Голейро до Бразил

С какви предразсъдъци се бори Алисон, какво го чака на Анфийлд и дали комбинация от немско име и южняшка страст е гаранция за успех?

Кое е най-доброто доказателство, че футболът се промени? Оливие Жиру който играе централен нападател на Световното първенство и не успява да ритне в рамките на вратата? Отборът на Дешан пълен с водоноски, който играе много по-некрасиво за окото отколкото умее? Агонията на неоправната Аржентина? Лесното умиране на тики-така под московския дъжд, пред руските окопи? Арогантността на Германия? Валянето на Неймар по терена?

Нищо от това, или, добре, в право сте, всичко това по малко, но светът е изскочил от релсите малко по-рано, това са били само последиците - корпус деликти (от латински - тялото на престъплението - б.р.) на този нов футбол е, че Бразилия има вратар.
(А сега го, съдейки по всичко, има и Ливърпул, което също така е добре дошла промяна...)

Бразилците не са имали вратар, защото на Бразилия не са й трябвали вратари. Там са се раждали любовниците на топката, от там са идвали романтици и вълшебници, момци които с топката тичали по-бързо отколкото без нея, чак и налудничаво хитрите и разоряващи бекове.

Онзи жълт екип е означавал гол повече, ход повече, всичко повече - било е съвсем окей между гредите да се забие най-малко талантливото момче, онова чиито стъпала запъвали в пясъка на плажа и което умеело най-малко да жонглира, защото се знаело че там напред магьосниците ще направят повече от достатъчно Бразилия да остане синоним за футбол.

"Jogo Bonito" в нито един вариант не е включвала парад, а не е футболната история и привържениците да не са сгрешили макар за неколцина образи, които са тръгнали по пътя който в Бразилия много рядко се избира.

Алисон Бекер, най-скъпият вратар на всички времена, веднага би се разбунтувал и би ви хвърлил ръкавица в лицето: "А Тафарел?"

Ех, какво ти е спомняне за герои и загубеняци; всички завинаги ще помним как Роберто Баджо уцелва небето над Пасадена във финала на Световното първенство през 1994, но дузпа първи пропусна Франко Барези, почти по същия начин, а между това Клаудио, в къси ръкави, хвана топката от Даниеле Масаро.

"Па къде е този Масаро?" Ето го, още се държи за главата пред русокосия бразилски вратар, който много италиански нападатели прати при психиатър за онези няколко години в силната Серия А.

Не е да не ги е имало, онези много по-младите ще ви говорят за склонния към издънки, но и полети Дида, онези прилично по-старите ще говорят, че последният трофей на Пеле, в Мексико 1970, нямаше да го има ако на вратата на кариоките не е стоял Феликс, (не)сръчен като рисувания котарак от когото може би е получил името си (Жаирзиньо е твърдял, че мачовете срещу Англия и Италия ги е спечелил всъщност той!); онези по-хипстърските между нас ще споменат и Рожерио Сени, трима привърженици на Интер на които още не им е писнало да се съжаляват ще си спомнят за Жулио Сезар.

Не е да не ги е имало, казваме, но просто не са идвали на ред. Как и биха, поред Сократес, Зико, Гаринча, Роналдо, Ромарио, Роберто Карлос? Кой би гледал назад, в момъка който, поред краката, използва и ръце?

Не би, несъмнено, било честно да обвиняваме само хода на времето и коперникови тактически обрати за това че Алисон Бекер е станал това което е, а което не се мери само с пари, въпреки че в тях има израз; било е тук и наставничество точно от Клаудио Тафарел, но и до физиката, силата, упоритата работа, рефлекси, които не могат да се научат, но могат да се тренират.

Същото важи и за менталната стабилност, която е онази особеност която разделя полковника от покойника на тази линия не по-дебела от седем-осем сантиметра, която във футбола означава всичко.
Ще бъде това още една битка против предразсъдъците, която Алисон Бекер ще трябва да спечели когато е тръгнал по братските стъпки и рекъл, "знаете ли какво, аз пазя, и тишина вече": не само че в Европа бразилските вратари не са ценени, а за тях се мисли, че се дънят, лесно се подават на напрежението, че тях не е много трудно да ги застрашат.

Като сме при манталитета, съществува и сериозно предимство което Бекер има в сравнение с останалите бразилски колеги, па и Дида, който своевременно е доведен в Интернасионал като първи избор, само за да стане помощник на Алисон.

Както това показват и тена и името и кръщелното му, новият вратар на Ливърпул е потомък на немски имигранти в Бразилия, а е отраснал в град, който продължава между местните да се нарича Ной-Хамбург.

Преди да започнат човърканията на сметката на миналото на двадесети век и неговите дядовци и прадядовци, немците в този наистина Нов свят започнали да пристигат столетие преди Втората Световна война, когато бразилското правителство е заселвало огромни пространства и подарявало земя на фермерите; следващите поколения ще станат индустриалци, а точно Ново Амбурго, където и днес немските фамилии са по-чести от които и да е други, станало икономическо средище.

Това за което вие първо помислихте, това е малко по-южно, в Аржентина...

Трябва да има, следователно, в Алисон Бекер достатъчно немска кръв да може да се смята за смирен европеец, онази вяра в Исус която излъчва като предан католик само ще му помогне да не пада в огъня.

Но останалото в него е бразилец, а бразилците ценят страстта и е възможно това, с преговарящите способности на Юрген Клоп, който умее да ви убеди че и кафето не е черно, а камо ли да му се придружите в Ливърпул, да е било решаващо за "Jawohl" (на немски - Да - б.р.).

През пролетта получи пет гола на същия този Анфийлд, но сега ще играе със Салах и своя другар Фирмино, а какво един бразилец обича повече от най-доброто място на терена да гледа магия? Това бързо ще му излекува меланхолията заради несвършената работа в Русия...

В края на краищата, неговият малко по-млад колега, който и при Тите на Мондиала, все пак, трябваше да чака и да не дочака своя шанс, доказа, че мина времето когато Висшата лига би се отнесла с насмешка към бразилците на вратата (за което изключително виновен е Аурелио Гомеш).

Едерсон миналата година беше скъпия залог на Пеп - не толкова скъп като на Клоп, но в цената на Алисон Бекер влиза и никога изплатения процент от Салах? - който накрая му се изплати.

Бразилците не са имали вратари, защото на Бразилия не са й трябвали вратари. Там са се раждали любовниците на топката, от там са идвали романтици и вълшебници, момци които с топката са тичали по-бързо отколкото без нея, чак и налудничаво хитрите и разоряващи бекове.

А тогава се появил той, може би и първият бразилец, който в очите на образованите европейци не е само неталантлив хлапак, който не умее да жонглира добре и по-старите го слагали на врата, бразилец който в Италия, родината на най-добрите вратарски школи, ще получи потвърждение на качествата, особено когато го похвали Джанлуиджи Буфон, доскорошен рекордьор и някой чиито ръкавици няма лесно да се попълнят.

Е това, приятели и неприятели на бразилския футбол и клуба от Анфийлд (а който обича едното, не може да мрази другото), това, а не само сигурността която влива момъкът с немското име и южняшката страст, това струва седемдесет и кусур милиона евро.

Автор: Марко Прелевич