Едни казват, че е бил и останал единственият футболист достоен за божествен статус. Други ще кажат, че всичко това няма връзка нито с религията, нито с тази вселена, па го наричат Малкия зелен. Аржентинците нямат дилема - най-обичаният. Откакто се е появил до края на света.
Диего Армандо Марадона!
Любов и футбол в три думи - никой никога нито по-добре, нито по-хубаво няма да умее да ги съедини. Вагабонтин и гений, мечтател и миротворец, благородник и просяк. И отново всичко в три думи - Диего Армандо Марадона.
И в два гола.
Футболен буквар: грандиозният Ацтека, напечените плочки на Мексико Сити и мирис на вечна слава. Краят на юни 1986. Четвъртфинал на Мондиала... (Ел Пибе днес празнува 60-ти рожден ден, знаете. Това е национален празник в Аржентина, ходи се в църквата Марадониана. И телевизията върти запис на мача, който го издигна над човешко създание). "Англичани, проклети англичани"... Рани заради загубата на Малвинските острови (Фолклендски според британците), когато военни кораби и самолети на Обединеното кралство смазали армията на генерал Галтиери, продължавали жестоко да болят за аржентинците. Едва три лета са минали оттогава.
"Аржентина има по-голямо притежание на топката и в този мач, но кога ще вкара гол? Давайте, момчета! Батиста, Батиста до Енрике, Олартикоечеа. Топката стига до Марадона, можеше да подаде на Енрике, но той тръгва сам, напредва, напредва, преминава покрай трима англичани, невероятно, Валдано... Висока топка... Но Марадона влиза в наказателното, скача... Ръка! Не! Гоооооллллл! Гол, гол, гол, гол, гол! Англичаните отчаяно тичат след съдията Бин Насер, помощникът нищо не е видял. За мен, беше ръка. Не знам какво ще ми кажат в Буенос Айрес... Но трябва да кажа какво видях. Празнуваме все пак този гол с цяла душа! Аржентина води с 1:0! Нека ми прости Бог за това което ще кажа: днес, против англичаните, чак и по такъв начин да се вкара гол... Е какво?!"
Коментаторът Уго Моралес не е бил на себе си. Думи, които предизвикват сълзи на радост за всеки аржентинец и след толкова години. Само той и Питър Шилтън видели какво всъщност е станало. Глен Ходъл и Тери Франк първо искали засада. И тъкмо когато човекът малко се успокоил, поел въздух и възвърнал глас, Диего "нарисувал по терена" най-красивия гол в историята на Мондиал. Първо преминал Биърдсли, па Питър Рийд, тогава два пъти измамил онзи "месар" от Сингапур Тери Бътчър и накрая Фенвик. Шилтън като черешка на тортата.
"Гений! Гений! Гений! Той продължава напред, преминава всичко" Гооооолллллллл"!
Десет секунди трае този антологичен слалом. И как само е "пял" Моралес...
"Извинете, сега искам да плача", едва изрекъл, а после след кратка пауза продължил в същия стил: "Да живее футболът! Благодаря ти Боже за този гол, за Марадона, за този резултат! Аржентина - Англия 2:0!"
Тази шега с англичаните на Ацтека във вида на Божията ръка, а после миниатюра достойна за най-големите артисти, по най-добрия начин описва живота на Диего Армандо Марадона и всички тези амплитуди. От една страна родната и бедна Вила Фиорито, от другата всички предимства на статуса на футболна супер звезда; в Барса идол, па предател и насилник; в Наполи приятел на мафията и хуманитарист. Поредици като на филм - в един миг светът на длан - слава, пиедестал и блясък на европейските мегаполиси; в другия Куба на Кастро като санаториум, наркомански кризи и сълзи.
***
Било е сряда, работен ден, 20 октомври 1976. Диего още не е имал пълни 16 години, когато за пръв път седи на пейката на Архентинос Хуниорс. Неговият баща не е получил разрешение от шефа да напусне работа, за да отиде на стадиона да гледа сина. И Диего е бил тъжен. В квартала Патернал гостува Талерес от Кордоба...
"Спомням си, че влязох вместо Джакобети. Носих екип в червен цвят с бяла лента на гърдите и номер 16. Преди края на първото полувреме треньорът Монтес се обърна към мен. Пита дали съм готов. Мълчах, това беше моят отговор. Когато трябваше да влизам Монтес ми каза: Диего, играй както умееш. Ако ти се удаде възможност, проври я на някой между краката, както го правиш на тренировка. Послушах го. Първата топка поех обърнат с гръб към вратата. Зад мене беше Доминго Кабрера. Лесно го преодолях, бутнах му топката между краката и минах покрай него. Остана закопан. От трибуните се чу шумно: олееееееее! Това беше поздрав за добре дошъл за мене".
На следващия ден във вестника се появила първата снимка на Марадона. Заглавието гласяло: В епохата на празните приказки слушайте овациите!
***
Марадона вкарал 115 гола в 167 мача за Архентинос. И всичко това до своята 20-а година. Последвал много сложен и заплетен трансфер в Бока Хуниорс, който Диего на практика сам режисирал. Архентинос Хуниорс бил много близо до договор с Ривър Плейт. Чувайки това, Марадона воден от желанието да заиграе на Бомбонера се обадил на приятел журналист и го помолил да публикува новина как е договорен трансфер в Бока. В цялата история бързо се включили и останалите медии, настанало общо объркване, което Бока използвала. Говорило се, че Архентинос ще получи 10 000 000 долара, което била немислима цифра в онова време. Накрая, договорът предвиждал шестима играчи на Бока Хуниорс да се отправят в обратната посока, някакъв кеш по сметката и няколко фалшиви чека.
След само един сезон на Бомбонера Марадона се преселва в Барселона. За две години колкото провежда на Ноу Камп главно е контузен или наказан. Също така, получава тежка травма на глезена след страшно влизане от Андони Гойкоечеа от Атлетик Билбао. Неговите каталунски дни се помнят и с масовото сбиване с играчите на Билбао и всичко това пред испанския крал. Последва петмесечно наказание и решение да напусне Барселона. През 1984 Марадона за пръв път се изправя пред банкрут...
***
В средата на осемдесетте за чувствителен човек като Диего Марадона вероятно не е имало по-добра дестинация от набиращия сила Наполи и врелия Неапол. От една страна е бил извънреден избор, удар в десетката. От другата страна е била Камората. Марадона съвършено се сродил с емоцията на юга на Италия, играл е със сърце и душа, давал най-доброто от уменията си. И на футбола и на някои други очарования на тамошния живот. Марката Марадона е създадена в Неапол. Хлапето от Фиорито израснало в най-голямата футболна звезда. Тръгнали първите сравнения с Пеле, първото влюбване в самия себе си, сприятеляване с проблемни типове, първите кокаинови купони. Но преди всичко това клубен връх - титла с Наполи и онзи известен графит на неаполитанското гробище: не знаете какво изпуснахте; и онези 90 минути против англичаните, които ще го направят същество над всички останали, безсмъртен и най-големият.
***
Ачера, неугледно предградие на Неапол. Дъжд, кал и студ. Януари месец. Навсякъде около малкото футболно игрище пред порутени къщи паркирани скъпи автомобили. Група футболисти са тук на загряване. На пръв поглед всички мислят, че става въпрос за аматьори, а тогава... Не, не, това са титуляри на Наполи! И сред тях Марадона! Главата и онзи храст върху главата на Диего Марадона!
Пиетро Пуцоне, съотборник на Диего в Наполи, иначе родом от Ачера, помолил собственика на клуба Корадо Ферлаино да помогне в организирането на мач за болно момче от това предградие. Идеята била да се играе на Сан Паоло. Отговорът бил кратък и хладен: не! Разбирайки за това Марадона предложил да помогне. Да, имало различни перипетии, собственикът Ферлаино заплашвал, споменавал застраховка, за да Ел Пибе да реши всичко за секунди. Колко, 12 000 000 лири? Смятай, че е платено! Пиерино, къде е това момче, ще играем пред неговата къща. Да, Диего Марадона през този ден платил от своя джоб, за да играе за болното момче.
И вкарал два гола. В калта и дъжда. Всички играчи били мръсни от главата до петите. Но били щастливи и доволни. Децата изтичали на терена, прегръщали своите любимци. Събрани са 20 000 000 лири.
Момчето от Ачера отпътувало за Франция и е оперирано успешно. Преживял.
***
Марадона след Наполи неспирно се гасил. Кариерата завършил през 1997, след като е установено, че е бил допингиран на Мондиала в САЩ. Работил е различни професии, бил е треньор и водещ. Една част от пенсионерския живот е особено интересна. Преди 15 години е имал своя нощна програма в Аржентина и за пръв гост избрал не кой да е, а Пеле! Знаело се, че бразилецът има цена за гостувания, само че не се знаело колко. Марадона използвал тази ситуация да разкрие сумата. За този час и кусур с Марадона в студиото Пеле получил 48 000 евро и аржентинецът казал това в ефир.
И Пеле не му останал длъжен:
"Искам да ти задам един въпрос и се надявам да бъдеш искрен: дали сте сложили хапчета за сън в бутилката с вода на Бранко?"
Става въпрос за афера от Мондиала през 1990 година, когато Бразилия и Аржентина се срещат в четвъртфинала. Бразилците тогава пласирали историята, че аржентинският масажист е набутал на Бранко шише със специална напитка...
Марадона не се смутил, а с усмивка заявил: "Не, не, никога не ми е било нужно да приспя някого, за да го победя. Това не е точно".
***
Диего Марадона се намира в изолация през последните дни. По повод юбилея му се обаждат от всички краища на света. Едно питане и неговият отговор ще накарат аржентинците още веднъж да му се поклонят...
"Питате ме какво ми е желанието за 60-ия рожден ден? Да вкарам още един гол на англичаните. Но с другата ръка."
Лудата любов и идолопоклонството се пренасят от поколение на поколение в Аржентина, когато става въпрос за Ел Пибе. Може би след някоя година, кой знае, в някоя голяма анкета или професионален кръг, Лионел Меси ще бъде обявен за най-големия футболист на всички времена. Може би... И макар това да бъде прието от целия свят, ще има точка на планетата където завинаги с този ореол може да се закити само една глава - тази на Диего.
Вила Фиорито. Буенос Айрес... Не, все пак това е цяла Аржентина. И разбира се Неапол.
И Диего ще бъде доволен. Какъвто е и днес.
"Признайте, мислехте, че няма шанс да доживея шейсетата."
На днешния ден преди 75 години е родена Цървена звезда, клуб със сърце и душа, гордостта на Сърбия, най-трофейният и най-големия на Балканите.
Днес се празнува юбилеен рожден ден, а в клуба се гордеят преди всичко с основателите, хора от Обединения съюз на антифашистката младеж в Сърбия, които на 4 март 1945 година основали клуба. Месец по-рано е основано Младежко физкултурно дружество Цървена звезда, което месец по-късно прераства в спортен колектив Цървена звезда.
Ден преди основаващото Събрание на 4 март делегатите продължавали да умуват какво име да понесе спортният колектив, докато не се намесили "кръстниците" Слободан Чосич и Зоран Жуйович, първи заместник-председатели на клуба. Чосич предложил името Звезда, Жуйович добавил "отлично, само като е червена". Така, казват хронистите от това време, се родила Цървена звезда. За пръв председател на клуба е избран Джордже Пальич, за заместник-председатели Слободан Чосич и Зоран Жуйович, за секретар Любиша Секулич, за касиер Душан Богданович, а иконом е бил Петър Джаич.
Първият футболен мач е изигран в самия ден на основаването, а съперник е бил Първи батальон на Втора бригада КНОЮ. Звезда побеждава с 3:0 на игрището "Студенти". Цървена звезда тогава излязла в следния състав: Голубичич (Попадич), Станкович, Филипович, Печенчич, Чирич, Йованович, Величкович, Томашевич, Шапинац (Стокич), Спасойевич и Хорватович. Автор на първия, исторически гол за Цървена звезда е бил Коста Томашевич. По време на първата година от съществуването Цървена звезда е изиграла общо 36 мача. Записала е 30 победи, равенствата са били пет, а единствената загуба е в Тимишоара против Румъния.
Първият трофей в първенството на Сърбия е спечелен през 1946 година. В завършващия турнир през май и юни участвали шест отбора. Цървена звезда печели първото място, побеждавайки Железничар в Ниш, Металац в Белград, Йединство в Смедерево и Раднички в Крагуевац. Единственият мач, който губи е срещу Борац от Чачак. След това идва първата Купа на Югославия през 1948, а до днес това футболно съзвездие "Цървена звезда" е изтъкано от 30 титли, 24 национални купи, Купата на европейските шампиони през 1991 г, Междуконтиненталната купа през 1991, Дунавската купа, Средноевропейската купа и още множество други трофеи от различни турнири, които красят препълнените витрини на клубния музей.
Разсадник на таланти и отбор с големи звезди, който играе хубав, нападателен футбол, това от самото начало е било запазената марка на Цървена звезда. Първата звезда на Звезда Райко Митич и известният нападател Бора Костич са белязали първото десетилетие, наследило ги е поколението предвождано от най-големия дрибльор и чаровник Драгослав Шекуларац. Повече от 15 години на Маракана е властвал Драган Джаич, а после Владимир Петрович чието поколение играе първия голям финал в Купата на УЕФА през 1979. Поколението водено от Драган Стойкович Пикси е утъпкало златния път за момчетата от 1991 с Деян Савичевич, Роберт Просинечки, Дарко Панчев, които се качиха на върха на Европа и света.
Санкциите попречиха да се остане на европейския трон, изгубеното време не можеше да се върне, но клубът никога не се отказа да се върне там където му е мястото - във върха на европейския футбол. Поколенията на Деян Станкович, на Перица Огньенович, а после и тези водени от Никола Жигич, Марко Пантелич винаги отново връщаха Звезда на европейската карта, правейки я разпознаваема. В последните три сезона, с ново ръководство, нова енергия най-накрая се завърна в самия крем на европейския футбол, играейки три сезона подред в груповата фаза - Лига Европа (европейска пролет след 26 години) и два пъти подред групова фаза в Шампионската лига.
Цървена звезда отдавна блести на футболното небе на Европа и света, разпознаваема марка е и навсякъде влива голяма доза респект и уважение. За всичко това заслугите са на много поколения, които са носили славата на клуба, били са спортсмени и достойни хора, създавайки разпознаваем имидж навсякъде и на всяко място, носейки на верните привърженици най-големи радости.
Звездо, честит 75-и рожден ден, бъди силна, успешна, достойна и най-голямата. Както и досега.
"Когато ми кажат "китарист" помислям за Кийт Ричардс. Когато ме събудят и кажат "футболист", мисля че пред моите очи първо ще е образа на Денис Бергкамп. Той за мене е футболист"
Има големи актьори като Джони Деп, Самюел Л. Джексън, Брад Пит, Робърт Редфорд или Робърт Дауни Джуниър, които никога не са вземали Оскар. А е трябвало. Това за онези, които са се наслаждавали на техните роли не означава нищо по-малко отколкото и да имат тази златна статуетка.
Има и футболисти като Ференц Пушкаш, Деян Савичевич, Паоло Малдини, Франческо Тоти, Андрес Иниеста, Шави, Андреа Пирло, Златан Ибрахимович или Райън Гигс, които никога не са печелили Златната топка. А е трябвало. Което никога няма да ги прави по-незначителни, защото на техния футбол сме се наслаждавали повече отколкото от онзи, който играеха Папен, Замер, Оуен, Недвед, Канаваро, Модрич...
За съжаление, не съществува този измервател на качеството, който ще измери дозата майсторство, спектакъл, красота и наслада, които са дали на любителите на футбола. В тази група некороновани крале, ако седнат зад бара, един от онези в средата когото всички слушат докато през стиснатите устни на винаги леденото лице рядко и мъдро проговаря, би трябвало да бъде Денис Николас Мария Бергкамп. Русокосият маестро когото англичаните често китиха с прякорите - (Не)летящия холандец или Ледения.
Най-лесно е някой холандец, който направи нещо голямо да го наречем Летящия. Но на Денис Бергкамп това никак не можехте да му го залепите. Той не летеше, той плуваше по зеления правоъгълник. Не заради фобията от самолети, а заради това, че не летеше по терена. Плаваше.
На неговото лице никога не е имало спазъм от тичане. Той ходеше като по вода. В лек тръс, момъкът с арийски изглед беше олицетворение на елегантността. Всичко при него беше леко, нежно, естествено и аристократично. Мамите се ако мислите, че той трябваше да търчи към нея. Не! Топката търчеше към него, чакайки да я помилва. Той не поемаше топката, той я обичаше и милваше.
"Зад всеки удар на топката трябва да има смисъл. Всеки път преди да докоснете топката, размислете", каза веднъж Денис Бергкамп.
Ако изключим хората родени със залепена топка на краката - Марадона или Роналдиньо, никога никой не е поемал така красиво кълбото като Денис Бергкамп и Зинедин Зидан. Приемът, този основен и прост елемент на футболната игра, се смята за нещо напълно естествено и нормално. Когато е добър, не се набива на очи "на първа". Но когато е лош, този играч ви се набива на очи. Футболист, който се бори с топката при прием е като пъпчив ученик от основното на игрището на тези от среден курс. Недорасъл.
Бергкамп доведе приемането на топката до съвършенство, за да там някъде преди 17 години в мрачния и гласовит Нюкасъл да го издигне над всякакъв вид съвършенство и да направи нещо което никой никога преди, а и след него, няма да направи с приема на топката. За това по-късно...
Ако ще помним по едно нещо Денис Бергкамп, това ще бъде това магическо приемане с което лепеше и най-лошите топки. От безнадеждни акции с едно докосване обръщаше картината на терена и правеше обещаващи шансове. От хвърлени балони, които понякога изритваха неговите съотборници, с един ход би обърнал всичко и противникът би се намерил в изненадваща опасност от гол, или асистенция. Но Денис Бергкамп не беше само господар на приема на топката.
Беше много повече от това...
Във втората половина на 80-те, докато по нашите пространства се раждаше най-голямата Цървена звезда, мощната Стяуа хвърляше в отчаяние запада на Европа, а Берлускони правеше империя в Милан, Европа имаше още един голям отбор. ПСВ на Хидинк тероризираше Холандия с четири поредни титли и купата шампион на Европа и беше страх и трепет.
Най-влиятелната личност в историята на тази игра, Йохан Кройф точно в този период получи шанс да поеме Аякс като начинаещ треньор. Всъщност, помолен е и накрая принуден да поеме първия отбор. Не е имал лиценз за което не му е и пукало. Въпреки молбите на клубните началници да отидe на поне няколко лекции и да вземе тази диплома, смятал, че на него тази хартия не му трябва. Напълно правилно. Правилата не трябва да важат за гениите.
Блестящ ум какъвто е, популярният Йопи с дима на цигарата пращаше по дяволите всяка молба да се смили и някакъв там холандски Бата Джора (добре, вероятно там са някакви по-умни хора от нашите вредители) нещо да му говори и да го препитва за футбола. Аякс накрая имал трима помощници с лиценз, които "уж" водили отбора, а Йохан бил "техническо лице". За да се реши лудата ситуация, ФС на Холандия признал, че е по-малък от големия Йохан и след година му дал почетен лиценз, за да се завърши най-накрая далаверата и да не се срамят пред света.
Футболният Питагор поел отбора и започнал да развива идеите от които успехът ще дойде по-късно и чиито плодове мнозина ще берат. Като брилянтното копие което създаде в Каталуния. Три години беше треньор на Аякс, но не успяваше да преточи идеите в титли поред немилосърдния ПСВ. Затова успяваше да създаде футбол в най-хубавия облик и да постави някои постулати, които важат и днес. Защитниците играеха в нападение и обърнато, спектакълът беше гарантиран, а стилът на Кройф е наречен "Харакири". Неговият Аякс е имал по-добри играчи, постигал повече голове, играел по-хубав футбол, но трябвало да се задоволи с купи и трофея от Купата на носители на национални купи. Все пак, Аякс тогава е правил нещо много по-значимо. Създавал е. Променял е футбола.
Кройф произведе Ван Бастен в Златна обувка на Европа (37 гола в 26 мача!!!), защитникът Рийкард в капитан и вътрешен полузащитник, лансира хлапетата Блинд, Вичге, Винтер и още едно интересно русокосо ляво крило - Денис Бергкамп. Е, сега визията на Йохан за крилата не е била онази, която днес главно си представяме. Бергкамп е бил всичко освен бързоног, праволинейно бърз, който с центрирания да цели головата машина Ван Бастен. Сменял е позицията, играл е и "десетка", "осмица", "седмица" или както днешните "футбол мениджъри" поколения биха казали AMF, SS, RW, LW...
Кройф го е лансирал в края на 86-та като 17-годишен в първенството на Холандия, в сезона в който ще спечели КНК. След есенните прегазвания на Бурса и Олимпиакос с общото 12:1, Аякс на Кройф през пролетта играе срещу Малмьо на Ходжсън в 1/4-финала. Кройф е решил 17-годишният Денис Бергкамп да запише европейски дебют точно в Швеция.
Но, в началото на март в Швеция е студено. Теренът е бил завеян, снегът немилостиво се сипел и мачът е отложен с 10 дни. Което означавало, че Бергкамп не може да дебютира?! Отборът трябвало да пътува в Швеция в четвъртък, а изпитът по биология на 17-годишния гимназист е бил в петък.
Денис е най-младият от четиримата синове в строго, католическо семейство в което образованието е било важно. Когато бил на 10 години, Аякс дошъл за него, родителите отказали идеята тяхното дете толкова рано да сложи футбола в списъка с приоритетите. Малкият Денис играел в местния Вилскрахт, а идол му бил звездата на Тотнъм Глен Ходъл. Най-много заради съвършения прием на топката, който Денис тренирал денонощно. Скаутите на Аякс не го изпускали от поглед и година по-късно убедили неговите родители. Във фабриката за футбол на Аякс талантът постепенно е надграждан и освобождаван. Всичко вървяло естествено и Бергкамп стигнал до резервния отбор където първи треньорски стъпки правел Кройф.
"Не използвахме резервният отбор за трениране на играчи, използвахме резервният отбор той да тренира Бергкамп", говори по-късно Кройф.
Нормално е по-късно в първия отбор да е имал големи надежди за това хлапе и се съгласил с родителите Денис в петък да положи изпита по биология, но след това да се присъедини към отбора в Швеция. Изпитът е взет, но в дебюта е победен с 0:1, изигравайки последните 15 минути от мача.
Мнозина са се питали какво прави Кройф с това момче и защо толкова го форсира, а Йохан на инат в реванша поставил Бергкамп в стартовия състав.
"Казах му преди мача, че е играчът, който ще го пази е обикновен пръдльо, бавен и безполезен и че трябва да го сгази."
Било е 3:1, головете са вкарали Ван Бастен и Винтер, но играч на мача е бил Бергкамп. Кройф нарочно го заменил в 87-ата минута, за да стане целият стадион и да се поклони. Над 25 000 човека на стария Де Мер обсебени от русокосото хлапе аплодирали и крещели.
"Денис си играеше с пазителя си като с играчка. Горкият човек изглеждаше като слепец поред Бергкамп", говори Франк Рийкард.
Кройф знаел как да дозира младите играчи и Денис до края на турнира и купата спечелена във финала против Локомотив от Лайпциг главно вкарвал като първа смяна, докато Ван Бастен пълнел противниците.
През следващия сезон Бергкамп е станал титуляр, ПСВ продължил да печели титлата, но нещо ново се раждало. Това е бил един от повратните моменти в славния клуб. Наложена е система. Кройф отишъл в Барселона и в нея да създаде система, а след себе си оставил знаците на шедьовър. Лео Бенхакер със своя дебеличък помощник Луис Ван Гаал наследил Кройф, Бергкамп и златна мина в младежката школа от която в първия отбор вече пристигнали братята Де Бур. Бенхакер преместил Бергкамп от крилото в атаката и титлата се върнала в Амстердам. Но само за година, след това ПСВ с Ромарио продължил да доминира.
Бенхакер след две години е наследен от Ван Гаал и започнал да събира пъзела на отбора, който ще хвърли Европа под краката си. Тогава вече холандски национал, Денис Бергкамп бил първа звезда в този отбор. За два сезона при Ван Гаал и двата пъти е и играч на годината в Холандия пред Ромарио, два пъти първи голмайстор на първенството, постигайки 66 гола в 88 мача. Ван Гаал в първия отбор полека налагал Ван дер Сар, Давидс, Райцигер, Зеедорф, Овермарс и своето финландско откритие Яри Литманен, който ще наследи Бергкамп.
След спечелването на Купата на УЕФА против Торино през 1992 година, в Италия видели, че Холандия още има страховити играчи за предлагане поред триото в Милан което владеело Европа. Интер решил да отговори на градския противник с довеждането на Бергкамп и Йонк в пакет от Аякс и се надявал холандското семе да проработи и при тях.
Бергкамп искал в Италия, защото тогава това беше най-силното първенство, а Интер въпреки всички очаквания със скромен отбор в предходния сезон завършил на второ място със само четири точки по-малко от мощния Милан на Капело. Бергкамп отказал поканата на Кройф за Барселона, но и тази на Реал, защото не искал да бъдат съперници. Искал е в Италия и Интер изглеждал като добър шанс, особено след като президентът Пелегрини го убедил, че ще играе офанзивен футбол.
Вместо това - катастрофа! Бергкамп изглеждал изгубен. Интер е играел защитно, а той бил откъснат.
"Поглеждам назад и виждам нашите защитници и халфове как стоят дълбоко в нашата половина. Аз и Рубен Соса играехме против петима, шестима противникови играчи. Това празно пространство ме... този футбол ме убиваше", говорил е Бергкамп.
Това беше най-шизофреничния сезон в историята на Интер. Вместо борба за титлата, бореха се да не изпаднат. С напредването на сезона падаха все по-ниско и някак успяха да се спасят. За точка! Бергкамп вкара само осем гола.
Парадоксално, блестяха в Купата на УЕФА, която беше много по-силен турнир от днешната Лига Европа. Особено Бергкамп. Там където се играеше по-нападателно и открито. Без италиански защитници на врата, Бергкамп се наслаждаваше. Интер спечели Купата на УЕФА, холандецът беше голмайстор на турнира, постигна голове със задни ножици, записа чак и хеттрик на пътя до титлата. Луд сезон след който никой в Италия не знаеше какво да мисли за Бергкамп.
Следващият трябваше да е по-добър, а беше още по-лош! Нямаше никакъв трофей. Интер завърши шести, Бергкамп отбеляза само три гола, а италианската преса го разкъсваше. Толкова че някаква неизвестна награда "Магаре на седмицата" преименуваха в "Бергкамп на седмицата". Плюс си навлече страх от летене със самолет, защото Интер в гостуванията летеше с някакви развалини от малки самолети, които изглеждали сякаш всеки момент ще се разпаднат. За последен път е седнал в "желязна птица" през лятото на 1994 когато с Холандия отиде на Мондиала в Америка.
"Често не можех да се концентрирам напълно в гостуванията, защото гледах в небето. Ако беше облачно, вече започваше да ме обхваща паника за връщането и не можех да мисля само за футбола."
Срамежливият холандец едва чакал да побегне от Интер, който вече успял да опропасти един чудесен нападател като Дарко Панчев. Холандецът не искал да го сполети същата съдба, а когато клубът е купен от Масимо Морати, вратите се отворили. Морати довел Маурицио Ганц вместо Бергкамп. Първата от низ негови катастрофални преценки. По-късно са се низали Роберто Карлош, Пирло, Зеедорф...
Бергкамп приел поканата на Арсенал. Островът му е бил съден. Името Денис е получил по легендата на Манчестър Юнайтед, шотландецът Денис Лоу, а идол му е бил Глен Ходъл от Тотнъм. Все пак, завършил в редиците на най-големия съперник на Тотнъм и клуб, който с неговото идване ще стане най-голям съперник на Манчестър Юнайтед.
Арсенал от години преди Бергкамп е бил познат като отбор, който играе антифутбол. Множество островни отбори тогава са играли грозен футбол, но Арсенал изпъквал. Идването на Денис Бергкамп ще промени това.
В съблекалнята са го дочакали пияните Адамс и Мърсън, лудият Киоун, скандалджиите Райт и Уинтърбърн... Арсенал с малко по-добър от Дяволския остров и бърлога на злодеите и измамниците както Ник Хорнби е описал този клуб в началото на 90-те.
Бергкамп през лятото на 95-а дошъл като най-скъпия играч в историята на клуба. И започнал още по-зле отколкото в Интер!
В първите шест мача не е вкарал гол, островната преса му насолила главата, но хладнокръвният холандец мълчал и вярвал. Най-накрая, вкарал първия гол в седмия мач. Соло пробив и бомба от 20 метра против Саутхемптън пуснали духа от бутилката. След това всичко тръгнало като по мазнина. До края на сезона още 10 включително и бляскавия победоносен в последния кръг против Болтън с който Арсенал отишъл в Купата на УЕФА. През следващото лято на пейката на Арсенал дошъл първият небритански треньор в историята на Висшата лига, Арсен Венгер и историята е започнала да се пише...
Бергкамп през 1996 е получил треньора, който е чакал от напускането на Аякс. Някой, който желае да играе футбол, да създава и неговите играчи да се наслаждават на терена. Започна създаването на "онзи" Арсенал, който завинаги ще промени английския футбол и ще отвори вратите на Висшата лига към остатъка от света. Дошли избраниците на Венгер Виейра и Анелка. Бергкамп във втория сезон имал 12 гола и 11 асистенции, Венгер го използвал като лутащ нападател, а привържениците започнали да усещат привилегията, която са получили с идването на холандския гений. Фантастичният гол против Лестър дал знак за много бляскави моменти, които публиката на Острова ще гледа в режисурата на "десетката" на Арсенал. Разбира се, приемът на топката е бил нещо невиждано дотогава на Острова. Особено онзи против Тотнъм когато нещастният Стивън Кар дърпа, тегли, опитва да го събори, а Денис леко поема, отива в обратната посока с топката и пласира, докато Кар гледа как топката влиза във вратата. Тук са някои от тези голове...
Арсенал с Бергкамп за два сезона сериозно пораснал. Бил е 12-ти преди да дойде Денис, па шести, па трети в първия сезон на Венгер и тогава идва чудесният сезон 1997/98.
Една от историите за Денис Бергкамп, която всякак трябва да се разкаже е от август 1997 година. Привържениците вече са свикнали с головете шедьоври, магичните прехвърляния, бомбите от разстояние, Бергкамп не вкарваше обикновени голове... Но през този август някаква извънземна сила се всели в него.
Днешната емисия на Висшата лига в която се избира гол на месеца, съществуваше и тогава. И единствен път за тези 237 месеца от тогава до днес се случи един играч да бъде автор на ПЪРВИЯ, ВТОРИЯ и ТРЕТИЯ най-добър гол на месеца! Никой никога като Денис Бергкамп. А сетете се какви майстори са играли или играят на Острова.
В срок от четири дни на този август 1997 Бергкамп направи майсторство против Саутхемптън и два шедьовъра против Лестър, от които единият се смята за най-хубавия ход в кариерата. Кой е казал Нюкасъл? Насладете се...
Това беше началото на сезона в който Висшата лига ще завърши под бутонките на Денис Бергкамп. И няма да се чувства сгазена, а ще се наслаждава. Арсенал спечели титлата, Венгер откри за англичаните хубавия футбол, а Бергкамп е избран за Играч на сезона (18 гола).
"Денис се различава по това, че понякога на него са му необходими само две докосвания за гол, а на останалите играчи три, четири, пет. В това е най-добрият в света", заяви Арсен Венгер.
Последва Мондиала във Франция в който Бергкамп ще постигне още един антологичен гол в 1/4-финала против Аржентина. Дълга топка от Франк Де Бур, божествен прием с който прехвърля шокирания Аяла и воле в сърцето на аржентинците за полуфинал. Тук и ще завърши Холандия след дузпи. А можеше и до титлата. Този отбор с нищо не беше по-лош от френския или бразилския.
През следващите три сезона Юнайтед на Фърги ще е първи, Арсенал втори, докато Бергкамп не дочака идеалния партньор в нападение. Тиери Анри. В клуба по-рано са дошли Овермарс, Петит, Люнгберг, след Анри идват и Пирес, Вилторд...
Арсенал през 2002 спечели дубъл, след това беше ред на Манчестър Юнайтед и тогава идва сезонът за всички времена на когото специален чар донесе Денис Бергкамп.
През този сезон 2003/04 са родени Непобедимите, тогава е постигнат гол какъвто никога преди или после не е видян. Разбира се, постигна го Бергкамп. Въпреки че тогава вече бе в есента на кариерата, а Тиери Анри най-добър играч, имаше Бергкамп своите значими епизоди. Арсенал през целия сезон немилосърдно газеше всичко пред себе си в Англия. Без загуба до титлата, което и днес не се удава на никого. Моментът на сеозна се случва в мрачния Нюкасъл.
Денис Бергкамп е на ивицата на наказателното поле, обърнат с гръб към вратата. Поема топката. Е сега, това не може да се нарече прием. Това е много повече от приемане на топката. Това е превъплъщение на Пикасо на футболния терен. Нещастният Никос Дабизас му беше зад гърба. Топката отива на една, Бергкамп на другата страна и се срещат зад гърба на Дабизас. Целуват се и тя влиза във вратата. Антология!
"Напълно разбирам защо на всички им идва наум този гол когато ме видят. Хората мислят, че ме е срам и тази случка ме преследва. Но не е така. Ще ви кажа искрено: Горд съм. Бях част от произведение на изкуството в изпълнението на истински гений. Случи се да съм тук, изгубихме мача, но по-късно разбрах, че съм станал част от историята на футбола", каза по-късно гръцкото момче Ник Дабизас.
Това беше короната на кралския сезон на Арсенал. Момент за всички времена, да напомня какъв пъклен и чудесен футбол играеше това поколение. Нямаха успех в Европа, отчасти и заради страха на Денис от летене заради който пропусна много гостувания. Но както по-късно една част от привържениците на Арсенал написаха на транспарант на стадиона:
"Бергкамп - защо да летиш, когато можеш да ходиш по вода".
Докато остаряваше, а Анри беше все по-добър и по-добър, Бергкамп се наслаждаваше повече в даването на асистенции. През следващия сезон Арсенал няма да защити титлата, но Денис като 36-годишен ще вкара осем гола и ще направи 13 асистенции. В последния кръг Евертън е прегазен със 7:0 с гол и три асистенции на Нелетящия холандец, а привържениците крещяха: "Още една година, още една година."
И приел. Не отишъл в обявената пенсия и изиграл още една. В последния кръг е бил "Денят на Бергкамп" срещу УБА. Влязъл от пейката, първо подаде за гол на Пирес, а тогава в 89-ата и сам се разписа. Последният в кариерата. И отишъл в легендата като Краля на Хайбъри.
Пред стадиона на Арсенал днес стои статуя, която съвършено показва картината по която ще помним Денис Бергкамп. Как приема топката.
Денис Бергкамп влезе в историята на Арсенал, Холандия, европейския футбол... Но най-вече в сърцата на любителите на футбола. Спада в ранга на тези недостатъчно възпети великани. С отдалечаването на футбола от тези романтични 90-те, трофеите, победите, статистиката и рекордите стават единственото което е важно. Но съществува и друга школа на мислене. Ще цитираме великия ум, който лансира във футболното съзвездие Денис Бергкамп.
"Най-добър футболист на всички времена не съществува. Можете да се карате как играчът Х е спечелил повече от играча У. Можете да кажете как има елитна група в която са Пеле, Бекенбауер, Марадона, Ди Стефано и вероятно сте в правото си. Но най-добър не съществува. Обаче, съществува онази мисъл, която ви минава през главата когато кажете "футболист". Когато ми кажат "китарист" аз помислям за Кийт Ричардс. Когато ме събудят и кажат "футболист", мисля че пред очите ми първо ще е образа на Денис Бергкамп. За мене той е футболист", каза великият Йохан.
И така, когато някой ми спомене прием на топката, първо наум ще ми дойде тази руса коса, спретнат и никога неизцапан екип, крак във въздуха и върха на бутонката, който целува топката... След това няма значение. Магьосникът вече е направил своя най-добър трик без оглед къде ще завърши топката.
Ледения, честит ти 50-ти рожден ден! Автор: Александър Глигорич
Капитанът на Интер Мауро Икарди показа на целия свят как да бъдеш най-добрият втори баща който дете може да има.
За десетия рожден ден на своя доведен син Валентино той направил една от най-оригиналните честитки, които е получавал някой негов връстник.
За да направи възможно най-добрата честитка за своя доведен син, Икарди е събрал редица колеги футболисти, които честитили на малкия Валентино, а видеото публикувал в своя Инстаграм.
Сред останалите, във видеото са Кристиано Роналдо, Лионел Меси, Лука Модрич, Матео Ковачич, Хавиер Санети и редица други.
"Повечето от нас, млади генерали, които са играли и обичат футбола, се събрахме и разбрахме да основем футболен клуб. Около името нямаше спорове: бяхме партизани, беше и най-естествено нашият клуб да се казва Партизан".
Петър Дапчевич Пеко, прославен командир от Втората Световна война, преди малко повече от две десетилетия в само две изречения съживи спомените за момента, който ще промени историята на спорта по тези простори, за деня в който е основан - Партизан.
На този 4 октомври 1945, в Централния дом на тогавашната Югославска народна армия, е започнал животът на черно-белите. Живот, който много години по-късно легендарният Душко Радович ще опише със сентенция за всички времена:
"Невинаги е лесно, но винаги е хубаво..."
Днес клубът от Хумско 1 празнува 73-ти рожден ден.
Първият замисъл е бил Партизан да функционира като физкултурен клуб, за да войниците в ЮНА в униформи да поддържат тялото и духа във форма. Но, с оглед че през лятото на 1945 година в Белград е проведено Армейско първенство на държавите, на което, между останалото, се появили и няколкостотин футболисти, най-добрите от тази епоха в СФРЮ, се преминало към по-голяма идея: да се направи списък с най-добрите, които са носили униформи и те месец по-късно са получили покани да се преселят в Белград.
Основателното събрание на Партизан, както би се казало с днешния речник, неформално е председателствано от още един генерал Светозар Вукманович Темпо. Присъствали са още: Отмар Креачич Култура, Вуйица Гайинович, Ратко Чоче Вуйович (пет години по-късно официално избран за първи президент), Константин Коча Попович и Миялко Тодорович Плави.
Така е създаден футболният клуб. Два дни по-късно е изиграл първия мач. Под ръководството на треньора Франьо Глазер е победен Земун (4:2). Първият гол за Партизан е вкарал Флориян Матекало, в същия мач е двукратен стрелец, а мрежата са опънали още Шереш и Рупник.
Останало е записано, че премиерният мач на игрището "20 октомври" пред 200 зрители Партизан е изиграл в състав: Чулик, Чолич, Белеслин, Чайковски, Джурджевич, Швальек, Шереш (Боба Михайлович), Атанацкович, Рупник, Божович, Матекало.
По този начин е създадена история. Бляскава, защото: Партизан е първият участник в Купата на европейските шампиони (1955), първият финалист в КЕШ от тези простори (1966), първият участник в Шампионската лига от Сърбия (2003, 2010), 27 пъти държавен шампион, 15 пъти носител на Купата (и актуален собственик на трофея), победител в Средноевропейската (Митропа) купа (1978), но и клуб който е създал стотици асове в световен формат, чиито имена и до ден днешен се изговарят с уважение по цялата планета: от Стьепан Бобек, през Милутин Шошкич, Велибор Васович, Милан Галич, Момчило Вукотич, Ненад Бйекович, Предраг Миятович, Саша Илич...
Футболният клуб е гордостта на Спортното дружество основано в същия ден, 4 октомври 1945, което се смята, заедно с Бока Хуниорс, за едно от най-трофейните в света. В същия ден с футболния клуб са започнали да живеят и баскетболната, волейболната, атлетическата и секцията за шах. Днес Спортно дружество Партизан наброява 27 клуба, а начело на тази организация е Милорад Вучелич, същевременно и първи човек във футболния клуб, докато вицепрезиденти са Ненад Голиянин и Андреа Арсович.
Освен футболния, огромен принос за популяризацията и успешността на спорта по тези простори е дал и баскетболният клуб. Черно-белите са шампион на Европа (1992), три пъти носител на Купа Радивой Корач (1978, 1979, 1989), имат 21 титли държавен шампион, 15 купи, шест трофея от регионалната Адриатическа лига, а са създали играчи, треньорски и функционерски величини като Радомир Шапер, Борислав Станкович, Драгутин Чермак, Ранко Жеравица, Дражен Далипагич, Драган Кичанович, Драган Тодорич, Владе Дивац, Жарко Паспал, Желко Обрадович, Александър Джоррджевич, Предраг Данилович, Желко Ребрач, Деян Томашевич, Ненад Кръстич...
Между великаните на СД Партизан, а и целия сръбски спорт, спадат и ватерполистите на черно-белите, които седем пъти са шампиони на Европа (1964, 1966, 1967, 1971, 1975, 1976 и 2011), 29 пъти носители на титлата, купата са прегръщали 26 пъти и са оформили многобройни асове. А школата по водна топка на черно-белите е била и останала база за по-късните успехи на националния отбор, защото почти няма ас, който е донесъл медал на Сърбия от голям турнир, а да не е носил шапката на Партизан.
Подобно е положението и с хандбалния, волейболния, хокейния, ръгби, карате, тенис, атлетическия клуб....
В тяхна чест Спортното дружество от 17 часа (местно време) ще организира официална церемония за връчване на годишните признания в Спортен център "Земунело", а всичко бе подгрято от Гробарите, които вчера на стадиона в Хумско направиха факлено шоу и разпънаха транспарант: "С желанието да бъде още по-голям, празнуваме 73 г Партизан."
На 24 март Хайдук ще участва в празнуването на 70-ия рожден ден на славния полски Гурник Забже, а мачът ще бъде ръководен от една от най-красивите съдийки в света.
Прекрасната 20-годишна Каролина Бояр според мнозина е най-красивата съдийка в света. Любовта към футбола е наследила от дядо си Карол Бояр, който също така е бил съдия, а освен съдийството следва и право.
През идния уикенд, в събота 24 март, ще ръководи мача между Гурник и Хайдук, с който ще бъде отпразнуван 70-ия рожден ден на славния полски клуб, който има 14 титли на Полша, а през 1970 година играе финал в Купата на носители на национални купи срещу английския Манчестър Сити.
Сплитският и полския клуб имат приятелски отношения, а връзка между тези два клуба са и привържениците в Полша, където през 1999 година е основана Торсида по примера на сплитските запалянковци. Често привърженици на Гурник идват на Полюд където винаги са посрещани чудесно.
Прекрасната 20-годишна полякиня неотдавна стана интернет сензация, след като някой публикува нейни нежни фотографии от един мач в ниските полски дивизии.
На днешния ден, преди 73 години, в Белград е основано Спортно дружество Цървена звезда, един от символите на сръбския спорт.
Инициативата за основаването на Спортно дружество Цървена звезда е започната от Градския съвет на Обединения съюз на антифашистката младеж на Сърбия от Белград през 1945 година, с цел да бъде съставено от различни спортни секции.
На заседание на Инициативния комитет дълго се дискутирало около името, предлагало се Торпедо, Младост, Ударник, Локомотив.
Слободан Чосич и Зоран Жуйович дали предложението Цървена звезда и всички се съгласили, преди на 4 март 1945 година в голямата зала на стария ДИФ на Делиградска 27 да се основе Младежко физкултурно дружество Цървена звезда.
Първоначално са основани осем клуба (футбол, баскетбол, тенис на маса, шах, плуване, атлетика, волейбол и гребане), а по-късно все повече, и днес Спортно дружество Цървена звезда наброява 31 клуба.
СД Цървена звезда в богатата си витрина има общо 657 трофея, между които вероятно и най-големият успех - на футболистите когато през 1991 година са събрали европейската и световната титла.
Едно от най-трофейните спортни дружества в Европа отбеляза рождения си ден в петък с традиционна церемония в Медия центъра на стадион "Райко Митич", когато бяха раздадени и наградите на най-добрите в червено-бялото семейство.
В неделя, 4 март, СД Цървена звезда празнува 73 години съществуване! По този повод в Медия центъра на стадион "Райко Митич" в петък се проведе традиционна тържествена церемония на която бяха раздадени редица признания и награди за най-добрите в предходната година.
На събитието присъстваха голям брой прославени спортисти от всички спортни секции на Цървена звезда, многобройни легенди на червено-белите цветове, но и разбира се голям брой момчета и девойки от които тепърва се очаква да заблестят и продължат славната традиция на спортното дружество. Церемонията беше излъчена на живо и по телевизия Арена Спорт.
Рожденият ден на Звезда честитиха и многобройни големи, вече награждавани спортисти, и то с видео честитки, които бяха излъчвани по време на самата церемония. Между тях имаше и редица футболни имена: Владимир Цветкович, Горан Буньевчевич, Неманя Видич, Марко Пантелич...
- Искам да честитя на всички звездаши 73-ия рожден ден, от името на всички звездаши да честитя на носителите на наградите за резултатите, които са белязали 73 години съществуване на Цървена звезда. През миналата година са носили славата на Цървена звезда в Европа и света. Впечатляващо е всичко което постига Цървена звезда за тези 73 години. В предходната година спечелихме 37 национални титли, 19 в старша и 18 в младежките категории. Имаме и двама световни шампиони, и всяко поколение и всяка наша година са носили специален резултат. Звезда е светлина, която не се гаси, която осветлява не само нас в Сърбия, а в целия свят, и пренася славата не само на нашите спортисти, а и на нашия народ и на нашата държава. Затова благодаря на всички, да живее Звезда, да живее Сърбия - заяви Петър Шкундрич.
Футболен клуб Цървена звезда получи специално признание за влизането в групите на Лига Европа, както и за класирането между 32-та най-добри клуба в турнира. Наградата от името на клуба прие генералният директор Звездан Терзич, който при това благодари и каза, че признанието е допълнителен стимул ФК Цървена звезда да е още по-добър.
Наградата "червено-бяло сърце" получи треньорът на футболния клуб Владан Милойевич, за всичко постигнато в предходния период, осъществените резултати и атмосферата, която създаде както между играчите, така и в целия клуб.
Наградата за животно дело получи четвъртата звезда на Звезда Владимир Петрович Пижон. Признанието му беше връчено от Драган Джаич, третата звезда на Звезда.
И тази година, наградата за работен партньор на годината получи компанията Газпром Нефт.
Всички награди:
Най-добър пионер: Никола Тошич (автомобилизъм-картинг)
Най-добра пионерка: Ана Радулович (плуване)
Най-добър пионерски клуб: волейболният клуб
Най-добър кадет: Лазар Васич (баскетболист)
Най-добра кадетка: Йована Делич (атлетика)
Най-добър кадетски клуб: хокейният клуб
Най-добър младеж: Боян Кличарич (боулинг)
Най-добра девойка: Невена Наумчев (баскетбол)
Най-добър треньор на младежи: Игор Гайич (карате)
Специално признание: футболният клуб
Специално признание: женският клуб по водна топка
Специално признание: женският баскетболен клуб
Медийна личност: Душан Албиянич
Червено-бяло сърце: Ивана Джорович (женска водна топка)
Червено-бяло сърце: Владан Милойевич (футбол)
Акция на годината: "Греби за своето училище"
Най-добър треньор: Ненад Перуничич (хандбал)
Работен партньор: Газпром Нефт
Специален плакет: Александър Дюков
Работен партньор: Компания МБ
Награда за животно дело: Ана Аврамович (волейбол)
Награда за животно дело: Владимир Петрович (футбол)
Най-добра спортистка: Диана Дабетич (кикбокс)
Най-добър спортист: Неманя Майдов (джудо)
Най-добър клуб: баскетболният клуб
ФК Цървена звезда взе решение да "черпи" своите привърженици като им даде безплатен вход за предстоящия мач срещу Вождовац за всички, които дойдат с шал на отбора на стадиона.
В рамките на 25-ия кръг на Супер лигата на Сърбия в събота, 3 март, Цървена звезда ще посрещне Вождовац. По програма този мач трябваше да се играе днес, но заради лошите времеви условия целият кръг беше преместен за събота.
С оглед на това, че срещата ще се играе само ден преди 73-ия рожден ден на Цървена звезда, в клуба е взето решението портите на стадион "Райко Митич" в събота да са широко отворени. Всеки привърженик, който дойде с шал на отбора ще може напълно безплатно да присъства на дуела с Вождовац.
"Елате заедно да отпразнуваме рождения ден на Звезда и да помогнем на отбора в борбата за спечелването на нови важни точки в първенството!", призовава официалната клубна страница на белградския гранд.
На днешния ден през 1937 година е роден Драгослав Шекуларац, втората звезда на Звезда.
Драгослав Шекуларац е роден в Щип. Със своите голове и игри в екипа на Звезда, заслужил да се намери в най-краткия избор за най-добри играчи в историята на Цървена звезда за всички времена.
"Краля на дрибъла", втората звезда на Звезда след Райко Мrтич, национал, когато Югославия е олимпийски шампион, четвърта в света и втора в Европа. Със Звезда, чийто екип е обличал 470 пъти, е спечелил седем титли държавен първенец и пет купи.
Шеки има, което специално е апострофирал, положителен баланс в дербитата с Партизан, мачовете, които смята за най-важни в кариерата. За държавния отбор е изиграл 41 мача и е вкарал шест гола.
През Цървена звезда са минали повече от хиляда върхови спортисти, и всеки от тях със своя пример на терена и извън него е допринесъл с гордост, милионна армия привърженици да изговаря името на всеки от тях. Все пак, има хора, на които успехът е предопределен, особи на които в звездите им е записано да бъдат успешни и популярни, без оглед с каква работа се занимават. За това е необходимо да притежавате голям чар, да бъдете джентълмен и господин, да ви обожават в обществото, да сте обкръжен от красиви жени и задължително нещо което ви отделя от всички останали, да бъдете единствени.
За темперамента на Шеки се знае много, винаги се е борил за истината и правдата, за последиците не е размислял, реагирал е със сърце, а не с разум.
Поел е първият отбор на Цървена звезда като треньор във втората половина на сезон 1988/89. През следващия сезон (1989/90), спечелил дубъл с големите девет точки преднина спрямо втория Динамо от Загреб (тогава за победа се дават по две точки). Заради физически сблъсък със служебно лице, на терена, след мача в Кьолн за Купата на УЕФА, е наказан със забрана да води отбора в седем мача от европейските турнири. Управата на клуба заради невъзможността Шекуларац да води отбора в Купата на европейските шампиони през 1990/91 г решила да назначи Люпко Петрович, а останалото е история.
На днешния ден преди 51 години е роден най-добрият български футболист на всички времена Христо Стоичков.
Стоичков беше един от най-добрите нападатели в света в края на 20-ти век. Смята се за най-заслужил за метеоритното изкачване на българите на световната сцена, но и за главен виновник за последвалото посърване на нашите източни съседи.
Освен че е бил върховен футболист, беше и най-избухливия човек в световния футбол и играч, който непрекъснато е свързван с различни скандали.
Стоичков започва кариерата през 1984 година в ЦСКА от София, а още на следващата година участва в бой, когато със съотборника Наско Сираков в тунела напада футболиста на Левски Михайлов. Всички участници в безредиците са наказани с доживотна забрана да играят футбол, но това наказание им е премахнато седем месеца преди световното първенство в Мексико през 1986 г. (Сърбите са допуснали грешка - Наско Сираков е играч на Левски - б.р.)
Това е първото петно в биографията на Христо Стоичков...
Сензационното класиране на българите за полуфиналите на Мондиала през 1994 г в САЩ в най-голяма степен е негова заслуга. Стоичков на това Световно първенство с руснака Олег Саленко поделя първо място в класирането за стрелците, с по шест гола.
Стоичков се скарва с още един важен играч в националния отбор Емил Костадинов, а и другите футболисти не го обичат, защото искал за всичко да го питат, включително и това кой да играе за националния отбор, така че на негова сметка се пише и пропадането на българския футбол.
Най-голямата част от кариерата си Стоичков прекарва в Барселона, от 1990 до 1995 г, и от 1996 до 1998 г. С каталунския клуб е спечелил пет шампионски титли на Испания, Купата на европейските шампиони през 1992 г...
За най-добър футболист на Европа е избран през 1994 година.
Играл е и за Парма, Ал Насър, Кашива, Чикаго и Ди Си Юнайтед.
Христо Стоичков е познат и като бохем и любител на сръбския фолк, особено на Лепа Брена и Мирослав Илич, с който е голям приятел (кумове са - б.р.).
Когато по онова време го питат какво мисли за съотборника в Барселона, хърватина Горан Вучевич, казва:
"Обичам го, защото ми набавя касети на Лепа Брена"...
Петгодишен привърженик на Селтик се обадил в клуба, за да се извини, че пропуснал мач, тъй като съвпаднал с купона за рожден ден на приятел.
Луис Кайс, от Мудисбърн в Северен Ланаркшир, позвънил в клуба, за да каже, че съжалява, че не е присъствал на съботния мач срещу Мъдъруел.
Майката на момчето, 35-годишната Лиса Кайс, заяви, че му услужила с нейния телефон, за да проведе обаждането.
Пред Би Би Си майката споделя, че синът й се обадил заради чувство за вина.
"Той беше в хола с моя телефон и тогава чух съобщението на гласовата поща на Селтик Парк, казващо "благодаря ви за обаждането".
Г-жа Кайс разкри, че Луис искал да говори с мениджъра на клуба, Брендън Роджърс, и с любимия си футболист, капитанът на Селтик Скот Браун, за да се извини и обясни отсъствието си.
"Той искаше и двамата да знаят, че е пропуснал мача, в случай, че са се оглеждали за него", сподели майката.
Пред шотландската секция на Би Би Си Луис разкри, че партито за рождения ден е било добро, но със сигурност няма да изпусне мача срещу Борусия (Мьонхенгладбах).
Той предсказа победа с 3:1 за своя любим отбор, но призна, че изпитва нервно напрежение преди двубоя.
"Той може би е най-страстният петгодишен, който познавам по отношение на подкрепа за Селтик. Не обича да изпуска мач. Мисля, че Селтик - Мъдъруел ще е последното домакинство което той ще изпусне за доста време. Не смятам, че ще го водим на много други места в съботните следобеди".
Петгодишен привърженик на Селтик се обадил в клуба, за да се извини, че пропуснал мач, тъй като съвпаднал с купона за рожден ден на приятел.