Беше първи в състезанието в което загина. Предвиждаха му световна титла или смърт

На днешния ден през 1994 година загина Айртон Сена. На 34 години почина в болид на Уилямс, забивайки се в зида, при скорост от над 300 км/ч, в завоя Тамбурело, на пистата "Енцо и Дино Ферари" в Имола. Беше един от най-големите пилоти във Ф1 и от най-харизматичните личности в спорта. Роден е в Сао Пауло през 1960 година. Айртон Сена беше трикратен световен шампион във Ф1. Слава или смърт - беше неговото мото в живота. "Да си втори означава само, че си най-добър между губещите", говорил е. Беше първи в състезанието в което се прости с живота.

През август 1986 година е дал интервю за Зоран Предич за РТВ Ревю, което публикуваме отново по повод годишнината от смъртта на Сена.

Айртон Сена - слава или смърт

Ще стане ли храбрият бразилец, в момента най-известният пилот във Формула 1, с лудо каране тази година световен шампион - или, както мнозина предвиждат, ще изгуби главата, както своевременно неговите клубни другари Де Анджелис, Петерсон и Вилньов?

През тези, за унгарците незабравими дни на първата Формула 1 в една социалистическа държава, най-трудно беше да се осъществи контакт с младия бразилец Айртон Сена, не защото не обича журналистите и отказва интервюта, а защото почти никъде не се появява, въпреки че за разлика от другите пилоти на болиди винаги го чакат най-голям брой фоторепортери и обожатели.

Щастливците сред тях можеха да видят как той, най-често, седи, т.е. лежи във вътрешността на големия черен камион тип хладилен и медитира. Строгите англичани, членове на неговия екип Лотус-Хонда, отбор Джон Плейър, не допускаха неканени да влязат във вътрешността на комфортния камион, за да не нарушават спокойствието около много спокойния, почти заспалия, Айртон Сена.

Разбира се, това само можеше да предскаже по-късната драстична промяна; съненият и лен Сена се трансформира в тигър зад волана.

И в Будапеща, както и в по-ранните състезания, кара най-динамично и най-опасно. Преди края на състезанието в това го застраши неговият сънародник Нелсон Пикет в неистово желание да го изпревари.

Накрая реши силата на машината. Уилямсът на Пикет с мотор Хонда все пак в момента е най-добрата комбинация за Формула 1. И що се отнася до скоростта, а също така, което е доста важно, за разхода на гориво.

Все пак, Сена не се отказва. В оставащите пет състезания може да стане онова за което е мечтал още като десетгодишно момче. Като такъв го виждат почти всички познавачи на автомобилните състезания, но с една скоба - ако преживее!

Танц на дъжда

Сена, мнозина, и то с право, по-често виждат в мъртвешки отколкото в метален ковчег на колела с 220 литра керосин. На повечето тазгодишни състезания, а и в множество от миналогодишните, младият бразилец беше инициатор на удари (за щастие без сериозни последствия), а също така и изключително храбри, но опасни, почти гибелни шофирания.

Предварително се знае: ако пистата е влажна, ако вали дъжд - побеждава Сена.

Защото никой с изключение на храбрия бразилец не смее с максимална скорост да покорява натопената с вода писта. Обожателите на Сена, а техният брой от ден на ден е все по-голям - чак в родната Бразилия по популярност изпревари Пикет и легендата Фитипалди - оправдават неговите шофьорски постъпки с по-слабия двигател и неговото желание с каране да компенсира това.

А какво казва той? След втората тренировка в събота, когато вече беше известно, че е постигнал най-доброто време и има първа стартова позиция, Айртон да Силва Сена беше по-разположен и по-готов за разговор.

Впечатлението е, че затова допринесе и фактът, че сме от Югославия. Беше малко учуден, но и заинтересован.

- Господин Сена, всякак сте чули приказките, че ви предвиждат титлата световен шампион или смърт...

- Да, знам за това. Но не важи само за мен. Всички ние имаме същия шанс и за едното и за другото.

- Все пак, вие от самото влизане във Формула 1 шофирате изключително агресивно?

- Но и сигурно. Никога нищо не ми се е случило, нито някой е загинал заради мен. Карам остро, защото не мога по друг начин. Искам винаги да бъда пръв и не виждам друга причина за състезание.

- Причината за вас е да бъдете световен шампион?

- И за мене и за останалите, надявам се. Не вярвам някой да влиза в тази надпревара  за да се бори да бъде последен...

- И парите, вероятно?

- Парите не. Имам ги още сега достатъчно за себе си и своето семейство да го осигуря до края на живота. Моята цел е да направя най-добре онова което знам най-добре, защото нищо друго и не знам.

- Говорите сякаш цял живот шофирате...

- Шофирам. Може би ще ви изненада, но зад волана на състезателен автомобил съм от своята четвърта година.

- И?

- Разбира се, не Формула, а картинг. Баща ми го направи за мен когато навърших четири години. Той е собственик на магазин за резервни части и механик. Години с нетърпение чаках възможността да навърша 13 и да отида на състезание.

- На което, разбира се, сте победил?

- Победих.

- Намирате се в отбора на Лотус в който преди вас са били само световни шампиони: Джим Кларк, Греъм Хил, Марио Андрети, Йохен Риндт, Емерсон Фитипалди... Беше ли тежко да пробиете до тях?

- Беше много трудно. Най-тежко ми беше когато на 18 години реших от картинг да премина към Формула Форд и малко по-късно във Формула 3. Моят баща Милтон и майка ми Наджа не бяха съгласни с това. Плашеха се. Трябваше да напусна Бразилия и да отида в Англия. Най-трудно беше да намеря спонсор. Спал съм по приюти и съм гладувал. Докато не седнах зад волана във Формула 3. Тогава веднага дойдоха победите и всичко вървеше по-леко.

- Сред познавачите на състезанията се споменава вашата изключително успешна 1983 година... Казват, че това са били сензационни победи.

- Такива са, защото победих в десет поредни състезания, което никога на никого нито преди това, нито после, не се е случвало.

- Все пак, това още не е главното. Това не беше Формула 1.

- След такъв успех във Формула 3 ме заляха с предложения. Първият шанс беше отборът Толеман и първите големи пари - 300 хиляди долара.

- А Лотус?

- Лотус ме взе за милион долара. Подписах въпреки че още не ми беше изтекъл договора с Толеман. От тази сума не беше трудно да се платят 180 хиляди долара обезщетение.

- Живеете в Англия?

- Да, в Норич, още от 1981 година. Сега там имам къща.

- Имате ли семейство?

- Имах. Бях женен две години, но се разведох, сега живея сам. Но в Англия все пак се чувствам временно. Ние бразилците не можем без Бразилия. Англия е някак хладна, хората са твърде затворени. За работа каквато е Формулата това е добре, но за живот не е. Затова използвам всяка възможност да си отида вкъщи в Сао Пауло.

- Нямате много време докато трае цикълът на състезанията?

- Намирам го, често използвам и обратен полет с Конкорд. За няколко часа съм от Европа до Бразилия, пет дни са ми достатъчни да бъда у дома и да се чувствам добре следващите два месеца.

- Изглеждате хладно и затворено. Казват и арогантно. И имате само 26 години. Къде е вашият латински темперамент?

- В право сте, така изглеждам, но всъщност не съм такъв. Казват, че съм арогантен, защото по време на състезанието усещам страшна нужда да бъда сам. Хората ми пречат, пречат ми разговорите.

- Дори и хубавите жени? Някак хладно и равнодушно подписвате автографи и на най-хубавите унгарки.

- В моментите преди състезание, тоест няколко дни преди надпреварата, се намирам в някакъв свой летаргичен микрокосмос в който не пробиват дори хубавите жени. Могат само понякога журналистите когато разговорът е интересен както този сега с вас. Тогава това дори и ми помага. Много повече отколкото да речем размяна на мнения с колегите за качествата на пистата.

- Като вече стана дума за пистата, каква е тази в Будапеща?

- Много добре е създадена, хубава, бърза и сигурна. Но има един голям недостатък, който, надявам се, унгарците ще премахнат за следващите години. Има доста прах и пясък, които вятърът разнася по асфалта. Това може да е много опасно, защото болидът се държи сякаш е налетял върху масло.

- Боите се и вие, въпреки че твърдят, че единственият ви недостатък е, че не познавате страха.

- Преди малко казахте, че се намирам в известния отбор на Лотус в който са само световни шампиони. Но не забравям, че някои членове на Лотус също така са и катастрофирали, чак и загинали, Йохен Риндт, например, па Рони Петерсон, па Елио Де Анджелис. Но не мисля за нещастие. То може да се случи и на човек, който ходи по улицата. Казват, че Жил Вилньов в деня преди своята гибел говорил фаталистично за един дял от пистата в Золдер. Споменал е тази мрачна гора, която може да го погълне. И наистина, на другия ден, точно на това място е загинал. Преди смъртта и той е бил идол на масата, а сега е легенда. Да, италианците имат и клуб Жил Вилньов, тоест привържениците на Ферари.

- Казват, че и вас са ви канили от Ферари?

- Всички ме канят, но засега ми е добре в Лотус.

- Дори и с по-слабия двигател от Хондата на Менсъл и Пикет?

- Отборът на Лотус сигурно няма дълго да допусне някой да има по-добър мотор от тях. Това е силна фирма и аз вярвам в тях. В края на краищата, не е съвсем всичко в силата на двигателя. Нима Пикет не е зад мен в генералното класиране и на стартовите позиции?

- Кой, освен вас, има шанс да бъде шампион тази година?

- Най-големи има Менсъл. Шофира умно и рационално, като Лауда. Пикет е бърз, но и някак нервен.

Разговор на Зоран Предич (РТВ Ревю, 1986)

Имаше един Бата и Формула 1 в Белград

Трети септември 1939 година, в Белград се е събрал голям свят, по-точно между 75 000 и 100 000 души да видят това чудо, Формула 1. Сред тях в състезателния бокс е бил и един белградчанин, сърбин, или югославянин, което нас между останалото свързва с тази история, която започваме с описанието на обстановката на състезателния спектакъл под името "Белградски Гран при".

Влакове са ревели от всички страни, парни локомотиви от всички бановини на Кралство Югославия са тръгнали към столичния град. Причината е състезание в най-бързия спорт, което ще се окаже ще бъде първо при нас, но и последно в света до избухването на световната война.

Югославяните не са и сънували, че тази атракция може би ще е едно от последните хубави събития до избухването на най-големия сблъсък в историята на човечеството. Сега е ясно всичко, защото немците са нападнали Полша на първи септември през тази 1939 година, докато Белград вече усилено се подготвял за състезанието за което сега се разказва. Организаторите са били наясно със значението на това събитие, пистата около Калемегдан е изглеждала точно както налагат правилата, но е забравен един ситен детайл. Животните от Белградския зоопарк не разбират автоспорта. Ревът на Ауто Унион, днешният Ауди, Мерцедес и Бугати е внесъл прилично безпокойство в животинския оазис в столицата. Не е имало друго решение, организаторите трябвало бързо да се досетят и да преселят животните в Ташмайдан, докато шумотевицата не отмине.

А тогава е паднало карираното знаменце! На пистата дълга 2794 метра са направени 50 обиколки. Победил е Тацио Нуволари, който се състезавал за Ауто Унион, карайки със средна скорост 130,839 км/ч, втори е бил Манфред фон Браухич, пилот на Мерцедес, а трети Херман Паул Мюлер, също състезател на Ауто Унион. Имали сме тогава и ние наш шофьор на пистата. Това е бил известният Бошко Миленкович, в синьо Бугати 51, каквито са произведени само четиридесет. Миленкович някак се преборил с жестоката конкуренция в най-бързия цирк и успял да спечели четвърто място. Проблем имало в охлаждането на двигателя, иначе, кой знае как би се класирал Бата. Но както обичайно се случва той, но и неговата последвала зла участ са паднали пред забравата на поколенията.

Затова е редно да се сетим за единствения състезател под югославско знаме, който е карал в състезание от Ф1. Бошко, наричаме го Бата, както са го наричали съвременниците, е роден през 1909 година във Виена, столица на Австро-Унгария, с баща сърбин и майка от френско-немско потекло. Първата Световна война го води в Сърбия, а е имал две големи страсти, цигулката и автомобилизма. Към скоростта го "пристрастил" известният мотоциклетист Воя Иванишевич, когото галено наричали Деда Воя. Първият автомобил набавя през 1927 година, а след това започва да складира возила... Бата до войната събрал голяма колекция, а че не са му служили за самонадеяност пред белградските дами говори фактът, че участва в първото си състезание през 1932 година около Авала, където заема трето място. През 1935 купува синьо Бугати Т51, и в него печели състезанието в Сльеме през 1937 и Дорчол през 1938. През есента на същата година, на състезанието в Клуж, в Румъния, излита от пътя, когато му се случва авария в скоростната кутия, която все пак успява да поправи до септември 1939 година, точно навреме за белградския кръг на когото посвещаваме тези редове. Да се разберем, повреди от този тип по времето за което говорим не са били наивни, защото специализираните сервизи по нашите пространства са били редки, а частите трудно достъпни. Питате се защо? Е, Бугати е немска марка, по-късно преселена във Франция над която в търговията с части доста е повлияла политиката на Италия, като член на Тристранния пакт. Тъй като официално е неутрално Кралство Югославия със съседната държава, имаме предвид Италия, било в обтегнати отношения, разбира се заради аспирациите на Мусолини към цялата Адриатика, набавянето на части било по-трудно отколкото в модерното време можете и да си представите. Кълбото е било доста заплетено, тъй като производителите на части за Бугати доста зависели от италианските специалисти.

Какво се е случило после с Бата Миленкович? Априлската война през 1941, съответно "щуките" на Хитлер, или ако ще сме прецизни "Юнкерс Ю-87" и останалите машини на Четвърта въздухоплавателна флота на Луфтвафе под командването на Александър Лер унищожили цялото имущество на състезателния ас. Разбиването на група армии на Кралство Югославия, съответно унищожението на военния план Р41 и бързата военна капитулация, която от името на правителството, съответно върховното военно командване на въоръжените сили, в сградата на чешкото посолство подписали Александър Цинцар Маркович, армейски генерал Душан Симович и генерал Радивойе Янкович, оказало се, били край не само на една държава, а и на една състезателна икона. Бата от това никога не се е оправил. След войната, по ирония на съдбата, Миленкович бил принуден да кара тролейбус, за да завърши живота, говорило се, със самоубийство през 1955 година в къщата на вече споменатия Воя Иванишевич. Но сега няма да говорим за това, а ще кажем, че Бата е запомнен като състезател, бохем, романтик от стара Югославия и Белград когото трябва да разбираме в контекста на старото време. Заради всичко Бата Миленкович заслужава да си спомним за него не само като нашия единствен състезател на Гран при Югославия през 1939 година, а и като нашия единствен най-бърз участник в историята на великия спорт на колела.

Струва си още да се каже, че състезанието около Калемегдан през 1939 година е организирано от Автоклуб на Кралство Югославия. Парични награди и трофей Крал Петър ІІ са получили първите трима състезатели. Миленкович за съжаление не е имал това щастие от Калемегдан да понесе отличие, въпреки че заради голямото старание е заслужил, па използваме тази възможност да си спомним за него, защото кой знае, може би между нас седи някой нов Бата, нов състезател роден за Формула 1.

Автор: Милош Милич

Четвърт век без Сена

Него или сте го обичали или не сте, не е имало среда, защото никого не е оставял равнодушен. Минаха 25 години откакто го няма, а това не се е променило. Направи Формула 1 по-добър спорт, а след този злокобен 1 май 1994 година повече никога не е била същата...

Меко казано е, че Айртон Сена беше специален. За всички, които са били свидетели на неговото шофиране, то беше чисто изкуство. И то не заради титлите или победите, а заради неговото поведение всеки път когато седне зад волана на своя болид. Много е казано не само в последните 25 години, а от първия ден в който някой го е забелязал, но е уместно да си припомним някои детайли от деня в който завинаги напусна този свят.

Това беше черен уикенд в Имола, а сега, от днешна гледна точка, може би е и ясно колко показатели е имало, че е само въпрос на време кога ще се случи нещо лошо. А е започнало още в събота, по време на квалификацията, когато живота си на писта "Енцо и Дино Ферари" изгуби австриецът Роланд Раценбергер. Въпреки тази трагедия, никой не е видял причина за отказване на Голямата награда на Сан Марино, защото на пилотите състезанието просто им е в кръвта, знаят, че всеки път когато седнат в болида рискуват живота си. Такъв е случаят и сега, когато сигурността е повишена на изключително високо ниво, а особено е бил тогава.

И в петата обиколка, при скорост от над 300 км/ч, Сена изгуби контрол над своя Уилямс и се удари право в стената на завоя "Тамбурело". Веднъж е казал, че ако загине на пистата, би искал това да се случи бързо, а така е и било. Въпреки че не се знае дали смъртта е настъпила на Имола, на пътя до Болоня или в самата болница, известно е, че не се е мъчил дълго. Това по някакъв начин е било в сходство с всичко което е представлявал, защото е живял бързо, а след смъртта си е станал още по-голям отколкото беше приживе.

А беше голям, един от най-големите спортисти на всички времена, не само пилот във Формула 1. Неговото шофиране само по себе си е легендарно, а и резултатите не изостават, защото от дебюта до смъртта е постигнал 41 победи, с 39 подиума и три титли. Кариерата започнал в Толеман, до първата победа е стигнал в Лотус, а своите най-добри резултати е осъществил в Макларън, преди преминаването в Уилямс, в чийто болид и загина. Квалификациите бяха неговата сила, Монте Карло писта на която не е имал равен, а неговото шофиране често е било като от друга планета и трябва да се изживее.

Историята на Сена започва на 21 март 1960 година в Сао Пауло. Неговото семейство е изключително богато, което много му е помогнало в желанието да се занимава с изключително скъп спорт, какъвто е автомобилизмът. На четири години е получил своя първи картинг, а много бързо започнал да мечтае за Формула 1, будейки се рано сутрин, за да гледа своите идоли, сред които е бил и Емерсон Фитипалди, на някои от легендарните писти, каквито са тези в Монте Карло и Монца, между останалите.

Състезателният дебют прави на 13 години в картинг и още в първото състезание е на най-високото стъпало на подиума. Непрекъснато напредвал, но много добре знаел, че трябва да напусне Бразилия, ако иска да осъществи своята цел. На 21 години се преселва във Великобритания, където за три сезона печели пет титли, които му отварят вратите на Формула 1, а възможност му дава Толеман.

Била е 1984 година, а Толеман отбор, който преди идването на Сена за три сезона е спечелил само десет точки. В първите пет състезания в дебютния сезон бразилецът има две шести места, с две отказвания, а за едно състезание, символично онова в Имола, не се е класирал, за да дойде наред Монте Карло. Мнозина са виждали в него голяма звезда и преди това, но в този юнски следобед е показал ясно на всички, че Айртон Сена е пристигнал във Формула 1 и няма намерение да спира.

Голямата награда на Монако през тази година е белязана от голям дъжд, в който той чудесно пробил и чак в един момент повел, но недълго след това състезанието е прекъснато. Сена е класиран като втори, след Ален Прост, когото е изпреварил в борбата за лидерството, но победата е дадена на французина заради правилото да се смята подреждането в последната пълна обиколка. Тогава е било повече от ясно, че заслужава да попадне в по-добър отбор от Толеман, па откупил своя договор и преминал в Лотус.

По този начин си е дал възможност за борба за нещо повече, не само точки или по някой подиум, като до края на своя първи сезон още два пъти е стигнал до него. Така е дошла и първата победа - в Голямата награда на Португалия в Ещорил, а докато е бил в легендарния отбор осъществил още пет триумфа, преди да дойде покана, която не се отказва. Потърсил го Макларън, а се оказва, че това е най-доброто решение което е взел в кариерата, защото за шест сезона в британския отбор е спечелил всичките си три титли, постигнал е 35 победи и зациментирал своето място сред легендите.

Всички помнят този период по червено-белия Макларън, в който Сена още в своя първи сезон в отбора от Уокинг записа себе си между шампионите. Стана третият бразилец с такова постижение, след Фитипалди и Нелсон Пике, а след тях най-близко да стане шампион беше Фелипе Маса, но от тази подбрана компания го раздели само една точка.

Сезонът през тази 1988 година Сена по много неща направи специален, но това нямаше да е възможно без Макларън и Прост, неговият тогавашен съотборник. Двамата триумфираха 15 пъти в 16 състезания, бразилецът осем, а френският автомобилист седем пъти и това повлия над тяхната борба за титлата. Въпреки че Прост спечели повече точки, тогава в сила беше правилото според което се смятаха 11-те най-добри резултата, а Сена е бил по-добър с три точки.

Този сезон представлявал само началото на тяхното съперничество в което двамата много пъти са преминавали границите. Най-добрите примери за това получихме на легендарната "Сузука", която в следващите две години е била поприще на техните сблъсъци, които са решили титлата. През 1989 година е била за Прост, като изхвърля Сена от пистата в шикана, а година по-късно последва отмъщение в първия завой. Единствената разлика е била, че французинът през 1990 година вече е преминал във Ферари, но не е успял да попречи на Сена в похода към титлата, която бразилецът спечели и през следващия сезон.

Оказа се, че титлата от 1991 година му е била последната, но най-добрият Сена може би видяхме в двата сезона, които последваха. Състезанието което би било достатъчно да го смести между великаните и без всички титли и други победи сигурно беше Голямата награда на Европа през 1993 година. В променливи условия направи невероятни изпреварвания в първата обиколка на писта "Донингтън парк", а след това имаше съвършена стратегия, която му позволи да остави съперниците далеч зад себе си. Това беше съвършен пример на неговите възможности, но вероятно още един показател, че не може да се смири, па ново предизвикателство намери в Уилямс.

Британският отбор две години беше неудържим благодарение на Прост и Менсъл, които завършиха кариерите след спечелените титли, а Сена дойде като голяма звезда. От началото на 1994 година беше ясно, че нещо не е наред, въпреки че беше неудържим в квалификациите. Просто, резултатите не идваха, а всички се надяваха, че след състезанието на "Интерлагос" и Голямата награда на Пасифика ситуацията може да се преобърне в Имола.

И там спечели пол-позиция и поведе, но бързо се стигна до инцидент, който забави състезанието, а когато беше продължено в нормален ритъм се удари право в стената. Зловеща тишина се разнесе в Имола, сякаш времето спря, но веднага беше ясно, че шансовете Сена да излезе от болида сякаш нищо не се е случило са минимални. Тази тишина от пистата "Енцо и Дино Ферари" се разшири по целия свят, тъй като милиони хора гледаха състезанието пред малките екрани, а няколко часа по-късно пристигна вестта от която всички се плашеха - Сена наистина е изгубил живота си. И вече нищо не беше същото...

За бразилския автомобилист мнозина говореха, че е шофирал като обсебен, а може би квалификациите в Монте Карло през 1988 година са най-добрият пример за това. Даваше всичко от себе си на Формула 1, която му беше всичко на света, а и на пистата и извън нея само размисляше как да бъде по-добър. Постоянно търсеше начин да поправи своето време макар и за хилядна, защото знаеше колко важно може да бъде това накрая. И така размисля истинският състезател, каквито е имало малко в историята, а особено малко са в днешно време.

"Всеки път когато карам себе си да отида напред, разбирам все повече за себе си. Но, тук се появява противоречие. В същия момент когато станете най-бърз сте невероятно раним. Защото за една секунда може всичко да изчезне. Абсолютно всичко. И тези две крайности довеждат до това да опознаете себе си все по-дълбоко и по-дълбоко", изтъкна легендарният бразилец.

Неговите умения бяха извън времето, неговата страст неизмерима, а всичко това го прави един от най-добрите, ако не е и най-добрият в историята, въпреки че е изключително неблагодарно да се сравняват пилоти, които никога не са се борили на пистата. Борбите, които водеше с Прост, Менсъл и други съперници караха хората да го обожават или мразят, тъй като шофираше сякаш няма утре, което вероятно му струва и живота. Преминаваше граници, но това му беше позволено по това време, което е проблем, който Формула 1 по някакъв начин опита да реши в последвалите години.

Онова което остави след себе си може би е по-голямо от всичко онова което е постигнал по време на кариерата. Мнозина пилоти са взели пример от него, а сред тях и Люис Хамилтън, който от Сена наследи титлата крал на квалификациите. И не само това, беше наясно със своята роля в бразилското общество, така че голям дял от своето богатство даваше за хуманитарни цели, особено за да помогне за образоването на бедната младеж. Неговото семейство в знак на помен към него основа "Фондация Айртон Сена", която продължи неговата работа. И чрез нея той продължава да живее, но и чрез всички, които са имали възможност да се наслаждават на неговия талант, което само е потвърждение на неговата величина.

"Искам да живея с пълни дробове, много интензивно. Не искам да живея частично, да ми се случи болест или травма. Ако се случи да доживея нещастие което ще ми струва живота, надявам се всичко да се случи бързо", казал Сена веднъж...

Автор: Йелена Трайкович