Това са шампиони. Имат капацитет в следващите десетина или 15 години да спечелят и някой голям турнир в мъжкото ниво.
Велко Паунович, лятото на 2015 година
При завръщането от Нова Зеландия, където покори планетата, тогавашният селекционер на младежкия национален отбор на Сърбия каза, че неговите "орлета" могат да излетят до невъобразими височини. Оттук като един от логичните въпроси по време на телефонния разговор с актуалния треньор на Чикаго Файър изпъкна и следният: дали е рано тези амбиции да се претворят на дело на Мондиала в Русия и дали в сегашното поколение вижда основата на тези идеи?
"Разбира се, че виждам, а не мисля, че е рано, искрено", убедителен е, по обичай един от най-признатите сръбски треньори от по-младото поколение. "Голямо нещо е, че в А отбора има доста момчета, които продължават да трупат опит на голям турнир. Гледайки срещата с Чили, моят треньорски щаб и аз констатирахме "виж, колко добър национален, колко талант има тук, ясни профили на играчите, способни и да нападат и да бранят, да организират играта, да държат топката, могат да бъдат опасни". Има доста качество. Още и като се оформи в отборна работа, можем да стигнем, чак и днес, далеко. А тогава решават детайли."
Заедно с деца в които малцина са вярвали, Паунович накара сръбския народ да се буди в пет сутринта, трепетно да гледа мачовете от Мондиалито и ако тогава е успял да пренесе енергия от другия край на света в сръбските домове, може да му се вярва като от още една голяма дистанция вижда качеството в сегашния А отбор.
"Не искам да бъда лъжлив оптимист. Само изразявам впечатления. Изгубихме от Чили, което може би да оцапа картината, но на мен качеството на момчетата, които са в националния говори, че са на световно ниво. Не би трябвало да се създават твърде големи очаквания, с оглед на нашата история на големи турнири, но трябва ясно да се определят целите какво за нас означава успех. За всеки играч. Тогава може от една страна съставът да се разтовари и насочи към ясна цел. По тази начин биха се свалили лъжливи или твърде големи очаквания от гърба на момчетата".
Посочи и потенциалните опасности.
"Ако се постави голяма цел, в същия момент треньорският щаб и отбора трябва да реагират и в началото да поправят тази цел. Съответно, целта трябва да се постави в реален обхват. Вярвам че с качеството което притежаваме това може да се изпълни. Против нас играят момчета, които са уязвими. Нашите трябва да знаят, че винаги побеждава отборът".
Паунович е директен когато говори и за психологическата подготовка за завършващата част на големи турнири. И сам с "орлетата" е претърпял загуба на премиерата на Мондиалито (от Уругвай), но въпреки лошия резултат е останал последователен в нападателния футбол и това му е донесло възкачване на футболния Олимп.
"Най-важна е селекцията на играчи, които могат заедно да минават през проблеми. Бяхме по-силни срещу Уругвай, имахме доминация, загубихме, но това за нас беше повратен момент. До изражение дойде онзи дял от работата направен преди турнира. Не само за това състезание, а и на предходните на които участвахме. Научихме отбора че е способен да победи всеки, да се върне когато е най-тежко. Примери за това са решаващите голове, в последните минути, против Турция и България на ЕП. Отборът побеждава. Всадихме в главата на момчетата, че всеки трябва да остави последният атом сила, за да бъде бутнат противника отвъд ивицата. Затова е важен изборът на момчета, всички да бутат в една и съща посока".
От питомците на Паунович сега в А отбора са Андрия Живкович, Милош Велкович, Сергей Милинкович-Савич и Предраг Райкович. Може би са задържали този победителски манталитет, за разлика от повечето по-ранни селекции, които са "пукали" в моментите когато се е обръщал резултатът, па от големи турнири рядко се връщали като победители.
"Всеки следващ мач е възможност това да се поправи. В същото време, това е и най-хубавото във футбола: като победиш, едва чакаш следващия мач, а и като изгубиш е същото. Процесът вечно продължава. Докато сме в турнирен отбор трябва да знаем, че първият следващ мач е шанс. Искам да кажа, че още има време да се поправят нещата, да се изгладят и доведат в състояние на максимална изправност за Световното първенство".
Още от 1990 чакаме да направим "нещо" на Мондиал. Всеки път говорим "сега е този момент" и непрестанно англичаните и ние отиваме на световни първенства с лъжлив оптимизъм.
"Бих казал, вечно с очаквания. Оптимизмът не е лъжлив. Тук не може да се мами. Може да се покаже по видим начин. Както в живота, така и на терена. Трябва да имаме наум фактът, че на последните няколко турнира винаги един национален отбор, от който малцина са очаквали това, се промушва до последните четири и е бил изненада. Тук виждам шанса на Сърбия", оценява Велко Паунович, който ни разкри, че е заразил треньорския щаб и играчите на Чикаго Файър с манията да събират лепенките на Панини за Мондиала.
ИСПАНЦИТЕ ИГРАЯТ ТОТАЛЕН ФУТБОЛ
С оглед на това, че е градил кариерата като играч в Испания, по-късно е и живял в нея, логично е че Велко Паунович, след Сърбия, специално ще следи представянето на "Червената фурия" на Мондиала в Русия.
"Идентифицирал съм се с този стил футбол: доминиращ, с идентичност, отборът държи топката под контрол, умее понякога и да изненада противника с отдръпване, да заиграе на контраатака. Испанците играят цялостен, тотален футбол. С определен стил, но имат голям капацитет да се пригодят към различни ситуации на терена. Би било чудесно един ден нашите два национални отбора да се срещнат във финал на някой голям турнир", пожелава си Паунович.
ЕВРОПА И ЮЖНА АМЕРИКА
Кръгът кандидати за световната корона е тесен.
"Испания, Аржентина, Бразилия, Германия, Франция... Не мога да кажа в какъв ред. Ако погледнем историята, само национални отбори от Европа и Южна Америка са побеждавали на световните първенства. Можем да се ослоним на тези факти и затова от тях попълваме фаворитите".
ОТПИСАНИ, НЕ ПАДАЙТЕ В ОГЪНЯ
Паунович е в контакт със златните момчета в които сръбските любители на футбола се влюбиха през лятото на 2015.
"На момчетата, които отидоха на СП съм честитил, а на елиминираните от списъка в последния момент изпратих съобщения на подкрепа, помолих ги да останат спокойни и да задържат отношението към националния отбор каквото имат досега. Да не падат в огъня, въпреки че е тежко. Разбирам онези, които са очаквали, били са близо, а не отиват на турнира. Те продължават да са чудесни момчета, големи борци, не се отказват", заяви Велко, мислейки, между останалите, на Мият Гачинович...
Автор: Александър Йоксич
Няма коментари:
Публикуване на коментар