Беше първи в състезанието в което загина. Предвиждаха му световна титла или смърт

На днешния ден през 1994 година загина Айртон Сена. На 34 години почина в болид на Уилямс, забивайки се в зида, при скорост от над 300 км/ч, в завоя Тамбурело, на пистата "Енцо и Дино Ферари" в Имола. Беше един от най-големите пилоти във Ф1 и от най-харизматичните личности в спорта. Роден е в Сао Пауло през 1960 година. Айртон Сена беше трикратен световен шампион във Ф1. Слава или смърт - беше неговото мото в живота. "Да си втори означава само, че си най-добър между губещите", говорил е. Беше първи в състезанието в което се прости с живота.

През август 1986 година е дал интервю за Зоран Предич за РТВ Ревю, което публикуваме отново по повод годишнината от смъртта на Сена.

Айртон Сена - слава или смърт

Ще стане ли храбрият бразилец, в момента най-известният пилот във Формула 1, с лудо каране тази година световен шампион - или, както мнозина предвиждат, ще изгуби главата, както своевременно неговите клубни другари Де Анджелис, Петерсон и Вилньов?

През тези, за унгарците незабравими дни на първата Формула 1 в една социалистическа държава, най-трудно беше да се осъществи контакт с младия бразилец Айртон Сена, не защото не обича журналистите и отказва интервюта, а защото почти никъде не се появява, въпреки че за разлика от другите пилоти на болиди винаги го чакат най-голям брой фоторепортери и обожатели.

Щастливците сред тях можеха да видят как той, най-често, седи, т.е. лежи във вътрешността на големия черен камион тип хладилен и медитира. Строгите англичани, членове на неговия екип Лотус-Хонда, отбор Джон Плейър, не допускаха неканени да влязат във вътрешността на комфортния камион, за да не нарушават спокойствието около много спокойния, почти заспалия, Айртон Сена.

Разбира се, това само можеше да предскаже по-късната драстична промяна; съненият и лен Сена се трансформира в тигър зад волана.

И в Будапеща, както и в по-ранните състезания, кара най-динамично и най-опасно. Преди края на състезанието в това го застраши неговият сънародник Нелсон Пикет в неистово желание да го изпревари.

Накрая реши силата на машината. Уилямсът на Пикет с мотор Хонда все пак в момента е най-добрата комбинация за Формула 1. И що се отнася до скоростта, а също така, което е доста важно, за разхода на гориво.

Все пак, Сена не се отказва. В оставащите пет състезания може да стане онова за което е мечтал още като десетгодишно момче. Като такъв го виждат почти всички познавачи на автомобилните състезания, но с една скоба - ако преживее!

Танц на дъжда

Сена, мнозина, и то с право, по-често виждат в мъртвешки отколкото в метален ковчег на колела с 220 литра керосин. На повечето тазгодишни състезания, а и в множество от миналогодишните, младият бразилец беше инициатор на удари (за щастие без сериозни последствия), а също така и изключително храбри, но опасни, почти гибелни шофирания.

Предварително се знае: ако пистата е влажна, ако вали дъжд - побеждава Сена.

Защото никой с изключение на храбрия бразилец не смее с максимална скорост да покорява натопената с вода писта. Обожателите на Сена, а техният брой от ден на ден е все по-голям - чак в родната Бразилия по популярност изпревари Пикет и легендата Фитипалди - оправдават неговите шофьорски постъпки с по-слабия двигател и неговото желание с каране да компенсира това.

А какво казва той? След втората тренировка в събота, когато вече беше известно, че е постигнал най-доброто време и има първа стартова позиция, Айртон да Силва Сена беше по-разположен и по-готов за разговор.

Впечатлението е, че затова допринесе и фактът, че сме от Югославия. Беше малко учуден, но и заинтересован.

- Господин Сена, всякак сте чули приказките, че ви предвиждат титлата световен шампион или смърт...

- Да, знам за това. Но не важи само за мен. Всички ние имаме същия шанс и за едното и за другото.

- Все пак, вие от самото влизане във Формула 1 шофирате изключително агресивно?

- Но и сигурно. Никога нищо не ми се е случило, нито някой е загинал заради мен. Карам остро, защото не мога по друг начин. Искам винаги да бъда пръв и не виждам друга причина за състезание.

- Причината за вас е да бъдете световен шампион?

- И за мене и за останалите, надявам се. Не вярвам някой да влиза в тази надпревара  за да се бори да бъде последен...

- И парите, вероятно?

- Парите не. Имам ги още сега достатъчно за себе си и своето семейство да го осигуря до края на живота. Моята цел е да направя най-добре онова което знам най-добре, защото нищо друго и не знам.

- Говорите сякаш цял живот шофирате...

- Шофирам. Може би ще ви изненада, но зад волана на състезателен автомобил съм от своята четвърта година.

- И?

- Разбира се, не Формула, а картинг. Баща ми го направи за мен когато навърших четири години. Той е собственик на магазин за резервни части и механик. Години с нетърпение чаках възможността да навърша 13 и да отида на състезание.

- На което, разбира се, сте победил?

- Победих.

- Намирате се в отбора на Лотус в който преди вас са били само световни шампиони: Джим Кларк, Греъм Хил, Марио Андрети, Йохен Риндт, Емерсон Фитипалди... Беше ли тежко да пробиете до тях?

- Беше много трудно. Най-тежко ми беше когато на 18 години реших от картинг да премина към Формула Форд и малко по-късно във Формула 3. Моят баща Милтон и майка ми Наджа не бяха съгласни с това. Плашеха се. Трябваше да напусна Бразилия и да отида в Англия. Най-трудно беше да намеря спонсор. Спал съм по приюти и съм гладувал. Докато не седнах зад волана във Формула 3. Тогава веднага дойдоха победите и всичко вървеше по-леко.

- Сред познавачите на състезанията се споменава вашата изключително успешна 1983 година... Казват, че това са били сензационни победи.

- Такива са, защото победих в десет поредни състезания, което никога на никого нито преди това, нито после, не се е случвало.

- Все пак, това още не е главното. Това не беше Формула 1.

- След такъв успех във Формула 3 ме заляха с предложения. Първият шанс беше отборът Толеман и първите големи пари - 300 хиляди долара.

- А Лотус?

- Лотус ме взе за милион долара. Подписах въпреки че още не ми беше изтекъл договора с Толеман. От тази сума не беше трудно да се платят 180 хиляди долара обезщетение.

- Живеете в Англия?

- Да, в Норич, още от 1981 година. Сега там имам къща.

- Имате ли семейство?

- Имах. Бях женен две години, но се разведох, сега живея сам. Но в Англия все пак се чувствам временно. Ние бразилците не можем без Бразилия. Англия е някак хладна, хората са твърде затворени. За работа каквато е Формулата това е добре, но за живот не е. Затова използвам всяка възможност да си отида вкъщи в Сао Пауло.

- Нямате много време докато трае цикълът на състезанията?

- Намирам го, често използвам и обратен полет с Конкорд. За няколко часа съм от Европа до Бразилия, пет дни са ми достатъчни да бъда у дома и да се чувствам добре следващите два месеца.

- Изглеждате хладно и затворено. Казват и арогантно. И имате само 26 години. Къде е вашият латински темперамент?

- В право сте, така изглеждам, но всъщност не съм такъв. Казват, че съм арогантен, защото по време на състезанието усещам страшна нужда да бъда сам. Хората ми пречат, пречат ми разговорите.

- Дори и хубавите жени? Някак хладно и равнодушно подписвате автографи и на най-хубавите унгарки.

- В моментите преди състезание, тоест няколко дни преди надпреварата, се намирам в някакъв свой летаргичен микрокосмос в който не пробиват дори хубавите жени. Могат само понякога журналистите когато разговорът е интересен както този сега с вас. Тогава това дори и ми помага. Много повече отколкото да речем размяна на мнения с колегите за качествата на пистата.

- Като вече стана дума за пистата, каква е тази в Будапеща?

- Много добре е създадена, хубава, бърза и сигурна. Но има един голям недостатък, който, надявам се, унгарците ще премахнат за следващите години. Има доста прах и пясък, които вятърът разнася по асфалта. Това може да е много опасно, защото болидът се държи сякаш е налетял върху масло.

- Боите се и вие, въпреки че твърдят, че единственият ви недостатък е, че не познавате страха.

- Преди малко казахте, че се намирам в известния отбор на Лотус в който са само световни шампиони. Но не забравям, че някои членове на Лотус също така са и катастрофирали, чак и загинали, Йохен Риндт, например, па Рони Петерсон, па Елио Де Анджелис. Но не мисля за нещастие. То може да се случи и на човек, който ходи по улицата. Казват, че Жил Вилньов в деня преди своята гибел говорил фаталистично за един дял от пистата в Золдер. Споменал е тази мрачна гора, която може да го погълне. И наистина, на другия ден, точно на това място е загинал. Преди смъртта и той е бил идол на масата, а сега е легенда. Да, италианците имат и клуб Жил Вилньов, тоест привържениците на Ферари.

- Казват, че и вас са ви канили от Ферари?

- Всички ме канят, но засега ми е добре в Лотус.

- Дори и с по-слабия двигател от Хондата на Менсъл и Пикет?

- Отборът на Лотус сигурно няма дълго да допусне някой да има по-добър мотор от тях. Това е силна фирма и аз вярвам в тях. В края на краищата, не е съвсем всичко в силата на двигателя. Нима Пикет не е зад мен в генералното класиране и на стартовите позиции?

- Кой, освен вас, има шанс да бъде шампион тази година?

- Най-големи има Менсъл. Шофира умно и рационално, като Лауда. Пикет е бърз, но и някак нервен.

Разговор на Зоран Предич (РТВ Ревю, 1986)

Имаше един Бата и Формула 1 в Белград

Трети септември 1939 година, в Белград се е събрал голям свят, по-точно между 75 000 и 100 000 души да видят това чудо, Формула 1. Сред тях в състезателния бокс е бил и един белградчанин, сърбин, или югославянин, което нас между останалото свързва с тази история, която започваме с описанието на обстановката на състезателния спектакъл под името "Белградски Гран при".

Влакове са ревели от всички страни, парни локомотиви от всички бановини на Кралство Югославия са тръгнали към столичния град. Причината е състезание в най-бързия спорт, което ще се окаже ще бъде първо при нас, но и последно в света до избухването на световната война.

Югославяните не са и сънували, че тази атракция може би ще е едно от последните хубави събития до избухването на най-големия сблъсък в историята на човечеството. Сега е ясно всичко, защото немците са нападнали Полша на първи септември през тази 1939 година, докато Белград вече усилено се подготвял за състезанието за което сега се разказва. Организаторите са били наясно със значението на това събитие, пистата около Калемегдан е изглеждала точно както налагат правилата, но е забравен един ситен детайл. Животните от Белградския зоопарк не разбират автоспорта. Ревът на Ауто Унион, днешният Ауди, Мерцедес и Бугати е внесъл прилично безпокойство в животинския оазис в столицата. Не е имало друго решение, организаторите трябвало бързо да се досетят и да преселят животните в Ташмайдан, докато шумотевицата не отмине.

А тогава е паднало карираното знаменце! На пистата дълга 2794 метра са направени 50 обиколки. Победил е Тацио Нуволари, който се състезавал за Ауто Унион, карайки със средна скорост 130,839 км/ч, втори е бил Манфред фон Браухич, пилот на Мерцедес, а трети Херман Паул Мюлер, също състезател на Ауто Унион. Имали сме тогава и ние наш шофьор на пистата. Това е бил известният Бошко Миленкович, в синьо Бугати 51, каквито са произведени само четиридесет. Миленкович някак се преборил с жестоката конкуренция в най-бързия цирк и успял да спечели четвърто място. Проблем имало в охлаждането на двигателя, иначе, кой знае как би се класирал Бата. Но както обичайно се случва той, но и неговата последвала зла участ са паднали пред забравата на поколенията.

Затова е редно да се сетим за единствения състезател под югославско знаме, който е карал в състезание от Ф1. Бошко, наричаме го Бата, както са го наричали съвременниците, е роден през 1909 година във Виена, столица на Австро-Унгария, с баща сърбин и майка от френско-немско потекло. Първата Световна война го води в Сърбия, а е имал две големи страсти, цигулката и автомобилизма. Към скоростта го "пристрастил" известният мотоциклетист Воя Иванишевич, когото галено наричали Деда Воя. Първият автомобил набавя през 1927 година, а след това започва да складира возила... Бата до войната събрал голяма колекция, а че не са му служили за самонадеяност пред белградските дами говори фактът, че участва в първото си състезание през 1932 година около Авала, където заема трето място. През 1935 купува синьо Бугати Т51, и в него печели състезанието в Сльеме през 1937 и Дорчол през 1938. През есента на същата година, на състезанието в Клуж, в Румъния, излита от пътя, когато му се случва авария в скоростната кутия, която все пак успява да поправи до септември 1939 година, точно навреме за белградския кръг на когото посвещаваме тези редове. Да се разберем, повреди от този тип по времето за което говорим не са били наивни, защото специализираните сервизи по нашите пространства са били редки, а частите трудно достъпни. Питате се защо? Е, Бугати е немска марка, по-късно преселена във Франция над която в търговията с части доста е повлияла политиката на Италия, като член на Тристранния пакт. Тъй като официално е неутрално Кралство Югославия със съседната държава, имаме предвид Италия, било в обтегнати отношения, разбира се заради аспирациите на Мусолини към цялата Адриатика, набавянето на части било по-трудно отколкото в модерното време можете и да си представите. Кълбото е било доста заплетено, тъй като производителите на части за Бугати доста зависели от италианските специалисти.

Какво се е случило после с Бата Миленкович? Априлската война през 1941, съответно "щуките" на Хитлер, или ако ще сме прецизни "Юнкерс Ю-87" и останалите машини на Четвърта въздухоплавателна флота на Луфтвафе под командването на Александър Лер унищожили цялото имущество на състезателния ас. Разбиването на група армии на Кралство Югославия, съответно унищожението на военния план Р41 и бързата военна капитулация, която от името на правителството, съответно върховното военно командване на въоръжените сили, в сградата на чешкото посолство подписали Александър Цинцар Маркович, армейски генерал Душан Симович и генерал Радивойе Янкович, оказало се, били край не само на една държава, а и на една състезателна икона. Бата от това никога не се е оправил. След войната, по ирония на съдбата, Миленкович бил принуден да кара тролейбус, за да завърши живота, говорило се, със самоубийство през 1955 година в къщата на вече споменатия Воя Иванишевич. Но сега няма да говорим за това, а ще кажем, че Бата е запомнен като състезател, бохем, романтик от стара Югославия и Белград когото трябва да разбираме в контекста на старото време. Заради всичко Бата Миленкович заслужава да си спомним за него не само като нашия единствен състезател на Гран при Югославия през 1939 година, а и като нашия единствен най-бърз участник в историята на великия спорт на колела.

Струва си още да се каже, че състезанието около Калемегдан през 1939 година е организирано от Автоклуб на Кралство Югославия. Парични награди и трофей Крал Петър ІІ са получили първите трима състезатели. Миленкович за съжаление не е имал това щастие от Калемегдан да понесе отличие, въпреки че заради голямото старание е заслужил, па използваме тази възможност да си спомним за него, защото кой знае, може би между нас седи някой нов Бата, нов състезател роден за Формула 1.

Автор: Милош Милич

Най-спортната нация в света

"Най-спортната нация в света", или нации, така никой няма да се ядосва, трябва да бъдат онези, които са такива въпреки околностите, които побеждават и създават шампиони, от поколение на поколение, в тежки условия

Проблемът с термина "спортна нация", с който често обичаме да се китим по тези пространства, е този, че всеки може да го тълкува по свой начин.

Някой би казал, че балансът на медали на големи състезания, преди всичко Олимпийски игри, е единственият съответстващ, заради което чак и - нищо против тях - държавите от бившия източен блок и Азия, които събират трофеи в борбата и вдигането на тежести, могат да надянат на себе си тази титла.

Но, предполагам, че ние тук го знаем най-добре, не е всичко в сбора и умножението; както и спортът не е математика и точна сметка, иначе би бил популярен точно колкото и математиката...

"Най-спортната нация в света", или нации, така никой няма да се ядосва, трябва да бъдат онези, които са такива въпреки околностите, които побеждават и създават шампиони, от поколение на поколение, в тежки условия.

Кризите главно създават плодовита почва за развитие на отборен манталитет, а отборните спортове, онези на национално ниво, имат специално място.

Затова Сърбия, дори и чудесните волейболистки да не бяха спасили това лято завършено с баскетболна горчивина и сега вече пословичната футболна посредственост, е една от най-големите спортни нации.

С този брой жители, с такива условия - или неусловия - с такъв обществен климат, да си във върха или близо до него вече десетилетия, това е чудо с което се занимават дори и учените.

А тогава тук е и страстта, и отдадеността, и песните от трибуните, степента на радост, която ти донасят спортистите, идентификацията с тях, задоволството като проведеш анкета в основното и средното училище, сред героите на младите най-напред са те.

И затова Сърбия в голямата си част, защото подобен на подобен се радва - окей, и защото испанците в баскетбола толкова ни нервират, че станаха нещо между нашия немезис и черни зверове, че са ни най-големите съперници, онези спрямо и с които се мерим - днес ще бъде за Скола, Кампацо, Брусино, с един народ, който също така може, с пълно право, да каже за себе си, че е спортен, па и най-спортен или тук някъде, на цялата планета.

Аржентина е коронното доказателство, че спортът може да преодолее проблемите и да сплоти нацията около една топка, било дали тя е кръгла или, в аржентинския случай, често яйцевидна.

Някои от нас, които мечтаят за мириса на Южна Америка често забравят с колко хаос е обременена скорошната история на този дял на света; Аржентина десетилетия преживява хаос като своя тежка съдба, а трябвало да им призлее, точно както и на нас, когато са дошли деветдесетте, толкова щастливи там на Запад, толкова депресивни в Балканите или Аржентина.

Тогава се завъртяла отново рулетката, дошла още една криза, па още една, и политиците престанали да вярват в своите лъжи, народът отново бил на улиците, гладен за правда, свобода, или само хляб, а насред този мрак, като фара в Рио де ла Плата или кулата на Авала, светел само спортът.

Аржентина в края на хилядолетието, когато икономическата криза обезсмислила местната валута и хвърлила прекалено голям дял от населението в сиромашия, точно тогава, родила няколко чудесни поколения във всички спортове.

За футбола, който там се обича както никъде другаде, не трябва да се харчат думи; за златното поколение на Ману Джинобили ще се говори специално днес, макар че никога не трябва да престава да се говори за него (още една причина, че трябва да обичаме, въпреки дълбоката рана, която ни нанесоха, отборът на Аржентина на този Мундобаскет: играят като техните учители, бързо, енергично, със сърце голямо като континент, играят за своя народ и с него!); а скоро, няма и седмица, ще започне и голям турнир, който по броя зрители, спонсорски договори, но и напрежение, ще надмине Мундобаскет - Световното първенство по ръгби.

И там "пумите", четвъртата най-добра селекция в южната хемисфера ще са с намерението да станат още по-конкурентни на Нова Зеландия, Австралия и ЮАР, и там "пумите", които бранят четвърто място от миналата Световна купа, предвождани от Матер, Санчес и Легисамон, ще играят роля, която няма да е епизодична.

Жителите от държавата, която е огрявана от майското слънце с 32 лъча няма да пропуснат да ви кажат, че са солидни във волейбола, където само малко късмет им липсва за полуфинал на Олимпийските игри, а тогава да подчертаят, че са отлични в още един глобален спорт, който при нас никога не започна да се следи, хокеят на трева - и неговото семе, точно както и футболното, са пренесли английски моряци, учители, индустриалци и останалите авантюристи - че винаги имат тенисисти, които им донесоха Купа Дейвис във футболна атмосфера, че Хуан Мануел Фанджо е от предградие на Буенос Айрес.

Ще ви кажат, и то с гордост, че не са само мускулести деца от бариоса, които в спорта виждат спасение от бедите, световни звезди, а и аржентинските голфъри, членове на средната и висшата класа, често хващат за гушата британците и американците, макар че има поетична правда, че най-добрият аржентински голфър на всички времена, "Ел Пато" Кабрера, е израснал без родители, в тежки условия, издържал се е като кеди и стика в ръце главно хващал когато трябвало да спечели някой бас...

Точно какъвто е и случаят със Сърбия, така експерти от различни науки са опитвали да обяснят феномена на аржентинския спорт. Едно от обясненията е хранително: аржентинската диета е богата на месо и картофи, заради което са физически силни (но не и бързи, така, поправете ни ако грешим, няма да видите аржентински спринтьори или плувци); второто е онова географското, тъй като климатът се харесва на духа и тялото.

Има го и това, сигурно, както и ги има непрекъснатите бедствия и бедност; но има и ритъм, заради който и на тревата и на паркета са различни, грациозни движения; има и смесица от всички култури и нации, които, някои от нужда някои от желание, идвали и оставали тук, превръщайки простора около "сребърната река" в съвършен меланж на Европа и Южна Америка.

А шампионите, и това е може би най-важното, раждат нови шампиони, знаем ние това добре: как баскетболните терени са никнали или, като в онази хубава акция, се обновяват след всеки голям турнир, как мрежите за тенис изникват там където никога не ги е имало, как от два камъка или ученически раници веднага се прави футболен терен, значим и шумен като "Маракана"...

Когато се разбере както трябва - а аржентинците го разбират точно както трябва - спортът може да разкраси, засили идентичността на нацията. Често ги подценяват, често гледат на тях като на държава от третия свят, а тогава те се появяват, силни в своята общност, с желание да оправят някои сметки и на милионите, които заради тях не спят или се будят (как ли е да се гледат най-важните мачове "в невреме"?!) да подарят още една причина да бъдат горди, да пеят, да излязат на улицата, този път заради добри причини.

Ето, и затова - добре, сякаш са ни били нужни още причини! - днес си струва с цяло сърце да си за Скола (особено за Скола!), Кампацо, Гарино, Лапровитола...

Онова поколение, поколението на Ману, в което разбира се беше Скола, отборът с Ночиони, Делфино, Сконокини, Оберто, донесе златен медал от Олимпийските игри, би американците там където им е най-тежко, на изглежда единствения турнир, който продължават да приемат сериозно, но и две години по-рано в Индианаполис, по вина на една друга голяма спортна нация им се измъкна световния трон.

Дали е, в залеза на една голяма кариера, а в разгара на още една голяма икономическа криза, която заплашва аржентинците с беднотия и глад - и политическата криза, която носят със себе си, но която вероятно няма да решат, президентските избори през октомври - време спортът отново, макар и за някой ден, да бъде онзи фар, който блести в мрака, в ритъма на тангото и обувките, които скърцат по паркета?

Четвърт век без Сена

Него или сте го обичали или не сте, не е имало среда, защото никого не е оставял равнодушен. Минаха 25 години откакто го няма, а това не се е променило. Направи Формула 1 по-добър спорт, а след този злокобен 1 май 1994 година повече никога не е била същата...

Меко казано е, че Айртон Сена беше специален. За всички, които са били свидетели на неговото шофиране, то беше чисто изкуство. И то не заради титлите или победите, а заради неговото поведение всеки път когато седне зад волана на своя болид. Много е казано не само в последните 25 години, а от първия ден в който някой го е забелязал, но е уместно да си припомним някои детайли от деня в който завинаги напусна този свят.

Това беше черен уикенд в Имола, а сега, от днешна гледна точка, може би е и ясно колко показатели е имало, че е само въпрос на време кога ще се случи нещо лошо. А е започнало още в събота, по време на квалификацията, когато живота си на писта "Енцо и Дино Ферари" изгуби австриецът Роланд Раценбергер. Въпреки тази трагедия, никой не е видял причина за отказване на Голямата награда на Сан Марино, защото на пилотите състезанието просто им е в кръвта, знаят, че всеки път когато седнат в болида рискуват живота си. Такъв е случаят и сега, когато сигурността е повишена на изключително високо ниво, а особено е бил тогава.

И в петата обиколка, при скорост от над 300 км/ч, Сена изгуби контрол над своя Уилямс и се удари право в стената на завоя "Тамбурело". Веднъж е казал, че ако загине на пистата, би искал това да се случи бързо, а така е и било. Въпреки че не се знае дали смъртта е настъпила на Имола, на пътя до Болоня или в самата болница, известно е, че не се е мъчил дълго. Това по някакъв начин е било в сходство с всичко което е представлявал, защото е живял бързо, а след смъртта си е станал още по-голям отколкото беше приживе.

А беше голям, един от най-големите спортисти на всички времена, не само пилот във Формула 1. Неговото шофиране само по себе си е легендарно, а и резултатите не изостават, защото от дебюта до смъртта е постигнал 41 победи, с 39 подиума и три титли. Кариерата започнал в Толеман, до първата победа е стигнал в Лотус, а своите най-добри резултати е осъществил в Макларън, преди преминаването в Уилямс, в чийто болид и загина. Квалификациите бяха неговата сила, Монте Карло писта на която не е имал равен, а неговото шофиране често е било като от друга планета и трябва да се изживее.

Историята на Сена започва на 21 март 1960 година в Сао Пауло. Неговото семейство е изключително богато, което много му е помогнало в желанието да се занимава с изключително скъп спорт, какъвто е автомобилизмът. На четири години е получил своя първи картинг, а много бързо започнал да мечтае за Формула 1, будейки се рано сутрин, за да гледа своите идоли, сред които е бил и Емерсон Фитипалди, на някои от легендарните писти, каквито са тези в Монте Карло и Монца, между останалите.

Състезателният дебют прави на 13 години в картинг и още в първото състезание е на най-високото стъпало на подиума. Непрекъснато напредвал, но много добре знаел, че трябва да напусне Бразилия, ако иска да осъществи своята цел. На 21 години се преселва във Великобритания, където за три сезона печели пет титли, които му отварят вратите на Формула 1, а възможност му дава Толеман.

Била е 1984 година, а Толеман отбор, който преди идването на Сена за три сезона е спечелил само десет точки. В първите пет състезания в дебютния сезон бразилецът има две шести места, с две отказвания, а за едно състезание, символично онова в Имола, не се е класирал, за да дойде наред Монте Карло. Мнозина са виждали в него голяма звезда и преди това, но в този юнски следобед е показал ясно на всички, че Айртон Сена е пристигнал във Формула 1 и няма намерение да спира.

Голямата награда на Монако през тази година е белязана от голям дъжд, в който той чудесно пробил и чак в един момент повел, но недълго след това състезанието е прекъснато. Сена е класиран като втори, след Ален Прост, когото е изпреварил в борбата за лидерството, но победата е дадена на французина заради правилото да се смята подреждането в последната пълна обиколка. Тогава е било повече от ясно, че заслужава да попадне в по-добър отбор от Толеман, па откупил своя договор и преминал в Лотус.

По този начин си е дал възможност за борба за нещо повече, не само точки или по някой подиум, като до края на своя първи сезон още два пъти е стигнал до него. Така е дошла и първата победа - в Голямата награда на Португалия в Ещорил, а докато е бил в легендарния отбор осъществил още пет триумфа, преди да дойде покана, която не се отказва. Потърсил го Макларън, а се оказва, че това е най-доброто решение което е взел в кариерата, защото за шест сезона в британския отбор е спечелил всичките си три титли, постигнал е 35 победи и зациментирал своето място сред легендите.

Всички помнят този период по червено-белия Макларън, в който Сена още в своя първи сезон в отбора от Уокинг записа себе си между шампионите. Стана третият бразилец с такова постижение, след Фитипалди и Нелсон Пике, а след тях най-близко да стане шампион беше Фелипе Маса, но от тази подбрана компания го раздели само една точка.

Сезонът през тази 1988 година Сена по много неща направи специален, но това нямаше да е възможно без Макларън и Прост, неговият тогавашен съотборник. Двамата триумфираха 15 пъти в 16 състезания, бразилецът осем, а френският автомобилист седем пъти и това повлия над тяхната борба за титлата. Въпреки че Прост спечели повече точки, тогава в сила беше правилото според което се смятаха 11-те най-добри резултата, а Сена е бил по-добър с три точки.

Този сезон представлявал само началото на тяхното съперничество в което двамата много пъти са преминавали границите. Най-добрите примери за това получихме на легендарната "Сузука", която в следващите две години е била поприще на техните сблъсъци, които са решили титлата. През 1989 година е била за Прост, като изхвърля Сена от пистата в шикана, а година по-късно последва отмъщение в първия завой. Единствената разлика е била, че французинът през 1990 година вече е преминал във Ферари, но не е успял да попречи на Сена в похода към титлата, която бразилецът спечели и през следващия сезон.

Оказа се, че титлата от 1991 година му е била последната, но най-добрият Сена може би видяхме в двата сезона, които последваха. Състезанието което би било достатъчно да го смести между великаните и без всички титли и други победи сигурно беше Голямата награда на Европа през 1993 година. В променливи условия направи невероятни изпреварвания в първата обиколка на писта "Донингтън парк", а след това имаше съвършена стратегия, която му позволи да остави съперниците далеч зад себе си. Това беше съвършен пример на неговите възможности, но вероятно още един показател, че не може да се смири, па ново предизвикателство намери в Уилямс.

Британският отбор две години беше неудържим благодарение на Прост и Менсъл, които завършиха кариерите след спечелените титли, а Сена дойде като голяма звезда. От началото на 1994 година беше ясно, че нещо не е наред, въпреки че беше неудържим в квалификациите. Просто, резултатите не идваха, а всички се надяваха, че след състезанието на "Интерлагос" и Голямата награда на Пасифика ситуацията може да се преобърне в Имола.

И там спечели пол-позиция и поведе, но бързо се стигна до инцидент, който забави състезанието, а когато беше продължено в нормален ритъм се удари право в стената. Зловеща тишина се разнесе в Имола, сякаш времето спря, но веднага беше ясно, че шансовете Сена да излезе от болида сякаш нищо не се е случило са минимални. Тази тишина от пистата "Енцо и Дино Ферари" се разшири по целия свят, тъй като милиони хора гледаха състезанието пред малките екрани, а няколко часа по-късно пристигна вестта от която всички се плашеха - Сена наистина е изгубил живота си. И вече нищо не беше същото...

За бразилския автомобилист мнозина говореха, че е шофирал като обсебен, а може би квалификациите в Монте Карло през 1988 година са най-добрият пример за това. Даваше всичко от себе си на Формула 1, която му беше всичко на света, а и на пистата и извън нея само размисляше как да бъде по-добър. Постоянно търсеше начин да поправи своето време макар и за хилядна, защото знаеше колко важно може да бъде това накрая. И така размисля истинският състезател, каквито е имало малко в историята, а особено малко са в днешно време.

"Всеки път когато карам себе си да отида напред, разбирам все повече за себе си. Но, тук се появява противоречие. В същия момент когато станете най-бърз сте невероятно раним. Защото за една секунда може всичко да изчезне. Абсолютно всичко. И тези две крайности довеждат до това да опознаете себе си все по-дълбоко и по-дълбоко", изтъкна легендарният бразилец.

Неговите умения бяха извън времето, неговата страст неизмерима, а всичко това го прави един от най-добрите, ако не е и най-добрият в историята, въпреки че е изключително неблагодарно да се сравняват пилоти, които никога не са се борили на пистата. Борбите, които водеше с Прост, Менсъл и други съперници караха хората да го обожават или мразят, тъй като шофираше сякаш няма утре, което вероятно му струва и живота. Преминаваше граници, но това му беше позволено по това време, което е проблем, който Формула 1 по някакъв начин опита да реши в последвалите години.

Онова което остави след себе си може би е по-голямо от всичко онова което е постигнал по време на кариерата. Мнозина пилоти са взели пример от него, а сред тях и Люис Хамилтън, който от Сена наследи титлата крал на квалификациите. И не само това, беше наясно със своята роля в бразилското общество, така че голям дял от своето богатство даваше за хуманитарни цели, особено за да помогне за образоването на бедната младеж. Неговото семейство в знак на помен към него основа "Фондация Айртон Сена", която продължи неговата работа. И чрез нея той продължава да живее, но и чрез всички, които са имали възможност да се наслаждават на неговия талант, което само е потвърждение на неговата величина.

"Искам да живея с пълни дробове, много интензивно. Не искам да живея частично, да ми се случи болест или травма. Ако се случи да доживея нещастие което ще ми струва живота, надявам се всичко да се случи бързо", казал Сена веднъж...

Автор: Йелена Трайкович

Човек от друго пространство: Айртон Сена преди 24 години се заби в бетонния зид на Имола

Има такива моменти в историята за които точно си спомняте къде сте били и какво сте правили когато са се случили. Един от тях е и 1 май 1994 година, денят в който си отиде според мнозина най-великият пилот, който е сядал в някой болид във Формула 1.

Айртон Сена в този момент е бил най-любимият пилот в този спорт и един от най-любимите спортисти изобщо. Фантастичният бразилец одушевяваше от година на година, а на дъжд караше по-добре отколкото който и да е на сухо.

На 34 години и с три титли световен шампион пристигна на третото състезание от сезона в Имола, в момент когато водещ в класирането е бил Михаел Шумахер. Сена от дълго време е бил загрижен за сигурността на пилотите, а през този уикенд е започнало лошо още от петъка, когато на тренировката неговият сънародник и ученик Рубенс Баричело се разби гадно. Сена от тренировката веднага отишъл в болницата и чак когато се уверил, че всичко с Рубенс е наред се върнал на пистата.

На следващия ден в квалификациите е загинал пилотът на Симтек Ролан Раценбергер, който на завоя Вилньов е излетял от пистата и се забил в стената със скорост от 314 км/ч. Сена дословно откраднал един от съдийските автомобили на пистата и тръгнал към болницата, за да разбере от доктора и приятеля Сид Уоткинс как младият австриец е загинал.

Тогава Уоткинс казва на Сена, че е време да се откаже от състезанията, на което бразилецът му отговорил, че никога няма да престане.

"Състезанията и конкуренцията са в кръвта ми. Това е част от мен и това е моят живот. Не мога да си се представя без това", говорил по-рано Сена.

Шокиран от нещастието с Баричело и гибелта на Раценбергер, Сена, според изявления на очевидци, дошъл в своята стая и се сломил. Неговият отбор Уилямс разисквал дали бразилецът изобщо е способен да се състезава, но Сена им казал, че всичко е наред и се подготвил за състезанието на което потеглил от първа позиция.

На загрявката преди старта, Сена е бил почти секунда по-бърз от конкурентите, а след това срещнал своя бивш голям съперник Ален Прост, който бил в пенсия. Говорили около половин час и Сена му казал, че трябва да се направи нещо около сигурността в този спорт и се договорили да се чуят след състезанието. Сена казал на другите пилоти, че трябва отново да основат сдружение на пилотите във Формула 1 и като най-стар се предложил да бъде председател. Обявил създаването на асоциацията до следващото състезание в Монте Карло.

Така потресен, Сена взел австрийското знаме в памет на Раценбергер и седнал в болида. На старта на състезанието Педро Лами се забил в болида на Джей Джей Лехто, чийто автомобил изгаснал, а по цялата писта се разлетели части от болида. На пистата излязла колата по сигурността, и то най-обикновен Опел Вектра. Пет кръга шофьорите се влачили зад семейния автомобил, който не можел да следва тяхното темпо, а на записите се вижда как в един момент Сена се приближава до Вектрата и сигнализира на шофьора да ускори. Това, уж, ще бъде една от причините за нещастието, защото заради твърде бавната скорост на колата по сигурността, паднало налягането в гумите на болидите.

Щом Вектрата излязла от пистата, Сена в 6-ата обиколка направил най-бърз кръг, веднага след Шумахер. А тогава дошла тази 7-ма обиколка и завоя Тамбурело, който никога вече няма да изглежда така. Айртон Сена е излетял от завоя със скорост 310 км/ч. Телеметрията е показала, че е спирал малко под две секунди и вкарал две "по-ниски" скорости и с 218 км/ч с предния десен край се забил в незащитения бетонен зид.

Картината на която неподвижното тяло на Сена стои наклонено на една страна в болида ще запомнят всички онези, които през тази неделя преди 24 години са гледали състезанието. Петима съдии са стояли около болида, но не искали да докосват Сена заради възможни по-тежки травми. Бързо дошли лекари предвождани от Сид Уоткинс, приятел на Сена.

"За момент отвори очи. Зениците му бяха много разширени и веднага ми беше ясно, че мозъкът е пострадал тежко. Извлякохме го от кокпита и докато го спускахме на земята, издъхна. Наистина не съм религиозен тип, но сякаш усетих, че в този момент душата му излезе от тялото", заяви Уоткинс.

Сена е превозен с хеликоптер в болница. Във въздуха е бил включен на апарати, а след като два пъти е реанимиран, един от най-добрите пилоти на всички времена е прогласен за мъртъв в 18 часа и 40 минути.

По-късното разследване е утвърдило, че мозъкът на Сена почти сигурно е престанал да работи веднага след удара. Предното дясно колело в момента на удара се е отделило от болида и го ударило в предната част на каската. Главата му от силата на удара е клюмнала настрани, което причинило сериозни фрактури на черепа. С всичко това, част от предното окачване е пробила каската, а една тръба му влязла в главата над дясното око. Която и да е от тези три контузии е била достатъчна да го убие на място.

Официално никой никога не е отговарял за смъртта на Сена, въпреки че най-вероятната причина за нещастието е счупване на кормилната рейка преди удара, заради което Сена не е могъл да избегне зида. Всички хора от Уилямс задължени за дизайна на болида са освободени от обвинения.

"Няма съмнение, че кормилната рейка е била лошо проектирана. По нея открихме следи от умора на материала и тя би отказала рано или късно. Единственият въпрос е дали се е спукала по време на или преди нещастието, но това никога няма да разберем, както и какво точно се е случило. Лично никога няма да си простя неговата смърт и винаги ще се считам отговорен", написал в своята книга проектантът на Уилямс Адриан Нюи.

Британецът допълнил, че смята че всъщност се е спукала гумата на Сена, а Нелсон Пикет е казал, че бразилецът е бил под голям стрес заради проблеми с девойката му Адриана Галистеу заради нещастията с Баричело и Раценбергер. Техническият директор на Уилямс Патрик Хед винаги е твърдял, че Сена е сбъркал.

След гибелта на Сена, завоят Тамбурело е променен и е станал много по-бавен. Основано е дружеството за което говорил Сена, а във Формула 1 сигурността завинаги е повдигната на по-високо равнище.

На улиците на Сао Пауло са излязли около три милиона човека, за да се простят със своя съгражданин. Бразилия прогласила тридневен траур, а светът никога не се е помирил със смъртта на гениалния бразилец.

"Усещането за страх е много вълнуващо и е предизвикателно да се намират нови страхове. Веднъж в Монте Карло имах първо място на старта. Бях половин секунда по-бърз от всички, а тогава и секунда. В един момент имах две секунди по-бързо време от конкурентите, включително и отборния колега, който караше същия болид. В един момент разбрах, вече не карам осъзнато. Карах осланяйки се на чист инстинкт, сякаш съм в някакво друго пространство. Исках още повече, още по-бързо. Отдавна бях минал всички лимити, но продължавах да се карам да бъда още по-бърз", заявил веднъж Айртон Сена.

Великият Айртон Сена. Човек от друго пространство.

Автор: Стьепан Мати

Айртон Сена и футболът: 5 истории за пилота и най-популярния спорт в света

Преди 27 години, Айртон Сена спечели Гран При на Канада във Формула 1 само няколко мига преди бразилският национален отбор да направи дебюта си на Мондиал 90 срещу Швеция, в Италия. С тази история в ума, официалната страница на Айртон Сена направи компилация от няколко други интересни истории за връзката между него и футбола.

1 Сена и бразилският отбор печелят в един и същи ден

Гран При на Канада през 1990 г беше първото състезание от Формула 1 за Клебер Машадо като основен коментатор, по бразилската телевизия. Галвао Буено, който обикновено отразяваше повечето състезания, беше замесен в излъчването на бразилския футболен отбор, който започна точно след празненството на Сена на подиума, в Монреал.

Преди състезанието, Сена говори за този факт. Той се състезаваше в същия ден на мача. "Никога не съм бил футболен фанатик, но е невъзможно да не ги подкрепям. Световното първенство раздвижва духа на всеки отделен бразилец. Просто е срамно, че може би няма да мога да гледам първия ни мач", заяви той.

Отборът записа победа с 2:1 над Швеция, в Торино, а състезанието завърши с бразилско 1-2, след като Нелсон Пикет завърши втори.

2 Той развя бразилското знаме след отпадането на Бразилия от Световното първенство през 1986

Силната връзка между Айртон Сена и футбола беше забелязана четири години по-рано, през 1986, когато пилотът спечели Гран При Детройт и развя бразилското знаме за пръв път в своята кабина. Това беше една от най-високите точки в неговата кариера, а жестът само подсили гордостта на Сена, че е бразилец. Точно като всеки футболен привърженик в страната, той беше тъжен за загубата на националния отбор от Франция на Световното първенство, един ден по-рано.

Като пилот на Лотус-Рено, Сена се погрижи да покаже гордостта си пред френските членове на отбора си, които го дразниха немилосърдно, след като бразилският отбор отпадна от турнира след изпълнение на дузпи, след 1:1 в редовното време.

3 Разочароващият опит на Сена да играе като вратар

Две години по-късно, през 1988, Сена реши да вземе участие във футболен мач в Бали, Индонезия, където празнуваше първата си световна титла, спечелена в Япония в предишната седмица. Пилотът опита да е вратар и... Нека просто кажем, че не се получи страхотно! Вижте няколко статии във вестниците, публикувани тогава, за навехнатата дясна китка на Сена (само на португалски).



4 Сена във футболния отбор на пилотите във Ф1 (Национали Пилоти)

През 1992, вече трикратен шампион, Сена е избран за футболния отбор на пилотите във Ф1 (Национале Пилоти) - отбор, който все още играе в благотворителни мачове в цяла Европа. Мачът се проведе в Пескара, Италия, а Айртон вкара един от головете в равенството 4:4 срещу отбор съставен от мениджъри и треньори на местните футболни отбори.

5 Ние сме четирикратни шампиони

Петата история за Айртон Сена и футбола е от 1994, когато пилотът и бразилския национален отбор сключват пакт да донесат две четвърти титли в Бразилия - във Формула 1 и футбола. След напрегнати дузпи срещу Италия на Световното първенство, проведено в САЩ, футболният отбор спечели дълго чаканата четвърта световна титла, след 24 години чакане. По време на празнуването, един плакат стоя между играчите и треньорския щаб. На него пишеше "Сена... Направихме го заедно. Ние сме четирикратни шампиони!".

Историческото постижение беше съживено в спомените на Раи, който носеше №10 в отбора по това време, в интервю за Сена ТВ.