Шокирани са привържениците на Цървена звезда от онова което видяха от Милан Павков, в същото време и екзалтирани, а можете да си представите в какво чудо са англичаните. Ливърпул падна на Маракана с два чудесни гола на нападателя от тежка категория на Звезда. Първият път с глава, както и "приляга" на неговата телесна структура, височина и стил на игра. Вторият път нещо специално. Извън всички шаблони за един класически централен нападател, който извън наказателното трябва да се справя като риба на сухо.
Влезе прекрасно, зациментира победата на Цървена звезда, а хората от Дейли Мейл са пресметнали какъв снаряд е разбил петкратния шампион на Европа. И дошли до следните данни:
Дистанция: 25 метра
Скорост не летене на топката: 94,3 км/ч
Времето изминало от последния контакт на топката с бутонката до влизането в мрежата: 0,95 секунди
И накрая само простата констатация - Алисон нямаше никакви шансове.
С какви предразсъдъци се бори Алисон, какво го чака на Анфийлд и дали комбинация от немско име и южняшка страст е гаранция за успех?
Кое е най-доброто доказателство, че футболът се промени? Оливие Жиру който играе централен нападател на Световното първенство и не успява да ритне в рамките на вратата? Отборът на Дешан пълен с водоноски, който играе много по-некрасиво за окото отколкото умее? Агонията на неоправната Аржентина? Лесното умиране на тики-така под московския дъжд, пред руските окопи? Арогантността на Германия? Валянето на Неймар по терена?
Нищо от това, или, добре, в право сте, всичко това по малко, но светът е изскочил от релсите малко по-рано, това са били само последиците - корпус деликти (от латински - тялото на престъплението - б.р.) на този нов футбол е, че Бразилия има вратар.
(А сега го, съдейки по всичко, има и Ливърпул, което също така е добре дошла промяна...)
Бразилците не са имали вратар, защото на Бразилия не са й трябвали вратари. Там са се раждали любовниците на топката, от там са идвали романтици и вълшебници, момци които с топката тичали по-бързо отколкото без нея, чак и налудничаво хитрите и разоряващи бекове.
Онзи жълт екип е означавал гол повече, ход повече, всичко повече - било е съвсем окей между гредите да се забие най-малко талантливото момче, онова чиито стъпала запъвали в пясъка на плажа и което умеело най-малко да жонглира, защото се знаело че там напред магьосниците ще направят повече от достатъчно Бразилия да остане синоним за футбол.
"Jogo Bonito" в нито един вариант не е включвала парад, а не е футболната история и привържениците да не са сгрешили макар за неколцина образи, които са тръгнали по пътя който в Бразилия много рядко се избира.
Алисон Бекер, най-скъпият вратар на всички времена, веднага би се разбунтувал и би ви хвърлил ръкавица в лицето: "А Тафарел?"
Ех, какво ти е спомняне за герои и загубеняци; всички завинаги ще помним как Роберто Баджо уцелва небето над Пасадена във финала на Световното първенство през 1994, но дузпа първи пропусна Франко Барези, почти по същия начин, а между това Клаудио, в къси ръкави, хвана топката от Даниеле Масаро.
"Па къде е този Масаро?" Ето го, още се държи за главата пред русокосия бразилски вратар, който много италиански нападатели прати при психиатър за онези няколко години в силната Серия А.
Не е да не ги е имало, онези много по-младите ще ви говорят за склонния към издънки, но и полети Дида, онези прилично по-старите ще говорят, че последният трофей на Пеле, в Мексико 1970, нямаше да го има ако на вратата на кариоките не е стоял Феликс, (не)сръчен като рисувания котарак от когото може би е получил името си (Жаирзиньо е твърдял, че мачовете срещу Англия и Италия ги е спечелил всъщност той!); онези по-хипстърските между нас ще споменат и Рожерио Сени, трима привърженици на Интер на които още не им е писнало да се съжаляват ще си спомнят за Жулио Сезар.
Не е да не ги е имало, казваме, но просто не са идвали на ред. Как и биха, поред Сократес, Зико, Гаринча, Роналдо, Ромарио, Роберто Карлос? Кой би гледал назад, в момъка който, поред краката, използва и ръце?
Не би, несъмнено, било честно да обвиняваме само хода на времето и коперникови тактически обрати за това че Алисон Бекер е станал това което е, а което не се мери само с пари, въпреки че в тях има израз; било е тук и наставничество точно от Клаудио Тафарел, но и до физиката, силата, упоритата работа, рефлекси, които не могат да се научат, но могат да се тренират.
Същото важи и за менталната стабилност, която е онази особеност която разделя полковника от покойника на тази линия не по-дебела от седем-осем сантиметра, която във футбола означава всичко.
Ще бъде това още една битка против предразсъдъците, която Алисон Бекер ще трябва да спечели когато е тръгнал по братските стъпки и рекъл, "знаете ли какво, аз пазя, и тишина вече": не само че в Европа бразилските вратари не са ценени, а за тях се мисли, че се дънят, лесно се подават на напрежението, че тях не е много трудно да ги застрашат.
Като сме при манталитета, съществува и сериозно предимство което Бекер има в сравнение с останалите бразилски колеги, па и Дида, който своевременно е доведен в Интернасионал като първи избор, само за да стане помощник на Алисон.
Както това показват и тена и името и кръщелното му, новият вратар на Ливърпул е потомък на немски имигранти в Бразилия, а е отраснал в град, който продължава между местните да се нарича Ной-Хамбург.
Преди да започнат човърканията на сметката на миналото на двадесети век и неговите дядовци и прадядовци, немците в този наистина Нов свят започнали да пристигат столетие преди Втората Световна война, когато бразилското правителство е заселвало огромни пространства и подарявало земя на фермерите; следващите поколения ще станат индустриалци, а точно Ново Амбурго, където и днес немските фамилии са по-чести от които и да е други, станало икономическо средище.
Това за което вие първо помислихте, това е малко по-южно, в Аржентина...
Трябва да има, следователно, в Алисон Бекер достатъчно немска кръв да може да се смята за смирен европеец, онази вяра в Исус която излъчва като предан католик само ще му помогне да не пада в огъня.
Но останалото в него е бразилец, а бразилците ценят страстта и е възможно това, с преговарящите способности на Юрген Клоп, който умее да ви убеди че и кафето не е черно, а камо ли да му се придружите в Ливърпул, да е било решаващо за "Jawohl" (на немски - Да - б.р.).
През пролетта получи пет гола на същия този Анфийлд, но сега ще играе със Салах и своя другар Фирмино, а какво един бразилец обича повече от най-доброто място на терена да гледа магия? Това бързо ще му излекува меланхолията заради несвършената работа в Русия...
В края на краищата, неговият малко по-млад колега, който и при Тите на Мондиала, все пак, трябваше да чака и да не дочака своя шанс, доказа, че мина времето когато Висшата лига би се отнесла с насмешка към бразилците на вратата (за което изключително виновен е Аурелио Гомеш).
Едерсон миналата година беше скъпия залог на Пеп - не толкова скъп като на Клоп, но в цената на Алисон Бекер влиза и никога изплатения процент от Салах? - който накрая му се изплати.
Бразилците не са имали вратари, защото на Бразилия не са й трябвали вратари. Там са се раждали любовниците на топката, от там са идвали романтици и вълшебници, момци които с топката са тичали по-бързо отколкото без нея, чак и налудничаво хитрите и разоряващи бекове.
А тогава се появил той, може би и първият бразилец, който в очите на образованите европейци не е само неталантлив хлапак, който не умее да жонглира добре и по-старите го слагали на врата, бразилец който в Италия, родината на най-добрите вратарски школи, ще получи потвърждение на качествата, особено когато го похвали Джанлуиджи Буфон, доскорошен рекордьор и някой чиито ръкавици няма лесно да се попълнят.
Е това, приятели и неприятели на бразилския футбол и клуба от Анфийлд (а който обича едното, не може да мрази другото), това, а не само сигурността която влива момъкът с немското име и южняшката страст, това струва седемдесет и кусур милиона евро. Автор:Марко Прелевич
