Цървена звезда и Тотнъм са стари познайници в Европа

Цървена звезда от 22 часа гостува на отбора на Тотнъм в Лондон в рамките на 3 кръг от груповата фаза на Шампионската лига.

Избраниците на Владан Милойевич ще изиграят третия мач в груповата фаза на Шампионската лига. Червено-белите в момента са на второ място в група Б, а ако се върнат от Лондон непобедени ще задържат тази позиция, която води към елиминационната фаза на най-елитния европейски турнир.

След Байерн и Олимпиакос, този път съперник е английският Тотнъм, финалист в миналогодишната Шампионска лига и един от най-добрите клубове във Висшата лига.

С отбора на Тотнъм Цървена звезда е изиграла два мача. 1/8-финалите на Купата на УЕФА през сезон 1972/73 носят сблъсък между белградската Цървена звезда и английския представител Тотнъм. Това е и първата междуособна среща на тези два съперника в официалните европейски турнири.

Тотнъм и Цървена звезда изиграват своята първа среща в Лондон, на 29 ноември 1972 година и в този мач английският представител празнува победа с 2:0. Въпреки това че червено-белите не са успели да постигнат скъпоценен гол като гост, на Маракана на 13 декември 1972 се събират над 70 000 зрители. Цървена звезда играе в състав: Огньен Петрович, Петър Кривокуча, Владислав Богичевич, Мирослав Павлович, Кирил Дойчиновски, Миодраг Новкович, Владимир Петрович, Станислав Караси, Войин Лазаревич, Йован Ачимович, Драган Джаич, докато от пейката влизат Душан Николич и Зоран Филипович. Отборът от пейката предвожда Милян Милянич.

В първия дял на играта няма голове, но в 49-ата минута след разпознаваемо центриране на Драган Джаич, Войин Лазаревич с глава разтресе мрежата на Тотнъм и даде надежда, че Цървена звезда може да се класира в 1/4-финалите. Все пак, англичаните успяха да отбранят своята врата и Цървена звезда, въпреки победата, беше елиминирана от турнира.

Подкрепа на футболистите даде и легендата на Звезда Станислав Караси.

- На играчите бих пожелал много късмет, защото това може би е най-важното което им трябва, а смятам, че качеството, което вече имат ще стигне за положителен резултат. Вярвам в този отбор и мисля, че можем да направим отличен резултат - поръча легендата на Цървена звезда.

Футболистите на Цървена звезда имат шанс да продължат серията от шест победи и да донесат нова радост на привържениците си.

Как Звезда промени английския футбол

Звездашите тези дни просто се пръскат от гордост. А как и да не. След няколко изключително трудни сезона, променливи резултати, неволи на терена и извън него, клубът се върна на най-голямата европейска сцена. Успехите в Бари и Токио направиха така, че името на белградския клуб завинаги да бъде записано в спортните алманаси, но това име и преди сезон 1990/1991 е било известно в Европа.

Това е история за човека, който е модернизирал играта на Цървена звезда и е направил така, че нейното име в Европа да се изговаря със страхопочитание. Милян Милянич за осем сезона на пейката на тогава югославския клуб е спечелил четири шампионски титли, три Купи, както и Купа Митропа, но може би най-значимото е това колко е променил самата игра.

По примера на големите отбори от началото на седемдесетте, Милянич е въвел футбол близък до известния "тотален футбол", който е играл Аякс на Ринус Михелс. Вече не е било достатъчно да имате технически надарени играчи. Идеята на популярния Чиче е била Звезда да играе бързо, с прецизни подавания, повече ангажиране във фаза отбрана, непрекъснато движение без топка и убийствени контраатаки.

Такъв футбол бързо е донесъл резултати. През сезон 1970/71 Цървена звезда е така близо до класиране във финала на Купата на европейските шампиони, но белградската победа с 4:1 над Панатинайкос все пак не е била достатъчна преднина за реванша в Атина. Все пак, белградският отбор е станал сила на която из целия континент започнали да обръщат внимание.

Ако е имало такива, които още не са познавали убийствения отбор от Белград, това се променило през есента на 1973, когато жребият събрал Звезда със славния Ливърпул. Треньорът на "червените" Бил Шенкли се изправил срещу Милян Милянич и една съвсем различна школа на футбола, която се развивала "зад Желязната завеса".

С голове на Слободан Янкович и Владислав Богичевич, Звезда решила първия мач в Белград с резултат 2:1, а голът който постигнал Крис Лаулър дал надежда на англичаните за реванша и евентуално класиране на 1/4-финалите в КЕШ. Две седмици по-късно, на 6 ноември 1973 популярният Коп очаква победа на своя отбор, между останалото окуражен от факта, че на своя "Анфийлд" никога не са побеждавани в европейски мач.

Пред 41 774 зрители, отборът който в своите редици имал Рей Клемънс, Фил Томпсън, Джон Тошак и Кевин Кийгън, не могъл да установи своята игра срещу Миляничевата Звезда. Войин Лазаревич постигнал гол след час игра и това бил ключовият момент в мача. Ливърпул успял да изравни пет минути преди края, но Звезда не се задоволила само с преминаване в следващия кръг. Червено-белите продължили да търсят шанс и успели да победят с гол на Войин Лазаревич във финала.

Милян Милянич и неговите воини Йованович, Богичевич, Дойчиновски, Янкович, Караси, Лазаревич, Ачимович, Петрович и останалите удивиха английския шампион и накараха англичаните да разберат, че техният стил на футбол е застарял. Още от следващата година Ливърпул, по настояване на асистента на Шенкли и негов наследник Боб Пейсли, драстично променил стила на игра.

Намерението е било ясно: да се играе като Цървена звезда на Милян Милянич - с по-малко дълги топки, с повече подавания и движение в което всички играчи биха участвали в различни фази на играта.

Останалото е, както казват, история. Ливърпул в следващите няколко години стана европейска супер сила, спечелвайки Купата на европейските шампиони три пъти за девет сезона под ръководството на Пейсли.

Знанието и резултатите на Милянич го направили търсен специалист в Европа. Още от следващия сезон е бил треньор на Реал (Мадрид)...

Цървена звезда спечели Купа Митропа срещу Спартак (Търнава)

През 1968 година във финала за Купа Митропа (Средноевропейска) се срещнаха Цървена звезда и Спартак (Търнава) и в два мача краен победител е клубът от Белград с общ резултат 4:2. Това е втори трофей от този турнир за "червено-белите", точно 10 години след спечелването на първия.

Трофеят Средноевропейска купа Звезда печели за пръв път през 1958 година, когато турнирът се нарича Дунавска купа. Десет години по-късно ново поколение "червено-бели" по пътя към финала на тази надпревара елиминира унгарския Диошдьор, Интер от Братислава, Дожа Уйпещ, за да в първата финална среща против Спартак от Търнава, противник с когото ще премерят сили във вторник, преживя минимално поражение.

Това е била последната голяма Средноевропейска купа, защото в нея участват шампионските отбори от дунавския басейн, Югославия, Австрия, Унгария и Чехословакия, но и три италиански клуба: Рома, Каляри и Аталанта. Точно Спартак на старта успява да елиминира Рома, след това сараевския Железничар и скопския Вардар в полуфинала.

В реванша на белградската Маракана се събират 40 000 привърженици, които са вярвали, че Звезда може да навакса минуса от първия мач, въпреки че Спартак (Търнава) през сезона няма нито една загуба в този турнир.

Но, един от най-тежките изпити за всички европейски клубове винаги е бил белградската Маракана.

Избраниците на Милян Милянич нападали усилено и създавали шансове, но нападателите не са ги използвали. В 35-ата минута Джаич уцелва Хагар в главата от воле, а топката се отбила от него и лукавият Ачимович я достигнал и я пратил в средата, където голмайсторът Войин Лазаревич с върха на бутонките успява да я удари и с благ лоб да прехвърли излезлия вратар за предимство от 1:0. Куна четири минути по-късно изравнява за 1:1 и чехословаците се оттеглят на полувреме с резултат, който им осигурява трофея.

След почивката Цървена звезда тръгва на всичко или нищо. До втора преднина "червено-белите" стигат в 57-ата минута. Чудесна акция направили Джаич и Кривокуча, който центрира от лявата страна, Лазаревич стреля остро с глава, а вратарят едва избива топката, която след това Остойич вкарва в мрежата. В 64-ата минута Звезда стига до преднина от 3:1. Лазаревич шутира, а Зоран Антонийевич стига да отбитата топка и през гора от крака уцелва долния десен ъгъл на вратата на Козинкин. Точка на голямата победа домакинският отбор слага в 69-ата минута. Бранко Кленковски изненадващо се решил на удар, който бил толкова силен, че вратарят на гостите успял само да го отбие до Лазаревич на когото не е било трудно да постигне своя втори гол за, ще се окаже, крайното 4:1.

Тази 1968 година е останала записана със златни букви в историята на клуба и на югославския, по-късно сръбския футбол, защото в нея Цървена звезда е спечелила три трофея, шампионската титла, Купата на Югославия и Средноевропейската купа (Митропа). Колко качествен отбор е бил Спартак от Търнава говори фактът, че през сезон 1968/69 г е стигнал до полуфиналите на Купата на европейските шампиони (КЕШ), където с голяма мъка го отстранява Аякс (2:0, 0:3), който се промъкнал в реванша въпреки загубата с 0:2.