На днешния ден - Реал замръзна на Маракана

В деня в който Цървена звезда празнуваше 42-и рожден ден, славният Реал (Мадрид) в първи мач от 1/4-финалите на КЕШ преживя загуба с 2:4 в Белград в един от най-бляскавите мачове в историята на червено-белите.

Отборът, който от пейката водеше Велибор Васович създаде истински спектакъл за привържениците и на заледения терен и температура от чак минус 13 градуса разби славния "кралски клуб", който свободно може да се каже се измъкна в първия мач от 1/4-финалите.

"Не ни е студено", скандираха 90 000 човека на стадиона, които от самото начало бяха топлени от майсторствата на играчите на Звезда. Танцуваха по леда с помощта на досетливостта на иконома Стоян Столе Миланович.

- Нямахме адекватни бутонки за заледен терен, така че нашият иконом Столе заостри бутоните на Бора Цветкович, Пикси и на мен, за да бъдем по-стабилни на терена. Затова ги разбихме в първото полувреме. След почивката играчите на Реал обули обувки и заиграли по-добре във втората част. Все пак, дузпата, която съдията отсъдил изобщо не съществувала, а с този гол си облекчили работата в реванша, защото два гола разлика са значително по-достижими отколкото три - разкри малка тайна от това време Бошко Джуровски.

Серията голове на леда започва Бошко Джуровски в 7-ата минута, Жарко Джурович покачва на 2:0 в 12-ата, а Бора Цветкович в 39-ата покачва на 3:0. Брилянтно играла Звезда, Драган Стойкович, капитанът Бошко Джуровски, Милан Янкович и Жарко Джурович в средата на терена разбили славното поколение на Реал с Буйо, Чендо, Санчис, Мичел, Бутрагеньо, Уго Санчес, Валдана, а от пейката водени от Лео Бенхакер. Бора Цветкович и Митар Мркела били неуловими за отбраната на мадридчаните, докато отбраната отлично командвал Марко Елзнер.

- Бляскав мач беше това. Говорихме си "Идва "краля", ма какъв Реал, по-добри сме от него". Окуражавахме сме. И наистина излязохме смело, 90 000 души на трибуните, невероятна атмосфера, привържениците ни носеха през всичките 90 минути. Наистина дадохме 100% от своите способности, всички до един. И това е една от причините тогава да победим един голям противник. Отиваш на полувреме, а на таблото 3:0. Не се случва често това - спомня си Бора Цветкович, който като Играч на мача получил подарък телевизор.

В продължението на мача играчите на Реал излезли в обувки, които се лепили по ледената повърхност и заиграли по-добре, но имали и голямата помощ от съдията Кейт Хакет от Англия. Уго Санчес намалява на 1:3 в 66-ата минута, но Милан Янкович от оправдано отсъдена дузпа (Буйо фаулира Джуровски) в 84-ата връща преднината от три гола. Англичанинът черпи Реал с дузпа в 87-ата минута, защото падането на Гальего в наказателното не е било за най-строгото наказание. Уго Санчес надхитрил Стеван Стоянович и накрая било само 4:2 за Цървена звезда. В реванша Реал победил с 2:0 и се класирал за 1/2-финалите.

В този период югославският колос е воден от Велибор Васович, а 4 март става дата, която белязва неговия живот с оглед на това, че на този ден през 2002 година напусна този свят.

Сърбите в мадридския Реал: От Милан Янкович до Лука Йович

Милан Янкович е първият сръбски футболист в Реал. В Кралския клуб пристига от Цървена звезда.

Мадридчани го виждат в двата мача от 1/4-финала на Купата на европейските шампиони през 1986/87. Червено-белите побеждават в първия мач в Белград (4:2), а приносът на Янкович е гол от дузпа в 81-ата минута.

В реванша Реал побеждава с достатъчното 2:0, а три месеца по-късно Янкович подписа с мадридчаните въпреки че няма навършени 28 години, колкото по тогавашните правила е било необходимо за излизане в чужбина.

Янкович остава в Реал само сезон. Изиграва 38 мача, вкарва четири гола и през лятото на 1988 отива в Андерлехт.

Кариерата завършва две години по-късно, на 30 години, ядосан, че селекционерът Ивица Осим не го взима на СП в Италия.

Предраг Спасич преминава в Реал през 1990 от Партизан като национал на Югославия, която на СП в Италия заела пето място. Според данните на испанските медии, трансферът е бил за 200 милиона песети, около 1,2 милиона евро.

Въпреки че едрият крагуевчанин е играл в известния мач против Испания от 1/8-финалите на СП, не е дошъл в Мадрид благодарение на победата на Югославия в този мач (2:1).

Екипът на Реал е облякъл вместо Деян Савичевич. Рамон Мендоса, тогавашният президент на Реал, получил видеокасета със запис на вечното дерби и съвет да погледне майстора на Цървена звезда.

Мендоса, обаче, забелязал тогава 25-годишния бранител на Партизан и веднага го купил. Спасич не е играл много в Реал. Участвал е в 22 мача и през лятото на 1991 преминал в Осасуна.

Деян Петкович, още един талант от нишката школа, който през Цървена звезда е стигнал до големия европейски клуб.

Офанзивният полузащитник, популярен като Рамбо, някога най-младият играч в историята на югославското първенство когато на 16 години и 15 дни дебютира за Раднички, през декември 1995 се озовал в Мадрид.

Трансферът е бил на стойност днешни 6,5 милиона евро, но Петкович не е оставил значима следа в Реал.

Въпреки че веднага дебютирал в отбора, който е бил воден от аржентинеца Хорхе Валдано, мадридчаните са били неубедителни през този сезон и завършиха едва на шесто място.

Петкович е играл в едва пет мача, за да още в началото на 1996 да бъде даден под наем в Севиля. Последвало завръщане в Мадрид (без мач в обновения отбор), след това и нов наем в Расинг от Сантандер.

Петкович през 1997 напусна Реал и отиде в Бразилия където направи феноменална кариера.

Тъй като се доказа за четири и половина години в Цървена звезда, а беше и участник на Мондиала 1998 във Франция, Перица Огньенович на 12 януари след дълги преговори се пресели в Реал.

Въпреки че сам казва, че Барселона и Фиорентина са предлагали двойно повече пари, искал е само в клуба от столицата на Испания. Трансферът в Реал е бил за пет милиона немски марки, годишната заплата 1,2 милиона.

За да може Огньенович да бъде регистриран за мадридчаните, камерунецът Самуел Ето`о е изпратен в Майорка под наем.

И това не е помогнало много на сърбина. Изиграл е само 12 шампионатни мача за Реал (общо 20 състезателни) и е постигнал един гол, в купата през 1999/2000 против Сарагоса.

Реал е напуснал през лятото на 2001, за да след шест месеца без клуб да започне пътуване от Германия (Кайзерслаутерн), през Китай (Далиен), Украйна (Динамо Киев), Франция (Анже), Малайзия (Селангор), до Гърция (Ерготелис и Калитеа) и Сърбия (Ягодина).

Мугоша: Заслужавахме повече; Янкович: Ще дадем всичко срещу англичаните

Стефан Мугоша продължи голмайсторския ритъм от Лигата на нациите, в София записа седми гол с екипа на националния отбор, отбелязват в Черна гора.

Чудесен гол за 1:0, накрая спорно 1:1 с България.

"Смятам че заслужавахме повече. Влязохме в борба, но имахме и добра възможност чрез Иванич. През второто полувреме започнахме отлично, поведохме, а тогава дойде тази дузпа. Не можем да коментираме съдийството, всичко се видя. Да имахме малко късмет можехме да победим и то убедително", каза Мугоша.

Мугоша от мач на мач показва колко е важен за националния отбор.

"За мен е специално усещане да играя и да вкарвам голове за националния отбор", обяви нападателят на Инчон.

Марко Янкович получи доверието на Тумбакович, въпреки че в последните близо пет месеца беше извън състезателен ритъм - заради операция на корема започна по-късно подготовка, а след трансфера в СПАЛ изигра едва 15-ина минути в Серия А.

"Не е лош резултат, но когато се допусне гол след такава грешка, тогава не е лесно. Не е за пръв път нещо подобно да се случва. Много жалко, че завърши така", каза Янкович.

В понеделник идва Англия.

"Полека започваме да мислим за този мач. Ще бъде празник, пълен стадион, отдавна такъв отбор не е идвал в Подгорица. Много трябва да се нареди - да изиграем отличен мач, те, искрено казано, да имат по-слаб ден, да имаме и късмет - па да постигнем положителен резултат. Играла е Черна гора и по-рано с Англия, не им бяхме лесен противник, надигравахме се с тях. Ще дадем всичко от себе си", заяви Янкович.

Цървена звезда: На днешния ден победихме Ливърпул

Преди точно 45 години, в тогавашната Купа на европейските шампиони, за пръв път се срещнаха Цървена звезда и Ливърпул. Легендарният Бил Шенкли доведе своите червени за първи мач от 1/8-финалите, а Милян Милянич и неговите играчи се погрижиха в Ливърпул добре да запомнят Белград.

Червено-белите започнаха мача вдъхновено, а гостите от града на река Мърси бяха принудени да се бранят от налетите на младия Владимир Петрович.

Няколко минути преди оттеглянето за почивка, вратарят на "червените" Рей Клемънс беше преодолян. Слободан Янкович по диагонал от дясната страна, малко извън границите на наказателното поле, намери малко пространство и с левия крак отправи снаряд, който намери горния десен ъгъл на мрежата на Клемънс. Неспасяем удар!

Както се и очакваше, този гол даде още по-голям подтик на сръбския отбор, па през второто полувреме Богичевич, Караси, Янкович, Лазаревич, Ачимович и другите яростно атакуваха вратата на шампиона на Англия.

Наградата за добрата игра дойде след три минути от второто полувреме. Владислав Богичевич усети шанса, влезе в наказателното поле на гостите и с хубаво воле намери долния ъгъл на вратата на Клемънс. Това беше 2:0 за Цървена звезда!

Все пак, с напредването на мача, гостите се окуражиха и започнаха да заплашват легендарния Оли Петрович, и двадесетина минути преди края успяха да преполовят изоставането с гол на Крис Лоулър.

Този резултат даваше надежда на английските привърженици, които вярваха, че техните звезди Кевин Кийгън, Джон Тошак, Емлин Хюс, Томи Смит, Йън Калахан и останалите ще успеят да елиминират шампиона на тогавашната Югославия. Но, те в този момент не са били наясно с качеството на отбора с който се състезават.

Две седмици по-късно, Милян Милянич и Цървена звезда дълбоко са се врязали в паметта на цяло едно поколение "червени". Но, това е друга история...

Янкович - човекът, който нанесе първа европейска загуба на Ливърпул на митичния "Анфийлд"

В очакване на мача между Ливърпул и Цървена звезда, който е в сряда, 24 октомври, мислите на звездашите се връщат към същата дата през 1973 година. Тогава червено-белите за пръв път са премерили сили с британския клуб и победили с 2:1. Реваншът, който последвал две седмици по-късно е завършен при същия резултат. И в двата мача сред голмайсторите се записа Слободан Янкович.

- И днес съм предоволен когато се сетя за тези двубои, не заради моите голове, а защото Цървена звезда елиминира такъв футболен великан. Интересно е, че в Белград исках да напусна терена през първото полувреме, защото от вълнението започнаха да ме хващат спазми и мислех, че не мога да играя повече. Треньорът Милян Милянич ме окуражи, каза ми да издържа и това се изплати. В 39-ата минута постигнах гол и след това всичко тръгна по-лесно. И тогава, както и много пъти по-рано, се показа колко значително влияние имаше Милянич над нашия отбор, колко означаваха неговите думи и колко голям беше - заяви Янкович.

Двуседмичните подготовки за реванша под будното око на треньора Милян Милянич дали отличен резултат.

- Преди мача в гостуването не вярвахме, че можем да продължим напред. Ливърпул имаше петима феноменални играчи, дългогодишни национали. Наистина играеха невероятно и лично мислех, че няма какво да търсим на Анфийлд. След 2:1 в Белград им беше достатъчно да вкарат един гол и да опазят своята мрежа. Когато започна мача всичко изглеждаше различно. Първото полувреме го изиграхме феноменално, но не постигнахме гол. В продължението на играта Ливърпул взе инициативата, но Войин Лазаревич в точния момент, след наша отработена комбинация, успя да разтресе мрежата на Ливърпул. Това сломи противника, но и след това успяха да изравнят.

И при резултат 1:1 Янкович не се е съмнявал в победата на своя отбор. В 88-ата минута е отсъден свободен удар за червено-белите, а популярният Цоле самоуверено се приближил към топката.

- Винаги съм изпълнявал добре свободни удари. Или съм знаел да го правя, или толкова ме е обичал късметът. Въпреки че беше самият финал на мача бях напълно спокоен, дълбоко в себе си вярвах, че мога да вкарам гол. По време на целия мач знаех, че ще се класираме напред. Те нападаха, бориха се, но не бях загрижен. Бях изключително бърз и на центъра на терена търпеливо чаках да се отбие някоя топка и моите съотборници да ми създадат работа, знаех, че това е нашият шанс. Голът вкарах по друг начин, но ми е драго, че интуицията не ме подлъга.

Някогашното крило на Звезда има и съвет за избраниците на Владан Милойевич преди мача в Ливърпул.

- Ливърпул и тогава, както и сега, беше един от най-големите отбори в Европа и света. Когато чух, че сме ги получили за противник бях много щастлив, че ще премерим сили с такъв отбор. Същината на играта е в това да играете с най-силните. Бих посъветвал нашите сегашни играчи, че не трябва да се плашат от никого, те вече показаха, че притежават качества. Във футбола всичко е възможно - поръча Янкович.

Как Звезда промени английския футбол

Звездашите тези дни просто се пръскат от гордост. А как и да не. След няколко изключително трудни сезона, променливи резултати, неволи на терена и извън него, клубът се върна на най-голямата европейска сцена. Успехите в Бари и Токио направиха така, че името на белградския клуб завинаги да бъде записано в спортните алманаси, но това име и преди сезон 1990/1991 е било известно в Европа.

Това е история за човека, който е модернизирал играта на Цървена звезда и е направил така, че нейното име в Европа да се изговаря със страхопочитание. Милян Милянич за осем сезона на пейката на тогава югославския клуб е спечелил четири шампионски титли, три Купи, както и Купа Митропа, но може би най-значимото е това колко е променил самата игра.

По примера на големите отбори от началото на седемдесетте, Милянич е въвел футбол близък до известния "тотален футбол", който е играл Аякс на Ринус Михелс. Вече не е било достатъчно да имате технически надарени играчи. Идеята на популярния Чиче е била Звезда да играе бързо, с прецизни подавания, повече ангажиране във фаза отбрана, непрекъснато движение без топка и убийствени контраатаки.

Такъв футбол бързо е донесъл резултати. През сезон 1970/71 Цървена звезда е така близо до класиране във финала на Купата на европейските шампиони, но белградската победа с 4:1 над Панатинайкос все пак не е била достатъчна преднина за реванша в Атина. Все пак, белградският отбор е станал сила на която из целия континент започнали да обръщат внимание.

Ако е имало такива, които още не са познавали убийствения отбор от Белград, това се променило през есента на 1973, когато жребият събрал Звезда със славния Ливърпул. Треньорът на "червените" Бил Шенкли се изправил срещу Милян Милянич и една съвсем различна школа на футбола, която се развивала "зад Желязната завеса".

С голове на Слободан Янкович и Владислав Богичевич, Звезда решила първия мач в Белград с резултат 2:1, а голът който постигнал Крис Лаулър дал надежда на англичаните за реванша и евентуално класиране на 1/4-финалите в КЕШ. Две седмици по-късно, на 6 ноември 1973 популярният Коп очаква победа на своя отбор, между останалото окуражен от факта, че на своя "Анфийлд" никога не са побеждавани в европейски мач.

Пред 41 774 зрители, отборът който в своите редици имал Рей Клемънс, Фил Томпсън, Джон Тошак и Кевин Кийгън, не могъл да установи своята игра срещу Миляничевата Звезда. Войин Лазаревич постигнал гол след час игра и това бил ключовият момент в мача. Ливърпул успял да изравни пет минути преди края, но Звезда не се задоволила само с преминаване в следващия кръг. Червено-белите продължили да търсят шанс и успели да победят с гол на Войин Лазаревич във финала.

Милян Милянич и неговите воини Йованович, Богичевич, Дойчиновски, Янкович, Караси, Лазаревич, Ачимович, Петрович и останалите удивиха английския шампион и накараха англичаните да разберат, че техният стил на футбол е застарял. Още от следващата година Ливърпул, по настояване на асистента на Шенкли и негов наследник Боб Пейсли, драстично променил стила на игра.

Намерението е било ясно: да се играе като Цървена звезда на Милян Милянич - с по-малко дълги топки, с повече подавания и движение в което всички играчи биха участвали в различни фази на играта.

Останалото е, както казват, история. Ливърпул в следващите няколко години стана европейска супер сила, спечелвайки Купата на европейските шампиони три пъти за девет сезона под ръководството на Пейсли.

Знанието и резултатите на Милянич го направили търсен специалист в Европа. Още от следващия сезон е бил треньор на Реал (Мадрид)...

Пръв фаворит за треньор на Левски е бивш звездаш, пишат в Сърбия

След катастрофата в квалификациите за Лига Европа и отпадането от Вадуц, Левски (София) продължава да търси наследник на Делио Роси! Бившият селекционер на Сърбия Славолюб Муслин беше виждан като нов кормчия на българския клуб, но сега в играта са и още няколко кандидати. Съдейки по новините нов треньор на Левски ще бъде някой от бивши звездаши.

Най-новата гласи: главен кандидат за нов наставник на "сините" е Славиша Стоянович. Той, според информациите, трябва днес да пристигне в София и да гледа потенциалния си нов отбор в сблъсък с Ботев в Пловдив.

Последният ангажимент на Стоянович беше в латвийския Рига. В Сърбия е печелил шампионската титла с Цървена звезда. Има успехи и като треньор на Домжале.

Освен със Стоянович, ръководството на Левски е разговаряло и с друг сръбски специалист - Александър Янкович, пишат в западната съседка относно драмата около овакантеното място след издънката на Роси.

Партизан спечели Купата на Сърбия, първи трофей в треньорската кариера на Джукич

Футболистите на Партизан спечелиха Купата на Сърбия за рекорден трети пореден път, а това е първи трофей в треньорската кариера на Мирослав Джукич. Белградският клуб стигна до отличието след обрат 2:1 над Младост от Лучани.

Младост поведе на стадиона в Сурдулица с гол на Тумбасевич в 21-ата минута. След атака по десния фланг Милошевич центрира в наказателното поле, където Тумбасевич я засече с глава и не остави шанс на вратаря Стойкович.

Радостта на символичния домакин в мача продължи десет минути, а в 31-ата Янкович изпълни пряк свободен удар майсторски за 1:1. Черногорецът с много силен и прецизен удар преодоля стража Росич. При този резултат двата състава се оттеглиха на почивка.

Пълният обрат стана факт в 61-ата минута. "Черно-белите" стигнаха до гол след изпълнение на ъглов удар - Йевтович намери Здьелар, който се разписа за 2:1. Така клубът от Хумско спаси сезона с трофей и постигна рекорд от три поредни купи, без аналог в историята на югославския и сръбския клубен футбол до днес.

Войводина подчини Партизан в Нови Сад

Футболистите на Войводина надделяха над колегите си от Партизан в дербито на Супер лигата на Сърбия.

Домакините от Войводина започнаха по-добре срещата и прилично рано си осигуриха преднина. Капитанът Душан Йованчич се разписа в 11-ата минута, но Партизан успя да изравни с хубав гол на Марко Янкович в 26-ата.

През второто полувреме падна още едно попадение, за радост на публиката в Нови Сад за техните любимци. В 76-ата минута Радованович скочи най-високо и даде нова преднина на Воша, а с това и победата в двубоя.

Белградските "черно-бели" завършиха мача с десетима на терена, след като Здьелар беше изгонен заради удар с лакът срещу противник в 82-ата минута.

Денят в който Звезда сломи Ливърпул

 
На днешния ден преди точно 43 години Цървена звезда постигна една от най-големите си победи в европейските турнири - в КЕШ на Маракана беше сразен Ливърпул с 2:1.

Мачът е в рамките на Купата на европейските шампиони през 1973 г.

Това е първа среща от втория кръг на елитното състезание, а "червено-белите" празнуват успех с 2:1 на Маракана.

Чудесен мач за избраниците на легендарния Милян Милянич и напълно надиграват славния английски клуб, нанасяйки му загуба, което по това време е рядкост.

Головете за Звезда вкарват Слободан Янкович в 39-ата и Владислав Богичевич в 48-ата минута, докато мрежата на чудесния Огньен Петрович успява да разтресе само Крис Лоулър в 83-ата минута.

Две седмици по-късно, в реванша на "Анфийлд", "червено-белите" потвърждават доминацията си и изхвърлят славния английски клуб от турнира.

Остава запомнен коментарът на легендарния треньор на Ливърпул Бил Шенкли след този мач:

"Сега знам как иска да играе Ливърпул - като Цървена звезда!"

След това "червените" напълно променят футболната си философия и печелят много трофеи, така че може да се каже, че това е една от загубите с най-голямо влияние в историята на клуба от "Анфийлд".