Ноле, Гришо и Саша записаха футболна победа в Белград

Тенис и футболни асове, заедно с артисти, изиграха демонстративен мач в Дорчол.

На терена на третодивизионния Дорчол играха отборите "Art Football Serbia", в който бяха певци и актьори, и "Adria Tour Team" с тенисисти и треньорът на футболистите на Партизан Саво Милошевич.

Бяха видени много хубави ходове, изтъкнаха се Александър Зверев, Новак Джокович, Григор Димитров и Филип Крайинович, покрай Милошевич, както и Миодраг Анджелкович от другата страна.

Победата накрая отнесе отборът на тенисистите с резултат 3:2.

Очаквано, Саво Милошевич беше най-добър на терена, с дрибъл припомни старите дни когато тресеше мрежите из Европа.

И то само ден след като води Партизан от пейката до победа над Цървена звезда (1:0) в полуфинал от Купата на Сърбия.

Novak, Sascha and Domi playing football 😂 pic.twitter.com/fE2J8ZUhFS

— MVP JOKER 🃏🇷🇸 (@NBASerbians) June 11, 2020

Спортът без публика ще пропадне, ако телевизията не промени подхода

Тази фаза на пандемията ни предлага завръщане на върховния спорт, но без публика на стадионите и в залите. Не само че това драстично ще намали приходите, а би могло и да намали атрактивността на върховния спорт, ако режисьорите и операторите не се научат как да ни го донесат на екрана.

Развоят на спортните резултати и спортните технологии промени в голяма степен много спортни клонове.

Допреди 10 години беше трудно да си представим, че футболът някога ще промени правилата, но и това се случи под натиска на желанието да се преживее от друг (технологичен) ъгъл и да се намали броя на грешките на спортните съдии.

Въвеждането на специфични и високочувствителни сензори отне възможността на Милорад Чавич да спечели злато на Олимпийските игри в Пекин през 2008 година. Таекуондото като спорт никога няма да е същото благодарение на развоя на технологиите и сензорите за мерене на силата на удара.

Паралелно с развитието на технологиите, течеше и развоят на спортните клонове (дисциплини), но и начинът на медийно представяне на спортните събития.

Въведени са камери с голяма разделителна способност, камери, които следят и по няколкостотин движения в секунда, микро камери на отделни части от терена и арената, както и микрофони, които играчите носят по време на мач. Сега може много ясно да се чуят всички разговори на играчите със съдиите в тениса, но и да се усети жарта на финалните моменти на мачовете в баскетбола по време на напрегнатите таймаути.

Колкото и да изглежда, че заради развитието на технологиите имаме възможност да "усетим" всяко движение на играча, да ги чуваме как се ободряват един друг по време на участието и с новите технологии да усетим атмосферата около тях, продължава да има голяма разлика между гледането на спортните надпревари по телевизията и на живо.

Как са построени Новак и Шакил

Разликите преди всичко произтичат от невъзможността да се усети бързината, динамиката и сложността на определени елементи от мача или надпреварата между двама спортисти.

Като изобразителен пример, много е трудно да се усети контакта между двама играчи в трапеца в баскетбола, докато не се застане край самия терен, съответно да се усети дължината на скока, който е над 6 метра, ако не се стои непосредствено поред пистата.

Големината на раменния пояс на Иван Милькович и Александър Шапич, габаритите на Шакил О`Нийл, но и специфичната мършавост на Новак Джокович не могат да се усетят докато камерата не се постави да ги наблюдава от височината на средния човек от 160 до 170 см, или в сравнение със зрителите в публиката.

Досегашните усилия на режисьорите на предавания на спортни състезания и на операторите, за съжаление, не родиха плод да се покажат истинския интензитет, бързина, подвижност, но и суровостта на професионалния спорт, така че онези "истински познавачи" винаги обичат да гледат турнир на живо, защото само така могат да усетят какво наистина представлява професионалният спорт.

Често може да се чуе от много тенис треньори от нашите пространства, че не са знаели колко всъщност е напреднал интензитетът в модерния тенис, докато не са гледали на живо Новак Джокович в Арена по време на мачовете от Купа Дейвис.

Също така, много бивши хандбалисти изтъкват, че днешните поколения смятат хандбала от 60-те и 70-те години за физически неизискващ, което изобщо не е вярно. Играчите и тогава са били много способни, но камерите не са могли нито умеели да покажат това. Играта е била еднакво груба и изискваща.

Какво ни е скрила камерата

В условията след пандемията корона вирус може да се каже, че присъстваме на още една революция, която изглежда ще бележи годините и десетилетията, които идват - много спортни турнири ще се развиват без присъствието на публика.

Появяват се много етични и философски въпроси. Може би най-важният е: дали спортът като субект съществува без публика?

Сигурно е, че спортът ще оцелее и ще променя посоката на своето развитие след заплахите за сигурността, които бъдещето носи.

Обаче, твърде малко внимание се обръща на онова което трябва да представлява може би и ключовият въпрос за модерния спорт и медиите, които следят спорта: как и по какъв начин да излъчват спортните събития така че не само публиката, а и всички спортни работници, треньори, спортисти (конкуренти и онези другите) могат чрез различни видове излъчване (условно казано) да преживеят и усетят всичко което ги интересува, сякаш присъстват на самия терен / арена?

Този въпрос, може би е от ключово значение за всички телевизионни компании.

Понятието излъчване на спортни състезания се пренася полека и "недоловимо" от телевизиите в интернет и уеб портали в съкратен облик (highlights), но и live излъчвания в социалните мрежи.

Все по-често виждаме излъчвания на мачове от първия или втория ред на публиката в НХЛ или НБА лигите - с модерни телефони в ръцете хората от публиката дават възможност на техните последователи наистина да вкусят интензитета и чара на спорта от реален ъгъл, онзи който ТВ екраните все по-малко ни предлагат.

Как спортно да победим видеоигрите 

Посочената проблематика и предизвикателствата, които се намират пред ТВ компаниите е важно да се разгледат по няколко причини:

1) Много е важно да се задържи нивото на заинтересованост на публиката, особено на онези по-младите (милениалите) към спорта, защото развоят на технологиите и ИТ индустрията често чрез игри, нови програми и виртуални реалности носят повече вълнение от онова което произвежда актуалният начин на възпроизвеждане на спортни събития. Ако новите поколения свържем със спорта чрез ТВ каналите, защото само ТВ каналите могат да предложат специални условия и възможности за гледане, можем да говорим за перспективите и оцеляването на спорта в ТВ мрежите;

2) Нужно е чрез спортните излъчвания (може би и в облик на ВИП излъчвания) да се даде на треньорите, скаутите и спортистите да видят всеки елемент от състезанието, който ги интересува (например - наблюдаване на движението само на единия играч в тениса от непосредствена близост), за да се осигури непрекъснатост на върховния спортен скаутинг и анализи, които се правят чрез директно (живо) гледане на спортни борби;

3) Нужно е да се даде възможност на спортистите (както на онези по-младите, така и професионалните) да видят отблизо всяко движение и да го изживеят от ъгъла на камерата, който е необходим, за да се придобият нови знания и да се задържи нивото на интерес. Сходно важи и за звуковите или слухови стимули (за гледането на някои спортове е необходимо и да се слуша какво се случва непосредствено на самата арена / терен).

Има много примери, които говорят в потвърждение на значението на тези проблеми и въпроси.

Дайте ни статистика

Тенис теренът може най-добре да се покрие с камера, която следва случващото се, поставена зад гърба на някой от играчите и на височина от няколко метра.

Обаче, тя дава само една перспектива в която е невъзможно да се следят промените в бързината на движението на топката, чистотата на контакта между ракетата и топката (слухов стимул), бързината на реакциите на тенисиста в отделни моменти, очакването на играчите, лъжливите движения на играчите и т.н., които могат да се усетят на самия терен или от публиката, която е позиционирана непосредствено поред терена.

Също така, невъзможно е да се почувства тежината на времевите и атмосферните условия, която носи престоят от четири часа на слънце на бетонния терен на Флешинг Медоус, или онази, която носи престоя на терена в парижката Берси.

От посочените причини, всички спортни турнири трябва да се следят по напълно нов начин и така че самият зрител да може да избира информациите, които иска да получи чрез предаването от различни пакети услуги.

Такива възможности, които биха могли да се плащат като самите билети за определен мач, където ценовия ранг на билета би означавал и повече "свободи" в следенето на турнира, могат да представляват истинска революция, която не е необходима само на телевизиите, а и на спорта.

Поставяне на скоростомери, които следят движението на топчетата, топките, спортистите, поставяне на анализатор на времевите условия, измервателни инструменти за следене на натоварването на играчите по време на мача в сравнение със средната скорост на движение и бързина на вземане на решение и други, са само някои от технологичните иновации, които могат да представляват истинска революция в гледането на спортни събития.

Досега предходно изброеното оборудване главно се свързваше с кабините на ТВ коментаторите, но то трябва да заживее, възможно и лесно достъпно, излъчвано на живо, в замяна на определена парична компенсация или с одобрен достъп за други зрители, треньори и спортисти.

Къде трябва да се поставят камерите

Развитието на 3Д технологиите ни дава възможност самостоятелно да следим определен елемент от арената, който искаме, с всички слухови стимули, но не ни дава възможност да поместим камерата на желаното място.

По тази причина е много важно ТВ спортните режисьори в съдействие със специалистите (треньори, спортисти и спортните учени) да се съветват за това кои позиции са важни за наблюдаване на едно спортно събитие, за да се преживее по подходящ начин.

Като примери за кадри, които много рядко могат да се намерят, а които за спортните работници представляват скъпоценен извор на информация, могат да послужат:

- поставяне на фиксирани камери на фланговата страна на басейните

- камера, която от птича перспектива следи движението в баскетбола, водната топка и футбола (и други колективни спортове) във фаза атака

- камера, която зад гърба и на височината на раменете на играча следи неговите удари в тениса

- камера, която е фиксирана и странично следи атлетите в началото и края на пистата в бягането на 100 метра и т.н.

Освен изброените, нужно е да се следи и развива желанието на състезателите да комуникират помежду си по време на самия турнир и техните разговори да се записват и излъчват по време на самата надпревара, а не в излъчване на запис.

В следващата атака забивам през тебе!

Като пример, нима не би било чудесно да се следи комуникацията между Майкъл Джордан и Айзея Томас по време на баскетболен мач, в който често двамата се обзалагаха кой на кого колко точки ще вкара и в коя атака?

По-доброто озвучаване на спортистите и поставянето на такива информации на разположение на публиката по време на предаването на живо, би била важна промяна и заради по-доброто опознаване на самите спортисти.

Би било чудесно да се чуят проникновенията и коментарите на Роджър Федерер, които отправя към самия себе си или своята ложа по време на ключови точки, които губи, тъй като винаги в обществеността е представян като премерен и "полиран".

Всички онези, които са били непосредствено в компанията на професионалните тенис играчи знаят, че не е така и чувствително "озвучаване" на Федерер по време на мачовете би било истинско откровение. Роджър не се различава от другите спортисти в този аспект, но онова което стига до публиката са само добре подбрани информации.

С други думи, нужно е все повече да се дава възможност за такива пакети услуги в излъчването на спортни събития, които ще бъдат предназначени за всички възможни популации и всички възможни нужди. По този начин, зрителите вече няма да имат нужда да следят спорта само от фотьойла, а да го изживеят, преживеят и оформят (с промяна на перспективата на гледане, микрофоните, които излъчват и сходно) по начин по който те искат.

Всички трябва да научим новите правила

Също така, всички спортни режисьори и операторите трябва да преминат обучение от страна на спортните учени, треньори и спортисти за това кои ъгли за излъчване са най-добрите за изживяване на отделни спортове и спортни дисциплини.

Образованието нататък трябва да върви в посока за начина на преминаване от камера към камера в хода на излъчването на спортното събитие, за да се усети от една страна динамиката на самия мач (двубой, борба), а от друга страна да се хване всеки тактически детайл важен за хода на надпреварата.

Защитните формации и влизането на играчи във футбола между редовете на противника може да се следи само от птича перспектива, интензитетът на забивката във волейбола може да се следи само с преминаване от кадър от висока странична позиция на ниска (1-2 метра от земята) покрай терена в мига на отскока на играча, а бързината с която играч във водната топка отправя удар към вратата може да се усети само с камера, която се намира на височина 1 м над нивото на водата и непосредствено поред басейна и т.н.

Ако извънредното положение ни е научило на нещо, а то е че в научните и тясно специализираните кръгове специалистите от определени области трябва да се търсят особи, които ще развиват нашето общество занапред.

Благодарение на вирусолози, инфекционисти, пулмолози и други специалисти, за които нашата широка общественост никога по-рано не е чувала, са спасени много животи, но и начинът на живот е променен коренно.

Може би е време и телевизионното (и изобщо медийното) излъчване на спортни турнири, като едно от най-важните второстепенни неща на света, също да претърпи промени в разбирателство със специалистите, преди и него да го хване вирус, който ще отведе всички зрители на някое друго място.

Автор: проф. д-р Душко Илич

Джокович дарява милион евро на Сърбия за набавяне на медицинско оборудване

Новак Джокович ще дари милион евро на Сърбия в борбата против пандемията корона вирус. Джокович със съпругата Йелена ще помогнат за набавянето на респиратори и медицинско оборудване.

Най-добрият тенисист в света съобщи това в групова видеоконференция с журналисти, като се включи от Марбеля.

След завръщането от САЩ Новак прекара няколко дни в Белград, след което отпътува за испанския курорт където се подготвя в изолация.

В обръщението към журналистите той подчерта, че сега е времето хората да се обединят и да помогнат на здравните работници.

"Голяма благодарност и поздрав за медицинските лица, които с месеци се борят за здравето на хората и се опитват да им помогнат по всякакъв начин. Броят на заразени хора расте от ден на ден, така че моето семейство и аз с помощта на Фондацията решихме да съберем възможно най-много информация как най-добре да дарим пари, време и знание. Как това да повлияе на най-голям брой хора из цяла Сърбия", каза Джокович.

Носителят на 17 титли от Големия шлем с Фондация Новак Джокович ще опита да употреби възможно най-добре събраните пари, а разкри и как е стигнал до респиратори.

"На китайския пазар стигнахме до респиратори. Благодаря на китайците, те са ни големи приятели. Моите баща и майка имат приятели в Европа, в Германия намерихме респиратори. Благодаря на властите, които бяха на разположение в последните няколко дни. Опитвахме да комуникираме и с медицинските специалисти, както и с много хора с добра воля по целия свят, които ни даваха информация."

Сръбският ас отправи и призив към всички, които имат възможност да се придружат към него в акцията по събиране на помощ.

"Аз ще продължа да събирам около себе си хора, които всекидневно ме търсят и искат да се придружат. Не може всеки да помогне, мнозина са пострадали от всички страни и са в проблеми от тази ситуация. Но, за щастие, има много хора и компании, които могат да помогнат. Ще отворим специална сметка в тази извънредна ситуация както го направихме и миналия път когато всички ни връхлетяха наводнения. Отборът на Фондация Новак Джокович е обигран и готов да помогне."

Новак и Йелена всеки ден следят новините от страната и комуникират с екипа, който работи оперативно в Сърбия.

"Борбата не е лека, бройките не са приятни, но съм уверен, че от това ще успеем да излезем още по-силни отколкото преди. В тази борба е важно да бъдем солидарни, да помагаме един на друг, за да бързо и по-лесно да стигнем до победата над вируса."

За край, опита да окуражи привържениците и всички хора в родната страна.

"Ситуацията е непредвидима, всяка помощ идва добре. Владее паника. Хората се плашат, много хора са заразени. Опитвайте се да прекарвате времето в позитивен дух, да се гради имунитет, защото така градим защитен механизъм против натрапника", поръча Джокович от Марбеля.

Джокович много пъти в миналото е помагал на най-застрашените в Сърбия, и лично, и чрез своята фондация.

В историята никой не е по-добър от Джокович под натиск

Уимбълдън 2005 година, тогава 18-годишният Новак Джокович играе мач от втория кръг с Гилермо Гарсия-Лопес.

На някакъв "ляв" терен, знам, защото вместо пред телевизора седя в стаята пред компютъра и трескаво следя резултата на "лайвскора" на Уимбълдън, чакайки да позеленее правоъгълника с името и фамилията на тогава голямата сръбска тенис надежда.

Губеше с 0:2 в сетовете, испанецът имаше преднина и в третия сет, а ако паметта не ме лъже, сервираше за мача и имаше 40:0. Новак тогава спаси три от общо шест топки за мача и победи с 3:6, 3:6, 7:6 (7-5), 7:6 (7-3), 6:4. В третия кръг в четири сета Новак изпадна от Себастиян Грожан, а тогава за пръв път в кариерата влезе в Топ 100.

Петнайсет години по-късно, като един от най-добрите тенисисти на всички времена, Джокович в полуфинала на турнира в Дубай отново спаси три поредни топки за мача и победи Гаел Монфис с 2:6, 7:6 (10-8), 6:1.

Между тези два Новак още 13 пъти е печелил сблъсъци в които се е изправял пред топка за мача - в тези общо 15 победи е спасил чак 47 топки за срещата, а тук има и дуели, които ще завършат в историята на тениса. Триумфът над Федерер на Уимбълдън миналата година, след това и Откритото на САЩ през 2011 и "известният ретур", Ню Йорк година по-рано и отново победа над Роджър, когато Джокович окончателно разбра, че може да побеждава Надал и него и на най-голямата сцена. След това онзи луд двубой с Цонга и четири спасени топки за мача на Ролан Гарос 2012 година, пет топки за мача и обрата във финала на Шанхай през същата година срещу Анди Мъри.

От друга страна, Новак е загубил само три мача в които е имал топка за мача - от Надал в Мадрид през 2009, две години по-рано в Ротердам от Южни и през 2018 в Куинс от Чилич. За сравнение, съотношението на Федерер е 22:22, докато Надал в 14 мача е спасявал топка за мача и е печелил, докато в осем дуела е изгубил, след като е имал топка за успех.

Несъмнено, когато се стигне до там една точка да решава, и късметът е важен фактор, това Джокович сам първи ще каже, но такъв резултат и такава извадка все пак не могат да бъдат случайни - Новак, ако не е най-добрият за всички времена, то всякак е тенисистът, който в историята играе най-добре под най-голям натиск. Както констатира моят британски колега Тумани Карайол: "Novak Djokovic is the most CLUTCH player of all time, right?"

Многобройни са и дуелите в които Джокович не е спасявал топки за мача, но е изглеждало свършено, само за да отнякъде да намери нова психическа сила, да се успокои и да заиграе както умее, особено на най-големите турнири. Най-скорошният пример е финалът на Откритото първенство на Австралия с Доминик Тийм, но има още много, особено от 2011 година насам.

Иронично, в споменатия дуел с Монфис Джокович не беше точно "clutch" какъвто иначе е. Форхендът, който през януари му донесе много добри неща, изобщо не му служеше, а във финала на втория сет изпусна топки за сета главно заради свои грешки от форхенд, в два случая в удобни за атака ситуации.

Стигна Монфис до поредни топки за мача, но тази крачка, която стана цел за французина стана два пъти по-трудна против човека, който в кариерата никога не е побеждавал. Така беше и сега, беше достатъчно само малко да му затрепери ръката на Монфис, само малко да се разколебае и Джокович като леопард да сграбчи възможността. Накрая, на осмата топка за сета Гаел направи двойна грешка при сервис и така мачът де факто беше решен.

В три мача преди това Джокович проведе едва три часа на терена - срещу Джазири това се и очакваше, против Колшрайбер можеше, но и не трябваше, но малцина са очаквали така да отнесе от терена Карен Хачанов. Повече къси точки и повече лесни точки от сервис, това е фокусът на Новак от известно време и такива дуели дългосрочно ще му удължат кариерата, което е и целта.

В полуфинала нямаше много лесни точки от сервис, Джокович продължава да може миньорски да копае за победата, но това от дълго време не му е предпочитания начин за стигане до победата. И във финала със Стефанос Циципас Новак не игра така както желае, особено в първата част на първия сет, беше твърде пасивен, но сега беше показно на дефиницията за човек, който играе най-добре в най-важните точки.

Три точки илюстрират това най-добре. Първата топка за пробив в мача спаси с агресивен форхенд в ранната фаза на точката, напълно различен подход в сравнение с играта, която предлагаше до този момент. След това, своята първа топка за пробив реализира с най-добрия удар за деня (общо 3/3 топки за пробив в мача) - Циципас имаше инициативата, нападна достатъчно дълбоко и прецизно за всички останали играчи в света, но не и за Новак, който изпраща "ракета" с преминаващ удар, па гъркът не стигна и да постави ракетата за воле.

И номер три, точката с която мачът определено беше решен, топка за пробив при 4:4 във втория сет - един от неговите специалитети, преминаване от отбрана в нападение с форхенд диагонал от движение, след този удар с всеки следващ още повече увеличаваше инициативата и завърши със забивка на мрежата. Това беше една от онези точки на Джокович, които дават усещане за дълбоко задоволство на всеки неутрален зрител.

И, за разлика от някои мачове, в двата гейма в които сервираше за сета/титлата, Новак изгуби общо само една точка. Циципас не блестеше, още осцилира в ретура и правеше повече грешки отколкото по принцип, частично и заради умората след десет дни непрестанна игра, па Джокович и без своята "А игра" достигна до повече или по-малко рутинен триумф, по това подсещаше на финала в Париж с Шаповалов във финиша на миналата година.

От началото на сезона Джокович спечели АТП Купата със Сърбия, Откритото на Австралия и Дубай, а между тези 18 победи се намират почти всички играчи от тенис върха - Монфис два пъти, Шаповалов, Медведев, Надал, Федерер, Тийм, Циципас.

Смятайки и Купа Дейвис от миналата година, Новак навърза 21 триумфа, но неговата кариера е такава, че това му е чак седмият най-голям низ от победи в кариерата - 43 (2010/2011), 28 (2015), 28 (2013/2014), 23 (2015), 22 (2018) и 22 (2012/2013).

Сериите не натоварват Джокович, отдавна е намерил начин това наистина да бъде така и това е очевидно не по думите, които изговаря, а по начина по който ги казва. Когато Новак казва "подготвям се специално за всеки мач и всеки ден", това продължава да е фраза, която използват почти всички спортисти, но която Джокович успява да превърне в практика - първо в своята глава, а тогава и на терена. И тук се крие дял от неговата мощ.

Следващият турнир за Новак ще е Индиън Уелс, който започва на 9 март. Този турнир Джокович е печелил пет пъти, за последно през 2016 година, откакто в Калифорния не е записвал добри резултати, точно както и в Маями - защитава трети и четвърти кръг.

"Наистина съм мотивиран да играя добре там. Също така, тук има много точки, които мога да спечеля", каза Джокович.

Веднъж описа себе си като гладен вълк - и най-големите успехи Новак бързо ги сварява, па не изглежда, че скоро ще бъде сит. И не трябва.

Автор: Саша Озмо

Новак игра тенис със съседски деца пред блока в Белград

Новак Джокович със семейството си е в Белград и вчера излезе пред сградата в която живее, за да играе тенис с децата от квартала и одушеви Сърбия и не само.

Той се появи в спортно облекло и с ракета в ръката направи жест достоен уважение.

Най-добрият тенисист в света живее така, че е достъпен за "обикновения" свят, особено в своята Сърбия.

Момчетата от края сега ще могат да разказват и да се хвалят на приятелите, че са "цъкали" тенис с Новак.

Иначе, семейство Джокович, откакто се пресели в един новобелградски квартал, е истинска атракция.

Комшиите говорят за най-добрия сръбски тенисист и неговото семейство когато са в Белград.

Австралийска ода за Джокович: През цялото време сме били слепи, той е най-добрият за всички времена!

"Как изобщо Роджър Федерер и Рафаел Надал могат да бъдат най-добрите на всички времена когато не са и в своята ера", пита се журналистът Тайсън Ото, който има заслугата за вероятно най-добрия и най-точен текст за съперничеството и "триумвирата" във върха на световния тенис

"През цялото време сме били слепи, Новак Джокович е най-големият тенисист, който се е появил и това не може да бъде по-очевидно".

С това изречение започва авторския текст на австралийския журналист Тайсън Ото за портала news.com.au, и вярвайте, това е най-доброто, най-точното и най-искреното което ще чуете от чуждестранен журналист за актуалния момент в мъжкия тенис в който допреди няколко години владееха Федерер и Надал като неприкосновени сили, а днес и утре, ако питате Ото, ще властва само един човек - Новак Джокович.

Пренасяме целия текст, който попада "в целта" и в сърцето най-много на онези, които се плашат да признаят, че сърбинът още сега е най-добрият тенисист на всички времена.

Това са мислите на Ото за Новак - струва си да се прочете всеки ред!

Новият номер едно се приближи до рекордьора Роджър Федерер на само три трофея от Големия шлем със спечелването на 17-а голяма титла в Мелбърн Парк, където изглежда недосегаемо с постижение 8:0 във финалите. Джокович сега е на само два трофея от Големия шлем изоставане от Рафаел Надал (19).

Новак е шест години по-млад от Федерер (38) и 15 месеца от Надал (33), а пътят по който върви в момента несъмнено го поставя в позиция един ден да завърши пред най-големите съперници по брой титли от Големия шлем. Неговият възход до статуса най-добър за всички времена (Greatest of All Time) е неизбежен.

По някаква причина, нищо не може да разстрои тенис любителите като предходното изречение.

Седемнадесет титли от Големия шлем по-късно, Джокович продължава да не може да махне от себе си неправедния етикет смутител в "GOAT" дуела Рождър Федерер - Рафаел Надал. Никога не е било по-очевидно, че тенис светът е сбъркал спрямо него. И никога не е било по-очевидно, че тенис светът отказва да приеме това.

Никога няма да бъде популярно мнение, но статусът "GOAT" на Джокович е неоспорим. Само че това досега не разбирахме. Но няма да мине много време когато тенис привържениците ще трябва да се сблъскат с неприятната мисъл, която ги държи на стъклени крака - мисълта че Джокович през цялото време третирахме грубо.

"GOAT" просто не смее да бъде освиркан на неговия собствен терен - "Род Лейвър Арена", който стана негов заради осем спечелени титли в Австралия. Привържениците през цялото време бяха против него, до момента в който в още един епичен мач след три часа и 59 минути победи Тийм. Това просто не смее да се прави на най-добрия за всички времена.

Това не би се случило на Федерер или Надал.

Преди само две години американският тенис великан Джон Макенроу заяви, че Джокович е "третиран като говно" от страна на организаторите на Откритото първенство на Австралия, защото мачовете му бяха правени в най-лошия възможен час. През деня, в най-голямата жега, въпреки че и тогава беше шесткратен шампион в Мелбърн. Това правеха, за да излязат насреща за Федерер, който искаше да играе във вечерните сесии.

Това не трябваше да се случва.

Джокович вероятно е най-малко уважавания "GOAT" на всички времена в ерата на модерните спортове.

Можете да не се съгласявате, но когато Джокович закачи своята ракета на пирона, мнозина ще разберат, че са сбъркали спрямо него. Той е много повече от "третия фаворит" в дебата за най-добър тенисист на всички времена. С петте години, които са му останали в професионалния тенис, Джокович би могъл да разтърси света на тениса от корен с унищожаване на всяка последвала история за "GOAT триумвират".

Когато прахта слегне след пет години и Джокович надмине 20-те титли от Големия шлем на Федерер, тогава само сърбинът ще остане в дебата на тенис любителите като най-добрият за всички времена. Тогава, може би само тогава, ще разберем колко сме сбъркали.

Надал веднъж съвършено се приближи колко бъркаме за Джокович.

- Не би било честно да кажа, че Федерер не е най-добрият играч срещу когото съм играл, защото неговите титли и резултати доказват това. Но на техническо ниво, когато Джокович е във върха на своята игра, трябва да кажа, че тогава играя срещу недосегаем противник - каза преди няколко години испанецът.

Чак и ако не се брои Големия шлем, Джокович всякак е по-добър в директните дуели с двамата най-големи съперници. Против Федерер има 27:23, против Надал 29:26.

Как изобщо Роджър Федерер и Рафаел Надал могат да бъдат най-добри за всички времена когато не са най-добри и в своята ера?

Това няма да се случи преди Федерер да се откаже, но съществува реален шанс следващото поколение тенис привърженици да говори за годините на Джокович и как Надал и Федерер са били единствените, които са могли временно да го спрат в епохата, която ще бъде разглеждана като доминиращата история на една ера - и колко недосегаем е бил Джокович.

"Джокера" всъщност през цялото време е бил крал.

Докато той не показва знаци да забавя, Федерер ще е близо до 39 години по времето на Ролан Гарос и Уимбълдън - почти две години по-възрастен от Кен Розуел, австралиецът, който стана най-старият шампион в Големия шлем на 37 години (Откритото първенство на Австралия, 1972).

Федерер спечели последната титла от Големия шлем преди две години. Може би швейцарският маестро има най-елегантният бекхенд виждан някога в тениса, в най-скоро време лесно може да бъде запомнен със своя елегантен стил отколкото по рекордния брой титли от Големия шлем. Тук неговите аргументи ще спрат да важат.

Залъга всички нас.

Бяхме пияни от красотата на неговата игра, поезията на неговите движения и великолепието на отношението което носеше на терена и извън него. Всички тези неща правеха Федерер най-обичания играч на своето поколение, но те не го направиха най-добрият.

Джокович просто няма тази аура, но онова което има е най-убийственият ум, който светът на спорта някога е виждал. В ерата когато тенис мачове се печелят и губят заради най-ситни детайли, Джокович е по-недосегаем повече отколкото който и да е друг играч в "тура". Той няма красотата на движенията на Федерер, но неговият мозък бързо стана неговото най-силно оръжие, което мъжкият тенис е виждал.

В ерата когато физически силните като Монфис, Кирьос и Иснър не успяха и да се приближат до титла от Големия шлем, Джокович, играч, който уж няма нито един поразителен сегмент в играта в който да изпъква, побеждава всички тях, сякаш са нищо.

Това е онова което правят най-добрите на всички времена - а това точно е Новак Джокович.

Психически терминатор: какво е в главата на Новак в най-тежките моменти?

Проблемът е открит: две топки за мача за противника, целият стадион против тебе, борба за най-големия трофей с най-големия противник; Действие: "Премини в режим за извънредни ситуации"

Точно с изречението отгоре може да се опише как изглежда психическата борба на Новак Джокович против най-големите съперници в най-тежките мигове с които се сблъсква на най-големите турнири. По правило, Джокович в най-тежките моменти е най-добър!

Това видяхме и във финала на Откритото първенство на Австралия против Доминик Тийм, когато беше на ръба на провала, но се вдигна от пепелта като феникс и стигна до титла №17 от Големия шлем в кариерата.

Без дилеми, в такива ситуации е най-добрият на всички времена, защото нито един тенисист в историята на тази спорт през кариерата не е имал такъв резултат когато става въпрос за съотношение победи и загуби в ситуации когато има или се изправя пред топка за мача.

Колко мача са изгубили когато са имали топка за мача, а колко Джокович, Надал и Федерер са спечелили когато са били на точка от загубата?

Джокович - 14 победи и 3 поражения

Федерер - 22 победи и 22 поражения

Надал - 14 победи и 8 поражения

Новак в кариерата е изгубил само три пъти когато е имал топка за мача. Против Михаил Южни в полуфинала в Ротердам през 2007, след това от Рафаел Надал в полуфинала в Мадрид през 2009 и накрая от Марин Чилич във финала на Куинс през 2018 година.

От друга страна, 14 пъти е излизал като победител в мачове в които неговият противник е имал топка за краен успех. От тях четири пъти са били в турнири от Големия шлем.

За 15 години професионална кариера и такъв брой мачове това е почти безукорна статистика. Също така, трябва да се спомене, че на Новак никога не му се е случвало да изгуби мач от турнирите от Големия шлем когато има топка за мача. Само веднъж е имало такъв случай в Мастърс, а два пъти в турнири от серията 500.

За сравнение, Роджър Федерер в кариерата е изгубил 22 мача в които е имал топка за успех. От тях шест пъти в Големия шлем, а три пъти от Новак Джокович (два пъти в Откритото на САЩ (2010 и 2011) и веднъж в Уимбълдън миналата година). Федерер и 22 пъти е печелил в мачове в които се е изправял пред топка за мача, а последният такъв случай беше на тазгодишното Открито първенство на Австралия против Тенис Сандгрен в 1/4-финала, когато спаси чак 7 топки за мача.

Все пак, когато погледнете статистиката на Федерер и Джокович в съотношението победи и поражения в такива ситуации, ясно е кой е психически по-стабилният в най-стресовите ситуации по време на мачовете.

Вторият най-голям съперник на Новак, Рафаел Надал, статистически е по-добър от Федерер, но продължава да е далече от Джокович по този статистически параметър. Надал е изгубил осем пъти в кариерата в моменти когато е имал топка за мача. За последен път от Ник Кирьос в Акапулко 2017 година.

От друга страна, Надал 14 пъти в кариерата е успявал да победи когато се е изправял пред топка за мача. За последен път спечели на Завършващия Мастърс в Лондон през 2019, когато надви Даниил Медведев в своята група, сега има резултат от 14 победи и 8 поражения в такива ситуации.

Финалът на Откритото първенство на Австралия като прекопиран финал на Уимбълдън от 2019 година

Новак отново показа психическа сила и във финала на Откритото първенство на Австралия против Доминик Тийм. Въпреки че не се изправи пред топка за мача, може да се каже, че фактически имаше такава ситуация, защото Тийм водеше с 2:1 в сетовете, и имаше топка за пробив в четвъртия да поведе. Обаче, тогава Новак показа своята известна психическа сила. Премина в режим "извънредна ситуация" като терминатора в известните филми.

А в тези извънредни ситуации Новак е най-силен!

На Род Лейвър Арена против Тийм беше видяна подобна ситуация както в известния финал с Федерер през 2019 година, когато Новак спаси две топки за мача на сервис на Федерер. Привържениците бяха в транс, вече виждаха трофея в ръцете на Федерер, викаше се "Роджър, Роджър", но забравиха, че Новак е най-тежко да бъде сломен в такива моменти. С чудесни ходове спаси две топки за мача, пребори се за супер тайбрек след 12:12 в редовната част и след това в него победи със 7:3.

И сега против Тийм публиката в по-голямата си част беше на страната на австриеца против Новак и заради това накрая не искаше да им изпрати своите разпознаваеми сърца, какъвто беше и случаят на Уимбълдън миналата година. Джокович имаше проблеми със здравето, беше нервен, съдията го провокира... изглеждаше, че губи мача, защото при преднина на Тийм от 2:1 австриецът имаше топка за пробив. А тогава, отново психическата сила на Джокович дойде до изражение! Когато най-малко се очакваше, той реши да играе сервис воле и да изненада противника.

- Вероятно една точка ни делеше от различен изход. Можеше да отиде в напълно друга посока. Играх сервис воле на топка за пробив в четвъртия и петия сет, и двата пъти си струваше, но можеше да бъде и различно. Сервис воле не е нещо което правя често, но разпознах, че това е тактика, която си струва в тези моменти и успя - каза Новак след мача на конференцията когато го питаха за ключовите мигове в мача.

И точно тук се крие тайната на успеха на Новак в най-тежките моменти. Способността за част от секундата да вземе правилното решение в последния момент и то да бъде вярно.

Обясни и на Уимбълдън как се изправя пред ситуации в които публиката е неприятелски настроена и подкрепя неговите съперници. Разкри какво е в неговата глава в тези моменти.

- Опитвате да игнорирате това, но е много трудно. Обичам да го решавам съзнателно, когато те викат "Роджър" - аз чувам "Новак". Знам, че звучи глупаво, но аз обичам да го правя. Така опитвам да убедя себе си, че е това което изговарят. Трудно е да игнорирате това.

- Трудно е да игнорирате това. Атмосферата е електризирана и този шум, особено в някои решаващи части от мача когато е неизвестно... Публиката тогава оживява. Разбира се, ако имате голямата част от публиката на своя страна това ви дава мотивация, сила и енергия. Когато нямате всичко това трябва да потърсите вътре в себе си, предполагам - каза Новак и разкри че срещу Федерер вече е имал в главата всички сценарии как и какво ще се случи.

- Онова което обещах на себе си беше, че ще остана спокоен на терена, защото знаех каква ще е атмосферата. Разбира се, Роджър игра добре, но аз вече имах всички сценарии в главата си, всичко визуализирах - разкри Новак.

Неговата майка Диана преди финала на Откритото първенство на Австралия даде интервю за Спорт Клуб в което говори за тази психическа подготовка на Новак и разкри по какъв начин се преборва с напрежението когато е в най-тежки ситуации.

- Научи се да се преборва с работа над себе си. Смятам, че това са медитации, преди всичко. В деня пред Уимбълдън, спомням си, той е с нас, а сякаш не е. Физически е, но психически не е. Играе си с децата, но сякаш не е тук. Той два дни се подготвяше психически за онова което следва и напълно в мислите беше фокусиран над това - разкри майката на Новак.

Новак започна сезона по феноменален начин, обяви поход към първото място във вечната ранглиста, а това означава да бъде рекордьор по брой седмици на място номер 1, за което го чака жестока борба с Рафаел Надал в продължението на сезона, а преди всичко атака на рекорда от 20 трофея от Големия шлем, който в момента държи Роджър Федерер.

По психическа сила още сега няма равен и в този сегмент е GOAT! Не се съмняваме, че с такава психическа сила, Новак ще покори и всички останали рекорди и ще остане запомнен като най-големият тенисист на всички времена!

Автор: Душан Ущевич

Народен герой

Елитът го освирква на всички големи турнири и вярно подкрепя който и да застане от другата страна на мрежата, а той малко по малко става идол на "малкия човек"

Да се разберем веднага в началото - тенисът е спорт на елита. И то винаги, на практика от средните векове. Бил и останал кралски. Оттук и всичките тези, на практика, "дворни" правила на поведение и на играчите и на зрителите. Ако се съмнявате в това, погледнете само Уимбълдън, носещият стълб на белия спорт, който целият е в кралски символики.

Но това е така и трябва да се уважава.

Междувременно, като всичко което създава човек, а особено с такъв знак, това става и полека прераства в класическа елитарност. По онзи белградски принцип, без смисъл и интелигенция, че всеки извън границата на "кръга двойка" е обикновен селянин. Така, твърдо и пейоративно.

И пренесете сега това в спорта, в този случай белия, и всичко ще ви бъде ясно. Хората, които случайно са се родили например в Англия или САЩ смятат, че имат повече "права" над тениса отколкото онези, които не са. А особено когато шампионите идват източния дял на "средната земя", да се изразим "толкиновски".

Тази елитарност, а всъщност глупост и провинциалност имат своята основа в почти всеки детайл на модерния свят, където хора без никакви ясни качества смятат, че са по-добри от онези другите. Същата е историята и с тукашния национализъм, в който комшии говорят един и същ език, но се мразят заради митомания. Но това е друга тема...

Разбира се, тук мислим директно за Новак, да не спекулираме.

Сръбският ас, първа ракета в света, когото полека вече можем да започнем да коронясваме за "най-добрият на всички времена" като Спартак в Древния Рим разклати порядъка, разруши мечти, поне за тази генерация, за някакво преимущество на "западната раса" олицетворени преди всичко в Роджър Федерер. Толкова разтърси, че тази омраза от трибуните полека се превръща в отчаяние. Отчаяние заради импотентността да му попречат да ги гази по техните правила.

Добре се видя това и на чудесната Род Лейвър Арена, където Доминик Тийм, доброто момче от Винер Нойщадт, което няма нито една титла от Големия шлем, имаше далеч повече "привърженици" от сега вече осемкратния шампион на Откритото на Австралия.

"Свикнал съм вече с такива ситуации. Научих се да изключвам и да си представям, че подкрепят мен. Много ни означаваше подкрепата по време на похода за АТП Купата и за пръв път извън Сърбия да се чувствам сякаш играя пред своя публика. Те ми дават криле."

Но, от другата страна на зида, тоест извън стадиона, съвсем различна история. Там сред обикновения, работнически народ, който няма нито пари, нито влияние да си набави билети за големия финал, празник на любовта. Да бъдем реални, предимно предвождан от хора от тези пространства. Но, това е най-малко важното.

Очевидно разочарован от публиката на Род Лейвър Арена, Новак не изпрати нито сърца нито целувки след победата във финала. Нямаше празнуване, къде от уважение към загиналия му приятел и ментор Коби Брайънт, къде заради редицата човешки и животински жертви на катастрофалните горски пожари във вътрешността на Австралия, но преди всичко заради негативната енергия от трибуните. Отново, дори и в досега "неговия" Мелбърн подкрепяха повече против сърбина, отколкото да подкрепят Тийм. И така, много негативно.

"Аз правя нещата, които усещам, но не усещах тази енергия от трибуните. Може би би трябвало да се издигна над това, но и аз съм човек. И аз греша", каза Новак след финала.

Андрю Карнеги

Важното е, че Новак последните години е разпознат като някакъв вид "народен герой", супер атлет по мерките "обикновени" и "малки". От скромен произход е, без оглед на разтурената държава, със семейството кърваво се е преборил за всичко което има. Вдигна се от дъното и скочи на върха.

Сходна е историята с легендарния американски богаташ и филантроп от шотландски произход Андрю Карнеги (от неговия фонд е изградена например Университетската библиотека в Белград, за което е заслужил близката улица да получи неговото име). Шотландците тогава (а и сега) в англосаксонския расизъм са смятани за хора второ качество. Онези, които са завладени. А ако са били и тежко бедни като Карнеги, презирани винаги и навсякъде. Ирландците, разбира се, получавали още по-лошо отношение...

И Карнеги като сръбския ас много работил над себе си, образовал се, усъвършенствал се във всеки поглед, при това развил бизнес със стоманодобивни фабрики, който го направил най-богатият американец в своето време. Но никога този елит не го приел, никога! Накрая малко разочарован, но повече предизвикан, продал своя бизнес и се наслаждавал до края на живота на нещата, които обичал да прави, преди всичко да играе голф. Тъй като останал скромен и на земята, обичал да дава, като направил най-големият фонд дотогава, за да помага на онези, които живеят на дъното на социалната система, откъдето е тръгнал и той.

Паралелът е ясен, а той е, че борба с този набеден елит няма, защото не можете да убедите човек да обича някой, който не обича заради съвсем причудливи причини, каквато е месторождението. Нима някой смее да мисли, че е по-добър от Никола Тесла, въпреки че той не се е родил (макар че наистина е умрял) в Манхатън? Или пък в Швейцария? Или пък че е по-лош от Хитлер, защото този видял дневна светлина в Австро-Унгария?

Най-добре е да се избере пътят на Карнеги, но и на самия Новак, а той е игнориране и в най-лошия случай презрение към онези, които те мразят просто така. Спомнете си само усмивката на Джокович, когато миналата година сломи Федерер във финала на Уимбълдън. Да ги победиш на техен терен, и то когато мислят, че победата е тяхна, е единственият правилен отговор.

Този наш банйички "народен герой" ще продължи да живее в свят в който всъщност не е приет, колкото и да е над него. Да не се лъжем, там е много по-добре, защото ние наистина сме на дъното. А когато си на дъното, в калта, герои са нужни. Имаме и твърде много антигерои...

Ние внезапно получихме един, който ни показва, но и на милиони други потиснати по света, че и през тази капиталистично-клиентелистка псевдосистема може да се мине до върха, играейки по правилата. Но и че никой заради това няма да те тупа по рамото. Нещо повече, ще те мрази. Може би не директно в лицето, но от добро разстояние със сигурност. От трибуните. Класовата система в цялата си гнилост...

Легендарният играч на двойки, Тод Уудбридж, изключително уважаван в света на тениса е един от онези на които им е дразнещо такова отношение към най-добрия на планетата.

"Няма съмнение, че Новак го дразни, че не е общоприет. Видя се добре в АТП Купата когато просто беше изненадан, че има подкрепа от трибуните, чак и против Надал. Затова и направи такива чудесни мачове. Напълно нов опит за него", твърди австралиецът. "Като по-млад трудно понасяше омразата от трибуните, но както съзряваше така и прие ситуацията. Сега използва тази негативна енергия да вдигне своето его и да го използва. Много привърженици не го обичат, защото се намеси в борбата, която водеха Федерер и Надал, той им е натрапник"

Не сме, както е посочено и чрез примера за белградската фалшива елитарност и националния шовинизъм, и ние тук, колко ни има, имунизирани към такова отрицателно поведение. Нещо повече. Затова точно чрез примера за онова през което преминава Джокович можем да научим да признаваме грешките и да приемаме непознатото, чуждото.

Защото само така можеш да бъдеш, като сръбския ас "народен герой" или - на таблоидния език - любимец на масите.

Автор: Славко Джорджевич

Най-доброто идва след 30

Джокович до Олимпийските игри в Токио има голям шанс, проектираната дата за събаряне на рекорда на Федерер е 5 октомври

От днес и официално е най-добрият в света! Новак Джокович се върна там където принадлежи, на първа позиция в АТП листата след победа над Доминик Тийм във финала на Откритото първенство на Австралия (3:2). Беше въпрос на време кога Ноле ще прескочи Рафаел Надал и ще се качи на трона. Съдбата е искала това да бъде още след първия турнир от Големия шлем през сезона, а с оглед на това, че сръбският тенисист не брани много точки в идния период, трудно е да се очаква, че който и да е ще е близо да го застраши.

Когато Джокович изгуби третия сет от Тийм изглеждаше, че ще бъде трудно да се върне в мача. Не само заради играта, а и заради слабата енергия. Статистиката казва, че когато имате изоставане от 1:2 в сетовете във финал от Големия шлем имате само 4,1% шанс да преобърнете, тъй като играчите са обръщали такъв резултат само два пъти в 48 ситуации от 2000. Новак прави невъзможното, онова което никой друг не може.

Осмият трофей в Откритото първенство на Австралия от също толкова финала показа още веднъж, че Джокович е абсолютният владетел на Мелбърн. Макар че, през този сезон показа, че е главен на целия австралийски континент, след като преди този турнир спечели и АТП Купата с националния на Сърбия, така спечели всички 13 мача на старта на сезона. А знае Джокович и за много по-добър низ, спомнете си само 2011 когато започна сезона с невероятните 41 поредни победи. Сега отново изглежда неунищожим.

Новият-стар световен номер едно след малко повече от два месеца пълни 33 години, но както кариерата напредва, резултатите са все по-добри. Джокович след 28-мия рожден ден спечели общо девет титли от Големия шлем, от тях пет след 30-ата година. Титлата в Мелбърн беше неговата №78 в кариерата и му помогна да прескочи Джон Макенроу и да се качи на пето място в листата играчи с най-много трофеи. Следващият когото Ноле преследва е Надал с 84 титли. Например, в четвъртото десетилетие на живота Рафа е вдигнал пет от общо 19 титли от Големия шлем, Роджър четири от 20. При това, Джокович е най-младият член на големите, което означава, че има предимство да продължи жътвата на трофеи в най-зрялата епоха на кариерата.

Изглежда, че Джокович в последното десетилетие няма конкуренция. Всичко започна от този известен Уимбълдън 2011 когато обедини първата позиция и трофея от Големия шлем. От този момент Новак проведе 276 седмици като най-добър тенисист в света, а колко голяма цифра е това говори фактът, че следващ в класирането е Надал с 207. Федерер оттогава е провел 25 седмици като първа ракета на планетата, 11 пъти по-малко от Джокович.

Именно Ноле ще подгони швейцареца във вечното класиране на играчите с най-много седмици на първа позиция, който е събрал 310 седмици. Първо ще трябва да стигне Пит Сампрас, който има 286, десет повече от Новак, а ако всичко върви по план ще изпревари един от своите идоли на 20 април тази година. Рекордът на Федерер заплашва да бъде застрашен на 5 октомври, ако Джокович дотогава се задържи на позиция номер едно.

Това е прилично реално с оглед на това, че през февруари Новак не защитава точки (Дубай, Индиън Уелс), през март само 135 (Маями), докато през април едва 180 (Монте Карло, макар че още не е обявил участие). Първият преследвач Рафаел Надал ще има значително по-тежка работа, тъй като през март и април комбинирано защитава 945 точки. В този период от по-големите турнири ще се играят мастърсите на американска земя, така че ще има възможност разликата само да се увеличи.

В момента, Джокович има 9720 точки, докато Надал е на 9395. Новак на 24 февруари го очаква турнирът в Дубай, където може с евентуален триумф да спечели 500 точки. В същото време Рафа ще играе в Акапулко, където брани едва 45 точки, също на турнир от категория 500. Истинска разлика спрямо Надал сръбският тенисист би трябвало да направи на Мастърса в Индиън Уелс, който се играе от 12 март, тъй като брани само 90 точки, докато испанецът миналата година игра полуфинал и заработи 360. След това следва Маями, в края на март: Джокович брани 1/8-финал и 90 точки, а Надал прескочи надпреварата във Флорида през миналата година, така че сега всеки резултат ще му е от полза. Много е реално да се очаква Новак от 5 април, когато завършва Маями да прескочи Пит Сампрас по брой проведени седмици на второ място във вечното класиране (286), като на Джокович му е нужно да спечели Дубай, с поне един от двата споменати мастърса.

Трудно е да се каже какъв сценарий ще се проектира до 5 октомври. Повечето тенисисти не са заявили турнири след летния период, дотогава е известно, че ще се гонят трофеите от Ролан Гарос (миналата година спря на полуфинал точно срещу Доминик Тийм) и Уимбълдън (победи Роджър Федерер в епичен финал), което означава, че в случай да повтори това има хубави шансове да остане първи. Разбира се, тук са и Олимпийските игри в Токио (юли), където фокусът на сръбския ас ще бъде към златния медал. Но, всичко подсказва, че в началото на есента трябва да падне и рекорда на Федерер по брой седмици на първо място в АТП листата, за който мнозина мислеха, че дълги години няма да бъде съборен. Както винаги - Джокович има последната дума.

Автор: Давид Раданович

Вярвайте в невъзможното като Новак

Новак победи още веднъж! И то как! Спечели рекордна, осма титла в Мелбърн, въпреки това че губеше с 1:2, че го нервира съдията и че от другата страна на мрежата имаше по-младия и изключително талантлив Доминик Тийм. И не само спечели титлата в своя любим турнир, а с победата се върна на трона. Отново е пръв в АТП листата.

Въпреки че следя Новак и обичам тениса, няма все пак тук да "взимам хляба" на колегите от спортната редакция. Просто имам нужда да напиша няколко думи за това колко вдъхновява Новак и радва тази нация, а идеята ми дойде на напълно неочаквано място.

Час време след края на мача, седях във фризьорския салон в който десетина жени говореха за Ноле. Клиентките разказваха на фризьорките сцени от Мелбърн. Усмихвам се и размислям дали съществува още нещо около което можем без много мъки да сме съгласни и което толкова ни радва.

Спомням си своята първа "среща" с този невероятен човек. Това беше преди повече от десет години когато тепърва започна да печели турнири и място в нашите сърца. Следях, като журналист, отбелязването на някаква важна годишнина (не мога точно да се сетя от какво). На събирането бяха президента, премиера, министри, но в онзи момент когато се появи Новак, всички станаха незначителни.

Камери, микрофони, журналисти, но и самите официални лица се обърнаха към него. Разбира се, и аз бях една от тях. Вече не размислях за работата, а с купчината се бутах да получа автограф.

И, за мое голямо щастие, получих го. Подписът на лист откъснат от журналистическия тефтер с гордост пазя и днес. Оттогава не съм имала възможност да го видя на живо, нито лично, нито професионално, но се надявам това да не е била нашата единствена среща и че един ден ще бъде мой събеседник в студиото на Радио Београд 1.

Докато това не се случи, имам няколко съобщения, и за него, и за нас!

На него желая да бъде здрав и успешен и да не се променя - на обидите да отвръща с усмивка и победа, освиркванията от трибуните само допълнително да го вдъхновяват и на завистта да отговаря с високо вдигнат палец когато противникът направи чудесен ход. Желая му да продължи да остане недосегаем за нашите разделения, омрази и несъгласия.

И да, искам колкото може повече време да прекарва със семейството и да, както и досега, не отговаря на нападките заради избора на сътрудници, начинът на хранене или стила на живот. Защо би променял нещо в своя живот човек, който е толкова успешен?!

На нас, за разлика от Ноле, желая да се променяме, да приличаме повече на него.

Като казвам това, не мисля буквално, защото такъв рядко се ражда. Мисля на това да бъдем по-усърдни, по-търпеливи, по-храбри. Пожелавам ни да вярваме повече в себе си и да се борим за собствения успех, не чакайки това да направи някой друг. Новак и неговото семейство да са чакали държавата, клубовете, спонсорите, вероятно днес нямаше да се радваме на неговите титли.

Затова, вярвайте в невъзможното и не се отказвайте от своите цели колкото и те в този момент да изглеждат недостижими. Пожелавам ни още и нас колкото може повече неща, хора и събития да ни събират както днес ни обединява Новак.

И за край, най-честата днешна публикация от социалните мрежи! ТООО БРЕЕЕЕ НОЛЕЕЕЕЕ!!!!

Автор: Джурджица Драгаш

Най-спортната нация в света

"Най-спортната нация в света", или нации, така никой няма да се ядосва, трябва да бъдат онези, които са такива въпреки околностите, които побеждават и създават шампиони, от поколение на поколение, в тежки условия

Проблемът с термина "спортна нация", с който често обичаме да се китим по тези пространства, е този, че всеки може да го тълкува по свой начин.

Някой би казал, че балансът на медали на големи състезания, преди всичко Олимпийски игри, е единственият съответстващ, заради което чак и - нищо против тях - държавите от бившия източен блок и Азия, които събират трофеи в борбата и вдигането на тежести, могат да надянат на себе си тази титла.

Но, предполагам, че ние тук го знаем най-добре, не е всичко в сбора и умножението; както и спортът не е математика и точна сметка, иначе би бил популярен точно колкото и математиката...

"Най-спортната нация в света", или нации, така никой няма да се ядосва, трябва да бъдат онези, които са такива въпреки околностите, които побеждават и създават шампиони, от поколение на поколение, в тежки условия.

Кризите главно създават плодовита почва за развитие на отборен манталитет, а отборните спортове, онези на национално ниво, имат специално място.

Затова Сърбия, дори и чудесните волейболистки да не бяха спасили това лято завършено с баскетболна горчивина и сега вече пословичната футболна посредственост, е една от най-големите спортни нации.

С този брой жители, с такива условия - или неусловия - с такъв обществен климат, да си във върха или близо до него вече десетилетия, това е чудо с което се занимават дори и учените.

А тогава тук е и страстта, и отдадеността, и песните от трибуните, степента на радост, която ти донасят спортистите, идентификацията с тях, задоволството като проведеш анкета в основното и средното училище, сред героите на младите най-напред са те.

И затова Сърбия в голямата си част, защото подобен на подобен се радва - окей, и защото испанците в баскетбола толкова ни нервират, че станаха нещо между нашия немезис и черни зверове, че са ни най-големите съперници, онези спрямо и с които се мерим - днес ще бъде за Скола, Кампацо, Брусино, с един народ, който също така може, с пълно право, да каже за себе си, че е спортен, па и най-спортен или тук някъде, на цялата планета.

Аржентина е коронното доказателство, че спортът може да преодолее проблемите и да сплоти нацията около една топка, било дали тя е кръгла или, в аржентинския случай, често яйцевидна.

Някои от нас, които мечтаят за мириса на Южна Америка често забравят с колко хаос е обременена скорошната история на този дял на света; Аржентина десетилетия преживява хаос като своя тежка съдба, а трябвало да им призлее, точно както и на нас, когато са дошли деветдесетте, толкова щастливи там на Запад, толкова депресивни в Балканите или Аржентина.

Тогава се завъртяла отново рулетката, дошла още една криза, па още една, и политиците престанали да вярват в своите лъжи, народът отново бил на улиците, гладен за правда, свобода, или само хляб, а насред този мрак, като фара в Рио де ла Плата или кулата на Авала, светел само спортът.

Аржентина в края на хилядолетието, когато икономическата криза обезсмислила местната валута и хвърлила прекалено голям дял от населението в сиромашия, точно тогава, родила няколко чудесни поколения във всички спортове.

За футбола, който там се обича както никъде другаде, не трябва да се харчат думи; за златното поколение на Ману Джинобили ще се говори специално днес, макар че никога не трябва да престава да се говори за него (още една причина, че трябва да обичаме, въпреки дълбоката рана, която ни нанесоха, отборът на Аржентина на този Мундобаскет: играят като техните учители, бързо, енергично, със сърце голямо като континент, играят за своя народ и с него!); а скоро, няма и седмица, ще започне и голям турнир, който по броя зрители, спонсорски договори, но и напрежение, ще надмине Мундобаскет - Световното първенство по ръгби.

И там "пумите", четвъртата най-добра селекция в южната хемисфера ще са с намерението да станат още по-конкурентни на Нова Зеландия, Австралия и ЮАР, и там "пумите", които бранят четвърто място от миналата Световна купа, предвождани от Матер, Санчес и Легисамон, ще играят роля, която няма да е епизодична.

Жителите от държавата, която е огрявана от майското слънце с 32 лъча няма да пропуснат да ви кажат, че са солидни във волейбола, където само малко късмет им липсва за полуфинал на Олимпийските игри, а тогава да подчертаят, че са отлични в още един глобален спорт, който при нас никога не започна да се следи, хокеят на трева - и неговото семе, точно както и футболното, са пренесли английски моряци, учители, индустриалци и останалите авантюристи - че винаги имат тенисисти, които им донесоха Купа Дейвис във футболна атмосфера, че Хуан Мануел Фанджо е от предградие на Буенос Айрес.

Ще ви кажат, и то с гордост, че не са само мускулести деца от бариоса, които в спорта виждат спасение от бедите, световни звезди, а и аржентинските голфъри, членове на средната и висшата класа, често хващат за гушата британците и американците, макар че има поетична правда, че най-добрият аржентински голфър на всички времена, "Ел Пато" Кабрера, е израснал без родители, в тежки условия, издържал се е като кеди и стика в ръце главно хващал когато трябвало да спечели някой бас...

Точно какъвто е и случаят със Сърбия, така експерти от различни науки са опитвали да обяснят феномена на аржентинския спорт. Едно от обясненията е хранително: аржентинската диета е богата на месо и картофи, заради което са физически силни (но не и бързи, така, поправете ни ако грешим, няма да видите аржентински спринтьори или плувци); второто е онова географското, тъй като климатът се харесва на духа и тялото.

Има го и това, сигурно, както и ги има непрекъснатите бедствия и бедност; но има и ритъм, заради който и на тревата и на паркета са различни, грациозни движения; има и смесица от всички култури и нации, които, някои от нужда някои от желание, идвали и оставали тук, превръщайки простора около "сребърната река" в съвършен меланж на Европа и Южна Америка.

А шампионите, и това е може би най-важното, раждат нови шампиони, знаем ние това добре: как баскетболните терени са никнали или, като в онази хубава акция, се обновяват след всеки голям турнир, как мрежите за тенис изникват там където никога не ги е имало, как от два камъка или ученически раници веднага се прави футболен терен, значим и шумен като "Маракана"...

Когато се разбере както трябва - а аржентинците го разбират точно както трябва - спортът може да разкраси, засили идентичността на нацията. Често ги подценяват, често гледат на тях като на държава от третия свят, а тогава те се появяват, силни в своята общност, с желание да оправят някои сметки и на милионите, които заради тях не спят или се будят (как ли е да се гледат най-важните мачове "в невреме"?!) да подарят още една причина да бъдат горди, да пеят, да излязат на улицата, този път заради добри причини.

Ето, и затова - добре, сякаш са ни били нужни още причини! - днес си струва с цяло сърце да си за Скола (особено за Скола!), Кампацо, Гарино, Лапровитола...

Онова поколение, поколението на Ману, в което разбира се беше Скола, отборът с Ночиони, Делфино, Сконокини, Оберто, донесе златен медал от Олимпийските игри, би американците там където им е най-тежко, на изглежда единствения турнир, който продължават да приемат сериозно, но и две години по-рано в Индианаполис, по вина на една друга голяма спортна нация им се измъкна световния трон.

Дали е, в залеза на една голяма кариера, а в разгара на още една голяма икономическа криза, която заплашва аржентинците с беднотия и глад - и политическата криза, която носят със себе си, но която вероятно няма да решат, президентските избори през октомври - време спортът отново, макар и за някой ден, да бъде онзи фар, който блести в мрака, в ритъма на тангото и обувките, които скърцат по паркета?

Новак Джокович премества тренировката, за да гледа Звезда

Новак Джокович потвърди пред журналиста на РТС Александър Жигич, че е преместил вечерната тренировка, за да гледа мача между Цървена звезда и Йънг Бойс.

Новак Джокович първоначално е имал термин от 15:00 местно време, но когато осъзнал, че това е 21:00 в родината му, веднага казал на треньорите да намерят нов час, вероятно по-късен.

Известно е, че Новак Джокович е голям привърженик на Цървена звезда. Когато има възможност посещава мачове на клуба, дали футболни или баскетболни. За щастие неговият мач от втория кръг не е планиран за днес. Него не би могъл да премести, тренировката може, което и направи.

Дали ще бъде в състояние да тренира след изгледания мач, остава да се види. Всякак ако червено-белите успеят да се класират в Шампионската лига и Новак ще е доволен на тренировката.

"Ще променя часа на тренировката заради мача на Звезда. Не знам как ще завърши футболът и дали ще съм в състояние да тренирам. Може би е по-добре да я направя преди това, после да се гледа на спокойствие, колкото е възможно това. Сигурен съм, че Бог е с тях и борбеният дух ще се изплати", заяви Ноле.

Мачът между Цървена звезда и Йънг Бойс започва в 22:00 часа. Директното излъчване ще бъде по сръбската национална телевизия РТС, Арена Спорт, а в България по Макс Спорт 3.

Новак: Скачах в съблекалнята заради Звезда, в живота не съм гледал такъв мач

Най-добрият тенисист в света Новак Джокович заяви, че с одушевление е проследил класирането на Цървена звезда в плейофа на Шампионската лига. Звезда след по-добро изпълнение на дузпи елиминира Копенхаген в третия кръг на квалификациите, а Джокович гледа успеха на любимия клуб в Синсинати където участва на турнира от серията Мастърс.

Това което е особено интересно е, че Новак непосредствено преди излизането на терена подкрепял Звезда докато загрявал за мача със Сам Куери от втория кръг.

"Може би затова бях малко нервен, защото до три минути преди излизането на терена скачах в съблекалнята, съответно фитнеса. Загрявах се и гледах с треньора Горан (Иванишевич) и целия отбор от бивша Югославия. Невероятен подвиг, наистина. Честито на целия отбор, особено на Борян, който спаси няколко дузпи", заяви Джокович пред Спорт клуб и допълни:

"В живота не съм гледал такъв мач. Браво на тях."

Резултатът на Звезда сякаш му помогна да започне сигурно отбраната на титлата в Синсинати, след като победи Куери с резултат 7:5, 6:1.

- Prošla ZVEZDA brate!
- Video sam!
🔴⚪ 😄#fkcz #novakdjokovic #atptour pic.twitter.com/JZi1t3ZFrr

— Никола Недељковић (@NikolaNedeljko5) 14 август 2019 г.

Звезда и Новак помагат на деца

Най-добрият тенисист на планетата Новак Джокович призова хората по цял свят да се включат в новата хуманитарна акция, към която се включи и ФК Цървена звезда, и да дарят средства за програми за ранно развитие на деца от Сърбия, а събраната сума за избраните проекти той ще удвои от личните си средства.

Белградският клуб реши да се присъедини към тази акция и заедно с тенис шампиона да помогне на децата, като направи дарение.

Всички средства събрани до 8 януари ще бъдат вложени в изграждането и адаптирането на предучилищни пространства, както и за образователни проекти на Фондация Новак Джокович.

Така Новак, от името на своята фондация, още веднъж показа, че никога не забравя онези на които помощ им е най-нужна.

Дарения могат да се направят на следния линк:

https://fundraise.novakdjokovicfoundation.org/campaign/lets-shape-their-future-together/c158120

За да станат децата шампиони в живота!

Новак в еуфория след победата на Звезда: Доказателство, че всичко е възможно когато някой е посветен!

Най-добрият тенисист в света Новак Джокович не остана имунизиран към голямата победа на Цървена звезда над Ливърпул (2:0) в 4 кръг на Шампионската лига, така че изпрати силно послание към червено-белите след историческия триумф.

- Историческа победа на Звезда над големия Ливърпул. Благодаря момчета за фантастичната игра и на привържениците за чудесната атмосфера. Доказателство, че всичко в живота е възможно когато някой е посветен - написа Джокович в своя профил в Туитър.

Historical win for @crvenazvezdafk! Amazing achievement. Well done boys 🙌

Istorijska pobeda Zvezde nad velikim Liverpulom. Hvala momci na fantastičnoj igri i navijačima na sjajnoj atmnosferi. Dokaz da se sve u životu može kada je neko posvećen 🙏💪👍👏 #fkcz https://t.co/DFtXHUzYtb

— Novak Djokovic (@DjokerNole) 7 ноември 2018 г.

Припомняме, Джокович в понеделник го очаква началото на завършващия турнир в Лондон, където съперник в първия мач ще му бъде американецът Джон Иснър. Освен него в групата със сръбския ас са и Марин Чилич и Александър Зверев.

Джокович поздрави Модрич и предизвика въодушевление сред привържениците

Хърватският капитан Лука Модрич вчера в Лондон получи наградата на ФИФА за най-добър играч в света. Лидерът на Реал и хърватския национален отбор завърши пред Кристиано Роналдо и Мохамед Салах, а освен споменатата награда беше поставен и в най-добрия отбор на света за изминалия сезон.

Лука след награждаването получи различни честитки от колеги от националния отбор, бивши съотборници, легенди на футбола като бразилците Роналдо, Пеле, Роналдиньо... Всички те се поклониха на невероятния и абсолютно заслужен успех на 33-годишния задранин.

Честитки дойдоха и от света на тениса, между тях и от хърватските национали Марин Чилич и Иван Додиг, а специално се открои поздравлението на сръбския ас Новак Джокович.

"Браво, Лука. Абсолютно заслужено майсторе, нека е на щастие", написа Ноле и одушеви привържениците по света, като в кратък срок получи голям брой харесвания под публикацията в Инстаграм.

Джокович подкрепяше и Хърватия на Световното първенство в Русия, освен родната си Сърбия. По време на двубоя между Хърватия и Аржентина написа в социалните мрежи: "Хайде ватрени!"

Новак Джокович подкрепя Цървена звезда на Маракана

Цървена звезда в мача против Радник от Сурдулица има подкрепата на най-добрия тенисист в историята на Сърбия Новак Джокович.

Джокович пристигна на стадион "Райко Митич" десет минути преди началото на мача, а този момент можете да видите във видеото:

Преди началото на срещата Ноле беше в съблекалнята с играчите и треньорския щаб, а "червено-белите" изпрати на терена с поздрава "Кой е най-силен? Звезда!"

Въпреки че съперник на сръбския шампион е Радник, който влиза в мача като 13-ти от 16 отбора в Супер лигата, Джокович с това посещение показа онова за което най-верните звездаши апелират вече години - важно е да си с любимия клуб без значение кой е съперник, а не само когато наред дойдат големите мачове.

За одушевление на всички поддръжници на Цървена звезда, Джокович дойде на стадиона в екип на клуба, който обича.

Щом привържениците го забелязаха в ложата, в която седи до генералния директор на "червено-белите" Звездан Терзич, последваха овации.

Вижте тази публикация в Instagram.

Novak Đoković je podržao Zvezdu protiv Radnika @djokernole #zvezdakids #crvenazvezdafk #czv #zvezda #crvenazvezda #fkcz

Публикация, споделена от FK Crvena zvezda (@crvenazvezdafk) на Сеп 15, 2018 в 11:43 PDT