Денят в който си отиде легендарният Райко Митич

На днешния ден през 2008 година завинаги ни напусна първата звезда на Звезда и футболист, който е участвал в създаването на Цървена звезда - Райко Митич.

Беше легенда във всеки смисъл на тази дума, един от най-големите футболни майстори, които клубът е имал, игрова и човешка грамада.

Легендарният ас е роден в село Дол, близо до Бела Паланка, на 19 ноември 1922 година, а ни напусна на 29 март 2008. Червено-белите цветове брани 14 сезона - от основаването на 4 март 1945 година до ноември 1958. Изигра 572 мача и постигна 262 гола, беше капитан и допринесе за спечелването на шест титли.

Заради голямото джентълменство което го красеше на терена и извън него беше любим футболист. Благодарение на своя труд, отдаденост и човещината, която излъчваше, беше любим във всички кръгове, а всякак един от символите на Цървена звезда и човек по който спонтанно са определени правила на поведение.

Може би е достатъчно да се каже и това, че е получил статус на първа звезда на Звезда!

Голямата част от любителите на червено-белите никога не е имала възможност да види на терена магиите, които правеше. Чичо Райко важеше за голям господин, който с ненадмината харизма, знание и голове беляза началната ера на Цървена звезда. Футбол е започнал да играе на ливадите на белградския Кошутняк, а продължил в клуба със същото име, който се състезавал в трето ниво на Белград. През лятото на 1938 става член на младежкия отбор на БСК, а по-късно и в мъжкия състав на този някога славен предвоенен клуб.

От 1944 година продължава да играе, за да на 4 март 1945 да стане член на Цървена звезда, а по-късно неин капитан, символ, легенда и първа звезда. В 14 шампионатни сезона е носил червено-белия екип като един от най-добрите играчи в историята на клуба. Като капитан, Митич шест пъти предвожда съотборниците до титлата шампион на Югославия: 1946, 1951, 1953, 1956, 1957 и 1959 година. Трофеят Купа на Югославия със Звезда е печелил в четири случая: 1948, 1949, 1950 и 1958 година.

С екипа на Цървена звезда се прощава на 29 ноември 1958 във финала за Купата, триумфално с 4:0 против мостарския Вележ в Белград.

През 11 години играене за националния отбор на Югославия записа 59 участия и за представителния състав постигна 32 гола.

За живота и случките, които са свързани с чичо Райко, са разказани много истории и анекдоти. Множество примери доказват кой е бил и защо Цървена звезда винаги ще се труди името Райко Митич да бъде изтъкнато и видимо. Защото, това е най-малкото, което чичо Райко е заслужил! Пред западната трибуна гордо стои паметник, който носи неговото име. Тук е, за да ни наблюдава винаги и някак да припомня винаги да бъдем още по-усърдни, по-достойни и по-почтени, пише клубът.

Въпреки че слезе от сцената на живота на 29 март 2008 година, оставяйки след себе си незаличима следа в клуба и държавата, завинаги ще живее в червено-белите спомени и ще бъде онази звезда, която вечно блести.