Спортът без публика ще пропадне, ако телевизията не промени подхода

Тази фаза на пандемията ни предлага завръщане на върховния спорт, но без публика на стадионите и в залите. Не само че това драстично ще намали приходите, а би могло и да намали атрактивността на върховния спорт, ако режисьорите и операторите не се научат как да ни го донесат на екрана.

Развоят на спортните резултати и спортните технологии промени в голяма степен много спортни клонове.

Допреди 10 години беше трудно да си представим, че футболът някога ще промени правилата, но и това се случи под натиска на желанието да се преживее от друг (технологичен) ъгъл и да се намали броя на грешките на спортните съдии.

Въвеждането на специфични и високочувствителни сензори отне възможността на Милорад Чавич да спечели злато на Олимпийските игри в Пекин през 2008 година. Таекуондото като спорт никога няма да е същото благодарение на развоя на технологиите и сензорите за мерене на силата на удара.

Паралелно с развитието на технологиите, течеше и развоят на спортните клонове (дисциплини), но и начинът на медийно представяне на спортните събития.

Въведени са камери с голяма разделителна способност, камери, които следят и по няколкостотин движения в секунда, микро камери на отделни части от терена и арената, както и микрофони, които играчите носят по време на мач. Сега може много ясно да се чуят всички разговори на играчите със съдиите в тениса, но и да се усети жарта на финалните моменти на мачовете в баскетбола по време на напрегнатите таймаути.

Колкото и да изглежда, че заради развитието на технологиите имаме възможност да "усетим" всяко движение на играча, да ги чуваме как се ободряват един друг по време на участието и с новите технологии да усетим атмосферата около тях, продължава да има голяма разлика между гледането на спортните надпревари по телевизията и на живо.

Как са построени Новак и Шакил

Разликите преди всичко произтичат от невъзможността да се усети бързината, динамиката и сложността на определени елементи от мача или надпреварата между двама спортисти.

Като изобразителен пример, много е трудно да се усети контакта между двама играчи в трапеца в баскетбола, докато не се застане край самия терен, съответно да се усети дължината на скока, който е над 6 метра, ако не се стои непосредствено поред пистата.

Големината на раменния пояс на Иван Милькович и Александър Шапич, габаритите на Шакил О`Нийл, но и специфичната мършавост на Новак Джокович не могат да се усетят докато камерата не се постави да ги наблюдава от височината на средния човек от 160 до 170 см, или в сравнение със зрителите в публиката.

Досегашните усилия на режисьорите на предавания на спортни състезания и на операторите, за съжаление, не родиха плод да се покажат истинския интензитет, бързина, подвижност, но и суровостта на професионалния спорт, така че онези "истински познавачи" винаги обичат да гледат турнир на живо, защото само така могат да усетят какво наистина представлява професионалният спорт.

Често може да се чуе от много тенис треньори от нашите пространства, че не са знаели колко всъщност е напреднал интензитетът в модерния тенис, докато не са гледали на живо Новак Джокович в Арена по време на мачовете от Купа Дейвис.

Също така, много бивши хандбалисти изтъкват, че днешните поколения смятат хандбала от 60-те и 70-те години за физически неизискващ, което изобщо не е вярно. Играчите и тогава са били много способни, но камерите не са могли нито умеели да покажат това. Играта е била еднакво груба и изискваща.

Какво ни е скрила камерата

В условията след пандемията корона вирус може да се каже, че присъстваме на още една революция, която изглежда ще бележи годините и десетилетията, които идват - много спортни турнири ще се развиват без присъствието на публика.

Появяват се много етични и философски въпроси. Може би най-важният е: дали спортът като субект съществува без публика?

Сигурно е, че спортът ще оцелее и ще променя посоката на своето развитие след заплахите за сигурността, които бъдещето носи.

Обаче, твърде малко внимание се обръща на онова което трябва да представлява може би и ключовият въпрос за модерния спорт и медиите, които следят спорта: как и по какъв начин да излъчват спортните събития така че не само публиката, а и всички спортни работници, треньори, спортисти (конкуренти и онези другите) могат чрез различни видове излъчване (условно казано) да преживеят и усетят всичко което ги интересува, сякаш присъстват на самия терен / арена?

Този въпрос, може би е от ключово значение за всички телевизионни компании.

Понятието излъчване на спортни състезания се пренася полека и "недоловимо" от телевизиите в интернет и уеб портали в съкратен облик (highlights), но и live излъчвания в социалните мрежи.

Все по-често виждаме излъчвания на мачове от първия или втория ред на публиката в НХЛ или НБА лигите - с модерни телефони в ръцете хората от публиката дават възможност на техните последователи наистина да вкусят интензитета и чара на спорта от реален ъгъл, онзи който ТВ екраните все по-малко ни предлагат.

Как спортно да победим видеоигрите 

Посочената проблематика и предизвикателствата, които се намират пред ТВ компаниите е важно да се разгледат по няколко причини:

1) Много е важно да се задържи нивото на заинтересованост на публиката, особено на онези по-младите (милениалите) към спорта, защото развоят на технологиите и ИТ индустрията често чрез игри, нови програми и виртуални реалности носят повече вълнение от онова което произвежда актуалният начин на възпроизвеждане на спортни събития. Ако новите поколения свържем със спорта чрез ТВ каналите, защото само ТВ каналите могат да предложат специални условия и възможности за гледане, можем да говорим за перспективите и оцеляването на спорта в ТВ мрежите;

2) Нужно е чрез спортните излъчвания (може би и в облик на ВИП излъчвания) да се даде на треньорите, скаутите и спортистите да видят всеки елемент от състезанието, който ги интересува (например - наблюдаване на движението само на единия играч в тениса от непосредствена близост), за да се осигури непрекъснатост на върховния спортен скаутинг и анализи, които се правят чрез директно (живо) гледане на спортни борби;

3) Нужно е да се даде възможност на спортистите (както на онези по-младите, така и професионалните) да видят отблизо всяко движение и да го изживеят от ъгъла на камерата, който е необходим, за да се придобият нови знания и да се задържи нивото на интерес. Сходно важи и за звуковите или слухови стимули (за гледането на някои спортове е необходимо и да се слуша какво се случва непосредствено на самата арена / терен).

Има много примери, които говорят в потвърждение на значението на тези проблеми и въпроси.

Дайте ни статистика

Тенис теренът може най-добре да се покрие с камера, която следва случващото се, поставена зад гърба на някой от играчите и на височина от няколко метра.

Обаче, тя дава само една перспектива в която е невъзможно да се следят промените в бързината на движението на топката, чистотата на контакта между ракетата и топката (слухов стимул), бързината на реакциите на тенисиста в отделни моменти, очакването на играчите, лъжливите движения на играчите и т.н., които могат да се усетят на самия терен или от публиката, която е позиционирана непосредствено поред терена.

Също така, невъзможно е да се почувства тежината на времевите и атмосферните условия, която носи престоят от четири часа на слънце на бетонния терен на Флешинг Медоус, или онази, която носи престоя на терена в парижката Берси.

От посочените причини, всички спортни турнири трябва да се следят по напълно нов начин и така че самият зрител да може да избира информациите, които иска да получи чрез предаването от различни пакети услуги.

Такива възможности, които биха могли да се плащат като самите билети за определен мач, където ценовия ранг на билета би означавал и повече "свободи" в следенето на турнира, могат да представляват истинска революция, която не е необходима само на телевизиите, а и на спорта.

Поставяне на скоростомери, които следят движението на топчетата, топките, спортистите, поставяне на анализатор на времевите условия, измервателни инструменти за следене на натоварването на играчите по време на мача в сравнение със средната скорост на движение и бързина на вземане на решение и други, са само някои от технологичните иновации, които могат да представляват истинска революция в гледането на спортни събития.

Досега предходно изброеното оборудване главно се свързваше с кабините на ТВ коментаторите, но то трябва да заживее, възможно и лесно достъпно, излъчвано на живо, в замяна на определена парична компенсация или с одобрен достъп за други зрители, треньори и спортисти.

Къде трябва да се поставят камерите

Развитието на 3Д технологиите ни дава възможност самостоятелно да следим определен елемент от арената, който искаме, с всички слухови стимули, но не ни дава възможност да поместим камерата на желаното място.

По тази причина е много важно ТВ спортните режисьори в съдействие със специалистите (треньори, спортисти и спортните учени) да се съветват за това кои позиции са важни за наблюдаване на едно спортно събитие, за да се преживее по подходящ начин.

Като примери за кадри, които много рядко могат да се намерят, а които за спортните работници представляват скъпоценен извор на информация, могат да послужат:

- поставяне на фиксирани камери на фланговата страна на басейните

- камера, която от птича перспектива следи движението в баскетбола, водната топка и футбола (и други колективни спортове) във фаза атака

- камера, която зад гърба и на височината на раменете на играча следи неговите удари в тениса

- камера, която е фиксирана и странично следи атлетите в началото и края на пистата в бягането на 100 метра и т.н.

Освен изброените, нужно е да се следи и развива желанието на състезателите да комуникират помежду си по време на самия турнир и техните разговори да се записват и излъчват по време на самата надпревара, а не в излъчване на запис.

В следващата атака забивам през тебе!

Като пример, нима не би било чудесно да се следи комуникацията между Майкъл Джордан и Айзея Томас по време на баскетболен мач, в който често двамата се обзалагаха кой на кого колко точки ще вкара и в коя атака?

По-доброто озвучаване на спортистите и поставянето на такива информации на разположение на публиката по време на предаването на живо, би била важна промяна и заради по-доброто опознаване на самите спортисти.

Би било чудесно да се чуят проникновенията и коментарите на Роджър Федерер, които отправя към самия себе си или своята ложа по време на ключови точки, които губи, тъй като винаги в обществеността е представян като премерен и "полиран".

Всички онези, които са били непосредствено в компанията на професионалните тенис играчи знаят, че не е така и чувствително "озвучаване" на Федерер по време на мачовете би било истинско откровение. Роджър не се различава от другите спортисти в този аспект, но онова което стига до публиката са само добре подбрани информации.

С други думи, нужно е все повече да се дава възможност за такива пакети услуги в излъчването на спортни събития, които ще бъдат предназначени за всички възможни популации и всички възможни нужди. По този начин, зрителите вече няма да имат нужда да следят спорта само от фотьойла, а да го изживеят, преживеят и оформят (с промяна на перспективата на гледане, микрофоните, които излъчват и сходно) по начин по който те искат.

Всички трябва да научим новите правила

Също така, всички спортни режисьори и операторите трябва да преминат обучение от страна на спортните учени, треньори и спортисти за това кои ъгли за излъчване са най-добрите за изживяване на отделни спортове и спортни дисциплини.

Образованието нататък трябва да върви в посока за начина на преминаване от камера към камера в хода на излъчването на спортното събитие, за да се усети от една страна динамиката на самия мач (двубой, борба), а от друга страна да се хване всеки тактически детайл важен за хода на надпреварата.

Защитните формации и влизането на играчи във футбола между редовете на противника може да се следи само от птича перспектива, интензитетът на забивката във волейбола може да се следи само с преминаване от кадър от висока странична позиция на ниска (1-2 метра от земята) покрай терена в мига на отскока на играча, а бързината с която играч във водната топка отправя удар към вратата може да се усети само с камера, която се намира на височина 1 м над нивото на водата и непосредствено поред басейна и т.н.

Ако извънредното положение ни е научило на нещо, а то е че в научните и тясно специализираните кръгове специалистите от определени области трябва да се търсят особи, които ще развиват нашето общество занапред.

Благодарение на вирусолози, инфекционисти, пулмолози и други специалисти, за които нашата широка общественост никога по-рано не е чувала, са спасени много животи, но и начинът на живот е променен коренно.

Може би е време и телевизионното (и изобщо медийното) излъчване на спортни турнири, като едно от най-важните второстепенни неща на света, също да претърпи промени в разбирателство със специалистите, преди и него да го хване вирус, който ще отведе всички зрители на някое друго място.

Автор: проф. д-р Душко Илич

Извънредно положение и в Сърбия

Президентът на Сърбия Александър Вучич обяви днес извънредно положение в страната заради пандемията корона вирус.

"Сърбия от днес е във война против невидим противник, опасен и опак противник, когото нашата страна трябва да победи. Борбата, която е пред нас е борба за онези, които са създавали тази държава, градили тази страна, преди всичко за нашите родители, по-възрастните, но и за бъдещето на Сърбия. Нашите родители, по-възрастните, са ни изградили всичко което имаме... Днес те са нападнати преди всичко и трябва да направим всичко което можем да помогнем на тези чудесни хора... Обявявам, че взехме решение за прогласяване на извънредно положение на територията на цяла Република Сърбия", заяви Вучич.

Той също така допълни, че на всички лица по-възрастни от 65 години ще бъде забранено да излизат от вкъщи.

"В идните дни ще проверяваме дали решението се спазва. Ако трябва, ако има нарушения повече от 0,1 или 0,2%, в следващите 72 часа ще вземем задължаващо решение да не се излиза от домовете."

От понеделник няма училище, университети, няма детски градини, няма тренировки, няма спорт... По думите на Вучич училищата няма да работят до края на учебната година. Местните власти ще решават за това дали и в какъв обем ще работят заведенията.

Болниците ще се пазят от войската, а който наруши наредбата на надлежните здравни заведения да бъде в самоизолация би могъл да бъде осъден на три години затвор.

Президентът на Сърбия също така каза, че в страната са открити още двама заразени от корона вирус и сега са общо 48.

"Днес беше най-лошият ден в Европа след Втората Световна война. В Италия умряха 360 човека, почти 200 в Испания."

Вучич също така каза, че Сърбия е поръчала от Китай 5 000 000 защитни маски и "трябва да избутаме 10 дни" и че "не на черно, а на получерно" е капарирала и определен контингент нови респиратори, които ще пристигнат в сряда. Специално благодари на Китай за когото каза "че е единствен, който може да помогне на Сърбия", а разкри, че почти всички заразени в Сърбия са се заразили в околностите на Милано.

Малка държава с големи спортисти: От Хърватия са и най-добрите в света

Хърватия е малка държава пълна с големи спортисти, това се знае вече от дълго време. Лука Модрич, който спечели Златната топка на Франс Футбол, сега и официално е великан на световния спорт. След като беше прогласен за най-добър футболист на Световното първенство, най-добър полузащитник в Шампионската лига и най-добър футболист на света в избора на ФИФА, сега е собственик и на най-престижната индивидуална награда във футбола.

Бланка Влашич, Сандра Перкович, братя Синкович, Мате Парлов, Дражен Петрович, Тони Кукоч, Дино Раджа, Горан Иванишевич са истински легенди на хърватския спорт. Все пак, никой от тях не е успявал да спечели еквивалентна награда на тази, която Модрич взе в своя спорт.

Но намерихме няколко. Това са редки хървати, които могат да се похвалят, че в своя спорт официално са били обявени за най-добри в света.

Лука Модрич

Модрич започна своя футболен път в младежките категории на Задар. През 2002 преминава в Динамо, който два поредни сезона го праща под наем в Зрински и запрешичкия Интер. След това до 2008 в Динамо е един от най-добрите играчи в ХНЛ заради което отива в английския Тотнъм. С добрите игри в Англия заслужи трансфера на кариерата в Реал (Мадрид) през 2012. След началната фаза на приспособяване, вече години е ключов играч на Кралския клуб с който спечели четири пъти Шампионската лига. На официалните церемонии в Лондон и Париж получи наградите за най-добър футболист в света в изминалия сезон според ФИФА и Франс Футбол.

Яница Костелич

За най-добрата хърватска спортистка на всички времена не трябва да се хабят много думи. Девет злата от световни първенства и Олимпийски игри, три сребърни и един бронзов медал са достатъчно доказателство за доминацията на Яница в ските. Също така, три пъти е била общ победител в Световната купа, а през 2006 спечели наградата Лауреус за най-добра спортистка на годината.

Ивано Балич

Най-добрият хърватски хандбалист на всички времена, а според мнозина и най-добрият в историята на тази игра. Популярният хандбален Моцарт години одушевяваше най-много в екипа на Хърватия, спечелвайки титлата от СП през 2003, а на следващата година взе и злато от Олимпийските игри в Атина. Когато към това прибавим четири сребра и два бронза от големи турнири и два пъти наградата за най-добър хандбалист през 2003 и 2006 година, виждаме, че става дума за един от най-добрите хърватски спортисти изобщо.

Домагой Дувняк

На Дувняк за разлика от Балич му липсват злата с националния отбор, но въпреки това, този славонец има върховна кариера. Наградата за най-добър хандбалист спечели през 2013 година когато предвождаше ХШФ до титлата в Шампионската лига, а с Хърватия е спечелил три сребърни и четири бронзови медала от големи надпревари.

Йосип Павич

Добрата душа на хърватския национален отбор по водна топка е един от редките вратари, които е прогласяван за най-добър ватерполист в света. Това се е случи през 2012 година, когато спечели злато с Хърватия на Олимпийските игри. Освен това, има злато от Световното първенство в Мелбърн през 2007 година. Носи хърватското знаме на откриването на Олимпийските игри в Рио 2016. През ноември същата година се прости от националния отбор.

Барбара Йелич

Една от най-добрите хърватски волейболистки в историята. Прогласена е за най-добра волейболистка в света за 1999, 2000 и 2001, най-добра волейболистка на Европа за 2000 и най-добра на Олимпийските игри през 2000. С Хърватия е спечелила три сребра на европейски първенства в края на 90-те. Чудесна нападателка, често имаше повече точки от остатъка на отбора.

Президентът на Риека: Виновен съм, че в банкрутирал клуб вложих 25 млн евро

Дали Опатийската инициатива е спасение за хърватския спорт или кражба на обществени пари, за да с тях да се финансират губещи клубове и техните инкриминирани собственици е главният въпрос, след като президентът на Риека Дамир Мишкович преди три месеца представи план за спасение на хърватския спорт.

Според неговата идея, футболът и другите спортове ще се финансират с част от данъка върху хазарта и туризма, което постави началото на низ коментари и разправии. Една от тях се провела в предаването "Отворено" по ХТВ в което в понеделник вечер гостували Дамир Мишкович, президентът на Хърватския хандбален съюз Томислав Граховац, редакторът на СН Роберт Шола, бившият ватерполист и член на Съвета на ХВС Ратко Рудич, членът на ХДЗ за спорт Перица Букич и адвокат Саша Павличич Бекич.

Инициативата на Мишкович се критикува най-много, че с обществени средства ще се финансират клубове, които от години работят на загуба и не се самоиздържат, за да се финансират сами, а не да разчитат на обществени пари. Мишкович смята, че 5% от печалбата на туризма носи спортът и тези пари трябва да се върнат в спорта.

"Не влизам в това дали нашият план е добър или лош, има време за анализи, но сме намерили един път който е подобен на онзи в други държави в Европа. Не сме измислили нищо ново, само малко сме коригирали и пригодили към Хърватия. Мен ме потърсиха и от клубът по водна топка Приморйе и от хандбален клуб Замет и ме помолиха дали бихме дарили хиляда-две куни да могат да си платят автобуса за отиване на мач. Бях шокиран и реших нещо да се направи. Спортът е важно и добро нещо и с него трябва да се занимават всички. Парите с които спортът би се финансирал не са парите на нашите граждани, а парите на туристите, които идват в Хърватия", каза Мишкович в "Отворено".

"Не може държавата по този начин да е стисната за спорта, не може да я молят за пари. Мен преди два дни ме потърси един баскетболист когото представям, а играе в първа лига, и ми каза, че престава да играе и отива да събира такси на паркинг. Ето в какво положение е нашият спорт. Не могат клубовете, които дължат данъци, да искат пари от държавата от същия този данък", заяви Саша Павличич Бекич, бивш дисциплинарен съдия в ХНЛ.

На Дамир Мишкович специално не му хареса коментар на един зрител, че Риека е купил като своя играчка, за да сега за нея да взима пари от държавата.

"Дамир Мишкович не е купил клуб, който е съществувал и е бил първенец на Европа. Дамир Мишкович искаше да помогне на Риека, клуб, който е банкрутирал и който искахме да оживим. Ако съм виновен, че в Риека съм инвестирал 25 милиона евро, тогава веднага подписвам. Ако смятаме, че това е моя играчка, тогава можех да купя 50 хотела в Опатия и никой нищо нямаше да ме пита. Когато дойдох в Риека, в клуба имаше 98 деца, а сега са 500 и тренират в условия каквито има в малко клубове в Европа", заяви президентът на Риека.

Водопроводчици и дървосекачи. Само 5 млн са, покориха планетата на Игрите, а на спортистите не дават пари а...

Когато ги питате "Как?! Каква е тайната на вашия успех?", след като са надминали всички други държави на света на току що завършилите Зимни олимпийски игри, норвежците с усмивка ви казват "Сняг". А са надминали целия остатък от планетата, въпреки че тяхната държава има само 5,2 милиона жители.

В Норвегия, от бюджета, за целия тамошен спорт се отделят едва 15,5 милиона евро. Това "едва" е дума, която е употребена, защото само Великобритания за своите олимпийци, които се състезаваха в Пьончан е похарчила 32,13 милиона евро. Норвежците за целия спорт в своята държава отделят по-малко от половината от онова което британците са дали на своите зимни олимпийци. А накрая, 14 златни, 14 сребърни и 11 бронзови медала в Южна Корея за норвежките спортисти, а като вече споменаваме Великобритания, тя завърши турнира с едно злато и четири бронза, въпреки че има далеч по-голяма база - чак 65,6 милиона жители.

И, в какво е, наистина, тайната на норвежкия успех?

Техният шеф на делегацията в Пьончан, Торе Йовребьо, разкрива, че отборът е съставен от толкова обикновени хора, че на мнозина е чудно като чуят, че става въпрос за олимпийци, които са, всъщност, водопроводчици, дървосекачи, учители...

Те, при това, не получават пари от държавата за своите спортни успехи на международната сцена. Дори и за медали на Олимпийските игри.

Всъщност, получават само обувки, които са боядисани така че да приличат на златни обувки. И, с това, получават и по - торта.

А как в Пьончан блестели във всички дисциплини (14 медала са спечелили в крос кънтри, седем в алпийските ски, шест в биатлона, пет в ски скоковете, четири в бързото пързаляне с кънки, а по един от свободния стил ски, северната комбинация и кърлинга), официалните лица на норвежкия спорт са се озовали в проблем - не са имали достатъчно церемониални "златни обувки" за церемонията по връчването на отличията.

Йовребьо в разговор за Би Би Си, изтъкна че норвежките скиори провеждат заедно 250 дни годишно. Играят карти, правят пейки, а бронзовият медалист в супер слалома Киетил Янсруд разкрива и едно правило: "Няма кретени в отбора".

Спечелването на медали тази седмица ще се отпразнува скромно в Осло, а когато шефът на тяхната делегация в Пьончан наистина попитате какво стои зад техния успех, той наистина казва - сняг.

"Ние се гордеем, но не се хвалим. Това е много важно да се изтъкне, защото... Така го правим ние в Норвегия. Спечелените медали са едно, но за нас това е второстепенно нещо. Най-важното е да се забавляваме през цялото време, както и това да сме били и останали - приятели", рецептата, която Торе Йовребьо разкрива след жетвата медали на Зимните олимпийски игри в Южна Корея.

Тайната не е само в снега и приятелството. Не е, изобщо. Норвежците са нацията, която най-много се посвещава на спорта в Европа - всеки тренира нещо или танцува 13 минути всеки ден. Тази малка по население държава - има чак 11 000 спортни клуба в които е абсолютно забранено каквото и да е сравняване или класиране на деца по-малки от 13 години. Развоят на тялото и духа е на първо място, а останалите места, каквито и да било места, в класирането или в отбора... не са важни.

В Норвегия чак 93% от малчуганите се занимават с някакъв вид спорт и - това е напълно достатъчна информация за край на тези тема "Как да покориш планетата на Игрите?". Лесно, ако съществува система. Накрая само идва тортата.

Автор: Дарко Николич

Саудитките от 2018 г ще могат и на стадион

От началото на 2018 година Саудитска Арабия за пръв път ще позволи и на жените да влизат на три спортни стадиона, съобщиха местните власти.

"Започнаха подготовки на три стадиона в Рияд, Джеди и Даман да са готови да приемат семейства от началото на 2018 година", съобщи в Туитър Генералната управа за спорт в Саудитска Арабия, цитирана от АФП.

Този значим ход ще даде достъп до стадиони, който досега беше позволен само на мъжете, а сега вече ще могат и жени.

Жените на стадионите ще могат да ходят в семеен състав.

Закриха най-старият спортен вестник на Балканите

 
Тъжна съдба за някогашния гигант Спорт, който престана да излиза след 71 години...

Тъжен ден за спорта в Сърбия! След традиция от 71 години тази сутрин в будките в страната не се появи нито един брой от всекидневника Спорт.

Този вестник вчера е и официално закрит, както съобщи Синдикатът на журналистите от Спорт.

"Дълго месечното предупреждение на синдиката на журналистите, че Ратко Дмитрович (директор и главен редактор на Вечерни новости), не иска, а Саша Миркович (собственик на Спорт) не умее да се занимава с най-стария спортен вестник на Балканите получи епилог. Спорт е закрит", се казва в началото на съобщението.

Неколцината работещи, които продължиха да работят и да крепят най-стария спортен вестник на Балканите в живот през изминалите месеци, са известени в петък, че вестникът няма да излезе днес.

"Въпреки законите и договорът подписан между Новости АД и Беотон Р Бор, с които на работещите, а компанията Новости са гарантирани някакви права. Саша Миркович използва и се възползва от незаинтересоваността на Дмитрович да се грижи за работата на компанията, чиято приватизация продължава да е под разследване, което означава, че е спорна. Спорт е даден на арогантен и безскрупулен неуспешен кандидат за премиер и бъдещ кандидат за президент, Саша Миркович, който от закона прихваща и ползва само онова което му отговаря. Ако Ратко Дмитрович досега не е реагирал на произвола на Миркович, защо държавата се държи безразлично за дялът, който може би още е неин?", пита Синдикатът и допълва:

"Синдикатът на журналистите на Спорт е известявал за ситуацията и Министерството на културата и информирането и Министерството на труда, Инспекцията по труда и защитата на гражданите. От всичко, досега само от Инспекцията по труда са получили потвърждение, че Миркович е нарушил много законови разпоредби, но не получихме никаква защита. В допълнение, от Министерството на културата и информирането още преди почти три седмици се обаждаха да питат на кой адрес могат да пратят отговора, но гълъбът по който са го пратили изглежда се е загубил. Сега когато Дмитрович и Миркович и официално погребаха Спорт може някой държавен орган да се ангажира и провери кой и колко е виновен, че най-старият ежедневен спортен вестник е закрит. Както и защо всички са били незаинтересовани за дълго месечното неуважение на законите в тази държава отстрана на Миркович", завършва съобщението.

Спортната конкуренция като опиум и намордник за народа

Спортната индустрия годишно заработва повече от 450 милиарда евро, а печалбата на всеки 12 месеца се повишава по-бързо от брутния вътрешен продукт на която и да е държава в света.

Спортът не е само начин за достигане на огромни печалби, а и средство за контрол на масата и отклоняване на вниманието от сериозни проблеми, твърдят различни изследователи.

Борба за печалба

Както казват, продаването на билети, реклама, права за телевизионно излъчване, спортни екипировки изкарват за всички - от футболисти и мениджъри до собственици на клубове и мултинационални компании, а на загуба са само обикновените хора, защото цялата индустрия се финансира от техните джобове. От друга страна, всичко това се ползва за контрол на масата в съгласие с римската тактика "хляб и зрелища".

- Спортът и зависимостта от него са начин за отклоняване на вниманието на хората от реалността към реалността в мача и така се гарантира емоционална и психологическа награда. Това дава на любителите на спорта лъжлива удобност и сигурност, убеждава ги, че всичко е наред, под контрол и че е достатъчно да гледаш мач и да се отпуснеш. Освен това, спортът убеждава хората никога да не се съмняват в авторитета (треньор или съдия) и да работят както им се казва - казва д-р Бърни Суарес, водещ и публицист.

Той допълва, че спортът е една от главните причини, че повече хора не разбират, че са подтиснати.

- Повечето хора са подложени на мощно програмиране с помощта на спорта, който има хипнотична сила. Неговите любители непрекъснато са подложени на пропаганда, често синхронизирана с най-важните събития в този момент. Примерът работи, на 1 май 2011 г ликвидацията на Осама бин Ладен е излъчена по спортния канал ESPN по време на значителен бейзболен мач. Освен това, спортните правила учат децата от малки да не смеят да се бунтуват срещу системата, да не критикуват властта иначе ще има тежки последици за тях. Всеки ден спортисти се наказват за нещо - суспендират ги, изхвърлят ги от отбори, чак ги и арестуват. Идеята зад това е да се покаже, че никой не е по-силен от системата. Играчите не смеят да говорят за отбора, освен онова което висшестоящите са им позволили, но от друга страна, техният личен живот стана явен и всички следят всяка тяхна стъпка - допълва д-р Суарес.

Спортната индустрия, допълва той, се използва и чрез телевизията, защото любителите на спорта най-често са пред малкия екран, да се сервират най-различни послания, с които властта оправдава своите постъпки.

Човешките сили и цена

- Мнозина и не разбират колко културата на спорта влияе на формирането на тяхното мислене и колко гледането на спортистите на терена отвлича вниманието от наистина важни теми и случки. Освен това, спортът продава лъжлив морал, защото учи че съревнованието е добро и че победата е единственото важно. Всичко това е една внимателно планирана манипулация на масата с помощта на систематично и внимателно планирани забавления - казва д-р Суарес.

Някога един от най-познатите югославски баскетболисти Любодраг Дуци Симонович също е остър критик на индустрията на спорта.

- Някога спортните рекорди бяха показатели на "развоя на човешките сили". Гледайки осакатените тела на спортистите, човек все по-често се пита с каква цена това е "достигнато" и какъв е неговият истински смисъл. (...) Във времена когато западен капитал, с несебичната помощ на домашни "господа", все по-безпощадно настоява да претвори нашата държава в своя колония, става ясна цялата пагубност от "възпитаването" на младите на стадионите и в залите. Крайният ефект на празнодумните безумни привърженически еуфории не е създаване на достойни и свободни младежи, а на идиотизирана маса, която ще стане "мръсна" работна сила за Европа. "Националното утвърждаване" чрез спорта е в борбата срещу колониалното подчиняване, защото се дава предимство на промишленост с която нищо не се постига, а с която се унищожава културното (само)съзнание и се маргинализират онези промишлености без чийто развой няма оцеляване (икономика, наука, изкуство) - пише Симонович в книгата "Спорт, капитализъм, деструкция".

Той казва, че спортът е станал един от "носещите стълбове на новия световен ред".

- Логично е да се предположи, че капитализмът още по-агресивно ще настоява да използва спорта като средство за отвличане на вниманието на хората от основни екзистенциални проблеми и за стерилизиране на критично ориентираната към промяна съзнателност. Колкото по-малко бъде хлябът (известна екзистенция), ще има все повече кървави игри. Както и всички други области на обществения живот, които паднаха в ръцете на капитала, спортът става все по-мръсен бизнес - пише Симонович.

Лъжлива реалност

В това критиците на спорта и спортната индустрия Суарес и Симонович не са сами, а към тях се присъединяват и много социолози и икономисти.


- Модерният спорт е продукт на капитализма, както и фабриките, фондовите борси и редицата безработни. Появява се в Британия през 18 век като част от комерсиално-забавна индустрия и неговият лесен свят, в който си или победител или губещ, съвършено се вписал в културната динамика на капитализма. Комерсиализацията на спорта стана един от най-важните компоненти на модерния капитализъм и от началото на 21 век е перфектно подобие на капиталистическия нов световен ред - пише историкът на спорта Тони Колинс в книгата "Спорт и капитализъм".

Той допълва, че се надява, че спортът ще оцелее и когато човечеството се освободи от хватката на капитализма, но няма повече да бъде по-важен от изкуството, културата и науката, какъвто е днес, когато върти стотици милиарди годишно.

Набиране чрез клубове
Реклама за войската на САЩ

Д-р Бърни Суарес е особено критичен към това, че страниците на американските клубове, както и излъчванията на най-гледаните мачове се използват за рекламиране на войската на САЩ.

- Американските въоръжени сили чрез спорта ни бомбардират с реклами. Ще бъдете герои, казват, и представят американските войници като мъдри и решителни за "глобалната добра сила". Казват, че войниците са храбри биткаджии, а не някои, които ги карат да водят нелегални и неморални войни, унищожават животи по цял свят и убиват. Това не е обичаен маркетинг, а един вид хипноза - твърди той.

Кастрация и злоупотреби с инструменти в ръцете на владетелите
Футболът превръща привържениците и играчите в част от колективен ум

Отделни теоретици на конспирацията не мислят, че спортната индустрия е произведена само от капитализма, а вярват, че модерният спорт е измислен, за да тайно общество познато под името илюминати, да контролира масите и да ги превърне в послушни дронове, а футболът е много важна част от техния план.

- От всички спортове, само във футбола привържениците са толкова гласовити, злонамерени и пияни, че нередностите станаха част от спортната иконография на стадионите, а много често има и убийства между запалянковците. Други такива спортове не съществуват и заради това футболът е специфичен заради своите правила. Единствената цел е топката да се вкара в противниковата врата, а да не се използват ръцете. С премахването на ръцете в правилата на играта играчите стават безумна сила. Също така, те са символично кастрирани и обезправени - твърди аналитикът Л. С. Винсънт.

Той допълва, че с премахването на употребата на ръцете футболът промотира "колективен ум, който се контролира от треньора и чийто авторитет, както и авторитета на съдията, никога не трябва да се оспорва".

- Всъщност тази идея на колективизма, която се промотира от елита на новия световен ред, е причината за популярността на футбола и причината заради която привържениците, които виждат себе си като част от колективния ум, бият и убиват, но и жертват животи, ако мислят че това ще помогне на целта - да влезе топката във вратата. Футболът е проектиран да прави всичко това и да контролира масите в името на илюминатите и тяхното въвеждане на новия световен ред - твърди Винсънт.

Аца Лукас купи вестник "Спорт"

Звездата на сръбската музика Аца Лукас заедно с най-близките си сътрудници Саша Миркович и Томица Жугич купи "Спорт", най-старият спортен вестник в Сърбия.

Спекулира се, че певецът е платил около 80 000 евро.

Всички пари от последните участия Лукас вложил в това начинание по препоръка на мениджъра Саша Миркович, който смята, че това е най-добрата инвестиция за тях. Според източници, Лукас ще бъде директор на вестника.

Аца се интересува сериозно от спорт още от детството, особено от футбол. Бил е в управата на няколко сръбски футболни клуба. До 2013 г беше член на ръководството на ФК Цървена звезда, а после беше президент на ФК Тимок (Зайечар).

Спортът прави ли ни щастливи?

Дали гледането на спорт ни прави щастливи? Това изглежда лесен въпрос: когато нашият отбор бие да, когато загуби не.

Само че никога не е толкова просто. Само един отбор в първенство може да спечели титлата през сезона. Само един играч може да спечели турнир от Големия шлем. Само един капитан може да вдигне трофея на Шестте нации през този уикенд. "Спортът е за хора, които губят, губят и губят", написа веднъж американският журналист Гай Талис. "Те губят мачове после губят работата си."

Губещи. Стотици хиляди губещи. Когато ООН обяви 20 март за Международен ден на щастието усещаш, че не такъв имидж са имали намерение да промотират.

Щастието е странно чувство, откривано в най-неочакваните места.

Щастието = ниски очаквания

Има смисъл зад тази безнадеждна илюзия. Проучване проведено в университета Кеймбридж от професора по неврология Волфрам Шулц показва количеството на допамин - невротрансмитер, който заедно с други неща помага за контрола на центровете за удоволствие в мозъка - което освобождаваме е директно свързано с очакванията от едно събитие.

"Всички знаем тази интуитивност около спорта - най-щастливите привърженици са тези с най-ниските очаквания", заявява Ерик Симонс, автор на "Тайният живот на спортните фенове".

"Ако изоставаш в мач и изравниш в края, това те прави много по-щастлив отколкото да си водил и да завършиш наравно, въпреки че резултатът е един и същ. Най-добрият подход като привърженик е да имаш максимална емоционална инвестиция в отбора, но минимално очакване за успех, защото това управлява освобождаването на допамин", допълва Симонс.

"Не ме интересува, че нямаме трофеи"

Това ни отвежда към Рочдейл АФК, по много критерии най-неуспешният професионален клуб в Англия.

В 108-годишната история на съществуването си, Дейл все още нямат нито един трофей. Има най-много поредни сезони в най-ниската дивизия на футболната лига от всеки друг клуб, има най-ниската средна позиция от всеки отбор в Лигата и дели с Хартлепул "честта" да играе най-много сезони без да достигне до най-горните две дивизии.

Крис Роджърс ги гледа от повече от 25 години. Неговият баща Ерик ходи на Спотланд от половин век. Защо?

"Чувстваш се част от нещо. Дори когато играем лошо, приятното са хората около които седиш. Футболът е на второ място след това което се случва на трибуните около теб", казва Крис.

"Най-щастливият ми момент като фен на Дейл беше Дарлингтън, реваншът от плейофите през 2008 г, когато Дейвид Пъркинс отбеляза страхотен гол, за да прати мача в дузпи. Спечелихме ги и това означаваше, че сме на "Уембли", за пръв път, в сезона, в който навършихме 100 години. Стокпорт ни победи. Никой не го интересуваше толкова много. Най-важното беше, че достигнахме до "Уембли", допълва привърженикът.

Дали го тормози това, че след повече от 100 години опити неговият отбор всъщост никога не е спечелил нищо?

"Не ме тормози изобщо. Понякога ме дразни, че Бъри са печелили Купата на ФА, защото техните привърженици обичат да ни го напомнят, но не ме интересува, че нямаме трофей. Ние никога не сме сигурни, че ще победим. Отидох да гледам Манчестър Юнайтед преди няколко години и играеше срещу Уулвс, и всичко за което си говореха техните привърженици в кръчмата преди това беше с колко много ще спечелят. Кой иска това? Искаш драма, искаш състезание. Да не знаеш резултата преди да си влязъл на стадиона", допълва Крис.

"Да откриеш смисъла вместо щастието"

Може да оспорите, че минавайки през спорта това всъщност е добро за нас: подготовка за по-сериозните разочарования, които животът ще ни подхвърли, източник на емпатия когато другите около нас също страдат емоционално.

Във френетичен момент, гледането на спорт често може да бъде злочесто - задушаващото напрежение, пълната липса на контрол над нещо за което ни пука много. В дългосрочен план, както хубаво е илюстрирано от прочутия профил на пенсионирания бейзболист Джо Ди Маджио, описан от Талис, може да доведе различна тъга: младите герои превърнати в смъртни и слаби, с минаването на времето и собственото ни избледняване на амбиции и мечти.

Но също така е наратив околоко който се структурират тези години, начин да останеш млад чрез подвизите на други, бягство от скуката на монотонния свят. Подкрепата към един отбор или играч, като членството в религиозна или политическа група, създава отчетлива лична идентичност за нас и другарство с иначе напълно непознати.

"Псилохозите казват, че е по-важно в живота да се намери значимост или смисъл отколкото щастие", заявява Симонс.

"Така идентифицирайки се с отбор, идеята да си част от група, е много важна. И ти получаваш това без значение дали отборът побеждава или губи. Да губиш заедно е много силно изживяване и може да ти помогне много повече в живота, отколкото повърхностната, лекомислена радост от победата."

Не трябва и да я омаловажаваме. Със сигурност това е един начин да се справим с провалите и разочарованията - да се престорим, че нямат значение в сравнение с големите неща като взаимоотношения, здраве или кариера. Но за да направим това трябва да сме скарани с възпитанието и природата.

"Ако гледате изображение на нечий мозък, ефектът от употреба на кокаин или, ако сте привърженик на Ливърпул, гледащ вашият отбор да бие Манчестър Сити е една и съща картина", разказва Симон.

"Спортът има значение. Няма космическо значение, но много малко неща имат. За теб има стойност, огромна. Той пробужда всякакви силни неща, физиологично и неврологично. Неща извън твоят контрол. Уважавай тази сила малко повече. Ако твоят отбор е загубил ужасно, легитимирай това чувство. Разбира се, че си тъжен, защото това е да си човек - да си ядосан и разочарован за неща без значение. Не се чувствай засрамен за поведението си, защото така се справяме с живота", допълва Симон.

"Спортът ни кара да се чувстваме живи"

Как тогава да се справим с този гняв и разочарование?

"Англия най-сетне спечели в Австралия през 2011 г и стана Тест отбор номер едно, но това всъщност хвърли сянка върху удоволствието ми да ги гледам сега", казва Еванс.

"В лошите периоди когато нямаш очаквания за спортна радост, твоето удоволствие се поражда от гледането на спорта, от социалната страна - хубав ден навън с други индивиди със сходно мислене, може да празнуваш и малките победи. Въпреки че се насладих на Хедингли през 1995 г, всъщност не искам да се връщам там - наполовина празен стадион, всеки се смее колко сме зле. Карл Хупър прави 60 от 30 топки, докато другите реализират 120 от 19. Но сега можейки да си спомня толкова ясно беше много по-добре, а напоследък стана зле. Гледам сегашния състав - някои в него бяха част от тези успехи - но са неспособни да го повторят. Аз мога да пресъздам в ума си колко добре се почувствах, но играчите не могат да спечелят.", завършва привърженикът.

Когато Тенисън ни каза през 1849 г, че е по-добре да си обичал и загубил, отколкото никога да не си обичал, първият международен ръгби съюз е на 22 години от създаването си. Първият Тест между Англия и Австралия е пет години след това. Футболната лига няма да съществува още четири години преди Алфред да изскочи от поетичното си сабо.

Меланхоличното старо момче обобщи много добре чувството на спортните привърженици.

Кой иска да премине през живота изолиран от чувство? Спорт - побеждаването, губенето, надяването, мразенето, напрежението и отчаянието и много редкия възторжен момент - отваря ни към чувството, че сме живи. И ако рикоширалият далечен удар срещу Дарлингтън завърши като един от най-щастливите ни спомени, нека да бъде така.

Автор: Том Фордайс, Би Би Си Спорт, *със съкращения