Четвърт век без Сена

Него или сте го обичали или не сте, не е имало среда, защото никого не е оставял равнодушен. Минаха 25 години откакто го няма, а това не се е променило. Направи Формула 1 по-добър спорт, а след този злокобен 1 май 1994 година повече никога не е била същата...

Меко казано е, че Айртон Сена беше специален. За всички, които са били свидетели на неговото шофиране, то беше чисто изкуство. И то не заради титлите или победите, а заради неговото поведение всеки път когато седне зад волана на своя болид. Много е казано не само в последните 25 години, а от първия ден в който някой го е забелязал, но е уместно да си припомним някои детайли от деня в който завинаги напусна този свят.

Това беше черен уикенд в Имола, а сега, от днешна гледна точка, може би е и ясно колко показатели е имало, че е само въпрос на време кога ще се случи нещо лошо. А е започнало още в събота, по време на квалификацията, когато живота си на писта "Енцо и Дино Ферари" изгуби австриецът Роланд Раценбергер. Въпреки тази трагедия, никой не е видял причина за отказване на Голямата награда на Сан Марино, защото на пилотите състезанието просто им е в кръвта, знаят, че всеки път когато седнат в болида рискуват живота си. Такъв е случаят и сега, когато сигурността е повишена на изключително високо ниво, а особено е бил тогава.

И в петата обиколка, при скорост от над 300 км/ч, Сена изгуби контрол над своя Уилямс и се удари право в стената на завоя "Тамбурело". Веднъж е казал, че ако загине на пистата, би искал това да се случи бързо, а така е и било. Въпреки че не се знае дали смъртта е настъпила на Имола, на пътя до Болоня или в самата болница, известно е, че не се е мъчил дълго. Това по някакъв начин е било в сходство с всичко което е представлявал, защото е живял бързо, а след смъртта си е станал още по-голям отколкото беше приживе.

А беше голям, един от най-големите спортисти на всички времена, не само пилот във Формула 1. Неговото шофиране само по себе си е легендарно, а и резултатите не изостават, защото от дебюта до смъртта е постигнал 41 победи, с 39 подиума и три титли. Кариерата започнал в Толеман, до първата победа е стигнал в Лотус, а своите най-добри резултати е осъществил в Макларън, преди преминаването в Уилямс, в чийто болид и загина. Квалификациите бяха неговата сила, Монте Карло писта на която не е имал равен, а неговото шофиране често е било като от друга планета и трябва да се изживее.

Историята на Сена започва на 21 март 1960 година в Сао Пауло. Неговото семейство е изключително богато, което много му е помогнало в желанието да се занимава с изключително скъп спорт, какъвто е автомобилизмът. На четири години е получил своя първи картинг, а много бързо започнал да мечтае за Формула 1, будейки се рано сутрин, за да гледа своите идоли, сред които е бил и Емерсон Фитипалди, на някои от легендарните писти, каквито са тези в Монте Карло и Монца, между останалите.

Състезателният дебют прави на 13 години в картинг и още в първото състезание е на най-високото стъпало на подиума. Непрекъснато напредвал, но много добре знаел, че трябва да напусне Бразилия, ако иска да осъществи своята цел. На 21 години се преселва във Великобритания, където за три сезона печели пет титли, които му отварят вратите на Формула 1, а възможност му дава Толеман.

Била е 1984 година, а Толеман отбор, който преди идването на Сена за три сезона е спечелил само десет точки. В първите пет състезания в дебютния сезон бразилецът има две шести места, с две отказвания, а за едно състезание, символично онова в Имола, не се е класирал, за да дойде наред Монте Карло. Мнозина са виждали в него голяма звезда и преди това, но в този юнски следобед е показал ясно на всички, че Айртон Сена е пристигнал във Формула 1 и няма намерение да спира.

Голямата награда на Монако през тази година е белязана от голям дъжд, в който той чудесно пробил и чак в един момент повел, но недълго след това състезанието е прекъснато. Сена е класиран като втори, след Ален Прост, когото е изпреварил в борбата за лидерството, но победата е дадена на французина заради правилото да се смята подреждането в последната пълна обиколка. Тогава е било повече от ясно, че заслужава да попадне в по-добър отбор от Толеман, па откупил своя договор и преминал в Лотус.

По този начин си е дал възможност за борба за нещо повече, не само точки или по някой подиум, като до края на своя първи сезон още два пъти е стигнал до него. Така е дошла и първата победа - в Голямата награда на Португалия в Ещорил, а докато е бил в легендарния отбор осъществил още пет триумфа, преди да дойде покана, която не се отказва. Потърсил го Макларън, а се оказва, че това е най-доброто решение което е взел в кариерата, защото за шест сезона в британския отбор е спечелил всичките си три титли, постигнал е 35 победи и зациментирал своето място сред легендите.

Всички помнят този период по червено-белия Макларън, в който Сена още в своя първи сезон в отбора от Уокинг записа себе си между шампионите. Стана третият бразилец с такова постижение, след Фитипалди и Нелсон Пике, а след тях най-близко да стане шампион беше Фелипе Маса, но от тази подбрана компания го раздели само една точка.

Сезонът през тази 1988 година Сена по много неща направи специален, но това нямаше да е възможно без Макларън и Прост, неговият тогавашен съотборник. Двамата триумфираха 15 пъти в 16 състезания, бразилецът осем, а френският автомобилист седем пъти и това повлия над тяхната борба за титлата. Въпреки че Прост спечели повече точки, тогава в сила беше правилото според което се смятаха 11-те най-добри резултата, а Сена е бил по-добър с три точки.

Този сезон представлявал само началото на тяхното съперничество в което двамата много пъти са преминавали границите. Най-добрите примери за това получихме на легендарната "Сузука", която в следващите две години е била поприще на техните сблъсъци, които са решили титлата. През 1989 година е била за Прост, като изхвърля Сена от пистата в шикана, а година по-късно последва отмъщение в първия завой. Единствената разлика е била, че французинът през 1990 година вече е преминал във Ферари, но не е успял да попречи на Сена в похода към титлата, която бразилецът спечели и през следващия сезон.

Оказа се, че титлата от 1991 година му е била последната, но най-добрият Сена може би видяхме в двата сезона, които последваха. Състезанието което би било достатъчно да го смести между великаните и без всички титли и други победи сигурно беше Голямата награда на Европа през 1993 година. В променливи условия направи невероятни изпреварвания в първата обиколка на писта "Донингтън парк", а след това имаше съвършена стратегия, която му позволи да остави съперниците далеч зад себе си. Това беше съвършен пример на неговите възможности, но вероятно още един показател, че не може да се смири, па ново предизвикателство намери в Уилямс.

Британският отбор две години беше неудържим благодарение на Прост и Менсъл, които завършиха кариерите след спечелените титли, а Сена дойде като голяма звезда. От началото на 1994 година беше ясно, че нещо не е наред, въпреки че беше неудържим в квалификациите. Просто, резултатите не идваха, а всички се надяваха, че след състезанието на "Интерлагос" и Голямата награда на Пасифика ситуацията може да се преобърне в Имола.

И там спечели пол-позиция и поведе, но бързо се стигна до инцидент, който забави състезанието, а когато беше продължено в нормален ритъм се удари право в стената. Зловеща тишина се разнесе в Имола, сякаш времето спря, но веднага беше ясно, че шансовете Сена да излезе от болида сякаш нищо не се е случило са минимални. Тази тишина от пистата "Енцо и Дино Ферари" се разшири по целия свят, тъй като милиони хора гледаха състезанието пред малките екрани, а няколко часа по-късно пристигна вестта от която всички се плашеха - Сена наистина е изгубил живота си. И вече нищо не беше същото...

За бразилския автомобилист мнозина говореха, че е шофирал като обсебен, а може би квалификациите в Монте Карло през 1988 година са най-добрият пример за това. Даваше всичко от себе си на Формула 1, която му беше всичко на света, а и на пистата и извън нея само размисляше как да бъде по-добър. Постоянно търсеше начин да поправи своето време макар и за хилядна, защото знаеше колко важно може да бъде това накрая. И така размисля истинският състезател, каквито е имало малко в историята, а особено малко са в днешно време.

"Всеки път когато карам себе си да отида напред, разбирам все повече за себе си. Но, тук се появява противоречие. В същия момент когато станете най-бърз сте невероятно раним. Защото за една секунда може всичко да изчезне. Абсолютно всичко. И тези две крайности довеждат до това да опознаете себе си все по-дълбоко и по-дълбоко", изтъкна легендарният бразилец.

Неговите умения бяха извън времето, неговата страст неизмерима, а всичко това го прави един от най-добрите, ако не е и най-добрият в историята, въпреки че е изключително неблагодарно да се сравняват пилоти, които никога не са се борили на пистата. Борбите, които водеше с Прост, Менсъл и други съперници караха хората да го обожават или мразят, тъй като шофираше сякаш няма утре, което вероятно му струва и живота. Преминаваше граници, но това му беше позволено по това време, което е проблем, който Формула 1 по някакъв начин опита да реши в последвалите години.

Онова което остави след себе си може би е по-голямо от всичко онова което е постигнал по време на кариерата. Мнозина пилоти са взели пример от него, а сред тях и Люис Хамилтън, който от Сена наследи титлата крал на квалификациите. И не само това, беше наясно със своята роля в бразилското общество, така че голям дял от своето богатство даваше за хуманитарни цели, особено за да помогне за образоването на бедната младеж. Неговото семейство в знак на помен към него основа "Фондация Айртон Сена", която продължи неговата работа. И чрез нея той продължава да живее, но и чрез всички, които са имали възможност да се наслаждават на неговия талант, което само е потвърждение на неговата величина.

"Искам да живея с пълни дробове, много интензивно. Не искам да живея частично, да ми се случи болест или травма. Ако се случи да доживея нещастие което ще ми струва живота, надявам се всичко да се случи бързо", казал Сена веднъж...

Автор: Йелена Трайкович