Звездашите тези дни просто се пръскат от гордост. А как и да не. След няколко изключително трудни сезона, променливи резултати, неволи на терена и извън него, клубът се върна на най-голямата европейска сцена. Успехите в Бари и Токио направиха така, че името на белградския клуб завинаги да бъде записано в спортните алманаси, но това име и преди сезон 1990/1991 е било известно в Европа.
Това е история за човека, който е модернизирал играта на Цървена звезда и е направил така, че нейното име в Европа да се изговаря със страхопочитание. Милян Милянич за осем сезона на пейката на тогава югославския клуб е спечелил четири шампионски титли, три Купи, както и Купа Митропа, но може би най-значимото е това колко е променил самата игра.
По примера на големите отбори от началото на седемдесетте, Милянич е въвел футбол близък до известния "тотален футбол", който е играл Аякс на Ринус Михелс. Вече не е било достатъчно да имате технически надарени играчи. Идеята на популярния Чиче е била Звезда да играе бързо, с прецизни подавания, повече ангажиране във фаза отбрана, непрекъснато движение без топка и убийствени контраатаки.
Такъв футбол бързо е донесъл резултати. През сезон 1970/71 Цървена звезда е така близо до класиране във финала на Купата на европейските шампиони, но белградската победа с 4:1 над Панатинайкос все пак не е била достатъчна преднина за реванша в Атина. Все пак, белградският отбор е станал сила на която из целия континент започнали да обръщат внимание.
Ако е имало такива, които още не са познавали убийствения отбор от Белград, това се променило през есента на 1973, когато жребият събрал Звезда със славния Ливърпул. Треньорът на "червените" Бил Шенкли се изправил срещу Милян Милянич и една съвсем различна школа на футбола, която се развивала "зад Желязната завеса".
С голове на Слободан Янкович и Владислав Богичевич, Звезда решила първия мач в Белград с резултат 2:1, а голът който постигнал Крис Лаулър дал надежда на англичаните за реванша и евентуално класиране на 1/4-финалите в КЕШ. Две седмици по-късно, на 6 ноември 1973 популярният Коп очаква победа на своя отбор, между останалото окуражен от факта, че на своя "Анфийлд" никога не са побеждавани в европейски мач.
Пред 41 774 зрители, отборът който в своите редици имал Рей Клемънс, Фил Томпсън, Джон Тошак и Кевин Кийгън, не могъл да установи своята игра срещу Миляничевата Звезда. Войин Лазаревич постигнал гол след час игра и това бил ключовият момент в мача. Ливърпул успял да изравни пет минути преди края, но Звезда не се задоволила само с преминаване в следващия кръг. Червено-белите продължили да търсят шанс и успели да победят с гол на Войин Лазаревич във финала.
Милян Милянич и неговите воини Йованович, Богичевич, Дойчиновски, Янкович, Караси, Лазаревич, Ачимович, Петрович и останалите удивиха английския шампион и накараха англичаните да разберат, че техният стил на футбол е застарял. Още от следващата година Ливърпул, по настояване на асистента на Шенкли и негов наследник Боб Пейсли, драстично променил стила на игра.
Намерението е било ясно: да се играе като Цървена звезда на Милян Милянич - с по-малко дълги топки, с повече подавания и движение в което всички играчи биха участвали в различни фази на играта.
Останалото е, както казват, история. Ливърпул в следващите няколко години стана европейска супер сила, спечелвайки Купата на европейските шампиони три пъти за девет сезона под ръководството на Пейсли.
Знанието и резултатите на Милянич го направили търсен специалист в Европа. Още от следващия сезон е бил треньор на Реал (Мадрид)...
Няма коментари:
Публикуване на коментар