спря играта когато Икарди тръгна сам срещу вратата, след като Киелини погрешка му подаде топката, а накрая изгони Перишич.

Juve-Inter never ending.
Today this storming in Italy:
ref stops Icardi going to goal, nobody understands why.
Freekick taken w steady ball pic.twitter.com/Ua3COcPv5y

— Tancredi Palmeri (@tancredipalmeri) 8 февруари 2017 г.

Месец по-късно на Ювентус бяха отсъдени две, най-малкото съмнителни дузпи в надпреварата за купата срещу Наполи (3:1), а само две седмици по-късно беше наказан страничния съдия след мача между Ювентус и Милан. На торинците беше дадена дузпа, след като Лихтщайнер от метър и половина уцели в ръката Де Шилио.

В момента Ювентус има четири точки преднина пред Наполи седем кръга преди края на първенството. Да имаше само малко от тази честност, която играчите на Ювентус искаха след отпадането от Реал, Наполи би бил равен, ако не и пред "бианконерите".

В 20-ия кръг Ювентус гостуваше на Каляри и победи с 1:0 с гол на Бернардески, който беше предхождан от удар с лакът на Бенатия в главата на Паволети, който съдията Калварезе игнорира. Три минути по-късно Бернардески игра с ръка в наказателното поле. Съдията говори кратко с другите арбитри, които ползват ВАР и махна с ръка, а не пожела да отиде да гледа повторение.

Месец по-късно, в дербито във Флоренция, в 24-ия кръг съдията при резултат 0:0 даде дузпа на Фиорентина за игра с ръка на Киелини, за да няколко мига преди Верету да я изпълни реши да се консултира с ВАР. След това промени решението си в засада, която предшествала играта с ръка на Киелини, въпреки че на записа ясно се вижда, че на футболиста на Фиорентина в засада топката му подава играчът на Ювентус Алекс Сандро. Мачът приключи при резултат 0:2.

Накрая, в миналия кръг при удавника Беневенто, Ювентус победи с 4:2 с голямата помощ на съдията Фабрицио Паскуа. Ювентус поведе в 16-ата минута с гол на Дибала, а изравни Диабате в 24-ата минута. В последните мигове на първото полувреме Паскуа отсъди наказателен удар, който Дибала превърна в нова преднина на торинския клуб. Първоначално съдията не охарактеризира контакта между Пянич и Джимсити като нарушение, но след натиска на гостуващите играчи поиска помощ от ВАР и си промени решението.

Беневенто не се е предавал и в 51-ата минута отново изравнил, за да съдията в 75-ата минута да отсъди нова дузпа за Ювентус. Игуаин падна малко театрално и Паскуа веднага показа бялата точка. Сега играчите на Беневенто потърсиха проверка с ВАР, но Паскуа този път бил много сигурен в онова което е видял. Дибала вкара за 3:2, а Коста за крайното 4:2.

Така съдиите само в тези три мача за които се сетихме са осигурили на Ювентус директно най-малко тези четири точки, които в момента имат в класирането пред Наполи. В някои са използвали ВАР, в някои не са, в някои ВАР ги опроверга, а докато видеотехнологията не бе въведена в Серия А, години се позоваваха на "собствената съдийска присъда".

Същата с която Майкъл Оливър отсъди наказателен удар за Реал. Така се случва. Който от дузпи и съдийско бутане живее, от дузпи и съдийско бутане на края и "умира". Намесата на Бенатия срещу Васкес е по-очевидна дузпа от всички гореизброени, които са отсъдени за Ювентус. Но тогава, разбираемо, не са призовавали за честност. Не са наричали съдиите животни и не са говорили за завера против останалите клубове в италианското първенство.

Който за каквото - курва за почтеността.

Автор: Стьепан Мати

Две десетилетия след "голямата кражба" и най-спорната дузпа в историята на Серия А: Не съм откраднал титлата на Интер

Привържениците на Интер вечно ще помнят този 26 април 1998 година. Това Дерби д`Италия в Торино се смята за върха на арогантността на Ювентус и корона на доказателствата колко съдиите са били под контрола на Старата дама. Въпреки че Юве за този мач никога няма да отговаря. Но пък затова за него ще се говори и в италианския парламент, заради него десничарят Доменико Грамацио физически ще налети на бившия футболист, а тогава депутат Масимо Мауро, някогашен шампион на Италия с Ювентус, при това викайки: "Всички те са крадци".

La partita madre di Calciopoli. Майка на Калчополи. И сега наричат така тази среща в северната трибуна на "Джузепе Меаца". Целият този сезон са кръстили "la grande ruberia". Голяма кражба.

А какво всъщност се е случило...

Серия А е на върха си. Четири кръга преди края на първенството мачът на сезона е на Деле Алпи. Юве е точка пред Интер. На терена състави с каквито днес могат да се хвалят само Реал и Барселона. Марчело Липи на разполагане е имал Дидие Дешан, Едгар Давидс, Зинедин Зидан, Алесандро Дел Пиеро, Филипо Индзаги... За Интер са играли Хавиер Санети, Диего Симеоне, Арон Винтер, Юри Джоркаеф и накрая - Роналдо, носител на Златната топка. Но мачът не е белязан от никого от тях. Не, главната роля е имал Пиеро Чекарини.

Дел Пиеро вкарал за 1:0. В началото на второто полувреме Интер тръгва в тотална атака. Треньорът на "нерадзурите" Джиджи Симони хвърля в огъня и втория нападател Иван Саморано. И продължава да не върви. А тогава 69-а минута. Роналдо и Иван Саморано покрай Морено Торичели и Алесандро Бириндели някак промушват топката в наказателното поле на домакините. Роналдо я взима пред Марк Юлиано, този го събаря с тяло на земята, кълбото отива в ръцете на Анджело Перуци. Гостите чакат да се огласи съдийската бригада. Тишина.

Започва контра, Зинедин Зидан намира Алесандро Дел Пиеро, Тарибо Уест закъснява, този път Чекарини се огласява. "Нерадзурите" казано жаргонно полудели. Диего Чоло Симеоне само не удушил главния арбитър. Получил червен картон. Джанлука Палиука спасил дузпата на Дел Пиеро, но Интер с десетима не успял да стигне до изравнителен гол. Юве се откъснал на четири точки преднина, три кръга преди края на сезона "нерадзурите" се примирили със загубата на титлата. Утеха намерили в Купата на УЕФА (в Париж смачкали Лацио с 3:0), но 26 април 1998 година никога не са забравили.

Има много слухове в следващите две десетилетия. Появявали са се и измислени изявления на Чекарини в които признава грешката. Не са истински. Днес, 20 години след всичко, Пиеро Чекарини за пръв път пред ТВ камери. Пред Премиум спорт на Медиясет твърди: нищо погрешно не е направил!

"Веднага ми беше ясно, че Роналдо налетя на Юлиано, а не Юлиано в него. И днес, след толкова време, твърдя, че видях онова което наистина се случи. Сгреших само, че не свирих нарушение за Ювентус. Затова че не го отсъдих хората мислят, че съм видял нарушение на Юлиано и съм премълчал. А всъщност ситуацията е обратната", остава на мнението си Чекарини.

Може би всичко щеше да е различно, ако тогава съществуваше видео технология като подкрепа на съдиите?

- Всъщност, ВАР го имаше и ме учудва, че никой не говори за това. Мачът вървеше в директно излъчване, имаше запис на спорните ситуации, с коментар (някогашният футболист на Интер и Милан Фулвия) Коловати, и Киеза, бивш съдия. И той каза, че не е имало дузпа", брани се Чекарини.

Трудно привържениците на Интер ще му повярват след всичко. Те винаги ще говорят, че Чекарини им е откраднал титлата.

"Такава интерпретация е напълно неточна. Цялата ситуация по-късно много пъти съм преценявал на хладна глава и имам кристално ясна картина за всичко това. Привържениците на Интер могат да бъдат уверени: от моя страна не е имало никакви зли намерения."

Не само привържениците, а и тогавашните футболисти на Интер трудно ще повярват на такова обяснение. Никой не ги е довеждал до такава лудост...

"Изненада ме толкова силен протест на футболистите на Интер. Но специално съжалявам, че след мача не можах да кажа моето виждане за ситуацията, а това не беше възможно, защото съдиите живеят в дворец обиколен от високи стени. Предложих да свикаме конференция за пресата, за да разговаряме за този епизод строго от технически ъгъл без полемика и отваряне на други въпроси, но моето предложение не беше взето под внимание. В следващите дни имаше гласна тишина от ръководството на Футболния съюз. Това ме заболя", изповядва се Чекарини.

Напразно, "нерадзурите" никога няма да му простят. Никога. Щом се появи интервюто на Чекарини дойде и отговорът на Джиджи Симони. В неговите думи няма прошка за съдията от Ливорно.

"Смешно, сякаш живеем в свят на сънища", категоричен е Симони. "Някой би трябвало да го спре преди да направи още по-голяма щета. Това е израз на неуважение. Това е отсъствие на мъдрост да се замълчи. Нямам думи. Цял свят знае каква е истината. И много привърженици на Ювентус, които срещам са ми признавали. По-добре да е мълчал".

Ще остане само вечна полемика около този 26 април 1998 година...

Нищо не се пази повече от балканска щерка - скрита камера на Синиша Михайлович за малко да завърши с бой

Знае се, че Синиша Михайлович най-много обича своето семейство, а се гордее с най-голямата си дъщеря Виктория. Тя е на 21 години, а заради красотата си често се поява по италианските списания. А как е когато представя "гаджето" пред баща си, видяхме в скрита камера.

Всичко започва в дома на Синиша Михайлович когато Виктория съобщава, че има нов приятел.

На бащинския въпрос на колко години е тя казва 34, което потресе легендата на сръбския футбол.

"Вики, когато ще си на 37, той ще бъде старец на 50, а ти още девойка", казва Синиша, но шокът тепърва следва.

Показват му снимки на "гаджето" на които на една прави гримаси, на друга лиже пода, а майката казва, че важното е, че дъщерята е влюбена.

"Няма ли някоя нормална снимка", пита Синиша, а тогава разбира, че ще трябва да отиде на обяд със семейството и новото гадже.

Той закъснява с около 50 минути, таткото е нервиран, оплаква се на жената и щерката, а тогава "гаджето" се появява, прегръща го и го нарича "папи", изразът на лицето на сърбина е безценен.

Момъкът на Виктория започва да му рови в чинията, интересува го дали още играе футбол, кого тренира, а тогава му казва, че сигурно не е добър треньор, щом са го освободили.

Емоционалността и непосредствеността на младежа нервират Миха, когото "гаджето" чак целува, но тогава Михайлович казва, че е по-добре да говорят за музика вместо за футбол.

Тъй като младежът продължава да се държи непристойно, пита Синиша дали му е симпатичен, а тогава отива с девойката до тоалетната.

Тук Миха казва на жена си, че с най-голямо удоволствие би му ударил плесница, а не му е ясно какъв е този музикант, който свири на триъгълник.

"Ще го хвана за носа и ще му откъсна главата", казва Михайлович.

"Предполагам, че това скоро ще завърши", надява се сръбският треньор.

Момчето се връща.

Ситуацията е напрегната, пита Миха дали е рано Виктория да живее с него, след това бесът се вижда в сръбския треньор, когато момчето споменава, че би могъл да стане дядо.

После го принуди на видео обаждане със своята майка, за да види с кой е на обяд.

След това съобщава, че е написал песен за Виктория, оригва се, загрява, а после пее "Вики ти си моята циганка".

Накрая, Михайлович започва да се съмнява, появяват се приятели на "гаджето", които пеят и скандират. Синиша им казва да се смирят, а тогава се ядосва. Накрая когато вече е готов да ги пребие се появяват водещите и спасяват ситуацията.

Скрита камера със Синиша Михайлович

Днес всички говорят за Милинкович-Савич, а не е Сергей

Това можеше да е един от най-невероятните дебюти в историята на футбола...

Торино се класира за 1/8-финалите на Купата на Италия, а победата от 2:0 над Карпи ще се помни с дебюта на сръбския вратар Ваня Милинкович-Савич. Напълно луд дебют! Не заради това, че не допусна гол, а заради това че за малко не вкара такъв за 3:0 когато изпълни пряк свободен удар и уцели напречната греда?!

Не се знае кой е по-луд... Ваня, който в дебюта си показаха храброст да шутира от свободен удар или Михайлович, който позволи това на вратар дебютант.... В продължението на редовното време Милинкович-Савич дойде пред вратата на Карпи, за да изпълни пряко свободен удар от 20 и кусур метра и със силен удар разтресе горната греда.

Това можеше да бъде един от най-чудните дебюти в историята на футбола....

Михайлович с изключение на Милинкович-Савич, Лиянко Войнович и защитника Бонифаци изкара най-силният състав срещу слабака Карпи. И реши всичко за половин час с голове на Белоти и Фалке за победата. Затова сръбският специалист си позволи лукса Ваня Милинкович-Савич в продължението на мача да се пробва от пряк свободен удар.

"Тренирали сме това. Той щеше да изпълни и да беше 0:0. Има мощен и прецизен удар. Не виждам нищо чудно в това", заяви Михайлович, който в дните си на играч беше известен като отличен изпълнител на пряк свободни удари. А изглежда предава майсторлъка си на един потенциален наследник на Рожерио Сени и Чилаверт.

Ляйич: За мен няма по-голяма премия от това да играя за националния

Сръбският футболист Адем Ляйич заяви, че за него не съществува по-голяма чест от това да играе за националния отбор на своята страна и че се отказва от премията, която му се полага за класирането на Световното първенство в Русия следващата година.

"Отказвам се от премията, защото да играя за националния отбор и класирането на Световно първенство е най-голямата премия. Наистина мисля така. Не ми трябва премия", заяви Ляйич в интервю за "Спортски журнал".

Ляйич беше част от националния отбор на Сърбия, който в квалификациите се класира директно на Световното първенство в Русия през идната година.

Футболистът на Торино изтъкна, че играенето за националния отбор му е чест и от това няма по-хубаво усещане.

"Играта за националния отбор е нещо друго, нещо специално. Чест е да се играе за националния и няма по-хубаво чувство от това да си в него, да даваш максимума, да побеждаваш и накрая да направиш онова което успяхме, да се класираме на Мондиал", заяви той.

По неговите думи, класирането на Световното първенство означава много за всички, а особено за националите на Сърбия.

"Знаехме колко означава това за цялата държава, за футболния съюз и за всички останали хора в Сърбия това беше значимо. На нас много повече, защото ние решавахме дали Сърбия ще играе на Мондиала, затова след мача срещу Грузия ни падна камък от сърцето, всички бяхме щастливи и доволни", споделя Ляйич.

Както казва още е рано да се говори за очаквания от Сърбия на шампионата на света и че еуфорията след класирането още не се е смирила.

Той очаква тази еуфория да бъде още по-силна след жребия, който ще се проведе на 1 декември в Москва.

"В този момент трябва да сме щастливи, че ще сме част от това. Когато дойде време за Мондиала, ще разберем и колко е значително класирането", допълни той.

Говори и за Торино и сътрудничеството със Синиша Михайлович, който своевременно го извади от националния отбор, защото не пееше химна.

Ляйич заяви за Михайлович, че е добър човек, един от най-добрите треньори в Серия А, работи отлично и от него може много да се научи.

Касийяс: На 14 завиждах и се дивях на Буфон

Икер Касийяс и Джанлуиджи Буфон. Няма много вратари през последните 20 години, които могат да се поставят в същата равнина с такива величини. Единият е легенда на Реал, другият на Ювентус, а и двамата са от най-големите, които европейският футбол някога е имал.

Днес са големи приятели, спечелили са почти всичко което може да се спечели, но на Буфон му липсва онзи най-ценен трофей в клубния футбол, който ще се опита да вдигне в събота в Кардиф.

Въпреки че ще подкрепя своя Реал (Мадрид) Касийяс смята, че в този момент няма човек, който да заслужава повече купата на Шампионската лига от Буфон.

"Ако не му е противник Реал (Мадрид), с цялото си сърце бих искал да спечели трофея. Той е спечелил почти всичко, но този трофей пропусна и все още има тежест за него. Направи чудесен сезон и отново е на финал. Това за нас "старите хора" е отлично. Мисля за себе си, Петър Чех. Това показва, че и на 39 години се усещаме добре и още сме конкурентни", заяви Касийяс в голямо интервю за "Гадзета дело Спорт".

Въпреки че разликата между тях е три години, Касийяс признава, че Буфон му е бил пример в началото на кариерата.

"Той започна да пази на 17, тогава аз бях на 14. Беше невероятно да се помисли, че момче което е малко по-голямо от мен вече беше на нивото на Парма. Това беше истински пример, дивях му се и завиждах. Това траеше кратко, защото когато аз започнах да пазя за Реал през 2001 г, той премина в Ювентус. Оттогава продължихме заедно".

От легендарния Лев Яшин още не се е появил вратар, който да получи признание за най-добър играч в света, въпреки че мнозина са заслужавали.

"Може би някой от вратарите е можел да победи, но това е сложно. Имало е моменти в които можехме да се борим за Златната топка, мисля за Шмайхел през 1999 година и Оливер Кан през 2002 година. Аз никога не съм бил в тази конкуренция, ние вратарите сме маргинализирани. Само Яшин е спечелил през 1963 г, а това в този момент ми изглежда като полет до Луната".

Въпреки че в Порто има възможност да остане за още един сезон най-вероятно няма до остане на Драгао. Що се отнася до желанието, тук няма дилема.

"Други опции? Ювентус! Не, сериозно, те трябва да вземат Донарума. Да го дадат под наем за година-две, докато Буфон не се пенсионира, а тогава да го вземат в Торино. Ако трябва да залагам на някой млад вратар, то това ще е на него. В Европа няма играч до 18 години, който да притежава такова качество. Ясно е, че трябва да съзрее с година или две, но неговите качества са очевидни. Що се отнася до мен, Серия А е добра възможност. Там има големи отбори, а аз обичам Италия и нейния футбол. Сега съм в Португалия, но бих искал да дойда в Италия, и отново да играя срещу Джиджи. Това би било чудесно".

Първата среща беше преди повече от десетилетие.

"За пръв път се срещнахме в полуфиналите на Шампионската лига през 2003 г. Беше 2:1 за нас на "Бернабеу", а тогава загубихме с 1:3 в Торино. Буфон спаси дузпа на Луиш Фиго", припомни си Касийяс.

Най-голямата група привърженици на Ювентус носи славянско име

"Drughi" е най-голямата и най-мощната привърженическа група между симпатизантите на Ювентус, а историята за нейното име е много интересна с оглед на това, че коренът на името е славянски.

Появата на първите организирани привърженически групи между тифозите на Ювентус съвпада с масовите появи на подобни сдружения в други части на Европа, през седемдесетте години на миналия век.

Първи са били левичарски настроените групи "Venceremos" и "Autonomia Bianconera", за да се появят и "Fossa dei Campioni" и "Panthers". През 1977 г се основава "Gruppo Storico Fighters", а в началото на следващото десетилетие "Gioventu Bianconera", "Area Bianconera" и "Indians". В този се период се основават и две екстремистки групи "Viking" и "Nucleo Armato Bianconero", съкратено N.A.B.

През 1987 година се разпада "Gruppo Storico Fighters", а техните членове, както и членове на някои от гореспоменатите групи, формират ново сдружение на привържениците: "Arancia Meccanica". В превод "Механичен портокал". По филма на Стенли Кубрик по романа на Антъни Бърджес - "Портокал с часовников механизъм", който дотогава вече е култово творение и имал голямо влияние върху разбиранията и поведението на европейските младежи.

Тази група много бързо сменя името си на "Drughi" и става най-важната от всички сред привържениците на Ювентус; в един момент ще има чак 10 000 члена, а и днес е най-важната група в южната трибуна на стадион "Ювентус".

Известен е техният транспарант "Ciao Dino Rivoli", който десетилетие виси на оградата на бившия стадион "Деле Алпи", посветен на един от водачите, Дино от Риволи, предградие на Торино, който по това време лежи в затвора заради плячкосване и убийство.

Сигурно му е било по-леко зад решетките когато е знаел, че през уикенда, докато гледа излъчването на мачовете на своя обичан клуб, по телевизора ще види как цялата трибуна го поздравява и не го е забравила.

Откъде това име, "Drughi", и какво означава то на италиански език? На италиански език не означава абсолютно нищо.

Всъщност, става въпрос за израз от "Портокал с часовников механизъм": Бърджес е измислил жаргон от славянски думи, главно руски, но и други, така че главният герой Алекс вместо английските думи "head" казва "голова" (глава), вместо "milk" казва "молоко" (мляко).

И вместо "friends" казва "droogs". Drugs. Другови (на сръбски приятели). В италианския превод на книгата и филма: "drughi". Така главният герой, разказвачът на филма и книгата, нарича своята малка дружина от хулигани съставена от Пит, Георгий и Дима. Те са "drughi", другови (другари). По тяхно подобие, така нарича себе си и "малка" група бандити от Ювентус.

Торино на Михайлович изравни клубен рекорд от 1947 г

Ефикасният Торино е най-големия хит в Италия в момента. "Биковете" разбиха Каляри с 5:1 в 12-ия кръг на Серия А, за голямо задоволство на треньора си Синиша Михайлович.

След този мач, Торино дели 6-о място с Аталанта, който има 19 точки, но "биковете" имат най-много отбелязани голове досега през сезона, 27, срещу 26 на втория Рома. Лидерът Ювентус е отбелязал 23, а третият Милан само 17.

Освен това, особено интересно е, че последният път когато Торино постигна 27 гола в първите 12 кръга е през далечната 1947 г. От Михайлович сега зависи да оправдае доброто начало в клуба, а в това му помага Адем Ляич. Офанзивният футболист постигна гол и отново показа репертоар от атрактивни финтове, надигайки гласове в Сърбия да бъде сред избраниците за мача срещу Уелс.

Максимович стана най-скъпият сръбски футболист

Защитникът Никола Максимович стана най-скъпият сръбски футболист за всички времена, след като подписа договор с Наполи за общо 29 милиона евро, съобщават италианските медии.

Скай Италия оповести, че Торино и Наполи са се разбрали.

В трансфера на футболиста е включен и халфа на неаполитанците Марко Валдифийори, оценен на 3,5 милиона евро, докато останало ще бъде изплатено за Максимович.

Така бранителят счупи рекорда на Саво Милошевич, Неманя Матич и Лазар Маркович, чиито трансфери струваха по 25 милиона евро.

Бившият футболист на Цървена звезда подписа петгодишен договор от който ще спечели 6 милиона евро.

През изминалите две седмици той отказваше да тренира с отбора, защото Торино отказа предложението на Наполи, но накрая президентът Ургано Каиро даде съгласието си.

Вратарят, който смая света е майстор в спасяването на дузпи. Питайте Пирло и Тоти

Ветеранът на вратата на белгийския Мехелен, Франсоа Жиле е футболистът за когото днес говори цялата планета. На втори план отидоха много по-големи имена и теми след изпълнената с дербита неделя. Светът впери поглед в невероятните изяви на Жиле в гостуването на Андерлехт и спасяването на три дузпи. Такъв подвиг не се помни. Случвало се е играч да пропусне три дузпи, но вратар да спаси три удара от бялата точка, това вече е научна фантастика...

Интересното е, че Жиле беше тема на разговори в Белгия заради повиквателната му за националния отбор, като медиите критикуваха селекционера Вилмотс, че вика ветеран от малък клуб. Сега никой не смее да каже нещо по темата...

И въпреки че направи световен подвиг с три спасени дузпи, Жиле коментира скромно след мача и изтъкна, че най-важното е, че отборът му е изравнил в 94-ата минута и взе точка. Иначе този вратар е истински майстор за дузпи. Който е следил италианската Серия А през последните две десетилетия, знае за какво става въпрос.

Жиле беше кошмар за изпълнителите на дузпи, докато пазеше за Бари, Болоня и Торино. Общо в кариерата си е спасил 34 дузпи, а в 67 случая е вадил топката от мрежата. Осреднено спасява всеки трети наказателен удар!

Одушевил италианците в началото на кариерата си с екипа на Бари, когато срещу Бреша спасява две дузпи. И то на Дарио Хюбнер и Андреа Пирло! После придобил славата на един от най-добрите в отразяването на ударите от бялата точка в Италия и спрял шутовете на Патрик М`Боми, Адаилтон, Макароне, Маскари, Диего, Паладин... Андреа Пирло е чакал 12 години да поправи грешката си от мача, когато носеше екипа на Бреша. Пирло вече в Ювентус, а Жиле пази за градския враг Торино. И отново триумф за стража срещу футболния Моцарт! Два пъти е спасявал и дузпи изпълнени от Франческо Тоти. 

Ювентус написа история и влезе в Лигата на непобедимите

„Направихме фантастичен сезон, който окрасихме със Скудетото и рекорд, който ще остане в историята“, заяви треньорът на Ювентус Антонио Конте по време на неделното празненство за спечелената титла. Този отбор на „Старата госпожа“ се записа в историята и никой не може да изтрие постижението му.

Изниква въпросът къде се нарежда този състав сред най-големите италиански отбори на всички времена? Армията на Конте стана едва третия клуб в Серия А, който не загуби нито веднъж през сезона, но първият, който постигна това в кампания от 38 мача. Торинци са на ръба от дубъл, след като достигнаха финала за Купата на Италия срещу Наполи, който ще се проведе в Рим идващия уикенд.

Постиженията на Ювентус за този сезон заслужават уважение, но дали това е най-силният отбор в италианския футбол изобщо? Отговорът не може да бъде еднозначен, тъй като солидни претенции могат да имат други могъщи единадесеторки.

ТОРИНО 1947-1948

За мнозина „Гранде Торино“ остава най-добрият италиански състав на всички времена. Той поставя редица рекорди, които са неподобрени и до днес и сигурно щяха да поставят още много, ако 18 от тези изключително надарени футболисти не загубиха живота си в самолетната катастрофа през 1949 г. Торино беше в своя пик в предишния сезон. Водени от легендарния Валентино Мацола „биковете“ спечелиха 29 от 40 мача и отбелязаха невероятните 125 гола, печелейки четвърто поредно Скудето.

Трагедията се случи преди края на сезон 1948/1949 г, но макар принудени да играят с други играчи оставащите четири мача успяха да защитят титлата си. В жест на съчувствие противниците им решават да пуснат младежи в тези мачове.

ИНТЕР 1964-1965

Докато Ювентус през този сезон не участва в Европа, а Торино нямаше възможност да провери силите си срещу континентални съперници, отборът на Интер от 1964/1965 г трябваше да се бори на два фронта. „Нерадзурите“ изпуснаха Скудетото в предишния сезон, губейки плейоф срещу Болоня, след като двата състава завършиха с равни точки, но за пръв път станаха шампион на Европа, побеждавайки Реал (Мадрид) с 2:1. Майсторите на катеначото, водени от Еленио Ерера, защитиха европейската си корона с 1:0 над Бенфика на Еузебио, но и завоюваха Скудетото, губейки едва два пъти.

ЮВЕНТУС 1983-1984

Споменатият състав на Интер се превърна в синоним на защитния футбол, както и този на Ювентус при ръководството на Джовани Трапатони. „Бианконерите“ спечелиха титлата през сезон 1983/84 г, успявайки да отбележат 57 гола. 20 от тях дойдоха от талисмана с №10 – Мишел Платини. С победа над Рома в последния ден на първенството „Старата госпожа“ взе трето Скудето за четири години и общо пето при Трап. На следващата година торинци за пръв станаха европейски шампион, радост, помрачена от трагичните събития на стадион „Хейзъл“ преди финала с Ливърпул.

МИЛАН 1991-1992

Следващият италиански отбор, който има претенции за безсмъртие е Милан от края на 80-те и началото на 90-те години. При Ариго Саки „росонерите“ бяха определяни, като един от най-добрите състави изобщо във футбола, но станаха непобедими под ръководството на Фабио Капело. През първия си сезон начело – 1991/1992 г – миланистите не загубиха нито веднъж, вкарваха по над 2 гола средно на мач и завършиха на осем точки пред Ювентус.

През този сезон Милан не участва в Европа, защото получи наказание заради напускането на терена срещу Олимпик (Марсилия) в предходната кампания. Рекордът на Милан без загуба, който продължи близо 2 години, остава голямо постижение, защото по това време италианското първенство беше най-силното в света.

ИНТЕР 2009/2010 г

Серия А вече не можеше да е най-добрата надпревара в Европа, но нямаше съмнение, че Интер беше най-добър на Стария континент през 2010 г. „Нерадзурите“ бяха спечелили три поредни сезона Скудетото преди начело през 2008 г да пристигне Жозе Моуриньо. Той приложи методите си, които работеха добре в Челси, за да превърне Интер в неудържима сила. Привличането на Уесли Снайдер беше силен удар, като холандецът създаде множество отлични положения за Диего Милито, който стана голмайстор в Серия А за спечелването на Скудетото, реализира единствения гол на финала за Купата на Италия срещу Рома, преди да покоси два пъти Байерн (Мюнхен) на финала на Шампионската лига за крайното 2:0.

20-те най-важни футболни клуба в света

Не вреди на никого от нас да си припомняме отвреме навреме помпозността на най-големите клубове във футбола. Техните представители винаги казват "даваме на феновете това което искат" (както винаги тънка маска за "печелим пари за себе си"). "Все още вярвам, че европейска лига ще е неизбежна крачка, но създаването й може да отнеме повече от предвиденото време. Измежду 50-те най-важни клуба в Европа, никой няма да се откаже да играе в своята страна", заяви директорът на Милан Умберто Гандини. Пренебрегвайки нарастващото мнение, че може би "най-важните" клубове най-вероятно трябва да бъдат изключени от всички други състезания, събрани на космическа совалка с всеки, който харесва идеята Милан да играе с Манчестър Юнайтед всяка седмица до края на вечността, и изпратени на Юпитер и да отидат там без да оказват влияние върху остатъка от нас за които фразата "най-важни" е измислица. Разпадането на Г14 и последвалото включване на най-големите клубове в Европейската асоциация на клубовете предполагаше да сложи край на всичко това, но беше лесно да се предположи, че повечето атавистични тенденции на най-големите клубове няма да изчезнат просто, защото Мишел Платини ги е поканил на чай и бисквити в УЕФА.

Та... "най-важни"? Трябва да се прави разлика. Дори не е задължително да вярвате в гледната точка "всички създания големи или малки", тази идея, че всички футболни клубове са създадени равни, но някои са по-равни от други е много противна. Така че ето ви списък на 20-те най-важни клуба в историята на футбола. А Милан дори не е в него. Освен всичко, Милан дори не е най-големият съперник на Интер. Както ще ви каже всеки гражданин на Милано, който се интересува от футбол, истинското дерби за Интер е "Дербито на Италия" срещу Ювентус. Шест години без Скудето изглежда влияят на преценката на управниците на "росонерите".


1 Шефилд ФК - най-старият футболен клуб в света. Не е спечелил нищо от Аматьорската купа на ФА през 1904 г, но е единственият в света, освен Реал (Мадрид), който е награден с ордена за заслуги на ФИФА. Други носители на тази награда са Нелсън Мандела, Хенри Кисинджър и Футболната асоциация на Уругвай.


2 Куинс Парк ФК - аматьорският клуб от Глазгоу остава единственият отбор достигал до финалите на купите на Англия и Шотландия, печелейки десет пъти шотландския трофей. Техният стил на подаване създава революция във футбола по света, а стадионът му "Хемпдън Парк" е най-големия в света до построяването на "Маракана" за световното първенство през 1950 г.


3 Даруин ФК - когато този непознат клуб от Ланкашър привлича двама играчи - Фърги Сътър и Джеймс Лъв от Партик Дистъл през 1879 г се превръща в първия английски отбор, който плаща на състезателите си. Дните на аматьорите джентълмени са преброени и пристига професионалната игра. До десет години след това всички големи клубове плащат на играчите си.


4 Престън Норт Енд ФК - "Непобедимите". Първият шампион на Футболната лига завършва непобеден през целия сезон 1888/1889 г (рекорд, който няма да бъде изравнен до 2004 г от Арсенал), като печели и Купата на ФА. Предишната година е поставен друг рекорд - победа с 26:0 над Хайд в мач от Купата на ФА, останал неподобрен до днес.


5 Про Верчели Калчо - най-старият футболен клуб в Италия, основан през 1892 г. Печели шампионата пет пъти за шест години между 1908 и 1914 г, а в него играе Силвио Пиола, който е считан за бащата на задната ножица. Един от сегашните футболисти е бивш италиански национал и звезда на Серия А - Маурицио Ганц. Отборът се състезава в четвърта дивизия на Италия.


6 Спорт Клуб Рио Гранде - най-старият клуб в Бразилия и един от най-старите в цяла Южна Америка. Има две регионални шампионски титли в 110-годишната си история, но е в основата на развитието на футбола в страната, която е възприемана като най-талантлива в този спорт.


7 Екзитър Сити - следата му в историята на футбола е много забележителна. Един от първите английски клубове, който отива на турне - в Южна Америка през 1914 г. Един от мачовете в турнето е игран на стадион "Ларанжейраш" в Рио де Жанейро - двубоят е първи за бразилския национален отбор, който побеждава с 2:0.


8 Торино - самолетната катастрофа през 1949 г обезсмърти отбора на Торино, известен като "Големия Торино". Съставът печели пет поредни шампионантни титли и все още е считан за вероятно най-великия италиански клуб на всички времена. Постоянно вземат осем от единадесетте места в италианския национален отбор и са сред първите в света, които играят по системата 4-4-2, която и до днес е най-често срещаната в света.


9 Уулвърхемптън Уондърърс - в началото на 50-те години на 20 век, по време на зараждащите се дни на осветен футбол, "вълците" са иноватори в домакинстването на всички желаещи в серия приятелски мачове. След победи над Хонвед, аржентинския Расинг, Рейнджърс, Реал (Мадрид) и Спартак (Москва), мениджърът Стан Кулис ги провъзгласява за шампион на света, изказване, което вдъхновява френския журналист Габриел Ано толкова много, че той подема кампания за паневропейско състезание. До 1955 г се ражда Европейската купа.


10 Реал (Мадрид) - никой отбор не е доминирал европейския футбол така както Реал в първите години на Европейската купа. Победител в турнира девет пъти (включително поредните пет от създаването му), клубът е замесен и в може би най-великия европейски мач на всички времена - победата със 7:3 над Айнтрахт (Франкфурт) пред 130 000 зрители на "Хемпдън Парк" през 1950 г. Също така е шампион на Испания рекордните 31 пъти.


11 Аякс - внезапната експлозия на холандския футбол в края на 60-те отново промени начина на игра по целия свят. Вероятно това е първият клуб, който управлява правилно младежка академия, от която по едно и също време излизат Йохан Кройф, Йохан Неескенс, Ари Хаан и Рууд Крол, а отборът печели Европейската купа три пъти поред по същото време. Никоя друга страна не издига толкова бързо футбола си, както Холандия в началото на 70-те, а никой друг клуб няма толкова голямо влияние в тази внезапна експлозия на таланти, като Аякс.


12 Ню Йорк Космос - по-късно отречен като влияние, всъщност беше феноменално успешен в края на 70-те и постави основите на успеха на Мейджър лигата в популярността й сред населението на САЩ през последните 15 години. Клубът вече не съществува, но в него играха величията Пеле и Франц Бекенбауер. Футболът - последната граница, наистина.


13 Ал Ахли - най-големият клуб в Африка, за който се твърди че има 50 милиона привърженици в Египет. Шампион на Африка три пъти в последните четири години, а ако ФИФА успее да създаде смислено световно клубно първенство, то безспорно това ще е отборът от Черния континент, който има сериозни възможности да бъде световен първенец.


14 Пенярол - подкрепян от 45% от цялото население на Уругвай, клубът е сред най-успешните в Южна Америка, с пет титли от Копа Либертадорес и 46-кратен шампион на страната си. Наред със съперника от Монтевидео - Насионал, дава гръбнака на двата национални отбора на Уругвай, които печелят световните първенства през 1930 и 1950 г.


15 Бенфика - има 14 милиона фена по целия свят, а със 160 000 члена във фенклуба държи рекорда в "Гинес" за най-голям фенклуб в света. Важността на клуба се подчертава от това, че даде на европейския футбол първата му чернокожа звезда - Еузебио и наруши хегемонията на Реал (Мадрид), печелейки Европейската купа през 1961 и 1962 г.


16 Фламенго - с 35 милиона привърженика е №1 по популярност в Бразилия, което е учудващо предвид сравнително малките му успехи. Може да е боксова круша на и извън терена, но е в този списък заради талантите, които е дал на света. Сократес, Жуниор, Зико, Гаринча, Алаир, Ромарио и Бебето са само малка част от големите имена, които са носили фланелката на Фламенго.


17 Бока Хуниорс - 24 пъти шампион на Аржентина и шест пъти крал на Южна Америка, Бока е може би най-големият клуб в Южна Америка. Отборът даде на света и Диего Марадона, считан от доста хора за най-добрия футболист на всички времена.


18 Кашима Антлърс - най-младият клуб в този списък, но с най-голям успех в кратката история на Джей лигата, която доведе Япония до потенциална сила в играта. Кашима има шест шампионски титли и е сред най-популярните отбори в Азия.


19 Олимпик (Марсилия) - въпреки че най-успешните години на клуба бяха помрачени от скандали за даване на подкупи, той си остава институция в държава, която има любопитно амбивалентно отношение спрямо клубния футбол. На домакински мачове средната посещаемост е над 50 000 зрители, а списъкът с бивши играчи включва имената на Крис Уодъл, Марсел Десаи и Клод Макелеле. Клубът е деветкратен шампион на Франция.


20 Енфийлд Таун - може би очаквахте да прочетете за АФК Уимбълдън или ФК Юнайтед ъф Манчестър на последно място, но Енфийлд Таун е дядото на движението, което кара феновете да създават сами съдбата си и да се отърват от лудостта на някои футболни клубове. Вбесени от президента, който продал стадиона им и взел парите, Енфийлд Таун е сформиран от привърженици на бившия колос Енфийлд ФК, който не е участвал в първенства. Наскоро постигнаха споразумение да се нанесат обратно на реновиран стадион близо до стария им дом, след осем години далеч от него.