Беше първи в състезанието в което загина. Предвиждаха му световна титла или смърт

На днешния ден през 1994 година загина Айртон Сена. На 34 години почина в болид на Уилямс, забивайки се в зида, при скорост от над 300 км/ч, в завоя Тамбурело, на пистата "Енцо и Дино Ферари" в Имола. Беше един от най-големите пилоти във Ф1 и от най-харизматичните личности в спорта. Роден е в Сао Пауло през 1960 година. Айртон Сена беше трикратен световен шампион във Ф1. Слава или смърт - беше неговото мото в живота. "Да си втори означава само, че си най-добър между губещите", говорил е. Беше първи в състезанието в което се прости с живота.

През август 1986 година е дал интервю за Зоран Предич за РТВ Ревю, което публикуваме отново по повод годишнината от смъртта на Сена.

Айртон Сена - слава или смърт

Ще стане ли храбрият бразилец, в момента най-известният пилот във Формула 1, с лудо каране тази година световен шампион - или, както мнозина предвиждат, ще изгуби главата, както своевременно неговите клубни другари Де Анджелис, Петерсон и Вилньов?

През тези, за унгарците незабравими дни на първата Формула 1 в една социалистическа държава, най-трудно беше да се осъществи контакт с младия бразилец Айртон Сена, не защото не обича журналистите и отказва интервюта, а защото почти никъде не се появява, въпреки че за разлика от другите пилоти на болиди винаги го чакат най-голям брой фоторепортери и обожатели.

Щастливците сред тях можеха да видят как той, най-често, седи, т.е. лежи във вътрешността на големия черен камион тип хладилен и медитира. Строгите англичани, членове на неговия екип Лотус-Хонда, отбор Джон Плейър, не допускаха неканени да влязат във вътрешността на комфортния камион, за да не нарушават спокойствието около много спокойния, почти заспалия, Айртон Сена.

Разбира се, това само можеше да предскаже по-късната драстична промяна; съненият и лен Сена се трансформира в тигър зад волана.

И в Будапеща, както и в по-ранните състезания, кара най-динамично и най-опасно. Преди края на състезанието в това го застраши неговият сънародник Нелсон Пикет в неистово желание да го изпревари.

Накрая реши силата на машината. Уилямсът на Пикет с мотор Хонда все пак в момента е най-добрата комбинация за Формула 1. И що се отнася до скоростта, а също така, което е доста важно, за разхода на гориво.

Все пак, Сена не се отказва. В оставащите пет състезания може да стане онова за което е мечтал още като десетгодишно момче. Като такъв го виждат почти всички познавачи на автомобилните състезания, но с една скоба - ако преживее!

Танц на дъжда

Сена, мнозина, и то с право, по-често виждат в мъртвешки отколкото в метален ковчег на колела с 220 литра керосин. На повечето тазгодишни състезания, а и в множество от миналогодишните, младият бразилец беше инициатор на удари (за щастие без сериозни последствия), а също така и изключително храбри, но опасни, почти гибелни шофирания.

Предварително се знае: ако пистата е влажна, ако вали дъжд - побеждава Сена.

Защото никой с изключение на храбрия бразилец не смее с максимална скорост да покорява натопената с вода писта. Обожателите на Сена, а техният брой от ден на ден е все по-голям - чак в родната Бразилия по популярност изпревари Пикет и легендата Фитипалди - оправдават неговите шофьорски постъпки с по-слабия двигател и неговото желание с каране да компенсира това.

А какво казва той? След втората тренировка в събота, когато вече беше известно, че е постигнал най-доброто време и има първа стартова позиция, Айртон да Силва Сена беше по-разположен и по-готов за разговор.

Впечатлението е, че затова допринесе и фактът, че сме от Югославия. Беше малко учуден, но и заинтересован.

- Господин Сена, всякак сте чули приказките, че ви предвиждат титлата световен шампион или смърт...

- Да, знам за това. Но не важи само за мен. Всички ние имаме същия шанс и за едното и за другото.

- Все пак, вие от самото влизане във Формула 1 шофирате изключително агресивно?

- Но и сигурно. Никога нищо не ми се е случило, нито някой е загинал заради мен. Карам остро, защото не мога по друг начин. Искам винаги да бъда пръв и не виждам друга причина за състезание.

- Причината за вас е да бъдете световен шампион?

- И за мене и за останалите, надявам се. Не вярвам някой да влиза в тази надпревара  за да се бори да бъде последен...

- И парите, вероятно?

- Парите не. Имам ги още сега достатъчно за себе си и своето семейство да го осигуря до края на живота. Моята цел е да направя най-добре онова което знам най-добре, защото нищо друго и не знам.

- Говорите сякаш цял живот шофирате...

- Шофирам. Може би ще ви изненада, но зад волана на състезателен автомобил съм от своята четвърта година.

- И?

- Разбира се, не Формула, а картинг. Баща ми го направи за мен когато навърших четири години. Той е собственик на магазин за резервни части и механик. Години с нетърпение чаках възможността да навърша 13 и да отида на състезание.

- На което, разбира се, сте победил?

- Победих.

- Намирате се в отбора на Лотус в който преди вас са били само световни шампиони: Джим Кларк, Греъм Хил, Марио Андрети, Йохен Риндт, Емерсон Фитипалди... Беше ли тежко да пробиете до тях?

- Беше много трудно. Най-тежко ми беше когато на 18 години реших от картинг да премина към Формула Форд и малко по-късно във Формула 3. Моят баща Милтон и майка ми Наджа не бяха съгласни с това. Плашеха се. Трябваше да напусна Бразилия и да отида в Англия. Най-трудно беше да намеря спонсор. Спал съм по приюти и съм гладувал. Докато не седнах зад волана във Формула 3. Тогава веднага дойдоха победите и всичко вървеше по-леко.

- Сред познавачите на състезанията се споменава вашата изключително успешна 1983 година... Казват, че това са били сензационни победи.

- Такива са, защото победих в десет поредни състезания, което никога на никого нито преди това, нито после, не се е случвало.

- Все пак, това още не е главното. Това не беше Формула 1.

- След такъв успех във Формула 3 ме заляха с предложения. Първият шанс беше отборът Толеман и първите големи пари - 300 хиляди долара.

- А Лотус?

- Лотус ме взе за милион долара. Подписах въпреки че още не ми беше изтекъл договора с Толеман. От тази сума не беше трудно да се платят 180 хиляди долара обезщетение.

- Живеете в Англия?

- Да, в Норич, още от 1981 година. Сега там имам къща.

- Имате ли семейство?

- Имах. Бях женен две години, но се разведох, сега живея сам. Но в Англия все пак се чувствам временно. Ние бразилците не можем без Бразилия. Англия е някак хладна, хората са твърде затворени. За работа каквато е Формулата това е добре, но за живот не е. Затова използвам всяка възможност да си отида вкъщи в Сао Пауло.

- Нямате много време докато трае цикълът на състезанията?

- Намирам го, често използвам и обратен полет с Конкорд. За няколко часа съм от Европа до Бразилия, пет дни са ми достатъчни да бъда у дома и да се чувствам добре следващите два месеца.

- Изглеждате хладно и затворено. Казват и арогантно. И имате само 26 години. Къде е вашият латински темперамент?

- В право сте, така изглеждам, но всъщност не съм такъв. Казват, че съм арогантен, защото по време на състезанието усещам страшна нужда да бъда сам. Хората ми пречат, пречат ми разговорите.

- Дори и хубавите жени? Някак хладно и равнодушно подписвате автографи и на най-хубавите унгарки.

- В моментите преди състезание, тоест няколко дни преди надпреварата, се намирам в някакъв свой летаргичен микрокосмос в който не пробиват дори хубавите жени. Могат само понякога журналистите когато разговорът е интересен както този сега с вас. Тогава това дори и ми помага. Много повече отколкото да речем размяна на мнения с колегите за качествата на пистата.

- Като вече стана дума за пистата, каква е тази в Будапеща?

- Много добре е създадена, хубава, бърза и сигурна. Но има един голям недостатък, който, надявам се, унгарците ще премахнат за следващите години. Има доста прах и пясък, които вятърът разнася по асфалта. Това може да е много опасно, защото болидът се държи сякаш е налетял върху масло.

- Боите се и вие, въпреки че твърдят, че единственият ви недостатък е, че не познавате страха.

- Преди малко казахте, че се намирам в известния отбор на Лотус в който са само световни шампиони. Но не забравям, че някои членове на Лотус също така са и катастрофирали, чак и загинали, Йохен Риндт, например, па Рони Петерсон, па Елио Де Анджелис. Но не мисля за нещастие. То може да се случи и на човек, който ходи по улицата. Казват, че Жил Вилньов в деня преди своята гибел говорил фаталистично за един дял от пистата в Золдер. Споменал е тази мрачна гора, която може да го погълне. И наистина, на другия ден, точно на това място е загинал. Преди смъртта и той е бил идол на масата, а сега е легенда. Да, италианците имат и клуб Жил Вилньов, тоест привържениците на Ферари.

- Казват, че и вас са ви канили от Ферари?

- Всички ме канят, но засега ми е добре в Лотус.

- Дори и с по-слабия двигател от Хондата на Менсъл и Пикет?

- Отборът на Лотус сигурно няма дълго да допусне някой да има по-добър мотор от тях. Това е силна фирма и аз вярвам в тях. В края на краищата, не е съвсем всичко в силата на двигателя. Нима Пикет не е зад мен в генералното класиране и на стартовите позиции?

- Кой, освен вас, има шанс да бъде шампион тази година?

- Най-големи има Менсъл. Шофира умно и рационално, като Лауда. Пикет е бърз, но и някак нервен.

Разговор на Зоран Предич (РТВ Ревю, 1986)