Две десетилетия след "голямата кражба" и най-спорната дузпа в историята на Серия А: Не съм откраднал титлата на Интер

Привържениците на Интер вечно ще помнят този 26 април 1998 година. Това Дерби д`Италия в Торино се смята за върха на арогантността на Ювентус и корона на доказателствата колко съдиите са били под контрола на Старата дама. Въпреки че Юве за този мач никога няма да отговаря. Но пък затова за него ще се говори и в италианския парламент, заради него десничарят Доменико Грамацио физически ще налети на бившия футболист, а тогава депутат Масимо Мауро, някогашен шампион на Италия с Ювентус, при това викайки: "Всички те са крадци".

La partita madre di Calciopoli. Майка на Калчополи. И сега наричат така тази среща в северната трибуна на "Джузепе Меаца". Целият този сезон са кръстили "la grande ruberia". Голяма кражба.

А какво всъщност се е случило...

Серия А е на върха си. Четири кръга преди края на първенството мачът на сезона е на Деле Алпи. Юве е точка пред Интер. На терена състави с каквито днес могат да се хвалят само Реал и Барселона. Марчело Липи на разполагане е имал Дидие Дешан, Едгар Давидс, Зинедин Зидан, Алесандро Дел Пиеро, Филипо Индзаги... За Интер са играли Хавиер Санети, Диего Симеоне, Арон Винтер, Юри Джоркаеф и накрая - Роналдо, носител на Златната топка. Но мачът не е белязан от никого от тях. Не, главната роля е имал Пиеро Чекарини.

Дел Пиеро вкарал за 1:0. В началото на второто полувреме Интер тръгва в тотална атака. Треньорът на "нерадзурите" Джиджи Симони хвърля в огъня и втория нападател Иван Саморано. И продължава да не върви. А тогава 69-а минута. Роналдо и Иван Саморано покрай Морено Торичели и Алесандро Бириндели някак промушват топката в наказателното поле на домакините. Роналдо я взима пред Марк Юлиано, този го събаря с тяло на земята, кълбото отива в ръцете на Анджело Перуци. Гостите чакат да се огласи съдийската бригада. Тишина.

Започва контра, Зинедин Зидан намира Алесандро Дел Пиеро, Тарибо Уест закъснява, този път Чекарини се огласява. "Нерадзурите" казано жаргонно полудели. Диего Чоло Симеоне само не удушил главния арбитър. Получил червен картон. Джанлука Палиука спасил дузпата на Дел Пиеро, но Интер с десетима не успял да стигне до изравнителен гол. Юве се откъснал на четири точки преднина, три кръга преди края на сезона "нерадзурите" се примирили със загубата на титлата. Утеха намерили в Купата на УЕФА (в Париж смачкали Лацио с 3:0), но 26 април 1998 година никога не са забравили.

Има много слухове в следващите две десетилетия. Появявали са се и измислени изявления на Чекарини в които признава грешката. Не са истински. Днес, 20 години след всичко, Пиеро Чекарини за пръв път пред ТВ камери. Пред Премиум спорт на Медиясет твърди: нищо погрешно не е направил!

"Веднага ми беше ясно, че Роналдо налетя на Юлиано, а не Юлиано в него. И днес, след толкова време, твърдя, че видях онова което наистина се случи. Сгреших само, че не свирих нарушение за Ювентус. Затова че не го отсъдих хората мислят, че съм видял нарушение на Юлиано и съм премълчал. А всъщност ситуацията е обратната", остава на мнението си Чекарини.

Може би всичко щеше да е различно, ако тогава съществуваше видео технология като подкрепа на съдиите?

- Всъщност, ВАР го имаше и ме учудва, че никой не говори за това. Мачът вървеше в директно излъчване, имаше запис на спорните ситуации, с коментар (някогашният футболист на Интер и Милан Фулвия) Коловати, и Киеза, бивш съдия. И той каза, че не е имало дузпа", брани се Чекарини.

Трудно привържениците на Интер ще му повярват след всичко. Те винаги ще говорят, че Чекарини им е откраднал титлата.

"Такава интерпретация е напълно неточна. Цялата ситуация по-късно много пъти съм преценявал на хладна глава и имам кристално ясна картина за всичко това. Привържениците на Интер могат да бъдат уверени: от моя страна не е имало никакви зли намерения."

Не само привържениците, а и тогавашните футболисти на Интер трудно ще повярват на такова обяснение. Никой не ги е довеждал до такава лудост...

"Изненада ме толкова силен протест на футболистите на Интер. Но специално съжалявам, че след мача не можах да кажа моето виждане за ситуацията, а това не беше възможно, защото съдиите живеят в дворец обиколен от високи стени. Предложих да свикаме конференция за пресата, за да разговаряме за този епизод строго от технически ъгъл без полемика и отваряне на други въпроси, но моето предложение не беше взето под внимание. В следващите дни имаше гласна тишина от ръководството на Футболния съюз. Това ме заболя", изповядва се Чекарини.

Напразно, "нерадзурите" никога няма да му простят. Никога. Щом се появи интервюто на Чекарини дойде и отговорът на Джиджи Симони. В неговите думи няма прошка за съдията от Ливорно.

"Смешно, сякаш живеем в свят на сънища", категоричен е Симони. "Някой би трябвало да го спре преди да направи още по-голяма щета. Това е израз на неуважение. Това е отсъствие на мъдрост да се замълчи. Нямам думи. Цял свят знае каква е истината. И много привърженици на Ювентус, които срещам са ми признавали. По-добре да е мълчал".

Ще остане само вечна полемика около този 26 април 1998 година...

Когато спечелили титлата на гробището осъмнал графит: "Мъртви, не знаете какво пропуснахте"

Това е история за падението и възхода на Наполи, единственият клуб от юга на Италия, който е успял да спечели титлата.

Наполи е основан през далечната 1904 година от английският моряк Уилям Потс. В началото на 20 век футболното първенство на Италия е било ограничено само до клубовете от севера, а Наполи главно играл в Купа Липтън (състезание за клубове от южна Италия и Сицилия). Първият истински футболен герой на Наполи бил парагваецът Атила Салустро, който и до ден днешен е най-добрият стрелец в историята на този футболен клуб от Серия А. През тридесетте години на миналия век Наполи под ръководството на английския треньор Уилям Гарабт влиза в Серия А и остава до 1942 година когато изпада в Серия Б. През четиридесетте и петдесетте години клубът играе променливо и без значителни успехи, а тогава започва възходът на неаполитанците.

Наполи печели първа Купа на Италия през 1962 година, а през 1967 и реномираната тогава Купа Алпи. Неаполитанците са били на прага на спечелване на първо скудето през 1968 година, но накрая трябвало да се задоволят с второ място зад Милан. Дино Дзоф, Омар Сивори и Антонио Юлиано били главните играчи на това поколение на клуба от Сан Паоло. Малко липсвало на неаполитанците да стигнат до титлата и през седемдесетте години, но по-успешен този път е Ювентус. Клубът има значими успехи в Купата на носителите на национални купи (КНК) където стига до полуфинали през 1977 година.

Наполи разтърси световната футболна общественост с рекорден трансфер, когато през лятото на 1984 година доведе Диего Армандо Марадона от Барселона за тогава невероятните 6,9 милиона паунда. Аржентинецът в Наполи е посрещнат от 80 000 души, а няколко дни след като Марадона облича синия екип, привържениците са разграбили 70 000 сезонни карти. С тогава най-добрият футболист в света и играчи като Чиро Ферара, Салваторе Бани и Фернандо Ди Наполи започва нова ера за клуба от Сан Паоло. През сезон 1986/87 г Наполи печели дубъл. Във финала за Купата побеждава Аталанта с 4:0, а скудетото печели без особени проблеми. Градът под Везувий през тези дни празнува Марадона, който за тях е станал футболна икона. След спечелване на първата титлата в историята, на централното неаполитанско гробище осъмнал графит "Мъртви, не знаете какво пропуснахте".

Мечтали в Наполи и за трофея от Купата на европейските шампиони, но Реал (Мадрид) ги спуснал на земята още в първия кръг. През сезон 1987/88 г клубът заема второ място, а през следващия сезон печели Купата на УЕФА. По пътя към трофея падат: ПАОК, Локомотив Лайпциг, Бордо, Ювентус, Байерн (Мюнхен), а на финала е победен Щутгарт с общ резултат 5:4. Голмайстори за Наполи са Карека два пъти, Марадона, Ферара и Аламео. Наполи на крилете на Марадона печели и второ скудето в историята през сезон 1989/90 г, но в Купата на европейските шампиони е спрян от московския Спартак.

Падението на Наполи започва с наказанието на Марадона. Аржентинецът се проваля на допинг контрол на Мондиала през 1990 година и получава забрана да играе в продължение на 15 месеца. Иконата на Наполи напуска клуба през 1992 година и преминава в Севиля. Най-добрите играчи като бразилеца Карека, Джанфранко Дзола и Даниел Фонсека също напускат Сан Паоло и клубът след кризата се намира главно в средата на класирането, а през 1998 година изпада в Серия Б. Следват тъмни години за клуба от града под Везувий.

През 2004 година Наполи обявява фалит заради дълг от 70 милиона евро, а начело на клуба идва филмовият продуцент Аурелио Де Лаурентис, който обновява клуба под името Наполи Сокър. Футболният съюз на Италия изхвърля неаполитанците в Серия С1. Въпреки фактът, че играе в ниските дивизии на италианския футбол, Наполи имал по-голяма посещаемост от много клубове в Серия А. На спечелването на първото място в Серия С1 присъствали 51 000 зрители на Сан Паоло.

През 2007 година Наполи заема второ място в Серия Б зад Ювентус и си осигурява класиране в най-високия ранг където е и до ден днешен. В първите три сезона след влизането в Серия А, Наполи заема осмо, дванадесето и шесто място, а през сезон 2010/11 г успява да се домогне до трето място и класиране в Шампионската лига. И въпреки че по това време за неаполитанците играят имена като Едисон Кавани, Есекиел Лавеци, Гонзало Игуаин, любимец на привържениците е бил и останал Марек Хамшик. Словакът през 2007 г е доведен от Бреша и досега е обличал екипа на Наполи 452 пъти (пред него в момента са само Джузепе Бресколоти и Антонио Юлиано). Хамшик е и втори голмайстор в историята на клуба със 113 постигнати попадения. Пред него е само легендарният Диего Армандо Марадона, който е вкарал два гола повече.