Народен герой

Елитът го освирква на всички големи турнири и вярно подкрепя който и да застане от другата страна на мрежата, а той малко по малко става идол на "малкия човек"

Да се разберем веднага в началото - тенисът е спорт на елита. И то винаги, на практика от средните векове. Бил и останал кралски. Оттук и всичките тези, на практика, "дворни" правила на поведение и на играчите и на зрителите. Ако се съмнявате в това, погледнете само Уимбълдън, носещият стълб на белия спорт, който целият е в кралски символики.

Но това е така и трябва да се уважава.

Междувременно, като всичко което създава човек, а особено с такъв знак, това става и полека прераства в класическа елитарност. По онзи белградски принцип, без смисъл и интелигенция, че всеки извън границата на "кръга двойка" е обикновен селянин. Така, твърдо и пейоративно.

И пренесете сега това в спорта, в този случай белия, и всичко ще ви бъде ясно. Хората, които случайно са се родили например в Англия или САЩ смятат, че имат повече "права" над тениса отколкото онези, които не са. А особено когато шампионите идват източния дял на "средната земя", да се изразим "толкиновски".

Тази елитарност, а всъщност глупост и провинциалност имат своята основа в почти всеки детайл на модерния свят, където хора без никакви ясни качества смятат, че са по-добри от онези другите. Същата е историята и с тукашния национализъм, в който комшии говорят един и същ език, но се мразят заради митомания. Но това е друга тема...

Разбира се, тук мислим директно за Новак, да не спекулираме.

Сръбският ас, първа ракета в света, когото полека вече можем да започнем да коронясваме за "най-добрият на всички времена" като Спартак в Древния Рим разклати порядъка, разруши мечти, поне за тази генерация, за някакво преимущество на "западната раса" олицетворени преди всичко в Роджър Федерер. Толкова разтърси, че тази омраза от трибуните полека се превръща в отчаяние. Отчаяние заради импотентността да му попречат да ги гази по техните правила.

Добре се видя това и на чудесната Род Лейвър Арена, където Доминик Тийм, доброто момче от Винер Нойщадт, което няма нито една титла от Големия шлем, имаше далеч повече "привърженици" от сега вече осемкратния шампион на Откритото на Австралия.

"Свикнал съм вече с такива ситуации. Научих се да изключвам и да си представям, че подкрепят мен. Много ни означаваше подкрепата по време на похода за АТП Купата и за пръв път извън Сърбия да се чувствам сякаш играя пред своя публика. Те ми дават криле."

Но, от другата страна на зида, тоест извън стадиона, съвсем различна история. Там сред обикновения, работнически народ, който няма нито пари, нито влияние да си набави билети за големия финал, празник на любовта. Да бъдем реални, предимно предвождан от хора от тези пространства. Но, това е най-малко важното.

Очевидно разочарован от публиката на Род Лейвър Арена, Новак не изпрати нито сърца нито целувки след победата във финала. Нямаше празнуване, къде от уважение към загиналия му приятел и ментор Коби Брайънт, къде заради редицата човешки и животински жертви на катастрофалните горски пожари във вътрешността на Австралия, но преди всичко заради негативната енергия от трибуните. Отново, дори и в досега "неговия" Мелбърн подкрепяха повече против сърбина, отколкото да подкрепят Тийм. И така, много негативно.

"Аз правя нещата, които усещам, но не усещах тази енергия от трибуните. Може би би трябвало да се издигна над това, но и аз съм човек. И аз греша", каза Новак след финала.

Андрю Карнеги

Важното е, че Новак последните години е разпознат като някакъв вид "народен герой", супер атлет по мерките "обикновени" и "малки". От скромен произход е, без оглед на разтурената държава, със семейството кърваво се е преборил за всичко което има. Вдигна се от дъното и скочи на върха.

Сходна е историята с легендарния американски богаташ и филантроп от шотландски произход Андрю Карнеги (от неговия фонд е изградена например Университетската библиотека в Белград, за което е заслужил близката улица да получи неговото име). Шотландците тогава (а и сега) в англосаксонския расизъм са смятани за хора второ качество. Онези, които са завладени. А ако са били и тежко бедни като Карнеги, презирани винаги и навсякъде. Ирландците, разбира се, получавали още по-лошо отношение...

И Карнеги като сръбския ас много работил над себе си, образовал се, усъвършенствал се във всеки поглед, при това развил бизнес със стоманодобивни фабрики, който го направил най-богатият американец в своето време. Но никога този елит не го приел, никога! Накрая малко разочарован, но повече предизвикан, продал своя бизнес и се наслаждавал до края на живота на нещата, които обичал да прави, преди всичко да играе голф. Тъй като останал скромен и на земята, обичал да дава, като направил най-големият фонд дотогава, за да помага на онези, които живеят на дъното на социалната система, откъдето е тръгнал и той.

Паралелът е ясен, а той е, че борба с този набеден елит няма, защото не можете да убедите човек да обича някой, който не обича заради съвсем причудливи причини, каквато е месторождението. Нима някой смее да мисли, че е по-добър от Никола Тесла, въпреки че той не се е родил (макар че наистина е умрял) в Манхатън? Или пък в Швейцария? Или пък че е по-лош от Хитлер, защото този видял дневна светлина в Австро-Унгария?

Най-добре е да се избере пътят на Карнеги, но и на самия Новак, а той е игнориране и в най-лошия случай презрение към онези, които те мразят просто така. Спомнете си само усмивката на Джокович, когато миналата година сломи Федерер във финала на Уимбълдън. Да ги победиш на техен терен, и то когато мислят, че победата е тяхна, е единственият правилен отговор.

Този наш банйички "народен герой" ще продължи да живее в свят в който всъщност не е приет, колкото и да е над него. Да не се лъжем, там е много по-добре, защото ние наистина сме на дъното. А когато си на дъното, в калта, герои са нужни. Имаме и твърде много антигерои...

Ние внезапно получихме един, който ни показва, но и на милиони други потиснати по света, че и през тази капиталистично-клиентелистка псевдосистема може да се мине до върха, играейки по правилата. Но и че никой заради това няма да те тупа по рамото. Нещо повече, ще те мрази. Може би не директно в лицето, но от добро разстояние със сигурност. От трибуните. Класовата система в цялата си гнилост...

Легендарният играч на двойки, Тод Уудбридж, изключително уважаван в света на тениса е един от онези на които им е дразнещо такова отношение към най-добрия на планетата.

"Няма съмнение, че Новак го дразни, че не е общоприет. Видя се добре в АТП Купата когато просто беше изненадан, че има подкрепа от трибуните, чак и против Надал. Затова и направи такива чудесни мачове. Напълно нов опит за него", твърди австралиецът. "Като по-млад трудно понасяше омразата от трибуните, но както съзряваше така и прие ситуацията. Сега използва тази негативна енергия да вдигне своето его и да го използва. Много привърженици не го обичат, защото се намеси в борбата, която водеха Федерер и Надал, той им е натрапник"

Не сме, както е посочено и чрез примера за белградската фалшива елитарност и националния шовинизъм, и ние тук, колко ни има, имунизирани към такова отрицателно поведение. Нещо повече. Затова точно чрез примера за онова през което преминава Джокович можем да научим да признаваме грешките и да приемаме непознатото, чуждото.

Защото само така можеш да бъдеш, като сръбския ас "народен герой" или - на таблоидния език - любимец на масите.

Автор: Славко Джорджевич